Сега, като сте дошли тук, вие трябва да бъдете добре разположени, да използвате всички условия, които природата предлага. Разположението на човека е подобно на течението на реката. Когато една река минава през определени за нея места, тя принася полза. Въз основа на това и всяка добра мисъл, която минава през ума на човека, също така принася полза. Следователно силата на мисълта е в добрите мисли, а не в многото мислене. Да мисли човек много, това означава да се грижи, а грижата нищо не принася. Като става сутрин, човек започва да мисли какво ще яде. После, като се наяде, за какво ще мисли? Щом се нахрани човек, той започва да мисли какво ще прави през деня. Обаче, като огладнее, пак започва да мисли за ядене. Питам: какво са придобили хората от хиляди години насам, след като са мислили само за ядене? Те са създали кухнята. След дълго мислене за ядене и животните са създали своя кухня. Най-главното нещо във време на яденето и след него е работата, която извършват работниците в човешкия организъм. Ако те не дойдат, да поставят всеки елемент от храната на своето място, човек непременно ще заболее. За да избегне заболяването, той трябва да бъде в съгласие с всички тези работници.
Казвам: да бъде човек в съгласие с работниците в своя организъм, това означава да бъде той в съгласие с Божествения свят. Обаче, понякога човек се намира в противоречие с Божествения свят, а оттам в противоречие и със себе си. Да бъдеш в противоречие с Божествения свят, това значи да си в положението на ученик, който чува, че учителят му преподава, но вниманието му е отклонено на друга страна. Човек е силен само тогава, когато умът и сърцето му са на своето място. Ако умът и сърцето на човека не са на място, т.е. ако те са откраднати от някого, той прилича на празна кола. Стигне ли човек до това положение, животът му се обезсмисля. Няма човек на земята, който да не е изпитал такова обезсмисляне на живота. Докато умът и сърцето на човека са с него, той има връзка с Първата Причина, с целия невидим свят. Често някои от вас казват: „Ние не разбираме какъв смисъл има нашето ранно ставане тук и качването ни по височини? Когато слънцето изгрява, сънят е най-сладък, а ние трябва да ставаме рано, да се качваме нагоре по планината“. Казвам: когато слънцето изгрява, тогава, именно, най-мъчно се спи, а не най-сладко, както някои от вас твърдят. Да спи човек след изгрев слънце, то е все едно да го поставят над водите на някой водопад, чиито вълни отгоре го бият. Такова действие има и слънчевата енергия върху нервната система на човека. Сънят има смисъл за човека само като почивка. И като почивка, той е голямо благословение. Ако във време на сън дойдат работници, които да работят за човека, да изчистят тялото му, да го проветрят, на сутринта той ще се почувства спокоен и отпочинал. Не дойдат ли тези работници да работят вместо човека, сутринта той ще се събуди пак изморен, неотпочинал. Следователно иска ли човек да разбира дълбокия смисъл на свещените книги и да води правилен живот, той трябва преди всичко да бъде в съгласие с Божиите закони. Силата на човека е в приложението на тези закони. Всеки може да говори за Господа, но това още не е прилагане. Прилагането е една от великите науки. Не е все едно, дали някой ще говори върху теорията на Любовта, или ще я прилага. Казвате: „Лесно е да се приложи Любовта“. За този, който знае, е лесно; обаче за онзи, който не знае, това е трудна работа. Трудността се състои в това, че между теорията и приложението винаги има разлика, несъвпадение. Стигне ли човек до прилагане на нещата, той винаги се натъква на някакво противоречие, което, от своя страна, предизвиква ред съмнения. В прилагането на истината човек се заинатява, става толкова упорит, че трябва да се вземат десет лоста, за да го подместят оттам, където е заседнал. Това не значи, че не иска да излезе от това място, но той се намира в противоречие със себе си и непременно трябва да дойде някой, да му помогне. Освен със себе си, човек може да влезе в противоречие с окръжаващата среда, както и с Бога. Ето защо, при прилагане на истината, човек трябва да се пази, да не стига до противоречие с великата Истина. Когато противоречията възникнат сами за себе си, това е друг въпрос; обаче сам човек не трябва да си предизвиква никакви страдания, никакви противоречия.
Някой пита: „Коя е причината за противоречията в живота?“ Ще ви дам един пример за обяснение на противоречията, които вие сами създавате. Представете си, че имате един добър приятел или благодетел, който всякога е бил добър към вас, правил ви е всякакви услуги и добрини. Един ден той се обръща към вас с молба, да му услужите в нещо, но вие веднага отказвате под претекст, че имате работа. С този отказ вие сами се натъквате на противоречие: няма да мине много време и той ще постъпи с вас така, както вие постъпихте с него. По същия начин хората постъпват и с Духа, от когото получават всички блага. Вследствие на това те се натъкват на големи противоречия. Дойде Духът у тях, поиска някаква услуга, но те веднага отказват, под предлог, че или време нямат, или условията не позволяват за извършването на тази работа, или нямат разположение и т.н. Мнозина мислят, че трябва да служат на Бога само при добро разположение на духа. Не, човек всякога може да служи на Бога. Ако той е неразположен, но реши да служи на Бога, неразположението му веднага изчезва. По този начин човек проверява, че между Божествения и физическия свят има неразривна връзка. Например, най-малкото противоречие в Божествения свят произвежда най-голямо нарушение във физическия. Божественият свят е свят на съвършенство, свят на хармония. Влезе ли човек там, той трябва само да учи. Искате ли да постигнете това съвършенство, мислите и чувствата ви трябва да бъдат абсолютно хармонични. Щом в Божествения свят се запази хармонията, и на физическия свят последствията ще бъдат хармонични.
Съвременните хора искат да бъдат силни, да бъдат почитани и уважавани, всички да им правят път, да им отстъпват. Казвам: който има такива желания, той не е силен човек. Представете си, че по пътя върви човек, който минава за силен, и среща едно малко дете. В ума на този човек минава мисълта: „Отбий се от пътя си! Стори място на това дете, то да мине“. Обаче той казва: „Нима аз, големият, силният човек, трябва да отстъпя на това малко дете, то да мине първо? Това дете е малко, нека то се отбие от пътя си!“ Каже ли този човек така, той не разбира законите на Божествения свят. Въпросът не е в това, че трябва да се отстъпва на малките деца, а в непослушанието. Този човек не послуша и не изпълни това, което му се нашепва от невидимия свят. И после той ще се чуди, откъде идват нещастията върху главата му. Каже ли ви някой да направите път на някое дете, или на някой беден, прост човек, не питайте защо трябва да направите това. Отбийте се от пътя! После ще разберете защо е трябвало да постъпите така.
Сега, като срещнете някой човек на пътя си, вие не знаете как да се отнесете с него, какво да направите. Всеки човек, когото срещате, той представлява за вас задача, която правилно трябва да решите. Той е едно благо, което или ще придобиете, или ще изгубите – от вас зависи. Ако постъпите с него според както Бог е наредил, вие непременно ще спечелите; не постъпите ли така, ще изгубите. В отношенията с хората вие трябва да прилагате Божията мярка, както войникът на бойното поле си служи с мерник на пушката, за да стреля право в целта. Ако направлява мерника добре, и резултатите на стрелбата ще бъдат добри. Човешката мисъл, обаче, определя посоката, целта и разстоянието на предметите по-точно от мерника на пушката. Следователно, ако човек не постъпва съобразно законите на Божията мисъл, той нищо не може да постигне. И след това този човек ще каже, като войника, че или пушката му не мери добре, или ръцете му треперят и т.н. Не, без мерник не трябва да се стреля. Човек трябва да изпраща мисълта си точно на нейното място, както войникът отправя патрона точно към целта. Ако човек не знае къде и как да отправи мисълта си да работи за него, той нищо не може да свърши. Мисълта работи за човека. Същият закон действа и в растенията. Забележете, цветовете в растенията се явяват преди листата. Това показва, че цветовете представляват мислите на растенията, които работят за тях. С благоуханието си цветовете привличат пчелите, пеперудите и насекомите, за да помагат за оплодяването им. Като мисли и чувства и човек изпраща своето благоухание към разумните същества. Те се привличат от това благоухание и работят в негова полза.
Ето защо, ако човек иска да запази благоуханието на своите мисли и чувства, той трябва да посвети живота си на служене на Бога. Служенето не трябва да става по принуда. Принудата не е Божествен метод. Служенето на Бога не става нито по закон, нито по насилие, но доброволно, от Любов. Няма по-красиво, по-хубаво нещо за човека от това, да става всяка сутрин рано, да се помоли на Бога и да влезе в общение с Него. Често хората се търсят едни-други, искат да се срещнат, да се поразговорят. Питам: кой е най-важният, Когото всеки ден трябва да срещате? Няма по-важен момент в живота на човека от този, да зърне само лицето на Бога. Обаче, ако излезете сутрин с желание да посрещнете Бога, но се усъмните в това и кажете, че Бог няма да се занимава с вас, наистина, няма да Го срещнете. Как е възможно Бог да не се интересува днес от тебе, от твоята работа, щом Той сам те е създал и се е интересувал от тебе още преди създаването ти? Веднъж те е създал, Той се интересува вече от тебе, но ти не се интересуваш от Него. Който не се интересува от Бога, той постепенно губи силите си и остава назад в развитието си, не прогресира. Да не се интересувате от Бога, означава да не се интересувате от това, което учителите ви преподават. Баща изпраща сина си на училище, но той не учи уроците си, бяга от училище и в края на краищата, остава невежа. Такова е положението на всеки, който не се интересува от Бога.
Следователно противоречията в живота се дължат на това, че човек се е отклонил от правия път. Вследствие на това хората се оплакват, че не разбират много неща. Действително, когато е трябвало да учат, те са бягали от училище, затова и до днес мнозина не разбират от музика, изкуство и от ред клонове на науката. Много от съвременните хора не знаят правилно да се хранят, вследствие на което стомахът им не работи добре. Хората са кръшнали в много работи, затова са останали назад в развитието си. По тази причина невидимият свят е приготвил план, с който иска да помогне на човечеството, да го върне в правия път, да продължи развитието си.
Казвам: досега Бог изпращаше посланици от невидимия свят, да работят върху хората, като ги запитваше, желаят ли това, или не. Днес, обаче, Бог изпраща работници от невидимия свят, които никого нищо не питат: те взимат чуковете си и започват да работят върху къщите на хората. Време е вече те да излязат вън от къщите си, под открито небе, на чист въздух. Това положение хората наричат неблагоприятни условия. С хубавото време, което имаме днес, невидимият свят обръща внимание на всички хора, че ако те изпълняват волята Божия, и за в бъдеще небето ще бъде така ясно и чисто като днес; и слънцето ще грее и топли така приятно като днес. Обаче, яви ли се между хората най-малката дисхармония, условията се изменят, а с тях заедно и природата. Живата природа не е нищо друго, освен съвкупност от деятелността на безброй разумни същества. Затова, именно, грехът се отразява вредно, както върху хората, така и върху природата. Забележете, направите ли най-малкото зло на някой човек, той вече реагира срещу вас, изпраща ви своите лоши чувства. Направите ли му най-малкото добро, той ви обиква и ви изпраща своите добри чувства и разположения. Следователно, добрият живот на хората е първото условие за подобрение на човечеството, за изправянето на света. И така, за да се избегнат лошите условия на живота, хората трябва да бъдат внимателни в приложението на своите знания. Обаче, те трябва да знаят, че вчерашното знание не може да им помогне. Днес хората се нуждаят от това знание, от нова наука. Казвате: „Защо вчерашното знание не може да ни помогне?“ Вчерашното е дало вече своите резултати, важно е днешното. Трябва ли дървото, което вчера е израснало един сантиметър, например, да каже днес, че повече не трябва да расте? Вчерашното е било за вчера; днес се изисква нещо ново, един малък придатък към старото. Малкият придатък, именно, аз наричам ново знание, нова наука. Това, което днес придобиете, то ще ви ползва. Някой казва: „Аз вчера станах рано, качих се на върха, днес мога да си почина малко, да си поспя“. Не, вчерашното се е минало, то е влязло вече в градежа на твоето здание. Трябва ли, обаче, да спреш този градеж? Всеки ден трябва да се гради по малко; всеки ден трябва да се прибавя нещо към зданието. Гради ли човек непрекъснато, той изпълнява волята Божия и взима участие в Неговата работа. Сега, искате ли да градите правилно, трябва да държите в ума си само хармонични, прави мисли. Тези мисли ще се предадат и на окръжаващата среда. Мисълта е сила, която движи нещата. Ако човек мисли дълго време върху един въпрос, той ще направи чудеса в това направление; ако пък мисли дълго време върху един предмет, да го предвижи в известна посока, той и това може да направи. Щом мисълта на човека е непрекъсната, тя може да измени цялата обстановка, тя може да измени окръжаващата среда. Обаче, ако човек един ден мисли едно, а на другия ден мисли друго, или ако пет години наред мисли по един начин, а други пет години мисли по друг начин, той нищо няма да постигне. В мислите на човека върху даден въпрос трябва да има обща връзка, една непрекъснатост.
Съвременните хора поставят преграда между физическия и духовния живот, като казват, че между физическото и духовното няма никаква връзка. Понеже мислят така, те често казват: „Този човек живее само физически живот, той е голям материалист“. За друг казват, че е духовен човек, че е голям идеалист. Казвам: физическият и духовният живот са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния, на Божествения живот. Физическият живот е живот на повърхността на водата, живот на морските вълни. Когато наблюдавате морето, повърхността му може да бъде спокойна или развълнувана. Ако морето се вълнува, движението на водата се предава на дълбочина най-много от 10–15 метра. Животът на водата до тази дълбочина представлява физическия живот. Колкото по-надолу се слиза в морето, толкова по-тихо и спокойно става там. Този живот представлява духовния. Питам: при това положение на нещата може ли да се постави граница между физическия и духовния живот и да се каже, че има разлика между материализъм и идеализъм? Всъщност, между материализъм и идеализъм няма никаква разлика. Материята е материя; духът е дух; мисълта е мисъл; чувството е чувство. Обаче, нито материя без дух може, нито дух без материя; нито чувство без мисъл може, нито мисъл без чувство.
Мнозина мислят, че материалистите не вярват в Бога, че са безбожници. Това не може да се вземе за общо правило, защото ще срещнете в живота си материалисти, които са набожни хора и идеалисти, които не вярват в Бога. Срещате един материалист, оглеждате го от главата до петите, казвате: „Този човек не вярва в Бога, той мисли само за своето благоденствие“. Обаче, тъкмо този човек ще ви покани у дома си и ще ви нагости. Срещате след това един идеалист, духовен човек, който по няколко пъти на ден се моли, чете молитви, обаче, в случай на нужда нито парче хляб, нито пара ви дава. Питам: какво ви ползва вярата на този човек? Истинска вяра има този, който може да ви услужи, да ви помогне в случай на нужда. Силата на човека е в прилагането, а не в теорията. Бог е доволен от нас, когато прилагаме, а не когато теоретизираме само. От съвременните хора се изисква прилагане! Който не е готов да прилага, той не трябва да се самоосъжда, но всеки ден трябва да прибавя по нещо ново в своя живот.
Някой мисли, че старите хора са по-духовни от младите. Да се мисли така, това е заблуждение. Младият човек може да бъде по-духовен от стария, както и старият може да бъде по-голям материалист от младия. Младият е готов на всякакви услуги. Старият не обича да услужва. Ако накарате стария да ви услужи в нещо, той веднага започва да се отдръпва под предлог, че краката му не държат, че е неразположен и т.н. Младите са хора на прилагането. Някой казва: „Уморих се вече!“ – Да, ти си се уморил, защото не прилагаш. Умората е във връзка със закона на приложението. Който правилно прилага, той си почива; който неправилно прилага, той се уморява. Някой чука по цял ден, но като не знае как да чука, отслабва, уморява се и се отказва по-нататък да работи. Който знае да чука, той за пет минути може да свърши работата си. Приложението иска умение, а не усилие. Някой взима гвоздей, иска да го забие в една дъска; удари един път, не може да го забие; удари втори път, пак не успява; удари трети път, но майсторски, и гвоздеят влиза в дъската.
Следователно всичко е в умението да се прилагат нещата. Някой иска да свърши една работа, но като не успява, започва да плаче, да се моли на Господ да му помогне. Няма защо да плаче този човек, той трябва да работи, да постоянства. Като работи, той ще се домогне до най-правилния начин на приложение. Някой мисли, че като изтощава тялото си, като яде малко, ще стане духовен човек. Казвам: най-важно нещо при яденето е да ядеш с благодарност. Най-важно нещо в търговията е да продаваш и да купуваш често. Всяка работа, която се върши с Любов, е почтена. Дали ще работите във физическия или в духовния свят, важно е да работите с Любов.
И така, сложете в ума си мисълта да не остарявате, а вечно да се подмладявате. Старият човек иска да бъде почитан и уважаван, но за какво отгоре? Ако той има Любов в сърцето си, всички ще го обичат и уважават. Иска ли да го обичат, нека вземе на гърба си една торба с плодове и да влезе в някое село да раздава: на едно дете една ябълка, на друго – круша, на трето – орехче. Няма ли да го обичат децата? Всички деца ще тичат подир него, ще искат да го видят, защото всекиму ще даде нещо. Обаче, влезе ли този стар човек в селото и вместо по един плод, на всяко дете даде по една плесница, те ще го обичат ли? Не, всички деца ще бягат от този стар човек и отдалеч с пръст ще го сочат. Следователно Божията Любов се изразява на физическия свят с торба, пълна с плодове. Божията Любов се изразява на физическия свят в правилни отношения между хората. Срещате някой обезсърчен, замислен, ще му кажете няколко насърчителни думи, ще го поканите у дома си, ще го нагостите, ще се разходите с него и по този начин състоянието му ще се измени. Който може да разбере нуждата на човека и да му помогне навреме, той е умен човек.
Ще приведа един пример, да видите какво нещо е услуга или помощ, направена навреме. Върви един пътник с колата си, но по едно време колата спира, не може да върви напред. Коларят слиза от колата, гледа натук-натам, нищо не вижда, не знае къде е повредата. Стои замислен, не може да продължи пътя си. Минават покрай него един, двама, трима, всички го питат, защо е замислен – и заминават. Минава четвърти човек, спира се пред колата, поглежда на една, на друга страна и намира, че на едно от колелата е паднал един гвоздей. Взима от земята една клечка, слага я на мястото на гвоздея и колата тръгва. Коларят благодари и продължава пътя си. Казвам: не питайте човека защо и за какво мисли и страда, но сложете една клечка на колата му и си заминете. Това е истинското приложение. Казвам: на всички хора е паднала по една клечка от колата им и непременно трябва да дойде някой да я сложи на мястото ѝ. Срещам някой човек, замислен нещо. Казвам: паднала е една клечка от колата на този човек. Който е досетлив, щом види една сестра, или един брат замислен, без да му говори той ще вземе една клечка, ще я сложи на колата му и ще си замине. Този е правилният начин на приложение закона на Любовта. Ако постъпвате така и животът ви ще се развива правилно. По този начин невидимият свят помага на хората.
Сега, ще отидем до Бъбрека – петото езеро, където ще направим няколко гимнастически упражнения и ще се погреем малко на слънце. След това ще слезем на бивака да обядваме и да благодарим за хубавия ден. Какво ще стане с вас, не мислете за това. То е определено от пантивека още. С вас ще стане това, което Бог е определил, а то е нещо много хубаво, неочаквано за всички.
Беседа от Учителя, държана на 20 юли 1931 г., 5 ч. сутрин.
Съборни Беседи
20.07.1931 Понеделник,
Езерата
|
Начало
