| Порталът към съзнателен живот |
Двете жени
(Утринни Слова,
16.01.1938 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Ще прочета 10 глава от Евангелието на Лука.
Ще изнеса един пример от обикновения живот. Вчера стоях вън на площадката пред стаята си и се разговарях с един брат и една сестра. По едно време нещо пропълзя между нас. Поглеждам, една бяла котка. Тя се гуши, дебне врабчетата. Погледнах я и си помислих: Тя сега е на изпит, да видим, как ще постъпи. Котката възприе мисълта ми и се обърна към мене: Учителю, аз приех вече новото учение, вегетарианка съм, не ям птички. Аз я гледам, нищо не казвам. Наблюдавам я, какво ще прави. Обърнах се към север, дадох вид, че не я виждам. Тя се качи на едно дърво и маха с опашката си, като със знаме. Иска да каже: Видиш ли, аз развявам бялото знаме, примирих се с всичко. От друга страна, тя си мисли: Отде се намери, че дойде толкова близо да мене? Стои на дървото спокойна, с благороден вид, като вас, не обръща внимание на птичките. После слезе от дървото. В това време дойде един брат отвън, който, без да иска, прогони врабчетата. Като видя това, котката ми каза: Ето, как си издържах изпита. – Издържа го, защото врабците отлетяха и защото не си сама. Ако беше сама, тогава щяхме да видим, доколко щеше да си издържиш изпита.
Често и вие се натъквате на свои стари навици, с които дълго ще се борите. Например, имаш навик да се почесваш по главата. Сърби те или не, ти се почесваш. Какво ще правиш, ако си войник на пост? Можеш ли постоянно да си вдигаш ръката и да се почесваш? И да те сърби, ще се въздържаш, иначе, ще те накажат. Казваш: Не мога да търпя, да стоя на едно място. Как ще стоиш на едно място, ако си на пост? Ако войникът може да търпи, защо духовният човек да не търпи? Човечеството се нуждае от нов начин на възпитание. Всички хора очакват външна благоприятна обстановка. Някога е било така. Днес на целия свят – със своите прояви, се гледа като на естествена обстановка на възпитание. Обаче, при възпитанието са нужни и вътрешни условия. Например, вземаш под наем една къща. Външно тя е неприветлива, мрачна. От тебе зависи да измениш, както външната, така и вътрешната обстановка и да направиш къщата удобна. Не очаквай да дойде някой отвън да измени обстановката на къщата. Като ви наблюдавам, виждам, че и досега още очаквате отвън да се подобрят условията на вашия живот.
Какво ще пишете върху темата „Две по две е четири“? Какво означава четворката? Според кабалистите, двойката е женско число. Значи, 2 X 2 – две жени в една къща. Могат ли две жени да живеят заедно? – Могат. Едната е майка, другата е дъщеря. Ако ви кажа, че трябва да имате две жени, ще се възмутите. – Как, две жени? Това е многоженство! – Кой мъж няма две жени? Някои мъже имат по 4 – 5 жени. Правилно трябва да разбирате. Пет-шест жени в една къща, това са пет-шест дъщери. И жената може да има двама мъже, може да има и пет-шест мъже. Това са синовете й. Ако разбирате въпроса буквално, ще дойдете до голямо противоречие. Според вас, по-добре е в една къща да има една жена и един мъж, отколкото две жени или два мъжа. Лошо е в една къща да има двама мъже или две жени, когато те имат еднакви права. Ако едната жена е господарка, а другата слугиня, или единият мъж господар, а другият слуга, това е в реда на нещата. Бащата господар, а синът слуга, или майката господарка, а дъщерята – слугиня, и това е в реда на нещата. Обаче, ако синът е господар, и дъщерята – господарка, работите не вървят добре. – Защо две по две е четири? Четворката е закон, който води към изходния пункт, отдето започва всяка работа. Четворката е образувана от двете ръце – две жени, и от двата крака – също две жени. От двете ръце, дясната е господарката; тя заповядва на лявата да служи. Същото отношение има между двата крака: десният е господарят, а левият – слугата. Изобщо, цялата дясна страна на тялото е господарят, а лявата – слугата. Мислете върху тези въпроси, да ви станат ясни. Те представят сериозна, строга школа за изучаване.
Мнозина мислят, че разбират живота, че са много напреднали. Напреднали са като моята котка. Като я гледам как се докарва, казвам й: Слушай, няма да гониш птичките! Ако продължаваш да ги гониш, аз ще те изгоня. Тя вдигне опашката си, започне да се умилква и казва: Учителю, твоята дума е свещена за мене. – Свещена е моята дума, но още утре, като ме няма, забравя моето учение. – Как ще ни сравняваш с котката? – Аз разсъждавам обективно. Животните са създадени от Словото Божие – Синът. Той създаде играчките на хората. Бог Отец създаде човека. За да има той играчки. Словото каза: Да бъдат животните – и създаде животните. „Земята да прорасте растенията, водата – рибите, въздухът – птиците. И всичко, каквото каза разумното Слово, стана. – Че аз животно ли съм? – Ами какво си? – Аз котка ли съм? – Ами какво си? Знаеш ли, какво е котката? „Кот“ „о“ „т“, означават това начало, което създаде всички качества. На английски „коот“ означава дреха.
Значи, под „котка“ се разбира онова, което може да те облече; което може да те научи, да излезеш от известни мъчнотии. „Котка“ означава още това, което преде. Да преде, да тъче наляво и надясно. Ко-тка, тя тка – от глагола тъка. Мъчнотията при тъкането е, докато хванеш първата жичка. После работата върви добре. Вие искате Бог да има добро мнение за вас. Казвате: Чудно нещо, молим се на Бога, а Той не ни слуша. – Как ще слуша моята котка? Мислите ли, че аз бих дал на котката едно птиченце да се разправя с него както иска? Мислите ли, че котката ми говори истината? Котката обиколи натук-натам, качи се горе – излъга ме. Следователно, докато лъже, човек е животно. Докато лъже той, външната обстановка е по-силна от него. Щом е по-слаб от външните условия, човек е роб; щом е по-силен от условията, той е господар. – Искам да стана господар. – И това може. – Как? – Като станеш първо господар на условията в себе си. Щом можеш да заповядваш на себе си, сам да изправяш грешките си, ти си господар.
И сега, като ви наблюдавам, виждам ви като светии, като ангели, но това са състояния. Можете ли да задържите едно състояние за дълго време? Лицата ви, погледът ви, обходата ви са ангелски. Не се минава половин, един час, гледам – лицата ви помрачени: ангелът изчезнал, едно тъмно същество останало у вас. Гледам, погледът ви раздвоен, устата изкривена, носът малко сплеснат, веждите свити, косите разчорлени. Тръгнал неглиже, казва: Не съм разположен. – Какво означава неразположението? Не забравяйте, че вие отсега нататък ще се борите с навиците на хиляди поколения. Предстои ви да решавате мъчни задачи, без разрешението на които не можете да минете курса, който ви се преподава. Някой казва, че днес се молил много добре. – Молил се много добре, а всъщност, видял всичко, каквото става в салона. Да се молиш, това значи да забравиш окръжаващата среда, да не се интересуваш от това, което става около тебе. Някой се почесал, ти си го видял; някой се закашлял, ти си го чул. Като се молиш, трябва да бъдеш сляп и глух за външните неща. Ако те интересуват външните неща, ти ще ги възприемеш чрез ума си и ще ги пренесеш в невидимия свят. Там нямат нужда от човешки образи. Умът трябва да бъде чист. Само онова ще отиде при Бога, което обхваща напълно съзнанието ти. Не обичаш един човек и като се молиш, вниманието ти пада върху него. Чрез мисълта си, ти пренасяш неговия образ в другия свят. Ето защо, когато отиваш при Бога трябва да очистиш съзнанието си от всички странични образи. И умът ти трябва да бъде съвършено чист. Че се вмъкнал някой нечист образ в мисълта, ти не си отговорен за това. Изкуство е да не допущаш нищо отрицателно в ума си. Имаш една празна чаша. Напълни я с бистра, чиста вода. Ще кажеш, че чашата е пукната, и в нея прониква нечистота. Тури тази чаша настрана. Ако твоето сърце и умът ти са пропукани и оттук-оттам влизат нечистотии, които опетняват хубавото, де е тогава тяхната ценност? С какво ще се явиш пред Бога? Ще кажете, че сте ученици. Щом сте ученици, аз ви правя една операция. – Толкова ли сме лоши? – Щом сте от добрите хора, ще ви дам една задача.
Светът се нуждае от добри работници. Като такива, ще ви назначим на отговорни служби: дипломати, управници, държавници, генерали. Щом заемете тези служби, непременно трябва да оправите света. Генералът не може да очаква победа, ако не е чист. Ако умът му не е светъл, съобразителен, да схване обстановката на нещата, той не може да разчита на успех. Богатият не може да се справи с богатството си, ако не е умен. Ще кажете, че генералът е светски човек. Това нищо не значи. Генералството не е лошо нещо. То е почетна длъжност. Генерали има и между ангелите. Важно е за вас, като отидете на небето, какво място ще заемете, каква служба ще ви дадат. – Като умра, нищо вече не ме интересува. – Прави сте, но като отидете в другия свят, и там ще искат от вас работа. На земята си професор; в другия свят ще бъдеш ли професор? Тук си майка, баща; ще бъдеш ли и там такъв? Представи си, че там не се нуждаят от майки. – Там ще бъда слуга. – Представи си, че там не се нуждаят от слуги. Каква служба ще заемеш тогава?
Разумният, невидимият свят е организиран. Физическият свят е отражение на онзи свят, но в окарикатурен вид. Много неща в този свят са окарикатурени. Гледаш, носът на някого е изкривен, на друг – голям, устата също изкривена, окарикатурена. Казваш, че не можеш да се контролираш. Там е изкуството: да седиш тих и спокоен; каквото става около тебе, да знаеш причината му и да не се вълнуваш. Не считай, че всичко отвън има отношение към тебе. Вчера наблюдавах една сестра, весела, вдъхновена от нещо. Разговаря се с всички така, като че е разрешила всички духовни въпроси. Готвеше се да дойде при мене. Разбрах мисълта й и казах: Днес е събота, ден на Бога. Аз не разполагам с този ден, затова днес никого не приемам. Всеки човек е длъжен да отиде този ден при Бога, да даде отчет за работата, която е свършил през шестте дни. Можеш ли да спреш онзи, който отива да прави оглед? Той е като войник, не можеш да го спреш. Тази сестра е напълнила вече торбата си, но иска и от мене да вземе нещо. Не й е нужно повече. – Дай ми още едно коматче, поне за детето. – Ела утре, днес детето ти може да остане малко гладно. Друг път, в събота да не ме безпокоиш. След тези думи, почувствах нейното недоволство. Тя изведнъж извади законника и каза: Учителю, аз не познавам този, който ми говори сега. Не мога да слушам този Учител. – Значи, тя чете кодекса. Аз й казах меко: Сестра, днес съм неразположен. Бъди така добра да ме освободиш. Утре целия ден съм свободен, ела, когато обичаш. – Сега пък аз те арестувам за три дена. – Кой арестува Учителя? Колко повърхностно разглежда тази сестра нещата! Колко е недосетлива!
Друг случай. След малко иде друга сестра. И тя има някаква мъчнотия. И на нея казвам, че не приемам в събота. Аз искам да приложа закона еднакво към всички. Като не приех едната сестра, и другата не можех да приема. Щом отстъпя на едного, трябва да отстъпя на всички. Тя се обиди. Ако съм при извора, ще постъпвам еднакво към всички: на всекиго ще давам по една чаша вода, обаче, ако на едного измия съда, а на другиго не измия, това е лицеприятие. И вие всеки ден се намирате в трудни положения, както и аз. На мене не ми струва много да уредя работите на всички. Как трябваше например да постъпя с първата сестра? Тя искаше да помогне на бедните. За да задоволя желанието й, трябваше да й кажа: Сестра, понеже днес съм зает, вземи тези 20 хиляди лева и обиколи цяла София. Дето намериш бедни, раздавай по колкото пари намериш за добре. Като свършиш мисията си, ела да ми разкажеш, какво си направила. Ако и вие постъпите така, няма да ви арестуват. Не дадете ли парите, веднага ще ви арестуват.
Днес всички говорите за новото учение. Какво представя то? – Метод за справяне с всички стари навици. Не да се откажете от тях, но да ги изправите. Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи. Кривото ще се изправи на огъня. Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия. Нямаш начин как да му помогнеш. Умен трябва да бъдеш. Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш. Но ако знаеш по-малко от него? Искаш да напишеш една песен. Не е достатъчно само да наредиш ноти, но трябва да ги разпределиш в тактове със съответните знакове и паузи. Ако не си сигурен в познанията си, ще потърсиш по-опитен музикант от тебе. Той ще коригира твоята песен. Как ще я коригира онзи, който знае по-малко от тебе? Следователно, само онзи може да помогне на твоята мъчнотия, който знае повече от тебе.
Снощи, понеже бях арестуван за три дена, слязох в салона да посвиря на пианото. Веднага се събраха около мене братя и сестри и започнаха да пеят. Това, което свирих, беше съвсем ново за тях. Никога не бяха го слушали. Свирих за природата, за течението на реката и други. Какво разбраха, които ги слушаха? Сега и аз ще ги запитам, както един свещеник запитал слушателите си: Знаете ли, какво ще ви кажа сега? – Не знаем, дядо попе. – Щом не знаете, няма какво да ви говоря. – Знаем, дядо попе, знаем. – Щом знаете, пак няма какво да ви говоря. – Не, това е извъртане на истината. Мъчнотиите и погрешките са общи за всички. Щом дойдете до тях, трябва да ги изправяте. Човек е дошъл на земята за две неща: да изправя погрешките си и да оцени направените добрини. Значи, едновременно ще изправяш и ще оценяваш. Ще оценяваш добрите неща, а ще изправяш лошите. Това изисква Новото учение: да изправяш грешките, които си направил, и да оценяваш благата, които Бог ти е дал. Всички останали неща са второстепенни. Ако си музикант, ще цениш музиката, същевременно ще изправяш грешките в нея. Музиката има свои закони. Много грешки има в музикалните ръководства. Аз намирам отлични работи в тях, но същевременно, колко несъответни неща има. Несъответните неща не трябва да се изучават.
Да се върнем към въпроса за двете жени. Какво ще правиш, ако ти дадат две жени? За да разрешиш въпроса правилно, едната жена ще направиш другарка, а другата – своя дъщеря. Другарката ти ще бъде стара, 120 годишна, а дъщеря ти – млада, 19 годишна. Лицето на едната ще бъде гладко, красиво, с тънки вежди, с червени устни, а на другата – набръчкано, да не предизвиква никакво изкушение. – Кога се изкушава човек? – Когато светлината му е слаба. Ако стъпиш на лед, тънък един милиметър, непременно ще пострадаш. Ледът ще се пропука и ще паднеш във водата. Ако стъпиш на лед, дебел половин метър, по него свободно може да ходиш. Следователно, не стъпвай на слаб, тънък лед. Казват за някого: Характер има този човек. Под „характерен човек“ разбирам човек с организирани мисли, чувства и постъпки. Казвате: Няма защо да се говори по въпроса как може да се справи човек с две жени. – Прави сте, в това отношение вие сте по-учени от мене. Аз не мога да разреша този въпрос, не мога да се справя даже с една жена, а вие се справяте с няколко жени. Ще кажете, че не съм женен, затова не мога да се справя. Не че не съм женен, но съм невежа. Голяма философия е да се справи човек с две жени. Даже с една жена е мъчно да се справиш, колко повече с две жени. Жената е много взискателна, мъчно й се угажда. Ще те върти на девет шиша. Аз не искам да ме въртят нито на един шиш, колко повече на девет. Жената ще иска поне две слугини, хубава къща. За всяко неудобство ти ще бъдеш виновен. Като й купиш обувки, шапка, все ще намери нещо в тях да е недоволна. Тя иска с един поглед само да разбереш, от какво има нужда. Като зная всичко това, аз съм предпазлив, не правя никакви връзки. Вие се оплаквате, че сте пропаднали, а аз стоя настрана и се смея. Питаш: Ти опитал ли си това положение, че се смееш? – Не, аз съм голям невежа в тази област. Това, което казвам за жената, се отнася и за мъжа. И на мъжа не може да се угоди лесно. Въпреки това, няма по-хубаво нещо от мъжа и жената; няма и по-лошо нещо от мъжа и жената. Това е мое мнение, което държа за себе си. Как мислите вие, това е ваша работа.
Казвам: Няма по-голямо нещастие от това, глупав мъж да се ожени за умна жена. Това е все едно, грешният, глупавият да служи на Господа. Такъв човек ще служи на Господа! Щом искаш да служиш на Господа, трябва да бъдеш умен – така разбирам аз. Умна жена е тази, която не се занимава с дребнавости. Щом отива да служи на Господа, тя не мисли за себе си, а за другите. Тя не мисли за дрехи и обувки, а въпреки това, всичко в нея е в пълна изправност, защото знае, че отива при съвършено същество. Той не търпи никакви погрешки, нито един фалшив тон. Всеки тон на гласа трябва да се отличава с чистота и мекота. Ако вземеш неправилно само един тон, Той казва: Ще започнеш отново. Като слушам от стаята си онези, които свирят в салона, разбирам, че не са още научили упражнението. Започнат да свирят и след малко спират. Казвам: Сгрешиха нещо. Пак започват, пак спират, докато най-после започват леко, плавно; карат до едно място, после пак спират. Така постъпва и капелмайсторът. Щом музикантите направят и най-малката погрешка, той ги спира. Пак започват, пак ги спира. Способните цигулари лесно възприемат, но мнозина насила карат работата. Има закони в музиката, които трябва да се спазват. Лъкът трябва да бъде в перпендикулярно положение на струните. При това, ако е близо до магаренцето, тонът е един; ако е далеч, тонът е друг. Истинският музикант трябва да разбира отношението между слънчевата и земната енергия. Ако не го разбира, той минава за посредствен музикант. Ще кажете, че лесно се свири и пее. Опитайте се, ще видите, колко е лесно.
Сегашните хора имат неправилно схващане за себе си: или се подценяват, или се надценяват. Казваш: Голям грешник съм. – Може да си грешник, но не толкова голям. Грешник си, защото паметта ти изневерява и без да искаш, казваш неверни работи. Слушам често да цитират думите ми и намирам, че са много преувеличени. Смисълът на думите ми е изцяло изменен. Всяко нещо, което се превежда, има съвсем друго значение от онова, което е вложено в него. Всеки пример, който съм дал, е метод за изправяне на известна погрешка. Разбиране е нужно на човека! Питаш: Защо Бог е създал мъжа, защо е създал жената? – Това са служби. Господар, слуга – това са също служби. Никога ти няма да разбереш живота в неговата пълнота, ако в сърцето ти не прониква Божията Любов. Без любовта животът остава неразбран. Искаш да те обичат. В какво се изявява обичта? Дойде при мене един гладен човек. Щом го обичам, аз ще го нахраня и то с най-хубавата храна. Ако е жаден, ще му дам най-хубавата изворна вода. Ако има нужда от дрехи и обувки, щом го обичам, ще му задоволя и тази нужда. Ще кажеш, че той може без обувки, без шапка. Може, но никой не е без шапка. Косата не е ли шапка? Брадата не е ли шапка? – Жената няма брада. – Ако жената заеме мястото на мъжа, и тя ще има брада. Брадата на човека е израсла от мъчнотиите, при които е живял. Американците имат навик, всяка сутрин да се бръснат. Лицата им са гладки и хубави, но така те изнежват кожата си и лесно заболяват от катар в гърлото, от кашлица. Добре е, като се обръснат, да намазват лицето си с дървено масло, за да запазят топлината на кожата си. Аз зная причината, дето англосаксонците се бръснат всеки ден. С това те искат да придобият повече мекота, защото мъжкият принцип у тях е силно развит. Много противоречия те разрешават с боксиране. Американецът казва: Който дойде в Америка, длъжен е да зачита американските закони.
При мене идват мъже и жени, оплакват се един от друг. Жената е недоволна от мъжа си. Казвам й: Ти си влязла в държавата на мъжа и ще се подчиняващ на неговите закони. И на мъжа казвам: Ти си влязъл в държавата на жената, ще се подчиняваш на нейните закони. Същият закон е и в братството. Когато сестрата влезе в държавата на брата, длъжна е да се подчинява на неговите закони. И когато братът влезе в държавата на сестрата, длъжен е да се подчинява на нейните закони. Това са отношения, които трябва да се спазват. Вие искате да бъдете господари. Това е невъзможно. От години вие ме слушате и добре ме слушате. Защо? – Защото сте влезли в моята държава. Ако отида сред публика, която никога не ме е слушала, ще ме подложат на голяма критика. – Влязъл съм в тяхната държава. Те ще критикуват всяка дума: всеки глагол, всяко съществително, прилагателно, местоимение; всяка точка, запетая – де съм се спрял, колко съм се спрял. Тези хора критикуват. Знайте, че и вие ще влезете в един свят, дето ще ви критикуват. Светът, в който влизате сега, е крайно взискателен. Хората там не са груби, но взискателни. Ако отидеш в Америка, трябва всяка дума да изговориш правилно, точно, на срички ще я изговориш, за да те разберат. Иначе ще останеш неразбран. На български не е така. Ще изговориш думата изцяло и ще те разберат. Например, на английски думата „bear“ има няколко значения: търпелив, мечка и др. От произношението на думата зависи нейното значение.
На български думата „любов“ е като английската „bear“ с няколко значения. Затова, именно, като говоря за любовта, не ме разбират. Казвате: Той говори за любовта, но си има свое разбиране. Неистина, много години говоря за любовта, но отчасти съм успял да изправя и изчистя тази дума. Тя е силна дума, искам да възстановя гражданското право на любовта, та като говоря за любовта, всеки момент да разбирате нейния първичен смисъл. – Какъв е нейният първичен смисъл? – Като произнеса думата „любов“, съзнанието ми се просветлява, става ми приятно, весело; разбирам растенията, животните, всички живи същества. Ако не я изговоря правилно, всичко се обърква в мене. Съзнанието ми се помрачава и животът ми се обезсмисля. Не е лесно да обичаш хората. Всички стават взискателни към тебе; всеки желае да постъпиш към него така, както той разбира. Откак говоря на хората за любовта, много бели си създадох. Малко да повиша гласа си, веднага ми казват: Нали говориш за любов? Така ли се говори? Дойде някой беден, иска да му помогна. Ако не го задоволя, както той иска, казва ми: Нали говориш за любов, трябва да бъдеш щедър. Дойде друг, иска да влезе в стаята ми, да види как живея. Ако го пусна, започне да разглежда какво има вътре и казва: И аз бих желал да бъда Учител! Какво има в стаята ми? – Барометър, часовник, книги. Колко време се мъча да регулирам часовника, но той или излиза напред, или остава назад. Влияе се от външните условия.
Цялото човечество, както и отделният човек, се намират под външни влияния, поради което всички грешат. За да се изправят грешките, човек трябва да разбира силата на външните влияния и да се пази от тях. Например, всички говорят за любовта, но като я прилагат, изпадат в грешки и противоречия. И вие се чудите, защо като ученици на новото учение, изпадате в противоречия. Много естествено, като ученици на новото учение, вие се отваряте за всички. Всеки иска да влезе във вас, във вашата стая, да види, как е наредена. Ако е разхвърлена, веднага си излиза. Ако е добре наредена, дошлият влиза вътре и разглежда всяка вещ поотделно. После казва: Богат е този човек, има какво да му се вземе. Щом ви оберат, вие сте вече в противоречие. Ако не ви оберат, ще ви критикуват. Човек трябва да знае, защо критикува. За да не се натъквате на противоречия, слушайте ме. Който ме слуша и изпълнява Словото, никаква катастрофа няма да го сполети; ако не ме слуша, ще се натъкне на сблъсквания, както треновете се сблъскват. За да не става катастрофа с треновете, единият от тях трябва да тръгне или по-рано, или по-късно. Дето линиите се пресичат, има опасност от сблъскване.
Като ученици на новото учение, от вас се изисква да бъдете предвидливи. Любовта ще ви дойде в помощ, да ви избави от всички катастрофи. Наблюдавам, как постъпват хората. Някога остана свободен и започна да си мия краката. В това време някой хлопа отвън. Аз не отварям, работа имам. Той хлопа втори, трети път, иска да му отворя. Питам се: Защо този човек не почака малко? Щом съм вътре и не отварям, значи, или се храня, или си мия краката, или имам някаква важна работа. Ако не може да чака, да се върне назад и да дойде след половин час. Светът е създаден от Бога, няма защо толкова да викате и кряскате. – Ама аз се молих на Бога. – Ще чакаш, докато получиш отговор. Ако ти се отговори веднага, добре; ако отговорът се забави, пак е за добро, ще чакаш. Не мисли, че като си се помолил, веднага ще ти отговорят. Разумните същества от онзи свят се занимават с всички хора, а не само с един човек. Те имат много работа, оправят света. Не е лесно да задоволиш всички хора, да ги възпиташ, да ги научиш да търпят. Тези дни дойде при мене едно момиченце, плаче, иска нещо. Аз не му казах да вярва в Бога, да следва правия път, но го запитах, какво иска. То ми каза от какво се нуждае и аз му помогнах. Като помагам на хората, аз си мисля: Господи, както аз помагам на хората, така Ти помагай на мене. Както Бог ми услужва, така и аз искам да Му услужвам.
Като дойде някой при мене, аз го погледна изпитателно, т. е. с погледа на любовта. Той е най-правилният поглед, както положението на лъка в ръката на големия майстор – цигулар. Погледът трябва да бъде насочен към Бога, нито надясно, нито наляво. И тогава, каквото кажа, така излиза. Всяка дума, всеки поглед, които излизат от човека, трябва да бъдат разбрани, да не внасят никакво раздвояване в хората. Иначе всичко, което излиза от тебе, ще се върне назад. Картината, която си нарисувал, ще се върне пак при тебе. Сега художникът продава картините си, т. е. своите деца. Това е най-голямото нещастие за него. В невидимия свят, обаче, никой художник не продава картините си. Хората трябва да знаят това и, като гледат картините на художника, да го възнаградят, без да вземат нещо от него. Художникът си знае, какво изпитва, като продава картините си. Същото се отнася и за писателите. Напишеш нещо и го продадеш. И аз съм казал хубави неща на хората, те ги взеха, но станаха ли по-добри? Някои ще кажат, че по-добре щеше да бъде, ако не знаеха тези неща. – Защо? – Нямаше да бъдат отговорни. Като ги знаят, носят вече отговорност. – Отчасти са прави. Според мене, по-добре да знаят истината, макар че ще носят отговорност.
Помнете: Ще дойде ден, когато и вие ще минете през моята опитност. Ще бъдете умни, правилно да направите завоя, да няма голямо стъргане. Ако мислите, че ще минете без стъргане, лъжете се. Колкото повече знаете, повече грешки ще правите. Аз искам да ви науча да цените и да благодарите. Ценете очите, ушите, носа, устата, ръцете, краката, които Бог ви е дал. Благодарете за всички блага, от които се ползвате. Вие нямате представа, колко струват благата, които ви са дадени. Бог е работил милиони години, докато ги създаде. С Него заедно са работили милиони същества за тия блага, от които вие се ползвате, без да благодарите. Много хора живеят със заблуждението, че Бог не съществува, че благата идат сами по себе си, без грижата и усилията на някакви същества. Говорят за нов живот, но го търсят вън от себе си. Новият живот е вътре в човека. Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата. Само така ще бъдете свободни. Само свободната душа може да разбере Божия свят. Не е ли свободна, няма да го разбере. Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него. Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света. – Те са общи, колективни. Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот. Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила. Всеки недъг има свой център на тежестта. Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка. Иначе, ще бъдеш смачкан. Ако се намериш пред една река, застани накрая, дето течението е най-слабо. Ако спреш в средата, при най-силното течение, то ще те завлече.
Питам сегашните религиозни и духовни хора: Какво очаквате днес? – Да дойде Царството Божие на земята. – За да дойде Царството Божие, знаете ли какъв преврат трябва да стане във вас и вън от вас? За да израсте добро жито, знаете ли през колко изпитания минава земята? Плугът минава през нея, разорава я; лопатата и мотиката минават няколко пъти през нея, да я очистят от камъни и плевели. След това иде доброто и чисто жито. Новото, което иде, ще преобърне и вашия живот. Това да не ви плаши. Работете върху себе си съзнателно и гледайте да запазите ангелското и светийското състояние, в които попадате. И ангели ще станете, и светии ще станете, но временно. Ще изпаднете в състоянието и на обикновения човек – важно е от всичко да се учите. Ангелът е човек, който служи правилно. Светията е човек, който прилага любовта на място. Следователно, от ангела ще се учиш да служиш, а от светията – да любиш. Ще цениш благата, ще цениш работата и труда на хората. Изучаваш музика – ще цениш това, което ти се преподава. Който може да цени и благодари, той ще задържи красивите моменти в себе си за по-дълго време. Една минута да е, но той ще я използва разумно. Щом си спомни за тази минута, той отново ще я преживее. Няма по-голямо благо за човека от това, да го посети един ангел или светия. И грешник да е, той ще живее със спомена за това посещение. Спомняйте си момента, когато Бог ви е създал с любов. Той ви е създал чисти и ви е пратил на земята с благословението си, да се ползвате от благата на живота. Всички блага са добри, когато се оценяват. Щом не се оценяват, и добрите блага стават лоши.
Един ден ми донесоха топла баница, както я извадили от фурната. Като я помириса, котката тръгна след мене, да й дам малко баница. Аз отчупих едно парче от средата и й го дадох. Като усети горещината й, тя веднага го бутна с крака си, не можеше да яде толкова горещо. Като постоя малко, баницата изстина, и тя започна да яде. И на вас казвам: Когато не издържате на някои неща, причината е, че известни блага са по-горещи, отколкото трябва. Идвали са при мене сестри да се оплакват от братята. Една сестра се оплаква, че един брат стиснал ръката й. – Защо? – Обича я човекът. – Така ли се изразява обичта? – Той обича така. Другите обичат по друг начин. – Ограничава ме, не ми позволява да говоря с този или онзи брат. Имам право да гледам само някой брат. – Много естествено. Този брат, когото ти позволява да гледаш, е хубава лупа, през която можеш да четеш. Другите братя не са хубави лупи. Така мисли той. Всяка сестра и всеки брат трябва да бъдат свободни, да гледат през всички лупи и да се учат. Бог е дал очи на всички, свободно да гледат външния свят.
Една жена казала на мъжа си: Вие, мъжете, понеже сте създадени от пръст, ще гледате надолу, към земята, с всичкото си смирение. Няма да гледате жените. А ние, жените, понеже сме направени от реброто на мъжа, имаме право да гледаме мъжете. Значи, мъжът ще гледа към земята, а жената ще гледа към реброто на мъжа, мястото, отдето е излязла. Гадайте свободно към мъжете, но само към ония, които са бели като ребрата си. Приятно е да гледаш чисти ребра. Обаче, сегашната жена е изгубила белината на ребрата и, от време на време, трябва да ги чисти. Всеки ден тя трябва да ги чисти с гъбичка, та като чисти ребрата си, да чисти и мъжа си. – Как да разберем това? – Ще го разберете, като се очистите. Малко се иска от хората, за да живеят щастливо.
Сега искам да остане у вас следната мисъл: Мъжете да обичат земята, от която са направени; жените да обичат мъжете, от които са излезли. Преди това, обаче, мъжете и жените да обичат Бога, от Когото са излезли. Тялото на мъжа е направено от пръст; тялото на жената е направено от тялото на мъжа. Но душата и на двамата е излязла от Бога. Първото нещо е – всички да имаме любов към Бога. Щом имаме любов, всичко останало ще се нареди. Любовта осмисля всичко. При любовта всяка мисъл е добра. Дето е любовта, там няма никакво престъпление. Само при безлюбието се вършат престъпления. Дал си на някого 20 хиляди лева, а после вземеш нож и го прободеш, защото не ги върнал навреме. На място ли си дал тези пари? Ако направиш едно голямо добро, а после го нараниш, доброто се намалява. Ако му дадеш само един лев, а излекуваш раната му, малкото добро се увеличава. Любовта добива цена, когато заздравява раните на човека.
Като слушате да ви говоря така, казвате, че днес това е неприложимо; то ще се приложи в бъдеще. Не, всичко, което ви говоря, още сега може да се приложи. – Докато не се справим с кармата, не можем да приложим новото. То ще чака други прераждания. – Не мисли, че другите прераждания носят по-добри условия. Всеки живот на земята е съчетание от добри и лоши условия на минали животи. Задачите от миналото трябва да се решат още през този живот. Не изпадай в заблужденията на младата мома, която вярва в обещанията на своя възлюбен, че ще я направи царица. Работа се иска от всички, а не благуване. Дето и да сте, ще знаете, че няма по-добро място на земята от Изгрева. Изгрев е едно благоприятно съчетание на условия, незаменимо съчетани. Под нас има една скала, която от година на година се уякчава, оформява се. Ние се намираме в една възходяща зона. Почвата на всички страни в Балканския полуостров постепенно спада, а мястото, дето се намира Изгрев, постепенно се издига. Бавно се издига, с по 10 – 20 см. на година, но това повдигане е непрекъснато. Освен това, планинските вериги, които ни обикалят, имат особено съчетание. Слънчевата светлина също се отразява по особен начин. Тук, на Изгрева, ние придобиваме такава светлина, която не е достъпна за всички. Важно е да се задържи тази светлина. – Какво представя България? – Тя е място, дето всичко расте добре. Щом израстем, тогава можем да отидем и в Русия, и във Франция, и в Англия – навсякъде. Един швейцарец казал: Швейцария е страна, дето няма лъжа. Който иска да се научи да не лъже, швейцарец да стане. Който иска правилно да се товари и разтоварва – да прави сделки с милиони – англичанин да стане. Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде, българин да стане.
И тъй, изучавайте изкуството, правилно да растете. Целият свят, създаден от Бога, съдържа всички качества, необходими за човека. Всеки народ е благоприятна почва за възрастване на ценни семена. От всеки народ ще придобиете известни качества, които Бог е вложил в него. За да получите Божието благословение, ще обиколите целия свят, ще изучавате всички народи. Сега, като българи, гледайте да изучавате изкуството за растене. Това е благословението, което Бог е дал на българина. Ако научите добре това изкуство, всички останали изкуства лесно ще ви се отдадат.
Оценявайте благата, които Бог е дал на всеки човек и на всеки народ. Това ви желая и аз.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
16. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 януари, 1938 г. София. – Изгрев.
Утринни Слова
16.01.1938 Неделя,
София
|
| |
Из том „Ликвидация на века”, Утринни слова
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 19.02.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 3195
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
