| Порталът към съзнателен живот |
Доброто семе
(Беседи пред Сестрите,
21.04.1932 Четвъртък, София)
Беинса Дуно |
|
Добрата молитва
Ще прочета от Евангелието от Матея 13-а глава, 24-ти стих: „Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, които посея добро семе на нивата си.”
За идната седмица заучете Псалом 93.
Във вашия Живот трябва да влезе нещо ново. Аз считам всички ваши възгледи за овехтели, стари дрехи. Трябват ви нови дрехи за Великден, тези са се поизтъркали тук-там, имат дупчици, цветът им се е изменил, някъде дупките са големи, трябва да са турят еми.
От детинство до края на живота си човек трябва да учи – целия си живот трябва да посвети на учение. Да не мисли, че за една, две или три години ще научи всичко и после ще ходи само да се разхожда по курорти, да спи на меко и да яде вкусни ястия – тези неща са възможни, но много солено излизат на човек. Ако вземете цялата човешка история, ще видите, че на онези, които са живели много охолен живот – царете, много солено им е излязло. Дори на Соломон, който беше един от най-мъдрите царе на Израил, през носа му излезе. Писанието нищо не казва за това, но има една вътрешна страна, за която самият той се изказва с думите „суета на суетите” и „всичко е суета” – един голям мъдрец, който е имал големи разочарования, иска да каже, че с това, с което живее, е празна работа. За тези празни работи вие бихте пожертвали всичко – ако рекат да ви направят царици, вие веднага бихте приели. Когато стане човек цар, в църква не ходи – понечи ли да ходи на църква, придружава го цял ескорт, по-рано е ходел пеш, а сега – с автомобил. Знаете ли на какво оприличавам поведението на всички тези хора, които се возят с колички? И децата, които не могат да ходят, се движат с колички и ги наглеждат слугини. В духовно отношение всички тези, които се возят на автомобили и файтони са деца – коне и кочияши ги возят, а те мислят, че са големци. Това са деца, те трябва да слязат и да ходят – детето, когато порасне, слиза от количката и ходи пеш. И вие понякога съжалявате, че нямате файтон – хубаво е човек, докато е дете, да има файтонче, но като стане възрастен, добре е да ходи пеш. Защото ако възрастният не се упражнява да ходи, краката му атрофират – щом атрофират краката му, той не може да бъде добродетелен. Краката отговарят на добродетелите, ръцете – на Правдата, очите – на Истината, ушите – на Мъдростта, устата – на Любовта. Файтонът е за деца, а възрастният ще ходи пеш. И ще се молите ръцете, краката ви – всичко у вас да бъде здраво.
Човека ще го познаеш по къщата му – че домакинът е спретнат, ще го познаеш по къщата му. В духовно отношение между физическия и духовния Живот има връзка. Няма отделен духовен и светски Живот, те са само едно наше разграничение – духовен наричаме Живота с по-високи стремежи, а светски наричаме Живота с по-ниски стремежи.
Христос казва: „Доброто семе”. Паралелно със семето може да изникне и нещо противоположно, което не трябва да ви смущава. Например покрай някоя добра мисъл може да проникне във вас някоя лоша мисъл – това става, когато съзнанието ви не е будно: влиза някоя лоша мисъл и когато се вглъбиш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някакъв образ отнякъде. Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно. Например вие сте в града, изпирате дрехата си и я простирате, но от саждите във въздуха тя става мръсна. А умният ще я простре там, дето няма да се нацапа – хубавите неща трябва да се държат закътани на такова място, дето няма никакви сажди.
Често хората казват, че Господ ще направи за нас това-онова. Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад. Ние трябва да се запретнем и всеки един трябва да има задача – всеки трябва да се запита какво трябва да върши. Често ние се спираме в света и казваме: „Светът не е такъв, какъвто ние го желаем.” Това твърдение не трябва да ни спъва – че светът е лош, е само едно субективно схващане, а друг човек може да бъде точно на обратното мнение. Светът е добър, когато ние сме добри; светът е лош, когато ние сме лоши. Често, когато имате треска, се разваля вкусът ви – каквото и да ви дадат, щом го вкусите, казвате, че е горчиво и безвкусно; в действителност яденето не е безвкусно и когато се избавите от треската, то ви става вкусно; понякога и водата ви се струва горчива.
Трябва да преминете към едно ново състояние – трябва да схващате Живота като наука, като изкуство. Животът е цяло едно изкуство. Всеки един от вас трябва да изучава едно, две, три, четири, пет изкуства. Човек има около четиридесет способности и с всяка от тях може да развие едно изкуство, следователно човек притежава места за четиридесет изкуства. Човек притежава и също толкова чувства в себе си, с които може да развие известни добродетели. А сега религиозните хора са се научили да правят по някоя молитва, два пъти на ден се обръщат към Бога и се считат за много религиозни. Казват за някого, че той по три пъти на ден се моли – прекрасно, но той по три пъти на ден яде, спи по осем часа. Какво е придобил човек от съня, когато спи; какво е придобил от храната, когато яде три пъти, или когато се моли по три пъти, какво е придобил? От всяка молитва той трябва да придобие нещо.
Ще ви кажа нещо, което трябва да запомните: ако отидете при един чист извор, все ще напълните някой съд с вода и ще го донесете; ако отидете в някоя местност, където има диаманти и смарагди, кой от вас няма да си позволи да вземе някое камъче? Често хората отиват при Бога, но се връщат от тази хубава област, без да са донесли нещо – какво струва такава една разходка? Като се подвизава човек по този начин десет-двадесет години, той най-после започва да остарява, започва да се съмнява. Много естествено, човек, когато осиромашава, започва да се пита дали някога е бил богат. И когато остарее, човек мисли, че едно време е бил млад, а сега е стар и дори сам не вярва, че е бил млад – променил се е толкова незабелязано, като че ли всякога си е бил стар. Затова във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява.
С едно ядене или с три яденета на ден работа не става, много е малко три пъти на ден. Сега се забранява много да се яде, защото се изискват много средства. Някои ядат веднъж на двадесет и четири часа, други – два пъти, три пъти, четири пъти, но от духовна гледна точка човек трябва да храни ума си. В това отношение съществуват обикновени положения, с които човек само се забавлява. Това, разбира се, зависи от неговите чувства. Има случаи, когато някоя идея, някое чувство се налага на човек, без самият той да иска; една празна мисъл или чувство могат да го занимават дълги години и да не дават място на нищо възвишено и благородно в него. Например, на някой човек му се иска да стане богат и той от сутрин до вечер мисли само за това – събира, събира пари, с дни и със седмици мисли, че ще разполага с богатство, от което да яде, но изведнъж Невидимият свят го задига. Не че желанието на човек да бъде богат е лошо – човек трябва да бъде богат, но трябва в права посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развива своите добродетели, за да услужва на своите ближни, е Добро, но ако богатството е спънка за неговото Добро, то се превръща в един капан. Например, ако говорите в една стая, вашата реч не се чува отвън; ако се молите в една златна къща, вашата молитва ще стигне до златния таван, но няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде много будно, а това, за което молите, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде!” Това, което искаш в молитвата си, трябва да бъде най-същественото, най-важното, а пък другото самò по себе си ще дойде. Най-първо трябва да дойде най-важното. Ако Животът дойде, той носи всичките си благословения; ако Божественият Дух дойде, то Свободата сама по себе си идва; ако Светлината дойде, придобива се Знание. Където има Любов, там има и Светлина.
Под добро семе се разбира това, с което човек е надарен. Например човек е остарял и вече очаква да умре, да иде на онзи свят. Защо им са стари хора в онзи свят? В онзи свят от стари хора нямат нужда, от невежи, от грешни, от хилави, от бедни хора нямат нужда – там болници няма. Писанието казва, че нищо нечисто няма да влезе в онзи свят. Щом влезеш в онзи свят чист, няма да бъдеш подлаган на промените, които стават тук на Земята – зло няма да има, сиромашия няма да има, болести няма да има.
Вие искате един Живот, но очаквате той да ви се даде механически, а не искате да работите заради него. Например каква част от денонощието посвещавате на Господа? Изключително за себе си употребявате своето време. Малцина съм срещал, които да употребяват времето си за Господа. Всеки един се моли на Бога за децата си, за мъжа си, моли се за шапка, за дрехи, друг път се моли да стане добър, но да работят за Бога, малцина съм срещал. Първо трябва да придобиете онова състояние, при което всички ваши нужди да не ви смущават. Ако човек служи на Бога с разбиране, всички негови нужди ще се задоволят. Ако иска първо да се задоволят неговите нужди и после от изобилието си да дава, и това е възможно. В първия случай обаче се ражда едно недоволство: колкото човек да се стреми да бъде чист и свят, той вижда, че му липсва нещо и постоянно е недоволен. Той чака първо да стане чист и свят и чак тогава да направи нещо, но понякога така си и заминава за онзи свят – той мисли, мисли и казва: „Тази работа няма да стане сега” и с тази мисъл си заминава. А работата може да стане, защото човек не трябва да уповава на доброто, което прави, но трябва да остави Доброто в него да работи. Доброто е общо у всички хора, то не е ничия частна собственост – Доброто е Божественото, което работи у всеки. Някои са по-добри, понеже дават повече място на Божественото да работи в тях, други не са толкова добри, понеже дават по-малко място на Божественото да работи в тях. Ако се изразя образно, на някои къщите им са с повече прозорци, а на други са с по-малко прозорци. Този въпрос зависи донякъде от вашите възгледи. Вие искате преди всичко да живеете между съвършени хора – това би било идеално, но след като няма такива съвършени хора? След като живееш между хора, които не са съвършени, какво трябва да правиш?
Човек е изобретателен. Понякога добрите хора трябва да бъдат изобретателни както пияниците. Един пияница пиел, но ръката му започнала да трепери – щом вземе чашата, ръката трепери, не може да пие вино. Започнал да тъжи, че не може вече да пие и постоянно мислел как да сърба пак вино от чашата. Един ден той направил едно приспособление: взел едно дърво и въже, прекарал го през шията си, започнал да тегли, пил вино и всичко свършило – така най-сетне Господ му свързал и двете ръце и той престанал да пие... Силният човек трябва да сложи чашата с вино пред себе си и да каже: „На чашата аз съм господар, аз съм, който заповядвам – сега ти заповядвам да седиш отвън и да мируваш!” Той слага чашата на масата и излиза да се разходи, после се връща и казва същото.
Да допуснем, че ти си недоволна от някоя сестра и когато я видиш, сърцето ти трепва, дразниш се – какво трябва да направиш? Поръчай да нарисуват образа й, купи го и го дръж в стаята си – ще му кажеш: „Няма да ме дразниш, аз съм ти господар!” Ще видиш, че по друг начин започва да ти трепва сърцето: първите дни ти ще виждаш портрета, ще се смущаваш, дори няма да можеш да се молиш, но постоянствай, дръж образа й, докато се справиш. След време ще забележиш, че портретът на тази сестра започва да се изменя. Ако гледаш тази сестра два-три месеца по този начин, ще видиш, че заедно с промяната на портрета и самата сестра ще се измени – когато те срещне, тя ще почва да те гледа по-мило.
Вие живеете в един свят, в едно училище и всички тези работи, които имате, са задачи, които трябва да разрешите правилно. Един ден ще те повика учителят по този предмет и ще те пита как ще разрешиш задачата. Така трябва да гледате на живота си. Питате защо Господ ви е дал това; чудна работа, дори учениците в училището знаят защо им се преподава геометрия, география, математика и прочее – това са предмети за изучаване. Например някои от вас имат страх – това е един предмет. Страхът е лош, но без страх е съвсем лошо. Ако човек нямаше чувство на страх, когато влезе в София, ще го прегазят каруците, а инак се пази, ходейки по тротоарите, и така запазва живота си. Към този страх трябва да се добави чувството на благоразумие.
Когато Бог вижда, че ние можем да използваме заложбите, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, учителят е доволен. Когато влезете в Небето, в Невидимия свят, когато отидете при Царските врата, ще ви накарат да издекламирате едно стихотворение – кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете дори едно стихотворение, а се чудите кое. Там ще ви накарат да изпеете най-първо една песен – коя песен ще изпеете? Ако хубаво изпеете песента, вратата сама по себе си ще се отвори; ако не я изпеете хубаво, вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена. Някой ще попита дали това е буквално или алегорично? Както искате го приемете, но така ще бъде. Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.” Защото страхливите, когато тръгват за Невидимия свят, ще ги опитат с най-големите фиктивни изпитания, те ще се уплашат и няма да влязат – и да искат да ги вкарат, пак няма да влязат.
Една българска учителка я возели с кола, но я било страх от биволи. На разстояние половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Кое е по-безопасно – да стои на каруцата или да бяга? Ако я гони бивол, бягането не може да й помогне, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Най-после, този бивол не мисли за нея, той може само да си повдигне главата, за да види кой минава. Всеки от вас си има по един бивол, няма между вас човек без един такъв бивол, който като дойде, ви трепва сърцето. Един се страхува от едно, друг – от друго, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде някоя болест, отичат ви краката и вие казвате: „Ами ако засегне сърцето ми!?” Докато е здрав, човек има кураж, но силата му проличава, когато е болен. Човек трябва да заболее, за да види колко е силен – това е изпитание. Болестите, неразположенията и трудните състояния, които идват, са състояния само на физическо поле. Всеки един от вас има такива неразположения, без да им знае причината. Понякога си умъчнен, струва ти се, че целият свят е станал лош; друг път си недоволен, не желаеш да срещаш никого, искаш да бягаш в гората; щом всичко това премине, изменя се състоянието ти. Това неразположение не е самият човек, а е един чужд наемател. Често те впрягат като кон и по цял ден теглиш каруцата; онзи, който те е впрегнал, те пуска вечерта, но целия ден си работил на господаря.
Има и друго положение: често ние от незнание сами си създаваме нещастия. Едно малко теле влиза в двора на един чифликчия, намира гърне с ечемик и до дъно го изяжда, чак гърнето се затъква на главата му. Телето вдига глава, но не може да вижда, а хората не могат да си обяснят как е дошло гърнето върху главата му. Това теле не е знаело последствията, но понякога и човек може да си тикне главата в такова гърне. Идва чифликчията, чуди се как да го освободи? Започват да теглят гърнето, но не могат да го изтеглят – предлагат да заколят телето. Едни казват, че телето е чуждо, а други казват, че гърнето е хубаво и най-после решават да счупят гърнето... Наистина, понякога човек трябва да се тури в гърне, за да се оправи работата му. Добрите гърнета стават за саксии за цветя, но не и да висят върху главите на хората или, другояче казано, никога човек не трябва да допуска една мисъл да обгърне ума му така, че да се превърне на гърне, никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, че той да те заслепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси.
Тези мисли, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а има и неща, които не са съществени – те са товар за самия човек.
Различие има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, друга е страхлива – всичко това си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала; страхливата е станала страхлива, защото се е упражнявала за страх. Човек чрез упражнения става това, за каквото се упражнява. Чрез упражнения човек може да развие както едно отрицателно чувство, така и едно добро чувство. Само че, човек трябва да постоянства в Пътя, понякога работите не стават с един опит. Например някой казва: „Ще се помоля на Господа.” Когато се помолиш на Господа, Той ще те прати при онзи, който е минал по твоя път, за да те научи – все някога ще срещнеш онзи, който може да те научи. Не търсете щастие, никога не желайте да бъдете щастливи, защото е невъзможно да бъдеш щастлив. Погледнете Небето и вижте, че всичко е хубаво: там е Бог, там е щастието. Там, дето е Бог, там е щастието – щом намериш мястото на Бога, там е щастието. Хубав ден без Слънцето не съществува; щом Слънцето залезе, хубавият ден изчезва. Когато тръгнеш в тъмната нощ, ти ще бъдеш щастлив, докато имаш запалена свещ, но когато изгасне свещта, ще бъдеш нещастен. А истинското щастие, породено от присъствието на Бога, никога не изгасва.
Не търсете да бъдете добри, но търсете Доброто, защото човек не може да бъде добър. Идва някой, когото обичате, давате му чиста кърпа; идва друг някой, когото не обичате, говорите му с пренебрежение – къде е твоето Добро? Ако спрямо теб постъпят така, ти веднага ще се докачиш, но според сегашните си схващания ние се считаме за много добри, както онзи, който не знае да пее, се счита за голям певец.
За едного ми казаха, че бил много добър цигулар; дадох му да свири и видях, че е обикновен изпълнител. Аз си обяснявам защо според хората той свири добре: песните, които свири на тях, им допадат, а пък според мен, песните, които ми свири, са обикновени. Следователно за някои той е добър цигулар, а за някои – не. Цигулар, който свири добре на умрелите, ако засвири и на живите същото, ще го бият; ако свири добре на живите и засвири същото на умрелите, пак ще го бият. Защо на умрелите се пеят много тъжни песни? Ако тези души отиват при Бога, защо ще им се пеят мрачни песни? Свирят им такива песни, като че ли ги водят на ешафода. Няма никаква логика във всичко това и следователно не си е на мястото такава песен – тази песен не е за Небето, което означава, че този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието. Ако вие тръгвате за онзи свят, каква песен би трябвало да ви свирят?... Трябват ви съвсем нови възгледи: когато човек се ражда, ще изпеете една песен до половината, а когато умре, ще изпеете края на песента. Една и съща песен ще изпеете – половината при раждането, а другата половина при заминаването за другия свят, няма да пеете различни песни. Ако песента е от четири куплета, двата ще изпеете при раждането, а другите два – при заминаването. Ако ви се роди дете, вие ще искате да му изпеете първата половина на една хубава песен, която да му носи щастие; при заминаването му ще изпеете другата половина на песента. Сега ще ви кажа половината истина и когато заминавате за другия свят, ще ви кажа половината истина, всичко не може да се каже сега. Има неща, които ако ви открия сега, ще кажете: „Времето не позволява това, не позволява онова.”, но когато умирате и когато се раждате, времето позволява.
Та казвам: доброто семе като расте, плодът се събира в Божествената житница – това е отиване в другия свят. Не го разбирайте в лошия смисъл, нямам предвид физическия свят. Когато човек се измени коренно, той ще мине от един живот в друг. Ако попитате онзи, който напуска тялото си, той е готов всичко да жертва. Дотогава е бил скъперник, но когато умира, казва: „На този давам толкова, на онзи – толкова!” – всичко раздава, само че късно. Не при умирането, но приживе трябва да го раздаде. А за това, което завещае, след смъртта наследниците му ще се карат, ще го викат, а той ще ги убеждава да не се карат – така те ще му създадат цяло нещастие.
Вие искате сега да намерите правия Път. Не, намерете го, когато тръгвате за онзи свят – тогава трябва да имате една книга-пътеводител за Небето, за да знаете Пътят къде се намира и как трябва да тръгнете. В този Път вие вървите в Живота.
Аз не казвам, че не сте убедени – човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите. Защото понякога човек се поставя на едно изпитание, преди да си обясни истината, обаче в крайната Истина, в която вярва, той не трябва да има колебание. Две неща има, в които човек не трябва да се колебае: първо, не трябва да се разколебава никога в Истината; второ, никога не трябва да се разколебава в силата на своето Знание. Аз за Любовта не говоря, защото най-малкото разколебаване в Любовта винаги води към смъртта. Разколебаването в Божествената Мъдрост води към големи страдания, а пък разколебаването в Любовта води към смъртта. Който се разколебава в Любовта, умира – смъртта е следствие на разколебаване в Любовта. А пък страданието произтича от каквото и да е разколебаване в Истината или в Божествената Мъдрост. Тогава идват страданията, за да ти покажат, че има Един, който знае. След като страдаш дълго време, ще отидеш при Господа и Той ще ти каже, че страдаш, защото се разколебаваш.
Питам сега кой от вас не се е разколебал? Не че е грях, не че го искате нарочно, но казвам ви, че има един вътрешен закон. Един закон има в света, подобен на онзи, който посява житото и го туря в решетото. Житото, когато стане на брашно, остава долу, а пък другото е горе. Не че домакинята прави разлика, но онова, което остава горе, тя го туря на една страна, а което е долу, го туря на друго място. Всеки човек ще дойде на това решето. Първо ще се намериш на Божествената нива посят, ще минеш през процеса на житното зърно. Ти трябва да намериш начин да поникнеш, да претърпиш зимата, вятъра, студа, докато разбереш Божиите пътища. Не че Бог има нещо против теб, но това е в твоя полза, само така можеш да се развиваш, иначе ще стоиш в хамбара. Когато Бог иска да ни даде Свобода, Той ни прекарва от едно състояние в друго. Външните страдания идват като един процес на съзнанието. Страданията показват, че сме на правия Път – щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия Път. Но когато престанеш да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш.
Сега трябва да изучавате тази дълбока наука за самовъзпитанието – трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен. Човек трябва да изработи своята Свобода, но трябва да придобие и Знание, а пък за да придобие Знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички вие да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в Окултна школа. Аз виждам у вас един стремеж да служите на Бога.
Аз мога да ви създам работа колкото искате. Мога да ви дам следния опит: да се разхождате десет-двадесет километра по някое шосе и който пътник мине, да му давате вода; така ще прекарате до обед и ще раздавате вода. Ще кажете, че това не ви подобава. Нали искате един опит! Кой ще се изпита – вие ли ще се изпитате или пътниците ще се изпитат, ако ви се даде такъв опит? Може да го направите – мислите ли, че ще бъде един опит? Това е учение. Не ви пращам да продавате нещо, а ще седите четири-пет часа на пътя и ще давате вода от стомната. Наука е това да знаеш кой човек е жаден; всички няма да черпите – ще седите и ще разгадавате кой човек е жаден и ще му давате една чаша вода. После ще седнете на пътя, ще броите и ще отбележите колко жадни хора има – това ще бъде ваша печалба. Ще вземете нова стомна и ще видите колко чаши вода събира; няма да я мерите предварително, а когато раздавате водата. Няма да губите нито една капка. Ще вземете едно тефтерче и ако някой човек каже нещо, ще го запишете. След като се върнете, ще пресметнете колко чаши вода сте дали и какво са казали хората – това ще бъде вашата заплата. И когато свършите, ще ви питам какво сте научили и колко изречения имате записани. Ще имате четири куплета поезия. Ако мога някой път да ви дам тази задача, ще имате една опитност, която рядко се случва. Но за да направи човек всичко това, трябва да е вдъхновен от закона на Божествената Любов.
По същия начин Бог понякога поставя човека в странно положение. Христос, когато дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение: пратен беше да слугува на хората, които бяха много по-ниско от Него. Затова не трябва да ви дотяга Животът – ще вземете пример от великите души, които са живели на Земята и са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението е посоката, по която върви Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение – щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към теб. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде
Божието благословение към теб.
Това е доброто семе, което е посято. Други хора са посели плевели, но само това, което Бог е вложил в човека, е Добро. Правилото е: само онова, което Бог е вложил в нас, е Доброто, а пък онова, което всички други хора после са вложили в нас, е плевел. Всяко нещо, което после е вложил някой в нас, няма да принесе плод, а Божественото ще принесе плод.
„Отче наш”
21 април 1932 г., София, Изгрев
Беседи пред Сестрите
21.04.1932 Четвъртък,
София
|
| |
Из „Великата майка”,
цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932
издателство Бяло братство, София 2006г
ISBN: 954-739-068-3
|
посещения: 5612
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
