Размишление.
Ще прочета шести псалом на Давида. Когато е писал псалмите Давид имал възгледи, съвършено различни от сегашните. Той е живял преди Христа.
„Изцели ме, Господи, защото се смутиха костите ми.“. ( 2 стих). - Костите на човека не се смущават но за да изкаже болката си, Давид си е послужил със символичен израз.
„Уморих се от стенанието си; всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелката си.". (6 стих). - Защо Давид е проливал такива сълзи? Беден ли е бил? В този псалом се вижда голямата вътрешна борба, през която Давид е минал.
И съвременните хора като Давида минават през борби. Повечето хора минават през външни борби, искат да подобрят външните условия на живота си. Малцина минават през вътрешни борби. Малко хора са дошли до вътрешната страна на живота. Като се натъкват на мъчнотии и страдания, хората се смущават и се запитват: „Какво да правим, за да се освободим от страданията?“ Чудно нещо! Всички хора вярват в Бога като любов, вярват и в Христа, а въпреки това се смущават от страданията. Как се обяснява това състояние? Това е едно от противоречията на живота. Другаде пък срещате добри и почтени родители: майката е добра и разумна жена, бащата също, децата - послушни, но едно от тях е недоволно, цял ден плаче. Всички му угаждат, искат да го задоволят, но то остава непримирено. Ще кажете: дете е, и то не знае какво иска. Така ще кажете за детето, но какво ще кажете за възрастния? Срещате един възрастен човек външно задоволен от всичко но постоянно е недоволен, сърдит. Каквото му кажат, както да го пипнат, все му е криво. Слънцето грее хубаво, небето е ясно, птичките около него пеят, цялата природа се е разцъфтяла, но пак му е криво. Как ще си обясните тия противоречия?
Като се натъкват на противоречия в живота, различните учени дават различни обяснения. Хиромантикът ще каже, че така е писано на ръката му. Това не е обяснение. Писаното на ръката е дошло впоследствие. Материалистът ще каже, че този човек има задължения, направил е големи дългове. Защо е правил дългове? Ще кажете, че е задлъжнял, понеже бил беден. И богатите хора правят големи дългове. И това не е обяснение. Трети пък ще кажат, че съдбата на човека е лоша затова е изложен на страдания. И това не е обяснение. Човек сам създава съдбата си. От него зависи да има добра или лоша съдба.
Представете си, че някой ви даде една металическа топка и пожелае да кажете мнението си за нея. Топката може да бъде от калай, от мед, от сребро или от злато. Какво печели топката ако е от мед или от калай, а вие кажете, че е от сребро? Всъщност тя изменя ли естеството си? Тя си остава пак калаена или медна. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек по естество може да се уподоби на някой от благородните или неблагородни метали. Какво печели той ако представлява неблагороден метал, а вие му придавате качества на благороден? Не само че нищо не печели, но губи. Нещата трябва да се наричат със собствените си имена. Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, който да отговаря на действителността. Задачата на всички религии и науки се свежда към това да представят нещата такива, каквито са в действителност. Всяко нещо трябва да отговаря на реалността. Ако един предмет е позлатен трябва да знаете, че е позлатен. Външно наподобява злато, но не е златен.
Тъй щото, като ученици, вие трябва да разбирате нещата в тяхната дълбочина а не по форма. Не се лъжете като мишката, която всеки момент може да попадне в устата накотката. Котката се спира пред дупката на мишката със затаен дъх, със затворени очи, като че нищо не я интересува. От време на време само помръдва с мустаците си. Всъщност всичкото й внимание - външно и вътрешно, е насочено към мишката. Тя затваря очите си за да не я плаши. Мишката се страхува от очите на котката. Обаче като види, че нещо неподвижно стои пред дупката й, тя започва да се интересува от него и се приближава към котката с цел да я изследва. Любопитна и интелигентна е мишката. Тя обича да прави научни изследвания. Обаче научните й изследвания по отношение на котката стават причина да падне в нейните обятия. Кое показва, че мишката е интелигентна? Острата й муцуна. Котката не е толкова интелигентна, понеже муцуната й е доста тъпа.
Между лъва и котката има голяма прилика. Те са от един и същ клас. Отличителната им черта е тщеславието. Те мислят само за себе си. От сутрин до вечер котката мисли къде да си намери храна. Когото види, тя е готова да се умилква - голяма дипломатка е. Същевременно тя е много чиста, но външно само. Щом се нахрани веднага започва да се глади и чисти. Като улови мишка тя забравя всичко и се проявява такава, каквато е в действителност. Тя изяжда мишката с козината и с цялата й вътрешност. В това отношение тя е много нечиста. Има морски животни като тюленът за пример, които се отличават с голяма чистота. Като улови някоя риба, той я разпаря, очиства я, изхвърля вътрешностите й навън и тогава я изяжда. Направете опит да нарисувате котка, мишка, куче и орел да видите доколко сполучливо можете да предадете формите им.
Хората си служат с котката за сравнение. Когато искат да изнесат някаква отрицателна черта в характера на човека, казват: този човек е котка. В какво отношение котката е станала пословична? Какви сравнения правят хората между котката и човека не е важно; важно е, че природата си служи с котката като символ на нещо. Изобщо всички животни са символи в природата. Чрез тях тя говори на разумните същества. Това показва, че първоначално котката е имала велико предназначение. Човек също имал велико предназначение. С грехопадението човек се отклонил от своето предназначение. С човека заедно се отклонили всички животни. Животните, които били създадени преди човека, представлявали фабрики за произвеждане на такива сили в природата, от които трябвало да се създаде човекът. Това е твърдение, което се нуждае от научно доказателство.
Как доказвате истинността на едно твърдение? Не е достатъчно да кажете, че един човек е лош или добър. Какво доказателство ще дадете за това? Днес хората се произнасят за известен човек че е добър или лош според своите лични възгледи. Ако някой човек ви е засегнал с нещо вие казвате, че е лош; ако всякога е бил добър към вас казвате, че е добър. Това е пристрастно мнение; в него има нещо лично. И в двете твърдения има някаква заинтересованост. Следователно, и двете твърдения не са верни. Ако някой човек има да ви дава десет хиляди лева и не ги върне навреме казвате за него, че е лош човек. Ако същият човек ви даде пари на заем без лихва и безсрочно казвате, че е добър. Значи вие се произнасяте за човека, че е добър или лош, според неговите лични отношения към вас. Всъщност какъв е той по естество не знаете.
Хората правят погрешки не само когато се произнасят за своите ближни, но даже когато се произнасят за себе си. За пример, някой човек казва за себе си, че е лош; друг пък казва, че е добър. Кой е този, който се произнася? Сам за себе си нито лошият човек може да каже, че е лош, нито добрият може да каже, че е добър. За себе си човек не може да даде мнение. Щом се произнася за себе си това показва, че в него има още един, който дава мнението си. Представете си, че човек е съвършено сам в живота. На кого ще направи зло? На себе си той не може да причини никакво зло, а на близките си още по-малко, понеже е сам. Той няма близки хора около себе си. Тогава как се е явило в човека съзнанието за добро и за зло? Ако една топка остава всякога бяла вие я наричате добра; ако я боядисате черна казвате, че топката е лоша. Обаче като измиете черната боя топката става пак бяла. Значи от лоша тя се превърна в добра. Колкото пъти боядисвате топката с черна или с бяла боя, толкова пъти тя става ту лоша, ту добра. Вината не е в топката, но в онзи, който я боядисва.
Значи, един прави грях, а друг обвиняват; един прави доброто, а на друг го приписват. Изобщо, който дава мнението си за топката, той я боядисва бяла или черна. Той казва: този човек е добър, защото така го боядисах; еди-кой си е лош, защото така го боядисах. Един боядисва, а друг страда. В този смисъл, човек е отглас на чуждо мнение. Някой боядисал топката с черна боя и казва, че топката е черна. Като чуете мнението му, вие държите за него и възпроизвеждате думите му. После той казва, че топката е бяла и вие повтаряте същите думи. Като си давате отчет за нещата можете ли да кажете, че вашите възгледи са. верни? Не са верни възгледите ви. По естество топката не е нито бяла, нито черна. Всъщност топката е златна. Понеже топката е боядисана с бяла или с черна боя, вие се произнасяте за нея според това, което виждате, а не според нейното истинско естество. Вие не подозирате, че топката е златна.
И тъй, когато се произнасяте за човешкия характер, не дръжте исо на думите на този или на онзи, но сами изучавайте нещата, за да бъдат твърденията ви верни. Ако сте хиромант, физиогномист или астролог, трябва да правите верни заключения както за малките прояви на човека, така и за големите. Някои правят верни заключения за малките прояви но дойдат ли до големите, непременно ще сгрешат. Това не е още истинска наука. Това не са. абсолютни знания. Който знае вярно нещата, той трябва да предсказва еднакво и малките, и големите неща. За пример доказано е, че дългият нос е признак на умен и интелигентен човек. Оттук вадите заключение, че умният човек трябва да бъде добър. Вярно е, че умният трябва да бъде добър и добрият трябва да бъде умен, но и лошият трябва да бъде умен. Следователно, интелигентността е необходим елемент и за добрия, и за лошия човек. Има случаи, когато лошият човек е по-умен от добрия. Обаче и обратното се случва: добрият човек е по-умен от лошия. Ако умът е в услуга и на добрия, и на лошия човек, изменя ли се неговото естество?
Представете си, че със златна лъжица давате пелин на едно дете. Какво ще кажете за лъжицата: изменила ли е свойствата си или не? Пелинът е горчив, детето гърчи лицето си отгорчивина, но лъжицата не изменя свойствата си. Същата лъжица може да даде на детето някакъв сладък сироп без да измени свойствата си. Въз основа на тия примери казвам: умът е съд, в който можете да сипете сладко или горчиво съдържание, без той да измени своето първично естество. Лошото или доброто е в съдържанието на лъжицата, а не в самата лъжица. В дадения случай умът, който служи и на добрия, и на лошия човек, става толкова лош или добър, колкото златната лъжица, с която дават на детето горчив пелин и сладък сироп. Ако човек мисли, че естеството му може да се промени от условията, ще излезе, че светът не е устойчив. Всъщност не е така. Хора, общества, народи изчезват, отново се явяват, променят се, но въпреки това в света остава нещо неизменно и абсолютно устойчиво. Има нещо в света, което служи на доброто и на злото без да е добро и без да е зло. Щом не е нито добро, нито зло, какво е всъщност?
Като слушат да се говори по тия въпроси мнозина казват, че не се интересуват от тях. Според мене всички хора трябва да се интересуват от тия въпроси, защото от тях зависи разрешаването на една от великите задачи на живота. Ако не познава себе си, своето първично естество, човек никога не би се освободил от страданията. Като познава естеството си, човек разбира, че в даден случай той може да прояви нещо добро или лошо в зависимост от това с каква боя е боядисан. Ако е боядисан с черна боя ще минава за лош; ако е боядисан с бяла боя ще минава за добър. Обаче тази добрина и лошавина са. прояви на неговото външно естество, а не на неговото вътрешно, неизменно естество. Отивате при един банкер да искате пари на заем. Влизате в кантората му, покланяте се дълбоко, усмихвате се, казвате молбата си и спирате в очакване да чуете неговия отговор. Банкерът става от мястото си с тежест, поглежда към пълната си каса и започва да ви изследва от главата до краката да разбере. към кои хора спадате - към благонадеждните или не. След известно психологическо изследване той ви отговаря също така вежливо: „Господине, готов съм да ви услужа. Почтен човек ми се виждате, но аз имам установен ред - не давам пари на заем без поръчители. Намерете двама или трима богати хора да поръчителстват за вас. След това ще ви дам исканата сума.“ Какво излиза от това? Почтен човек сте, но за да се потвърди вашата почтеност нужни са трима богати, честни хора.
Ние поддържаме естествените положения в живота. Ако някой е честен и почтен, той сам трябва да засвидетелства това. Каква честност и почтеност е тази, която се нуждае от подписа на трима богати и честни хора? Кой за кого ще се подписва? Ами за богатия кой ще даде подписа си? Върви някой човек по улицата, но изведнъж идат стражари при него и го хващат. Къде ще го водят? В полицията. Защо? Бил подозрителен човек. Кой го направи подозрителен? За да освободят този човек от затвора трябва да дойде някой богат, почтен банкер, търговец или виден общественик, да стане поръчител за него. Не става ли същото и във вас? Дойде някоя лоша мисъл в ума ви, туря ви в своя затвор и ви държи известно време при тези условия. Вие се въртите натук-натам, търсите някой да ви освободи. Кой ще ви освободи? Добрата, светла и възвишена мисъл освобождава човека от ограничителните условия на неговите мрачни, отрицателни и лоши мисли.
Тъй щото, когато човек казва за себе си, че е лош, той се намира под влиянието на някоя лоша мисъл; когато казва, че е добър, той се намира под поръчителството на някоя добра мисъл. Като знаете това не казвайте за себе си, че имате добро или лошо сърце. Само по себе си сърцето не може да бъде нито лошо, нито добро. През него минава чиста и нечиста кръв, но само по себе си сърцето не е нито чисто, нито нечисто. Друг е виновник за нечистотата на кръвта, за боледуването на човека от нечиста кръв. Ако храната, която човек приема отвън е нечиста, и ако стомахът не може да я смели добре, непременно ще стане отравяне на кръвта, а оттам и заболяване на човека. Махнат ли се тия условия кръвта се пречиства и човек оздравява и става добър.
Следователно, каквито мисли приема умът ви, такава работа ще свърши; каквато кръв отива към сърцето, такава ще отиде и по целия организъм. Задачата на сърцето е да приема и изпраща кръв, т.е. течности. Значи, сърцето е специалист по хидрология. Стомахът се занимава с приемане на твърди и течни вещества, главно с твърди. Той разполага с инструменти, чукове, длета, а също и с работници-майстори. Първите работници са. зъбите - 32 каменари, които раздробяват материалите. Инспекторът - езикът, следи как може този материал да се предаде на вътрешните работници, да го смелят още по-ситно. Щом инспекторът даде позволение материалът слиза надолу - в стомаха, а оттам в червата, дето се превръща в кашица. Кашицата е последният градивен материал, който се изпраща в сърцето да храни целия организъм. Дойдем ли до ума, до мозъка, материалите, с които той си служи, са от висша, фина материя. Мозъкът работи с възвишени сили и енергии.
Съвременните хора страдат от неуредените си работи и не знаят как да ги оправят. За да оправят обърканите си работи преди всичко те трябва да знаят от какво имат нужда. За да познава нуждите си човек трябва да разбира живота. Като не разбира живота човек лесно се произнася за нещата. Наистина, слушате някой да казва за себе си, че е грешен или праведен, вярващ или безбожник и т.н. Каквито качества да припишете на човека това са фирми, които лесно се сменят. Да бъде човек религиозен това е фирма; да бъде богат или беден, земеделец или търговец, това са все фирми. Те не представят човека. Истинският човек е извън положението на фирмата. Религиозният казва, че се моли на Бога и вярва в Него. Молитвата и вярата му в Бога не го правят религиозен. Важно е какво е отношението му към Бога. Ако няма правилно отношение и връзка с Бога, човек не може да се нарече религиозен.
Изобщо човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши. Като диша правилно човек има съзнателно отношение към въздуха. Не диша ли правилно, никакво отношение няма към въздуха. Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Човек прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа, а после и за 365 деня. След това, ако умножите полученото число по един лев ще видите колко разходи се правят за вас. Най-после направете изчисление да видите колко светлинна енергия изразходвате. Като изучавате дишането на човека и на животните ще видите,че те се различават по темпа на дишането. Човек диша с един темп, а животните - с друг. Ако човек изгуби темпа на своето дишане и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла, възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животно. Човек диша по съвършено различен начин от този на животните. Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако изгуби темпа на дишането си, човек изгубва и своята права мисъл.
За да изучите темпа на човешкото дишане вие трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различен от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат. Следователно, ако искате да бъдете добри, вие трябва да дишате като добри хора. Добротата заставя човека да диша като добър човек. Тя създава условия за правилно дишане. Преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели. Като се научи да диша правилно, човек трябва да пристъпи към правилното хранене. Като наблюдавате как се храни човек и как - животните, виждате разликата, която ги отделя едни от други.
Човек яде и дъвче храната си по един начин, а животното - по друг. Благодарение на различния начин на хранене на човека и животното произлиза и различният начин на мислене. Човешката мисъл се различава коренно от животинската. Обаче, не можете да говорите за правилно хранене, ако не сте приложили правилното дишане. Дишането е мярка за определяне степента на човешкото развитие. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна и дихателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си. Ако не може да управлява стомаха си, човек не би могъл да регулира силите, които са във връзка с него. Вярата на човека зависи от неговия стомах. За да има устойчива вяра човек трябва да има здрав стомах. За да има здрав стомах той трябва да диша правилно. Правилното дишане и храносмилане са. причина за чистата кръв.
Казано е в Писанието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа.“ Значи, Бог вкара душата на човека през носа му и направи от него жива душа. В преносен смисъл, душата на човека е в гърдите му, в неговата дихателна система. Наистина,красивото на съвременния човек не е в главата, но в гърдите му. Затова казваме, че слънчевият възел е седалище на душата.
И тъй, дишането трябва да бъде съзнателно, защото е във връзка с мисълта. Животните дишат несъзнателно. Те не знаят какво представлява дишането и защо дишат. Следователно, ако не знае защо диша, човек минава за животно. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече време човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен. Ако човек иска да знае колко е силата му, нека проследи по часовник продължителността на задържането на въздуха в дробовете си. От това зависи и успехът на неговите предприятия. Някои адепти са дошли до положение да задържат въздуха в дробовете си до половин или един час. Който иска да се разходи до Луната, трябва да задържа въздуха в дробовете си до половин час, а до Слънцето - около 24 часа. Има ли между вас кандидати за Луната или за Слънцето? Между вас няма нито един кандидат за разходка до Луната или до Слънцето, защото никой не може да задържа въздуха в дробовете си половин час. Ако не можете да задържате въздуха половин час, още повече не можете да го задържате цели 24 часа. Значи, колкото по-дълго време задържате въздуха в дробовете си, толкова по-далеч можете да отидете на разходка извън земята.
Ще дойде ден, когато човек ще диша не само чрез дробовете си, но и чрез цялото тяло. Всички клетки на тялото ще приемат въздуха отвън, ще задържат нечистотиите в себе си и ще отправят към дробовете съвършено чист въздух. Знаете ли какви постижения ще има човек, когато в дробовете му прониква съвършено чист въздух? Още по-големи ще бъдат постиженията му, ако той може да задържа въздуха в дробовете си поне половин час. Каквото пожелае, ще го постигне. Това значи мисъл без тревога и безпокойства. Каквото и да се случи около него и с него той не се смущава. Никой не е в състояние да му попречи в нещо. Никаква външна сила не може да го унищожи: ако го бесят, въжето ще се скъса; ако го стрелят с пушка, тя ще се стопи. Той от нищо не се страхува. Защо? Силна и права е мисълта му. Като се намери в някакво затруднение, той концентрира мисълта си и всичко стопява. Силната мисъл къса въжета, стопява оръжия, разкъсва окови и вериги.
И тъй, какъв човек сте вие, ако мисълта ви не може да разкъса въжетата, с които сте вързани или не може да разтопи веригите, с които сте оковани? След всичко това казвате, че сте Син Божи. Смешно е да се наричате Син Божи, а да не можете да се освободите от въжетата и веригите на неприятеля си. Смешно е някой да се мисли за виден професор, а да не може да реши най-простата задача. Това са. заблуждения. Ще кажете, че Бог е милостив, ще ви помогне. Че е милостив Бог, това се вижда от факта, че ви е допуснал в училището да се учите. Веднъж ви е допуснал да се учите, останалото се изисква от вас. Бог няма да учи заради вас. Професорът не може да бъде милостив към вашето невежество. Да ви допусне в аудиторията си, да слушате лекцията му, това е достатъчно. Повече не искайте. Не желайте Бог да прояви милостта си там, дето не трябва. Каква по-голяма милост искате от тази да ви допусне Бог в света да учите? Обаче, не очаквайте милост към вашата леност. Щом сте дошли на земята ще учите - нищо повече.
Като ученици вие се нуждаете от нова мисъл, от ново разбиране за живота. Някои се оплакват, че се усещат ту празни, ту пълни. Много естествено. За да възприеме новото, човек трябва постоянно да се празни. От една страна ще се празни, а от друга - ще се пълни. Който не иска да се празни, той не може да се пълни, т.е. не може да възприема нищо ново. Той ще остане със старото, което е причина за остаряването му. Старото е причина и за болестите. Иска ли да се подмлади, да бъде здрав, човек трябва да приеме новото, което иде в света. Макар и малко, но той всеки ден ще прави крачка напред. Всички хора, млади и стари, трябва да се стремят към новото, за да се подмладят. Не приемат ли новите идеи, младите хора ще остареят, а старите ще оглупеят. С новото в света младите растат и се развиват, а старите се подмладяват.
Съвременните християни казват, че Христос е дошъл на земята да учи хората. Ние добавяме: Христос дойде на земята не само да учи хората, но и да ги освободи от веригите на робството, от всички криви възгледи и разбирания за живота. От рождение още човек носи в себе си криви, изопачени възгледи за живота. Хората искат да бъдат добри макар и външно само. Затова, когато се яви някой да ги намаже отгоре с бяло, те са. доволни на това и казват: добри хора сме. Добри сте, но външно само. Като проникнете вътре в себе си ще видите, че не сте навсякъде бели. Същото се отнася и за лошия човек: външно е черен, боядисан с черна боя, но вътре е бял. Всички неща, които се менят, са. относително реални. Следователно мисли и чувства, които постоянно се менят, също са относително реални. Обаче има мисли и чувства, които никога не се менят. Те са абсолютно реални. С такива мисли човек може да прави чудеса. Те са силни мисли и могат да въздействуват не само върху даден човек, но и върху окръжаващата среда. За да дойде до постоянните мисли и чувства, човек трябва да се свърже с Бога.
При това положение той може да постигне всичко, каквото желае. За това, именно, Христос казва: „Да бъде според вярата ви!".
Вярата е онази магическа пръчица, с която човек върши чудеса: ако е болен, веднага може да оздравее; ако е на смъртно легло, веднага може да възкръсне. Всички хора търсят тази магическа пръчица, но затова се изискват нови възгледи и разбирания, нова любов. Новата любов се постига само чрез връзка с Бога. Това подразбира познаване на Бога. Без връзка с Бога не може да се говори за познаване на любовта, на истината и на светлината. В широк смисъл на думата познаването разбира дълбоко чувствуване на Божията Любов както в самия себе, така и в своя ближен. Това значи да отвори човек душата си за любовта. Отворената душа за Бога е щедра и готова да дава. Ако не дава човек не може да люби. Даването е качество, присъщо на човешката душа. Слезете ли долу, между животните, там никакво даване не съществува. Животното мисли само за себе си. Кое животно мисли да приготви храна за друго, или да му донесе нещо, с което да му помогне в някой труден момент? Човек може да направи това, но животното - никога.
Много черти отличават човека от животните. За пример, човек може да диша правилно и съзнателно, а животното не може. Който диша дълбоко и съзнателно може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи дишането правилно другите процеси остават безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. Какво може да постигне човек без дишане? Той е подобен на ожаднял пътник, който се е спрял пред студен чист, планински извор, но няма съд, с който да си гребне малко от водата му. Този човек се намира в положението на пътник, за когото се казва: „Вода гази, жаден ходи; хляб си носи, гладен ходи.“. За да се домогне до правилно дишане и мислене, до правилно хранене, човек трябва да приеме новото разбиране. Върви ли още по стария път, той нищо не може да постигне. Ако срещна хора, които могат да задържат въздуха в дробовете си до половин час, аз съм готов да ги заведа на Луната. Досега не съм срещнал подобни хора. Някои имат малки постижения в това направление. Те задържат въздуха едва до три минути, остават им още 27 минути.
Всички явления и прояви на живота представят колелото на живота, което се движи по определен път. Който разбира законите на живота и ги прилага, той може да върти колелото на живота. Който не разбира законите на живота, не може да върти колелото на живота. Който може да върти колелото на живота, той е господар на положението си. Той сам отваря и затваря вратите си, той е свободен. Не може ли да върти колелото на живота, човек е роб на условията. Той е затворник и чака други да отварят и затварят вратите на затвора. Колко хора днес сами си отварят и затварят вратите? Казвате : толкова лоши хора ли сме ние? Не е въпрос дали сте боядисани с бяла или с черна боя, това не ме интересува. Понеже съм реалист, за мене е важно да зная колко хора могат днес сами да си отварят и затварят вратите. Нека всеки си зададе въпроса : „Сам ли си отварям и затварям вратите, или слугите ми вършат тази работа?“ Човек трябва сам да си отваря и затваря вратите. Главното нещо, което Христос придоби на земята, е това, че взе ключовете на ада в ръцете си. Той сам отваряше и затваряше вратите на ада. С това Христос стана господар на положението.
Следователно, докато човек не може сам да отключва и заключва вратите на своя живот, всякога ще бъде роб на условията. Докато ключът не е в неговите ръце, той ще живее в света на промените: ще остарява и ще се подмладява; ще умира и ще оживява. Като умре, човек минава през областта на намалението да научи великата тайна на живота. Като не разбират живота, хората очакват да дойде огнена колесница от небето и да се възнесат нагоре, както е станало някога с пророк Илия. Знаят ли те през какъв път е минал пророк Илия, докато е дошъл до положение да се възнесе на небето с огнена колесница? Някои искат да бъдат като Христа. Знаят ли те през какъв път на страдания е минал Христос, докато дойде до възкресението? Даже и Христос, най-големият герой в света, като се намери пред непоносими страдания, каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!" На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“. Като се примири с противоречията и предаде Духа си на Бога Христос разреши главния въпрос – въпроса за смъртта - и възкръсна. Всеки., който следва Христа, ще разреши въпроса за смъртта и ще стане едно с Него. Не следва ли Христа, човек не може да бъде едно с Него. Невъзможно е смъртният да живее при безсмъртния, невъзкръсналият - при възкръсналия. Следователно, за да живее при Бога, човек трябва да бъде безсмъртен.
Сега, да се върнем към основната мисъл на лекцията. Тя е следната: човек диша по един начин, животното - по друг. Грамадна е разликата между дишането на човека и това на животното. При това правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. Като мисли право, човек се издига над животното и започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни. По това именно се отличава човек от животното, което мисли само за себе си. В това отношение животното е символ на краен егоизъм. Апостол Павел казва: „Ние не живеем за себе си и не умираме за себе си". Ако човек изпадне в положение да мисли само за себе си, той е дал път на животинското в своя живот. Човек трябва да живее за Бога и да умира за Бога. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време - най-малко половин час. Този човек е господар на тялото си. Той влиза и излиза свободно от него и се разхожда из пространството. Ще дойде ден, когато човек ще може да се разхожда по цялата Слънчева система, да придобива знания за живота на другите планети. Възможно ли е това? За вярващия всичко е възможно; за невярващия нищо не е възможно.
Съвременните лекари мъчно лекуват парализирани хора. Има паралитици, които лежат на едно място с години и мислят само за болестта си. Ако някой лекар-психолог успее да ангажира мисълта на паралитика с някой важен въпрос болният може да забрави болестта си. Ако в това време лекарят заповяда на болния да стане от леглото си и да тръгне, той ще изпълни заповедта му и ще забрави, че е болен. Тъй щото не мислете, че е невъзможно да задържите дишането си половин час и повече. Това е невъзможно да стане изведнъж, но е възможно постепенно. Човек трябва да започне да задържа въздуха в дробовете си от 20 секунди и всеки ден да увеличава по няколко секунди. Постигне ли това, човек лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията си. Те ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си половин час, той е богат човек. Богатството само иде при него. Този човек е господар на условията. Той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Каквото пожелае може да направи. Достатъчно е да изпрати мисълта си към някой банкер, за да получи от него такава сума, каквато му трябва. За такъв човек се казва, че каквото хване в ръката си, всичко се превръща в злато.
Като ученици вие се нуждаете от нова, абсолютна вяра, която превъзмогва всички мъчнотии. Приложете вярата си, работете съзнателно върху себе си и не чакайте наготово. Някои очакват Бог да им даде наготово всичко, от което се нуждаят. Бог дава само подтик на човека, а работата и усилието са от него. Чуете ли гласа на Бога да казва: Стани! - стани и започни да работиш. Не чакай повторно да те събуждат. - Ама защо трябва да стана? - Стани и не питай. Дали си скръбен или радостен, не питай защо е дошла скръбта или радостта. В този момент с тебе заедно се радват и скърбят стотици хиляди и милиони хора. Приеми скръбта и радостта като благословение, изпратено от Бога, и благодари за него. Като благодариш, ти ще придобиеш някакво благо. Доволният всякога се възнаграждава. От тебе се иска едно: да застанеш на такова място, че да попаднеш на благословението, което иде от Бога. Ако очаквате първите слънчеви лъчи, качете се на някой планински връх и бъдете готови да ги посрещнете. Не се крийте в низините да чакате оттам да ви вадят. Искате ли да получите Божието благословение, застанете на мястото, дето то минава и чакайте.
Какво разбрахте от всичко казано досега? Ако нищо не сте разбрали, мълчете и чакайте времето, когато ще разберете; ако сте разбрали нещо, приложете го. Като приложите разбраното, ще направите една от най-близките разходки в пространството - до Луната.
- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
22. Лекция от Учителя, държана на 21. януари 1931 г., София. - Изгрев.
Общ Окултен Клас
21.01.1931 Сряда,
София
|
Начало
