| Порталът към съзнателен живот |
Любов, обич, почит
(Общ Окултен Клас,
01.06.1932 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Като ученици на велика школа, вие се нуждаете от нова философия. В какво се заключава тая философия? - Да мислиш в момента, т.е. никога да не отлагаш. Важно е това, което намислиш в момента. Че си мислил месеци по-рано, че си човъркал, както къртицата рови земята, това не те ползва. Какво е направила къртицата със своето ровене? Направила е много дупки, с което попречила на земеделеца. Тя рови, за да си намери храна. Защо рови човек? Казвате, че работата на земеделеца е благородна. Зависи, как работи и защо работи. Ако земеделецът оре и обработва земята само за прехрана, това и къртицата прави. Ако ученикът учи само за добри бележки, да получи диплом, с който да се прехранва, това и къртицата прави. Това не разрешава въпросите на живота. Някой се учи да събира, да изважда, да умножава и дели, но не знае, кое действие е най-добро. Ще кажете, че събирането е най-добро действие. Добро е, но само ако можеш да събереш на едно място двама светии, или един момък и една мома, на които сърцата горят и светят от любов. Изкуство е да събереш на едно място майка и дете. Майката да трепти за детето си и детето да отговаря на нейната любов. Като намерите добрата страна на събирането, намерете добрата страна и на останалите действия. Това значи да бъдеш ученик да изучаваш живата математика. Защо трябва да се изучава живата математика? - Да развие ума, да го направи еластичен. В това отношение, всяка наука е на мястото си. Днес се изучават едни науки, а преди стотици и хиляди години се изучавали други науки - според условията. Обаче, и днес, и в миналото хората са изучавали медицина, с цел да лекуват болни. Някой лекар работи десетки години, все болни лекува. Главата му е пълна с различни болести и оплаквания на хората. Какво е придобил от това? Има смисъл да бъдеш лекар, но да познаваш признаците на здравето, да знаеш, кой човек е здрав. Да познаваш само болестите, това не е истинската медицина. Казвате, че болният не може да яде - това било един признак. Обаче, има болни, които ядат повече от здравите. Повикали лекар да прегледа един умиращ, да види, какво е положението му. Лекарят отишъл тичешком при болния, да не би да умре, преди да се опита да му помогне. Какво видял? Болният лежал неподвижно; на масата пред него имало чиния, пълна с кюфтета. Като видял лекаря, болният извикал: Господин докторе, умирам! Помогни ми. Лекарят го погледнал, усмихнал се и казал: Бъди спокоен, докато тая чиния стои пред тебе и си хапваш, няма да умреш. Такава била болестта му, че трябвало да яде. Същият лекар изнася интересни случаи от своята практика. Имало един болен, който изяждал девет хляба на ден. Друга една млада мома изяждала закуската на 70 деца в един приют. Това са болезнени случаи. Невъзможно е здрав човек да яде толкова много. Съществуват болезнени състояния и на ума, и на сърцето. Човек трябва да изправи живота си, да се освободи от тия състояния.
Кои са нормални, естествени прояви на ума и на сърцето? По какво се познава абсолютно здравият? - Той не трепва от нищо. Каквото и да срещне на пътя си - луд, пиян човек, мечка - минава спокойно, без да му трепне сърцето. Кажеш ли, че те е страх от нещо, в твоя ум или в сърцето ти има нещо ненормално, болезнено. Някои хора се страхуват от мишка, от пиявица. Имаше една стара жена във Варна, която минаваше за голям герой. С пищов убила един мъж. Тя беше добър плувец: влизаше в морето четири километра навътре. Тя отиваше до Евксиноград и се връщаше с плуване. Беше известна на целия град със своите подвизи. Обаче, видеше ли пиявица, даже в шише, бягаше от нея, като от пожар. От нищо не се страхуваше, но от пиявицата изпитваше панически страх. Не се страхуваше от мечка, от вълк, а от пиявица. Това, което е неестествено за някого, е естествено за друг. Някой се страхува от една мисъл, влязла ненавреме в главата му. Той сам я преувеличава и се страхува от нея, като от огън. Страхуваш се от пиявица например, и казваш: Нямаш представа, какво нещо е пиявицата. Отговарям: Ти нямаш представа, какво нещо е животът.
Една жена, майка на четири малки деца, се оплаквала, че не може да се справи с тях. Като мома, изучавала различни педагогични методи за възпитание, но сега не можела да си помогне. Чудела се, какво да прави. Най-после дошла до един нов педагогичен метод - да наплаши децата си. Излязла вън, сложила на главата си една бяла гугла, скрила лицето си, да не я познаят децата, облякла други дрехи и така влязла при тях. Като я видели, те писнали, и всяко се сгушило, където очите му видят. Затихнал шумът, млъкнали, смирили се децата. Майката излязла вън, свалила гуглата и чуждите дрехи и отново влязла в стаята. Като я видели, децата се хвърлили върху нея, прегърнали я и започнали да разказват, че едно чудовище ги уплашило. Тя ги запитала: Ще слушате ли? - Ще слушаме, майчице, само не ни оставяй сами, да не дойде пак това чудовище. Казвам: Такова чудовище, т.е. такова нещастие може да ви сполети и вас. - Защо? - За да ви възпита. То е новият метод на педагогика, който майката прилага върху децата си. С такива методи си служи и природата. Някой заболее, оплаква се от стомах, от гърло, от ревматизъм и др. Не е страшна болестта, тя е педагогичен метод за възпитание. Страшно е преувеличаването на болестта. Като дойде страхът, човек започва да преувеличава нещата, и сам усложнява положението си. Той казва: Боли ме гърлото; какво ще стане, ако се запуши? Боли ме главата; какво ще стане, ако мозъкът ми се възпали? Помнете: Който обича Бога, има имунитет към болестите. Той не се страхува от нищо. Срещнете ли човек, който има съзнателно отношение към живота и не се страхува от нищо, той има любов към Бога. Бог не се нуждае от нашата любов. Той има всичко: богатство, знание, сила. Обаче, любовта ни към Бога е необходимост за нас. Тя ни свързва с разумния свят, с всички възвишени същества. Казвате на някого: Дай имането си на Бога. - Защо Му е вашето имане? Някоя майка иска да посвети детето си в служене на Бога. Защо Му е нейното дете? Млад момък или млада мома се покалугерили, облекли се в черни дрехи, в знак на служене на Бога. Бог не се нуждае от черните дрехи на калугерите и от тяхното служене. Някои се посветили на науката. И това не е нужно на Бога.
Какво означават думите посвещение и служене? Само оня може да се посвети на нещо и да му служи, който има любов в душата си. Да се посветиш на науката без любов, това не е никакво посвещение. Без любов нищо не се постига. Това е велик, основен закон. Любовта организира нещата. Без любов не може да се говори за организация. Всички светове са създадени от любовта. Всички предмети, които се изучават на земята, са предметно учение за човека. Само чрез тях той ще се домогне до въпроса за създаването на света. Който може да разреши правилно тоя въпрос, той е разумен човек. На какъвто въпрос се натъкне, веднага го разрешава. Ако заболее, той знае причината на заболяването. Ако стомахът му е разстроен, той знае, че причината за това се крие в бързото ядене и недостатъчното смилане на храната. Стомахът се оплаква, че това, което устата и зъбите трябва да свършат, легнало върху него. Задачата на стомаха не е да дъвче храната. Стомахът има строго определена работа, която трябва да свърши. Останалата работа ще свършат червата и черният дроб. При това, всеки орган трябва да свърши работата си навреме. Закъснее ли черният дроб да помогне на стомаха, последният ще страда. Често стомахът страда, защото върши чужда работа. Трябва ли той да дъвче храната? Това е работа на зъбите.
Казвам: Не туряй в стомаха си несдъвкана храна, за да не го осакатиш. Не слагай в ума си несдъвкана мисъл, за да не го осакатиш. Една несдъвкана и несмляна мисъл може да произведе парализа в човека. Дойде някой в дома ви и каже, че мъжът ви лежи мъртъв на улицата. Без да проверите това, вие веднага се стреснете и се парализирате. Защо се стряскаш? - Няма кой да ме гледа, няма кой да се грижи за мене. Казвам: Преди да се стряскаш, провери, дали тоя факт е истински. Човек трябва да има самообладание.
Като ученици, вие трябва да проверявате нещата, да не се поддавате на различни слухове. Някои от вас са крайно суеверни, на всичко вярват. Достатъчно е да се пусне някакъв слух и те веднага ще повярват. Не само това, но казаното се разнася от човек на човек с известни прибавки. В това отношение, те приличат на оня дървар, който се върнал от гората уплашен и казал на своите съселяни: Видях сто мечки в гората и избягах. - Намали малко, не са били сто. - Ако не са сто, поне 80 имаше. - И това е много. - Тогава 60 имаше. Като не му вярвали, той намалявал, намалявал, докато най-после казал: Не зная, мечка ли беше, но зашумя нещо в гората, и аз избягах.
Казвам: Преди да възприемете една мисъл, проверете я. След това разсъждавайте върху нея, да видите, дали е права, или не. В това се изразява силата на вашия ум. Има неща, които не ви интересуват - не се пресилвайте да ги изучавате. Всяко пресилване уморява и разстройва нервната система. Някои неща не са за вас, още не сте готови да ги приемете. Например, ако ви говоря нещо върху науката за ноктите, ще се изплашите, не сте готови за тая наука. - Защо се страхуват хората? - Защо досега са изучавали само патологичните признаци, отпечатани върху ноктите. По тях ще познаете, кой ще заболее от туберкулоза, ревматизъм или сърдечен удар. Обаче, има белези върху ноктите, които определят здравословното състояние на организма. Тия признаци трябва да се изучават. Ако не се страхувате, изучавайте и болезнените признаци, но същевременно търсете начини да ги премахнете. Има случаи, когато страхът лекува човека. Един наш познат от Варна боледувал цели седем години от треска. Един ден излязъл да се разходи край морето. Като вървял по тротоара, една жена отворила прозореца на втория етаж на къщата и изляла набързо един леген с гореща вода, без да забележи, че отдолу минава човек. Силно изненадан, болният се стреснал от горещата вода и в организма му станала реакция, която го излекувала от седемгодишната треска. В случая, страхът, изненадата произвели обратен резултат на болестта.
Едно младо момче, македонче, заболяло от страх - три години страдало от треска. То видяло баща си убит на воденицата, от което преживяло голям ужас. Майка му се чудела, какво да прави. Лекували го по един, по друг начин, но нищо не му помогнало. Най-после, тя решила да го посвети в служене на Бога и го предала на църквата. Един ден клисарят пожелал да се пошегува с момчето. Както седели в църквата, той веднага изгасил всички свещи. Като останало на тъмно, момчето се разтреперило от страх и припаднало. В резултат на това, то оздравяло напълно. Значи, в едно отношение, страхът произвежда заболяване; в друго отношение, той причинява оздравяване. При известни състояния човек се чувствува щастлив, добре разположен; при други състояния той се чувствува нещастен, неразположен.
Кога трябва човек да се страхува? - Когато греши. Добре е да се уплаши, когато е болен, но неочаквано. Ако очаква да го плашат, той не може да се лекува. Има много начини за лекуване. Един от тях е вярата. Христос казва на един болен: Да бъде според вярата ти! Значи, ако вярваш, ще оздравееш. Важно е, обаче, каква трябва да бъде тая вяра. Ако вярата на болния не е силна, с години ще носи треската си. Често вие вярвате на слухове, за които трябва да бъдете глухи. Но кажат ли ви нещо, от което може да се ползвате, не вярвате. Например, колцина от вас ще повярват, че кашлицата им ще мине най-късно до следната сряда? Който повярва, ще оздравее. С други думи казано: Който сее, ще жъне. Ще кажете, че имате вяра. - Имате вяра, която не лекува. Това не е вяра, но суеверие. Откажете се от суеверието и работете за усилване на вярата.
Мнозина имат криви, изопачени разбирания за нещата, затова сами се спъват. Например, те грешат, вършат престъпления и се страхуват и срамуват само от хората. Говорят за Бога, като понятие, а към хората имат реално отношение. Какво, в същност е Бог и какво - човек? Странно е да се срамувате от хората, а от Бога да не се срамувате. Адам, обаче, като разбра, че е гол, засрами се от Господа и се скри от Неговия поглед. Добре е човек да се срамува. Адам се засрами, защото гледаше на голотата като на нещо неестествено. Сегашното понятие за голота е съвършено различно от това, което Адам имал. Под голота Адам разбирал нещо вътрешно. Той се почувствувал нищожен и се засрамил, не посмял да се яви пред Господа. Докато е свързан с тялото си, човек преживява различни състояния, които го измъчват. Например, някой казва: Какво ще стане с мене, като умра? Ще ме заровят в земята и ще гледам, как тялото ми гние и се разлага. Дали ще бъде така, това зависи от връзката ти с тялото. Колкото повече си свързан с тялото си, толкова по-голяма е вероятността да бъдеш в гроба след смъртта си. Ако не си свързан с тялото си, ще бъдеш вън от гроба, на свобода. Имали ли сте опитността да излезете от тялото си и да се върнете отново в него? Това е една от възможностите на човека, с която малцина разполагат. В геометрията се говори за квадратурата на кръга. Какво означава това? Защо се търси квадратурата на кръга? Да търсиш квадратурата на кръга, това значи, да се домогнеш до ония възможности, които се съдържат в кръга. В квадрата, като четириъгълник, се крие Питагоровото учение, защото Питагор се занимавал с числата от едно до четири. Като съберете тия числа, получавате десет: 1 +2 +3 +4 =10. Числото десет представя един цикъл, в който всеки зародиш постига развитието си. Това е отвлечена мисъл, която няма нищо общо със сегашния живот.
Каква представа има сегашният човек за Бога? Някой си Го представя като стар човек, с бяла брада и жезъл в ръка. Друг казва, че Бог е навсякъде. Той няма образ на Бога, но Го приема широко в съзнанието си. Само оня може да приеме Бога в съзнанието си, който е всякога буден по отношение себе си и окръжаващите. Той има ясна представа за всяка своя клетка, която се намира под контрола на съзнанието му. Той знае, че всяко нещо в него, за което може да мисли, никога не умира. Всяко нещо, за което не може да мисли, умира. Докато държиш нещо в съзнанието си, то живее. Щом изчезне от съзнанието ти, то умира. На същото основание, казвам: Когато съзнанието се прекъсне, човек става част от друго съзнание. Значи, някое същество е престанало да мисли за вас. Тогава и вие преставате да мислите за него. Например, двама млади се обичат. Един ден момъкът се оплаква, че възлюбената го забравила. Закон е: Не може да те забрави оня, който те обича. Невъзможно е да обичаш някого и той да те забрави.
Казвам: Вселената може да се унищожи, светът може да изчезне, слънцето може да потъмнее, но да забравиш човека, когото обичаш, това е невъзможно. Ако не беше така, животът щеше да се обезсмисли. И слънцето може да закъснее в пътя си, защото е резултат на разумната сила - любовта. За силата на любовта, изтичаща от Бога, се съди по светлината на слънцето. По нея аз правя своите изчисления. - Как се правят тия изчисления? - Много просто. Застана с лице срещу слънцето. Вдигна дясната си ръка срещу него, с дланта напред, в отвесно положение. След това поставям ръката си в джоба. Аз правя изчислението си по физичен начин; всички виждат, какво правя, и се чудят, не разбират, как става изчислението. Повечето пъти правя изчислението си мислено, с умствената си ръка. Тогава никой не ме вижда. Когато искам да зная, дали даден болен ще оздравее, правя следния опит: влизам в стаята при болния и отивам до прозореца, да видя, мога ли да хвана светлината и да я изчисля. Ако мога да направя това, болният ще оздравее; ако не мога да го направя, той не може да оздравее. От човека зависи, дали ще успее в опитите си, или не. Важно е, как гледа той на нещата. Като отида в някоя гора и срещна мечка на пътя си, аз не се страхувам. Аз гледам на мечката като на адепт, който в миналото не е завършил успешно изпита си. Като срещна тоя адепт в гората, той ме пита: Кога ще се освободя от тая опашка? - Когато престанеш да плашиш хората. Ако продължаваш да ги плашиш, дълго време ще носиш мечите уши и опашка. Мечката не трябва да плаши нито сърните, нито птиците, а още по-малко човека. Вие как бихте разрешили тоя въпрос? Казвам на мечката: Още един начин остава за тебе - аз ще се кача на гърба ти, а ти ще ме носиш. Като правиш това три дена наред, опашката и ушите ти ще паднат. Аз се разговарям с мечката, т.е. с адепта, за да му предам нещо от новото, което нося в себе си. После казват, че мечката умряла. Тя се освободила, не е умряла. Смъртта, в тоя случай, е освобождаване. Адептът се освобождава от формата, в която е живял на земята. Във всяко животно има по една човешка душа, на която е определено да живее известно време там. Това е окултна теория, която е вярна. Много теории има по тоя въпрос. Питат ме, качвал ли съм се на гърба на мечката. Не съм се качвал, но съм срещал мечка в гората. Тя ме погледне съзнателно. Човешката душа в нея ме пита, кога ще се освободи. Аз й казвам, че не е дошло още време за освобождаването й.
Сега ние се отвлякохме от въпроса. Вие се питате, какво трябва да правите при сегашните условия на живота. Какво мислите да правите? Какво виждам, някои от вас се готвят за небето, където очакват да ги посрещнат с венци и музика. Ще ви посрещнат, наистина, но кой ще ви посрещне? Вие не знаете къде ще отидете, нито кой ще ви посрещне. Не искам да ви обезверявам, но вие казвате, че вярвате в Христа и очаквате Той да ви посрещне. Не е достатъчно само да вярвате в Христа, но трябва да Го любите. Само оня може да ви посрещне, който ви обича, и когото вие обичате. Който не ви обича, може само да ви вярва, но не е готов да ви посрещне. В това отношение, може да направите опит, още докато сте на земята. Не чакайте да отидете на небето, че тогава да проверите, кой е готов да ви посрещне. Когато имате някаква мъчнотия, вижте кой ще дойде да ви помогне. Който от оня свят е готов да ви помага, той ще бъде готов и да ви посрещне. Ще кажете, че вярвате в мене. Вярвате само за това, че ще получите нещо хубаво. Всички религиозни хора казват, че вярват в Бога и в Христа, но ако подложат вярата им на изпит, няма да издържат. Някоя млада мома се ожени за богат, красив момък и като религиозна, казва, че е готова да се жертвува за Христа. Как ще постъпи тя, ако Христос й каже да напусне мъжа си? Тя ще каже, че той я изпитва. Едва една година откак се оженила и не може да се откаже от мъжа си. Къде й е вярата тогава? Ако не може да се откаже от един мъж, тя не е готова за Христа. Тоя мъж неразделен ли е от нея? Жената неразделна ли е от мъжа? Христос каза на самарянката: "Ти си имала пет мъже, но и тоя, когото сега имаш, не е твой мъж."
Какво, всъщност, представляват мъжът и жената? Мъжът е десният крак на човека, а жената - левият. - Кой човек е женен? - Който ходи правилно. Следователно, срещнете ли човек, който не куца, който има здрави крака и стъпва правилно, ще знаете, че е женен. Ако мъжът куца, той има работа с чужди жени; ако жената куца, и тя има работа с чужди мъже. Като ставаш сутрин, виж, право ли ходиш. Ако левият крак е куц, жената е виновна; ако десният крак е куц, мъжът е виновен; ако и двата крака не вървят добре, виновни са и мъжът, и жената. Кажи си: Имам един мъж - десния крак и една жена - левия крак; имам още един мъж - дясната ръка и още една жена - лявата ръка. Какво повече мога да искам? Природата ми е дала всичко необходимо. Един познат българин, който живееше в Америка, ми казваше, какви въпроси му задавали американците. Питали го, дали е женен. Той отговарял: Годен съм, не съм още женен. - Имаш ли портрет на годеницата си? - Имам. - Дай да го видим. Те очаквали да им покаже портрет, но той им показал цигулката си: Ето моята годеница. Това е негово разбиране. Някой мисли, че е женен, защото е минал през външната женитба. Знаете ли, какво нещо е женитбата? Кой може да се жени? Всеки има право да се жени, но не и ученикът. Омъжената жена не може да бъде ученик. Жененият мъж не може да бъде ученик. - Защо? - Защото женените хора са слуги и не могат да ходят на училище, господарите им не ги пущат. Жената трябва да шие, да готви в къщи, да чака господаря си да дойде от работа и да се нахрани. Сегашната жена е идеална слугиня, тя работи без пари, не очаква никакво възнаграждение. Ако в класа влизат женени хора, ще се вдигне голям спор между учениците. Мъжът ще каже на жена си: Защо погледна оня брат? Ти знаеш, че трябва да гледаш само мене. Жената ще каже същото на мъжа си. В края на краищата, те ще се принудят да напуснат училището. Ученикът и ученичката трябва да бъдат свободни, да не поглеждат към никого. Започнат ли да се раздвояват, да поглеждат към тоя-оня, ще ги изпъдят от училището. Каже ли ученикът, че не може да живее без своята възлюбена, веднага ще го изпъдят вън от школата. Ще му кажат: Иди при оная, без която не можеш да живееш. Мястото ти не е тук. Някой ученик ме пита, може ли да се ожени. Казвам му, че може да се ожени, но след като свърши училището и придобие повече знания. Като женен, той ще има голямо богатство, от което мъчно може да се освободи. Ще има жена и деца - богатство, което ще го зароби. След това ще съжалява, че се е свързал. Ако си женен, ти трябва да изпълниш задължението към децата си, за да си свободен в бъдеще. И като женен, и като неженен, ти имаш задължения, които трябва да изпълниш. Първо ще изпълниш задълженията си към Бога, после към ближния си и най-после към себе си.
Христос казва: "Съвършеният нито се жени, нито за мъж отива". Срещал съм възрастни моми, които съжаляват, че не са женени. Те казват: Да бяхме женени, щяхме да имаме деца, да не сме толкова самотни. Срещал съм омъжени жени, които имали по няколко деца, но всички измрели. Те казват: Какъв смисъл имаше нашата женитба? Оженихме се, родихме деца, но нито едно не остана между нас. Пак сме самотни, както и по-рано. И мъжете, и децата ни умряха. Както виждате, и неомъжената мома съжалява, и омъжената съжалява. Къде е спасението тогава?
Питат ме, женят ли се хората на оня свят. - Там няма женитба; там никой не се жени, но раждат деца. - Как става това? - Понеже там живеят за другите, двама от тях, които се обичат, насочат мисълта си към някоя страдаща, грешна душа и й помагат. По тоя начин те се свързват помежду си. Душата на която помагат, е тяхното дете. Щом помагат на своя ближен, те считат, че са се оженили. Две души от оня свят трябва да се съединят, за да спасят една душа на земята. Това е една свещена мисъл, която трябва да държите в ума си. Само така ще се освободите от вашето еротично гледане на женитбата и на раждането. Начинът, по който хората сега се размножават, е последен. В бъдеще той ще се измени. Хората ще се размножават и ще раждат по нов начин, по-съвършен от сегашния. Както днес хората раждат, това е резултат на грешното състояние, в което се намира човечеството. Сега то минава през долината на греха. Женитбата на сегашните хора е женитба на грешни хора. В бъдеще тоя начин ще се измени.
Смешно е положението на сегашните женени хора. Казват, че двама млади, които се обичали, се венчали. Какво ще кажете за тяхната любов, когато на другия ден след сватбата те започват да спорят, кой от тях има по-големи права. Мъжът казва, че той печели, следователно, той има по-големи права. Като отива на работа, той оставя на жената стотина лева за нуждите на къщата и заключва касата. След това ще говори за идеална любов между съпрузите. Тяхната любов е посмешище пред Бога. Това не е за осъждане. То характеризира състоянието, в което сега се намира цялото човечество. Бог търпи всичко и очаква пробуждането на човешките души.
Сега аз говоря за съзнанието, което трябва да се пробужда и разширява. Работете върху себе си, без да мислите, че ще оправите света. В големия театър - света, вие сте само служители. Защо е направен така театърът, това не е ваша работа. Ако не е направен добре, вината не е ваша. В театъра се играе една велика драма. Как се играе тая драма, какви са актьорите, това не е ваша работа. Вие сте слушатели и служители в театъра. Като слушатели, ще гледате, как играят актьорите. Като служители, ще си вършите добре работата. Ако актьорите играят ролите си добре, приятно ви е да гледате драмата, представена на сцената. Смешно е, когато гледате драма, в която мъжът изневерява на жена си, и жената - на мъжа си. Днес често представят трагедията „Отело“ от Шекспир. Всички се възмущават от ревността на Отело, а забравят, че те попадат в тая роля. В Турция, когато за пръв път била представена тая трагедия, един турчин гледал и се чудил, как може Яго да изиграе такава подла роля. Като се свършило представлението, той намерил актьора, който играл ролята на Яго, и заканително му казал: Ти ли обърка така работата? Как не те е срам да вършиш такива подлости! Турчинът не могъл да си представи, че това е роля, която се играе на сцената. Всъщност, такива роли се играят и в живота.
Казвам: Вие трябва да гледате естествено на живота, а не както турчинът, който погледнал много сериозно на нещата и бил готов да бие Яго. Животът не е толкова трагичен и страшен, както някои си го представят. Следователно, ние трябва да знаем, докъде се простира действителността и откъде се излиза вън от нея. Вие трябва да имате ясна представа за доброто и за злото. Доброто е нещо реално, което всеки може да опита. Добрият лесно трансформира състоянията си, лесно се справя с мъчнотиите си. Доброто е капитал, с който човек всякога може да разполага. Чрез доброто той се свързва със същества от разумния свят. Достатъчно е да помисли за тях, за да му се притекат на помощ. Не става ли същото и с детето? Достатъчно е да извика "мамо", за да се притече веднага майка му на помощ. Доброто е духовна, а не материална сила. То е подобно на антената в радиото. Каквото е антената за радиото, такова нещо е доброто в слънчевия възел на човека. Щом възприемеш доброто, не трябва вече да се страхуваш. Ти разчиташ на него, като сила, която може да ти помогне.
Много правила за живота мога да ви дам, но ако не ги спазвате, ще си причините големи нещастия. Давал съм ви правила, но сте ги нарушили. Давал съм ви различни упражнения, които не сте изпълнили, както трябва. Правилата и упражненията не трябва да се изменят. При това, те трябва да се изпълняват в даденото време. Всяко нещо има свое определено време за изпълнение. Дадено упражнение може да се направи и вън от определеното за него време, но резултатът няма да бъде добър. Например, решиш да отидеш на Витоша, но казваш: Студено е, ще вали сняг, опасно е това време. Както си помислил, така става. Вечерта започва да вали, и сутринта виждаш, че земята е покрита със сняг, не може да се върви. В каквото вярваш, това става. Ако беше помислил, че времето ще бъде хубаво, вярата ти щеше да даде добър резултат. Колкото по-силна е твоята вяра, толкова по-добре ще се нарежда животът ти. Вяра на дела, а не вяра на думи. Да говориш за вярата, това не е истинска вяра. Ако, наистина, вярата ти е силна, ти нищо няма да говориш за нея. Ще работиш, ще правиш даже чудеса, без да кажеш нещо за вярата си. Вярата повдига човека. С нея можеш да направиш такова нещо, каквото другите не могат. При това, само веднъж можеш да проявиш своята силна вяра. Проявиш ли я втори път, резултатът ще бъде друг. Само веднъж можеш да излекуваш даден болен с вярата си. И втори път можеш да лекуваш болен, но по друг начин.
Преди 20 години ме извикаха в Сливен, в едно богато семейство, да помогна на тъщата, която заболяла. Видях болната, след това извиках близките й и казах: Някой от вас трябва да даде нещо от себе си, да й се помогне. - Ти не можеш ли да дадеш? - Мога, но вие трябва да направите една малка жертва за нея. Погледнах към зетя и дъщерята, и двамата здрави и силни. Зетят беше много магнетичен човек. Казах му, че той може да помогне на баба си. Той се съгласи. Казах му, как да тури ръцете си върху главата й, за да мине част от неговия магнетизъм в нея. Той тури ръцете си над главата й, подържа ги няколко минути и се дръпна назад. На другия ден бабата беше бодра и разположена, а зетят се чувствуваше малко неразположен, краката и ръцете му отмаляха. Той взе състоянието на тъща си, а тя прие нещо от неговото здраве. Казах му да отиде на разходка, да се изпоти добре и след това да направи една топла баня. Той изпълни съвета ми и на другия ден беше пак бодър и весел. Така и бабата беше здрава, и зетят доволен, че помогнал на тъща си. Той имаше, какво да даде от себе си.
Като наблюдавам хората, виждам, с какво съмнение живеят. Достатъчно е да ги видя отвън, за да разбера истинското им положение. Това е наука. Без да се интересувам от техния вътрешен живот, аз зная, какъв е даден човек, какво мисли и как чувствува. Аз не се интересувам от това, което хората правят. Кой каквото прави, за себе си го прави. Аз се интересувам от едно: какви са отношенията на човека към Бога, т.е. каква е връзката му с Първата Причина на нещата. Някой се оплаква, че срещнал приятеля си, който не го погледнал добре. Знаеш ли, кой поглед е добър и кой - лош? - Накъде беше насочен погледът му: надолу или настрана? Ще кажеш, че приятелят ти е безразличен към тебе. - Как позна това? Не е достатъчно само да чувстваш нещата, но трябва да разбираш дълбоките, вътрешни и външни прояви на човека.
Ето и пророк Йона, като му заповяда Господ да отиде в Ниневия да проповядва на хората, той се разсърди и с един кораб избяга в Испания. Който може да чете по човешкото лице, ще разбере, защо Йона се разсърди и избяга в Испания. Бог запита Йона, защо се сърди. Последният отговори: Ти каза да отида в Ниневия да проповядвам на жителите, да се покаят, иначе след три дена ще пострадат. Минаха трите дни, и Ниневия не пострада. Трябва ли да стана посмешище пред хората? Зная, че си милостив и ще ги простиш. За да разбере Бог, Йона мина през друга една опитност. Той беше си посял тикви и в големите горещини лягаше на земята, като криеше главата си под листата на една голяма тиква, която му правеше сянка. Случило се, червей прегризал листата на тиквата, и тя изсъхнала. Като видял това, Йона отново започнал да роптае против Господа. Той казваше: Една тиква имах, Господи, и нея ми отне. Тогава Бог му отговори: Ти плачеш за една тиква, за която нищо не си дал. Да не жаля ли аз за ония 80 хиляди невинни деца, които не носят никаква отговорност за делата си? И до днес още се говори и разисква върху непослушанието на Йона. Това е неговото страдание, което ще се махне, когато изправи погрешката си. Тогава хората ще престанат да говорят за него. Мнозина от вас казват: Ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и да чувствуваме, както разбираме. Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствувате и ще постъпвате като мене. - Защо? - Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате тоя път. Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствате и да постъпвате, както искате. Помнете: Който не иска да изпълни Божията воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е строг и безпощаден. Той още не е приложен, но един ден ще се приложи. Никой не може да се освободи от тоя закон. Какво ще направи младата булка, ако една муха остави следите си върху бялата й рокля? Ще я търпи ли? Или ще я изхвърли вън, или ще я убие.
Знаете ли, какво напрежение изпитвам, когато нося вашите нечисти мисли и желания? Всякога ли трябва да ги нося ? Докога ще търпя това ? Всяко нещо си има край. Мислите ли, че аз всякога ще нося вашите нечистотии? Докато обичате Бога и вършите волята Му, аз ще бъда между вас. Откажете ли се от Бога, аз ще ви кажа сбогом! Според мене, вие сте човеци, докато любите Бога и вършите Неговата воля. Щом се откажете от Бога, законът ще дойде. Наближава това време. Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: Да се изправите. Аз съм дошъл до едно място, отдето повече не мога и не искам да нося вашите нечисти мисли и желания. Не искам да нося нечистите мисли и желания и на българския народ. Не искам да нося нечистотиите и на съвременната епоха. Всичко, което виждате днес, ще изчезне, ще се стопи. Такава е волята на Бога. Невидимият свят е решил да ликвидира със старото. Това не трябва да ви обезсърчава, но да се изправите. Няма защо да се нервирате, но трябва да работите върху себе си и да дойдете при мене с чисти умове и сърца, да ви дам, каквото искате. Ако дохождате при мене със своите стари и нечисти мисли и желания, освен че нищо няма да ви дам, но ще взема и това, което имате. Вие знаете притчата за талантите, дето господарят казва: „Вземете единия талант от тоя слуга и го дайте на оня, който има пет таланта." Това е великият закон, който ще се приложи.
Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За кого работите? - За себе си. Какво сте направили за Господа? Какво сте направили за мене? Аз не искам да ми правите паметник, не искам да правите църква на мое име - нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в името на Бога и на Христа. Бог не обича лъжата. Веднъж завинаги трябва да ликвидирате с нея. Тогава, като дойдете при мене, кой каквото иска, ще му дам. Болния ще излекувам, страдащия ще утеша, на бедния ще помогна. Тогава ще говоря само добри работи за вас. Сега изнасям лошото във вас, понеже е резултат на миналия ви живот. Като изучавам сегашното човечество, виждам, колко е изопачено. Всички хора са изгубили вяра в себе си. Мъжът се страхува да не вземе някой жена му. Срещам един млад мъж, върви със своята красива жена и поглежда на една и на друга страна, да не би някой чужд мъж да я погледне. Аз мислено му казвам: Приятелю, не се страхувай, Жена ти е много честна, никой мъж не може да я излъже. Той се усмихне, успокои се само за момент и след това пак започва да се страхува. Не ставай стражар да пазиш жената. Не ставай стражар да пазиш мъжа. Ти не си поставен за стражар. Ако Бог, всесилният и всезнаещият, не опази Адам и Ева в рая, човек ли ще опази мъжа и жената ? Дяволът влезе в рая и изкуси първите човеци. Никой мъж досега не е опазил жената, и никоя жена не е опазила мъжа. Жената ще лъже мъжа, и мъжът - жената, както излъгаха Адам и Ева. Както ги изпъдиха от рая, така ще бъде изпъден всеки, който лъже и може да се излъже. Това е великата истина на живота. Чистият човек трябва да се пази сам. Жената сама трябва да се пази, да няма нужда от стражар. - Лоши са хората. - Какъвто си ти, такива са и хората, Не можеш да измениш никого, поне ти се учи от хората. Така разрешавам въпроса. Виждам, че не мога да ви направя светии, но поне аз да науча един урок. Аз търся причината, защо не можете да изпълнявате Божията воля. Виждам, че причината за това се крие в далечното минало.
Като говоря за мъжа и за жената, аз имам ясна представа за тях; зная, каква трябва да бъде жената и какъв - мъжът. В едно отношение, бих желал всички да сте женени, да не се изкушавате. В друго отношение, бих желал всички да не сте женени. И в Писанието е казано: „Който се жени, добре прави; който не се жени, още по-добре прави." Бащата е пияница, синът - също. Съберат се роднини и приятели да женят сина. Намерили една млада здрава мома, искат да я оженят за тоя пияница, да го спасят. Не го женете. Ако момъкът е светия, оженете го. Той има сила да спаси всички паднали и грешни хора. Обаче, светията, сам по себе .си, е женен. Той е свързан с всички хора, на които проповядва. Той им е баща, а те - негови деца. Колко паднали моми и момци са отивали при светията да му искат подкрепа! Щом започне да им помага, той се свързва, жени се за тях.
Женитбата е свързване, с цел да слугуваш и помагаш. Тежка служба е женитбата. Сегашните хора се женят според Мойсеевия закон. Това е обвързване. Мъжът се свързва с жената, кара я да му готви, пере и я ограничава да не гледа чуждите мъже. И жената казва на мъжа си: Ти си длъжен да работиш, да поддържаш къщата, но нямаш право да гледаш чуждите жени. Христос казва: „Не се свързвайте със света." Свържете ли се със света, вие изпадате в робство и ограничение. Това е бракът на сегашните хора. В широк смисъл думата „женитба" подразбира свързване с нещо, което обичаш. Ти се свързваш, без да питаш Господа, позволява ли да стане тая връзка. После се развързваш, пак не питаш Господа. Значи, една грешка води след себе си втора. Две грешки не правят едно добро.
Сега вие се числите към едно Братово, без да знаете законите, на които се основава то. Без да мисли много, някой казва: Ще изляза от Братството. - По своя воля ти не можеш нито да влезеш, нито да излезеш. Братството е Божие дело. Как ще излезеш от Бога ? Къде ще отидеш? Само любовта свързва и развързва душите, които се обичат. Като знаете това, не се бъркайте в Божието дело. Не се месете в любовта на хората. Защо жената или мъжът обича даден човек, това е Божия работа. Любовта не причинява зло на никого. Там, дето се вършат престъпления, любовта отсъства.. Друга е причината за злото и престъплението. Ако жената обикне един мъж и под влиянието на любовта, се измени коренно, стане по-добра, по-грижлива, по-любеща, не трябва ли да се радвате ? Друг е въпросът, ако тя стане груба, невнимателна към близките си и престане да се грижи за дома си. В тоя случай, има нещо изопачено, неестествено в нейната любов.
Сега, като говоря за любовта, аз не искам да ви изповядвам като свещениците. Аз не искам много да говоря за любовта, защото, каквото кажа, става. Искам всеки да се развива естествено.. Много неща съм казал, и още много има да кажа, но ще чакам, когато бъдете готови. Не искам да хвърлям Словото напразно.. Хвърля ли Го, то непременно трябва да даде плод. Нужно ви е повече светлина, да разбирате това, което ви говоря.
Като не разбирате Словото, и мене не разбирате. Затова някой казва: Защо Учителят не помогна на нашия брат? Защо го остави да умре? - Питайте Бога, това е Негова работа. Той е създал света. Защо мене държите отговорен ? Питате ме, защо грешат хората. - И това е Божия работа. Бог създаде Адам и Ева, но и те сгрешиха. - Защо сгрешиха ? - Питайте Бога. Той каза на Адам и Ева да не ядат от плодовете на забраненото дърво, но те не Го послушаха. Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите думи. Мога да им се наложа. но това е насилие, а насилието не разрешава въпросите, За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. - Защо Бог допусна греха? - За да прекара човека през страдания, да отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия глас, Питате: Кога ще ни кажете неща, които никой досега не ни е казал ? - Когато Бог отнеме каменните ви сърца и ги замести с нови. До това време ще говоря за неща, които предстоят да станат. - Какво ще стане? - Топовете ще гърмят, чуковете ще удрят, хората ще обедняват и ще забогатяват, ще се раждат и умират. Сега и аз ще ви кажа, какво искам от вас. Искам да почитате Бога в себе си и в своя ближен. Искам да бъдете чисти. Ако се критикувате, внимавайте да не говорите неверни неща.. Критиката ви трябва да почива на истината» Не говорете за неща, които не сте проверили. Докато не видите нещата с очите си, не говорете за тях. И като ги видите, питайте Господа, как да ги изнесете. Всичко, което си видял и знаеш, не трябва да се казва. Не мисли, че като кажеш всичко, казал си истината. Можеш да кажеш всичко, и пак да си далеч от истината. Каквото и да видите, не бързайте да го изнасяте.
И тъй, не говорете неверни неща. Правете добро на ближния си. Почитайте себе си и своя ближен. Бъдете свободни! Проявявайте се такива, каквито сте. Ако сте нервни, не се стеснявайте.. Важно е да сте естествени. Който говори бързо, нека си говори бързо, но разумно. Можеш да говориш и бавно, но пак разумно. Който говори бързо, той е щедър. Той всякога е готов да дава. Който говори бавно, той е разумен. За бързия работите стават скоро, а за бавния - след хиляди години. Сега е времето на бързореките.
Мнозина се оплакват, че са остарели. - Аз още не съм остарял, че вие ли остаряхте? Вие сте още деца. Аз бих желал да видя един стар човек. Ако между вас има стари, нека дойдат при мене да ги видя. Аз желая да видя и един млад човек. Искам да видя поне един стар човек, който да не умира, и един млад, който да не остарява. По-силен е оня, който не умира. Старият може да стане млад, но младият не може да се върне назад. Желая всички да бъдете силни, не физически, но духовно. Като се натъкне на злото, духовно силният знае, как да се бори с него. Той го хваща за опашката, а не за главата. Много светии са тъпкани от злото. - Защо? - Не знаят, как да се борят с него. Ако не искате злото да ви тъпче, повикайте Господа да застане между него и вас. Оставете Бог да се справя с злото. Защо съществува злото, вие не може да разберете. Това е тайна, която ще ви се открие в края на вашия живот.
Сега, като виждам мъчнотиите ви, радвам се. Така ще се пробуди съзнанието ви. За да ускоря тоя процес, от време навреме и аз ви разтърсвам. Такава е Божията воля. Някоя жена се оплаква от мъжа си, че бил лош, понеже често я биел. Не е лош мъжът й, но той я изпитва, да види, каква е нейната любов. Каква любов е тая, да не може да издържи боя на един мъж ? Има силни жени, които отговарят на мъжа си по същия начин: мъжът бие, и жената бие. Има силни мъже, има и силни жени. Обаче, най-силен е оня, който може да се въздържа. Ако биеш, ще имаш един резултат; ако се въздържаш, ще имаш друг резултат.. За предпочитане е да се въздържаш.
Вложете в ума си следната мисъл: почит към себе си, обич към ближния и любов към Бога. Това трябва да прилагате всеки момент в живота си. От цялата беседа запомнете главно тая мисъл. Всичко друго може да забравите. Не питайте, защо сгрешиха Адам и Ева. Адам сгреши, за да излезе от рая, да срещне Христа и да познае любовта. Тя ще го води по нови пътеки - по пътеките на истинския живот, знание и свобода. Сега това ви е достатъчно. В бъдеще ще научите цялата история на живота.
10. Лекция на Учителя, държана на 1юни, 1932 г. София. Изгрев.
Общ Окултен Клас
01.06.1932 Сряда,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 1123
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
