Т.м.
Съвременните хора се интересуват от въпроса за създаването на света и разискват върху него. Те пренасят въпроса към себе си и се запитват, защо е създаден човек. И на този въпрос са дадени много отговори. Едни учени казват, че човек е създаден, за да живее; други казват, че човек е създаден, за да учи, да познае своя Създател; трети казват, че задачата на човека е да мисли само за себе си. Докато е дете, човек мисли само за себе си, но като порасне, той започва да мисли и за ближните си. Детето мисли за себе си, но и големият човек мисли за себе си. - Кога? - Когато е болен, когато страда физически или психически. - Какво прави човек, когато го боли крак? - Той постоянно говори за него, превързва го, променя лекарствата, вдига го, слага го, търси му удобно място. - Защо мисли толкова много за крака си? - Защото го боли. - Нека търпи! - Не може, болката му е голяма. Както виждате, болката на един крак само, повдига цял ред въпроси.
И тъй, всяко страдание внася дисхармония в човека. Дисхармония съществува и в природата. Всеки пръв подтик на известна проява или на известно явление е дисхармоничен, защото представлява минаване от едно състояние в друго. Вторият момент е пак дисхармоничен. И следващите моменти са дисхармонични. - Докога трае дисхармонията? - Докато продължава промяната, или докато се успокоят действуващите сили. Има случаи, когато, и след успокояване на силите, дисхармонията още съществува. Представете си, че вие се намирате на земята, радвате се на простора, на чистия въздух и на светлината. Обаче, един силен човек дойде при вас, хване ви за ръцете и започва да ви връзва с въже. Това е първият момент на смяна в състоянието ви, който веднага произвежда дисхармония във вас. Следващите моменти са пак дисхармонични, защото той ви спуска с въже в дълбок кладенец. Най-после стъпвате на дъното на кладенеца, но състоянието ви не се подобрява, вследствие на което и дисхармонията не се прекратява. Много естествено! Вие минавате от светлина в тъмнина, от простор в ограничителни условия. След известно време идва един ваш приятел, подава ви въже и започва да ви тегли навън. Състоянието ви се подобрява, вследствие на което първият момент още е хармоничен. Следващите моменти също са хармонични. Значи, докато условията се подобряват, и хармонията продължава. Това са примери, с които донякъде можем да обясним, защо при известни явления в природата първият подтик започва със страдание, а при други - първият подтик започва с радост.
Като не мислят право, някои казват, че е все едно, дали са в кладенец, или на повърхността на земята. Значи, все едно е, дали човек е на небето, или на земята. Така не се говори. Може ли да бъде все едно, дали сте в кладенец, дълбок хиляда метра, или на повърхността на земята, при чист въздух, светлина и простор? Когато се произнася върху известни въпроси и положения, човек трябва да има предвид резултатите. Не е достатъчно само да кажете, че в кладенеца е по-лошо, отколкото вън, на открито, но вижте, какви резултати ще имате при двата случая. Ако вземете един орех в ръката си, лесно е да кажете, че това е орех, но можете ли да отговорите на въпроса, защо орехът е набръчкан? Като счупите черупката, виждате, колко е набръчкана ядката му. За да влезе в малката черупка, той е минал през страдания, вследствие на което се е набръчкал. Такова набръчкване или нагъване виждаме и в човешкия мозък. - Какво означават тия нагъвания? - Според някои учени нагъванията на човешкия мозък, определят силата на неговия ум. Значи, колкото е по-нагънат мозъкът, толкова човек е по-умен. Слабите набраздявания говорят за слабо проявен ум. Защо мозъкът на човека не е гладък, но нагънат? Това са задачи, които трябва да се решат.
Следователно, щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да учи, да решава задачи. За пример, числото 123 не означава само известно количество единици, но има и друго значение. То може да означава 123 английски лири, 123 слънца или вселени и т.н. Числото 123 може да означава още и 123 микроби, 123 пясъчни зрънца, 123 капки от първичната материя на живота. Във всички случаи, числото 123 няма еднаква цена. Знаете ли, колко струва една капка от първичната материя на живота? За да се приготви една капка от тази материя, трябва всички машини в света да работят три хиляди години наред, като за работници взимат участие всички хора на земята - два милиарда работници. Направете изчисление, да видите, колко ще струва една капка от тази материя.
Често хората се запитват, защо идват страданията. Каквото и да им се каже за страданията, те пак няма да останат доволни. - Защо? - Не могат да ги разберат. Въпросът за страданията е чисто научен. С него се занимават само великите Учители. Представете си, че вие сте виден философ и се занимавате с големи философски въпроси. Какво ще бъде положението ви, ако космите на главата ви са също такива философи, като вас? И те ще философстват заедно с вас. Какъвто въпрос се яви в ума ви, и те ще започнат да разсъждават върху него. Обаче, по някакво стечение на обстоятелствата, космите на главата ви се разбъркват и, за да ги оправите, вие взимате гребен и го прекарвате няколко пъти през косата си. Изведнъж космите, като философи, скачат на крак и се запитват: Кой смее да ни безпокои и да ни причинява страдания? След тях започва да протестира кожата. Като разчесвате космите си, вие причинявате страдания и на кожата, понеже космите са закрепени в нея. Както виждате, все философи страдат: космите, кожата и т.н. И, като не намират причината за страданията, те не могат да си отговорят, защо страдат. Ако космите бяха в изправност, никакви страдания нямаше да имат. Понеже не са в изправност, гребенът иде да ги изправи, а с това им създава страдания. Ето защо, когато се запитвате, защо идат страданията, ще знаете, че и вие сте един философ, като космите на човешката глава. Вие седите на главата на някой виден философ, където сте се оплели с други философи. За да ви разплете и изправи, видният философ взима гребен и се мъчи да възстанови хармонията между всички философи, които сте се качили на главата му. Каквото и да правите, каквито теории и да създавате за страданието, гребенът не иска да знае. Веднъж влязъл в ръката на видния философ, той трябва да оправи обърканите косми на главата му. - Ама защо трябва аз да страдам? - Защото си се оплел с другите косми. Не само това, но след като израстеш и станеш дълъг, философът решава да те отреже, да станеш по-къс. Той взима ножиците и те скъсява. - Ама и това ли страдание трябваше да преживея? - Щом си станал чрезмерно голям, страданията неизбежно ще дойдат.
И тъй, щом си зададете въпроса, защо идат страданията, ще знаете, че причината е двояка: или сте се оплели с други философи, или сте пораснали повече, отколкото трябва. И в единия, и в другия случай съдбата ще дойде във вид на гребен и ножици, или да те разплете, или да те отреже, да не бъдеш много голям. След това ще кажеш, че всичкото ти величие пропаднало, или всичкото ти достойнство се накърнило. За тебе не е добре, но за философа е добре. Той казва: Добре стана, че отрязах малко космите си, да подиша главата ми свободно. - Защо трябва да страдам? - За да дишате свободно чистия планински въздух, да приемете безпрепятствено слънчевата светлина. Какво трябва да направите, ако живеете в гора, където дърветата са гъсто насадени? Трябва да изсечете една част от тях, да се разредят, за да прониква слънчевата светлина. Иначе, вие не можете да живеете в тази гора и търсите случай да я напуснете. Днес след ден вие отсичате по едно дърво, да ги разредите, за да може слънчевата светлина да проникне в тях. Свободно място трябва да има в гората, да осветява всички дървета.
Същият закон има отношение към човешките мисли и чувства. Дойде ли в ума ви една възвишена, благородна, Божествена мисъл, веднага трябва да и направите място. Всички обикновени мисли трябва да дадат път на Божествената, да и отворят място. Влезе ли в сърцето ви едно Божествено чувство, всички обикновени чувства трябва да му отворят път. И до днес хората секат дърветата. - Защо? - Или за прехрана, или защото са израсли на места, на които хората искат да живеят. Много от сегашните дървета са израсли на чужди места, а не на собствени. Те са наематели, а не собственици. Щом е така, собственикът всякога може да вземе брадвата и да ги отсече. Той ще им каже: Вие живяхте тук 200-300 години. Достатъчно вече! От днес ви уволнявам, идете на друго място. Дойде ли до онези дървета, които са израсли на собствени места, господарят няма право да ги сече. За такива дървета, именно, казваме, че не трябва да се секат.
Как постъпват собствениците на къщите със своите наематели? Първоначално те правят договор с наемателите си за няколко години. Щом изтече срокът, наемателите напущат къщата и отиват в друга. Ако, въпреки договора, наемателите не искат да напуснат къщата, собственикът има право да ги изпъди. - Ама как смеят да ме пъдят? Вън ли трябва да изляза? - Понякога е по-добре да излезеш вън, отколкото да останеш в къщата, но нежелан. Кое е по-добре за пиленцето: да излезе от яйцето, или да остане затворено в него? Щом е изтекъл срокът за прекарването му в яйцето, то трябва да излезе вън. Остане ли вътре, въпреки волята на квачката, то е осъдено на смърт. Следователно, докато си наемател, щеш-не-щеш, ще плащаш. Щом излезеш вън, на открито, ти си свободен от всички задължения, никой нищо не ти иска. Ти си свободен гражданин. Такова нещо представлява смъртта. Не се страхувайте от нея, защото тя освобождава човека от всички задължения и ограничения.
Сега, като говорим за смъртта, гледайте на нея като процес на освобождаване. - Съгласни ли сте с такова освобождаване? - Добре е да бъдем свободни, но вън ще бъдем изложени на дъжд, на бури, на снегове. - Дъждът, бурята и снегът имат предвид онези, които се крият в къщите си. Обаче, те нямат никакво отношение към тия, които са вън. Външните жители са свободни, няма защо да се страхуват от дъжд, вятър и сняг. Те са граждани на широкия свят. Те са свободни птици.
Като слушате да се говори по този начин, казвате, че животът на открито не е съгласен с обществения строй. И пилето казва същото на майка си, но като го мъти, тя му разправя: Докато срокът от 21 дни не е изтекъл, ти ще живееш според установените закони на обществото. Щом дойде 21-ия ден, ти ще напуснеш яйцето, ще излезеш вън и ще се чувствуваш свободен гражданин. Ще видиш, че законите на обществото могат да се менят: при едни условия те са едни, при други условия - други. - Ама това е противоречие. - За глупавия е противоречие, но не и за мъдреца. За мъдреца само един закон не се мени, той остава вечен, неизменен, абсолютен. Всички останали закони се менят. Всички знаете, че съществува закон за притегляне на телата, т.е. закон за земното притегляне. По силата на този закон, всички тела, свободно движещи се падат на земята. Значи, земята ги привлича. Същевременно, земята се привлича от слънцето и се върти около него. Днес е така. Ще дойде ден, когато тия закони ще се изменят, ще се създадат нови, по-съвършени закони. Какви ще бъдат тези закони, не знаем, но предполагаме, че ще бъдат по-съвършени от сегашните. Че това ще бъде така, виждаме от факта, че първите няколко потици на природата са дисхармонични, а вторичните - хармонични. Значи, първичните процеси са дисхармонични и несъвършени, а вторичните - хармонични и съвършени. За пример, слизането на човека в кладенеца е дисхармоничен процес, излизането от кладенеца е хармоничен. Дисхармонията подразбира несъвършенство, а хармонията - съвършенство.
И тъй, страданията не са нищо друго, освен слизане в дълбок кладенец. Като слиза в кладенеца, човек върви по посока АВ - фиг. 1. След като прекара известно време в ограничителните условия на кладенеца, човек започва да търси изходен път. Най-после той се качва по посока ВС, която го изважда на повърхността на земята. Като си дава сметка за страданията, през които е минал, той вижда, че е могъл да мине направо по посока АС, вместо да образува счупената линия АВС. Обаче, преди да е минал през страданията, той не би могъл да намери посоката АС. Следователно, посоката АС подразбира придобита опитност. Без страдания няма опитности. - Защо е така? - По този въпрос не се пита. Дойде ли страданието, човек трябва да учи. Той може да задава въпроси, но същевременно да учи. В същност, само страдащият задава въпроси. Който не страда, не задава никакви въпроси. Страдащият е гладен, лишен от храна. Под напора на глада, той постоянно пита, защо страда, защо никой не му помага. Обаче, като получи храна, той вече не страда, нищо друго не го интересува, освен хляба. Той сяда пред трапезата и започва да яде.
Следователно, докато не е минал от А към В и от В към С, човек не яде, но само се мъчи и страда. Щом дойде до точка С, той постига желанията си, дава му се да яде. Точката С представя областта на радостта. Закон е: след всяко страдание иде радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданията, като неизбежен път в живота си. Страданието всякога се стреми към радостта. В този смисъл, страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче, никой не може да направи стъпка напред към радостта, ако не е минал през страданието.
И сегашните хора се радват, но повечето им радости са остатъци от миналото. Значи, днес хората участват в чужди радости. Когато говорим за радостта, ние имаме предвид истинската радост, която е собствено притежание на всеки човек. Има ли такава радост, той никога не може да я изгуби. Тя е негов собствен капитал. Чуждото всякога остава чуждо.
Какво разбираме под думата собственост? Всяко нещо, от което човек се ползва в даден момент, е негова собственост. Ако някой се опита да притежава същия предмет, в същия момент, той посяга на чужда вещ. Могат ли двама души, в един и същ момент, да четат една книга? Щом единият е взел книгата в ръката си, другият трябва да чака, да се освободи книгата, и тогава да я чете. Докато първият чете, книгата е херметически затворена за втория. От обикновените книги двама души могат едновременно да четат, но що се отнася до книгите на живата природа, до страданията, там всеки сам ще чете. Никой никого не може да замести в четенето на житейските книги. Там, именно е трагедията на живота. Всеки сам ще чете книгата, която му е дадена. - Защо? - Преди да си отговорите на този въпрос, запитайте се, защо живеете и защо умирате. Ако на тези въпроси не можете да си отговорите, не търсете отговор и на другите въпроси. Смъртта е резултат на живота. Който не разбира живота, той умира, без да възкръсва; който разбира живота, той умира и вечно живее. Смърт без живот подразбира лишаване от благата на живота. Ако смъртта е резултат на живота, какво представлява тогава самият живот? Той е резултат на Великия живот в който се проявява разумността на великите и възвишени същества. Докато дойде до Великия живот, човек неизбежно ще мине пътя от EA до EB и от EB до EC, при което имате отношенията EAB:BC:CA. Пътят EAB представлява път към страдания и противоречия; пътят EBC води към радостта и най-после, пътят EAC представлява условия за реализиране на живота. С други думи казано: човек може да очаква разумни резултати от живота, само след като е минал през страданията.
Като ученици, вие трябва да си изработите нова философия на живота. Това значи, да сте минали през страданията. Само онзи може да разбира живота, да има свой морал и да помага на хората, който е страдал. Той има право да употреби най-хубавата храна, която природата дава. Не познава ли страданията, човек се намира в положението на дете, което едва започва да пъпли. Какво можете да очаквате от този човек? Ако споделяте с него своите опитности и страдания, той ще слуша, какво му говорите, без да ви разбира. Ако рече да ви отговори, вместо утеха, ще ви каже някаква глупост.
Помнете: докато едно същество не мине през най-големите страдания, то не може да влезе в пътя на щастието, т.е. в разумния живот. Който не разбира живота, казва, че друг живот, освен земния не съществува. Така казва и материалистът. Ние пък казваме: Зад неразбрания живот нищо друго не съществува. Обаче, зад разбрания живот съществува друг, по-велик и съвършен в който се проявяват любовта и разумността. Ако ученикът от първо отделение не може да разбере отношението на числата от едно до десет, той не може да разбере и другите числа, които идат след десетте. Това не значи, че другите числа не съществуват.
Следователно, ако не разбирате сегашния живот, няма да разберете и бъдещия; ако разберете сегашния живот, ще разберете и бъдещия. Ако едно от действията в дадена задача не е правилно, цялата задача ще бъде неразрешима. За да се реши задачата правилно, всичките и действия трябва да бъдат правилно решени. С други думи казано: ако първите процеси са правилни, и следващите ще бъдат правилни. Значи, всичко зависи от първата стъпка. Ако първата стъпка е права, всички останали ще бъдат прави. Вземете ли първата стъпка в живота си криво, всички останали стъпки ще бъдат криви. Бъдете внимателни, да вземете права стъпка, за да разберете живота, който ви е даден.
Сега, ако някои от вас сте обезсърчени, това показва, че слизате в кладенеца, към точка В. Щом сте дошли до В, положението ви е добро, скоро ще тръгнете към С. Ако сте насърчени, вие сте тръгнали вече към С. Значи, и когато се обезсърчи, и когато се насърчи човек, положението му е добро. И в двата случая той се намира в положителната страна на живота, във възходящите процеси.
Т.м.
40 Лекция от Учителя, държана на 12 юни, 1931 г.
София – Изгрев.
Младежки Окултен Клас
12.06.1931 Петък,
София
|
Начало
