Размишление
Питам: Колко пъти четохте досега 4-та глава от Евангелието на Йоан? Ще кажете, че сте я чели много пъти. Важно е точно колко пъти сте я чели. Кое число е множествено? Нещата трябва да бъдат точно определени. Например, казваш: „Този е светски човек, онзи е духовен“. По какво се различава светският човек от духовния? Всеки от вас има известна представа за светския и за духовния човек. Казваш: „Светският човек не следва Божия път“. Обаче и в Писанието е казано, че и бясовете вярват в Бога и треперят от Него. При това пак са бясове. Вярата им не ги спасява. Онази вяра, която внася в човека страх и трепет и която не внася в него истинско разбиране за живота, не е вяра. Едно е важно: Човек не може да живее вън от Бога. Както и да разбирате живота, истинският живот е в Бога. Христос казва: „Както Отец има живот в Себе си, така е дал живот и на Сина си“. Животът се предава от човек на човек, както запалената искра предава топлината си от едно дърво на друго. – Що е Бог? – Колкото и да измъчвате ума си да определите що е Бог, не можете да го разрешите. Ако искате да си Го представите по форма, нищо няма да разберете. Вашият ограничен ум не може да обхване Бога. Ако си Го представите по сила, пак не можете да Го разберете. Ако кажете, че Бог е всесилен, какво ще разберете? Вашият ум не може да схване смисъла на тази идея. Да се върнем към въпроса за светския и духовния човек. Светският човек не може с нищо да се задоволи. Той е ненаситен, ламти за всичко. Навсякъде търси удобства. Стремежът му е един: да има всичко изобилно, от нищо да не е лишен. Ако има един милион лева, ще се стреми да спечели още един; ако има два, ще иска още два милиона. Целият свят да му се даде, все ще иска още нещо. Светският човек има много желания. Защо има толкова желания? – Защото е слаб, ленив. Той седи на едно място и си казва: „Да имам един кон или един автомобил, по цял ден ще се разхождам. Да има кой да ме качи на планината!“ Слабият и мързелив човек е като децата. Той постоянно мечтае: „Да има кой да ми направи сега една баница! Да имам слугиня на разположение, да ми донесе дрехите, обувките да си облека, да отида на разходка.“ Такова нещо е светският човек – човекът на удоволствието. Ако заболее, веднага вика лекари да му помогнат; да го прегледат външно и вътрешно, да не би да има някакъв процес. Но както и да живее, той ще умре.
Преди години на няколко американци дошла идеята да отидат на север и там да си направят един хубав дворец от лед. Те реализирали идеята си: направили си от лед един дворец, който струвал милиони. Прекарали там зимата, от което били много доволни. Като дошла пролетта, дворецът започнал постепенно да се топи. През лятото дворецът им изчезнал съвършено, нищо не останало от него. Светските хора имат такива хубави дворци, богато мебелирани, но всичко това е временно. Казано е в Писанието, че в края на века ледените палати ще се стопят и светът ще се преобрази. Светският човек живее в света на промените. Може ли такъв човек да бъде щастлив? Докато е студено, вие се оплаквате от студа, с нетърпение очаквате пролетта. Щом дойде тя, дворецът ви се стопява и вие сте нещастни. Добре е да живееш на север, но дървен материал е нужен, с който да си направиш дървена къщичка. Който разбира живота, той съпоставя нещата. Той знае какво търси и какво очаква. Казвате, че търсите Любовта. Определете какво нещо е Любовта. Определете какво нещо е Истината. Ние познаваме Любовта по две неща, а именно: където е Любовта, там има свобода. Това са качествата на духовната любов. Изобщо, любовта на духовния и светския човек коренно се различава.
Духовният човек се определя по-мъчно от светския. Неговата любов възкресява. Любовта на духовния човек носи със себе си едно малко ножче. Като види някого вързан, тя прерязва връзките му и го освобождава. Любовта на светския дава само външно, не и вътрешно. Така постъпва добрият господар с коня си. Той го среши, приглади го, нахрани го, после му слага юлар на главата и го впряга на работа. При светската любов, колкото повече те обичат, толкова повече грижи полагат за тебе, но и толкова повече те ограничават. Изобщо, колкото по-голяма е любовта на светският човек, толкова по-големи са ограниченията. Като те люби светски човек, ако не вървиш според изискванията му, той те заплашва, че ще те убие. Ако някой българин отиде в Германия и приеме германско поданство, като се върне в България, не го признават вече за български поданик. Същото е и с германец, който живее в България и приеме българско поданство. Като се върне в Германия, не го признават за германски поданик. Такъв е ограниченият човешки живот. Въпреки ограниченията, ние искаме да учим. Добре е човек да учи, но ако след свършване на училището замине за другия свят, какво го ползва ученето? Ако имаш знание и не можеш да го използваш, защо ти е то? Ако имаш крака и не можеш да ги използваш, защо ти са те? Ние трябва да бъдем господари на това, което имаме, за да се ползваме от благата, дадени от природата.
Сега, да дойдем до духовната страна на живота. Духовен човек си, но настане у тебе едно помрачение и ти се разсърдиш. Дойде някой при тебе, не го приемаш; сърдиш се, викаш и го изпъдиш. Къде е твоята духовност? Така постъпва и животното. Докато го храниш, то е добро, меко, никого не напада. Щом огладнее, проявява своята жестокост. Аз имам едно черно куче, много честолюбиво. Мнозина са опитали неговото честолюбие. Гледам, един брат седи, отправил погледа си към кучето. В това време кучето стои до него и гледа на изток. Братът се обърна към кучето и го поглади по главата. Той иска да му каже: „Това, което аз виждам, ти не го виждаш и не можеш да го разбереш“. Кучето, раздразнено от докосването на ръката по главата му, скочи веднага, хвърли се върху брата и го хвана за рамото. Братът се стресна и се отстрани. Отидох при него и му казах: Не трябваше да хващаш кучето по главата, то се дразни от това. Кучето се е хвърляло и върху някои от сестрите. – Защо? – Вие не знаете една от характерните черти на животните. Никога животното няма да те ухапе, ако го гледаш право в очите. То хапе, само когато е зад човека.
Един ден дойде една сестра при мене. Кучето беше легнало пред вратата ми. Тя се показа смела и го ритна, да си отвори път. То веднага скочи, хвана я за рамото. Тя се изненада. То искаше да каже: „Какво право имаш да ме буташ?“ Тя си пошепна: „Какво лошо куче!“ Аз постъпвам другояче с кучето. Като видя, че лежи пред вратата ми, погледна го в очите и му казвам: „Моля, бъди тъй добър, искам да мина!“ То ме погледне и стане от мястото си. Аз познавам характера на това куче. Ако го бутнеш отзад, то веднага скача и се хвърля върху човека. Като не знаеш характера му, ще се натъкнеш на голяма изненада. Аз привеждам този пример, искам да ви покажа, че и вие имате такова естество, с което трябва да се справите. За това естество и Павел говори. То е подобно на моето черно куче. Низшето естество в животните си има свои закони и ако не ги знаете, то ще ви причини голямо нещастие. Следователно кучето е добро само̀ за себе си. Някои казват, че кучето е лошо. – Ни най-малко не е лошо, но не трябва да го закачате. Това черно куче играе с малките, забавлява се с тях. То се прави, че нищо не разбира, и така ги забавлява. Събират се около него 5–6 малки кученца и го закачат. То се бори с тях, без да ги дави; забавлява ги, играе си с тях, като добър педагог, и после се отдалечава. Като не знаем как да постъпваме с кучето, казваме, че то е лошо. Това са наши разбирания. Тогава кой е лош: кучето или ние? Също така и низшето естество в човека не е лошо, ако знаете как да се справите с него. После ще питате защо Бог е направил света така. Той го е направил така, за да се учат хората. Докато вървите по пътя на низшето си естество, вие ще се натъквате на големи противоречия.
И тъй, докато сте в противоречия, вие се намирате в положението на онзи индуски земеделец, който хващал големи и най-разнообразни змии, слагал ги в една каца в колибата си и ги изнасял за Европа. Една вечер той забравил да намести капака на кацата и си легнал. Змиите отхвърлили капака настрана и излезли от кацата. Като се видели свободни, те плъзнали из стаята и се увили около врата на своя господар. Сутринта, като станал, той се видял цял обвит със змиите. Особено едно от кобрите така се увила около врата му и така го гледала в очите, че най-малкото помръдване би му коствало живота. Той успял да запази присъствие на духа и не мръднал – чакал отнякъде спасение. В това време в колибата влязъл слугата му, умен човек. Като видял господаря си в това положение, той веднага съобразил какво да прави. Внесъл един котел с мляко в колибата и го сварил. Змиите усетили миризмата на вареното мляко и веднага се отпуснали от врата на земеделеца и отишли към млякото. Като се видял свободен, той ги изловил една по една, отново ги сложил в кацата и наместил капака добре. Питам: Какво ще правите вие, ако вашите ръце не са свободни и нямате котел с мляко? Ще се намерите в положението на този индус, когото нападнали змиите. При най-малкото помръдване кобрата ще ви клъвне. Нейната отрова е една от най-силните. Тя причинява смърт.
Самарянката каза на Христа: „Господине, гледам, че Ти си пророк. Бащите ни в тази гора се покланяха, а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме. – Ти какво ще кажеш на това?“ Какво означава думата „гора“? Тя има символично значение. Иначе човек не би бил толкова глупав, да се кланя на една гора. В дадения случай думата „гора“ означава стабилен човек, на когото може да се разчита. Приятелят ти става министър. Ти разчиташ на него и казваш: „Да, имаме поне един малък Господ на земята“. В тази гора могат да влязат един, двама, трима, а може и десет министри, ваши близки. Тогава гората ще стане по-голяма. Това са все ваши близки, на които разчитате. Евреите пък се кланяли в Ерусалим – на един град. – Какво означава думата „град“? – Тя означава известна философия, известни кабалистични учения, които хората не са учили.
Самаряните се покланяли на гората, а евреите – на Ерусалим. Значи евреите търсили спасението си в Ерусалим. Христос им казва: „Действително, спасението иде от Юдеите, но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с Дух и Истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си“. Значи иде време и близо е, когато истинският поклонник няма да се кланя нито на тази гора, т.е. на хората, на техните знания, на техните къщи и богатства, нито пък на този град, т.е. на човешките учения, но ще се покланя на Отца в Дух и Истина. С това Христос иска да каже: „Докато всички се молят на хората и вярват в тях, те са в заблуждение. И докато вярват в човешки учения, те са пак в заблуждение“. Един вярва в силния човек и му казва: „Ти си силен, богат човек, все ще ми дадеш нещо на заем“. Но и това не помага. Друг вярва в знанието, което ще придобие. Например, някой може да знае много неща за ада, за рая, както Данте, Милтън, но какво се ползва от това знание? Да допуснем, че някой от вас е бил в рая и сега е дошъл оттам. Какво ще ви ползва, че сте били в рая? Все ще имате една малка придобивка. Хората ще ви отдадат известна почит. За да отидеш в рая, трябва да имаш вътрешна връзка с Бога. Ако нямаш такава връзка, не можеш да бъдеш в рая. Без Любов в себе си ти не можеш да отидеш там. Така ти не можеш да отидеш в коя и да е държава, ако не знаеш езика, който се говори там. Докато не обикнеш даден човек, не можеш да се интересуваш от него. Една американка обикнала един българин и казала: „Докато не бях го обикнала, не се интересувах от българите, не знаех къде е тяхната държава. Мислех, че те са някъде в Африка, повече не се интересувах. Откак обикнах този българин, веднага взех картата на Европа и започнах да търся къде е България. Разбрах, че тя е една малка държава, която се освободила едва преди 50 години“. Ето защо, ако човек не обикне Бога, не може да знае какво нещо е раят.
Казвам: Знайте, че гневът, омразата са качества, които идат от един долен свят. Когато някой каже „мене“, това е адът. Това лично местоимение на стар египетски език означавало адът. Казваш: „Познаваш ли ме, кой съм аз?“ – Да, познавам те. Който казва „познаваш ли ме“, той живее в ада. – По какво се отличава адът? – По това, че там е вечният огън, който гори и разрушава. По какво се отличава светът? – Той е мястото на крайното тшеславие, място на удоволствия. Когато търси удоволствия, човек е в света. – По какво се отличава духовният човек? – Той се отличава по това, че иска свобода за всички хора. Той иска всички хора да бъдат свободни като него; всички хора да са радостни и весели, както той е радостен и весел. Радостта, веселието е основното качество на духовния човек. Духовният свят се изявява чрез радостта. Там няма скръбен човек, там всички са радостни. Ако решите да отидете при Господа да Му разкажете всичките си скърби, мислите ли, че Той ще ви изслуша? По този начин не можете да отидете при Бога. Колкото и да се оплаквате от Иван, от Драган, Той няма да ви приеме и ще каже: „Когато вие двамата се примирите и между вас изчезне всякаква омраза, само тогава ще дойдете при мене“. Даже и Христос, като напусна земята, не можа да отиде на небето, докато още на кръста не се примири с евреите. Това е закон. Мислите ли, че Христос трябваше да каже, че ще отиде при Бога да се оплаче от евреите, където Го разпнаха? – Не, Христос се обърна към Бога с молитвата: „Господи, не им вменявай това в грях. Те не разбират закона. Прости им! От моя страна, аз не искам да имам някакво горчиво чувство към евреите. Аз нямам нищо против тях“. Трябваше ли Христос да ги намрази поради това, че те забиха гвоздеи в тялото Му? Ако не бяха гвоздеите, Христос нямаше да отиде на небето. Ако от сутрин до вечер ти държиш в ума си своите страдания и мислиш, че като тебе няма друг страдащ в света, ти няма да пристъпиш при Бога. То е все едно някой българин да влезе с калните си цървули в салон, постлан с меки килими. Мнозина от вас седят с цървулите си и мислят, че така ще отидат на небето.
Днес аз ви говоря на език, който се отнася само до външната страна на въпроса. Когато се говори за чистота, аз я разглеждам като качество, потребно навсякъде. Водата трябва да бъде чиста, въздухът трябва да бъде чист, хлябът, храната също трябва да бъдат чисти. Растенията, земята, камъните, всичко трябва да бъде чисто. Когато въздухът изгуби чистотата си, той се отразява вредно върху нас. Когато растенията изгубят чистотата си, също се отразяват вредно върху нас. Изобщо, когато предметите изгубят чистотата си, те се отразяват вредно върху целия живот. Всичко трябва да бъде чисто. Без чистотата няма живот. Ако и знанието изгуби чистотата си, и това се отразява зле върху хората. Да говориш едно, а да мислиш друго, това е нечистота. Всяка дума трябва да бъде чиста.
Христос казва: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в Дух и Истина“. Тогава ще дойде истинското разрешение на великия вътрешен закон. – Защо? Защото в Любовта към Бога стои разрешението на всички мъчни въпроси. Не е нужно да се отделим от света, но трябва да познаваме свойствата и проявите на света. Ако живеем в Божията Любов, ще видим, че и адът не е лош. Жителите на ада, сами за себе си, са добри, но ако при сегашните условия ние се намерим в ада, същите негови жители ще ни причинят големи пакости. По отношение на нас адът е лошо място, но сам за себе си той е отличен. Същото може да се каже и за света: По отношение на нас той може да е лош, но по отношение на себе си той е добър.
И тъй, когато човек възприеме и разбере Божията Любов, тогава той живее за Бога, и Бог живее за него. И той ще каже както някога Давид е казал: „И в рая да живея, и в ада да отида, в душата ми ще има само радост“. При това положение, каквато работа и да започне човек, ще я свърши с радост и бодрост. Той ще бъде доволен от всичко. Който има Божията Любов в себе си, никога няма да бъде гладен, няма да страда, няма да ходи бос и окъсан. За него страданието е приятност. Сега вие страдате, понеже не разбирате страданията и злото.
Ще ви приведа един пример, да видите как разумният човек използва злото. Един ученик не обичал учителя си и търсел случай да му причини някаква пакост. Един ден му дошла идеята да постави пред вратата на учителя си няколко големи камъни и така да задръсти входа. Учителят да не може да излезе. Както намислил, така направил. Донесъл няколко големи камъни и ги сложил пред вратата на къщата. Като видял това, учителят излязъл през прозореца, извикал един майстор, на когото поръчал да издяла стъпала от тези камъни, които поставил пред вратата на къщата си. Като го питали откъде е взел тези хубави камъни за стъпалата, той отговарял: „Един от моите любезни ученици ми ги донесе“.
Често и на вас донасят такива камъни, слагат ги пред вратата ви, но вие вдигате шум. Какво ще направите с тези камъни? Вместо да викате и вдигате шум, постъпете и вие като онзи учител. И като ви питат откъде донесохте тези хубави камъни, кажете: „Един мой добър приятел ми ги донесе“. Ако не можете така да гледате на вътрешната страна на живота, нищо няма да постигнете. Аз съм виждал какво правята децата, когато майка им даде нещо за ядене. Майката дава на детето си парче хляб, намазан с масло. То излиза вън и започва да яде и да подскача от радост. Незабелязано до него се приближава едно голямо куче: дръпва парчето хляб и го изяжда. Детето се връща вкъщи разплакано и разправя на майка си как кучето му изяло хляба. Майката го успокоява и му дава друго парче хляб с масло. То взима хляба и излиза на двора, но вече държи хляба високо и така го изяде. Сего то е внимателно, пази се от кучето.
Казвам: Черното куче представлява дявола в света. Дали вярвате в това или не вярвате, то е друг въпрос. Това, което в даден момент ви взима хляба, което ви нарушава вътрешния мир и спокойствие, е дяволът. Ето защо, като имаш парче хляб в ръката си, не я махай нагоре-надолу като детето, но я дръж високо, да не те нападне черното куче и вземе хляба ти. Дръж здраво хляба в ръката си и като дойде черното куче при тебе, кажи му: „Сега аз ще се нахраня, а после, ако майка ми даде хляб с масло за тебе, добре ще бъде“. – Защо и дяволът да не си хапне от твоя хляб? – Защото е богат. Той е банкер, пълен е с пари, няма защо да го жалиш. Неговата лакомия, неговата завист е голяма. Каквото види у другите, той иска да го вземе за себе си. Най-ненаситното и винаги недоволно същество на земята е дяволът. Ако мислите, че ще го задоволите, вие се лъжете. Дяволът е учен, той е маг, философ. Като хване някого, той започва да го учи, предава му своето знание. Щом го направи свой ученик, слага го в обора си като особен екземпляр и го показва на приятелите си. Седиш в неговия обор, вързан като кон, и пъшкаш. – „Защо попаднах в лапите на дявола?“ – Защото търсеше щастие по лек път. Така човек не може да бъде щастлив.
Мнозина казват, че не вярват в дявола, но въпреки това попадат в неговата примка. Като дойде при мене, дяволът ми казва: „Слушай, аз не съм дявол“. – Какъв си? – „Човек, готов за работа.“ – Радвам се тогава, че няма дяволи на земята. Щом си готов за работа, вземи мотиката и двама ще отидем на лозето да копаем. – „Аз не съм навикнал на такава работа.“ – Свободен си, тогава аз ще намеря друг човек да ми помогне. Всеки, който не иска да копае на моето лозе, той е дявол. Който не иска да ми даде една чаша вода, той е дявол. Който не иска да отвори прозорците ми, той е дявол. Някога дяволът иска да се качи на моята кола. Какво ще направя тогава аз? Като го кача на колата си, ще го накарам да седне от дясната ми страна. Друг път той ще ме покани на неговата кола, но аз ще му кажа: „Ще се кача на колата ти, но ще седна от дясната ти страна“. Аз никога не сядам от лявата страна на дявола. Щом седна от дясната му страна, той знае вече от кои съм. Погледне ме само и нищо не ме пита. Той се срамува да ме пита от неговите ли съм или от кои съм изобщо. Голям дипломат е той. Не казва, че е дявол, иска да мине за някакво величие. Аз седя до него, разговаряме се, разбираме се. След това слизам от колата му. Той ми казва: „Заповядай и друг път!“ А вие какво правите с дявола? Само го хокате. Казвам ви: Не хокайте дявола, защото той ще ви направи големи пакости.
Един млад българин често ругаел дявола. Щом работите му не вървели, той постоянно ругаел дявола и го намирал виновен за всичко. Като слушал това, дяволът вложил в сърцето на този българин желанието да си купи магаре. В това време той успял да се престори на магаре. Отишъл един ден българинът на пазара, където видял, че се продава едно хубаво магаре, а при това и много евтино. Той купил магарето и се зарадвал, че отсега нататък ще има с какво да си носи вода. Един ден той отишъл с магарето за вода, но като стигнал до чешмата, магарето изчезнало: скрило се в курната на чешмата, откъдето показвало само ушите си. Той започнал да го дърпа, но не могъл да го извади. Магарето продължавало да маха с ушите си. В това време, дошъл един пътник да пие вода. Младият човек му казал: Моля ти се, помогни ми да извадя магарето си, влязло е в курната. Пътникът погледнал в курната, но нищо не видял. Като помислил, че този човек е луд или се подиграва с него, набил го добре и си заминал. Седи той, поглежда към курната и вижда само ушите на магарето. Дошъл друг пътник, той и него помолил за същото. И този помислил, че се подиграва с него, и той го набил. Изредили се няколко пътници и всички го били. Магарето продължавало още да си маха ушите, но той му казвал: „Виждам те, но на никого не смея да кажа, защото толкова пъти ме биха заради тебе. Не искам повече да ме бият“.
Всички неестествени желания в човека са вложени все от дявола. Някоя жена иска от мъжа си непременно да купи лачени обувки, рокля, палто, а той няма пари. Тя вдига скандал вкъщи, иска тези неща от мъжа си. Това не е нищо друго, освен неестествени желания, които дяволът сложил в сърцето ѝ. Това е неразбиране на закона. Ако Бог е определил тези неща за тебе, мъжът ти сам ще ги донесе. Щом не ги донася, това желание е от дявола. Светостта не се придобива. Благородството също не се придобива отвън. Те се вложени в човека. Хубавите неща се придобиват, наистина, но те са резултат на съзнателна, усилена работа върху себе си. Важно е човек да придобие хубавите неща още в този живот. Питате: „Защо човек трябва да дойде на земята?“ – Да придобие най-хубавите, най-скъпите неща. Вие казвате: „Ние идем, за да се спасим.“ – Спасението е последна работа. Ако отидете на небето, без да сте придобили нещо ценно и красиво, какво ще спечелите, като отидете там? В Писанието се казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Да познаеш Бога е нужно усилие. Това е цяла наука. – „Не е лесно нещо.“ – Мнозина мислят така. Като познаеш Бога, ти ще придобиеш онези ценни неща, чрез които животът се осмисля. Казвам: Вие трябва да се отличавате от другите. Който е познал Бога, той лесно се справя с мъчнотиите на живота. Ако всички бихте разбирали така, щяхте да дойдете поне до това, което аз разбирам. Тогава щяхте да имате голяма сила, лесно да влезете в Царството Божие. Ние трябва да бъдем проводници на Божествените сили. Бог се нуждае от хора, които да Го разбират. Само така Неговата сила ще действа в света. Ако очите, които имаш, не могат правилно да възприемат и предават светлината, те нямат значение. Нужно е всеки ден да изработвате все по-правилно разбиране за живота. Вие сте минали вече онова състояние, когато хората са мислели само за спасение. Сега трябва да намерите вътрешния смисъл на живота и да работите.
Казано е: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в Дух и Истина“. Значи те ще се покланят на Разумното Начало – на Духа. В Истина – това е абсолютната свобода, при която могат да се използват всички блага на живота. Ето защо, каквото правите, запитвайте се разумно ли е, носи ли свобода за всички разумни същества. Ако желанието ви към нещо е разумно и носи свобода, изпълнете го. Ако не е разумно и ви ограничава, откажете се от него. Защо трябва да се ограничавате? Някой ви продал евтино една огърлица, но за нея могат да ви сложат в затвор. Защо ви е тази огърлица? Тя ще ви отнеме свободата. По-добре се откажете от нея, отколкото да лежите в затвор. Не купувайте евтини огърлици. Ако някой ви предлага такава огърлица, искайте от него документ, откъде я купил, защо я продава и т.н. Когато се продава цигулка Страдивариус, тя се придружава с документ, от който се вижда, че наистина е такава, от колко години е, защо се продава и т.н. Тази цигулка струва милиони, не може да се купува само на доверие. Следователно, когато дойде някой при мене и се опитва да ми покаже колко много знае, аз му отговорям: Не ме интересува твоето знание, искам да видя каква е твоята любов. Първо аз ще му покажа любовта си, а после той ще покаже своята. Любовта е свидетелство на човека, което показва, живее ли Бог е него, или не живее. – По какво се познава човек, който има Любов в себе си? – Като влезе в дома на болния и каже само една дума, болният става от леглото си. Ако той влезе в един дом, където домашните се карат, не живеят в съгласие, достатъчно е да каже само една дума и веднага да настане между тях мир и разбирателство.
Казваш: „Чудно нещо, аз проповядвам на хората, говоря им за Бога, но вместо да ги примиря, аз ги разединявам. Защо става така?“ – Много просто, не носиш Божията Любов в душата си. В случая ти проповядваш някакво учение, което не е Божествено. Учението за Бога трябва да се проповядва така, че всички да го разбират. Казваш: „Аз съм от новото учение“. Кажеш така и вдигаш знамето нагоре. – Като си в новото учение, правил ли си опит да лекуваш болни, да примиряваш хората? Аз говоря в прав смисъл. Аз разглеждам оздравяването като вътрешен процес в човека. Болният, оздравял в присъствието на Любовта, ще каже: „Откак дойде този човек при мене, аз напълно оздравях“. Аз не говоря само за физическите промени, те ще станат сами по себе си. Като следвате правия път, ще видите, че пътят на Любовта води към истинския път на дълбоко, вътрешно разбиране. Иначе ще бъдете жертви на големи заблуждения и противоречия. Казвате: „Учителят още не ни е поверил това, което очакваме“. Като наблюдавам духовните хора, те приличат на млада мома, която мечтае да се ожени, очаква своя възлюбен да донесе булченска премяна. Аз съм виждал много моми, облечени в булченска рокля, но все плачат. Питам я: „Защо плачеш?“ – „Как да не плача? Аз съм се излъгала в своя възлюбен, той е черен отвътре.“ И той казва същото: „Излъгах се в своята възлюбена. Отвън е облечена с бяла рокля, а отвътре е черна.“ – Щом и двамата сте черни, това показва, че слънцето не ви огрява. Единият трябва да бъде бял, а другият – черен. Един бял и един черен могат да живеят на едно място, но двама черни не могат. Това е вътрешно неразбиране. Ние очакваме от другите повече, отколкото сами можем да дадем. Животът не се разбира така. Първото нещо, което се изисква от нас, е да разберем Любовта, която Бог ни е дал. Щом разберем Любовта, останалите въпроси ще се разрешат правилно. – Хората са лоши. – Това е наше субективно схващане. Когато хората се проявяват зле, това се дължи на техните интереси. Важно е да разбере човек отношенията си към Бога. Щом разбере тези отношения, той ще разбере и естеството на хората. – „Какво да правим, когато ни предизвикват отвън?“ – Стойте настрана. Ако предизвиквате, и вас ще предизвикват. Как постъпвате с кучетата? – За да не ви лаят, вие им давате хляб. И те имат свои закони, от които се ръководят. Когато човек храни горчиви чувства в себе си, той е способен да направи големи пакости. Понеже Бог те храни с благи чувства, и ти ще даваш такива. Той ти дава хляб, и ти ще дадеш от него на кучето. Бог е създал кучето и заради Него ти си длъжен да го храниш. Като получите писмо от онзи, когото обичате, няма ли да го запазите? Господ е създал кучето, затова аз гледам на него като написано Слово Божие. От очите му излизат думите, чрез които Бог е създал всички животни. Обаче аз не искам да бъда като кучето, защото моето естество коренно се различава от неговото. Обаче не мога да пренебрегна отношенията, поставени от Бога.
Като дойде до растенията, до водата и въздуха, аз пазя същите отношения. Нямам право да нарушавам чистотата на водата. Ако я наруша, с това нарушавам един велик закон. Затова човек трябва да бъда внимателен. Само така може да се живее чист живот – на самоусъвършенстване. Само така ще разберете, че всеки ден си има специфична програма. Щом се спазва тази програма, животът става приятен. Иначе страданията идат като естествено последствие на нарушенията. Те са в реда на нещата. Като разберем живота, страданията се превръщат в благодат. Това, което говоря, се отнася само до мистиците, които искат да разберат не само външното християнство, но и вътрешното. Ако живеят по обикновения начин, хиляди години още да живеят, светът няма да се оправи. Както виждате този свят, още дълго време той ще си върви така. Щом запалиш огъня, той не може изведнъж да изгори – време е нужно за това. Изгарянето е процес, както изгряването и залязването на слънцето. Като изгрее слънцето, то не залязва веднага. Нужни са 12 часа, докато залезе. Значи всеки процес има определен период на траене. Важно е да се използват условията. Какъв ще е бъдещият живот, не е важно. Какъв е сегашният живот, какво можете сега да направите, това е важно.
Христос казва: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Отца в Дух и Истина“. Ако Христос каже: „Дайте ми да пия“, какво ще Му дадете? Ако Той дойде във вашите сърца, как ще Го посрещнете? Ако в дома ви няма Любов, ако в дома ви няма вяра, справедливост и чистота, с какво ще Го посрещнете? Пет неща трябва да имате, за да посрещнете Христа: вяра, надежда, любов, справедливост и чистота. Това са стъпала, по които трябва да се изкачвате. Днес Христос няма да дойде, както едно време дойде между евреите, които Го разпнаха. Днес това е невъзможно.
Едно се иска от вас: Да приложите това, което ви говоря. Направете един опит, да приложите думите ми, без да се спъвате. Намерете специфичен метод за това. Много неща са опитвали хората, нека опитат и това, което ви говоря. Те са търсили Бога в пустините, но не са Го намерили. Спорили са за Бога, но пак не са Го намерили. Само един начин има да намериш Бога – изучаване на Словото Божие. Човек трябва да бъде благодарен от живота, каквото и да му се случи. Винаги да работи, без да роптае. Животът е велик, разумен процес. Като работиш, ще знаеш, че всички обкръжаващи са също така страдащи като тебе. Ще кажеш, че те не разбират. – Не, и те са на същия уровен като тебе; и те имат същите мъчнотии като твоите. Пожелай им доброто, за да дойде благословението и върху тебе, и върху тях. Този е пътят на истинското вътрешно разбиране.
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 март 1931 г., София, Изрев.
Утринни Слова
29.03.1931 Неделя,
София
|
Начало
