Т. м.
Като изучават живота, хората се натъкват на различни символи, които за мнозина са случайни. За пример, буквите „Ж“, „З“, „С“ са символи. Дали са случайни, или не, това е въпрос. Всяко нещо, което не се разбира, е случайно; всяко нещо, което се разбира, е разумно. Всеки живот, който не се разбира, е случаен; всеки живот, който се разбира, е разумен. Всяко знание, което не се разбира, е случайно; всяко знание, което се разбира и може да се приложи, е разумно. Всяка свобода, която не се разбира, е случайна; всяка разбрана свобода е разумна.
Защо някои неща остават неразбрани? – Защото съзнанието на хората се раздвоява. Те имат различни „фикс-идеи“. Каквото да им говорите, тия хора разглеждат нещата от своето становище. Обаче личният възглед на човека не представлява истинското, абсолютно положение на въпроса. Това е все едно учителят по музика да дава на ученика точния тон по камертона, а той взима друг тон и мисли, че е същият. Не е важно какво мисли човек. Важно е, че камертонът има свой определен тон, който не се изменя. – Защо не се изменя? – Така е направен. Същото се отнася и до човека. Когато човек има установен възглед за нещо, никой не може да го измени. – Защо? – Така е направен. Обаче и при това положение има възможност да се измени. Като продължите малко краищата на камертона, като ги поочукате, той ще даде друг тон.
Като разглеждате буквата „Ж“ като символ на нещо, виждате 3 линии: средна, която представлява Божествения свят, и странични, които представляват духовния и физическия свят. Правата линия е равнодействаща на страничните, които някога са били успоредни. Тогава те били успоредни, имали добри отношения помежду си. Щом развалили отношенията си, тяхната успоредност изчезнала. Те се пресекли и образували знака, с който българите бележат звука „Ж“. Когато разстоянието между страничните линии горе се намали, намалява се и разстоянието им долу. Същото става и с ножиците. И обратно, когато разстоянието горе се увеличи, увеличава се и разстоянието долу. – Защо трябва тези разстояния да се стесняват и разширяват? – За да можете да режете. Ако ножицата не се отваря и затваря, не можете да режете. А платът трябва да се нареже, т.е. да се скрои и ушие, да се облечете в нова дреха. Когато разстоянието горе се стеснява, страничните разстояния се разширяват; когато разстоянието горе се разширява, страничните се стесняват.
Значи, ако в едно отношение човек се стеснява, в друго се разширява. И обратно: ако в едно отношение се разширява, в друго се стеснява. Този закон действа върху човешкото лице. За пример, когато чувствата имат влияние върху човека, лицето е валчесто; колкото повече се засилва умът, лицето става продълговато: надолу се стеснява, а горе е по-широко. – Защо долната част се стеснява? – Защото е по-близо до фокуса. Такова стесняване на орбитата става и с всяка планета, когато се приближава до слънцето. След това тя пак се разширява, отдалечава се от слънцето и продължава пътя си в пространството. Колкото по-бързо се движи планетата, толкова повече се стеснява. Колкото по-остра е брадата на човека, толкова по-близо се намира до центъра на умствения свят. Случва се някога, че горната част се стеснява, а долната се разширява. Това е неправилен процес.
В природата съществува Закон на компенсация, според който печалбите се уравновесяват със загубите: ако в едно отношение печелиш, в друго отношение губиш. За пример, невъзможно е едновременно да бъдеш и учен, и търговец. Ако си учен, търговията ти ще страда; ако си светия, не можеш да бъдеш нито държавник, нито търговец. Следователно всички външни процеси се отразяват и върху органите, които са свързани с тях.
Забелязано е, че когато идеите в човека се разширяват, заемат голям простор, едновременно с тях се разширяват и съответните органи. Колкото по-големи и многобройни са желанията на човека, толкова по-голями стават и органите, свързани с тях. Голямите очи и уши показват големи, велики желания. Ако желанията на човека са физически, става промяна в долната част на окото. Ако човек се променя в морално отношение, в благоприятен смисъл, изменя се погледът на очите – лъчът, който излиза от очите, отива нагоре; също така се изменя горната част на ушите – приемат красива, правилна форма. Изобщо, погледът на очите се определя от стремежа на човека, както и от посоката на неговата дейност: ако е насочена към центъра на земята, погледът му е към земята; ако е насочена към слънцето, и погледът му ще бъде към слънцето.
Мнозина казват, че са ходили на слънцето. Това е преносен израз. Те искат да кажат, че имат светли идеи, които ги заставят да мислят изключително за слънцето. Обаче що се отнася до физическото слънце, почти никой човек не е ходил там. Физическото слънце е символ на нещо. От друга страна, то се взима като мярка на нещата. Всички небесни тела представляват предметно учение. По тях човек изучава не само физическия, но и духовния свят.
Съвременните хора се нуждаят от нов морал, нов начин на разбиране, нови отношения. Съществуват три вида отношения в света: към себе си, към ближния и към Бога. Човек има представа за тия отношения, но нещо ново трябва да се вмъкне в тях. Новото е светлината, която днес липсва. Дойде ли новата светлина, човек ще разбере къде греши и ще изправи отношенията си. При днешното разбиране на нещата, при слабата светлина, с която си служат, хората правят грешки даже и по отношение на себе си. Ако отношенията им към самите тях не са правилни, колко по-неправилни могат да бъдат към ближния и към Бога, за Когото малко мислят. Понеже мислят много за себе си, те са засенчили Бога. Следователно, когато някой казва, че не вярва в Бога, това значи, че той мисли само за себе си, вследствие на което излязъл на пръв план и засенчил пътя си. – „Ама нищо не виждам.“ – Никой не ти е виновен. Ти си хвърлил толкова голяма сянка на пътя си, че нищо не виждаш.
Друг някой казва, че мисли за Бога. – За Бога мисли, а на никого услуга не прави, никаква промяна не е станала в него. Гледам горната част на ухото му – никаква промяна няма. Гледам окото му – също. Ако в горната част на окото има промяна, човек влиза в по-висока област на живота. От пресичането на светлината в окото на такъв човек се образува една пирамидка. Стремете се да създадете в окото си тази пирамидка. Нямате ли я, животът ви още е материалистичен, мислите само за себе си. И жабата мисли само за себе си, поради което се взима като символ на груб материализъм. Работете съзнателно върху себе си, за да излезете от областта на грубия материализъм.
Религиозните мислят, че имат Любов към Бога. Възможно е. Какво ще кажете, обаче, ако при най-малките изпитания и страдания тия хора се обезсърчат, отчаят и изгубят смисъла на живота? Който люби Бога, люби всичко живо, което Той е създал: хора, животни, растения. Той има правилни отношения към всички живи същества. Във всички прояви на живота той вижда проявите на Великия. Божествените закони изискват от човека да мисли за частите на Цялото, както мисли и се грижи за себе си. Това наричаме морал.
Мнозина говорят за морал, считат се за морални личности, но като разглеждате постъпките им, виждате, че навсякъде те взимат повече, дават по-малко. Това не са морални постъпки. Морален човек е онзи, който дава повече, а взема по-малко. – „Ама ще осиромашеем.“ – Това е в реда на нещата. Двамата няма да осиромашеят – единият ще осиромашее. Едновременно двама души не могат да бъдат богати, учени, силни. Единият ще бъде богат, другият – сиромах; единият ще бъде учен, другият – невежа; единият ще бъде силен, другият – слаб. Ако лицето на жената е валчесто, на мъжа ще бъде продълговато. Мъжкият принцип руши, женският – съгражда. Това не значи, че мъжът трябва да руши, а жената да гради. Ние разглеждаме мъжа и жената като принципи.
Следователно, когато казваме, че мъжкият принцип руши, имаме предвид процеса на разумното разрушаване. Старото трябва да се разруши, за да се съгради нещо ново. Когато прилага разумността си, човек изпълнява волята Божия. Не е ли разумен, волята Божия стои далеч от него. Като погледнете човека, вие познавате вече доколко той изпълнява Божията воля. Всичко е написано на лицето, на главата, на цялото му тяло. Ако по листата на лозата лозарят познава качеството, защо вие по лицата на хората не можете да четете какво са писали техните деди и прадеди и какво пишат те днес? Който не може да чете, лесно се разочарова и очарова. Като се разочарова, човек вижда повече грешките на хората и ги преувеличава; като се очарова, той вижда добродетелите им и пак ги преувеличава. Добре е човек да чете така, че по човешките лица да не преувеличава нито грешките, нито добродетелите им, но да вижда нещата в тяхната действителност. За всяко нещо човек трябва да има ясна представа, за да познае първо себе си, а после ближните си.
Един беден, но благочестив човек, обичал да ходи на черква, но все не успявал. – Защо? – Защото често посещавал бедни, болни, вдовици, сирачета и им услужвал с каквото могъл. Тъкмо се готвел да отиде на черква, виждал, че богомолците се връщат вече. – „Защо не идваш навреме?“ – запитал го един ден свещеникът. – „Спират ме някои хора на улицата, разговарят с мене.“ – „Всичко ще сложиш настрана, ще бъдеш изпълнителен в задълженията си към Бога.“ Бедният и благочестив човек се смутил от тази забележка, но премълчал. Той се запитал в себе си: „Наистина, кое всъщност е волята Божия? Да ходя на черква, или да помагам на бедни, болни и страдащи?“ След като сам си отговорил на въпроса, той престанал да се смущава от грешките, които другите му приписвали. Който има дълбоко вътрешно разбиране, вътрешен морал в себе си, само той може да изпълнява волята Божия. Докато се страхуват едни от други, хората не могат да изпълняват Божията воля. Някой иска да се прояви, но казва: „Какво ще помислят хората за мене?“ – Не е важно какво ще мислят хората за тебе. Важно е какво Бог мисли за тебе. Ще дойде някой да ти казва, че си постъпил зле и ще те съди. Човек сам знае дали постъпва добре, или не.
Един американски проповедник държал една хубава проповед. Като слязъл от амвона, един от слушителите се приближил до него и му казал: „Проповедта ви беше много хубава. Поздравявам ви“. – „Това го зная, казаха ми го преди да сляза от амвона. Сега бих желал да зная колко души се обърнаха към Бога след моята проповед. Искам да зная на колко души се отвориха сърцата и кесиите.“ Да харесвате само една проповед, без да е направила някакъв преврат във вас, това е все едно да отидете на банкет, да чукате чашите си и да пиете наздравица за българския народ. Вие пиете за здравето и благоденствието на българския народ, но всичко влиза във вашите стомаси. Така не се помага на народа. За предпочитане е, Бог да ви намери по домовете на бедни и страдащи, на които помагате, отколкото да бъдете първи на черква. Бъдете първи при страдащите, а последни в черквата.
По-добре е да бъдете праведни пред Бога, а безверници пред хората, отколкото – праведни пред хората, а грешни пред Бога. Младото поколение се нуждае от нов морал, от нови възгледи за живота, от нови педагогически принципи. Едно трябва да се знае: не можете да предадете на хората това, което нямате в себе си. Колкото и да им говорите за морал, за любов, за право, ако не носите тия неща в себе си, те нищо не могат да възприемат. Могат да ви слушат, да се възхищават от цветистата ви реч, но като свършите, ще кажат: „Нищо не ни даде този човек. Нищо не остана у нас“. – Защо? – Защото този, който говори, сам не изпълнява волята Божия. Той не служи на великите Божии закони.
Следователно истинско знание, истинска любов, истински морал са ония, които дават нещо на човека. Не е въпрос само да трупате знания, но това знание трябва да ви преобрази. Знание, което не може да възкреси човека, не е на място. Какъв смисъл има знанието, което внася смущение в душата? Някой иска да покаже, че има големи знания, и започва да предсказва страшни работи. Като го слушат, хората започват да се плашат. Те казват: „Страшни работи ще станат тази година“. – За кого? – За всички хора, за целия народ. – Не, страшни работи стават за неразумните хора. За добрите и разумни хора всичко е добро. Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, е за добро“.
И тъй, задачата на всеки човек е да люби Бога и да изпълнява Неговата воля. Като прилага Любовта в живота си, той може да бъде и богат, и учен, и силен. Ако не прилага Любовта и не зачита великите закони на Битието, човек е изложен на големи страдания. Ако малкият пръст на ръката ти заболее, започне да бере, а ти не му обръщаш внимание, заразата ще се разпространи по целия организъм. Същият закон се отнася и към цялото човечество. Ако хората не се обичат, те са осъдени на смърт, на зараза. Омразата е зараза. Влезе ли в един човек, тя обхваща всички. Хората са удове на Божествения организъм. Значи на всеки едного е възложена задача да се справи с всичко отрицателно в себе си, да не го допусне да излезе вън, да зарази неговия ближен. Само така ще разбере човек, че нещастието на едного е нещастие на всички и благото на едного е благо на всички. За да се проникне от тази идея, човек трябва да си постави като задача да служи на Бога. Това служене обхваща: служене на ближния, както и на самия себе си. Чрез служенето човек познава себе си, познава окръжаващите, техните мъчнотии и страдания, и се изпълва от желание да помага. Това не значи, че може да помага на целия свят, но като живее, освен за себе си и за ближните си, той става силен. Светът се нуждае от силни хора.
Какво представлява знанието? Думата знание започва с буквата „З“, която е съставена от два полукръга. Тази буква трябва да се разтвори, да образува един голям кръг, в който да влязат всички форми – одушевени и неодушевени. В човека, като малка вселена, се включват всички форми, които той постепенно трябва да изучава. Изчезнат ли те от човека, той потъва във вечен мрак, в небитието.
Като ученици, стремете се да прилагате новия морал. Изучавайте нещата от гледището на новия морал. Като се произнасяте за постъпките на хората, прилагайте новия морал като единица мярка. По този начин няма да изпадате в заблуждения. Ако някой човек се ръководи в постъпките си от своите лични интереси, ще знаете това и няма да се разочаровате; ако се ръководи от интересите на своите ближни, и това ще знаете. Най-после, ако се ръководи от Божествените закони, ще знаете, че този човек служи на Бога. Следователно, ако на първия човек дадете един килограм ябълки, той ще ги задържи за себе си; ако на втория дадете ябълките, той ще задържи за себе си половината, а другата половина ще раздаде; ако третият получи ябълките, той ще раздаде всичките, а за себе си ще откъсне една ябълка направо от дървото. Това значи служене на Бога. Така трябва да постъпват родителите, учителите, духовенството, държавниците и т.н. Всеки трябва да се проникне от идеята, че неговото благо е благо на всички, да бъде готов да раздаде всичко, което има, а за себе си да откъсне един плод от дървото на живота.
Много се е говорило на хората за служене на Бога и досега още се говори, но въпреки това те се запитват: „Защо трябва човек да служи на Бога?“ Отговорът е следният: Който иска да осмисли своя личен, семеен, обществен и общочовешки живот, трябва да служи на Бога. Като приеме служенето за свое верую, той може да каже: „Сляп бях едно време, но сега прогледнах и виждам ясно“. Не приеме ли това верую, той сам се излага на страдания и смърт. Ето защо, отсега нататък, когото срещна, ще го питам по кой закон ходи. Има два закона по които човек върви: законът на Христос – закон на Любовта, и старият закон.
Христовият закон подмладява и възкресява човека, а старият закон прави човека още по-стар, отколкото е в действителност. Сега, като се върнете у дома си, нека всеки си зададе въпроса, на кой закон служи. Като си отговорите, започнете да работите, да развивате талантите си. Който има пет таланта, да изработи още пет; който има два таланта, да придобие още два; който има един талант, да не го заравя в земята, но да работи, да придобие още един. Работете за Господа, за ближните си и за себе си. Това е задачата, която трябва да решите в този живот.
Само Божията Любов, само Божията Мъдрост, само Божията Истина носят пълния живот.
Лекция от Учителя, държана на 24 юни 1931 г., София, Изгрев.
Общ Окултен Клас
24.06.1931 Сряда,
София
|
Начало
