| Порталът към съзнателен живот |
Вътрешни прояви
(Общ Окултен Клас,
08.10.1930 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление
Чете се темата: ”Ползата от скърбите и страданията".
Тема за следния път: ”При какви условия се явяват скърбите и страданията?"
Като пишете темите си, всеки ще пише това, което сам е опитал и преживял, а не това, което другите са казали. Щом се вглеждате в своите опитности, вие изучавате живота си, не обективно, а субективно. Мъчно е да се каже, какво представлява животът обективно. Можете ли да си представите живота в картини? Казвате за някого, че е жизнерадостен, че е пълен с живот. Какво разбирате под думите”жизнерадостен, пълен с живот"? Ако някой човек се смее и се радва на живота, това още не е самия живот. Смехът, радостта са вътрешни прояви на живота, но не са самия живот. И мисълта е проява на живота, но животът не е мисъл. И добротата е проява на живота, но не е живот.
Тъй щото, каквито качества да изреждате в човека, те още не представят самия човек. Мъчно можете да си обясните, защо известен човек ви се харесва, а друг - не. Срещате един човек и веднага казвате, че ви е приятен. Защо ви е приятен, и вие на знаете. Срещате друг и казвате, че ви е неприятен. Защо ви е неприятен, не знаете. Кое е специфичното, което в един човек ви харесва, а в друг не ви харесва? Казвате, че даден човек е добър, а друг - лош. Коя е причината първият да бъде добър, а вторият лош? При това, забелязали сте, че и най-добрият човек при известни условия не постъпва добре. И обратно: и най-лошият човек понякога постъпва добре. Вълкът, който минава за жесток спрямо овцете, към малките си е нежен и добър. Защото лошите прояви на човека не представят самия човек. Нито лошото, нито доброто дават представа за човека. По същина човек е нещо особено, вън от неговите прояви. Започнете ли да мислите какво в същност е човекът, вие ще заспите. Също така не може да се мисли за реалността. Хората искат да си обяснят реалността със своите обикновени мерки и разбирания. Това е невъзможно. Това, което някой човек чувствува, преживява и мисли, е специфично негово състояние, то не е меродавно за всички. Това, което е дадено на едного, не се отнася до всички.
Някой мисли, че като напише едно стихотворение или една книга, целият свят ще се интересува от неговата работа. Друг мисли, че като се обезсърчи той, всички хора са обезсърчени. Да се мисли така, това е заблуждение. Това, което един човек преживява, се отнася само до него. Без да подозират, съвременните хора се намират под влиянието на несъзнателен хипноз. Те гледат повече с окото на отрицателния човек. Например, някой човек страда от болка в крака и казва: Няма да оздравее моят крак. - Откъде знаеш това? Кой професор ти каза? - Никой не ми е казал, но аз чувствувам положението си. - Това чувстване, именно, е дошло в тебе по отрицателен път, по пътя на несъзнателната хипноза. Друг някой казва, че чувствува наближаващата смърт. И това е специфично чувстване. Да умре човек, това още не значи, да свърши с живота си. Може някое негово състояние да умре, може някое желание да умре. Когато чувствува нещо, човек трябва да знае, дали това, което чувствува, е в съгласие с чувствуванията на разумните същества, които са нагласени в същата гама с него. Разумният човек съпоставя нещата.
Съвременният човек е потопен в светлината на живота, вследствие на което много неща избягват от неговия поглед, не ги вижда. Защо? Защото бързо се движи. Когато се движи бързо, човек не вижда дребните неща около себе си. Ако пък се движи с бързината на светлината, той няма да вижда и едрите предмети. Високите планини, даже и земята, ще минат и заминат пред него, без да ги забележи. Той ще вижда само най-големите предмети. Колкото по-голяма е бързината, с която човек се движи, толкова по-малко вижда предметите. За неговия поглед са достъпни само най-едрите и големи предмети. Колкото по-бавно се движи, по-малките и дребни предмети стават достъпни за неговия поглед. Ако си шофьор на някой земен автомобил, ще се движиш с умерена бързина, да виждаш и най-дребните предмети, за да не предизвикаш някаква катастрофа. Ако си шофьор на някой автомобил от света на светлината, ще се движиш с шеметна бързина. Докато е облечен в плът, човек си налага известни ограничения. При сегашните условия на живота, човек не може да се движи с тялото си с голяма бързина. Обаче, с мисълта си той може да се движи бързо. Значи, с тялото си човек се движи с бързината на биволска кола, с чувствата си - с бързината на автомобил, а с мисълта си - с бързината на светлината. Това е само за сравнение.
Съвременните хора се стремят към добър, хармоничен живот, към красиви отношения помежду си. За това се изисква велика наука. За да се създадат хармонични отношения между двама души, преди всичко те трябва да се освободят от всички ония вещества в себе си, които причиняват дисхармония и противоречия в самия човек. Тази материя, тези вещества наричаме черни, тъмни вещества. Докато не се е освободил от тази материя, човек не може да очаква никаква хармония в себе си. Щом той не е в хармония със себе си, по никой начин не може да бъде в хармония и с окръжаващите. Тази е причината, поради която едва се срещнат двама души и след половин час се скарват. Защо се скарват? Черната материя действува между тях. Обаче, за да се прояви тази материя, непременно трябва да има някаква външна причина. Докато не се яви някакъв външен повод, двамата души могат да се разговарят приятелски. Щом се яви външният повод, те се скарват. Външен повод може да бъде богатството, някаква служба и т.н. Например, те виждат на пътя си гърне с злато. И двамата се спущат към гърнето, като месоядни животни към своята жертва, и се скарват. Защо? Черната материя в тях се проявява. И единият, и другият искат да притежават гърнето. Всеки мисли само за себе си. При такива чувства не може да съществува някаква хармония.
Като ученици, вие трябва да се изучавате, да наблюдавате промените, които стават на лицето ви. За тази цел добре е да имате по едно малко огледалце, да се оглеждате. Когато човек е добре разположен, лицето му е светло, линиите му са спокойни. Дойде ли някакво неразположение, чертите на лицето му се изопват, цветът потъмнява. Като се погледне в огледалото и той сам не се харесва. Изобщо, всяко вътрешно състояние на човека се отразява върху лицето му. Доброто и лошото разположение се отразяват не само върху лицето, но и на целия организъм. Когато е добре разположен, човек пее добре. Изгуби ли разположението си, той не може да пее. Това се отразява върху ръката на човека, поради което, когато е разположен, той пише по един начин; когато е неразположен, пише по друг начин. Графологът познава по почерка на човека дали последният е бил разположен, или неразположен когато е писал. Като изучавате графологията, по почерка ще познаете не само характера на даден човек, но и нацията, към която той принадлежи. За пример, когато пише буквата ”д", българинът започва тънко, постепенно надебелява и свършва пак тънко. Това показва неговия характер. Той започва работите си добре, с мекота, после става малко груб и на края пак омеква. Защо постъпва така, за това има ред причини.
Сега ние няма да се спираме върху причините за проявите на хората, но ще спрем вниманието си върху промените в състоянията на човека. Като наблюдавате движенията на човека при всички изпитания, на които той се натъква, вие можете да кажете има ли самообладание той или няма. Да се самообладава човек, това не значи да има само външно самообладание. Истинското самообладание подразбира едновременно и външно, и вътрешно владеене на силите в организма. Представете си, че поставите ръката си между две жици, в които тече силен електрически ток. За да не ви засегне тока, вие трябва да държите ръката си абсолютно спокойна, без никакво движение. Най - малкото помръдване и докосване на ръката до жиците ще ви причини силна болка. Ако запазите това положение на ръката в абсолютен покой, вие сте придобили външно самообладание. Ако мръднете ръката си и усетите силата на тока, без да трепне един мускул на лицето ви, вие имате и вътрешно самообладание.
Такъв човек проявява самообладание и в живота си, в изпитанията и страданията, които му се дават. Ако се постави между иглите на омразата, той пак ще запази самообладание. Омразата е гъста, черна материя, която се отразява вредно върху човека. Тя го души, ограничава и измъчва. Който е придобил самообладание, той може да трансформира тази енергия, да я разреди, да я направи безвредна за организма си. Не може ли да я трансформира, човек се отдава на нейното вредно действие. Същото можем да кажем и за големите радости и скърби, през които минава човек. Те представляват гъста материя, която предизвиква голямо налягане върху човека. За да не изгуби съзнанието си, той трябва да знае как да се справя с тях. Щом изгуби съзнанието си, човек се лишава от опорната точка в живота си по отношение на самата реалност.
И тъй, като ученици, вие трябва да изучавате всички състояния, през които минавате. Не ги ли изучавате, вие ще обезсмислите живота си. И тогава това, което днес ви радва, на другия ден ще изгуби цената си. Ако радостта ви е била Божествена, тя никога няма да изгуби цената си. Ако не е била Божествена, сама по себе си тя пада. За такава радост вие не трябва да скърбите. Физическият живот е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно с Божественото, човек ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае. Божественото начало никога не може да измени своя естествен ход на движение. Ако човек мисли, че Божественото може да спре движението си заради него, той е на крив път. Ако пък мисли, че може да измени естествения ред на нещата, той пак се заблуждава. Каквото прави и мисли, човек трябва да го поставя с оглед на разумните същества. Ако между неговите действия и действията на разумните същества има известно съотношение, той е на прав път. Ако си студент по химия или физика и влезеш в лабораторията на своя професор когато прави опити, ти няма да го питаш защо постъпва така или иначе, но зорко ще следиш неговите движения, ще внимаваш в това, което прави, и ще гледаш, къде можеш да му бъдеш полезен. През време на опита, ти можеш да съгласуваш действията си с неговите без никакъв разговор. Щом свърши опита си, професорът може да ти даде подробни обяснения защо е постъпил по един или друг начин, какво е получил, каква реакция е станала и т.н.
Една от причините за неуспеха на съвременните хора се дължи на това, че те искат да разберат всички тайни на природата и се бъркат в работи, които нямат отношение към тях. Ще каже някой, че всичко разбира. Не, той разбира нещата отчасти. За пример, той знае, че светлината се движи с бързина 300 хиляди километра в секунда, но сам проверил ли е това? Ще каже, че учените са го доказали. Вярно е, че учените са го доказали, но той сам проучил ли е методите, с които науката е дошла до тия данни? Това не значи, че ние отричаме постиженията, до които науката е дошла, но искаме да кажем, че когато някой мисли, че всичко знае и разбира, той трябва да признае, че неговите знания са относителни, а не абсолютни. И науката още не е дошла до своята абсолютност. Тя всеки ден прибавя по нещо към онова, което е придобила, и постепенно отива към абсолютната истина.
Това са разсъждения, които в дадения момент нямат нищо общо към нашата задача. С каква бързина се движи светлината, това не е важно за нас. За нас е важно, че всеки светлинен лъч се разпространява в пространството, както куршумът на пушката се отправя към мястото, където човек го направлява. Както зад куршума стои разумна сила, която го направлява, така и зад всеки светлинен лъч се крие висше, разумно съзнание. Човек не мисли за съществуването на това висше съзнание, както не мисли и за отношенията, които съществуват между видимия и невидимия свят. Когато пише, човек не си дава отчет, защо туря една чертичка горе, а друга - долу, защо някъде пише тънко, а някъде - надебелява. Обаче, когато графологът разглежда този почерк, той прави ред заключения за характера на човека. Някои от заключенията му са относително верни, други - по-близки до истината, но и в двата случая има нещо вярно. Каквото и да каже графологът, както френологът и физиогномистът, всякога ще задържат нещо за себе си. Те оставят нещо недоизказано. Когато работите на човека вървят добре, когато му е широко на душата, той пише едро, нашироко се простира; когато работите му не вървят добре, когато му е тясно на душата, той пише с дребни букви и натясно. Щедрият пише нашироко, а скъперникът - сгъстено. Той прави икономия на хартия. С други думи казано: който е расъл при неблагоприятни условия, той пише стегнато, сгъстено; който е расъл при благоприятни условия, той се разширява.
Когато си служим с аналогии, не забравяйте, че те са валидни само при известни случаи. За пример, отивате при един знаменит професор, голям аристократ, и носите една интересна книга, която му е необходима. Колкото горд и мълчалив да е, когато види книгата в ръката ви, той веднага става любезен към вас, разговаря се, запитва ви по различни въпроси. Щом вземе книгата в ръката си, той бързо се отдалечава в кабинета си и забравя за вашето присъствие. Значи, неговата любезност към вас е била само за случая. И момъкът или момата се интересуват един от друг, докато вземат това, което единият или другият носи в ръката си. Ако момата носи в ръката си интересна книга за четене, момъкът е любезен и внимателен към нея, докато вземе книгата. Щом вземе книгата в ръката си, той веднага отива в своя кабинет и започва да чете.Момата стои отвън, огорчена и обидена, че момъкът не е внимателен към нея. Момата трябва да знае, че тя не е обектът, от който момъкът се интересува. Главният обект за него е книгата. Щом вземе книгата, момата няма работа при него. Ако започне да се оплаква от момъка, че не я обича, момата не разбира нещата. Нейната мисия се е състояла в предаване на книгата. Щом предаде книгата на момъка, тя трябва да се отдалечи от него и да бъде доволна, че е свършила мисията си. В дадения случай момъкът е професорът, а момата - студентът. Студентът занася книгата на професора си и се отдалечава. Той е свършил своята мисия. Професорът взима книгата и през всичкото време мисли за образа на студента, т.е. на момата, която му я донесла. Той мисли за нея, изучава я, вади си бележки, прави си свои заключения.
Този пример се отнася към всеки човек. Вникнете в неговата красива страна. Човек се цени дотолкова, доколкото има възможност да внася всеки ден по нещо ново в съзнанието си. Новото, това е книгата, която той носи в ръката си; всеки може да я вземе от него и да чете от нея. Който може всеки ден да внася по нещо ново в съзнанието си, той е истински човек. Той е доволен от себе си и се радва на своите придобивки. Щом е доволен от себе си и другите ще бъдат доволни от него. Този човек уважава себе си, но и другите го уважават. За такъв човек се казва, че в него се е пробудило висшето съзнание, висшето ”Аз". Той е установил правилни отношения между висшето и нисшето си съзнание. Когато намисли да прави нещо, той не бърза: първо се спира в нисшето си съзнание, после се качва във висшето и оттам започва да се разговаря с двете съзнания. Като дойде до известно споразумение, той вече пристъпва към реализиране на това, което е намислил. Ако го наблюдавате, в първо време виждате извество вълнение по лицето му, от очите му излиза особена светлина, и той ту отваря, ту затваря очите си. Щом реши въпроса, лицето му става тихо, спокойно, с една приятна усмивка. Ако през времето, докато е решавал въпроса, е направил някаква погрешка, той веднага я изправя. Ще кажете: Може ли такъв човек да прави погрешки? Ако някой учен работи с числата от едно до десет, до сто или до хиляда, изключена е възможността да прави погрешки. Обаче, започне ли да работи от едно до милиони, билиони, той все ще направи някакви погрешки. Ако някой тури на гърба ви един товар от един до десет килограма, вие можете да го носите. Обаче, ако товарът стигне хиляда килограма, невъзможно е вече да го носите на гърба си. Намерите ли се под тежестта на този товар, вие непременно ще направите погрешки. Като видите товара, вие ще започнете да роптаете, да се сърдите, да обвинявате съдбата си и т.н.
Както физическите тела предизвикват налягане и тежест върху човека, така и мислите произвеждат известна тежест върху съзнанието на човека. В този смисъл, по тегло, мислите биват леки и тежки. Някои мисли са много тежки, даже непоносими за човека. Ето защо, човек трябва да се кали, да започне първо с леките мисли и постепенно да отива към тежките. Започне ли изведнъж с тежките мисли, той не може да понесе тежестта им, вследствие на което ще се обезличи. Една от тежките мисли е мисълта за съществуването на Бога. Преди да са разрешили някои леки въпроси, мнозина се заемат с разрешаване на мисълта, съществува ли Бог, или не. Тази мисъл не е достъпна даже за възвишените и разумни същества, за ангелите, а още повече за обикновените хора. Който се е опитал да разреши този въпрос, той се е обезличил, както се обезличава онзи, който се намира под тежестта на товара от хиляда килограма. Ако остане жив от тази тежест на гърба си, дълго време след това трябва да се лекува, докато дойде в първото си положение.
Като ученици, вие трябва да се занимавате с разрешаване на въпроси, които са близки до вас, а не са отвлечени и недостъпни за вашия ум. Ако си певец и влизаш в един хор, ти не трябва да се интересуваш от това, дали ще ти определят първо място между певците. Първият въпрос, който може да те интересува, е да определят гласа ти. След това е важно да знаеш определено, ако си сопран, какъв сопран, именно: лиричен, колоратурен, или драматически и т.н. Най - после, след като пееш известно време между певците, ще определят обикновен певец ли ще останеш, или си се отличил с нещо особено. Във всяка партия от гласове има най - малко по десетина души. За да излезеш прав между десетте, ти трябва да имаш особени качества. Влезе ли в разумната природа, човек трябва да има още повече качества. Там съществува голямо разнообразие. Следователно мъчно е да се определи мястото на човека в природата. Много сопрани има в природата, но всички не могат да задоволят изискванията на изтънченото ухо. Има певци, които като чуеш веднъж, втори път нямаш желание да ги слушаш. И обратно се случва: като слушаш някакъв певец, и втори път пожелаваш да го чуеш.
Животът, в своите естествени прояви не е нищо друго, освен песен. Да живееш добре, това значи, да пееш добре. Да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, това значи, да пееш красиви песни. От френологическо гледище, учените казват, че в главата на човека съществуват около сто центъра; обаче, досега са известни само 40. Всеки добре развит център представя една красива песен. Ако всички центрове в човека са добре развити и се проявяват навреме, животът на човека е добър. Няма ли хармония между тия центрове, и животът на човека не е хармоничен. Изобщо, животът на човека се обуславя от дарбите и способностите, които са проявени в него. Видите ли, че някой човек живее добре, ще знаете, че той е организирал своите дарби и способности и ги проявява правилно. Дарбите и способностите му представят добре организирано общество. Този човек представлява център, около който всички хора се групират. Те са доволни от него, обичат го и всякога са готови да му услужват. Ако дарбите и способностите на човека не са организирани, и животът му не е организиран. Всичко в него е разсеяно, безсистемно, и той се чуди защо хората не го разбират. Задачата на човека е първо той сам да се разбере. Ако той се разбере, и другите ще го разберат; ако той разбере себе си, ще разбира и другите. Без да разбират себе си, съвременните хора казват, че са разбрали близките си. Това е невъзможно. Познай себе си първо, за да познаеш ближния си.
При един свещеник дошъл един апаш да се изповяда. Докато свещеникът се разговарял с апаша, последният бръкнал в джоба му и извадил кесията. Свещеникът забелязал това, но продължавал да се разговоря с апаша, като че нищо не е станало. Той му казал: Синко, както живееш, ти не можеш да се спасиш. Апашът му отговорил: Отче, спасението, за което ми говориш, не е в мой интерес. Свещеникът и апашът се разговаряли приятелски, след което се разделили. Това е един от редките примери. Да дойде в дома ти апаш, да извади кесията ти от джоба, ти да видиш това и да се разговаряш, като че нищо не е станало. И след това да пуснеш апаша на свобода. Този пример е интересен, именно, като един от редките примери в живота.
Мнозина очакват спасението си при някакъв особен случай. Те се надяват, сам Господ да слезе на земята да ги спаси. И това е възможно, но трябва да чакат или 365 милиони години или сто милиони години или 1500 години. Бог слиза на земята през едно от тия три числа. Тъй щото, който иска по такъв начин да се спаси, трябва да чака много време. Бог не слиза често на земята. Най - малкият срок за слизането Му на земята е около 1500 години. Ако искате, чакайте още 1500 години, за да се спасите. С други думи казано: Спасението на човека зависи от неговото съзнание. Ако съзнанието му е пробудено, спасението само по себе си ще дойде. Как ще познаете идването на Господа? Слизането на Господа на земята произвежда два обратни процеса: големи страдания и големи радости. За да приемете един велик гост в дома си, първата ви работа е да пречистите къщата си външно и вътрешно: да я закърпите, да я измажете, да я измиете, да я наредите добре. За това са необходими средства, труд, усилия, страдания и мъчения. Щом поставите всичко в ред и порядък, вие сте доволни, радостни и весели, очаквате великия гост. Дойде ли великият гост в дома ви, вие влизате вече в радостта на живота. От това посещение зависи вашето бъдеще. Ако великият гост остане доволен от вас, радостта ви ще бъде голяма. Вие се намирате в положението на мома, която се е приготвила да посрещне княжеския син. Щом влезе в дома й и я хареса, тя се изпълва с радост, защото всичкият й труд, всичките й усилия се оправдават.
Сега ние не говорим само за външните прояви на живота, но и за вътрешните. Който не разбира живота отвътре, той не може да го разбере и отвън. Човек разбира външния живот дотолкова, доколкото го е разбрал вътрешно. И обратното е вярно: ако човек разбира живота външно, ще го разбере и отвътре. Видите ли, че лампата дава ясна, чиста светлина, без никакъв дим и пушек, вие веднага разбирате, че горенето е пълно. Най-слабото мъжделене на лампата показва, че има нещо, което още не е напълно изгоряло. Приятно е да гледате свещ или лампа, в която става пълно горене.
Често слушате религиозни хора да се отказват от молитвата. Защо се отказват? Защото не получавали отговор на молитвите си. Много естествено. Кога учителят пише шесторка на ученика? Учителят пише шесторка на ученика, само след като го изпита няколко пъти. Като се убеди, че ученикът учи уроците си редовно и добре, учителят се решава вече да му пише шест. Може ли ученикът да очаква шесторки, ако учи нередовно, повърхностно и само за бележка? Има ученици, които не се интересуват от знанието, но от бележките. Те казват: И тройка да е, само да мина в по-горен клас. Когато учи, ученикът трябва да има предвид придобиване на знание, а не високи бележки. Следователно, ако и религиозният се моли само по форма, без да влага нещо в молитвата, мисли ли, че на такава молитва може да се отговори?
Когато изучава живота, човек трябва да свързва настоящето с миналото и с бъдещето. Това значи истинско, положително знание. За да се домогне до това знание, човек трябва да познава ключовете, с които си служи, да знае кой ключ, в коя ключалка влиза. Ако намери съответния ключ, а не може да го завърти и да си отключи, той трябва да си послужи с някакво масло. Ще вземе малко дървено масло, ще намаже ключа и след това ще го пъхне в ключалката. Следователно, натъкнете ли се на някаква мъчнотия в живота си, вземате малко масло и я намажете. Мъчнотиите на хората се дължат на факта, че не знаят каква мисъл и какво чувство да приложат за всеки даден случай. След всичко това, хората ще говорят за любов към Бога. За да обича Бога, преди всичко, човек трябва да е почувствувал Неговата любов. Не можеш да обичаш човека, ако той не те обича. Да приемеш любовта на Бога направо е едно нещо, а да я приемеш, след като е минала през съзнанието на много същества, това е друго нещо. Да те обикне някой по свое разположение е едно нещо, а да те обикне за това, че хората те хвалят, е друго нещо. В първия случай любовта е постоянна, а във втория - изменчива. Ако хората изменят мнението си за тебе, и той ще измени чудствата си. Това не е любов. Ако любовта на някого е минала през четири-пет съзнания, тя скоро ще изчезне. Който знае през какви съзнания е минала любовта на някой човек, той може чрез точни изчисления да определи, след колко време тази любов ще се изпари. Силата и трайността на любовта се определят от степента на развитието, до което са достигнали дадени съзнания. Любовта, която човек е получил не направо от Бога, а чрез съзнанията на други същества, не е негова собствена. Той е слуга на любовта на тия съзнания, вследствие на което всякога може да й изневери. Един момък се влюбва в някоя мома и тя, без да подозира, че той е слуга на други същества, го обиква. Не се минава много време, момъкът изневерява на момата, и тя започва да страда.
Преди години, в един град на България, един гимназиален учител се влюбил в една учителка, но не се решавал сам да й каже това. Той си послужил с един от своите ученици от най - горния клас, да уреди работата му. Той го изпратил при учителката да й каже, че еди-кой си учител я обича. Ученикът ходил няколко пъти в дома на учителката, но тя все мълчала, не давала никакъв отговор. Той все продължавал да я посещава, да чуе нещо от нея, докато един ден тя му казала: Защо не кажеш нещо за себе си? С това тя искала да му каже, че го обича и е готова да се ожени за него. Наистина, не се минало много време, те се оженили. Смешен е този пример, но почти всички хора изпадат в подобни положения. Някой отива да свърши някаква работа на своя ближен, а всъщност своята работа нарежда.
Днес всички хора искат да бъдат обичани, но обичта е резултат на нещо. Всеки резултат, всеки плод съответства на една вътрешна реалност. Ако тази реалност не съществува, и плодът не може да издържи. Попаднете ли на един плод, вие се свързвате с всички плодове от същия вид. За пример, ако ядете круша, вие се свързвате с всички круши от същия вид. И ако ядете крушата правилно, с благодарност, всички круши са доволни от вас. Следователно, ако обичате някой човек, или ако той ви обича, без да оцените тази обич, вие огорчавате всички души, които са свързани с него. Ако цветята и плодовете страдат, когато човек не ги оценява, колко повече страдат хората, когато не могат да оценят любовта им. Ако някой би могъл да опише скръбта на цветята и плодовете, би написал хубави разкази, които щяха да надминат разказите на велики писатели. Всеки плод прилича на хубава, съдържателна книга, върху която са работили стотина професори. Ако професорите видят, че ти захвърлиш книгата и се отнесеш небрежно към нея, и те ще ти обърнат гръб. Не е позволено на човека да се отнася с пренебрежение към плодовете. Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнесете с плода, вие влизате в разрез с всички тия съзнания. Няма да се мине много време, вие ще изпитате последствията на вашето невнимателно отнасяне към плода. Като знаете това, вие не трябва да се страхувате. За да живеете разумно, да имате правилни отношения към хората, към всички живи същества, вие трябва да изучавате Божиите закони и да ги прилагате. Това е идеалът, към който всеки човек трябва да се стреми. Слънцето изгрява всеки ден, но човек се ползва от него дотолкова, доколкото може да възприема лъчите му и тяхната енергия. Каква идея има човек за слънцето, това е друг въпрос. Дали е ходил на слънцето, това не е важно. За човека е важно да има отношение към слънцето, да се ползва от неговата енергия. На същото основание казвам: Не е нужно човек да е ходил при Бога, но той трябва да има отношение към Него, да се ползва от Неговите светли и възвишени мисли и чувства, които носят сила и живот за него.
И тъй, дръжте се за положителното в света. Не се спирайте на отрицателните си състояния, които могат да ви спънат. Дойде ли ви някоя скръб или някое страдание, не бягайте от тях, но разговаряйте се като с приятели. Те носят някакво благо в себе си. Външно скръбта и страданието са облъчени в скъсани, парцаливи дрехи, но вътре те са като царски дъщери, облечени в скъпи и красиви дрехи. Така е за онези, които разбират смисъла на скърбите и страданията. Които не разбират смисъла им, те гледат на тях като на препятствия в живота си. Разбере ли ги човек, те ще се превърнат в радост.
Задачата на всеки човек е да се справи разумно с мъчнотиите и страданията в живота си, да ги превърне в радост.
Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
7. Лекция от Учителя, държана на 8 октомври, 1930 г., София. – Изгрев.
Общ Окултен Клас
08.10.1930 Сряда,
София
|
| |
Из том „Божият глас”, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 18.12.2008 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2353
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
