Размишление.
Упражнение за дишане с движения. Съвременните хора говорят за чист и добър живот, като имат пред вид главно външната чистота и доброта. Това е все едно, да ходи детето на училище и да пази тетрадките си чисти, да не пише в тях, да не решава задачите си. Ще бъдат ли доволни майката и бащата от чистотата на тези тетрадки? – Няма да бъдат доволни. Детето отива на училище, връща се, но нищо не учи. За предпочитане е тетрадките му да бъдат нацапани, т.е. изписани, но то да учи, да пише и да смята. Това радва учителите. Кое е по-добре: да се запазите чисти, като тетрадките на мързеливото дете, или да изцапате живота си, но да учите, да пишете и смятате върху неговите листа? Пазете вътрешната чистота на душата си. Не се страхувайте, ако външният ви живот е малко изцапан. Тая нечистота лесно се премахва. Не може майсторът да работи и да бъде чист. Дрехата му все ще се нацапа малко, но лесно ще се очисти. След всичко това, хората се запитват, защо остаряват. Това е все едно, да се запитва детето, защо се цапат тетрадките. Отговорът е прост: детето е писало, смятало, учило, за което и учителите, и родителите се радват. Не е въпрос, че тетрадките се изписват; важно е да се учи. Много тетрадки ще се изпишат и турят настрана, като непотребни, важно е да се пише и смята, да се решават задачи и да се придобива знание.
Едно се иска от човека: да придобие знание. – Какво знание? – Което може да го крепи. Всяко знание, което не крепи човека, не е истинско. Всяко нещо, което не внася радост в човека, не е на място. Разумността прави човека радостен. Ето, взимате пергел и чертаете с него окръжност. Вие се радвате, че окръжността е правилна, но разумността е във вас, а не в пергела. Следователно, колкото правилна да е окръжността, никой не би желал да бъде пергел. Пергелът даже не подозира, че може да чертае окръжности. Щом го затворите, той изгубва способността си да чертае нещо. Той губи вяра в себе си. Щом го отворите и започнете да чертаете с него, той отново се насърчава.
Начертайте си по един триъгълник и по една окръжност. Ако на половината кръг турите сенки, чертежът ще бъде по-красив от предишния. Всяко нещо, което има сенки, е по-красиво от това, което няма сенки. Какъв ще бъде животът без сенки? Ще кажете, че сенките внасят противоречия в живота. Обаче, противоречията се осмислят, когато са разумни. Следователно, всяка сянка, поставена на място, носи благословение за човека. Всяка сянка, турена дето не трябва, носи нещастие. Благословение е за човека, да го завиеш зимно време с дебел, вълнен юрган; нещастие е за него, ако лятно време, при температура 30-40 градуса, го завиеш с тоя дебел юрган. Това са обикновени положения, които всеки човек може да научи. Така и децата лесно научават стихотворения и ги декламират. Като слушат някое дете да декламира, казват: Учено е това дете, много знае. – Не е учено то, чужди работи възпроизвежда. Ако няколко деца декламират едно и също стихотворение, те ще се отличават едно от друго по гласа си и по начина на предаването. Когато детето декламира добре, авторът на стихотворението е доволен. Той седи между публиката и се усмихва на детето. Ако декламацията не излезе добре, той се крие между хората, не смее да погледне никого. Същото състояние преживява и майката, когато милват или стискат ръката на детето ў. В първия случай тя се усмихва доволно; във втория случай тя е недоволна и страда.
И тъй, колкото по-тясно са свързани хората, толкова по-големи са страданията им. Те възприемат страданията си един от дру г. Разправяха ми един случай за предаване на страданието. Една ханъмка, от високо произхождение, страдала от зъб. Това се случило в с. Николаевка. Мъжът и, който я обичал много, я завел при един българин да извади зъба и. Къщата на българина била на два етажа. Ханъмката се качила на втория етаж, а мъжът и останал на първия етаж, докато извадят зъба. Като вадели зъба и, тя викала от болки, но и мъжът започнал да вика. Нейната болка се предала на него. – Защо? – Понеже били тясно свързани. Не може да обичаш някого и да не вземеш участие в неговото страдание. Същият закон се отнася и до неодушевените предмети. Един цигулар дал цигулката си на поправка при един виден италиански майстор. Той решил да почака в работилницата, докато се поправи цигулката му. Седнал на един стол и наблюдавал, как работи майсторът. Последният взел ножа си и умело го прекарал по дължината на цигулката, за да отлепи едната част от другата. Като видял това, цигуларят припаднал. Майсторът му помогнал да се съвземе и казал: Не се безпокой, цигулката ти ще бъде така добре поправена, че няма да я познаеш. – Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил свързан с цигулката.
Казано е в Писанието, да не се свързвате със света. Това значи: Не се свързвайте с преходни неща. С други думи казано: Не се влюбвайте във временни неща. Имаш къща. Кажат ти, че къщата ти изгоряла. Ти се уплашиш и припаднеш. Имаш пари, пазиш ги в кесия, радваш им се. Някой открадне кесията и ти страдаш, пропадаш с парите заедно. Те се изгубват, и ти изгубваш живота си. – Тогава да не обичаме никого и нищо. – Обичайте неща, които никой не може да ви отнеме. Щом ви ги отнемат, те са временни, преходни неща. Когато всички хора обичат едно и също нещо, ти дръж сърцето си далеч от тоя предмет. Всички обичат златото. Ето защо, за да не си причиняваш излишни страдания, стой далеч от него. Колкото по-малко влагаш сърцето си във временните неща, толкова по-добре за тебе. В любовта има степени. Ще започнеш с единица любов и ще вървиш нагоре. С единица любов ще обичаш временните неща, които днес съществуват, а на другия ден изчезват.
Като минава от временните към вечните неща, човек постепенно увеличава любовта си от единица в две, три, четири и повече единици. Коя е степента на разумната любов, не се знае. И тя постоянно расте и се увеличава. Докато човек обича с чуждите сърца, дотогава любовта му се насочва към временните и преходни неща, т.е. към мъртвите работи. Щом вложи своето сърце, любовта му се отправя към вечното и безгранично начало на живота. Когато човек дойде до любовта на своето разумно сърце, до високата степен на любовта, нещата се осмислят и оживяват. Любовта е непреривна. Обаче, хората мислят, че със смъртта става прекъсване на любовта. Не е така. Единствената непреривна сила е любовта.
Представете си, че ви дам около двадесет различни предмети от по един килограм: гипс, желязо, мед, калай, олово, сребро, злато и други метали. На всички предмети давам форма на хлебна питка. Вие взимате тия питки, разглеждате ги и забелязвате, че те се отличават по своето относително тегло и по свойствата си. Коя от тези питки ще задоволи глада ви и ще внесе сила в организма ви? – Никоя. Обаче, ако имате една питка от чисто пшеничено брашно, тя ще ви задоволи. Ще я изядете и ще се ободрите и усилите. Пшеничената пита представя истинската любов. Тя струва по-евтино от златния къс, но силата ў е по-голяма. Каквато е разликата между различните прояви на любовта, такава е разликата и между видовете знание. Има знание, което прилича на гипса, друго – на желязото, трето на среброто, на златото и т.н. Истинско знание е онова, което освобождава човека от ограниченията на живота. Стремете се към това знание. Придобивайте знание, което може да ви освободи от всички мъчнотии, тревоги, смущения и страдания.
Стремете се към изучаване на ония закони, които разрешават противоречията. Представете си, че вървите по един път. Настига ви един човек, застава от лявата ви страна и започва да ви укорява, да говори обидни думи по ваш адрес. В същото време, от дясната ви страна застава човек, който ви говори добри думи. Колкото първият човек ви хули и обижда, толкова вторият ви хвали и говори за вас най-добри думи. Какво трябва да правите? Вие сте тръгнали на далечен път, очакват ви някъде да получите голямо наследство, от няколко милиона лева. Трябва да се явите на определен час. Ако закъснеете, ще объркате работата си. Вървите по пътя и си казвате: Ако се спра само за момент да се обяснявам с тоя, който ме хули, или да благодаря на тоя, който говори добре за мене, ще объркам работата, за която съм тръгнал. Как трябва да постъпиш? Ако си ученик, ще бъдеш глух за укорите и за похвалите. Ученикът знае, че който говори добре за хората, повдига себе си; който говори лошо, сам се понижава. Прилагайте тоя закон, без да се смущавате. Ако го прилагате, всичките ви мъчнотии и страдания ще изчезнат. Това е един от великите закони на живота. Ученикът се отличава по това, че прилага законите на разумната природа. Те са закони и на великия, целокупния живот.
Често се говори за мъжа и за жената, за майката и за бащата, за учителя и за ученика, без да се знае тяхната същина, т.е. техните отличителни черти. Майката, например, има отношение към раждането. Майка е само оная жена, която ражда. Извор е това, от което изтича вода. И от кладенеца се вади вода, но той не е извор. Вода черпят и от извор, и от кладенец, и от чешма, но те се различават. Както числата се различават едно от друго по значение и смисъл, така и понятията за нещата са различни. Изговаряте числата 45 и 72 и започвате да треперите. Когато жената стане на 45 години, започва да се страхува. Когато мъжът стане на 72 години, и той започва да се страхува. Какво страшно има в числото 45? Това е възраст, при която жената постепенно губи външния си кредит. Банките престават да я кредитират и тя разчита на собствения си капитал. Мъжът, като стане на 72 години, започва да се безпокои, че губи кредита си. Той казва: Затвориха се вече банките за мене. Отсега нататък трябва да живея със свой собствен капитал, а такъв нямам. Числата 45 и 72 са добри, но, вложени в човешкия живот, те стават опасни. Като дойдат до тия числа, мъжът и жената се стряскат и казват: Свърши се нашата работа. На младини всичко беше възможно. Сега нищо не може да се направи.
И тъй, истинско знание е онова, което освобождава човека от страха и ограниченията. Изкуство е да превръщаш числата 45 и 72 така, че да използваш всичките им свойства. Ще гледаш на тез като на живи величини. Какво се крие в числото 45? То е книга от 45 страници, в които е написано движението, през което са минали твоят ум, твоето сърце и твоята воля. Земята е обиколила около слънцето 45 пъти, а вие се страхувате от това число. Отворете книгата и прочетете, какво сте написали в нея. Така ще осмислите числата 45 и 72, като книга на вашия живот. Много знания се крият в тези числа.
И тъй, когато вървите в правия път на живота, не се спирайте да отговаряте на ония, които ви хвалят, или корят. Бъдете глухи и за едните, и за другите. Каквото става вън от човека, същото става и вътре в него. Като се научи да се справя с външните мъчнотии, той ще може да се справя и с вътрешните. Ще кажете, че откак сте тръгнали в правия път, имате по-големи мъчнотии. Така казваше един християнин, че откак приел Христовото учение, имал по-големи изпитания и изкушения. Радвайте се, когато ви изпитват, но бъдете будни да издържите изпитите си. С лош човек не се разправяй. Той само чака да го бутнеш, да го предизвикаш. И с човек, който те хвали, не говори. И двамата имат някаква користолюбива цел, да вземат нещо от тебе. Това е все едно, да говориш лошо за хлебаря и да му искаш хляб, или да го хвалиш и да очакваш доброволно да получиш от него хляб. И в единия, и в другия случай хлебарят не може да даде хляб. – Защо? – Хлябът не е негов. При това, и двамата не са избрали добър метод. Първият мисли, че с укори и лоши думи ще успее да получи хляб. Вторият мисли, че с похвали и с добри думи ще успее. Нещата се придобиват само с любов. Тя изключва и укорите, и похвалите.
В живота действат две сили: законът и любовта. Едно малко момиче, добро и умно, отива на училище. Минава край една хубава плодна градина, пълна със зрели плодове. Влиза в градината, навежда се и взима една паднала ябълка. Изведнъж излиза градинарят и запитва момичето, кой му позволи да събира ябълки. Бедното момиче се извинява, че пожелало да си вземе една от падналите ябълки, но градинарят не иска да чуе, удря му една плесница. След време детето пак минава край градината и пожелава да си вземе един от падналите плодове – забравило плесницата. Озърнало се да не го види някой, но останало изненадано, че пак излязъл срещу него човек, но не с намерение да го наказва. Той го спрял, напълнил джобовете му с хубави плодове, откъснати от дървото, и му казал, когато пожелае, да се отбива в градината и да си откъсва по няколко плода. – Защо първият човек постъпил по един начин, а вторият – по друг начин? – Първият човек е слугата на градинаря, градината не е негова. Той прилага закона. Вторият човек е господарят, той прилага любовта.
Следователно, когато ви бият и наказват, ще знаете, че сте се натъкнали на слугата. Когато получавате блага изобилно, натъкнали сте се на господаря. Дето е Бог, там е изобилието. Дето Бог отсъства, там има наказание и бой. Ако придобиваш знание от слугите, ще бъдеш бит – там действува законът. Ако искаш да не те бият, ще вървиш край плета на градината, без да поглеждаш зрелите плодове. Позволиш ли си да откъснеш един плод, веднага ще те питат: Кой ти позволи да влизаш в градината? Добре е човек да не влиза без позволение в чужда градина, но някои хора не издържат пред желанието да си откъснат един плод. Те знаят, че после ще има бой, ритане, но въпреки това, не могат да се противопоставят на желанието си. Колко пияници са бити от кръчмарите, но пак ги посещават. Като мине 12 часа след полунощ, кръчмарят ги бие, блъска, да напуснат кръчмата, но те не искат. Следователно, когато се оплаквате, че сте бити, ще знаете, че или сте били в положението на детето, което влиза в чуждата градина без позволение да си вземе един плод, или сте в положението на пияницата, когото кръчмарят бие, да излезе от кръчмата. Всеки извинява детето, казва, че е малко, не познава закона. Какво ще кажете за възрастния, който познава закона и, въпреки това, отива в кръчмата да пие и не мисли, че трябва да се върне вкъщи?
Учете се от всичко, което става в живота. Има примери, които включват в себе си житейска мъдрост. Те са символи, от които хората трябва да се поучават. Един турски бей посетил един български чорбаджия, с когото разговаряли по разни въпроси. Беят видял на стената три икони – св. Богородица, св. Георги на кон и св. Никола с дълга, бяла брада, като старец. Пред иконите висели три кандила, които постоянно горели. Беят запитал чорбаджията: Защо горят тия кандила? Защо ти са тия икони? Чорбаджията отговорил: Откак имам тия икони, никакво нещастие не се е случило в дома ми. – Щом е така, и аз ще си купя такива икони, ще запаля по едно кандило пред тях, да се пазя от кражби. Слугите ми постоянно ме крадат. Като се върнал вкъщи, първата работа на бея била да си купи трите икони и кандила. След това изпъдил слугите си. Съседите, като научили, че беят няма слуги, влезли една вечер в дома му и го обрали. Беят останал крайно изненадан от кражбата. Влязъл в стаята, дето били иконите и започнал да се разговаря с тях. Погледнал към иконата но св. Богородица и казал: Тебе те оправдавам. Ти си майка, имаш малко дете, не можеш да се занимаваш с моите работи. После се спрял пред св. Георги и му казал: И тебе оправдавам. Ти си млад, имаш кон, трябва да го яздиш, не можеш да пазиш къщата ми. Най-после се спрял пред св. Никола и строго му казал: Ти нямаш дете, нямаш кон, не си млад, трябваше да ме пазиш от крадци. За наказание обърнал иконата с главата надолу. Случило се, че съседите се разкаяли за постъпката си и върнали крадените вещи.
Какво представят тия икони? Първата икона, св. Богородица, представя човешкото сърце, което не може да се държи отговорно за постъпките си. Втората икона, св. Георги, представя човешкия ум, който също не е отговорен за постъпките си. Иконата на св. Никола, белобрадият старец, е човешката воля, която отговаря за всичко, което правят ума и сърцето. Тя е длъжна да пази всичкото богатство, което човек е събирал от векове. Това се иска от разумната воля, която учи човека на въздържание. Който не се въздържа, ходи по пътя на своята неразумна воля.
Днес повечето хора – млади и стари, не се въздържат. Какво ще кажете за тях? Те са баби и дядовци, безволни същества. Не е герой оня, който не може да се владее. Самообладание е нужно на човека. Без самообладание нищо не се постига. Ти не си дошъл на земята да оправяш света. Като живееш, ще прилагаш разумната си воля и самообладание. Реката трябва да се движи в определени граници, между двата си бряга. Понякога реката излиза от своето корито, но това е неестествено. Тя излязла от пътя, който природата ў определила. С какво ще се похвали неканализираната река? Ще каже, че може да излиза вън от бреговете си. Това не е за похвала. – Каква ще бъде водата на река, която постоянно излиза от бреговете си? – Нечиста. Тя събира нечистотиите по пътя си и ги разнася, дето не трябва. Човек, който не може да се владее, поема нечистотии по пътя си и ги разнася навсякъде.
Закон е: Ако искаш да запазиш състоянието си, трябва да прилагаш самообладание. Понякога е достатъчно да се мръднеш с една десетохилядна част от милиметъра, за да изгубиш самообладанието си. Затова е казано: “Малкото камъче катурва колата.” Разумният върви по пътя си и не дава ухо нито на оня, който го ругае, нито на оня, който го хвали. Той знае, че и двамата грешат. И ако рече да се спре и обяснява с тях, и той греши. Той губи най-много. Речеш ли да се обясняваш с оня, който те кори, ще знаеш, че ако му кажеш една лоша дума, той ще ти каже две. Какво ще спечелите от това?
Помнете: Неуспехът в живота ви се дължи на това, че се занимавате с обикновени работи. Откажете се от обикновеното в живота, то е причина да останете назад в развитието си. Много работи ви предстоят да учите – не сте изпълнили програмата, която ви е дадена. Учене е нужно. Вие мислите, че и с малко знание ще минете. Не е така. Комисията, която ви изпитва, е крайно взискателна. Тя ще провери знанието ви и ще ви пипне там, дето най-малко знаете. Ще ви подложат на такъв изпит, какъвто не сте предполагали. Като видят, че знаете, ще ви пуснат в по-горен клас. Ако не знаете, ще ви оставят да повтаряте класа. Това се отнася до всички. Строга, но крайно справедлива е тази комисия. Като ви изпитат, сами ще видите, че не сте толкова добри, колкото трябва да бъдете; не сте толкова справедливи, милостиви, търпеливи, колкото трябва да бъдете. Още много ви липсва, докато станете истински ученици. Ще кажете, че правите усилие. – Разумни усилия са нужни. За да придобиете търпение, милосърдие, трябва да спазвате известни закони. Само разумният може да бъде търпелив. Ако е разумен, и слабият може да бъде търпелив.
Търпението е качество на разумния, на вътрешно богатия, на оня, който е придобил самообладание. Старият, немощният, бедният, който постоянно се оплаква от положението си, не може да бъде търпелив. Някой казва, че търпи по неволя, и мисли, че е търпелив. Неволята не е търпение. Казваш: Не мога да търпя повече. – Беден си. – Това не мога да направя. – Слаб си. – Не е време за работа, условията са лоши. – Ленив си. – Това е задача, която не може да се реши сега. – Това показва, че обичаш охолния живот. Трудолюбивият веднага решава задачата си. Всички го обичат и му помагат, безразлично, дали е млад, или стар, мома или момък.
Кое е отличителното качество на младия, и кое на стария? Ако в дома си имаш стар, немощен човек и отидеш на нивата да работиш, той ще те чака да се върнеш, ти да му помогнеш. Ако имаш млада дъщеря, като се върнеш от нивата, ще завариш всичко готово: къщата изчистена и наредена, дрехите изпрани, хлябът опечен, яденето готово. Ти ще се измиеш, ще благодариш на Бога за всичко, което ти е дал. Ще благодариш, че имаш млада, работна дъщеря и ще седнеш пред трапезата с благодарност и доволство. Младият е готов да помага на всички. Старият очаква помощ от другите.
Какво е отличителното качество на ученика? – Ученикът е всякога млад и готов да помага на по-слабите. Каже ли някой, че е ученик, а очаква да му помагат, той е на крив път. Каже ли, че учителят ще му помага, той е прав дотолкова, доколкото разчита на светлината на учителя си. Ако и вие очаквате, аз да ви уча наготово, лъжете се. Аз ще ви светя, а вие ще учите. И аз съм учил така. Очаквате ли всичко наготово, ще оставя други да ви учат – слугите на градинаря. Те учат с плесници. Ще ви ударят една-две плесници и насила ще ви заставят да учите. Понякога и учениците се бият помежду си. Казвам: Бият се и се карат слугите. Господарите никога не се бият. Който иска да не го бият, трябва да изпълнява закона на послушанието. Като мине край чужда градина, да не влиза вътре без позволение. Каже ли някой, че е прекарал добър живот, това показва, че е бил послушен. Той е минал край някоя чужда градина, господарят на градината го извикал, и сам напълнил джобовете му със сладки плодове. Добрият и лошият живот са временни положения. Ти се оплакваш от лошия си живот и казваш, че хората те мразят. Не те мразят хората, но ти си влязъл в чужда градина без позволение, и слугата ти ударил една плесница. Влез в градината, когато е там господарят. Той ще напълни джобовете ти със сладки, зрели плодове. Това са благоприятните условия на живота.
Някои слушат, какво говоря, но не ме разбират и казват: Не вижда ли учителят доброто, което носим в себе си? – Това не е важно за мене. Доброто във вас е вашето минало. Вие сте го изработили вече. Важно е днес да вървите стъпка по стъпка след мене, да увеличите капитала на сегашния си живот. Не следвате ли тоя път, аз ще си вървя сам, а вие ще останете на мястото си да се оплаквате, че ви укоряват, или да се радвате, че ви хвалят. Мене не ме интересуват нито укорите, нито похвалите, които се сипят върху вас. Не се интересувам от лошото и от доброто, което се говори за мене. Който говори добро или лошо за мене, това си остава за негова сметка. В края на краищата, и в двата случая аз придобивам нещо ценно – и от двамата се уча. Аз влизам в положението и на двамата и ги разбирам. Аз зная, защо единият кори, а другият хвали. Ще кажете, че е добре да бъде човек учител, да знае всичко. Добре е за оня, който не знае, каква отговорност носи учителят. Добре е да бъдеш и майка, но тя знае, как е станала майка.
Един свещеник разправяше една своя опитност. В една от стаите на неговата къща живеела една жена. Дошъл денят жената да ражда. Случило се, че свещеникът бил у дома си и трябвало да преживее мъките и страданията на раждането. Жената се мъчила цели три деня. През това време свещеникът не могъл спокойно да си върши работата. Излизал от стаята си, връщал се, но все не бил спокоен. На третия ден, когато жената родила, и той се освободил. Отишъл на църква и отправил към Бога дълбока, благодарствена молитва, че се освободил от мъките и страданията, които преживял заедно с родилката.
И тъй, докато човек ражда, непременно ще мине през мъчнотии и страдания. Когато някой пита, защо идат страданията, казвам: Страданията идат, за да роди човек нещо. Казано е: “Жена, докато ражда, на мъки е.” – Кое се мъчи в човека? – Висшето, благородното. Щом роди нещо, животът на човека се осмисля. Мнозина гледат на страданията като на нещо ненужно. Не е така. Страданието е необходим процес. Ще страдаш, докато се пробуди в тебе висшето съзнание, т.е. Божественото начало. Цялата природа минава през страдания. тъй щото, не питайте, защо са страданията, но работете съзнателно върху себе си, да се осмислят. Веднъж страданията осмислени, въпросите на живота лесно се разрешават. Само така човек ще се подмлади и обнови, а след това ще възкръсне.
Религиозните очакват възкресението след смъртта. – Кой възкръсва? – Добрите, способните ученици, които са завършили успешно училището. Те са издържали изпитите си и са получили диплом за завършено образование. Обаче, ония, които не учат, пропадат на изпитите. Божествената школа е снизходителна към тях. Тя им дава възможност да се явяват по няколко пъти на изпит, но без знание не ги допуща. Тя не прави никакви отстъпки. В тоя смисъл, възкресението е естествен процес за придобиване знания и освобождаване от ограниченията. Щом завърши с успех програмата на земното училище, човек възкръсва и влиза в новия живот. Който познава Божествените закони и ги прилага, той минава през възкресението. Ако не познава тия закони, той е далеч от възкресението. Каквито обидни думи да кажете на възкръсналия, той не се смущава. Той казва: Едно време бях и кон, и магаре, и лош човек, но минах и заминах през това. Сега съм свободен, възкръснал човек.
Сегашните хора лесно се обиждат. Достатъчно е да кажеш на някого, че е магаре, за да се разсърди. Магарето е умно животно. То пие само чиста, бистра вода. Ще мине през много изворчета, но ще избере най-чистото и оттам ще пие. Ще кажете, че магарето реве. Кой не реве днес? Разсъждавайте философски и ще видите, че всяко животно крие в себе си нещо добро. Казвате, че змията е ехидна, хапе и внася отрова в човека. От ваше гледище, змията е опасна, но от нейно гледище, не е така. Отровата е нейна защита. Тя хапе само оня, който я настъпва. Без причина тя никого не напада. Като знаете това, ще се пазите от змията. В Индия има змии, които ядат мишки. Ако такава змия влезе в един дом, тя изяжда всичките мишки и напуща дома. Тая змия е на мястото си.
Казвам: Не е страшна змията. Страшно е, да не се върне човек към стария живот, животът на първия черен адепт, който се яви пред Ева във вид на змия. Това е старият човек без крака, който много обещава, а нищо не изпълнява. Ако накарате тоя човек да ви услужи нещо, той ще каже: Не е време сега за тая работа. Той има само една задача: да изпитва хората, да види, колко са послушни и верни на Господа. Тоя адепт им обещава големи придобивки: знание, слава, богатство. Той им описва такъв свят, какъвто никой не може да им даде. Само едно нещо иска от тях: да ядат от забранения плод. И Ева излезе много лековерна. Тя повярва на обещанията му, яде от тоя плод, даде и на Адама. В края на краищата, и двамата видяха, че са излъгани. Много гадатели има в света, но малцина казват истината. Трябва да се каже истината на човека, но само оня може да я каже, който е свързан с Бога.
Преди 20 години дойде при мене един познат, помоли ме да му кажа, може ли да стане музикант. Той обичал музиката, искал да я изучава, да стане музикант. Понеже искаше да му кажа истината, трябваше да му говоря открито. Казах му: От тебе може да стане всичко, каквото пожелаеш, но в никой случай музикант. Ти можеш да станеш търговец, учител, свещеник, но не и музикант. Ако ме послушаш, ще живееш добре. Иначе, ще прахосаш парите си и ще загубиш времето си. Той ме послуша и се нареди добре в живота. Попитах го, от колко време е влязла в ума му идеята да изучава музика.Той ми каза, че преди три години слушал един оркестър и оттогава се явило у него желанието да стане музикант. Музикантът се ражда музикант. Той трябва да е роден с желанието да бъде музикант, да е роден от музикални родители, да живее в музикална среда. Тоя човек, обаче, нямаше музикален такт в себе си. Музикалното чувство в него не беше развито. За да стане музикант, той трябва да работи поне два живота усилено в областта на музиката.
Като работи върху себе си, човек трябва да знае, какво може да придобие в даден момент. Първото нещо, което се иска от човека, е да учи. В тоя смисъл, всеки може да стане ученик. Като учи, той ще се ползува от средствата, които природата му предлага. Ще се ползваш от музиката като средство за твоето развитие. Големи богатства се крият в природата. Човек може да се ползува от тия богатства дотолкова, доколкото са неговите способности. Например, някой не знае, как да посрещне един гост. Изкуство е да умееш да посрещнеш човека, да знаеш, какво да го запиташ и какво да му кажеш.
Един българин, чорбаджия, разправяше, как майка му, която била гъркиня, посрещнала един виден гост българин. Баща му казал на жена си, как трябва да посрещне госта, с какви думи да го приветства. Той и казал да посрещне госта с думите: Приятно ни е, че ви виждаме между нас. Понеже не знаела български език, тя повторила тия думи няколко пъти, да ги научи добре. Дошъл гостът и, вместо да каже, че и е приятно, тя казала обратно: Неприятно ни е, че ви виждаме между нас. Така постъпват много хора. Вместо да кажат една добра дума, или да отправят добро чувство към своя ближен, те го приемат със свито, стегнато сърце. Например, не си разположен. Дойде някой в дома ти и ти се стегнеш. Той чувствува, че не е дошъл навреме и започва да се притеснява. Външно го посрещаш с “добре дошъл”, но вътрешно си казваш: Сега ли намери да дойдеш? Казвате: Добра обхода е нужна между хората. Истинска обхода е тая, да посрещнеш човека добре и когато не си разположен. Виновен ли е той, че е дошъл не на време, когато не си разположен? Дали си разположен, или неразположен, ти трябва да имаш самообладание, да се владееш.
Представете си, че Господ ви повика на работа. Трябва ли да се съобразявате с разположението си? Ще кажете, че не е време за работа, не сте разположени. Помнете: Бог говори един път. Той ще ви нашепне отвън, или отвътре, и вие трябва веднага да се отзовете. Каже ли ви веднъж нещо, Той повече не повтаря. Чуваш, че отвътре ти се казва да напуснеш мъжа си. Ти чуваш гласа, но започваш да разсъждаваш: Възможно ли е да напусна мъжа си? Имам деца, имам задължения към дома си, не мога да послушам тоя глас. Обаче, гласът не се обажда повече. Ти си доволна, че не си послушала. Трябва да знаете, че Бог изисква от човека неща, които са възможни. Да иска от жената да напусне мъжа си, това е задача, която тя трябва да реши правилно. В напущането се крие нещо, което жената не разбира и се противопоставя. Обаче, като дойде смъртта, иска, не иска, жената напуща мъжа си. Тя плаче, прощава се с него; и той плаче, иска да я задържи, но не може. Какво ще правят? Най-после тя ще го убеди, че трябва да го напусне. Тя му казва: Остани ти да живееш, както намериш за добре. Бъди свободен, радвай се на живота. Аз, като се наредя горе, ще ти пиша. Казвам: Всички хора не се разделят така. Някоя жена затвори устата си, млъкне, не проговаря дума и така си заминава. Когато обича жена си, мъжът ў остава верен. Той продължава да живее за нея и, каквото прави, всичко става в нейно име. Жената живее вече в мъжа си. Това означават думите “напусни мъжа си.” Мъжът остава на земята, да работи за човечеството. Ако жената напусне мъжа си, отиде на другия свят и оттам роптае и изказва недоволството си от него, тя не го е напуснала, както трябва. Ако и мъжът напусне така жена си, и той не е решил задачата си правилно. Това е търкане, което води към изтриване. То не носи нищо добро.
Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере добре смисъла на живота и да не се оплаква от страданията си. Да се оплакваш, да изказваш недоволството си от Господа, това е търкане, което изхабява човешката душа. През каквито изпити, мъчнотии и страдания да минаваш, ти трябва да запазиш в душата си едно свещено чувство към Бога и да си кажеш: Хиляди промени могат да станат в мене и около мене, но в отношенията на Бога към моята душа не може да има никаква промяна. Бог е неизменен. Така трябва да мисли всеки човек, който има вяра, упование и любов към Бога. Ще дойде ден, когато смъртта ще похлопа на твоята врата и ще каже: Напусни света на илюзиите, на страданията. Тогава ще чуеш тихия глас на Христа: “Ела в реалния свят, между същества, които те обичат и разбират.” – Има ли прераждане? – Има прераждане, но то се осмисля, само когато дойдеш при по-добри условия, между хора, с които се разбираш. Ако в този живот не изработиш по-добри условия за бъдещия, прераждането няма смисъл. При всяко прераждане условията трябва да се подобряват.
Един познат ми разправяше своята опитност, как се отказал от пиянството. Цели 20 години той пиел. Другарите му също били пияници. Всяка вечер се събирали заедно и пиели. Един ден той отворил Евангелието, да види, какво се крие в него, и се увлякъл, започнал редовно да чете. Под влияние на Евангелието, той се изменил и се отказал от пиянството. Един ден той срещнал другарите си и се сбогувал с тях. – Къде отиваш? – го запитали те? – Отсега нататък няма вече да пия. – Защо? – Не мога да ви кажа нищо. Досега пиех, но реших вече да не пия. Другарите му съжалявали, че губят такъв добър приятел, но той бил доволен. Казвам: Тоя човек се преродил, т.е. влязъл в нови, по-добри условия на живота.
Как ще покаже човек любовта си към Бога, ако не е готов да се откаже от една своя слабост? Бог не се нуждае от нашата любов, но, като Го любим, ние се повдигаме. Достатъчно е да мислим за Бога, за да се повдигнем. В това се крие силата на нашата душа. Да любиш Бога, това значи, да придобиеш истинското знание, към което душата ти се стреми. Богатият, който дойде при Христа да иска вечен живот, знаеше, какво означава тоя живот. Да придобиеш вечен живот, това подразбира да носиш благословение във всеки дом. Ако влезеш в един дом, в който има умрял, да го възкресиш. Ако влезеш в дома на търговец, който е пред фалит, да се справиш с кредиторите му и отново да го кредитираш. Това значи, да носиш радост и веселие във всеки дом. Велико изкуство е това, всеки може да го придобие. – Как ще го придобием? – Чрез своя ум, чрез своето сърце и чрез своята воля. Сегашният живот, през който минавате, е резултат на вашите мисли от миналото. Каквото сте мислили в миналото, днес се реализира. Каквото мислите днес, ще се реализира в бъдеще. Като знаете това, дръжте в ума си светли мисли, в сърцето си – възвишени чувства и във волята си – благородни постъпки. Само така ще се оправи светът. Ще кажете, че това не се постига в един живот. – Всичко, което човек желае, може да го постигне – зависи от интензивността, с която се движат неговите мисли и чувства. Това, което малкият чук не може да направи, големият ще го направи. това, което слабата воля, слабото сърце и слабият ум не могат да постигнат, силната воля, силното сърце и силният ум ще го постигнат. Човек трябва да има силна воля в доброто, силен ум в доброто и силно сърце в доброто. Умният върви по закона на любовта, а глупавият се натъква на плесниците на слугата. Умният влиза в градината, когато е господарят, който му казва: Откъсни си, колкото плодове искаш. Всичко е на твое разположение.
Сега, като ви говоря така, аз имам желание да ви заведа в Божествения свят, при Господаря, а не при слугите. Вашите мъчнотии и страдания се дължат на факта, че срещате слугите, а не Господаря. За да влезете в Божествения свят, вие трябва да бъдете готови да обичате всички хора. За едного вие казвате: Не обичам тоя човек. За друг казвате: Обичам тоя човек. Във всеки човек има една добра черта, т.е. скрито богатство, което трябва да намерите. Отворете затворената каса и ще намерите това богатство. Ако можете да направите това, невидимият свят ще ви похвали. И самият човек ще ви обикне, ще гледа на вас като на светия. Да проникнеш в душата на човека, това значи, да влезеш в широкия Божествен свят, да се преобразиш.
Сегашните хора си служат повече с тояга. Време е вече тоягата да се превърне в рало, да изоре земята. След това житото ще се посади. Най-после и Бог ще вземе участие с влагата, светлината и топлината. Каквото става с житото, същото става и с човека. За да расте правилно и да се развиват в него възвишени и благородни чувства, не е нужна тояга, нито ритане и роптание. Отрицателните чувства – роптание, съмнение, завист, омраза са тояга в човешката ръка. Те са на мястото си, докато житото е на класа. Събереш ли житото в хамбара, тоягата, т.е. законът, остава настрана. Посадиш ли житото в земята, ще приложиш любовта. С други думи казано: Започне ли доброто да расте в тебе, ще приложиш любовта. Помнете: Тоягата само очуква житото, тя не може да го посади и възрасти. Тоягата е насилието в живота. Чрез насилие човек не се повдига. Само любовта е в сила да повдигне човешката душа. Тя е сила, която работи в човека отвътре навън и възраства ума и сърцето му. Следователно, ако сте овършали житото, турете тоягата си настрана. Посадете го в земята и приложете любовта, за да може то свободно да расте, цъфти и връзва. Без любов никаква хармония не съществува. Хармонията не се постига по механичен начин. Тя има отношение към любовта.
В заключение, мнозина ще ме запитат: По кой метод да живеем – по метода на укоряването, или по метода на хваленето? – Нито по единия, нито по другия. Живейте по метода на любовта, която води към върха. – Можем ли да стигнем върха? – Вървете нагоре и не се съмнявайте. Не се обезсърчавайте. Вървете нагоре към любовта, която още не сте опитали и познали. Любов, в която човек не може да забрави себе си, не е любов. Да забравиш себе си, това значи, да се свържеш с Бога, с всички хора, с всички живи същества. Тогава радостите и страданията на хората са твои радости и страдания. Да забравиш себе си, това значи, да заемеш последно място в живота.
Тая сутрин ви говорих повече, за да ви оставя на светло. Вън е вече светло, но и салонът е осветен. Добре е да бъде светло отвън, и отвътре, да разбирате по-добре. Това е все едно, жененият мъж да срещне жена, по-красива от неговата. Трябва ли да се съблазни от нея? Той не трябва да се съблазнява, но да благодари на Бога, че е внесъл красота в света, да повдига хората. Ако срещне грозна жена, пак трябва да благодари. Тя го навежда на мисълта за противоречията в живота. Те съществуват, защото човек живее и в тъмнина, и в светлина. Щом излезе от тъмнината, противоречията изчезват. Следователно, срещнеш ли човек в тъмнина, той ще изглежда грозен. Видиш ли същия човек на светло, той ще бъде красив. Една жена, или един мъж са грозни, защото ги срещаш на тъмно. Срещнеш ли ги на светло, и двамата са красиви. Казвате за някое дете, че е палаво. Вечер сте го срещнали, затова е палаво. През деня то е кротко, добро. Гледайте на живота и на хората по нов начин, да станете зидари на новото. – Какво мога да направя аз? – Не питай какво можеш да направиш; питай какво може да направи Божественото в тебе. – Защо съм дошъл на земята? – И за това не питай. Живей, работи, мисли право и ще разбереш, каква е твоята мисия на земята. Докато прилагаш закона, ще бъдеш далеч от мисията си. Щом приложиш любовта, ще разбереш смисъла на живота и ще изпълниш мисията си.
И тъй, тури тоягата в ъгъла на стаята си и напиши върху нея: От днес те пенсионирам. Досега съм те слушал, но минах големи мъчнотии. Отварям нов лист на моята книга и започвам с любовта. Благодаря на ръцете, които Бог ми е дал, и ги прилагам в действие. Ще работя без тояга. Благословени са ръцете, които не се нуждаят от тояга.
Само Божията Любов носи пълния живот.
1. Лекция от Учителя, държана на 13 януари 1932 г. София – Изгрев
Общ Окултен Клас
13.01.1932 Сряда,
София
|
Начало
