Т. м.
Тема за следния път: „Причини за несполуките в живота".
Често хората се ровят в миналото да намерят причините на своите страдания и неуспехи в живота. Колкото и да се ровят в миналото, нищо няма да разрешат. Не само че няма да открият причините на страданията си, но повече ще се спъват. От осем хиляди години насам хората търсят причините за грехопадението, на което се дължат страданията и мъчнотиите в живота им, но и до днес още не са. ги намерили. Те казват: ако Адам и Ева не бяха сгрешили, животът ни щеше да бъде по-лек и поносим и досега щяхме да бъдем в рая. Чудна е философията на сегашните хора. Адам и Ева сгрешили един път, а хората правят същата погрешка и до днес. Щом имат тяхната опитност защо продължават още да ядат от плодовете на забраненото дърво? Когато Адам и Ева сгрешиха, Бог ги изпъди от рая. Обаче, когато вашият Адам и вашата Ева грешат, вие не ги пъдите от рая, но казвате: деца са, какво да ги правим? Докато и вие не изпъдите Адам и Ева от вашия рай, работите ви няма да се оправят. Тъй щото, когато се запитвате защо страдате, казвам: хората страдат, защото не изпъдиха Адам и Ева от своя рай. Защо добруват хората? Защото изпъдиха Адам и Ева от своя рай.
Представете си, че в двора ви е попаднало едно умряло животно - куче или котка. Вие минавате покрай него, погледнете спокойно и си казвате: как не се намери човек да хвърли това животно навън? На другия ден пак минавате край него, очаквате да дойде някой отвън да го изхвърли. Колкото повече време остане мършата в двора ви, толкова повече се увеличава гниенето, миризмата става непоносима и, в края на краищата, вие започвате да боледувате. Какво трябва да направите за да не страдате? Ще вземете едно въже, ще вържете мършата и по някакъв начин ще я изнесете далеч от двора си. Какво представлява мършата? Мършата не е нищо друго, освен някое умряло желание, някоя умряла мисъл в човека. В това отношение всеки човек има по едно умряло животно в двора си.
Мнозина се запитват какво трябва да прави болният, за да оздравее? Ако зададете този въпрос на здравия той казва, че лесно се придобива здраве но как става това не знае. За да възстанови здравето си, човек трябва по няколко пъти на ден да тегли пръстите си. Първо ще хване големия си пръст. Ако не оздравее, ще хване втория. Ако болестта му е сериозна, той трябва да изреди всичките си пръсти, на ръцете и на краката. Като тегли пръстите си по няколко пъти на ден, в десетина дни ще оздравее напълно или поне ще подобри състоянието си. Ще кажете: кой ще се занимава с теглене на пръстите си? По-добре да дойде някой лекар да ми даде някакво лекарство или да ми направи няколко инжекции, че изведнъж да оздравея. Всяка работа, която става изведнъж, е механическа и нетрайна. Великите и светли идеи влизат в ума на човека в един момент, но той е работил много време, за да се домогне до тях. Ние виждаме природата около себе си, радваме се на всичко, което е създала, но за това тя е употребила хиляди и милиони години.
След големи усилия и работа човек е дошъл до известна степен на развитие в съзнанието си, но въпреки това, пак се колебае за много неща. Да се колебае човек, това значи да се упражнява. Не е лошо човек да се колебае, но той не трябва да разчита на колебанието. То е материал, с който човек може да направи нещо, но в никой случай не може да съгради здание за живеене. Колебанието трябва да бъде кратковременно, докато човек се определи в нещо. За пример, човек се колебае кой път да хване. Обикновено човек се колебае пред две неща, докато реши кое от тях да избере. Щом избере едното, колебанието изчезва. Човек се колебае да влезе, или да не влезе в един дълбок кладенец, докато намери дълго въже, с което или сам да се спусне или кофата да пусне да извади вода. Обаче, ако въжето е с 15-20 см. по-късо, отколкото трябва, кофата на може да опре до дъното на кладенеца. Въжето трябва да бъде с 15-20 см. по-дълго, за да може кофата свободно да се спусне в кладенеца и да извади от него вода. Докато кофата не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода от кладенеца. Обърнете ли я настрана, тя свободно нагребва вода, колкото трябва.
Следователно, както изваждането на вода от кладенеца с кофа е в зависимост от дължината на въжето, така и реализирането на идеите е в зависимост от дължината на въжето, с което са вързани. Как става това? Разрешението на този въпрос ще намерите в буквата „К". Написана в геометрически вид, буквата „К" представлява действие на противоположни сили. Като си противодействат, те образуват остри ъгли. Когато острите ъгли станат прави, човек дохожда до разрешение на въпросите. Правият ъгъл е място на разрешаване, т. е. вземане на нова посока, ново направление. Когато в ума на човека се явяват нови идеи, той е в областта на правия ъгъл. Ако не е готов да възприеме нито една нова идея, човек е в областта на острите ъгли. Ако изпусне момента да влезе в областта на правия ъгъл, човек изпуща условията за работа. Условията на правия ъгъл са условия на пролетта. Изпуснете ли пролетта - благоприятното време за сеене, вие трябва да чакате девет месеца да направи земята цяло обръщане, да се върне отново в пролетта на живота.
Когато изгубва добрите условия на живота човек се извинява, че е направил погрешка и казва: не може ли да се прости погрешката ми? Погрешката се извинява, но последствията не се заличават. Ако синът сгреши по отношение на своя добър и любещ баща, последният ще го прости, но последствията на погрешката му не се заличават. Погрешката засяга не само сина ви, но и окръжаващите. В сърцето на бащата се скъсва една нишка.
Следователно, последствията на погрешките се заключават в това, че става скъсване на една нишка по въжето, за което човек е свързан. При всяка погрешка се къса по една тънка нишка. Ако от въжето ви се скъса само една нишка, това не е много. Обаче колкото повече греши човек, толкова повече нишки се късат от въжето му. Ще дойде ден, когато от въжето ще се скъсат много нишки и човек ще увисне във въздуха без никаква опора. Всяка нишка, с която природата е свързала човека, е проводник на сили. Ще каже някой, че и с по-малко нишки можеда живее. Наистина човек може и с по-малко нишки, т.е. той може да живее и с четири пръста, но ще бъде същество с четири пръста, няма да бъде човек. Кокошката има четири пръста, три отпред и един отзад, но все кокошка си остава. Тя не може да има интелигентността на човека.
Сега ще ви задам един въпрос, който няма нищо общо с току-що разгледания. За пример, защо лицата на животните са. покрити с косми, а не като на хората гладки и открити? Ако някой учител зададе този въпрос на учениците си какъв отговор ще му дадат? Ще се намери някое дете да отговори на въпроса, но какъвто и да е отговорът ще кажете, че е детински. Понеже детето знае, че човек покрива лицето си, когато се засрами, то ще отговори: лицата на животните са покрити, защото се засрамили. Това е детински отговор наистина, но какво ще кажете за обясненията на учените и философите за слънцето, за създаването на земята и т. н.? Верни ли са техните обяснения? Някои от обясненията им са верни, а други неверни.
Като разсъждаваме по този начин ние отиваме по-далеч. Казваме, че в Писанието Бог е представен за огън, който изяжда, т.е. изгаря всичко. Вярно ли е това? Ако е вярно има ли нещо лошо в това, че огънят изяжда всичко? Ето и Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и непиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Ако вземете този стих в буквален смисъл какво се ползва Христос от това, че някой го изял? Гладният се ползва, хапнал си е малко месо, но Христос не се ползува. В този стих се крие една Божествена идея. Христос е огън, който чисти. Следователно, когато човек яде плътта на Христа и пие кръвта Му, той Го приема в себе си като вътрешен огън, който чисти. Огънят изгаря нечистотиите в човека и го обновява. Когато златарят иска да пречисти златото, прекарва го през огън. Също така и човек минава през огъня на страданията и се пречиства. Щом се пречисти, той придобива живот в себе си.
Дето има огън, всякога участвуват две страни. За пример, за да се прояви силата на огъня, нужен е мях. Когато мехът раздухва огъня, чукът и наковалнята започват своята работа. Мехът може да бъде материален, може да бъде и морален. Проповедникът, моралистът са. морални мехове, които раздухват огъня в човешките сърца. И мехът. и огънят са на място, когато се готви нещо. Не поставите ли нещо на огъня, той е безпредметен. И природата си служи с мехове - във ветровете.
Сега каква връзка можете да направите между буквата „К" от думата „как" и огъня? Буквата „К"- К, написана хоризонтално, представлява два остри ъгъла, противоположни един на друг. Докато човешкият ум се намира в ограничителни условия, т.е. в противоположни посоки, човeк не може да работи правилно. Като извадите буквата „К" от думата „как", остава „ак", което на турски означава „бяло". Значи тук има съвпадение между белия цвят и огъня, за който говорим. Огънят прави нещата бели. Мисълта символизира огъня. Следователно, за да направи нещата бели, чисти, човек трябва да ги прекара през мисълта си. Човек не може да мисли без присъствието на белия цвят. Във физическия свят белият цвят е безплоден, но в духовния и в умствения той е силно продуктивен. Там всяка работа започва с белия цвят. Той се счита начало на нещата. Белият цвят символизира мира. В Писанието се говори за мир Божи. Който е придобил този мир в себе си, той се радва на успех в работите си във всички свои предприятия.
Като ученици вие трябва да се учите и да прилагате изученото в живота. Това значи: колкото книжни пари имате да ги осребрите. След това да ги оземлите, да ги превърнете в нещо устойчиво. Земеделецът купува земя, която разорава за да използва добрите природни условия. Който не разбира условията на живота очаква всичко наготово. Той казва: Бог ще уреди работите. Не, ти сам ще уредиш работите си съобразно волята Божия. Хората не успяват в живота си понеже искат да бъдат фактори, да заместят Бога. Това никога не е било и няма да бъде. Възможно ли е стрелецът да тръгне след куршума, който излиза от пушката му? Ако мислите, че Онзи, Който ви е изхвърлил от дулото на своето оръдие ще дойде при вас, вие сте на крив път. Вие ще отидете при Него, а не той при вас. В Божествения свят всяко нещо е на мястото си. Тъй щото, ако работите ви не вървят добре знайте, че живеете в свят на безпорядък. Искате ли да оправите работите си, влезте в Божествения свят, дето всяко семе, хвърлено на почвата, израства и дава плод. Като влезете в този свят ще видите, че не сте далеч от Божествените мисли и чувства. Ако търсите светлите мисли на Бога ще ги намерите в своя ум. От тия мисли именно човек черпи храна за своя мозък. Като не знаят това някои учени търсят Бога извън себе си. Човек не може да намери Бога, докато не познава законите на своя ум.
За да имате успех в живота си не пренебрегвайте малките неща. Най-малкото добро, направено от любов, свързва човека с доброто на ангелите, на светиите, на Бога. И чрез малкото добро вие имате възможност да се хванете за колелото на живота, но като не го цените, вие пропущате момента и търсите голямото добро. И голямото добро ще дойде, но във вид на силна вода, силно течение, което ще ви отнесе. Разумният човек и с малкото добро може да постигне толкова, колкото и с голямото. От човека зависи как да използува силите на доброто. Като не познава този закон човек се блъска в преходните неща, които приема за Божествени. В края на краищата той се разочарова: жената се разочарова от мъжа, мъжът - от жената, слугата - от господаря си, ученикът - от учителя си и т. н.
Съвременните хора разглеждат въпросите философски като се спират върху важните, големи въпроси. Като стигнат до някой дребен въпрос те го отминават, не му обръщат внимание. Човек трябва да се спира и върху капката вода. Колкото и да е малка, и тя допринася нещо на човека. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, колкото да са малки, все допринасят нещо в живота на човека. Те са. подобни на капките вода които, колкото повече се увеличават на брой, толкова по-голяма полза принасят. Като ученици вие трябва да започнете от малките величини и постепенно да отивате към големите. Що се отнася до резултатите от работата ви не очаквайте изведнъж големи резултати. Какви ще бъдат те това зависи от самия човек. От момата и от момъка, които се женят, зависи добре ли ще живеят помежду си или не. Ако са разумни, ще живеят добре; ако не са разумни, ще живеят зле. От писателя зависи дали книгата му ще бъде добре написана. Ако умее да пише и разбира правилата на писането, книгата му ще бъде добре написана. Ако жената е разумна, може да превърне семейното огнище в рай; ако не е разумна, тя ще разкъса всичките връзки. Ще кажете, че щастието в семейството зависи от онзи, който управлява, бил той мъж или жена. В един и същ момент двамата не могат да управляват. В един момент ще управлява мъжът, а в друг жената. Който управлява, трябва да бъде разумен.
Казвате: защо двама души не могат едновременно да управляват? Това е закон, който съществува в природата. Две същества едновременно нито почиват, нито работят: ако едното почива, другото работи. Този закон се отнася и до частите на човешкото тяло. За пример, ако дясната ръка работи, лявата почива; ако десният крак ходи, левият почива; когато дясното око гледа, лявото почива. След това става смяна. Който не разбира законите на гледането казва, че човек трябва да гледа едновременно през двете очи. Не, някога човек трябва да гледа през дясното, някога - през лявото, а при известни случаи и през двете очи. Човек гледа и с едното, и с другото око. Важно е обаче като гледа ту с едното око, ту с другото, обмяната да става правилно. За да разберете законите, по които природата действува, вие трябва специално да ги изучавате. Същевременно изучавайте линиите на нейните действия. Като знаете правилните линии, по които природата постъпва, вие ще ги познавате и в хората. Защо? Защото всяка проява има своя специфична линия. За пример доброто, милосърдието, справедливостта, както и другите прояви, имат свои линии. Когато видите една неправилна линия на човешкото лице, вие трябва да знаете, че тя се дължи на изопачените прояви на човека. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към себе си, да се изправяте. Справедливостта, за пример, изисква еднакви отношения към младата мома и към старата баба, към младия момък и към стария дядо. Справедливото отнасяне на човека към всички души чертае на лицето му правилни и красиви линии.
Да се върнем към въпроса за мършата. Всеки трябва да изнесе мършата си от своя двор и да я зарови в земята. За земята тя е необходима като тор но да остане на открито, да се разнасят отровните газове във въздуха, това е вредно и опасно за човека. Всяка мърша трябва да се зарови в земята. Всяка умряла мисъл, всяко умряло желание трябва да се заровят в земята. Земята ще използва соковете и газовете, които се отделят от мършата. В природата съществува следният закон: това, което е вредно за едного, е полезно за другиго. Въз основа на този закон природата видоизменя материята като я превръща от едно състояние в друго, от едно вещество в друго.Тази е причината, поради която една мисъл в един случай става вредна, в друга - безвредна. Като знаете това не пипайте ония вещества, които всеки момент могат да избухнат. Ако някое взривно вещество избухне в ръцете ви, то ще причини голяма пакост и нещастие. Ако избухне под някоя канара, то ще бъде на място. Тази канара трябва да се разруши, да отвори път на минувачите. Под нея ще се прокопае тунел.
Сега, като слушат да говоря така, някои мислят, че искам да ги изложа, да им покажа, че нищо не знаят. Въпросът не седи в това, но много още има да се учи. Колкото да показва, че много знае, в края на краищата човек сам се издава. Никой не може да се представи повече от това, което знае или не знае. Как ще докаже цигуларят, че знае да свири добре? Той ще вземе цигулката си и ще започне да свири. Ако не задоволи от една страна себе си, а от друга - публиката, той ще се убеди, че се е лъгал в свиренето си. Друг ще разпространява една нова идея, която сам не е приложил. Трети ще учи хората как да се молят правилно, а той сам не знае да се моли. Човек не може да се моли, докато не свърже своя ум с ума на Бога. Щом свърже ума си, ще свърже и сърцето си. Първо трябва да се прояви деятелността на ума като по-организиран. Щом се прояви умът, ще се прояви и сърцето, което не е добре организирано.Причината за това се крие в материята, от която е създадено сърцето. Затова е казано в Писанието: „Ще отнема каменното им сърце и ще им дам ново, направено от плът". Под думата „каменно сърце" разбираме сърце, което не ражда. Наистина сегашните сърца на хората са. каменни, защото нищо не раждат. Следователно каже ли ти някой че трябва да се молиш, това значи, че твоето каменно сърце трябва да се стопи, да стане плътско. Само молитвата е в състояние да стопи каменното човешко сърце. Да се моли човек това значи да се свърже с Бога, да възприеме Неговите мисли и чувства.
Една от основните мисли на днешната лекция е да не отхвърляте знанието и опитностите, които сте придобили досега. Не отхвърляйте даже и погрешките си. Казано е в Писанието: „Бог поема греховете на човечеството.“ Значи Бог ще вземе погрешките на хората за себе си. Те са Му потребни. Той ще ги обработи и ще изкара от тях нещо ценно. Хората страдат, понеже не искат да се откажат от погрешките си, не искат да ги дадат на Бога. Защо не иска човек да се откаже от погрешките си? В погрешките има нещо приятно, от което човек не иска да се откаже. Младият казва: не искам още да се откажа от живота си. Искам да си поживея малко. Вярно е, че младият не трябва да се отказва от младостта си, от своя живот. За каква младост става въпрос? Младият не трябва да се отказва от онази младост, която го повдига и обновява, а от онази младост, която отнема силите му. Важно е човек като млад или като стар да запази силите си, да запази своето естество. В този смисъл казвам: ако си вода, ще течеш; ако си въздух, ще духаш; ако си огън, ще изгаряш; ако си разумно слово, ще говориш; ако си ум, право ще мислиш. Изобщо, каквото има в човека, трябва да се впрегне на работа. В това седи философията на живота.
Новата философия на живота изисква нови и млади хора. Затова аз съм решил колкото стари има между вас, да ги подмладя. Ще изтърся старите чували и отново ще ги напълня. Като изтърсвам чувалите все ще се дигне прах, но ще се изчистят от старото. Прахът представя кривата човешка мисъл, от която човек трябва да се освободи. Кога ще стане това? Още сега. Не чакайте брашното да се вгорчи, че тогава да го месите. Използвайте брашното още днес, докато е прясно. Вгорчи ли се, турете го настрана от прясното. Не смесвайте новото брашно със старото и вгорчено. Горчивото брашно е отрова, която ще развали и прясното.
И тъй, всеки човек трябва да се подмлади. Как става подмладяването? Като приеме новите идеи, човек се подмладява. Свържете ума си с Божия ум и знайте, че има нещо във вас, което е произлязло от Бога. То е Божественото начало в човека. Не е нужно отвън да ви доказват съществува ли Бог или не. Щом умът на човека е свързан с ума на Бога не е нужно да му се доказва съществуването на Бога. Той сам трябва да е убеден в това и да гледа на своето убеждение като на практическо, положително знание, с което може да разполага по всяко време.
Сега аз искам да бъдете свободни, да се проявите такива, каквито Бог ви е създал, а не такива, каквито сте днес. За тази цел вие трябва да проявите ума, сърцето и волята си, които Бог е вложил във вас, без никакви примеси и чужди влияния. Ще си поставите за задача да очистите сърцето си, да възстановите светлината на ума си и силата на своята воля. - Можем ли да по-стигнем това? - Можете. Ако не можете да реализирате тия неща още сега, животът ви ще остане такъв, какъвто е сега и вие ще казвате, че няма смисъл да се живее. Човек трябва да бъде чист извор, който постоянно да блика и радва всеки, който минава край него. Който ви види, нека пожелае да бъде като вас, да раздавате на всички своята вода без да очаквате да получите нещо от тях.
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за нещата, да знаете какво нещо е майка, какво нещо е баща, какво нещо са брат и сестра. Като дойдете до правото разбиране на тия идеи да можете съзнателно да ги прилагате. Един и същ човек може да бъде и майка, и баща, и брат, и сестра - това зависи от случая. Когато носи в себе си майката и бащата, братът и сестрата, човек е придобил вече любовта и знае как да я прилага. Това е младенец,. който скача, играе и се весели. Това означават думите на псалмопевеца, който казва: „Когато видя лицето Ти, душата ми ще се зарадва". Който носи майката в себе си като чуе думата майка, сърцето му трепва със свещения трепет на любовта. Който носи бащата в себе си и чуе думата баща, сърцето му трепва със свещения трепет на мъдростта. Който носи брата и сестрата в себе си, достатъчно е да чуе думата брат или сестра, за да трепне сърцето му със свещения трепет на истината.
- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
27. Лекция от Учителя, държана на 25 февруари 1931 г., София - Изгрев.
Общ Окултен Клас
25.02.1931 Сряда,
София
|
Начало
