| Порталът към съзнателен живот |
Разумност и светлина / Съотношение между разумността и светлината, спане и тъмни
(Младежки Окултен Клас,
17.04.1931 Петък, София)
Беинса Дуно |
|
Т.м.
Казва се, че човек трябва да бъде разумен. Мислите ли, че това, което е разумно за един човек, е разумно за друг? Някой казва, че е неразумно да се излиза вечер в тъмнината из града. И всеки, който излиза вечер на разходка, е неразумен. Оттук ще извадим заключението, че всеки, който не излиза вечер, а само през деня, е разумен. Това е твърдение на неколцина. Всички хора не мислят така. Друго твърдение: който спи вечер, е разумен и нормален човек; който спи през деня, е неразумен и ненормален човек. И по този въпрос всички хора не мислят така. Вярно е, обаче, че е разумно и нормално човек да спи вечер, а през деня да бъде буден и да отива на работа. Значи, разумността има отношение към светлината, а неразумността - към тъмнината. Затова, именно, естествено е човек да спи вечер, а да бъде буден през деня. Казвате, че когато спи човек, съзнанието му се оттегля. - Може ли, в същност, съзнанието да се оттегли? - Не може, защото не е нещо материално.
Какво разбирате под понятието оттегляне или отклоняване на съзнанието? В същност, съзнанието ли в човека се отклонява, или друго нещо? Представете си, че две лица, А и В, могат да се срещат само вечер. Лицето В е преследвано от лицето Д, вследствие на което е принудено да се крие денем и да излиза само вечер. Лицето А има приятелски отношения към В и желае да го види, да поговори с него. За тази цел А взима фенерчето си и тръгва към В, да се срещнат. Понеже е тъмно, А осветява пътя си с фенерчето. Обаче, щом чуе стъпки, той веднага загасва светлината, скрива фенерчето си. Лицата А и В остават на тъмно и пак се разговарят. Обаче, ако стъпките на Д се приближават към тях, те престават даже да говорят. Около тях настъпва пълен мрак. Значи, тъмнината не означава оттегляне или отклоняване на съзнанието, но оттегляне на светлината. Ето защо, когато човек спи, не казваме, че съзнанието му се оттегля, но казваме, че светлината на съзнанието временно се отдалечава, оттегля или отклонява. Същото се отнася и до говора на човека. Докато говори, човек е в светлина; щом престане да говори, той загасва светлината. Затова, когато двама души се обичат, те се разговарят; ако не се обичат, не говорят. Наистина, когато някой човек ви се разсърди или е недоволен от вас, веднага млъква, престава да ви говори. Приятелят ви привлича, а неприятелят - отблъсква. Затова пред приятеля си ще бъдеш отворен, а пред неприятеля си - затворен. Като говорим за привличането и отблъскването, ние имаме предвид известни закони. Привличането подразбира закон на свобода. Само ония същества се привличат, между които има стремеж, обич. Само ония същества се привличат, между които съществува някакво желание. Детето минава отдалеч покрай една круша, но то веднага се отбива от пътя си и отива при крушата. - Защо? - Плодове има на нея. Детето обича крушите и се привлича от дървото. Ако не обича круши, то няма да се отбие от пътя си. То поглежда към крушата, вижда плодовете и, но понеже няма желание да яде круши, няма любов към тях и продължава пътя си. Следователно, човек се привлича само от ония предмети и същества, към които има разположение и любов. Няма ли разположение към тях, те не го привличат. Ако пък има неразположение към тях, те даже го отблъскват. Привличането подразбира още правилна обмяна между сили, които си хармонират. Например, двама души се привличат по мисъл, по чувства и по действия. От взаимното им привличане, ние съдим за хармонията, която съществува между тях.
Често чуваме да казват, че някой човек има привлекателна сила, а друг - отблъсквателна. Значи, първият има особени чувства, чрез които привлича хората. На какво можете да уподобите човека, който привлича, и на какво - онзи, който отблъсква? Който има привлекателна сила, той е подобен на конус, обърнат с върха надолу. Доближи ли се някой до него, веднага слиза до дъното на конуса. Който отблъсква, подобен е на конус, обърнат с върха нагоре. Щом се доближи някой до него, веднага се отблъсква, не може да се задържи в никоя негова точка. Който привлича, е долина; който отблъсква - планински връх. Всичко се стича в долината; всичко иде от планината.
И тъй, когато говорим за привличане, имаме предвид разумните същества. Привличане става между две разумни същества, като между два полюса. В закона за привличането отношенията между съществата не са както в обикновените човешки отношения - силният привлича слабия. В закона за привличането слабият и силният привличат еднакво. Докато е малко и лежи в люлката си, детето привлича майката; когато детето започне да пълзи, майката го привлича. Значи, в закона на привличането отношенията между съществата са разумни. Всяко привличане, в което насилието взима участие, е лишено от разумност. Всички сили, които са изгубили разумността си, са станали физически. Когато всички сили в човека се превърнат във физически, в него се извършва процес на сгъстяване, на втвърдяване на материята. Докато материята се е сгъстила само, без да се втвърди, все има някаква разумност в нея. Обаче, втвърди ли се материята съвършено, разумността й се изгубва.
Като ученици, вие трябва да се стремите да бъдете разумни. Аз говоря за тази разумност, която носи живот и светлина. Щом известни действия отнемат живота и светлината на човека, те не са разумни. Каква разумност има в обесването на един човек? Каква разумност има в саркастичния език на един човек? Сарказмът е нож, който пробожда човека. Срещнете ли такъв човек, стойте далеч от него. Има словесен, умствен, чувствен, религиозен сарказъм. Какъвто и да е сарказмът, все ще нарани човека. Той не е нищо друго, освен киселина, която разяжда. Наистина, саркастичните хора имат повече киселина в организма си. Как може сарказмът да се трансформира в нещо безвредно? Той трябва да се сипе в мед. Така се образува приятно, разхладително питие. Всеки може сам да си направи такова питие. Вземете три чаени лъжички мед, прибавете към тях малко лимонена киселина. Всичко сложете в чаша вода, около 200-250 грама вместимост. Направете същото и със сарказма, да се впрегне на работа. Оставите ли го дълго време свободно да действа, той ще разяде нежните части на организма. В известни случаи той действа и като отрова. Саркастичните хора са големи песимисти. Те гледат мрачно на живота.
Като говорим за ден и нощ, за светлина и тъмнина, ние имаме предвид психическите дни и нощи, а не физическите. “Нощ” в психически смисъл на думата разбираме онова състояние, което е лишено от общ център и от светлина. За всеки живот, лишен от светлина, казваме, че се намира в тъмнина, в нощ. Живот без идеали е живот на нощта, на мрака. Страшно е положението на човека, който е лишен от идеали. Той се движи като в мрачна нощ, без направление и цел. Изпадне ли в нощта на живота, човек не може да работи. - Защо? - Няма условия за работа. Добрите условия са в деня, а неблагоприятните - в нощта. Всеки подтик, всеки импулс показва, че човек живее в зората на деня. Когато импулсът, подтикът изчезва от човека, той изпада в неописуем мрак, граничещ със смъртта. Дойде ли нощта и смъртта пристига. Пукне ли зората, смъртта изчезва. Много естествено! - Може ли водата да замръзне при 100о топлина? - Невъзможно е. Където е светлината, там смърт няма. Тъмнината обаче, съкращава живота и привиква смъртта. Значи, животът се съкращава не от външните условия, а от вътрешните. Наистина, какво струва външната светлина, ако вътрешната отсъства? Защо се убива младежът, който е облян от слънчева светлина и обкръжен от любовта на своите близки? Ден ли е в душата му? Не, дълбок мрак е обхванал душата му, нощ го е покрила. Внесете един светъл лъч в ума на младежа, отворете душата му за Божествения ден, и той ще бъде спасен.
Следователно, изпаднете ли в мъчнотии и противоречия, пазете се да не загасите вътрешната светлина в себе си и кажете: Има условия, при които мога да разреша тази мъчнотия. Кажете ли, че е невъзможно да разрешите мъчнотията си, вие сами се спъвате. Всичко е възможно в света. - Как ще се справим със злото? - Знайте, че ако може злото да ви мъчи, доброто има по-големи възможности. Ако смъртта разполага с възможности, животът има по-големи. Ако глупостта, омразата, безлюбието имат право да съществуват, още по-големи са правата на разумността, на знанието и на любовта.
Като ученици, вие трябва да мислите право. Натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, поставете срещу нея една положителна. Ще кажеш, че искаш да станеш учен. Това не е достатъчно. Ако станеш такъв учен, който пренася знанията на предшествениците си от едно място на друго, това и фурнаджията прави. И той пренася хляба от едно място на друго, но това все още не е наука. Има смисъл да станеш учен, но да носиш благото за всички хора. Истински учен е онзи, който, чрез идеите си, внася светлина в умовете на хората. Не е наука онази, която отнема светлината от ума на човека. Какво става с човека, като се отнеме светлината на ума му? Той обезумява, не знае, какво прави. Понякога е страшно да обезумее човек, но понякога той става безвреден. И в единия, и в другия случай не е добре; човек трябва да бъде разумен, да се ползва от светлината на своя ум.
Какво в същност, представляват добрите и разумни хора и какво - лошите и неразумни? Добрите и разумни хора са кесии, пълни със злато; лошите и неразумни са празни кесии. Добрите хора са пълни пушки, понеже знаят, кога и къде да стрелят; лошите хора пък са празни пушки. Обаче, понякога добрите и лошите хора разменят ролите си в живота: добрите хора ходят с празни пушки, а лошите - с пълни. Какво трябва да стане в живота, за да дойдат нещата на местата си? - Добрите хора трябва да приспят лошите и да сменят пушките си. Като се събудят от дълбокия си сън, лошите хора ще се чудят, какво е станало, че пушките им не убиват. Добрите хора трябва да бъдат по-умни от лошите. Не проявят ли своята разумност, те ще се намерят в положението, за което се казва в един от стиховете на Евангелието: “Синовете на тъмнината са по-умни от синовете на светлината".
И тъй, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, не преставайте да учите, да придобивате знания. Не подценявайте силите на своя противник. Тръгнете ли на път, вземете всичко, което ви е нужно. Каквито мъчнотии и да срещнете, не се обезсърчавайте. Съмнението, безверието, обезсърчаването са качества на лошите хора, на съществата, които живеят в тъмнина. Обаче, като “по-умни” от синовете на светлината, те слагат отрицателните качества на гърбовете на добрите хора и ги заставят да носят чужд товар. Искат, не искат, добрите хора носят чуждия товар и си казват: Няма какво да правим, ще носим, животът е такъв. Отрицателните качества не принадлежат на добрите и на разумните хора. Те са присадки, от които трябва да се освободят.
Следователно, щом се натъкнете на една чужда присадка, счупете я и я хвърлете далеч от себе си. Човек е роден за доброто, а не за злото; човек е роден за любовта, а не за омразата. Злото, омразата, безверието са дошли отпосле, като примеси в живота. Като е дошъл на земята, човек трябва да бъде в съгласие с Първия Принцип на живота - с Любовта, към която се стремят и добрите, и лошите хора. Любовта е вътрешна необходимост за всички живи същества. Ето защо, и разбойниците, които крадат и убиват, се обичат взаимно. Те знаят, че без любов няма живот. Загубят ли любовта си, работата им пропада. Обаче, чувате някои добри хора да казват, че само с любов не може да се живее. - Какво разбират под тези думи? - Те искат да кажат, че за да проявят любовта си, трябва да бъдат умни. Значи, любещият трябва да има отличен ум. Сегашните хора разискват върху различни въпроси, но в края на краищата, казват: Животът трябва да се подобри - и се подобрява; трябва да станем учени - и стават учени; трябва да бъдем добри - и стават добри. Всичко, което човек твърди, може да се реализира. Едно е нужно, обаче: да знае законите и условията, при които може да развива своите добродетели и способности. Човек може да стане учен, добър, силен само при известни условия. Ако не знае законите и условията за постигане на своите желания, той се натъква на големи противоречия и мъчнотии. Преди да бъде добър, човек трябва да бъде силен, да уповава на себе си. Отвън може да му съдействат, но той трябва да уповава на себе си, на своите вътрешни сили.
Дръжте в ума си мисълта, да не прекъсвате връзката си със светлината. Вие сте слезли от света на светлината, минали сте през луната, за която се казва, че няма живот в нея и оттам сте дошли на земята. Как е станало това, не знаете. На земята вие сте в положение на човек, който присъства на събрание, в голям салон, между много хора. Салонът е добре отоплен и осветен, но кой е направил това, никой не знае. Всички седят, очакват да дойде някой да им проповядва. Какво ще им проповядва, това ще се познае от последствията. Човек прилича на печка. Кой го е запалил и той не знае. Кога се палят печки? - Когато външните условия са неблагоприятни. Топлината и светлината на човека са дадени, за да се справя с мъчнотиите на живота. Интуицията, т.е. Божественото чувство в човека, също помага за ориентирането му в живота. По интуиция той лесно схваща нещата, но как се е домогнал до това разбиране, сам не може да каже. Знание, придобито по пътя на интуицията, мъчно се доказва.
Дръжте в ума си основната мисъл на лекцията: ползвайте се от науката за справяне с мъчнотиите си. За да постигнете това, никаква тъмнина не трябва да допущате в ума си. Пазете светлината на ума си и топлината на сърцето си. Какво мислят хората около вас, това не трябва да ви смущава. Важно е мисълта ви да бъде права. Права мисъл е тази, която не спъва процесите на мисленето, на дишането, на кръвообращението и на храненето. Мисълта е права, когато не спъва човешките постъпки. Мисъл, която спъва коя и да е област на човешката дейност, не е права. Задачата на човека е да изправя кривите си мисли и да дава път на правите. Като реши задачата си на земята, човек влиза в други светове, където му се дават по-мъчни задачи. Радвайте се, че ви предстоят мъчни задачи, защото постепенно влизат в по-горни класове.
Човек е дошъл на земята да учи, да придобива опитности. Като страда и като се радва, той решава задачите на своя живот. Чрез сълзите пък той разтваря твърдата материя, прави я годна за обработване. Казвате, че някой страда, пъшка. Нека пъшка, да раздухва огъня. И ковачът пъшка, духа, а с това раздухва огъня. Огънят в човека представлява неговата мисъл. Човек трябва да работи, а като работи, все ще се натъкне на някаква мъчнотия, която ще предизвика сълзи и пъшкане. Следователно, радвайте се, когато плачете и пъшкате. - Защо? - Все ще изработите нещо. Страшно е положението на човека, когато не плаче и не страда. Той преждевременно е умрял. Ето защо, дойдат ли страданията, спомнете си стиха, който Христос е казал: “Блажени страдащите, защото те ще се утешат".
Т.м.
32 Лекция от Учителя, държана на 17 април, 1931 г.
София – Изгрев.
Младежки Окултен Клас
17.04.1931 Петък,
София
|
| |
Из том „Методи за самовъзпитание“, МОК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 08.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2073
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
