Размишление. Чете се темата: „Произход на човешкия мозък".
Като изучават известни въпроси някои се оплакват, че срещат неразбрани неща. За да ги разберат те търсят компетентно лице да им даде малки обяснения. Според мене неразбраните неща са. разбрани, а разбраните са неразбрани. Какво означава тази мисъл? Когато казвам, че неразбраните неща са разбрани, имам пред вид следното: те са неразбрани отвън, а разбрани отвътре. Разбраните неща пък са разбрани отвън, а неразбрани отвътре. Кое от двете неща е за предпочитане: да разбираш отвътре или отвън? Най-добре е човек да разбира отвън и отвътре, но това е достъпно само за съвършените хора. Обикновените хора разбират или отвън или отвътре. Следователно, както и да разбират, все ще остане нещо неразбрано.
Като ученици вие трябва да започнете от малките величини и постепенно да отивате към големите. Представете си, че ви са дадени две греди, едната е широка пет сантиметра, а другата -два. Можете ли да определите каква тежест издържа всяка греда? Ще кажете, че този въпрос не ви интересува. Ако трябва да минете някоя река през мост от греда, дебела пет сантиметра, няма ли да се интересувате от нея? Ще се интересувате, разбира се, защото от дебелината и издръжливостта на гредата зависи вашето благополучно минаване на реката. Интересът ви ще бъде още по-голям, ако трябва да минете реката с кола. Ако въпросът за гредите не ви интересува, какво ви интересува тогава? Ще кажете, че за вас е важен въпросът за вярата. Казвате, че човек трябва да вярва в Бога. Какво разбирате конкретно под думите „вяра в Бога"? Да вярва човек в Бога това значи да не се съмнява никога. Истинската вяра изключва всякакво съмнение. Ако бащата обещае на детето си, че ще му донесе орехи, детето ще вярва 101% в думите на баща си. Обаче, ако бащата не донесе орехи и каже, че не са за тази вечер, детето ще остане в недоумение. То не може да разбере коя е тази вечер, когато бащата ще донесе орехи. Ако може да си отговори коя вечер е определена за ядене на орехи, то би могло да я дочака. Не може ли да си отговори, в него ще се яви съмнение. Орехите ще постигнат целта си ако детето не се усъмни. Щом се усъмни те са вече безпредметни.
Както бащата обещава да донесе орехи на детето си, така и на вас обещават и са. обещавали да ви донесат орехи, но не са изпълнили обещанието си. Защо? Защото сте ги очаквали още същия ден, а те са определили друго време. Казвате: не получих днес обещаните орехи. Думата „днес" е относителна. Един ден се състои от 24 часа, от една седмица, от един месец, от един век и т.н. Когато Господ обещае днес да ви даде нещо, вие го очаквате още първата вечер. Вие трябва да намерите коя вечер именно е определил Бог. Тя може да се съвпадне с вашата вечер, а може да е последната вечер от годината. Ще кажете тогава, че всичко е загубено. Нищо не е загубено - законът на вярата е такъв. Ако нямате вяра, която да устоява на всички мъчнотии, вие нищо не можете да постигнете. Какво можете да направите с вяра, която има издържливостта на греда дебела два, три до пет сантиметра? По такава тънка греда могат да минават мишки, плъхове, агънца, но човек с голяма тежест едва би могъл да мине. Гредата лесно ще се огъне и счупи. Какво ще стане с вас, ако минете през тази тънка греда, която се огъва и счупва под тежестта ви? Вие ще кажете, че гредата ви е излъгала. Гредата не ви е лъгала съзнателно но като гледала, че по нея минават мишки, плъхове, кокошки, агънца, тя мислила, че е здрава и може да издържа големи тежести. Понякога и човек като гредата се мисли по-голям и по-силен, отколкото е в действителност но вижда, че се е лъгал. Ако рече да се сравнява със слона, във физическо отношение слонът е по силен от него. Обаче в умствено отношение човек стои по-горе от слона.
Както няма ясна представа за физическите си сили, също така човек няма ясна представа за невидимия свят. Затова именно той мисли, че каквото пожелае от невидимия свят, ще му се даде. И това може да бъде, но при известни условия. Казано е в Писанието, че ако всичко, каквото човек желае, е съгласно с волята Божия, ще стане. Обаче ако желанията му не са съгласни с волята Божия, няма да се реализират. Тъй щото, ако желанията ви се реализират, това показва, че вашата воля е едно с Божията; не се ли реализират, вашата воля не е в съгласие с Божията. Има неща, които не се дават изведнъж. Колкото да се молите няма да ви се дадат. Някой иска изведнъж да стане ясновидец, да вижда всичко, което става в невидимия свят. Това е невъзможно. И напреднали души даже нямат възможност да виждат всичко, което става в невидимия свят. Даже и Христос, Който имаше голямо послушание към Бога, не можа да разбере всички неща изведнъж. но постепенно. Затова Той се молеше на Господа да му даде повече светлина, да вижда нещата ясно. Той казваше: „За този час съм дошъл.“ На каквито изпитания да се натъкна, Христос ги разреши правилно. Той знаеше,че е дошъл за този час.
Какво правят съвременните хора като се натъкват на изпитания? Като се намерят пред някаква мъчнотия или препятствие в живота си, мнозина се връщат назад, не искат да правят усилия, да преодоляват. Те мязат на онзи клиент, който отива на бакалницата да си купи нещо но чете надпис: „Днес с пари, утре без пари“. Поглежда парите си и намира, че няма да му стигнат. Какво трябва да направи? Той трябва да се върне назад да вземе още пари. С това мъчнотията се премахва. Обаче като не иска да се върне у дома си той стои пред дюкяна и разисква: какъв е този бакалин? Защо е турил този надпис? Колкото и да разискваш бакалинът няма да махне надписа си. Ти трябва да се върнеш назад и да вземеш още пари. Ще дойде ден, когато същият бакалин ще тури надпис: половин час давам без пари. Кой каквото иска може свободно да си вземе, но ако попадне в точно определения час. Тъй щото не питайте какъв е този бакалин, но бъдете готови да се съобразите с неговите закони.
Бакалинът е природата, която спазва строго своите закони. Постави ли един закон в действие тя за никого не го изменя. Когато иска да платиш ще плащаш без никакви разсъждения. Когато дава даром няма да питаш защо постъпва така, но ще вземеш торбата си и ще заемеш мястото си, ще чакаш ред. да получиш нещо от благата на природата. Като дойде твоят ред можеш да вземаш, колкото искаш.
Сега да се върнем към въпроса за гредите. Като изучавам живота на хората казвам: „Гредите на вашите къщи са много тънки. Няма да мине много време къщите ви ще се съборят и ще ви затрупат.“ Какво трябва да направите за да избегнете това нещастие? Трябва да смените гредите на къщите си. Ако гредите са. дебели два-три сантиметра, трябва да ги смените с по-дебели. Всеки човек е поставен на външни и вътрешни изпитания, за издържането на които се изисква здрава, солидна къща. Какви трябва да бъдат гредите на къщата на един светия, който минава през големи изпитания? Дебели трябва да бъдат гредите на къщата му.
Някои запитват защо трябва човек да минава през изпитания? Не може ли без изпитания и страдания? Изпитанията имат свой вътрешен смисъл. В изпитанията има нещо разумно, което показва, че без тях не може. Как и от какво правят хората хляб? От брашно, квас и вода. Те взимат тези материали, разбъркват ги, омесват тестото, правят от него хлябове, които най-после пекат на фурната. Не е лесно да омеси човек един хляб. Докато го омеси и опече, той минава през известни мъчнотии. Не е ли по-добре тогава да вземе малко брашно, да го изсипе в устата си и да задоволи глада си? Защо трябва да се мъчи? Кое е за предпочитане: да яде добре омесен иопечен хляб или да сипе малко брашно в устата си и да се задоволи? За да си ушие дреха човек отива на пазара да избере плат, после го крои, шие, докато един ден каже, че дрехата му е готова. Докато облече новата си дреха той е минал през известни мъчнотии и изпитания. Не е ли по-лесно да вземе плата си, да се увие в него и да тръгне по работа? В началото е по-лесно да се увие в плата, но на края ще срещне по-големи изпитания. Кое е за предпочитане: да се облече с дреха, скроена и ушита по мерките на тялото му или да се огъне в един плат? Следователно, който се справя разумно с изпитанията и мъчнотиите си, той се мъчи в началото, накрая благува. Който иска да избегне изпитанията, в началото благува, накрая се мъчи. Кое от двете положения е за предпочитане?
Когато злото дойде в света, всички казват: „Ела зло, че без тебе по-зло." За изяснение на тази поговорка, ще приведа един анекдот от турския живот. Във времето на един от турските паши турците имали обичай да носят чалми на главата си, дълги пет-шест метра. Дълго време мислил пашата как да ги застави да не увиват главите си толкова много. Той намирал, че тия чалми нито са. хигиенични, нито икономични. Знаете ли какво нещо е да увиеш около главата си пет-шест метра плат? Най-после пашата дошъл до едно решение. Той издал заповед да хващат българите, наречени гяури, и да ги връзват. Всеки турчин имал право като срещне гяур да го хване и върже без никаква предварителна присъда. Ако няма на разположение въже, да отреже от чалмата си едно парче и с него да го върже. Същевременно пашата говорил лоши работи по адрес на българите за да създаде настроение против тях. Като изпълнявали ревностно заповедта на пашата турците останали с чалми, дълги около един метър. В първо време те протестирали против заповедта на пашата, защото изрязали чалмите си, но като опитали практичността на късите чалми, останали доволни. Българите, от своя страна, носели в домовете си парчета от турските чалми. Във всеки български дом се развявали турски чалми.
Днес всички хора, мъже и жени, носят на главите си чалми по десет метра дълги. Като срещне някой човек с такава чалма природата намира причина, за която го заставя да отреже девет метра от чалмата си и казва: „Скоро отрежи девет метра от чалмата си. Достатъчно ти е един метър дълга чалма.“ Чалма, дълга десет метра, представя неестествените човешки желания. Какво ще ви допринесе едно неестествено желание? Какво ще ви допринесе една турска чалма? Всяко нещо, което човек употребява, всяко негово желание трябва да има практическо приложение. Какъв смисъл има от голяма чалма а малък ум? За предпочитане е човек да има голям ум, а малка чалма, отколкото голяма чалма, а малък ум. За предпочитане е човек да има малко желания, които може да реализира, отколкото много желания, които не могат да се реализират. За пример, добро е желанието на човека да стане силен, но той трябва да знае как и къде да приложи силата си. Ако някой е развил голяма сила, той ще тръгне по света да се бори с големи борци. Ако може да надвие всички големи борци и няма повече с кого да се бори защо му е тази сила?
Мнозина имат желание да влязат в невидимия свят да придобият знания. Готови ли са. за тези знания? Те мислят, че знанията се придобиват лесно. Ако ученикът влезе в пети клас и не може да разбира уроците, които учителите преподават, трябва да се върне в по-долен клас. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя иска от ученика да знае всички уроци, които му се преподават. Не знае ли уроците си, тя ще го връща от един клас в друг, докато дойде до този клас, в който може успешно да работи. Много години може да седи в един клас, но докато не научи уроците си отлично тя не го пуща в по-горен клас.
Някои хора мислят, че могат да прекарат живота си на земята и без разрешени задачи. Те се лъжат. Много пъти човек ще дохожда на земята и ще си заминава, докато научи всички земниуроци. Като живее на земята той трябва да знае защо е дошъл, как е създаден и т.н. Ако не може да отговори на тия въпроси, човек казва: Бог е създал света. Както намерил за добре, така го е създал. Това не е моя работа. Пък и мене е създал такъв, какъвто съм днес. Много се лъжеш. Бог не те е създал такъв, какъвто си днес. Така както сега разсъждаваш, това не е Божествено разсъждение. Така както разсъждаваш, това е суеверие. Ти си учен човек, трябва да дадеш доказателства за всичко, което те обикаля. Ученият човек доказва нещата. Като види една тънка греда, върху която искат да поставят голяма тежест, той казва: тази греда е слаба, няма да издържи. - Отде знаеш? - Правил съм опит. Турял съм върху нея различни тежести и зная силата й. Без да мисли много човек казва, че Бог го е създал такъв. Къде е документът, с който може да докаже това? Къде е марката му, белегът, който показва, че е създаден от Бога? Всеки фабричен артикул носи марката или фирмата на фабриката, в която е правен. - Ама аз имам ум, сърце, воля, с които мога да работя. - Добре, щом имаш ум, радвам се, че съм срещнал човек, който може да хвърли светлина върху решаването на една трудна задача. Задачата е следната: може ли слугата да бъде свободен, а господарят роб? По кой начин ще познаеш има ли господарят здрав гръбнак да издържи на всички изпитания? Как ще познаеш кой е истински слуга?
Сега и на вас задавам същата задача. Според мене истинският господар се познава, когато слезе от положението, в което се намира, и стане слуга. Ако като слуга запазва свободата си и изпълнява службата си с любов, той е разумен господар и може да издържи на всички изпитания. Той слиза до положението на слугата без да съжалява за господарството си. Ако не се решава да напусне господарството си и се страхува да не осиромашее, той е роб на положението си. Господарят трябва да има светъл ум, благородно сърце, да се справя лесно с мъчнотиите. Истинският слуга пък ще познаете като го поставите в положението на господар. Ако при това положение той не се измени и запази същите отношения към хората, каквито е имал като слуга, той е умен и благороден човек. Той може да бъде господар. Следователно искате ли да познаете господаря, поставете го на мястото на слугата; искате ли да познаете слугата, поставете го на мястото на господаря. По този начин и природата изпитва хората.
Съвременните хора са недоволни от живота, защото работите им не се нареждат както те мислят. Момъкът се хвали, че е намерил добра и умна мома, иска да се ожени за нея и ме пита какво е моето мнение по този въпрос. Аз му казвам: ако си готов през целия си живот да слугуваш на тази мома, да изпълняваш всичките й заповеди, ожени се. - Аз искам да бъда свободен, аз искам да бъда господар. - Щом искаш да бъдеш свободен, да господаруваш над жената, ти ще бъдеш нещастен. Момата ми казва, че е намерила добър момък, с когото иска да се свърже. И на момата казвам същото. Ако е готова цял живот да служи на този момък, да изпълнява желанията му с любов и съзнание за това, което върши, нека се омъжи за него. - Ама аз искам да се осигуря, да бъда независима, да бъда господарка. - Щом имаш такива желания знай, че ще бъдеш нещастна. Такива са законите на физическия свят. Каквито са законите на физическия свят, такива са и на духовния. За да може човек да приложи физическите закони в духовния свят, той трябва да знае как да ги превръща. Както ученият превръща твърдата материя в течна, течната – във въздухообразна и въздухообразната - в светлинна, така и духовният човек трябва да превръща физическите закони в духовни и да си служи с тях.
Днес повечето хора се оплакват от семейния си живот, от своето нещастие. Защо са нещастни? Защото не разбират основните закони на живота и не знаят, как да ги приложат.Любовта признава един закон: който обича, трябва да е готов да слугува. Ако обичаш и очакваш да ти слугуват, ти си на крив път. Който обича той е силен и може да слугува. Когото обичат, на него слугуват. Той е слаб и затова взема положението на господар. Ние виждаме този закон и в семействата. Кой е най-големият господар в семейството? Детето. По-голям господар от детето няма. Достатъчно е да ревне само за да накара и майката, и бащата да тичат около него. Каже ли една дума, издаде ли една заповед, всички тичат, всички са готови да я изпълнят. Магическа сила крие детето в себе си, но временно - година, две, три години най-много. След това магическата сила на детето изчезва. Родителите закачат един закон на стената - същата магическа пръчица, с която детето си е служило, и като не слуша, законът започва да играе по гърба му. Както родителите постъпват с децата си, така и природата постъпва с всички хора. Като се роди човек природата е крайно внимателна към него. Тя го слуша и изпълнява заповедите му. Щом види, че той започва да злоупотребява с правата, които му са дадени, тя взема пръчицата и започва да го налага като му казва: „Понеже не си разбрал Божия закон, аз ще ти дам първите уроци.“ Пръчицата представлява страданията. Защо идат страданията върху човека? Защото не е изпълнил Божия закон.
Време е вече хората да се освободят от старите си разбирания и да идат към новите схващания. Сега хората се критикуват едни други, правят си бележки. Всеки изисква от своя ближен добри отношения но трябва да знае, че и от него се изискват такива. Щом знаеш как трябва да постъпва човек и ти трябва да постъпваш по същия начин. В това отношение природата е много строга. Ако си взел от някого пари на заем и си определил деня и часа на връщането им трябва точно да изпълниш обещанието си. В противен случай природата ще те държи отговорен. Тя ще тропне на вратата ти и ще каже: „Стани! Иди да изплатиш дълга си.“ Някои хора взимат пари на заем, обещават, че ще ги изплатят на време, но не изпълняват обещанията си и мислят, че нямат никаква отговорност. Те искат да заемат високи длъжности в света, а за отговорности не мислят. Слушате някой да казва, че иска да стане министър, професор, свещеник, владика, майка или баща, а какво се иска от него за тия служби не мисли. Знаете ли какво значи да бъдеш свещеник, владика, майка или баща? Това са най-високите служби, които човек може да заеме. Като заемат тия служби и не ги изпълнят както трябва, хората казват: „Не струва човек да бъде свещеник, владика, майка или баща.“ Защо не струва да вземеш една от тия служби?
Днес всички. хора са заели едни от най-свещените длъжности и са недоволни. Майката е недоволна от положението си, бащата - също. Ученият е недоволен, че не е първокласен учен. Девицата е недоволна от положението си - не е много красива. Мислите ли, че Аристотел, Платон и много от старите учени днес ще минат за първокласни учени? Ако Аристотел и Платон се явят днес със своите теории и възгледи за материалния и духовния свят ще издържат ли? Някои от техните теории и възгледи ще пропаднат. С това не искам да кажа, че те не са били учени и философи, че техните научни възгледи нищо не струват. Не искам да кажа, че днес няма учени хора в света но искам да обърна вниманието ви на факта, че ние живеем в прогресивен свят, в който нещата постоянно се изменят и вървят напред. Две течения действат в света: едното течение иде от центъра на Слънцето към Земята, а другото - от центъра на Земята към центъра на Слънцето. Човек се движи между тези две течения, вследствие на което съзнанието му се мени. Това, което в даден момент носи в съзнанието си, следният момент е претърпяло някаква промяна. Затова казваме, че всичко в света е подложено на промени.
Като ученици вие трябва да работите с мисълта си, да прилагате своите добри мисли в живота си да се ползват и другите хора от тях. Представете си, че през ума ви мине една отрицателна мисъл. Какво трябва да правите с нея? Ако сте неразумни ще започнете да се сърдите защо е дошла при вас и ще се чудите как да я изпъдите. Тази мисъл не е дошла само до вас. Тя е минала през много умове но се е спряла в дадения момент при вас. Защо? Иска някакво разрешение. Щом е така, вие трябва да я приемете като задача и да започнете да я решавате. Най-първо ще видите отде е дошла, какво носи със себе си, защо е станала отрицателна и т.н. Като си отговорите на тия въпроси, вие ще я превърнете в положителна и ще я изпратите в пространството. Тя ще мине през много умове и отново ще се върне при вас. Всяка положителна мисъл е плод, от който пръв се ползува онзи, на чието дърво е узрял. Като работите по този начин вие взаимно си помагате и работите ви вървят успешно. Така трябва да работи всеки човек за да съдейства за повдигането на цялото човечество.
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си. Защо нямат успех? Защото очакват всичко наготово както птиците очакват зимно време да им подхвърлят трошици. Да очаквате на другите това нищо не допринася. Човек трябва да учи. Ако учи уроците си добре и правилно решава задачите си, ученикът се ползува от уважението и обичта на своите учители и съученици.Който не иска да учи, казва: „Дошъл съм вече на земята, няма какво да се прави. Както и да е, ще изкарам един живот и ще си замина там, отдето съм дошъл. Ще си хапна и пийна - никой нищо не иска от мене.“ Този човек е на крив път. Животът не е гостилница. Гостилницата е прибавка към живота. Животът не е забавление. Забавлението е също прибавка към живота. Кое е същественото в живота? Същественото в живота е да се учим и да изпълняваме волята Божия.
Какво разбирате под думите „изпълнение на волята Божия?" Да изпълни човек волята Божия това значи да даде ход на разумното в себе си. Дойде ли в ума му отрицателна мисъл, той трябва да я превърне в положителна и да я изпрати в света, да мине през умовете на хората, да даде плод и отново да се върне при този, който я проектирал в пространството. С обработването на отрицателните мисли и превръщането им в положителни вие подобрявате както своя живот, така и живота на своите ближни. Ако всички хора работят по този начин, те ще създадат около себе си една магнетична среда. Животът трябва да се превърне в музика и поезия, а не в проза. Отрицателните мисли, чувства, постъпки на хората съставят прозата на живота. Прочетете ли нещо от тази проза, започнете да го превръщате в поезия. Това е задачата на всеки човек, който е дошъл на земята.
За да изпълните задачите, които ви са дадени, трябва да учите. Вие се нуждаете от положителна наука, от познаване на себе си. В познаването на себе си човек изучава целия космос. Някой поглежда ръката си, върти я на една и на друга страна, но нищо не разбира. Ръката крие много неща в себе си. Тя е архив както на миналото, така и на настоящето. Много хора са работили върху ръката, затова ние я считаме колективно дело. Който може да чете по ръката, познава през какви фази са минали дедите и прадедите на даден човек. По ръката той познава онова, което става и ще става в космоса: ще има ли петна на слънцето, кога ще стане земетресение и т.н. Това не се разбира изведнъж. За да чете по ръката човек трябва да бъде голям математик. Той трябва да прави изчисления, корекции и тогава да се произнася за онова, което предстои да става. Преди да дойде до тези знания, човек трябва да се научи да благодари за всичко, което му е дадено. Ако не знаете нещо, благодарете че сте невежи по този въпрос; ако страдате благодарете, че сте удостоени със страдания. Има разумни и неразумни страдания. Привилегия е за човека да има разумни страдания. За тези страдания именно е казано в Писанието: „Радвайте се, когато страдате.“ Докато страда, човек е в правия път. Има ли страдания, той още не е влязъл в пътя. Като страда човек,това показва, че той е заел висока служба, която още не може да изпълнява правилно.
Светът се нуждае от нови хора. За да дойде това време хората трябва да се откажат от старото. Мъчно е преминаването от старото към новото, но за да се справи с мъчнотиите, човек трябва да знае как да приложи новото. Когато Давид излезе на борба с Голиата, той взе със себе си тоягата и прашката си. Обаче Саул му даде оръжие, шлем, да се бие по-изкусно. Като тури новото оръжие на себе си Давид видя, че не може да си послужи с него и каза: ако изляза с това оръжие срещу неприятеля непременно ще бъда бит. Той хвърли новото си оръжие, взе старата си тояга и прашка и победи .неприятеля си. Сега и на вас казвам: ако приемете новото в света, а не знаете как да го приложите, ще ви бият. В този смисъл ново е това, което може да се приложи. Всяко нещо, което не може да се приложи, е старо. От това гледище, ние казваме: млад човек е този, който може да служи; стар е този, който не може да служи. Смисълът и красотата на живота седят в служенето.
Христос казва: „Не дойдох да ми послужат, но да послужа.“ Който не е опитал резултатите на служенето обижда се и казва: за слуга ли съм дошъл на земята? Ако можеш да слугуваш, всякога ще бъдеш млад. Няма по-велико нещо от служенето. Да знаеш да слугуваш това значи да туряш винтовете на машините на място. Някой художник нарисува една картина но не му харесва нещо, намира някакъв дефект. Тук бутне, не се изправя дефектът; там бутне, пак не се изправя. Най-после захвърля четките, отказва се да изправя дефекта. Като минат два-три дена той пак отива при картината си. Бутне на едно, на второ място и изведнъж дефектът изчезва. Защо? На място е бутнал. Следователно от човека се иска да бутне на място. Щом бутне на място, всички работи се изправят.
Често хората изпадат в положението на художника, виждат своите погрешки, но не могат да ги изправят. Защо? Не знаят къде да бутнат. Дълго време ще побутват тук-там, докато един ден бутнат точно на място и картината придобие естествения си вид и красота. Животът на всеки човек е картина, която има малки погрешки. Като работи съзнателно върху себе си човек намира погрешките на картината си и ги изправя. След това той изнася картината си на изложение. Всеки човек трябва да знае, че животът му ще бъде изложен пред целия свят. Тогава той ще разбере стиха, в който Христос е казал, че няма нищо скрито-покрито в света.
И тъй, когато разумните и напреднали същества видят картината ви, ще ви запитат: „Отде идете?“ - От земята. - „Какво научихте на земята?“ - Едно разбрахме на земята: няма друга планета във вселената с по-тежки условия за живот от тия на земята, но няма и по-интересна планета от земята. Големи противоречия, мъчнотии и нещастия има на земята, но и много интересни неща стават на нея. Заслужава си да живее човек на земята! Тъй щото, каже ли човек за себе си, че има големи противоречия и мъчнотии, същевременно трябва да знае, че е интересен човек. Лошият човек е интересен. И обратното е вярно: интересният човек е лош. Зад всяко противоречие се крие нещо интересно. Като знаете това благодарете на Бога, че живеете на земята която, от една страна, е пълна с противоречия и мъчнотии, а от друга - интересна. Това, което научите на земята, никъде другаде не бихте могли да научите. На нашата земя именно е верен законът: „За онези, които любят Бога, всичко се превръща на добро".
Хората се оплакват от условията на земята. Въпреки това когато я напущат, плачат. Защо? Защото подсъзнателно те разбират, че животът на земята е интересен не само за хората, но и за ангелите, и за възвишените същества. Те отдалеч наблюдават и изучават живота на хората. Някои от тях слизат даже на земята да им помагат.
Да се върнем към основната мисъл на лекцията - за гредите . Гредите представляват основата, върху която е съграден физическият и духовният живот на човека. Колкото по-правилни са разбиранията и възгледите на човека за живота, толкова по-здрави са гредите му. От тия греди може да се направи мост, по който да прекарват големи тежести. Какъв смисъл има да правите мостове, през които могат да минават само кокошки и агънца? Ако правите мост, направете го сигурен, здрав, от нищо да не се раздвижва. Често слушате да казват: ако си добър, бъди най-добрият човек в света. Ако си лош, бъди най-лошият. Казвате: трябва ли човек да бъде лош? Ние разбираме думата „лош" в друг смисъл, а не както хората я разбират. Да бъдеш най-лош човек това значи да издържаш на лошавината на всички хора. Да бъдеш най-добър, това значи да издържаш на добрините на всички хора. Не е лесно човек да издържа на добрините и на лошавините на хората. Някой човек вижда друг по-учен, по-красив, по-добър, по-силен от себе си и веднага сърцето му се свива. Защо? Не може да търпи хора, които го превъзхождат в нещо. Когато видите голямата красота и голямата грозота заедно това значи, че между хората е станало примирение. Ако грозната мома може да търпи при себе си красивата без да се смути сърцето й, тя е израз на доброта. И ако красивата мома търпи при себе си грозната, без да се възгордее или без да я унижи, и тя е израз на доброта.
- Само проявената Божия Любов , само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
21. Лекция от Учителя, държана на 14. януари 1931 г., София. - Изгрев.
Общ Окултен Клас
14.01.1931 Сряда,
София
|
Начало
