Размишление.
Духовният свят е странен, неразбран за човека. Който влезе в него, той е изложен на проветряване. На физическия свят, човек може да затвори вратата и прозорците на стаята си, отникъде да не духа. Така той се чувства защитен. Това му дава една самоувереност, и той си мисли, че е запазен от зло. Забелязано е тъкмо обратното: хора, които живеят затворени в стаята, по-рано умират от онези, които са изложени на проветряване. Като влезе в духовния свят, човек се чувства, като че ли е оставен на произвола на съдбата. Той прилича на малко дете, излязло само навън в бурно време, настръхнало от страх. Той казва: Духовният свят не е за всички хора. Така е, духовният свят не е за всички хора. Той е само за онези, които са готови да излязат вън от физическия свят. Докато не излезеш от къщата си, ти не можеш да станеш духовен човек. С други думи казано: Докато стоиш в стаята си и дишаш нечист въздух, ти не можеш да издържиш чистия, планински въздух. За да отидеш на планината, трябва да имаш здрави крака. Но това не е нещо непостижимо. Да се качиш на планината е толкова постижимо, колкото да се качваш по стъпала. Каквато е опасността да паднеш от планината, такава е и да паднеш от стълбите на къщата. Има случаи, когато при падане, от стълбите някой си е счупвал крака. Мъчнотията е докато се качиш и слезеш от планината. На върха ти си изложен на бури и ветрове, на слънчевата топлина и светлина, на всички промени, които стават в природата. Това, именно, внася в човека страх и безпокойство. Това е една от причините за противоречията в живота. Това показва, че духовният живот не е за всички хора.
Казвам: Физическият и духовният свят коренно се различават. Ако живееш само на физическия свят, ще те товарят като кон. Цял живот ще те товарят, ще пренасяш товара от едно място на друго. И ако не разбираш законите на този свят, считаш се нещастен. Като свършиш работата, ще ти дадат малко вода, зоб и ще те вкарат в обора, постлан със слама, да си починеш. Като задоволят нуждите ти, казваш: Има нещо хубаво в този свят. – Да, има нещо хубаво и за кираджийския кон. Не се минава много време, един ден те уволнят от служба. Всички плачат за тебе, че изгубили един добър работник. – Добър работник беше, защото пренасяше товара. Кой господар не плаче за своя добър кон? Той е готов и паметник да му направи. Духовният свят, в сравнение с физическия, представя свят на произвол. Ако влезеш там, никой няма да те пита, защо си дошъл, какво искаш. Там никой никого не товари. Всеки е свободен да прави, каквото иска. Гледаш над себе си слънце, въздух, простор, но хора няма. Доволен си от свободата си, но искаш да видиш поне един човек. Докато се нагодиш на новите условия, ти ще изпаднеш в голямо заблуждение. На земята си трупал богатства, уреждал си къщата си – и сам си се товарил, и други са те товарили. Изведнъж се виждаш в духовния свят без къща, на открито, изложен на слънчевата светлина и топлина, без товар на гърба си. – Не може ли в духовния свят да се живее като на земята? – Не може. На земята ти си в долина, а в духовния свят – на планина. Следователно, като отиваш на планината, ще вземеш само толкова товар, колкото можеш да носиш. Щом отиваш на планината, ще оголееш. Из пътя ще се изпотиш и ще започнеш да сваляш. На този ще дадеш един килограм, на онзи още един, докато олекнеш. Като се върнеш вечерта, ще видиш, че си изгубил два килограма от теглото си. Ако отидеш на планината десет пъти наред, ще изгубиш 20 кг. от теглото си. Тежал си 60 кг., а след това тежиш 40 кг. – Не искам да бъда духовен човек, щом трябва да изгубя 20 кг. от теглото си. – Какво особено си изгубил? Все едно, че си разтоварил колата си. Това е излишна материя, от която трябва да се освободиш.
И до днес още хората се товарят с непотребен материал. Това внася голямо противоречие в човешкия живот, което и напредналите хора не могат да разрешат. – Щом разликата между духовния и физическия живот е голяма, не ни трябва никакъв духовен свят. – Вие още не сте живели там, не знаете, какво представя той. Вие сте били само на разходка в духовния свят – отиване и връщане, като екскурзианти, не го познавате. Щом вятърът на планината ви подуха, и слънцето ви попече, вие се уплашите и бързате по-скоро да се върнете на земята. Там няма кой да ви пази. Всъщност, това не е духовният свят. Вие едва сте надзърнали в онзи свят.
И тъй, който влезе в духовния свят, трябва да е готов да се подчини на неговите закони. Още на вратата започват да го събличат: свалят дрехите му една след друга, окъпват го и го обличат в нова дреха. Значи, минаването от физическия свят в духовния не е нищо друго, освен събличане на старите дрехи и обличане на нови. Това е само приготвяне, подготовка за духовния свят. Като не разбиращ това, ти оставаш недоволен от онзи свят. От физическия свят доволен ли си? Докато си бил на земята, само са те товарили. Цял живот си ял, но и от яденето не си бил доволен. Обличал си се, пак си бил недоволен. Имал си къща, удобства – също не си бил доволен. Малко хора са останали доволни от живота си на земята – повечето са били недоволни. Питам едного: Нали имаш хубава къща, защо си недоволен? – Хубава е къщата ми, но е на улицата, голям шум се вдига. Нямам градина, нямам цветя и плодни дървета, от които да се ползвам. – Мъчно е да задоволиш човека. Каквото и да му дадеш, все недоволен ще бъде.
Като изучавам хората, виждам, че светските и духовните хора си приличат в едно отношение: и едните, и другите са недоволни от живота си. Светските хора живеят на земята, мислят, че разбират физическия живот. Всъщност, не го разбират. Духовните хора мислят, че разбират духовния свят, но и те се заблуждават – не го разбират. Казваш: Щом съм на земята, ще ме товарят. – Това не е физически живот. Духовният пък казва: Щом съм в духовния свят, ще бъда свободен, само ще се събличам и обличам. – Това не е духовен живот. Да се събличаш и обличаш и да си свободен от физически грижи, това не е свобода. Бил си болен и си оздравял – това не е свобода. Това не е духовен живот. Ако си в болницата, и здрав да си, пак не си свободен. И това не е духовен живот. Духовният живот се отличава с особени качества.
И тъй, за да разбира човек същината, т. е. съдържанието на духовния живот, той трябва да се освободи от много лъжливи понятия, които са напълнили неговия ум. Първо, човек търси начин да бъде щастлив, но не знае, в какво седи щастието. Той може да мисли, че щастието е в яденето, но за всяко ядене, се плаща. В физическия свят има спане, но и за спането се плаша. Човек е странник, който пътува по земята. Спрял се в един хотел. Хотелджията му дава хубаво легло, ядене и пиене, но на сутринта, като си отива, той му казва: Плащай сега! Хубаво е всичко това, но скъпо се плаща. Хотелджията те моли внимателно, да си запишеш името в адресната книга. Казва: Искам да си оставиш името в моята книга за спомен. Като престоиш няколко дена в хотела и се готвиш да си заминеш, хотелджията ще ти каже: Сега ще си платиш за дните, прекарани в моя хотел. Какво ще правиш, ако си в един лондонски хотел, дето за вечер се плаща по десет долара? Отде ще вземеш пари, ако трябва да прекараш десет дена в този хотел? Питам: Какво щастие е това, да дохожда хотелджията всеки ден при тебе, да ти иска по десет долара на вечер? Първо, той те записва в книгата си, като виден човек, и започва да те дои всеки ден, като крава. Като се върнеш в отечеството си, казваш: Бях в Лондон, в един голям хотел, но там ме издоиха хубаво. Какво благо си придобил от пребиваването си в хотела? Чистият юрган, чистите покривки не са били само за тебе, мнозина се ползвали от същите блага.
Често се говори за щастие. Това е хубаво. Щастието е идея, вложена в човешката душа. За всеки човек е определен специфичен път, в който се развиват неговите дарби и способности. В този път, той се натъква и на доброто, и на злото. За да ги използва разумно, той трябва да мисли. Има една страна на злото и една страна на доброто, които всякога трябва да имате предвид. Не мислете, че като вършите зло, то само по себе си е зло. То е зло само в една страна на неговото проявление. Влизаш в една стая и виждаш на масата сложено хубаво ядене. Гладен си, сядаш и изяждаш яденето. Казваш: Отлично е това ядене. Бих желал и втори път да имам такова ядене. – Да, но това ядене не е приготвено за тебе. Ето де се явява злото. Като дойде онзи, за когото било приготвено яденето, пита: Кой ми изяде яденето? – Каква разлика има в това, че ти си изял яденето, а не онзи, за когото било приготвено? Значи, злото представя отношения между хората. Ти си взел това, което не е било приготвено за тебе. Ще кажеш, че Господ е наредил така. – Не, в този случай, Бог не е наредил това.
Човешкият и Божественият свят съществено се различават. Всеки човек трябва да знае, кога е в човешкия свят и кога – в Божествения. В човешкия свят, т. е. във физическия, каквото да направиш или получиш, трябва да платиш. Ако ядеш, веднага ще дойде някой да те пита: Доволен ли си от яденето? – Доволен съм. – Тогава, плащай! Ако си купиш обувки, дрехи, трябва да платиш. Ако не платиш, злото се явява в своята пълнота. В човешкия свят, каквото бутнеш, трябва да платиш. Там за всичко се плаща. Нещастията във вашия живот се дължат на това, че всичко бутате и после трябва да плащате. Така аз си обяснявам причината за несгодите в живота, дето често се изменят условията. Оплакваш се, че животът ти е тежък. Трябва да знаеш причината за това. Например, ядеш повече, отколкото трябва, и ти стане тежко. Носиш тежест повече, отколкото можеш, и ти става тежко. Не лягаш навреме, пак ти е тежко. Следователно, физическият живот е свързан с известни ограничения, каквито в духовния живот няма.
Същественото във физическия свят е това, че каквото търсиш, ще го намериш. Дето и да е – в бакалница, в магазин, в градина, непременно ще го намериш, но ти трябва да го търсиш. И в духовния свят е същото: каквото ти потрябва, ще го намериш. Разликата е само в това, че без да го очакваш, ще го намериш – то ще те търси. На физическия свят ти търсиш, каквото ти е нужно, а в духовния свят нещата сами те намират. С други думи казано: На физическия свят човек сам търси благата, а в духовния свят благата сами идат при него. Физическият свят е подобен на хотел; там влиза всеки, който търси подслон. Като прекара известно време в хотела, един ден той го напуща, но плаща за прекараното време. Така постъпва и въздухът. Той влиза през носа на човека, напълва дробовете му и, като си свърши работата, излиза навън, като оставя нещо от себе си. Той знае закона, че на физическия свят се плаща за всичко. Въздухът представя същество от духовния свят. Той влиза и излиза от човека, без да го очакват. Като остави благото, което носи, сам излиза навън. Щом отвориш очите си, светлината влиза вътре и оставя част от благото, което носи. В това отношение, въздухът и светлината са слуги на Бога, чрез които Той изпраща подаръците си на всички живи същества на земята. Можеш ли да бъдеш недоволен от тези подаръци? Ето защо, влезе ли човек в духовния свят, дой трябва да благодари за всичко, което му е дадено даром. Там ще намериш водата, въздуха, светлината и топлината – великите блага на живота. На физическия свят човек още търси водата, но в духовния свят, достатъчно е само да отвори очите, носа и устата си, за да получи всичко наготово. Ето защо, в духовния свят съществата не мислят за нищо друго, освен за едно – как да предадат Божията Любов на земята, как да убедят хората, че вън от физическия свят, съществува един прекрасен, светъл свят. В духовния свят няма страдания, няма болести, няма смърт. Духовният и физическият свят са свързани помежду си, както е свързана планината с долината. Под „духовен свят“, в широк смисъл, разбирам Божествения свят.
Казано е в Писанието, че богатият няма да влезе в Царството Божие. Под „Царство Божие“ разбирам Божествения свят, към който всеки се стреми. Значи, и богатият иска да влезе в Божествения свят. Имате ли представа, кой човек е богат? – Защо богатият не може да влезе в Царството Божие? – По единствената причина, че няма хотел, в който да влезе неговото тяло. В хотела няма обор за конете на богатия, няма склад за стоката му. А както знаете, когато богатият тръгне на път, той трябва да има на разположение цял керван камили. В Царството Божие не се приемат багажи; не се приемат животни, които ще оставят своите извержения. Който иска да влезе в духовния свят, ще остави всичкото си богатство навън. Ако му се хареса там, може да остане; ако не му се хареса, ще слезе пак на земята и ще си вземе богатството, което го чака вън. Под „богат“ не разбирам само онзи, който има пари и говеда; богат е онзи, който има пороци и слабости: гордост, тщеславие, алчност и др. Такъв богат не може да влезе в Царството Божие. Той е богат със съмнение, с подозрителност, със скържавост и др.
Има хора материално богати и материално бедни; обаче, има и духовно богати, и духовно бедни хора. Не е важно, какво богатство имаш; важно е, да си готов да оставиш богатството си вън и така да влезеш в Царството Божие. Защото е казано: „По-скоро камила ще влезе през иглени уши, нежели богатият в Царството Божие.“ Кой богат е готов да даде богатството си за Господа? Христос не се спира тук, но продължава: „Който не се отрече от майка си и баща си, от брата си и сестра си, от приятелите си, най-после и от себе си, той не може да бъде мой ученик.“ – Какво ще остане от човека, като се отрече от всичко? – Душата му ще остане свободна, и той ще разбере, какво представя Божественият свят. Преди да се отрече, човек носи баща си и майка си, брата си и сестра си, приятелите си, понеже всички те са инвалиди. – Докога ще ги носиш? Не стига, че ги носиш, но още те морализират, че не си ги носел, както трябва. Казваш: Любовта изисква да ги нося. – Не, любовта е разумна, тя не изисква това. – Страхувам се да ги сваля на земята, да не им причиня болка. – Не се страхувай. Баща ти, майка ти, жена ти искат цял живот да ги носиш на гърба си, а за тебе не мислят. Срещнеш на пътя си един болен, беден човек, искаш да му дадеш малка помощ и се спреш да извадиш кесията си. Веднага жена ти казва: Не се спирай, продължавай пътя си! Не знаеш ли, че всяко твое спиране ми причинява болка? За да не причиниш болка на жена си, ти продължаваш пътя си и отминаваш бедния. Някога и жената носи своя инвалид-мъж на гърба си. Питам: Каква любов, какви отношения могат да съществуват между инвалиди? Някой е осъден цял живот да носи на гърба си майка си или баща си, жена си или приятеля си. Ще ги носи до известно място, докато един ден се освободи от тях. Ще ги изтърси на пътя и ще се освободи от робството. Това означава стихът, който някога Христос е казал: „Ако не се отречеш от майка си и баща си, от брата си и сестра си, от приятелите си и от себе си, не можеш да бъдеш мой ученик.“
Казвате: Не е дошло още времето за отричането. – За онези, които още не са носили товара на гърба си, времето не е дошло. Но за онези, които са го носили, времето е вече дошло. Който е носил товара си цели 60 години, най-после ще каже: Докога ще нося аз този товар? Стига вече! Не искам повече да го нося; не искам да бъда роб на другите. И наистина, съвременните хора са роби едни на други. – Какво ще кажат хората, като се отречем? – Ако харчиш много, ще осиромашееш, и хората ще те питат, защо осиромаша? Къде останаха парите ти? Ако се разболееш, ще те питат, защо боледуваш. – Боледуването е разтоварване. Питат коня: Защо те разтовариха? – Защото господарят продаде стоката си. И човек, като заболее, губи от теглото си 10-20 кг. Казваме, че той се е разтоварил. Други казват, че е отслабнал много. Не е отслабнал, но се е освободил от ненужния товар. В това отношение, болестите са благословение. Когато Бог иска да събуди съзнанието на човека, изпраща му някаква болест. Като оздравее, той е вече готов за работа. – Искам да стана духовен. – Не е лошо желанието ти, но искаш да станеш духовен, без да разбираш живота.
Мнозина искат да бъдат духовни, без да разбират, какво иска духовният свят от тях. Да бъдеш духовен, значи, да разбираш духовете, да знаеш техния език. Онези, които се занимават със спиритизъм, често си служат с пишещи медиуми. Като дойде духът, вземе перото и дълго време го движи върху хартията: пише кръгове, спирали, линии. Чрез тези знаци, той предава нещо, но окръжаващите не го разбират. Той изпише няколко листа, докато започне да пише думи и цели изречения. Като гледат тези знаци, присъстващите казват: Учен е този дух, но не можем да разгадаем неговите знаци. – Учен е той, колкото са учени и малките деца. Учени са духовете, изучавали са Божествената азбука, но малцина от тях могат да съчетават буквите в срички, и думите в изречения. Малцина могат да предадат нещо цялостно. Започват с Божествената азбука, но става някакво прекъсване, и те престават да пишат. В някои спиритически сеанси, казват за някого, че е добър човек, че ще стане учен или музикант. Някога предсказанието им се сбъдва, а някога не се сбъдва. Следователно, ако влезеш в духовния свят и не можеш да съпоставяш нещата, ти не си попаднал на място, т. е. съзнанието ти е още на физическия свят. Ако си готов за духовния свят, ти ще знаеш, как да съчетаваш буквите, да образуваш от тях разумна мисъл. И тогава, каквото напишеш, ще можеш да го направиш. В духовния свят процесите са завършени. Там, каквото мислиш, става. Ако имаш къща в духовния свят и не си доволен от нея, тя веднага се стопява. На земята, ако не си доволен от къщата си, ще купиш материали – тухли, цимент, вар, пясък и ще повикаш работници, да я поправят. В духовния свят, обаче, къщите изчезват една след друга и отново се явяват, докато ви задоволят. Там не се търпи никакъв дефект.
Човек може да живее едновременно и във физическия, и в духовния свят. Докато е млад, той е идеалист; иска да приложи идеалите на духовния свят в своя личен живот. Колкото старее, човек забравя идеалите си. И да иска да ги приложи, той няма вече сили. Значи, докато с млад, човек има сили да обработва градината си: носи вода, полива цветята, плодните дървета, но не знае, как да ги обработва. Като минават годините, той се научил вече да обработва градината, но водата е далеч, не може да я носи – вътрешни условия няма. Питам: Какъв смисъл има твоето знание, щом не можеш да го приложиш? То е все едно, да имаш градивен материал, а да не знаеш да градиш. Какъв смисъл има твоята медицина, ако няма болни, които да лекуваш? Каква полза, че си учител, ако няма кого да учиш? Знанията трябва да се прилагат. Ако не могат да се приложат, явяват се ред противоречия между физическия и духовния живот на човека.
Човешкият живот е преходен; в него няма нищо постоянно. Единственото постоянно нещо, това е придобитото от човека. Според мене, физическият свят е изложба на всичко придобито в живота. Тази изложба трае няколко хиляди години. Там се изнасят всички къщи, учебни заведения, обществени и частни сгради. Както някога са представяли пирамидите, така днес се излагат всички човешки произведения. Къде са днес пирамидите? Духовният свят е установен, там не стават промени, както на земята. Ето защо, който иска да изучава духовния свят, трябва да го разглежда от друго становище, а не както днес го изучават. Нужно с да се отрече човек от всички удоволствия и удобства на земята. Само така той ще влезе в Божествения свят. Как ще влезеш в този свят, ако умът ти е зает с неща, които го отвличат и заличават знанието ти? Така не можеш да влезеш в Божествения свят. Не можеш да учиш, ако на ръката си имаш цирей. За човешкия ум, циреят е препятствие, което трябва да се премахне. Всяка материална мисъл в твоя ум трябва да се изхвърли. Ако не я изхвърлиш, тя ще ти причини такава болка, която ще отклони вниманието ти от духовния свят. Следователно, ако искаш да изучаваш Божествения свят, трябва да освободиш съзнанието си от всички странични мисли. Те са товар за твоето съзнание. И тогава не ти остава нищо друго, освен да възприемеш най-хубавото нещо на земята – любовта. Защо съвременните хора не се обичат? От практическо гледище, те знаят, че като залюбят някого, той веднага ще иска да ги ограничи. Той има желание да ги използва, като кираджийски коне. Такова нещо е човешката любов. Тя постоянно взима: от този взима, от онзи взима, а нищо не дава. Онзи, който знае този закон, казва: Не си струва човек да обича, нито да го обичат. Това е криво разбиране на закона.
Отличително качество на Божествения свят е даването. Бог дава и на богати, и на бедни, на учени и на прости – на всички дава. Ето защо, който отива при Бога, трябва да е готов, правилно да възприема Божественото и разумно да го използва. Ако не използваш разумно даденото от Бога, ти сам ще си създадеш нещастия и страдания. Ако влезеш готов, с будно съзнание, в Божествения свят, ще придобиеш изобилно блага. Обаче, на физическия свят не е така: Там всички искат, а никой не дава. Там привидно дават. Докато ти дадат нещо, веднага си го вземат. Така дава бакалинът: даде ти нещо, срещу което взима повече. Казвате: Такива са времената. Това не ви оправдава. Ще продадеш едно яйце за 20 лв. Колко трябва на получава човек, за да плати 20 лв. за едно яйце?
Като ме слушате да говоря така, вие казвате: Човек да си поживее, както разбира, че каквото даде Бог. – Това е криво разбиране. Ами ако се намерите в особено положение, като очаквате само на Бога? Каква философия има в думите „каквото Бог даде“? Живееш известно време на земята, ядеш и пиеш, работиш, спиш, ставаш пак да работиш, докато един ден заминеш за другия свят. Около тебе се съберат роднини и приятели, които плачат и скърбят. След това те вдигнат на колесница, занесат те на гробищата, дето държат надгробни речи. Турят цветя и венци върху тебе, и най-после те спущат в гроба. Тук започва угощение на малките братя – червеите. Всички се разотиват по домовете си и казват: На добър час! Питам: Защо заровиха този човек? Нали го обичаха? Защо не го задържаха вкъщи? Каква е тяхната любов?
Казвам: Така постъпват хората и със своето щастие. Едва го придобият и го заровят в земята. И като погребат човека, започват да ви убеждават, че след време той ще възкръсне. Това е друго заблуждение. Горко на онзи, който очаква да възкръсне от гроба! Има смисъл да възкръснеш, но докато си още в тялото, със своите мисли и чувства, със знанието, което имаш. Да възкръснеш, но коренно да измениш живота си. Цял живот си бил неспокоен, недоволен, че това, онова нямаш, и в един момент да стане преврат в твоя живот, да заживееш в радост и веселие, в доволство и светлина. Това наричам възкресение. А тъй, цял живот ще бъдеш недоволен и ще почнат да те убеждават в прераждането. Ще дойдеш втори път на земята, със същото съзнание, да направиш същите грешки. Значи, ако си женена, и мъжът ти те бие по няколко пъти на ден, като се преродиш отново на земята, пак да се ожениш и пак мъжът ти да те бие. Благодарим за такова прераждане! Прераждането има съвсем друго значение. Питате, като се преродите, дали ще се познавате. – Да се познавате като стражари, съдии, бакали, познаване ли е това? Да познаваш Бога, това е живот вечен. Да познаваш Онзи, Който дава живот, а не онзи, който взима живот.
Като изнасям тези неща, аз нямам предвид да ви обезсърчавам. Обаче, казвам, че вие криво разбирате физическия живот. Той има своите добри страни. Вие не разбирате правилно нито физическия живот, нито Божествения. Вие живеете в един свят, който не разбирате. Всеки си е създал свой живот, който се отличава по това, че е сянка на Битието, а не негова реалност. Докато уповавате на човешкото, един ден вие напълно ще се разочаровате. В този свят всичко ще премине така, както снегът се стопява. Следователно, не уповавай на този свят, който изчезва като снега през пролетта. Смешна е, именно, тази несъобразност. Снегът трябва да се стопи, за да израснат тревите и цветята. Ако снегът на физическия свят не се стопи, хубавото в човека няма да израсте, т. е. Божественият живот – цветята и плодовете няма да дойдат. Божественото иде от цветята и плодовете. Като знаете това, не гледайте на външните несгоди. Несъобразността в човешкия живот се дължи на вашите криви разбирания. Това показва, че вашите разбирания са станали крайно материалистични. Тази е причината, че съществуват противоречията. Какво е тяхното предназначение? Казваш, че трябва да се живее с вяра. – Кой живее днес с вяра? Да живееш с вяра, това значи, като нямаш къща, имоти и пари, да не губиш своя вътрешен мир. – Уповавам на Господа. – Всъщност, ти уповаваш на къщата и на имотите. Ако хората живееха с вяра, те щяха да съзнават, че са части от едно велико Цяло. И като части от Цялото, те щяха да имат еднакво отношение към Него. Това значи, да живееш с вяра. Така ще разбереш, че благата, дадени от Бога, трябва да се разпределят правилно. А тъй, да живее всеки за себе си, както днес се живее, това е индивидуален живот. Казвате: Да си уредим работите. Всички уреждат работите си, но като отидат на гробищата, виждат, как майка им и баща им са уредили работите си. Казваш: Те умряха, и аз един ден ще умра. – Ако един ден заминеш за другия свят, без да си уредил сметките си, ти нищо не си постигнал. Тази мисъл, взета буквално, става много тежка, мъчно се носи.
Един милионер, американец, попаднал в едно молитвено събрание, дето проповедникът говорел за даването. Присъстващите били все бедни хора. Като говорел за даването, проповедникът имал предвид богатите хора. Слушателите му насочили погледа си към милионера, единственият богат човек между тях, с което искали да му кажат: Чуваш ли, какво се проповядва? Готов ли си да даваш? Милионерът се намерил в трудно положение, едва издържал края на проповедта. Той си мислел: Дано по-скоро се свърши проповедта, да изляза оттук! Втори път няма да стъпя в това събрание. Такова е положението на всеки човек, който е преял. За да се облекчи, той трябва да вземе очистително. Като знаете това, никога не преяждайте! Никога не употребявайте храни, които разстройват стомаха и отравят кръвта. Освободете се от всички мисли, чувства и желания, които тровят организма. Тази е задачата на духовния човек. Той сам трябва да се пази, сам да се чисти, да стане господар на себе си.
Следователно, да бъдеш господар на себе си, това значи, да живееш в Божествения свят, дето няма кражби, дето няма никакви престъпления. Кой може да открадне водата, въздуха и светлината? Веднъж запалена свещта ти от Божествената светлина, никой не може да я изгаси. Тази е разликата между физическата и Божествената светлина. Физическата светлина се явява и изчезва, светва и загасна, а Божествената е вечна, никога не изгасва. Всяко чувство, което се явява и изчезва, е човешко. Всяка любов, която ту се явява, ту изчезва, е човешка. Как може да разчитате на такава любов? Проникне ли Божията Любов в човешкото сърце, никой не може да я изгаси. Тя вечно свети и грее. Затова казваме, че Божественото слънце грее и свети на всички. То еднакво дава своята светлина и топлина на всички живи същества. Ако си на физическия свят, и твоята свещ изгори, ще отидеш в някоя бакалница и ще си купиш нова. Ще дадеш пари, ще си вземеш свещ. В Божествения свят, обаче, ако искаш повече светлина, ще си направиш по-големи прозорци. Там светлината се дава даром. Колкото по-големи са прозорците, толкова повече светлина ще приемеш.
Работете върху себе си, да се убедите в силата на Божествената светлина. Тогава, при каквито изпитания и да се намерите, лесно ще се справите с тях. Казваш: Ако не мога да се справя с изпитанията си, ще замина за другия свят. – Важно е, как ще заминеш: ще възкръснеш, или ще останеш в гроба. Който е ликвидирал със своите земни желания, лесно умира. Той лесно се освобождава от тялото си. Душата му хвръква в Божествения свят, дето продължава да живее. Обаче, онзи, който е свързан за земята, мъчно умира. Той се държи за тялото си в гроба и чака да дойде някой да го освободи. Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите, как умрелите се държат за телата си, не могат да се отделят от гроба си. Ето защо, докато си на земята още, стреми се да се освободиш от всички земни, материални връзки, та като влезеш в Божествения свят, да паднеш като зрял плод. Не мислете, че можете да живеете самостоятелно, свободно на земята. Вие сте плод, който всеки може да откъсне. Важно е, да ви откъснат навреме, като узрял плод, а не преждевременно. И в царска дреха да си облечен, един ден ще те откъснат, както ти късаш ябълките и крушите от дървото. – Какво ще стане тогава с мен? – Ще те изядат. Да те изядат, това е привилегия за тебе, не е нещастие. После, ти ще кажеш: Само едно нещо искам – да посеете семката ми отново в земята.
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Какво разбирате вие под „изяждане“? Ще кажете: Учителят ни говори за изяждането: всеки от нас трябва да бъде изяден. – Право е това, но как ще ви изядат? Като ви турят на ръжена да ви опекат, тогава ли ще ви ядат? Аз не разглеждам яденето в такъв смисъл, да те опекат и изядат. Има смисъл да те изядат, но тогава, когато ти считаш това за привилегия. Както въздухът и светлината влизат и излизат от човека, така и той трябва да бъде изяден. Като влизат в човека, въздухът и светлината оставят нещо от себе си и пак излизат навън и продължават своя път. Губят ли нещо с това? Нищо не губят. Така и човек трябва да бъде изяден. Като плод ще влезеш в своя ближен, ще оставиш нещо от себе си и ще продължиш своя път. Който яде така човека, той всякога печели. Изядеш една круша и казваш: Колко хубава беше крушата! Ще посадя семките й. Ти спечели нещо от крушата, но и тя остана доволна от тебе – посади семките й в земята.
И тъй, ако не сте готови да пожертвате своите мисли, чувства и постъпки за Божественото, вие не можете да влезете в Царството Божие. Човек може да се жертва по закона на любовта, а не по закона на насилието. Само любовта освобождава. Същото се отнася и до мисълта. Всяка мисъл, която не освобождава човека, е робска, т. е. човешка. Всяко чувство, което не освобождава човека, също е робско. То стяга, ограничава човека. И обратно, всяка мисъл, всяко чувство, които освобождават човека, са Божествени. Те носят благата на живота. Задача на човека е да бъде проводник на Божественото.
Мнозина от вас, от сутрин до вечер, са заети с това, което става около вас. Ако се чуе някаква новина на Изгрева, тя веднага се разнася от единия до другия край. Някога цяла беседа се разваля за един спор между вас. Ако изнеса в беседата си известна погрешка, този, за когото се отнася тя, казва: Аз ли съм най-големият грешник? – Аз не се занимавам нито с праведните, нито с грешните. Не се интересувам от това, кой знае повече и кой – по-малко. Ще дойдеш да ми се оплакваш, че си сгрешил. – Аз не се интересувам от твоите грехове. Друг ще се оплаква, че имал големи дългове. – И това не ме интересува. Щом имаш дългове, трябва да ги платиш. Ако се интересувам от вашите грехове и дългове, ще постъпя като съдия и ще кажа: Плащай сега! В едновремешните турски съдилища лесно решавали делата. Пострадалият се оплаква. Съдията го изслушва и вика обвиняемия: Иване, дължиш ли на този човек? – Дължа. – Плащай тогава! Той изважда кесията, преброява парите и плаща. С това всичко се свършва. Какво става сега в съдилищата? Дават някого под съд и завеждат дело против него. Насрочват деня за разглеждане на делото. Викат свидетели. Ако един от тях не се яви, делото се отлага. Месеци и години минават, докато се реши едно дело. Най-после, делото се решава, но и парите се свършват. За предпочитане е да се разглеждат делата по турската процедура, отколкото по новия начин, дето има и апелация, и касация. Ако и в тези инстанции не се реши делото, отправят го на онзи свят, там да се реши.
Сега искам да остане у вас следната съществена мисъл: Възлюбени на Бога са онези, които носят Неговите мисли. Всяка Божествена мисъл носи живот. Ако спреш Божествените мисли, ти спираш живота си, както и живота на другите хора. Ако умъртвиш една Божествена мисъл в себе си, ти умъртвяваш и своя живот. За да живееш, внасяй в ума си, както и в ума на окръжаващите, Божествени мисли. Питате: Влязъл ли съм в духовния живот, напреднал ли съм? Аз пък искам да зная, носител ли си на Божествения живот и на Божествените мисли. – Как да позная това? – Ако ти още не си узнал това, много си закъснял. Аз считам, че вие трябва да знаете това, да не изпадате в положението на онези български чорбаджии от турско време, които заравяли парите си в земята и не казвали, де са ги заровили. Като дохождали разбойници да ги обират, искали им парите, а те отговаряли, че нямат. – Къде ги заровихте? – Не знаем. Обаче, като им туряли нагорещено желязо на врата, веднага си спомняли, де са ги заровили. Та вие не очаквайте да дойдат разбойници с нагорещени железа, но доброволно дайте всичко за Бога. Един ден ще дойде при вас цяла тайфа от разбойници, ще похлопа на вратата ви и не само че ще ви обере, но отгоре на това и ще ви убие. Майка ви и баща ви не са ли убити по този начин? Или ще кажете, че ангел Господен дошъл да ги вземе. Съгласен съм с това. Всички разбойници са все ангели, пратени от Бога.
Като говоря по този начин, губи се свещеното в думите. Казваш: Как така се убива човек? – Не убиха ли Христа? Мислите ли, че това, което Христос преживя, беше съгласно с Божията воля? Не, това имаше съвсем друг смисъл. Римските войници не убиха ли Христа? Обаче, Той не умря. Онези, които Го обичаха, Му дадоха нов живот. Това стана, за да се опита Любовта на Бога. Хората умъртвяват, а Бог възкресява. Човешкото умъртвява, а Божественото възкресява. Дето няма щастие, е човешко; дето има щастие, е Божествено. Дойдете ли до любовта, вие сте в Божественото. Всички добродетели – любов, кротост, въздържание, вяра, са присъщи на Божествения свят. Следователно, човешкият свят се отличава с отрицателни качества. Единственото нещо, което прави човешкия свят приятен, е Божественото. То остава за късо време у нас. Затова, докато Божията Любов живее у нас, и ние приличаме малко на Бога. Обаче, Бог не прилича на нас. Това значи: в Бога няма нищо отрицателно, както у хората. Това е изнесено в 4 гл. от Матея.
Вашият хотел е пълен с гости, които ви казват: Не слушайте, какво ви се говори. Ако слушате Учителя си, той ще ви обърка. Къде ще отиде животът ви? – Не, ако ме слушате, ни най-малко няма да пострадате. Бог казва: „Слушай ме, Израилю, за да не пострадаш.“ Под „слушай“ аз разбирам: Вземи това, което Бог ти праща. Не казвам да слушате моите думи, но да слушате Бога и да вземете това, което Той ви дава. Да слушам светлината, аз разбирам, да взема онова, което тя ми дава. Обработвайте Божественото и не се влюбвайте в това, което може да ви заблуди. Нека всеки от вас си изработи мироглед, който да е в хармония с Бога и с небето. Това е човекът. Като вървите по този път, слушайте Божия глас и знайте, че Той ви говори, както говори на Адама в райската градина. Като дойде Бог, трябва ли да се криете от Него, като Адама?
Мнозина от вас, като чуят гласа на Бога, се скриват и после се питат: Дали беше Бог, или не? Когато греши, човек не познава вече Господа. Тогава Бог става страшен за човека. Той казва: „Чух, Господи, гласа Ти, но се убоях.“ – За кого се отнася това? – За болните, за фалиралите. Аз говоря за здравите, за онези, които искат да следват правия път.
4. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
Утринни Слова
16.10.1932 Неделя,
София
|
Начало
