Ще прочета 20-та глава от Евангелието на Матея. Ще размишлявате върху 20-ти стих от същата глава: „Тогаз пристъпи при Него на Заведеевите синове майка им, та Му се кланяше и искаше нещо от Него“.
Днес ще говоря върху темата „Най-мъчният изпит“, на който хората пропадат, вследствие на което не могат да постигнат желанията си. В една легенда се разправя за най-мъчния изпит на един от великите ученици, който някога е живял на земята. Като изучил всички науки и завършил развитието си, той трябвало да се яви на последния си изпит, да получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици. За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи. Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш. Веднага след това ще я облечеш с най-хубави и чисти дрехи. Всичко това трябва да направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче, да се съблазниш от нейната красота. Понеже трябва да изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма да обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш. Няма да се извиняваш, няма да ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма да ѝ говориш. Щом свършиш изпита си, ти си длъжен така да постъпиш с тази мома, така да смекчиш сърцето ѝ, че да я разположиш към себе си, да не остане никакво огорчение в нея“. Както виждате, мъчен изпит имал този ученик. Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли да стане това по друг начин?“ – Не може. Този е изпитът, на който трябва да се яви всеки ученик, ако иска да получи диплом за свършване на науките си. И когато някой пита какво трябва да прави, за да завърши развитието си, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете. Казвате: „Коя е тази мома и къде ще я намерим?“ – Ще я намерите, тя живее навсякъде из света. Като тръгнете, все ще я срещнете. Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва да разрешат. В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете си. Какво може да иска една майка за синовете си? Тя иска за синовете си това, което иска и за себе си. Тя иска синовете ѝ да заемат висок пост, да станат министри, да получават големи заплати. Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури. Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там. Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх. Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове. Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота. Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени.
Първоначално богатството и сиромашията с били най-труднопоносимите неща за човешкия дух. Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл. Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията. Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея. Досега още не се е намерил способен ученик, който да окъпе сиромашията и да я избави от позора ѝ. За богатството се намери такъв ученик, който го окъпа, вследствие на което днес то придоби чест и слава.
Когато Христос е говорил за нищия духом, Той подразбирал такъв човек, именно, който е готов да окъпе сиромашията и към него апелирал. И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици, да се яви като кандидат, да окъпе сиромашията. Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа. Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа. Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови. Богатството върви тежко, едва се движи. Сиромашията, обаче, бяга като луд кон. Учителят казва на ученика си: „Ще гледаш да хванеш сиромашията, както бяга, и да я потопиш в коритото, да я окъпеш хубаво и после да я облечеш с чисти, хубави дрехи“. Да, но как се хваща този луд кон? Той бяга, препуска, надгонва се с вятъра. Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова, именно, хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел, да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката, и той пъшка, охка. Влезе в корема му, и той започва да се превива, да се търкаля. Всички болести се дължат все на сиромашията. Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота.
Това е вярно, както в буквален, така и в преносен смисъл. Христос казва: „Блажени нищите духом“. Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе. Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат. За пример, вие сте дошли на планината, да се обновите, да придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази. Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила си главата на един камък. Да ударят 1500 удари на главата ви, и тя да остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата. Пазете се да не ви срещне сиромашията! Срещне ли ви, тя никого не жали. Тя може да удари на човека не само 1500 удара, но и много повече. Хиляди удари може да нанесе на човека, без да го пита, иска ли той, или не иска. Сега се търсят кандидати между вас, да окъпят сиромашията. Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи. Мнозина се борят за първото място в живота. Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа? Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел. Защо е най-трудна задача? – Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят. Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха. Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат. И досега те правят опити да я разрешат, да издържат най-мъчния си изпит, на който някога са пропаднали. Ще ви дам за размишление следната мисъл: „Търси всякога изворите на живота, на светлината, на въздуха и на водата“.
Сега, като казвам, че решението на задачата за сиромашията е трудно, имам предвид, че тази задача е равносилна на вдигането на земята. Който може да носи земята на гърба си, той ще реши задачата на сиромашията. Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може да носи земята на гърба си, поне едно пясъчно зрънце не може ли да носи? Опитай се да вдигнеш едно пясъчно зрънце. Казвате: „Какво ще се ползвам, ако вдигна едно пясъчно зрънце?“ Питам: какво ще изгубиш, ако го вдигнеш? Тъй щото, не казвай какво ще спечелиш, ако го вдигнеш, но кажи: „Какво ще спечеля, ако не го вдигна?“ Значи, всеки човек може да вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче. Следователно, както вярвате, че можете да вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете да вдигнете и земята. Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас, да вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята. Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е да вдигна камъчето“. Значи, възможното за човека е невъзможно за малкото същество. Тъй щото, ако не можете да вдигнете земята на гърба си, това показва, че сте слаби. И ако не можете да разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания. Който е силен, който знае, той ще може да вдигне земята на гърба си. Същевременно той ще може да се справи със сиромашията. Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат да я разрешат. Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат да слязат на земята, да окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред. Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит. Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си. Как ще я хване? Тя хвърчи, препуска. Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха. И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия. Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“. Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството. Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“. Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали. Не е лесно човек да се справи със сиромашията. Тя разваля всички неща. Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората. Където влезе тя, все скандали създава. Голяма скандалджийка е сиромашията! Всички скандали в света се дължат на сиромашията. Докато богатството е връзка между хората, любовта горе-долу се държи. Богатата мома донякъде се е облагородила, превъзпитала, изучила. Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо си. Сега всички хора трябва да се молят, да се яви един способен ученик, да окъпе сиромашията, да я облече с чисти, нови дрехи. Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира. Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат. И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват. С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва. Тя навсякъде се прокрадва, и само пакости върши. Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада. Тя обикаля пак около него и му се смее. Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба. Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек. Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“. Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее. Мнозина си представят сиромашията като дявол, с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията? Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си. Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупени ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина. И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях“.
Ще прочета 14-ти и 15-ти стихове, 59-та глава от Исаия: „И съдбата отстъпи назад, и правдата стои далеч; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може да влезе. Ей, изчезна истината; и който се уклонява от злото, става лов; и виде Господ; и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие“. Казано е в тези стихове, че истината ще изчезне. Да, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи. Кога ще бъде това? – Когато хората се справят със сиромашията. Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята. Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома си, всеки иска да се ожени за нея. Навсякъде става спор за нея. Обаче, една е тази богата мома. В коя къща да отиде по-рано? Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън. Това значи: разреши задачата на сиромашията! Хората не разбират този стих и се чудят как може човек да извади окото си! Те не разбират процеса на ваденето. Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен. – „Как така? Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем.“ Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте. Няма да мине дълго време, и хамбарът отново ще се напълни.
Казвам: човек трябва да се научи да отваря сърцето си, а не да го затваря. Да затваряш сърцето си, това не е наука. Обаче, да отваряш сърцето си, това е истинска наука, това е велико изкуство. Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели. Така е, но утре още могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Какво ви ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой-друг процент. Ние и на това сме доволни“. Казвам: и това е добре, но ето, че капиталистите не идват. Там е всичката трудност. Какво трябва да се прави тогава?
Най-после, като направят един–два опита и не успеят, те казват: „Няма да я бъде тази работа!“ Същото става и при заболяването на някой човек. Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма да го бъде този човек!“ – Не, ще го бъде! – Защо? – Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне. Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот. Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден“. Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя“. Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята“. Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял. Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да ѝ платиш, ти непременно ще умреш. Щом ѝ платиш, ти ще оживееш. Тъй щото, имате ли да взимате пари от някого, ако не можете да го биете като жив, бийте го, когато умре. Щом го биете като умрял, той непременно ще оживее. И тъй, едно нещо трябва да имате предвид в живота си: във всеки даден момент да знаете как да постъпвате и как да се самовъзпитавате.
Беседа от Учителя, държана на 3 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
Съборни Беседи
03.08.1932 Сряда,
Езерата
|
Начало
