Размишление
Често се говори за силен и слаб човек. Силен е онзи, който носи нещо на гърба, в сърцето и ума си, без да се оплаква. От тежестта, която човек носи, се опитва неговата физическа, духовна, т.е. сърдечна и умствена сила. Слабият не носи нищо на гърба си. – Защо? – Слаб е, не може да носи. Хората говорят за силата, без да я разбират напълно. Ако я разбираха, те щяха да живеят другояче. Поради неразбиране на живота, хората постоянно мечтаят да бъдат силни, богати, здрави, учени, да станат господари на света. Какво ли не си въобразяват, за какво ли не мечтаят! В края на краищата, пита се, могат ли да постигнат своите мечти и очаквания? Това е въпрос, на който бъдещето може да отговори. Ако човек спечели 50 килограма злато и го сложи на гърба си, богат ли е всъщност? Това външно злато има ли някакво отношение към същината на неговото естество? Всеки може да отнеме златото от гърба ти и да осиромашееш. Всички сте такива богати. Излизаш от дома си радостен и весел, като че носиш цялото богатство на света. Не се минава час–два, ти се връщаш у дома си с клюмнала глава, осиромашал, пропаднал. – Какво ти стана? Защо ходиш с увиснала глава? – „Не съм разположен духом.“ Казвам: Разбойници са обрали този човек.
Какво се разбира под „не съм разположен духом“? – Всеки ученик, който не разбира известен предмет, не е разположен духом. Като влезе в клас, той се свива, крие се, да не го види учителят, да не го вдигне на урок. Ученикът, който знае урока си, седи на мястото си свободно, с вдигната глава. Той е готов да го изпитват. И вие някога се криете от погледа на учителя си, а някога сте готови да ви изпитва. Някой мисли, че знае. Всъщност, нищо не знае. Това е единица знание. Какво представлява единицата? Всеки мисли, че разбира понятието единица. И детето мисли, че знае единицата. Казвате: „Една ябълка, една круша, един предмет и т.н. Това са все единици“. – Не е така. Единицата има не само форма, но и съдържание, и смисъл. Вие разбирате единицата толкова, колкото познавате своето отражение в огледалото. Като се оглеждате, казвате: „Виждам себе си, като единица, която има два прозореца – очите, две слушалки – ушите, една главна входна врата – устата и т.н.“ Също така, тази единица има две колела, с които ходи – краката; две перки – ръцете. Още много неща има човекът – единица. – „Аз зная що е единицата.“ – Знаеш, но не я разбираш. Има два варела: празен и пълен. Кой от двата варела предпочиташ?
Мнозина се мислят за много умни. – Възможно е в даден случай да сте умни, а в друг случай – глупави. Някога може да сте празна единица и да сте умни, а може да сте пълна единица и пак да сте умни. Празната единица е празен варел. Няма какво да пиеш от него, но поне се радваш, че имаш варел. Друг е въпросът, ако той е пълен с нещо. Ако не разбираш нищо от съдържанието на варела, нищо няма да научиш. Обаче, ако си любознателен, ще направиш една дупка на варела, ще си налееш малко вино и ще кажеш: „Приятно е съдържанието на варела“. Ако пиеш повече, ще заспиш. Като пиеш всеки ден, ти обикваш виното, влюбваш се в него и често посещаваш варела. Значи ти печелиш нещо от пълния варел. Кога празният варел ще ти допринесе нещо? – Когато си в морето. Представи си, че параходът, с който пътуваш, потъне в морето. Веднага прибягваш към празния варел, той ще те спаси. Значи с пълния варел в морето ще потънеш, а с празния ще се спасиш. Съвременните хора не използват положителните закони, върху които животът е съграден. Лесно е да се говори за живота, но що е животът? Познаваш ли същината на неговите закони? Казвате: „Животът е пълен със страдания“. Страданията показват, че чувствата ви не са добре развити, че нямате правилно отношение към своите мисли. Благодарение на това, вие се съмнявате, изпадате в безверие, недоволство, гняв, омраза. Това са отрицателни прояви на живота. Не е достатъчно да кажеш: „Аз съм човек, имам достойнство“. Запитай се в какво се заключава достойнството на човека. Според мене достойният, моралният човек е пълен варел; недостойният, неморалният е празен варел. Но и това не е достатъчно. Ако си пълен варел, трябва да знаеш с какво си пълен: с масло, вино, пясък или друго нещо. Какво е съдържанието на човека, това вие сами ще разрешите. Има въпроси, които вие сами трябва да разрешите.
Сега, да дойдем до песента в живота. Често слушате песента „Цвете мило, цвете красно“ или „Стоян майци си думаше“. Кой може да изпее последната песен? Защо трябва някой да изпее тази песен? Кое е по-добре за вас: Да ви пеят или вие сами да пеете? – По-добре е да ни пеят. – Кое е по-добре: Вие да ядете или другите да ядат? Както е добре, другите да ви пеят, така е добре и да ядат. Обаче, ако вие не пеете и не ядете, ще стане нещо лошо с вас – ще изгубите силата си. В първо време ще усетите неразположение; после – отслабване, а след това, колкото повече дните минават, ще губите силата си, докато объркате понятията си за време и пространство. Ще станете безпространствени и ще влезете в четвъртото измерение. Според учените, като отидеш на онзи свят, няма да останеш в четвъртото измерение, но ще минеш в петото, шестото, седмото измерение, докато най-после спреш в безпространствения свят.
Сега, аз искам да схванете процесите, през които минава човешката мисъл. Вие сте още на земята и се питате: „Защо е създадена вселената? Какво е предназначението на живота? Защо слънцето изгрява и залязва?“ Това са въпроси, които постепенно ще изучавате. Има въпроси, които човек трябва да знае, защото се отнасят до самия него. Например, всеки трябва да знае защо живее. Казваш: „Живея, за да се приготвя за другия свят“. Не, тази идея е чужда – не е твоя. Тя е предадена от баба ти, от дядо ти. Ти си чувал от тях, че ще отидеш на онзи свят. Ти се намираш в положението на американския проповедник Муди, който казвал на слушателите си: „Бях малко дете, слушах от майка си за небето. Под „небе“ аз си представях Господа и ангелите, които никога не бях виждал. Небето беше за мене далечно, чуждо, никого но познавах там. Един ден майка ми умря. След това, като мислех за небето, аз си представях Бога, ангелите и майка си. Умря баща ми. Аз пак мислех за небето и си представях Бога, ангелите, майка ми и баща ми. Мина доста време. Умря брат ми, чичо ми, приятелите ми. Онези, които отидоха на небето, бяха повече от познатите ми на земята. Небето вече ми стана близко, разбрано. Имаше вече с кого да се разговарям“. И на вас казвам: Ако и вие дойдете до разбирането на Муди, като отидете на онзи свят, няма да искате да се върнете на земята. И наистина, красив е онзи свят! Там няма болести и страдания; там няма сиромашия и глад; там няма грешници и старци; там няма мъчение, няма женитби и смърт. Там животът е особен: слънцето грее по друг начин; атмосферата е мека, приятна. Който не е влязъл в духовния свят и не го е опитал, казва, че земният живот е отличен. Не, сегашният земен живот е говедарски. Какво е научил говедерят, който води говедата на паша? Аз не искам да развалям вашето разположение към земния живот, както един старец развалял лицата на белосаните и червисани моми. Когато срещал такива моми, той духвал в лицето им и то веднага посинявало. – На какво се дължи това? – На чесъна, който старецът употребявал. Понеже често ял чесън, той лесно проверявал коя мома е белосана, и коя – не е. Не сте ли и вие такива белосани моми, чиито лица чесънът разваля? Какъв е изводът от този пример? – Трябва да владееш себе си; да не се подаваш на никакви обиди и огорчения, както белосаните моми – на чесъна. Ако запушиш ушите си и ти кажат обидна дума, ще се наскърбиш ли? Щом знаеш, че някой ще те обиди, запуши ушите си с памук. Тогава, колкото обидни думи да ти каже, няма да се обиждаш. Каквото да ти говори, ти казваш: „Защо този човек си мърда устата?“ – Какво е обидата? – Нещо чуждо влязло в ушите ти и те дразни. – Какво е то? – Някой ти казал, че си голям невежа. Думата „невежа“ е отлична. Като слушам да си говорите по този начин, питам се: Как не ви мързи да изговаряте такива думи! Като му каза, че е невежа, ти изгуби десет пъти повече, отколкото той. Онзи, който разбира нещата, трябва ли да се смущава? Ти губиш десет, а той само едно. Нека съжалява онзи, който обижда другите. – Защо? – Защото чувства, че е изгубил нещо. Питам ви тогава: Къде е вашето знание? Ако вие изгорите юргана за една бълха, умни хора ли сте? Тук, на Изгрева, имаше един беден лекар, когото извикали да лекува дъщерята на един голям богаташ. Като влязъл в двора им, той видял един непознат, който му казал: „Ти си първокласен невежа“. Той се обидил и се върнал у дома си. Нали дошъл в дома на богаташа да лекува дъщеря му? С постъпката си той доказал, че действително е първокласен невежа. Ако беше излекувал дъщерята, щеше да докаже, че не е невежа. А той се обидил, разсърдил се и не помогнал на болната. Друг лекар изпълнил неговата задача – излекувал богатското момиче. Какво спечелил лекарят с обидите? Питате: Толкова глупав ли бил този лекар? – Че и вие всеки ден грешите като него.
Казвате: „Ние не се занимаваме с малки работи. Те са прости“. – И единицата е проста, но колко хора знаят нейните свойства? Колко хора знаят законите, които управляват единицата? И сънят е прост процес, но колцина от вас знаете законите на съня? За да бъде здрав, човек трябва да ляга и да става навреме. Знаете ли кога трябва да лягате и кога да ставате? Една от причините за страданията на хората е ненавременното лягане. Те ходят по концерти и балове. Бързат да си свършат работата и не обръщат внимание на часа. Лягат след полунощ и сутрин стават недоспали. Не, ще лягате на определеното време. И да имате работа, ще я напуснете половин час преди да си легнете, за да се приготвите за спане. Така приготвени, вие ще намерите вратата на училището отворена и ще влезете навреме. Ако легнете късно, вратата ще бъде затворена за вас. – „Нали сънят е почивка?“ – Като легнете навреме, тялото ви ще почива, а духът ще се учи. Който не ляга навреме, не става навреме. И сънят му е неспокоен – цяла нощ се върти на една и на друга страна. Казваш: „Аз ставам рано, към 6–7 часа“. Не е въпрос да станеш в 6 или 7 часа. Това не е точност. Ще станеш в определен час, с точност до секунда. Само така твоята работа ще бъде успешна. После ще се чудиш защо не си разположен. Слушате религиозните да казват: „Бог ще ни спаси“. – Не е така. Бог спасява трудещите. Онези, които се обленяват, остават на заден план. За тях има тояга, т.е. страдания. Още много време хората ще страдат, т.е. ще бъдат бити. Запитали един негърски проповедник: „Какво правил Бог преди да създаде света и човека?“ Той отговорил: „Сякъл пръти“. – „Защо?“ – „За да бие хората.“ Още много пръти стоят неизползвани. Няма да остане човек на земята, който да не бъде бит на общо основание. Съществата от невидимия свят бият майсторски. Те не си служат с големи тояги, но с малки пръчици. Където ударят, боли. Те не бият изведнъж по цялото тяло, но тук-там: днес в сърцето, след време в корема, после в стомаха, в черния дроб, в крака, в ръката. Като те шибнат, щеш не щеш, лягаш на кревата. – „Защо ни бият?“ – Много просто: не лягаш навреме и не ставаш навреме; не ядеш навреме; не работиш навреме; не мислиш, не чувстваш и не вършиш волята Божия навреме. Като те бият няколко пъти, ти питаш: „Защо ме бият?“ – А ти защо отне свободата на човека? Защо уби толкова хора? Не е позволено на човека да греши и да върши престъпления.
Сега, аз не говоря за личните закони. Аз говоря за един общ, принципиален закон, който засяга всички хора, без изключение. Разбирайте ме право. Вие трябва да благодарите, че сте невежи. Ако бяхте учени и продължавахте да живеете по човешки, щяхте взаимно да се унищожите. Днес всеки може да ви обиди, но какво щеше да стане с вас, ако ви обидят навреме, в точно определен час? Тогава обидата щеше да бъде по-силна от отрова. – „Обиди ме моя приятел.“ – Благодари, че не те е обидил навреме. Ако беше те обидил навреме, ти нямаше да бъдеш жив. Ако направиш добро или зло на човека ненавреме, те нямат сила. Обаче доброто и злото, направени навреме, представляват велика, мощна сила. Ако някой ти направи доброто навреме, благодари на Бога за това. Ако ти направи добро ненавреме, нищо не се ползваш. Моли Бога да ти направят добро навреме. И обратно: ако ти направят зло ненавреме, благодари за това. Ако ти направят зло навреме, моли се на Бога да го обезсили. Искаш да направиш зло на някого, та да го почувства. Знаеш ли какви ще бъдат последствията на твоята постъпка? Ще плащаш глоба цели сто години. Знаете ли какво значи да носиш последствията на злото цели сто години? В такъв случай благодари, че си невежа, че не знаеш кога да направиш зло. Аз зная времето, когато се прави зло, но нито сам ще го използвам, нито на вас ще го кажа. Ако ви го кажа, вие ще го приложите. В резултат на това ще осиромашеете, ще страдате. Няма да ви кажа и времето за правене на добро. Защо няма да ви го кажа? – Защото няма да го приложите. Вие ще приложите времето за правене на зло, а ще избегнете времето за правене на добро.
Като говоря за времето на доброто и злото, питате се: „Кое ли е това време?“ – Няма да ви кажа. – „Ние сами ще го намерим.“ – За да намерите това време, трябва съзнателно да влезете в Божествения свят, където нещата стават точно навреме. В този свят, именно, работел Бог, когато създавал света. Хората още не са на своето място. Ако бяха на мястото си, те щяха да бъдат свободни. – „Има свободни хора на земята.“ – Свободният е попаднал на своето място и той мисли, чувства и действа по свобода. Той е господар на положението. Той е като онзи земеделец, който свободно обработва земята и се ползва от нейните плодове. Който не е на мястото си, той е или слуга при лош господар, или в затвора, с вериги на ръцете и краката си. Стражари го пазят, да не мръдне някъде. Има и свободни хора в затвора, но те знаят мястото си. Те са светии, изправени в затвора за повдигане на човечеството. Има и роби в света, които още не са намерили мястото си. Който се съмнява, който се безпокои, той се гневи, той не е намерил още мястото си. – „Може ли човек да не се гневи?“ – Не казвам, че не трябва да се гневите, но силата на злото трябва да се използва. Не казвам, че може без зло на земята. – Не, където е доброто, там непременно ще бъде и злото. Какво ще кажете за онзи планински поток, който слиза с шум отгоре, кърти дървета и събаря къщи? Трябва ли да го унищожим? – Не, той е носител на живота. Следователно за предпочитане е да направи малки пакости, но да носи живот.
Злото е сила, без която не може. Затова се казва: „Ела зло, че без тебе – по-голямо зло“. С други думи казано: Ела малко зло, че без тебе ще дойде по-голямо зло. Значи две отрицателни величини дават една положителна истина. Така е при умножението: минус на минус дава плюс. Значи двата минуса се балансират и дават плюс. Това е закон в природата.
Едно се иска от хората – разумност. Та когато реката приижда, да се справяте с нея. Дали сте на високо или на ниско, да не попадате на нейното течение. Като видите, че някъде става наводнение, бягайте далеч от него. Ако можете да използвате енергията на водата, вие сте постигнали нещо. Ако можете да използвате енергията на гнева, вие сте разумни хора. Гневът в човека е на степени. Лесно мога да определя кой човек се гневи. Достатъчно е да му кажеш няколко обидни думи, за да се разгневи. Който не се гневи лесно, ще чуе обидните думи, ще се усмихне и ще си отмине. Човек, на когото главата е 14 сантиметра широка и 19 сантиметра дълга, е миролюбив. Той не разваля лесно приятелството си. Колкото по-широка е главата, толкова по-гневлив е човек. Онзи, на когото главата е широка 16–17 сантиметра, е много гневлив. Бъдете далеч от него. Ако искате да му кажете обидна дума, отдалече му я кажете. Той е пълноводна, дълбока река, в която можеш да се удавиш. По него и кораби могат да плуват. Ако не умееш да плуваш, не влизай в тази река. Щом е така, дружете с хора, на които главата е 14 сантиметра широка. Човек, на когото главата е по-малко от 14 сантиметра широка, именно, 13 сантиметра, 12 сантиметра – 10–9 сантиметра, а дълга 19 сантиметра, прилича на краставица. Значи между широчината и дължината на главата трябва да има известно съотношение. Самообладанието на човека зависи от височината на главата. За да имате ясна представа за човешката глава, трябва да я измерите в дължина, широчина и височина – в трите измерения.
Изучавайте трите измерения, за да знаете какво придобива човек, като се движи по права линия, по плоскост – в трите измерения. Частиците на телата от триизмерния свят се движат с по-голяма бързина от тези на едноизмерния и двуизмерния свят. Някой мисли, че като върви по права линия, вечно ще се движи. Не, в природата, движението по права линия е ограничено. – Защо? – Защото движението по права линия става само между две точки. Това е тъкане. Ето защо, това напрежение се стреми да заеме друга посока – нагоре или надолу, и се образува плоскост. Така се явява квадратът. Значи при второто измерение имаме определена форма. И най-после, напрежението на силите в плоскостта минава в третото измерение, където движението се усилва. Така се явява тяло – кубът. Колко пъти се увеличава бързината на движението в тялото? – Това зависи от външните и вътрешни сили, които действат в тялото. За да разбереш защо движението се увеличава в различните тела, трябва да знаеш причините. Една от причините за това се дължи на интензивността на желанията. Обикновено, ситият се движи по-бавно, а гладният – по-бързо.
Като наблюдавате хората, по бързината на движението им може да определите кой човек е гладен, и кой – сит. Вижте как се движат чиновниците, като излизат от работа. Гладният се движи по-бързо, като ускорява движението си. Ситият върви като аристократ. Но като огладнее, и той бърза. Казва: „Бързам, важна работа имам, не ме спирайте“. Обаче човек трябва да знае при всяко желание колко енергия да изразходва. Природата всякога държи сметка за енергията си – да не се изразходва излишно. – „Не съм ли свободен да изразходвам енергията си, както разбирам?“ – Свободен си, но ще плащаш, както плащаш за изразходваното електричество. Можеш да говориш, колкото искаш, но електромерът отбелязва всичко. И вие, докато не мислите за плащане, използвате енергията безразборно, но като дойде да плащате, намирате се в затруднение. В първо време разполагате като големи богаташи, а после се свивате.
Като ученици, вие изучавате съвременната наука. Казвам: Тази наука е за децата. Всъщност, аз не говоря за самата наука, а за учените, които изучават фактите и явленията, без вътрешното им приложение в живота. Например, какво особено приложение има аеропланът? – Ще кажете, че той е превозно средство. Според мене всяко изобретение трябва да допринася полза за цялото човечество, както реката напоява цялата местност, където минава. Затова е енергията на реката, но, въпреки това, тя принася известна полза. Казвате: „Аероплан е това! – Велико изобретение!“ Че и аз мога да седна някъде, да махна с пръчицата си и да полетя из въздуха. За да се движи аеропланът, витлото му трябва непрестанно да се върти, и въпреки това, пак може да паднеш с него на земята. Тогава казваш: „Този паднал от аероплан, онзи паднал от аероплан“. Науката постоянно прави открития, но с тези открития стават и катастрофи. Като казвам, че и аз мога да се издигна с тялото си, като с аероплан, вие считате това за приказка. Прави сте, това е приказва от 1001 нощ. Там, като махнеш с пръчицата си, всичко става. Има закон, според който ако дадеш на тялото по-голяма плоскост и го пуснеш във водата или във въздуха, то олеква и силите му действат по-енергично.
Като се говори за падането на телата, имаме предвид закона за земното притегляне. Това е закон за отношения между разумните същества. Когато едно същество те обича, то те привлича към себе си. Любовта подразбира взаимно привличане: единият и другият се привличат. Когато не се обичат, съществата се отблъскват. Слънцето и земята се обичат, затова се привличат. Въпреки това, те се намират на разстояние 92 милиона мили далеч един от друг и оттам се разговарят. Ако разстоянието между слънцето и земята се намали, ще се наруши хармонията между разумните същества, които ги населяват. Разстоянието между слънцето и земята показва какво трябва да бъде отношението между хората. – Колко километра правят 92 милиона мили? – Около 150 милиона километра. Числото 92 е съставено от 9 и 2, а числото 150 – от 1, 5 и 0. Какво е значението на тези числа? Какво означават 9 и 2? Вие не знаете тяхното значение. Числото 150 милиона километра представлява грамадно разстояние. Това число показва отношението ни към Слънцето. Обаче числата 92 и 150 са относителни изчисления, а не абсолютни. Земята ту се приближава към Слънцето, ту се отдалечава. С колко, не се знае. В сто милиона години Земята се приближава само на една минута разстояние към Слънцето. В останалите минути разстоянието от Слънцето е едно и също. Следователно трябва да знаете дали живеете в минутата на приближаването или отдалечаването на Земята и Слънцето. Това приближаване и отдалечаване на Земята от Слънцето показва отношенията, които съществуват между разумните същества на Слънцето и на Земята. Това е само за изяснение.
Казвам: Когато вашият живот е в дисонанс, вие сте нарушили отношението си към Слънцето. Вие си обяснявате този дисонанс с влиянието на Марс или Сатурн върху вас. Всъщност, вие сте в дисхармония с някои същества от Венера, Меркурий или Марс. За да ви стане ясно това, аз ще говоря само за Слънцето. Когато отношенията ви към Слънцето не са правилни, вие сте нарушили отношенията си към Великата Разумност. Срещате двама души: един княз и един прост, беден човек. Към княза имате особено отношение. Към него се отнасяте с всичкото си уважение. На простия човек, обаче, не обръщате никакво внимание. Простият човек казва: „И аз искам да имам формата на княз, да ме почитат и уважават“. Питам: Къде е разумността – във формата или в съдържанието? Простият е привидно такъв, но той владее изкуството да лекува. Един ден дъщерята на княза заболее и никой лекар не може да помогне. В помощ ще дойде простият човек. Хората не го почитат, но болестта го почита. Той ѝ казва: „Ще напуснеш младата мома“. Болестта го слуша и веднага си излиза.
Питам: Кое е по-добре – хората ли да ти се подчиняват или болестите? Вие сте от тези, които искате хората да ви се подчиняват. Също така искате и доброто и злото да ви се подчиняват. Знай, че доброто никога не се подчинява, никога не отдава почест. А злото още отдалеч отдава почест. То иска да каже на човека, че го признава за силен и умен. Доброто те познава по един начин – отвътре, а злото по друг начин – отвън. Ако искаш да бъдеш силен, трябва да разбираш законите на злото. Силен можеш да бъдеш само по отношение на злото. Обаче не можеш да бъдеш силен и към доброто. Опиташ ли се да проявиш силата си към него, ти ще си счупиш главата. Колкото по-слаб си към доброто, толкова си по-силен. Когато си най-слаб към доброто, тогава, именно, си най-силен. Как ще разберете това? Вие имате съвсем повърхностни понятия за силата на човека. Всъщност, лесно може да се определи неговата сила.
Представи си, че вземеш в ръката си една желязна халка, дебела три сантиметра, и я стиснеш между пръстите си. Ако си силен, без голямо усилие халката ще се счупи; ако не си силен, тя ще си остане цяла. Както физически силният лесно се справя даже със желязото, така и духовният се справя лесно със злото. Един от нашите приятели, когато бил на заточение в Диар-бекир, срещнал един арабин, който се отличавал с голяма физическа сила. Той чупел големи камъни с едната си ръка, както чупел орехи. Кое е по-добре: да счупиш дебела желязна халка между пръстите си или да се справиш със злото? Кое е по-добро: да се бият две неприятелски армии и да убият стотици и хиляди хора, или с едно махане на ръката да прекратиш войната? Някога човек изпадне в такова състояние, че започва да воюва със себе си. В резултат на тази война, той избива в тялото си около 10–20 милиона клетки. После казва: „Победих, но не съм разположен“. – Как ще си разположен, когато уби толкова милиона клетки в своя организъм? Ще мине цяла година, докато дойдеш отново на себе си. Обаче след една година пак започваш да воюваш със себе си. Някога се оплакваш и казваш: „Много съм неразположен“. Въпреки това, считаш, че без война не може. – И без война може. Не изразходвай силите си напразно. Бъди разумен. Когато воюваш, гледай да изразходваш най-малко средства и енергия.
Като ви наблюдавам, виждам, че не сте спокойни, постоянно мърдате. Аз разбирам състоянието ви; има нещо, което не разбирате. Ще ви приведа един пример за изяснение на вашето състояние. Проповядвали на един, който обичал виното. Морализирали го, казвали му, че не трябва да пие. Той си мислел как да се отрече. Ако остане на мене, аз няма да му говоря нищо, но ще му донеса една чаша от първичния нектар на живота – чистата планинска вода. Ще му кажа: „Пийни три глътки вода!“ След това пий от виното. Като пие от водата и след това от виното, веднага ще го изплюе. Така той сам ще дойде до решението да не пие повече вино. Този опит мога да направя и с някои от вас. Няма да ви говоря по стар начин: да не пиете, виното не е здравословно; то не е за вашата кесия и т.н. Ако пиеш, поне да знаеш защо пиеш. А тъй, да пиеш отвреме-навреме, това е обикновена работа. Ако пиеш три–четири години наред, ти минаваш за умен човек. Обаче, ако пиеш 10–20 години, ти си признат за талантлив пияница. Казваш: „Аз разбирам от вино, зная от кое да пия. Две–тригодишно вино не пия. Ако пия, поне да е 20-годишно, старо вино“. Аз съм присъствал на такова пиене. Двама души пият: единият пие обикновено, едногодишно вино, а другият пие 20-годишно, старо вино. Той пие и проповядва за виното; държи лекция и всички го слушат с внимание. Той казва: „Едно време и аз бях простак като вас, пиех обикновено вино. Като ти падне 20-годишно вино, няма да го пиеш с оканицата, а чашка по чашка“. След тази лекция донасят половин кило от най-хубавото вино и всички пият с малки чашки. После продължава: „Утре пак ще дойдете, да видите какво е 20-годишно вино!“ Така правят големите пияници; те пият от хубавото вино.
Казвам: Ако аз направя вино, с него мога да изправя един пияница. Като пие две–три чаши от него, след няколко години той ще бъде съвършено трезв човек, ще напусне пиянството. От хубавото вино той ще пие с малки чаши и ще задоволява желанието си. Аз правя аналогия между обикновеното пиянство и духовното или религиозно пиянство. Религиозните искат да знаят много, но тяхното знание нищо не допринася. Енергията на една чаша вино е равна на енергията на всички останали чаши. Те са взели от човека, а нищо не са му дали. Някога и знанието е като виното. Събирате много знание, трупате го, но вместо да станете по-умни, вие оглупявате. По този начин клетките изгубват способността да задържат знанието. В такъв случай, трябва да стане едно опресняване. Доброто, истинското знание моделира мозъка. Като разсъждават много, религиозните идват до едно изглаждане в знанията си и казват: „Това знание не ни е нужно, онова знание не е нужно“. - Кое знание е нужно? – „Как да служим на Бога.“ – Наистина, служенето на Бога е най-голямо знание. Обаче то изисква предварителна подготовка, а именно: да лягаш навреме и да ставаш навреме. Да учиш навреме, да пишеш и четеш навреме; да работиш навреме; да любиш навреме; да мислиш и чувстваш навреме; да говориш навреме, да правиш добро навреме. Като знаеш това, ще живееш правилно и разумно ще служиш на Бога. Като правите всичко навреме, къщата ви отдалеч ще свети. Цялото ви тяло ще свети и вие ще бъдете щастливи. Ако знаете това изкуство, навреме ще ви дойдат парите, навреме ще боледувате и навреме ще оздравявате. Ако здравето не идва навреме, то не е здраве. И ако болестта не идва навреме, тя не е болест. Такъв е законът. Ние трябва да разберем този ъгъл навреме.
Доброто и злото също трябва да дойдат на своето време. Обаче времето не е еднакво. Казваш: „Нямам ли право да кажа на човека какво искам?“ Имаш право, но навреме да му кажеш. Ако искаш да обидиш някого, навреме направи това. Като го обидиш, едновременно ще приложиш закона за доброто и за злото. Ако не постъпиш така, ти сам ще се унищожиш. Иначе ще се повдигнеш и израснеш. Следователно, като обичаш някого, на мястото на обидата ще сложиш доброто. Не можеш да обиждаш и да прилагаш злото. Който иска да расте и да се развива, той ще работи едновременно и със злото, и с доброто. Злото само̀ никога не работи. То е най-големият аристократ в света. То знае само да заповядва. Щом го сложиш на работа, то проявява всичката си гениалност. Една българска поговорка казва: „Накарай дявола да работи, да те научи на ум“. Голям майстор е дяволът. Той влиза навсякъде, но не можеш да го познаеш. – Защо? – Всеки час си мени костюма. Той работи денонощно: като търговец, като учен в своята лаборатория, като професор и т.н. Той прави опити на студентите си, реже животните, изучава ги заедно с тях. Този начин на изследване е крайно груб. Разбирам да изучаваш животните, но да не отнемаш живота им.
Всички хора се нуждаят от ново, истинско знание. С това знание, с което разполагате, ще имате сила само веднъж да похлопате на райската врата. Ако пожелаете втори път да похлопате, няма да имате вече сила. И да ви се отвори райската врата, не ще можете да влезете в рая. Ангелите ще ви поканят, но вие ще бъдете уморени и слаби, не ще можете да направите крачка напред. Там не разполагат със слуги, да ви вземат на ръце и да ви внесат в рая. Ще останете известно време пред райската врата, докато си починете и отново ще слезете на земята.
Религиозните хора, като говорят за заминаването на човека за онзи свят, казват, че ангел Господен слиза от небето да вземе душата и да я занесе при Бога. Това е човешко разбиране. Никога ангелите не носят душите и не ги прегръщат, както правят хората. В невидимия свят не съществува никакво прегръщане. Ако е въпрос за прегръщане, аз разбирам прегръщането на светлината и на въздуха; прегръщането на свободата. Велико нещо е да те прегърнат истината и свободата. Тогава ти се чувстваш свободен, разширен, без никакви ограничения. „Като отидем на другия свят, там ще се учим.“ – Възможно е, но колцина от вас ще бъдат приети за ученици в училището на невидимия свят? Какво знание имате? Там приемат само онзи, който е придобил известно знание на земята. – „Учителят знае всичко. Той знае с какви опитности разполагаме.“ – Това е детинско разбиране. Аз зная само онова, което в даден момент ми трябва. Възвишените същества, които много знаят, много учат. Който малко знае, малко учи. Казваш: „Аз имам много знания, повече не ми трябват“. – Не е така. Колкото повече знаеш, повече ще учиш. – „Аз съм чел Библията много пъти, повече няма да я чета.“ – Като си я чел толкова пъти, кажи какво е писано на страница 150 или на страница 999? В кой завет е 999 страница – в новия или в стария? Моята книга знае повече от вас. Като отворя на страница 999, веднага ще ви кажа какво е написано там. Тя знае повече от вас.
Сега аз искам да остане в ума ви поне една съществена мисъл от лекцията. Мъчно се определя коя мисъл е съществена. Според мене важна мисъл за всеки ден е да намерим коя е добрата воля Божия. И като я намерим, да я извършим. Всеки човек трябва да върши добрата воля Божия. Щом един човек може да върши добрата воля Божия, всеки може да я върши, понеже тя се отнася за доброто на всички. Като знаете това, не се месете в работата на другите. Не казвайте, че този или онзи е лош човек. Нека всеки се запита: „Върша ли аз волята Божия?“ Това е важно. Като върша волята Божия, аз разполагам с три неща: бързо се движа, разбирам времето и пространството и осмислям живота си. Щом губя движението си; щом не разбирам времето и пространството; щом животът ми губи смисъл, аз съм на крив път. Вие мислите за себе си, че сте много добри. – Добри сте, но сте невежи. Не виждате, че сте невежи, защото се сравнявате с по-невежи от вас. Сравнявайте се с онези, които са над вас, а не с онези, които са под вас. Който е над вас, само той може да ви предаде своето знание. Знанието е в Бога, светлината е в ангелите, а приложението – в човека. Следователно, като имате знанието на Бога и светлината на ангелите, вие ще дойдете до приложението. – „Защо трябва да изпълняваме волята на Бога?“ – За да се освободите от своите стари възгледи и стари навици. Например, честолюбието, гордостта си стари, наследствени черти. Ти умираш, а си въобразяваш, че си нещо. Щом си горд и честолюбив, не трябва да умираш. – „Силен съм.“ – Ако си силен, не трябва да умираш. Казваш, че познаваш Бога, че изпълняваш Неговата воля, а цял ден роптаеш и мърмориш. Че си болен, мърмориш; че си беден, мърмориш; че имаш деца, които не можеш да отхраниш, пак мърмориш. Да оставим мърморенето настрана. Стремете се към знанието на Бога.
Днес всички говорят за морал, без да го разбират. Всички проповедници говорят за морал; и вие сте като тях. Обаче моралът на днешния свят е безморалие. Ако не се откажете от този морал и от старите си разбирания, вие преждевременно ще остарявате и животът ви ще се обезсмисли. Казано е: „Да се отречеш от себе си“. Това значи да напусне човек старото, което го държи свързан за земята. Така той ще дойде до разбиране кого да обича и кого – не. Ти не си доволен от живота, а очакваш да те посети Духът. Казваш: „Сега обичам този човек, но дали ще го обичам утре, не зная“. Значи, ти си обикнал в човека преходното, временното. Ако си обикнал Божественото, всякога ще го обичаш. Животът всякога се обича. – „Обичам парите.“ – Не, парите трябва да те обичат, а не ти тях. И да ги пъдиш, те пак да бъдат около тебе. Който обича парите, той не разбира живота.
Като ви говоря, вие мислите, че всичко сте разбрали. Лъжете се, не сте ме разбрали. В това отношение вие приличате на Настрадин Ходжа, който казвал: „Ако намеря 99 златни монети, няма да ги взема, понеже не са сто“. – Възможно ли е това? – „Да, така ще постъпя“ – казал Ходжата. Един ден решили да го изпитат. Сложили 99 жълтици под един камък. Той ги намерил, преброил ги и си казал: „99 са, не са сто. Който е сложил 99 жълтици, ще сложи още една“. И ги сложил в джоба си. И вие, като Настрадин Ходжа, казвате: „Ако ми даде Бог богатство, ще работя за Него“. Дава ти се богатство, което скриваш в джоба си, и пак казваш: „Тук са 99 жълтици, като получа и последната, тогава ще работя за Бога“. Нито един човек не е изпълнил Божията воля напълно. Това не ме интересува – кой е изпълнил волята Божия и кой не я е изпълнил. Важно е какво аз върша. Аз искам навсякъде да бъда последен. Това проповядвам и на вас. Макар и да следвате моя път, като мене не можете да бъдете. Ако не прогресирате, ще останете там, където сте. Вие ще бъдете далеч от мене и не ще ме познаете. Аз вървя напред, бързо се движа. За да се виждат и познават, хората трябва да вървят в една и съща посока, да се стремят към Божията Любов. Ако имате любов, ще ме виждате; ако нямате любов, няма да ме виждате. Колкото по-малка е любовта ви, толкова по-голямо е разстоянието между вас и мене. Ние проповядваме, че трябва да бъдете добри. Като срещнете един брат или една сестра, зарадвайте се. А вие как се посрещате? Даже не си обръщате внимание. Всеки е зает само със себе си – иска да стане светия. Църквата е пълна с такива светии. Разбирам да станеш светия, но да лекуваш болни, да възкресяваш мъртви. Какъв светия си, ако болният се докосва до тебе и не оздравява? Има светии, които не са готови да облекат работническа дреха и да слязат между хората, да им слугуват. Христос е светия, Който разполага с голямо знание. Той слезе на земята да слугува на хората. Сегашните светии седят на мястото си, а окръжаващите им слугуват. Не носете такава култура! Колкото по-високо стои човек, толкова повече помага на човечеството. Ако си светия, не казвай: „Какво направиха моите предшественици?“ – Важно е какво аз съм направил. Мене ми е приятно, че съм между вас и мога да ви помагам. От мое гледище аз желая да сте невежи, да се стремите към знанието, което аз ще ви преподавам. Ако знаете много, няма да ме търсите. Като ви уча, и аз вървя напред. Аз съм учен, но и вие ставате учени. Сега, вие искате да станете учени като мене; да вършите волята Божия, както Бог изисква. Това е основата на моето учение. Учете, но при абсолютна свобода. Ако не ви дам свобода, вие ще бъдете роби. Ще дойде някой при мене, да пита какво съм искал да кажа с тези думи. – Искам да кажа да не се стремите да разбирате всичко.
Т. м.
Утринно Слово от Учителя, държано на 26 юни 1932 г., София, Изгрев.
Утринни Слова
26.06.1932 Неделя,
София
|
Начало
