Размишление.
Човек трябва да живее съзнателно да използва всеки момент в живота си разумно. Какво се разбира под думите „момент на живота“? Под „момент на живота" разбираме единица време, единица мярка, с която човешкото съзнание измерва известни величини, събития и др. Без прилагането на тази мярка и да не иска човек преувеличава или намалява нещата. Изобщо, хората имат разположение повече към преувеличаване, отколкото към намаляване. Днес рядко ще срещнете човек, който да предава нещата така, както са в действителност. За пример, ако изнесете една своя идея пред едно общество, малцина ще я възприемат, както я предавате. Повечето ще внесат някакви преувеличения в това, което сте говорили. Някои пък няма даже да чуят какво сте говорили. Защо? Мисълта им била заета с нещо по-важно. За пример, как ще разбере вашата идея онзи, който страда от зъб? През всичкото време той ще мисли за болката си. Той казва: В дадения момент на живота ми е важен моят зъб. Значи всяко нещо, което в даден момент обхваща съзнанието на човека, е най-важно.
Като ученици, вие трябва да имате единица мярка от времето, с която да измервате нещата. Ето защо, като разглеждате своите възгледи не питайте дали са. прави, но задайте си въпроса: на моя страна ли е правото и право ли мисля? Ако човек разглежда нещата според своето лично право, това е едно нещо; ако ги разглежда според общото, Божествено право, това е друго нещо. Божествено право е това, което има пред вид славата Божия, доброто на всеки човек и на себе си. Божественото право трябва да бъде право за всички хора без изключение. Докато се ръководи от това право, човек може да се развива. Престане ли да го прилага и развитието му спира.
Съвременните хора искат първо да уредят работите си и тогава да мислят за Бога. Ако досега те не са. наредили работите си никога няма да ги наредят. Ако човек е дошъл на земята с неуредени работи нищо не може да постигне. Ще кажете, че сте объркали конците. Това е друг въпрос. Пияницата обърква конците, скъперникът - също, сиромахът - също. Щом са объркали конците, нищо друго не им остава освен да ги оправят. Човек не се е родил пияница, нито скъперник, нито сиромах. Той е станал такъв впоследствие. Щом е решил да оправя конците, той трябва да се върне в естествения път на живота, към своето първично състояние, както е излязъл от Бога. Лошият живот, лошите навици са вметнати неща в живота, от които човек трябва да се освободи. Ще каже някой, че така се родил. Не, той е взел нещо чуждо отвън и го вмъкнал в живота си като примес. Той казва: аз не мога да живея без своята каса, без своите книги и т.н. Ако си силен ще докажеш можеш ли да живееш без тия неща или не можеш. Докато живееш още можеш да носиш касата със себе си, но като дойде смъртта всичко оставяш настрана: жена, деца, дом, пари, книги. Ако си силен опитай се да се противопоставиш на смъртта. И най-големият юнак отстъпва пред смъртта и вижда, че това, без което някога не е могъл да живее, сега го оставя настрана, не се интересува от него. В турско време българските чорбаджии мислеха, че не могат без наргиле, но като дойдоха тежки времена видяха, че и без него могат.
Какво представя наргилето? Според мене, наргилето може да се уподоби на недоволството в човека. То е психическо, духовно наргиле в човека. Още като стане от сън, човек търси наргилето си - някакъв стар навик, който го прави недоволен. Както се е отказал от физическото наргиле, така човек трябва да се откаже и от психическото, т. е от лошите навици. Човек трябва да се откаже от слабостите си и от своите лоши навици, за да влезе в истинския живот. На всеки човек е дадена една важна задача, която трябва да свърши навреме и добре. Тази задача не седи в ядене и пиене,. в обличане и забогатяване. Това са второстепенни неща. За да реши задачата си правилно първото нещо, от което човек се нуждае, е здравето. Щом е здрав, той ще има на разположение и пари, и дрехи, и къща; ако е болен, каквото има, ще го изгуби. Докато е умен, човек има на разположение всичко: и пари, и дрехи, и къща. Искаш ли да бъдеш здрав пази това, което Бог ти е дал. Пази светлината на своя ум, както и топлината на своето сърце. Това е същественото, от което всеки човек се нуждае. Казвате: защо Бог ме е създал така? Изхвърли тази мисъл от главата си. Ако настояваш да ти се отговори на този въпрос, един ден ще получиш отговор, но горчиво ще съжаляваш. Днес казваш, че не можеш да живееш без това или онова, но един ден ще те поставят на изпит да ти докажат, че можеш без всичко това. В каквото положение да се намери в даден момент, човек трябва да приложи своята единица мярка от време, да бъде доволен от всичко. Доволството е сила. Не е въпрос човек да бъде през целия си живот доволен от едно и също положение, но той трябва да бъде доволен от най-малкото, което в даден момент получава. Като се нахраниш благодари за яденето, което ти е дадено. Някой яде днес, а за утре мисли дали ще има какво да яде. Ако си доволен от малкото, което днес ти се дава, и на другия ден ще ти дадат. Не си ли доволен на днешното, на другия ден още по-малко ще ти дадат. Който се е погрижил за днешния ден, той ще се погрижи и за утрешния. Ако мислиш, че утре ще дойде нещо по-лошо, ти се заблуждаваш.; ако мислиш, че утре ще дойде нещо по-добро, ти пак се заблуждаваш. Утрешният ден ще бъде точно такъв, какъвто е бил вчерашният.
Сега, като говорим за единица мярка, имаме пред вид живата единица. Тя може да се вземе от времето, от живота, от човека. Затова казваме, че единицата е обширна величина. За човека, за ангела казваме, че са. единици, но и за Бога казваме, че е единица. Той е единица, която не може да се сравни с нищо. Затова казваме, че Бог е единственият в света, на Когото думата е мощна. Той никога не греши. Дойде ли до интересите на живите същества, Той всякога ги има пред вид и нарежда работите им, както намира за добре. Ако човек, като малка единица, застане до Бога - голямата единица, получава се числото 11. Като съберем двете единици, получаваме двойката - число на противоречие. Наистина, ако дадете една ябълка на две деца, веднага се явява спор кое от тях да вземе по-голяма част. Кое от двете деца има право да притежава по-голямата част от ябълката? Понеже и двете деца са. на еднаква възраст мъчно можете да определите кое от тях има право да владее по-голямата част. Обаче, ако ябълката се даде на двама братя, единият на 21 години, а другият на 10, как ще разделят ябълката? Ако големият брат обича братчето си, ще му даде по-голямата част от ябълката; ако не го обича много, ще му даде по-малката част.
Значи, доброто, което правим, както и разположението, което имаме към хората, се определя от чувството ни към тях. Съзнателно или несъзнателно, човек се ръководи от своите чувства. Когато обичате някого като себе си, вие сте готови да му дадете всичко, от което той се нуждае. Ако има нужда от пари, вие бръквате в джоба си и вадите щедро, не поглеждате какво давате. Когато не обичате някого обръщате парата, гледате да не дадете повече, отколкото трябва. Когато се ръководи само от чувствата си да даде повече или по-малко, човек не е на правата страна.
Човек трябва да бъде справедлив. Той трябва да има една мярка, според която да постъпва. Без тази мярка той не знае къде колко да дава. Ако дава повече той казва, че обича; ако дава по-малко казва, че не обича. Защо някого обича повече, а някого по-малко, той сам не знае. Не е въпросът да обичате всички хора еднакво, но да прилагате към тях една и съща мярка. Човек трябва да мери нещата с една мярка, а не с две. Не казвам, че човек всякога прилага двете мерки, но когато не обича някого, по стар навик, той изважда втората мярка и започва с нея да мери. Тази е причината поради която, като не обича някого, човек е готов да вижда лошото в него. Той е готов да преувеличи и най-малкия му недостатък. Какво печели човек, ако преувеличи недостатъка на онзи, когото не обича, или преувеличи добродетелите на онзи, когото обича? Нищо не печели. Следователно, прилагайте единицата мярка към вашите постъпки и не преувеличавайте нито доброто, нито злото в хората. Кажете ли за някого, че е много добър, или много лош, питам: как измерихте количеството на доброто и злото в този човек? В даден момент човек може да бъде много добър или много лош - това зависи от външния стимул на живота, както и от вътрешното разбиране на човека. Според отношенията си към даден човек вие можете да го заставите да се прояви като добър или като лош. Ако отнемете ябълката от ръката на детето, то започва да плаче, да се сърди - става лошо. Дайте му след това две хубави ябълки, то ще се засмее, ще се зарадва и ще стане добро. Видите ли, че някое дете се стимулира изключително от своите желания ще знаете, че то няма единица мярка в живота си. От това дете не може да се очаква много. Когато иска да постигне известно желание и възрастният човек постъпва като детето. Той казва: това желание е Божествено и аз трябва да го постигна. Всъщност желанието му не е Божествено. Този човек изопачава Божественото.
Не изопачавайте Божествените идеи! Не предизвиквайте Бога! Дойдете ли до името Божие, пазете Го чисто и свято в душата си. Не Го ли пазите с нужната чистота и святост, нищо не можете да постигнете. Успехът на човека зависи от това доколко той държи името Божие чисто и свято в сърцето и в душата си. Името Божие е единица мярка, единица време. С това име човек може да си служи при всички мъчнотии и изпитания в живота. Ако си болен и помислиш за това име болестта ти ще се махне; ако имаш изпити като ученик или студент, достатъчно е да помислиш за това име, за да можеш спокойно да се явиш на изпит. Ако имаш да даваш, пак помисли за Божието име. Така ще смекчиш сърцето на кредитора си. Какво представлява Бог не мисли. За името Му обаче можеш да мислиш, колкото искаш. Всякога носи името Божие в съзнанието си като единица мярка и единица време. Един момент мисли, но мисли за това име като за нещо, което включва всички условия и възможности на Битието. Няма живо същество, което мисли лошо за името Божие. И най-лошите същества мислят добре за Него, защото са опитали Неговата сила и мощ, Неговата доброта и благост. И те се подчиняват на това име.
Следователно, искате ли да се развивате правилно, дръжте името Божие в ума, в сърцето, в душата си чисто и свято. Ще кажете, че трябва да вярвате в Бога, да ходите на черква, да изпълнявате известни обреди. Това е външната страна на въпроса. С вяра само или с външно поклонение работата не върви. Колко хора са. пропаднали, като са. живели само с вяра!
Един селянин от шопските села отишъл един петъчен ден на пазара да продаде маслото си, да си купи някои неща за дома си. Той турил маслото в една голяма делва. Всички хора, които минавали край него, поглеждали към маслото, намирали го доброкачествено и превъзходно. Двама млади апаши се спрели пред селянина, пазарили маслото и казали : „Ние ще купим маслото за един свещеник, при когото ти ще отидеш да вземеш парите. Ето адреса му. Иди при него, той ще ти плати.“ Селянинът повярвал на младите хора, дал им делвата с маслото, а от тях взел бележката, на която бил написан адресът на свещеника. В това време двамата апаши отишли при свещеника и му казали: „Отче, вземи тези 20 лева за молитва на един селянин, който е побъркан малко. Той ще дойде след нас. Каквото да ти говори ще знаеш, че не е с всичкия си ум. Ти му прочети няколко молитви да му олекне.“ Свещеникът повярвал на младите хора. Като дошъл селянинът, свещеникът извадил молитвеника си, турил епитрахила си върху главата на набедения болен и започнал да му чете молитви. Прочел няколко молитви, но селянинът не се интересувал от тях. Той искал парите за маслото си. Свещеникът се чудил за какви пари и за какво масло му говори селянинът но продължавал да му чете молитви. Най-после селянинът казал: „Отче, тази работа с четене на молитви не става. Трябва да платиш маслото!“ Свещеникът се уверил, че наистина селянинът е побъркан. И селянинът се чуди, защо свещеникът не плаща за маслото, а се прави на луд и чете молитви. И двамата били изиграни от младите апаши. Смешно е положението и на двамата, но кой човек не е бил изиграван? На кого не са туряли епитрахил на главата и не са чели молитви? Селянинът иска пари,. а свещеникът му чете молитви.
За да не изпадат в смешни положения,. хората се нуждаят от правилно разбиране. Човек придобива това разбиране от опитностите, през които минава, както и от опитностите на великите и свети хора, които са живели преди него. Библията, Новият завет съдържат опитностите на светии, пророци,. апостоли, които са живели няколко хиляди години преди вас, но са разполагали с големи знания Ако някой от тях дойде днес между вас ще видите, че наистина са били учени хора. Сегашните хора минават за учени, но работите им не вървят добре. Те казват, че любовта ще спаси света, но въпреки това светът и досега не е спасен. Защо? Любовта на хората не е още Божествена. Само Божията Любов може да спаси света, а не човешката. По какво се отличава Божията Любов от човешката? Божията Любов внася примирение в човека и той е готов да служи на целия свят. Да служиш на Бога, на ближния си и на себе си това значи да си придобил любовта, да си свързан с Бога. Който е готов да служи, той е силен човек. Не е ли готов да служи, той е слаб човек. Който люби, без да очаква да го обичат, той е силен човек. Любовта прави човека силен, макар по сила тя да се равнява на кибритена клечка. Любовта не може да запали целия свят, както и слънцето не може изведнъж да огрее цялата земя, но тя внася подтик във всички живи същества. Подтикът ги прави силни..
Днес се иска от всички хора да мислят право, да прилагат единицата мярка в своите мисли, чувства и постъпки. Не е нужно всички хора да мислят еднакво, необходимо е обаче право да мислят. Красотата на живота седи в разнообразието на нещата. Приятно е да гледате различни модели на дрехи, но всеки модел трябва да бъде по мярка ушит. Не са ли спазени мерките, този модел не се харесва. Копчетата също трябва бъдат на място. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Ако това има значение във физическия свят, колко повече има значение в духовния и в умствения свят. Всяка мисъл, всяко чувство трябва да бъдат на своето място. Кой кого обичал, кой обичал повече и кой по-малко, кого обичат и кого не обичат, това не е е ваша работа. Това значи да се занимавате с мисли, които са извън своето място. Занимавате ли се с такива мисли, вие внасяте дисхармония както във вашия, така и в целокупния живот. Като спирате вниманието си върху извънредни мисли, т.е. върху мисли, които не са на мястото си, с това показвате своето невежество. Казвате за пример, че някой човек е много обичан от хората, а въпреки това чувате, че той умрял. Възможно ли е това? Любовта прави човека безсмъртен. Може да обичате само онзи човек, в когото любовта живее. Ако майката бие детето си често и казва, че го обича, тя не разбира любовта. Не можете да биете детето си ако го обичате. Това дете не дава повод за биене. Ако родителите обичат детето си това показва, че любовта е в него. То само става обично. Дето е любовта, там е животът.
Човек обича хляба по същата причина - живот носи той. Първата хапка е най-сладка, защото получавате от нея най-много енергия. Някои приемат тази енергия и се ползуват от нея, а други не могат да я приемат. Това зависи от съзнанието им, как гледат на този въпрос.
Същият закон се отнася и до човешките мисли. Ако човек има съзнателно отношение към дадена мисъл, той се ползува от нея. Няма ли съзнателно отношение към някоя мисъл, тя минава и заминава край него без да му предаде нещо. Всяка мисъл, съзнателно приета от човека, внася в него здраве, богатство и безсмъртие. Не може ли мисълта да внесе в човека тия качества това показва, че той е слушал и възприемал външно само, а не и вътрешно. Мисълта минава покрай него без да го засегне дълбоко. Следователно каже ли някой, че ви обича, вижте първо дали той обича Бога. Ако обича Бога, и вас ще обича; не обича ли Бога, и вас не обича. После ще каже, че вярва в Бога. Ако не обича Бога, той не може да вярва в Него. Вярата се обуславя от любовта. Колкото повече обичаш някого, толкова повече вярваш в него; колкото по-малко го обичаш, толкова по-малко му вярваш. Какво виждаме в отношенията на хората? Колкото по-малко се познават, толкова повече си вярват и толкова повече се уважават. Щом се опознаят повече, те губят вярата и уважението си един към друг. Защо? Нарушили са единицата време, единицата мярка помежду си. За да не губят тази мярка, те трябва да бъдат като числата, да се увеличават и намаляват. Разумният човек знае кога трябва да се увеличава и кога да се намалява. Той е като житното зърно, което напролет посаждат в земята да се увеличи. Който сее, правилно разрешава въпросите. Който мисли, правилно разрешава въпросите. Ако не мисли, човек е подобен на петел, който предпочита житното зърно пред диаманта. Като намери парче диамант, той го подхвърля и казва: „Искам нещо, което мога да хапна, а не това, което лъщи.“
Сега и вие искате да ви се каже нещо специално, да намерите веднага правия път. Правият път е пътят на любовта. Приложете любовта и не се смущавайте. - Как да я приложим? - Там е въпросът. Искате ли да приложите любовта, освободете се от всякакво съмнение в Първата Причина. Най-малкото съмнение препятствува на любовта. Дойдете ли до любовта, до Бога, там не се позволява никаква нечистота, никакво съмнение. За да се свърже с Божественото съзнание, човек трябва да очисти своето съзнание от съмнението. Светът, който Бог е създал, е хармоничен. Виждате ли някаква дисхармония, тя се дължи на други съзнания, които са внесли известно отклоняване както в човешкия живот, така и в цялата природа. Неестественият живот на хората е причина за неестествените прояви на животните. Заекът, за пример, станал страхлив благодарение на неблагоприятните условия, при които живее. Преследван от животни и хора, той трепва и от най-малкия шум. Следователно, когато срещнете някой страхлив човек ще знаете, че той е живял при неблагоприятни условия.
Като ученици от вас се иска разумна, съзнателна работа. Не работите ли съзнателно, вие ще се натъкнете на нежелателни положения. Не желае ли да работи, човек се намира пред изненади в живота. Той се храни добре, но въпреки това боледува и умира. Защо? Защото в храната влиза един елемент, който внася смъртта. Човек се стреми към любовта, въпреки това се натъква на омразата. Защо? Защото в неговата любов влиза елементът на омразата, от който сам трябва да се освободи. Човек говори за права, за положителна мисъл. Въпреки това се натъква на съмнението. За да се освободи от смъртта, омразата и съмнението, човек трябва да внесе в живота, в любовта и в мисълта си онзи елемент, който наричаме „единица време".
За да изправи кривите страни на своя живот човек се нуждае от нещо малко. Една малка поправка е в състояние да постави живота в нормално положение. Понякога една тухла само е в състояние да запуши дупката на къщата и да я запази от външни, неблагоприятни условия. Малките неща в живота развалят работите. Малките удари носят големи последствия. Понякога един крив, лош поглед разваля добрите отношения. Срещнете някой, който е неразположен, и ви поглежда криво. Не се сърдете на този човек. Той се намира в тъмна нощ, когато никой не може да му помогне. Ако носите свещ в ръката си не питайте защо този човек не ви погледнал любезно, но запалете свещта си и светнете му да намери пътя си. Всеки се нуждае от едно топло чувство, от одобрението на хората. Когато цигуларят дава концерт той не мисли само за пари, но иска да сподели изкуството си с хората, да чуе тяхното одобрение. Учителят работи усърдно, с любов, и той има желание да получи одобрението на своите ученици. Майката също има желание да получи одобрението на децата си. Питам: като работите вие, чие одобрение очаквате? Работете съзнателно и с любов да получите одобрението на Бога. Да работи човек с любов, това значи да се свърже с Божественото съзнание и да изпълнява волята Божия на време.
Сега като говорим за любовта, за вярата, ние нямаме предвид любовта и вярата на обикновените хора. Ние не се нуждаем от религията на обикновените хора, нито от техните молитви. Ние се интересуваме от първичния живот със своята чистота. Запазите ли чистотата на този живот, запазвате и неговата целокупност. Този живот е капитал, даден на човека от Бога, да работи и всеки ден да прилага към него по нещо ново. Бъдещият живот на човека зависи от настоящия. Следователно работата на днешния ден определя бъдещите придобивки. Ако работи с любов човек ще запази талантите, които Бог му е дал. Не работи ли съзнателно, той ще изгуби талантите си, както е постъпил господарят със слугата, на когото е дал един талант.
Сега ако питате какво се иска от ученика, ще ви кажа: ученикът трябва да има здрава и чиста мисъл. Чистата мисъл подразбира чистота в желанията и в чувствата. Като работи той все ще се оцапа, но трябва постоянно да се чисти. Никаква нечистота не се допуща в сърцето и в ума му. За да разбере дали мисълта му е права и чиста, човек трябва да си послужи с единица мярка от време. Щом пази тази мярка той никога няма да се заблуждава. Който мисли право, той знае обича ли някого или не. Той има ясна представа за любовта. Щом разбира любовта той знае, че в любовта на един човек може да се намери любовта на мнозинството. И тогава, ако един човек обича някого, той не търси любовта на другите хора. Като казваме, че човек трябва да се задоволява от любовта на един човек само, имаме пред вид истинската любов. Когато любовта между двама души не се проявява правилно, те непременно ще търсят любовта на друг някой. Защо? Защото между тяхната любов няма равновесие. Любовта на двама души образува права линия само, но силите им не са. уравновесени. Ако двамата се движат непрекъснато в правалиния и в една посока само, те нищо няма да постигнат. За да придобият нещо съществено и ценно те трябва да променят посоката на своето движение, да се отправят в посока на висшето съзнание. При това двамата заедно трябва да се повдигнат. За да свършите една работа добре нужно е участието на две ръце, на два крака, на две очи, на две уши.
Като ученици от вас се иска съзнателна работа върху себе си. Ще работите върху себе си без да се спирате върху това какво мислят хората за вас. Спирате ли се върху мнението на хората, вие не можете да се развивате. Силата на ученика седи в това да преодолява мъчнотиите и препятствията. Вървете напред без страх, без съмнения, без колебания. Мнозина се съмняват в това дали са. в правия път. Докато служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си дух и с всичката си сила, той е на прав път. Влезе ли най-малкото съмнение в ума на човека, той се отклонява от пътя си. Щом се отклони от правия път човек започва да губи това, което е придобил. За да се върне към изгубеното, понякога човек прибягва към лъжата. Той мисли, че с лъжата ще получи повече от това, което ще получи с истината. За да постигне своя идеал, човек трябва да живее добре, да прилага истината. Ще кажете, че истината носи страдания. И да страда с истината, за предпочитане е човек да живее с нея, отколкото с лъжата. Каквото страдание и да ви сполети щом живеете добре и изпълнявате волята Божия, скръбта ви ще се превърне в радост. Зад всяко разумно страдание се крие великата Божия мисъл. Когато Христос беше в Гетсиманската градина, Той се молеше да се отмени по някакъв начин чашата на страданието, но веднага дойде висшето Му съзнание на помощ, и Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля!“ След това Христос разбра че чашата, която Бог Му беше определил да изпие, криеше в себе си велико благо. Христос изпи горчивата чаша, след което получи великото Божие благословение - възкресението. Веднъж се дава на човека да пие горчива чаша. Изпие ли я веднъж, втори път не му се дава същата опитност.
В един европейски град осъдили един престъпник на смъртно наказание. Съдът му предложил три наказания - обесване, застрелване и отравяне - сам да си избере едно от наказанията. Престъпникът избрал третото наказание - да изпие някаква отрова. Дали му една от най-силните отрови, но каква била изненадата им като видели, че престъпникът не умрял. Правителството решило да освободи престъпника, като се ръководело от принципа: невъзможно е да се наложи на човека два пъти едно и също наказание. Щом мине човек през известно страдание втори път не може да мине през същото. Този престъпник бил силен човек. Той казал: ще изпия най-силната отрова, но пак няма да умра. Той направил един опит, с който доказал своята сила. Тъй щото, ако сте силни, и вие трябва да изнесете своите опити пред света, да покажете, че имате един принцип, една мярка - единица от време.
И тъй, една от отличителните черти на ученика е чистотата. Ученикът трябва да бъде чист. Щом има нужната чистота - външна и вътрешна, той може да мисли право. Днешният дълбок сняг и вятър подчертават именно това. Снегът говори за чистотата на човека, а вятърът показва, че човек трябва да мисли право. Като знаете това вие трябва да работите съзнателно, да придобиете чистота и права мисъл. Днес хората умират преждевременно, защото не работят съзнателно. Те не знаят как да работят и за кого да работят, за да продължат живота си. Ако те искрено пожелаят да служат на Бога, да изпълняват волята Му, животът им ще се продължи. Човек не трябва да заминава за онзи свят преди да е свършил работата си. Ако не свърши работата си, той заминава преждевременно. В този смисъл повечето хора заминават преждевременно.
Като ученици, от вас се иска права, светла мисъл и чисти чувства, които да уравновесят силите на вашия организъм. Ученикът трябва да бъде образец във всичко: в обхода, в мисълта си, в обличане, в движения, в походка. Той трябва да има висок идеал. Каквато работа започне, трябва да я върши по правилата на високия идеал. Не се ли ръководи от тия правила, не може да се разчита на него. Каквато работа започнете, работете я с цел да осветите името Божие. Започвайте работата си с Бога и свършвайте я с Бога. Не се безпокойте какъв ще бъде резултатът. Щом сте свързани с Бога всичко се нарежда добре. Един извор съществува в света, от който изтича животът. Той е изворът на абсолютната чистота. Каквото става в света, все за Него става. Той е източник на онзи живот, който ражда великата Любов. За тази Любов съществува всичко: за нея слънцето грее, за нея звездите светят, за нея водите бликат, за нея цветята цъфтят, за нея птичките пеят, за нея хората мислят и живеят.
Искате ли водите на този извор да потекат във вас, отворете широко сърцата и умовете си и започнете да давате. Затворите ли се, водите на този извор ще замръзнат за вас и вие нищо няма да получите. Тази е причината, поради която човек не може да реализира своите добри желания. Дойде ли една светла идея в ума ви и едно благородно чувство в сърцето ви не казвайте, че не може да се реализира, но отворете широко ума и сърцето си, впрегнете волята си на работа и ще видите как всичко ще ви се притече на помощ. Уповавайте на Бога в себе си и не се страхувайте. Щом сте свързани с Него, вие имате сила да преодолявате всички спънки.
Човек трябва да отвори кесията си, да раздава. Той трябва да бъде щедър. Ако не е щедър колкото и да проповядва, думите му няма да имат резултат. Ученикът на новото учение трябва да прилага това, което говори. Той отива в един дом да проповядва, а не може да помогне на болния в дома. Истински проповедник е този, който прилага всичко, което говори: болни лекува, страдащи утешава, мъртви възкресява. Вяра и любов са. нужни на човека за да приложи това, което има в себе си. Приложете най-малкото, което имате защото, казано е в Писанието: „Верният в малкото е верен и в голямото. Малкото се благославя.".
- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
18. Лекция от Учителя, държана на 25. декември 1930 г., София. - Изгрев.
Общ Окултен Клас
24.12.1930 Сряда,
София
|
Начало
