Размишление.
Ще прочета 23 гл. на Притчите, от 1 – 27 стих. Какво означава притчата като литературно произведение? – Скрита реч, от която може да се разбере и много, и малко.
Една българска поговорка казва: „Не отваряй стара рана.“ Какво ще спечелиш, ако отвориш стара рана? Друг е въпросът, ако е живеница, някъде на петата. Иначе, не отваряй стара рана в ума си или в сърцето си. Намажи раната с дървено масло, тури бяла книжка отгоре и напиши нещо. – Какво би написал? – Не пипай! Гледането, пипането и яденето са донесли на хората най-големите нещастия. Погледнеш нещо, пипнеш го и пожелаеш да го изядеш. Ето отде идат нещастията. И облеклото носи нещастие за човека. Например, облечеш дрехата на прокажения. Какво ще спечелиш? Какво ще спечелиш, ако облечеш грозната дреха на своя ближен? Какво ще спечелиш, ако туриш върху себе си ред лъжливи учения? Най-малкото, ще изопачиш характера си. Казваш: Млад съм, ще си поживея като млад. – Млад си, ще си поживееш, както разбираш, но ще понесеш последствията на тоя живот. Всяко нещо, добро или зло, носи своите последствия.
Един американски апаш влязъл в кабинета на един учен физик, с намерение да го обере. Той имал желание да задигне двата златни цилиндъра, с които професорът правел своите опити. В това време, професорът влязъл в кабинета си и, като видял апаша, спрял се пред него и свързал цилиндрите с тока. Изненадан от това, апашът се вкаменил на мястото си. Понеже не могъл да отнеме ръцете си от цилиндрите, токът започнал да му действа, а професорът го разхождал заедно с цилиндрите из кабинета си. Най-после го запитал: Ще крадеш ли друг път цилиндрите на учения?
Казвам: Имаш едно малко желание, искаш да го реализираш и мислиш, че то е невежо. Не, това желание е учено, то е професор, който се занимава с великите сили в природата. Хващаш златния цилиндър, но оставаш изненадан. Токът протича през цилиндъра, и ти не можеш да се освободиш от него. Нищо друго не остава, освен да обикаляш с цилиндъра заедно стаята на професора. Той бил благороден човек, пуснал апаша на свобода, като му казал: Радвам се, че ме посети. Ако обичаш, можеш да дойдеш и друг път. Помни: Има опасни неща в света, които не трябва да се пипат. Не пипай златния цилиндър на професора! Той е свързан със сила, на която не можеш да издържиш. Има свещени неща в природата, които нямаш право да пипаш. Аз наричам опасните неща, свещени области, свещени места. Дървото за познаване на доброто и злото беше една от свещените области, на която човешки крак не трябваше да стъпва. За да се докосне до такава област, човек трябва да бъде чист. Първият човек не беше дораснал за тази област. Той нямаше нужното знание. Бог му каза: „От всички дървета можеш да ядеш, но до свещеното дърво да не се докосваш. Докоснеш ли се до него, ще умреш.“ Не мисли, че Дървото за познаване на доброто и злото е дърво на греха. Не е така. То е свещена област, за която малцина са готови. Който не е готов и стъпи на това място, непременно ще пострада. Когато Мойсей се доближи до горящата къпина, глас от нея му проговори: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Не мислете, че мястото, дето може да направите едно престъпление, е лошо и нечисто. Ако беше така, нямаше да ви държат отговорни. Кого държат отговорен?
„Не премествай вехти меджи (здание)“ ( – 10 ст).
Когато взимаш от сандъка на богатия вехти неща, той обръща ли внимание? Може да напълниш торбата си, той нищо не казва, но ако бутнеш свещената му каса, скоро ще намериш участъка. Следователно, човек е отговорен само за ценните неща и за ония, които пипа без разрешение. Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже са свещени. Това е морал, който, особено младите, трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, ти изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообращение, дишане и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. В какво се заключава достойнството на човека? В какво се състои достойнството на ученика и на студента? – В учене и разбиране на предметите, които изучават. – Още в какво се състои достойнството им? – Никога да не си позволяват и най-малката лъжа. Това качество е нужно не само на ученика и на студента, но и на всяко общество.
Какво ви липсва на вас? – Добра обхода. Мислите ли, че ви е позволено всичко да правите? Младият трябва да живее като стария, а стария – като млад. Ако младият мисли, че като млад му се позволява да прави всичко – това е стара философия; и ако старият мисли, че като стар може да си позволява всичко – това е стара философия. Старият дявол, който яде от забраненото дърво, оголя напълно и дойде да измами младия човек, като му каза: Аз съм стар, имам голяма опитност. Едно време и аз бях, като тебе, млад, ядох от това дърво. Той, старият адепт – маг, погледна Ева и се зарадва. Тя беше млада студентка, свършила университет, на 21 годишна възраст. Тя казва: Искам да пиша доктората си върху нова теза. Вие казвате: Закъсахме я! – Разбира се, че ще я закъсате. Щом веднъж ядеш от този плод, работата непременно ще закъса. Това е все едно, да накладеш огън в своята къща. Ако огънят може да се запали, има смисъл да чакаш – ще можеш да живееш в тази къща. Ще гледаш, по кое време ще се запали огънят, за да имаш възможност да го изгасиш и, каквото извадиш от огъня, спасено е вече. Останалото ще изгори. Аз изнасям нещата, както ще станат в бъдеще. То и сега може да стане. Аз не говоря за това, което е станало, но говоря за три неща: За това, което се случило с младата студентка в рая. Знаете ли, как се казвала тя тогава? – Не знаем. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си, по простата причина, че той представя един инвалид. Какво може да направи инвалидът? Може ли да чете оня, на когото очите са развалени? Може ли да свири оня, на когото слухът е слаб? Може ли да стане художник оня, на когото ръцете са парализирани?
Често моралистите проповядват на хората, че трябва да се живее добре. – Това е най-лесната работа, но как се изразява добрият живот? В какво се заключава доброто учение? – Това, което учиш, че е добро, да го прилагаш навреме. – В какво се крие цената на парите? – В службата, която изпълняват. Ако не могат да ти услужат, дето трябва, те са непотребен товар за тебе. Ако знанието не може да ти помогне в трудни моменти, то е непотребен товар. И ако веруюто, което изповядваш, не е в сила да разреши мъчнотиите ти, и то е непотребен товар. И вие, които ме слушате, младите студентки и студенти, нямате едно определено верую. Вие сте още в многобожието, не сте дошли до еднобожието. Всеки ден си създавате нова религия; всеки ден вярвате в ново божество. Едно Божество трябва да имаш, Едно свещено място трябва да имаш, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи, да имаш убеждение! Ако човек е обходил всички места в себе си и не е оставил едно свято място, това е човек без морал, без убеждение, без вътрешна култура. Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. – В какво да вярвам? – Ще вярваш в свещеното място в себе си.
Сега вие искате да влезете в света, там да работите. – С това знание, което имате, нищо не можете да направите. Силните ще ви разиграват, както американският професор разигравал апаша. Да не кажете, като турчина: „Теле дошъл, вол си отишъл“. Казвате: Няма ли нещо добро в нас? – Има нещо добро, за което, именно, аз говоря. Който е запазил чистотата на своето свещено място, е добър. Пазете това място! Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влизайте в живота, но не бутайте свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.
Ето една нова идея. Ако ме питате, какво трябва да правите, казвам: Не бутайте свещеното дърво за познаване на доброто и злото. Не слушайте стария брадат професор, който казва, че откак ял от плода на забраненото дърво, всичко научил. Нищо не е научил! Какво са допринесли суеверията, на които старият професор ви е учил? Ако той е проповядвал истината, де е силата на човека? Де е неговото знание? И вие, младите, сте яли от това дърво. Кажете, тогава, какво има на слънцето? Каква е неговата температура? Най-после кажете, какво има в центъра на земята? Нали всичко знаете? Земята е много богата. Де са скрити нейните богатства? Какво има на слънцето, не знаете; какво има в земята, не знаете. Какво знаете, тогава? Казано е, обаче, че ще бъдеш като Бога. Какво значи, да бъдеш като Бога? Бог е навсякъде и всичко знае. Нали е казано, че ако ядете от забранения плод, ще бъдете като Бога. Ходили ли сте на Слънцето? Знаете ли, какви са последните новини оттам? Вие не знаете последните новини на земята, че ще знаете, какво става на слънцето! Ще ви кажа, какво става сега на земята.
Събрали се трима души, все учени хора, на една воденица да мелят брашно. Те носели със себе си една печена кокошка. Решили заедно да я изядат, но като я погледнали, видяла им се малка. Помислили си: ако я разделим, все едно, че нищо не сме яли, ще се падне на всеки по едно малко парченце. По-добре да поспим малко, и който от тримата сънува най-хубав сън, на него ще се даде цялата кокошка. Легнали да спят. Като се събудили, започнали да разказват сънищата си. Първият казал: Като заспах, видях една голяма пропаст и започнах да слизам. Слизах, слизах, дойдох до центъра на Земята. Като разбрах, че не мога да се върна назад, уплаших се и се събудих. Вторият казал: Аз сънувах, че се качвам нагоре, на небето. Започнах да летя от една звезда към друга, докато стигнах до слънцето. Качих се и на слънцето, отдето погледнах към земята. Видя ми се малка светла точица. Обаче, стреснах се и се събудих. Третият казал: Аз пък сънувах и двама ви. Видях, че единият отива към центъра на слънцето, другият – към центъра на земята. Казах си: Тия хора няма да се върнат на земята, ами аз да стана, да видя, какво става около мене. Станах и изядох кокошката.
Това става днес в света, но то е политика. Това става днес и с вас. И вие, като се съберете трима души, лягате да спите. Единият сънува, че отива в центъра на земята, другият – в центъра на слънцето, а третият следи, кой момент да стане да изяде кокошката. Има ли нещо реално в това? Двамата сънували, а третият нищо не сънувал, но изял кокошката. – Кой изяжда кокошката? – Само оня, който не се докосва до свещеното дърво. Двамата, които сънуваха хубавите сънища, са студентите, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Същото става и в живота. Каквато работа и да започнете, все същият край ще има. – Защо? – Защото, дето е лъжата, нищо не може да се гради. Изучавайте истинската, положителна наука, да знаете, кои неща във вас са верни и кои не са, коя мисъл е права и коя – крива. Как ще познаете, коя мисъл е права и коя – илюзорна? Когато мътната вода минава през песъчливи пластове, тя се пречиства и става бистра. Когато чистата вода тече по повърхността на земята, тя става мътна. Това е закон на земята. Преведете тоя закон и към вашия живот.
Като ученици, изучавайте реките, моретата, растенията, животните, светлината и топлината, и превеждайте законите, на които те се подчиняват, към вашия живот. Така, именно, ще разберете ония велики закони, които работят в цялото Битие. Като изучавате тия закони, сами ще се домогнете до истината. Никой няма право да нарушава великите Божествени закони. Първите човеци – студентът и студентката, ги нарушиха, за което ги изпъдиха от рая. На студента казаха: Ще работиш земята и с пот на челото ще изкарваш прехраната си. Много ще работиш, малко плод ще придобиваш. На студентката казаха: С големи мъки ще раждаш. Страданията ти постоянно ще се увеличават. Следователно, ако работиш много, малко придобиваш и живееш в беднотия, ти си студентът. Ако страданията ти от ден на ден се увеличават, ти си студентката.
Казваш: Умът и сърцето ми се смутиха. – От какво? Едно време пророк Илия се смути от една жена и избяга. – Кога стана това? – След като изби 400 еврейски пророци. Тези пророци влязоха в него; той не можа да ги носи, и сърцето му се смути. Една жена го срещна и го запита: Как ще реформираш света? Със своята крива мисъл ли? Аз ще ти покажа, какъв реформатор си ти! Илия мислеше, че, като избие лъжливите еврейски пророци, ще оправи света. Оправи ли го? Ето, три хиляди години се изминаха след него, но светът и до днес още не е оправен. Като съзна грешката си, той се уплаши и избяга. Той разбра, че с убийства светът не може да се оправи. Всеки човек изпада в положението на пророк Илия. В началото е самоуверен, смел, но като сгреши, сгуши се и казва: Господи, сам останах в света. Искат да ми отнемат живота.
Един ден дойде при мене един господин и ми каза: Ти си учен човек. – Учен съм. – Много неща си знаел. – Зная. – Искам да те изпитам, да видя, колко знаеш. Сега ще се тегли лотария. Искам да си купя един билет, който печели сто хиляди лева. Кажи ми, кой номер печели тази сума. – Много глупав ме мислиш. – Защо? Ще ти дам 25 хиляди лева. – Пак няма да се съглася. – Повече ли искаш? Достатъчно ти са 25 хиляди лева. Аз имам нужда от повече пари. – Криво мислиш. Аз бих ти казал номера на билета, само ако трябва да откупиш жена си и децата си. Понеже не ги откупваш, и ти нямаш нужда от пари. А пък аз, докато имам това знание, не се нуждая от никакви пари. Нито аз се нуждая от пари, нито вие. Знание ви е нужно сега. Яж сухи корички хляб, но знание да имаш. Аз не говоря за сегашния ви живот. Сега вие сте в затвора: едни са в преддверието, на излизане; други са вътре, с букаи на ръцете и краката; трети са осъдени вече, без букаи и вериги – седят в затвора и ядат. Умира ли затворникът гладен? – Не, той е пенсионер, осигурена е прехраната му. – Позволява ли се на затворника да носи пари със себе си? – Той няма право да разполага с парите си, други му държат парите. Само свободният човек може да разполага с пари. Само свободният, който има знание, може да бъде богат и да разполага със своето богатство. На какво прилича оня, който не е свободен и който не разбира новото учение?
Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски ходжа, много набожен, постоянно чел Корана и се молел на Господа. Като му трябвали пари, пак се обръщал към Господа с молитва, да му задоволи по някакъв начин нуждите. Обаче, не получавал отговор на молитвите си. Това продължавало цели 20 години. Най-после, случило се, че получил двеста лири наследство от дядо си. Той си казал: Ще дам парите с лихва 100%, да спечеля нещо от тях. Господ не плаща за молитвите, поне така да забогатея. Един турчин отишъл при ходжата да му иска на заем 200 лири. Ходжата му дал всичките си пари, със 100% лихва, при условие, след шест месеца да изплати всичкия си дълг. Турчинът се съгласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли. Значи, за шест месеца турчинът дал на ходжата само сто лири. Останалите сто задържал за себе си.
Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с ходжата. Ще вземе всичкия ви капитал и ще ви върне само половината от него. След това ще ви запита: Доволни ли сте? – Ами майката на парите? – За майката не мислете. Казвам: Докато човек очаква нещо от света, всякога ще се разочарова. И в млади и в стари, и в този и в онзи свят – навсякъде разочарования. – Защо идат разочарованията? – Да оставим този въпрос настрана. Щом сте на земята, вие искате да бъдете полезни. Всеки ще бъде полезен на другите, според способностите и дарбите си. За да бъде полезен, човек трябва да се ръководи от един свещен идеал, да се стреми да служи на Божественото Съзнание, на Бога, на Божественото в своя ближен и на Божественото в себе си. За това е нужно истинско, положително знание. Казваш: Искам да имам много знания, много мисли, много желания, много чувства. – И това е възможно, но как ще ги реализираш? Можеш ли, всеки момент да реализираш поне по една от своите мисли? Можеш ли всеки момент да реализираш поне по едно свое желание? Ако не можеш, ти само се товариш. Човек се ползва само от онова, което може да приложи.
Изучавайте науката за самовъзпитанието, за да познаете качеството на своите мисли. Една мисъл е ценна, когато може да допринесе нещо на човека. Някой те гони. Какво можеш да направиш? Постави на пътя му една своя мисъл, като преграда. Щом дойде до това място, оня, който те гони, ще спре. Така можеш да се противопоставиш не само на един човек, но на цял полк. Мисълта е сила, но само за оня, който познава законите. Това е истинското знание. То е достояние на оня, който никога не е опетнявал свещеното място на своя живот. Адептите, които разполагат с мощните сили на природата, са ония верни хора, които никога не са изменили на Божествените принципи, на Свещеното Начало в света. Природата има велико доверие в тях, затова им разкрива своите тайни. Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата, ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: Това ти е достатъчно. Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: Животът няма смисъл. – Не, животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране на нещата.
Сега вие живеете в един крайно дисхармоничен свят. На пътя си срещате големи препятствия. Как ще ги преодолеете? Представи си, че пътуваш през една гъста гора и на пътя си срещаш десет мечки. Какво ще правиш? Да се върнеш назад, не можеш, те са те видели вече. Да вървиш напред, страх те е. Да стреляш с пушката, нямаш сила. Ръцете ти са сковани, не могат да се движат. Колко опитни ловци са били хипнотизирани от погледа на лъв или мечка в гората! Стои той с пушката си и не може да вдигне ръката си. Друг е въпросът, ако вълкът или мечката още не са го видели. Вълкът е много смел, особено зимно време. Като види човек в гората или на планината, той се отправя смело към него и казва: От нищо не се страхувам, нищо не искам да зная.
Един свещеник ми разказваше своята опитност. Един зимен, снежен ден тръгнал той за с. Чатма – Варненско. Насреща му излязъл един вълк. Свещеникът се спрял, и вълкът се спрял – гледат се в очите. Свещеникът прочел набързо една молитва, но вълкът не иска да знае, не мърда от мястото си. Казва: С моята молитва мога да намажа корема на вълка, но не и да го прогоня. По едно време вълкът направил една-две крачки назад и го чакал. Разбрал, че ако продължи пътя си, ще стане жертва на вълка. Уплашил се, разпуснал пояса си и се върнал назад, отказал се да отива в селото. Казвам: Срещнеш ли една мъчнотия в живота си, ще знаеш, че това е вълкът, мечката, змията или боата, които срещаш на пътя си. Ще се уплашиш от мъчнотията си, но ще се справиш, ще намериш начин да я преодолееш. Кой не се страхува от вълк или мечка?
И тъй, стремете се към вътрешно разбиране на живота. Като нямате това разбиране, казвате: Верни ли са идеите, които Учителят изнася, или не са верни? – Аз зная, че са верни, а вие може да разсъждавате и да предполагате – това е ваша работа. Питате: Вярно ли е, че познавам, кой лотариен билет е пълен и кой – празен? – Вярно е. – Тогава, кажи ни да знаем, че да подобрим живота си. – И това мога да направя, но само при един случай: ако ще откупваш жена си и децата си. Тогава ще кажа: Ето, този билет печели. Купете го, за да освободите от робство жена си и децата си. А така, да спечелиш, за да си поживееш, и на мене да дадеш 25 хиляди лева, това няма да направя. Да спечелиш, да подобриш положението си и после да служиш на Бога, това е залъгалка. Ти не служиш на Бога с това, което имаш, а трябва да забогатееш и тогава да Му служиш!
Казвате: Да дойдем до положителното знание! – Това знание се дава само на ония, които работят съзнателно и придобиват нещо. Има учени, които вършат работата си добре и създават нещо. Те се проявяват в областта на химията, физиката, техниката, математиката. Има учени, които не вършат работата си, както трябва; те свършват зле. Първите са носители на истинската култура. Има учени, които използват науката, като средство за подобряване на материалното си положение. Те са на крив път. Задачата на всеки човек, учен и прост, е да пази връзката си с Първата Причина на нещата, с Оня, Който му е дал живот и го е кредитирал да дойде на земята. Дали Го познаваш, това не е важно. Дръж връзката си с Бога. За да те обича Бог, ти си длъжен да познаваш доброто в хората. И за да обичаш, ти пак трябва да познаваш доброто в хората. Това е закон, който може да приложите. Ако си ученик и вярваш абсолютно в учителя си, и той ще има разположение към тебе. Ако не вярваш в учителя си, той ще затвори крана си за тебе. – Защо? – Защото не познаваш доброто в него. Следователно, не могат да те обичат, ако не познаваш доброто в хората. И ти не можеш да обичаш, ако другите не познават доброто в тебе. За да обичате и да ви обичат, не прекъсвайте тока на любовта. Ще вярваш в хората, за да вярват и те в тебе. Обичта се познава и по това, че дава нещо от себе си.
И тъй, да обичаш, това значи, да познаваш хората, т. е. да познаваш тяхното добро. Де е човекът вън от доброто? Да обичаш, значи, да дадеш нещо от себе си. Като познаеш човека, пусни доброто да тече към другите, да те рентира. Бъдете проводници на живата природа със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух. Стане ли човек проводник на това, което природата иска да прояви чрез него, той може правилно да се развива. Ако не е проводник, не може да се развива. Като работиш съзнателно със силите на природата, ти ставаш алхимик, можеш лесно да забогатееш. Ако по алхимически начин си приготвиш един диамант, ти ликвидираш вече с беднотията. Можеш да отидеш в странство, да се учиш, но природата не се шегува, тя прилага своите закони. Ако продадеш този диамант на някого, последният започва да те търси, не може без тебе. Той е готов да заведе дело против тебе, че си го лишил от свободата му.
Като ученици на окултна школа, вие сте изучавали геометрия. Какво ще кажете за правата и кривата линии? – Правата линия представя кристалите, а кривата линия – организмите на растенията и животните. Правата линия носи безсмъртието. Кристалът се отличава по това, че се топи, без да изгаря. При силни атмосферни влияния – крайно висока температура, той се топи и кристализира, и след милиони години се превръща в скъпоценен камък. Затова се казва, че правата линия издържа на високо налягане и голяма температура. Обаче, смъртта е резултат на изгаряне. Следователно, ако махнете правите линии в живота на човека, вие го излагате на смърт. Във всяко ваше желание трябва да има поне една права линия. Само така то може да издържи на високо налягане и голяма температура. Голямата мъчнотия е голямо налягане, като атмосферното; терзанието, което човек изпитва, е висока температура, огън.
Сега, като изучавате алхимията, първо ще се заемете с изучаване на кристалите, които висшето съзнание е изучавало първоначално. После ще дойдете до микроорганизмите, до растенията, животните и най-после до човека. Казваш: Аз съм човек. – По какво се отличава човекът от другите живи същества? По големите паметници ли? Четеш: Тук почива млад, 25 годишен момък, добър и благороден човек. Тук почива стара, 85 годишна жена. Тук почива цар или царица. Това ли е човекът? Дава ли се диплом за това? Туй са дипломите на ония, които са свършили живота си на земята; това са дипломи на умрелите, а не на живите. Смъртта е неразбиране на живота. Тя не е нещо съществено. Тя не е закон за влизане в университета. Човек трябва да измени тоя закон. Това казвам на вас, младите, но понеже всички сте млади, не може да разберете учението. И старите, ако между тях няма млади, пак не могат да разберат учението. Учението се разбира, когато се постави между две крайности – между млади и стари.
Какъв процес е остаряването: съзнателен, или несъзнателен? Вие остарявате, без да знаете, как сте остарели. Един ден се погледнете в огледалото и тук-там виждате бели коси. Как е станало това, не знаете. Тук-там виждате бръчки. Как е станало това, също не знаете. Забелязваш, че мъчно се навеждаш, лицето ти отслабва и т. н. Като млад, лицето ти е гладко, пълничко, като месечника. Като стар, то отслабва, страните ти хлътват, а с това заедно и стомахът хлътва. Лицето е малка книга, върху която се пише всичко. Тялото е също книга, на която е написана дейността на миналото и това, което сега се върши. Като четете тази книга, трябва да знаете, кога какво да се прави. Ако дойде при мене един човек, първо ще го изпратя на баня да се окъпе добре. После ще му дам очистително, да се пречисти вътрешно. След това ще го накарам да се обръсне и остриже, да си изреже ноктите. Тук спирам, няма да дам заключението. Ще ви оставя да мислите. Тази лекция е за младите. Като мислите, все ще измислите нещо. Ако не можете, ще ви накарам насила да мислите. Ако ходиш сам, ще бъдеш свободен. Ако чакаш, другите да те водят, както инвалидите, ще те водят, дето те искат. Страшно е положението на инвалида!
Много окултни школи, на запад и на изток, пропадат, защото нямат приложение. Учителите говорят, а учениците не прилагат. Най-после един след друг напущат школата. Всеки човек иска да има резултат от това, което работи. Никой не обича да си губи времето. Някои изучават висшата математика, без да я прилагат. Защо им е тази математика? Ще изчисляват квадратурата на кръга, без да могат да я разрешат. Квадратурата на кръга подразбира познаване на условията, при които квадратът е построен; познаване на оня принцип, при който квадратът никога не губи силата си. Магията е в квадрата. С него си служат всички маги. Магът, който знае силата на квадрата, си служи с неговите линии. Затова, именно, учените търсят онези линии, които правят кръга, т. е. органическия живот издръжлив. Това са правите линии. Те определят истинския морал. Да бъдеш морален, това значи, да издържаш на голямото налягане, на големия огън, 35 хиляди градуса, без да изгориш. Да се стопиш, може, но не и да изгориш.
Защо трябва да се изчислява квадратурата на кръга? – За да се намерят елементите на безсмъртието. Тази идея е скрита в органическия живот. Дали знаят това учените, или не знаят, не е важно. Важно е, че и досега още не са я открили, а трябва да я открият и разрешат. Може да кажете, че кръгът е затворена фигура – това е друг въпрос. Кръгът е фигура, която постоянно се развива. В кръга човек лесно губи силите си. Казват за някого: Попаднал е на крив път. Това и простите хора го знаят. Ако кръгът не се определи от квадрата, няма да имаме никакъв резултат. С други думи казано: В квадрата ще имаш едно определено верую, на което всякога ще разчиташ. То е все едно, да имаш телефон, чрез който да се съобщаваш. Ще вземеш дръжката на телефона, ще я туриш на ухото си и ще започнеш да говориш. Каквото искаш, ще ти се даде. Лошо е, ако не знаеш да говориш. Обаче, и да не знаеш, ще се научиш. Важно е да имаш телефон. Всеки от вас има телефон, чрез който може да се съобщава с всички станции.
Т. м.
17. Лекция от Учителя, държана на 5 февруари, 1932 г. София – Изгрев.
Младежки Окултен Клас
05.02.1932 Петък,
София
|
Начало
