Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Тема за следния път: „Отличителните черти на физическия и на духовния свят“.
Често се говори за права мисъл, но за да се прояви тя, нужни са известни условия.
Първото условие за проява на правата мисъл е път без препятствия. Щом срещне някакво препятствие на пътя си, тя веднага се изкривява. Същото твърдение се отнася и до правата линия. Щом срещне най-малкото препятствие, правата линия става крива. Как се доказва твърдението, че правата мисъл, както и правата линия, се движат по гладък път без препятствия? Казано е за точката, че не заема никакво пространство, че няма никакво измерение. Въпреки това тя образува правата линия, която има едно измерение и заема пространство. Как може безпространственото да образува нещо пространствено? Ние наричаме безпространствено всяко нещо, което не среща никакво съпротивление на пътя си. В този смисъл точката не среща никакво съпротивление на пътя си. Всяко нещо, което среща съпротивление на пътя си, е пространствено. Каквото и да се говори за правата линия, тя е интересна в живота дотолкова, доколкото може да свърши известна работа. Когато работникът тури мотиката си на рамо и отиде на лозето да копае, ние се интересуваме от работата, която той ще свърши, а не от мотиката. Светът е пълен с мотики, т.е. с прави линии. Ние се интересуваме от работата, която правите линии могат да свършат.
Математиците, преди да изчислят работата, която правата линия върши, първо дават определение за нея. Покрай другите определения за правата линия, те казват: „Права линия е тази, която се движи само в една посока“. Една права линия може да се движи само в една посока. Когато безброй прави линии излизат от един център и се движат в много посоки, те образуват крива линия. В този случай правите линии са радиуси на кривата, която наричаме окръжност. Значи само кривата линия има радиуси, а правата няма. Ако можем да кажем, че и правата линия има радиус, приемаме, че нейният радиус е безкрайно голям. Тази права линия се движи до безконечност. Чували сте да казват за някого, че е прав човек, т.е. добър, а за друг – че е крив човек, т.е. лош. Какво показва това уподобяване? Правата линия се взема като символ на доброто и правото в света, а кривата – като символ на злото.
Може ли правата линия да бъде безкрайно дълга? – Може. – А кривата? – Също. – Значи в това отношение правата и кривата линия си приличат. Обаче двете линии се различават по резултатите, които произвеждат. Приятно е, когато човек върви в правия път, а неприятно, когато върви в кривия път. Правата линия може да се уподоби на сладките неща в живота, а кривата – на горчивите. Защо е така, не може да се отговори. И вие не можете да си отговорите, но можете да мислите по този въпрос. И най-големите математици не могат да отговорят на този въпрос.
Ние разглеждаме математиците като хора, които са най-близо до Божествения език. Езикът на математиката е първият и най-близък превод на Божествения език. – Защо? – Защото и природата работи с числа, както математиката. Всеки орган в човешкото тяло се изразява чрез числа. Измени ли се числото на даден орган, в смисъл, да се намали или увеличи, изменя се и правилното отношение между останалите органи. Увеличаването или намаляването на органите не е произволно, но не е нормално. Запример, чрезмерно големите очи на човека показват, че от далечното минало до днес в него съществуват големи желания, които той се стреми да постигне. Ако устата или ръцете на човека са чрезмерно големи, и това е някаква аномалия. Който има голяма уста, много говори. Който има дълги ръце, обича да взима чуждото. Той си проточва ръцете там, дето не трябва. Като знаете това, вие трябва да работите върху себе си, да станете господари на своите сили и способности, да не развивате чрезмерно органите си. Опасно е да се развиват едни способности за сметка на други. Ако придобие преждевременно много знания, човек сава горд.
Не е добре да бъде човек крайно горделив или крайно тщеславен. Гордостта върви по прави линии, а тщеславието – по криви. Горделивият има отношение главно към себе си. Той мисли много за своето достойнство. Тщеславният има отношение повече към окръжаващите. Той е подобен на камбана. Достатъчно е малко да го докоснеш, за да се чуе гласът му. Още отдалеч ще чуете, че край вас минава тщеславен човек. Горделивият е котел, пълен с енергия. Отвън е мълчалив, но вътре постоянно буботи. Гордостта и тщеславието са две прояви на човека, които трябва да се изучават. Като изучава себе си, човек дохожда до положение да различава нещата. Само по този начин той ще разбере кои процеси са естествени и кои – неестествени; кои се извършват доброволно и кои – не. Запример, доброволно ли влиза гвоздеят в дъската? Доброволно ли пада камъкът в кладенеца? Доброволно ли се качва на планината? Той нито се качва доброволно, нито слиза доброволно. Значи някой го е качил на планината, или свалил в долината. В кой случай човек изразходва повече енергия: когато сваля камъка в долината, или когато го качва на планината? От морално гледище ние казваме: Доброто е процес, при който човек разумно изразходва повече енергия. Злото е процес, при който човек изразходва по-малко енергия.
Ще приведа примери из живота, да видите, че наистина при доброто се изразходва повече енергия, а при злото – по-малко. Представете си, че работите десетина години неуморно в областта на изкуството, науката или на някой занаят. Вие изразходвате енергия, мисъл, време и едва след много години можете да спечелите стотина хиляди лева. Обаче ако някой апаш намисли да вземе спечелените ви пари, в една нощ може да реализира желанието си. Той става богат в няколко часа, без много труд и работа, без изразходване на много енергия. В богатство, спечелено по бърз начин, действат силите на злото. В богатство, придобито по честен и бавен начин, действат силите на доброто. За предпочитане е човек да работи със силите на доброто, отколкото със силите на злото. Ще кажете, че искате да бъдете силни, учени, богати хора. И това е добре, но преди да бъде силен, човек е бил слаб; преди да бъде учен, той е бил невежа; преди да бъде богат, той е бил сиромах. Като се упражнява, като учи и работи, като прилага силите си, слабият става силен, невежият – учен, сиромахът – богат.
Като ученици, вие трябва да превеждате сегашния език, с който си служите, по отношение езика на живата математика и геометрия. Запример, какво означават думите „добро“ и „зло“ от гледището на живата математика и геометрия? За да ги разберете, да проникнете в техния вътрешен смисъл, трябва да ги произнасяте така, че да станете господари на силите, които се крият в тях. Запример, ако сте неразположени, вие можете с думата „добро“ да смените състоянието си. Направете опит да произнесете думата „добро“ 100 пъти, по един път в секунда. За този опит ще ви трябват една минута и 40 секунди; после произнесете думата „добро“ 100 пъти, по един път в минутата; и най-после, произнесете я пак 100 пъти, по един път в час. Като направите опита, ще видите, че в трите случая ще имате различни резултати. Добре е при даден случай да произнасяте думата „добро“ всяка секунда, после – всяка минута, и най-после – всеки час. Онези от вас, които искат да произнесат думата „добро“ по един път на секундата, се намират на физическия свят; вторите, които ще произнасят думата по един път в минута, влизат в духовния свят. И най-после, онези, които ще произнасят думата по един път на час, влизат в Божествения свят. Като произнасят думата „добро“, първите ще мислят за физическия свят, вторите – за духовния, а третите – за Божествения свят. Първите ще свършат работата си най-бързо, за една минута и 40 секунди, вторите – за един час и 40 минути, а третите – за 4 дни и 4 часа.
Направете опита с произнасянето на думата „добро“ и следете за резултата, който ще получите. Като започнете опита, забележете какво е било времето. Като свършите опита, пак обърнете внимание на времето. Това са данни, които имат влияние върху опита. Същевременно запишете точно часа, минутата и секундата, когато започвате и свършвате опита. Онези, които ще произнасят думата „добро“ всеки час, ще държат съзнанието си будно, защото и вечер, и през деня, в сън или в будно състояние, пак трябва да произнасят думата. Когато съзнанието на човека е будно, и като спи, той пак може да прави опита. Стремете се да бъдете будни, да не прекъсвате съзнанието си. Дали ще имате резултат, или няма да имате, не се смущавайте. Най-малко в 25% от опитите ще имате резултат, а 75% ще бъдат изключения. Като свършите опита, сполучливо или несполучливо, пак ще продължавате да работите върху доброто и да го прилагате в живота си. Като ученици на живота, поставете си задачата да прилагате доброто в трите свята, в които се движите: в умствения, в сърдечния и във волевия. Този е начинът, по който доброто може да се реализира.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Лекция от Учителя, държана на 19 септември 1930 г., София, Изгрев
Младежки Окултен Клас
19.09.1930 Петък,
София
|
Начало
