Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Вътрешно единство Още текстове от ИБ | Обратно към всички текстове » Пътят на героите

Пътят на добрите постижения (Извънредни Беседи, 28.08.1930 04:30 Четвъртък, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Тайна молитва

Прочете се Евангелие от Йоана, 8-ма глава, от 12-ти стих до края.

Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една вътрешна връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес, животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници. Това е сегашното положение на хората.

За Божествения живот три неща трябва да имате в съображение: пътят, по който вървите, трябва да е верен; условията трябва да са Божествени; и методите трябва да са Божествени. Когато дойде това съчетание: пътят, условията и методите да са добри, тогава всичко може да се постигне. Сега се случва понякога пътят и условията са добри, но методите са човешки, и тогава никакво постижение не може да има. Сега на съвременните верующи, методи липсват. Ако казваме, че поддържаме Бога, а не вършим волята Му, нищо не можем да постигнем. Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави.

Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкоз време е заложено в нас, защото силата на човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, дотогаз то няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всички ви има желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво цената е плодът. Или на всеки скъпоценен камък цената е в онази кристализация, която има в себе си.

Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си; или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек. Ние сме в света, за да извършим Волята Божия.

Този свят е само един предговор, той е като встъпление за друг един свят, който сега се приготовлява, който идва в света. Наричат го новия свят, новото съзнание на хората. Напреднали души от невидимия свят ще дойдат. Тези, които досега са управлявали, яли и пили като едно правителство, което е неспособно да управлява, ще падне. Всичко е в ръцете на онези управляващи.

Има две сили в света, които се борят, хората ги наричат добро и зло. Злото досега е било във възходяща степен, то е управлявало света. Тази власт сега се взема от тях. Тя така лесно няма да се вземе, но в хората ще настане една коренна промяна, физическа, социална. Коренно ще се изменят хората в своите схващания. И физическият свят, и той ще се измени. Вие сте вътре в тези промени, които стават. И понеже тези промени стават много рязко, в целия свят хората се намират в една пертурбация. Съзнанието днес на хората е под действието на Божия Дух. И този, Божественият, разумният Дух, има за цел да измени целия свят, понеже от хиляди години се молят хората на Бог да се премахне това несносно положение в света, което гнети хората. Богат си, здрав си, но има едно положение, което гнети ума ти. Не само грешни хора, но и праведни, пророци, всички са се намирали в този вътрешен гнет, от който ще се стремим да се освободим по закона на Любовта. Законът на Любовта трябва да се турне в действие, след това знанието трябва да се тури като сила и условия, а Истината е методът, по който трябва да работите. Пътят е Любовта, знанието са външните, Божествените условия, а Истината е методът, чрез който може да се освободи светът от това несносно положение, в което се намира сега. Нашето освобождение няма да дойде отвън механически. Ние сами трябва да бъдем тази мощна сила отвътре. Бог отвътре ще работи.

Как трябва да се работи? В света всички добри хора, които водят един добър живот, с мисълта си трябва да насадят в света добрите си мисли, да препращат мислите си, както в едно тинесто блато, като се пусне един голям извор да тече, той изчиства всичката кал. Със своята добра мисъл ние трябва да преобразим външните условия. Ти си един орган, един член на Господ. Ние очакваме Господ да направи и ние наготово да дойдем, без да сме работили.

Всички трябва да вземете участие в работата за Бога. Ти казваш: "Тази работа няма да стане." Ако домакинята има хубава вода, хубаво брашно, ако пещта е опалена, право ли е да кажем, че не може да се замеси брашно и да се опече хляб? При сегашните условия няма какво да чакате повече. Най-първо на съвременните хора какво трябва да говорите? Кажете на когото и да е в света например следното: "Мислиш ли, че по този път, по който си тръгнал, ще завършиш добре, че те очаква нещо добро?" Само му задай въпроса и ще видиш, че той веднага ще се стресне. Ще се стресне по единствената причина, че в света не сте само вие, които работите. Има доста работници от невидимия свят, които работят, само че трябват работници и на земята, които да работят на физическото поле. И ако искате да знаете сега, лошите хора на земята навсякъде са изпоплашени, имат един вътрешен страх. Навсякъде по света сега има един неестествен страх. Никога светът не се е намирал в такова неестествено положение. Те искат по някакъв начин да осигурят живота си, по един или друг начин, и затова са жестоки. Та казвам: Сега ще изучавате начините на тази вътрешна борба.

Някои искат да освободят хората чрез убийства, но чрез това не може да се освободи никога човек. Истинският път, чрез който може да се освободи човек, е по закона на Любовта. А онези, крайните елементи, които не разбират Божествените закони, искат по физически начин да подобрят света. И вследствие на това стават войните, революциите. Този метод е добър за тях, но за духовните хора с този метод нищо не може да се постигне. Защото властта на духовните хора трябва да бъде отвътре. Ще дам следното разяснение: Да допуснем, че има цяла армия добре въоръжена, но вие имате в ръцете си изворите и от вас зависи - вие можете да спрете водата за тях; или в ръцете ви е прехраната и може да прекъснете доставката на храна, и армията няма с какво да се поддържа. Така че, на светските хора силата е дадена отвън, а на духовните хора е дадена отвътре. От вас зависи. Добрите хора са като отдушници, те са като светлината и са условие, при което другите хора могат да се развиват.

Та във всички ви трябва да има една жива вяра, с която може да опитате доколко може да служите на Бога. Аз сега желая този Господ, за Когото живеете, да оживее във вас, да Го познаете. Ако чакате, все ще Го познаете някой ден. Но Писанието казва, че някои ще Го видят и ще се зарадват, а някои ще Го видят и ще заплачат.

Всеки един от вас трябва да дойде до едно определено верую. Не веруюто на стария свят. Всички тези 500 милиона верующи християни, когато дойде тази всеобща война, никак не застанаха на страната на Христос, да кажат: "Няма да воюваме." И тогава тази война не щеше да стане. Ако свещениците на целия свят бяха казали: "Няма да воюваме", тази война не щеше да стане. В тази война се опита в какво вярват хората. Христос е почнал отвътре да царува, но във външния свят царува Мойсей. Методите са Мойсееви, хората искат доброто, но методите им са Мойсееви. Например казват: "Да обесим този човек." - Не е хубаво да се обеси. - "Но какво да правим, инак тези люде ще се наплодят, какво да ги правим?"

Та целият християнски свят и вие проповядвате и търсите Христа, но прилагате Мойсея. Методите на християнството тепърва трябва да дойдат. Новите схващания трябва да дойдат на мястото на Мойсея като вътрешен подтик. Методите на Христа, които сега са отвътре, ще действат и отвън на мястото на Мойсеевите. Мойсеевото учение няма да го има. Времето е близо, от нашето гледище е много близо, но по човешки погледнато, вие ще кажете, че е много дълга работа.

Та ще изучавате силата на човешката мисъл. Има един начин, по който мислите на хората могат да се сдружават. Можете да направите опит. Ако съберете 20-30-100 души при един болен и концентрирате мисълта си с едно желание да се подобри болният, може да го излекувате. Ако 100 души пожелаят един човек да оздравее, ще оздравее. Това го правят сега в Америка. Или някой християнин загази. Отнесе се до някои братя. Съберат се стотина братя, помолят се и тръгне работата на този човек. Та колективната мисъл на хората е една сила Божия, с която хората трябва да си помогнат. Когато ние едновременно действаме в едно направление към Бога, тогаз няма нещо невъзможно. Ние трябва да се считаме като органи на Бога и така да работим. Всяко едно желание, което може да се роди във вас, е от Бога. Помнете, всяко добро желание, което може да се роди във вас, не е ваше. Като кажеш: "Няма значение това добро желание", тогава ти постъпваш по закона на Мойсея. Ако днес умре едно добро желание в тебе, утре друго добро желание, тогаз какво остава в тебе? Защото бъдещият ти живот ще се роди от добрите ти желания. Та трябва да имаме нов мироглед. Някои казват: "Дай ми сила отгоре" и привеждат Христос за пример, Който е дал на учениците Си сила да правят чудеса. Но като четете Писанията, ще видите, че тези хора бяха като една душа. 120 души се събираха заедно и желаеха хубавото в тях да възтържествува. И тези 120 души скоро станаха 3000 души. И тези християни на първо време много хубаво вървяха, а днес вървят по пътя на раздора. Сега по пътя на християнството има новото учение, да се обединят хората и като се роди една добра мисъл в някого, трябва да има във всинца ви желание да я реализирате. И сега у мнозина има хубави проекти, но другите не реализират. Така се губи време и няма никакво постижение. Христос казва: "Ако вие не признавате, че Любовта е една всемощна сила, която може да извърши всичко, и че Божията Мъдрост е една всемощна сила, която може да извърши всичко, и Божията Истина също, ако вие нямате това верую, нищо не можете да извършите. Вие трябва да имате едно верую и да знаете, че това, което искате, ще стане, и земята да се обърне." Ще стане, защото ще имате едно правилно схващане за света.

В света е дошло време да се изменят условията. Аз искам във вашето верую да опитате. Ако вие чакате истината да дойде отвън, вие се лъжете. Вие казвате: "Нам ни трябват пари." Парите не са първото, те отпосле ще дойдат. Питам: Какъв е законът, когато се ражда едно дете? Как започва то? Това дете започва с най-малките възможности, започва като една микроскопическа семка някъде. Също така е и с идеята. Може да се засее една микроскопическа Божествена идея вътре във вас. И вие казвате: "Нищо няма да излезе от нея." Но вие оставяте тази идея да работи и тя ще възрасне.

У вас има една идея: искате да работите за Бога. Какво подразбирате под думите "работим за Бога"? Ти казваш: "Искам да обърна българския народ да вярва в Бога." Че той и сега вярва в Бога. Не да ги обърнем, но да се обърнат сърцата на тези хора, че те да не живеят за себе си, а за другите и всеки един да има желание да живее за Божественото. И ако във всички хора има това желание, то светът ще има друг изглед. В света има една крива страна, това е, че не се върши волята Божия. И от невършенето на волята Божия не страда Господ, ние страдаме, докато се убедим, че пътищата на Бога са опитани, и че те са единствените методи, по които може да дойде спасението на света.

Аз ще ви дам само някои методи, чрез които да работите. В моите беседи аз съм говорил много работи. Както някои, които са изучавали теоретически химията, изучавали са за кислорода, за водорода, но в лабораторията нищо не могат да направят с тях. Трябва опитно да се знаят нещата. Когато отиде човек в лабораторията, трябва да знае в кое шише кой елемент е и после трябва да знае точно каква доза да вземе от него.

Вие понякога искате да свършите нещо прибързано, искате да кажете някому някоя силна дума: "Ти ще умреш, в ада ще идеш." Така не се проповядва.

Даже някои от вас сте пресрочили, трябваше по-рано да се заемете. И сега не е късно. Но ако закъснеете още малко, пресрочване ще има. Та сега трябва да употребявате Божествена мисъл като едно средство за вътрешна работа, или казано на съвременен език, аз ще се постарая да направя една антена, да може да говорим с невидимия свят. Най-първо ще слушате. В Лондон се говори, в Русия, във Франция се говори - вие можете да гледате нещата как стават. Казвам, че е дошло времето за тази антена. Първите християни и всички хора от създание мира до сега, които са имали знания, са знаели този закон, и докато не се образува антена с невидимия свят, да имате съобщение, работата не може да върви. Та от вас сега искам три неща, три неща иска небето от вас. Можете ли в името на Любовта да работите? Това е пътят. Можете ли в името на Любовта да използвате условията? Можете ли да опитате методите на Божествената истина? Без колебание! Божественото не търпи никакво колебание. Това, което е казано, да се изпълни! Не мислете, че това ще влезе в разрез с вашия живот. Не, вашите работи ще тръгнат и ще се подобрят. Десет пъти по-добре ще бъдат, отколкото сега. Няма човек, който да е вървял по Божия път и да не му върви добре. Някой ще каже: "Моята работа не върви." Това си има причини. Ако Бог ни поставя на изпитания, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита за какво Го обичаш, дали за богатството, или за същината. Ще кажеш тогава: "Господ дал! Господ взел!" Но на Господ крайните Му решения са всякога добри, винаги целта Му е да опита, да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка, да има в нас готовност, и нищо в света да не е в състояние да разклати нашето убеждение.

Днес ще ви дам тази задача. Прочетете от 4-те Евангелия първите глави и намерете една основна мисъл, която се намира и в четирите глави. Има една основна мисъл в тях, която може да се приложи. После заедно прочетете от Седма серия десетата беседа "Миротворци". Това направете днес. И от тая беседа изкарайте общата мисъл.

Ще дойдете до този вътрешен метод. Аз ще ви покажа този вътрешен метод, по който трябва да се работи. Казвам: Тая година има условия за работа. Бъдете уверени, че имате от невидимия свят всичкото съдействие, доколкото аз зная, на всички онези приятели, които са дошли. Имате добри условия да работите. Начинът, по който ще работите, ще остане начин само за вас, няма да го разправяте на този или на онзи. Може да разправяте нещо, което е опитано от вас, 99 пъти опитано. За пазара няма какво да изнасяме, когато нямаме още за себе си. И много пъти нашите проекти в света не се постигат, защото, преди да сме постигнали, разправяме на този или на онзи. Онзи казва: "Нищо няма да стане с тази работа."

Този е сега Божественият закон. Ще изменим нашите мисли, докато те дойдат в хармония с Божественото. Ние ще дойдем в хармония с Бога и тогаз мислите на Бога ще се отразяват в нас и ще имаме един положителен опит. И тогава този метод може да го предадете на другите, след като имате резултати.

В този народ има толкова застояли души! В този Балкански полуостров има много души, които са изостанали в пътя на своето развитие, закъснели души. И в никоя друга страна няма толкова много закъснели души. И вследствие на това, че са закъснели, у тях има напор да минат напред и затова са такива лоши.

Ние със своята мисъл трябва да ги упътим. На всички тези хора трябва да се даде светлина.

Аз бих желал всеки един от вас да си напише на едно листче най-малкото, каквото иска да постигне през тази година. Да имате една малка опитност, реална опитност, да имате един скъпоценен камък. Не големи мисли, но най-малката мисъл, която искате да реализирате през тази година. Ако тя може да се реализира, всичко друго може да се реализира, ако тя не може да се реализира, то големите мисли никак не могат да се реализират.

Новия живот няма да го смесвате с вашия стар живот. Сега имате възможност да направиш най-малкия опит и той ще внесе известна светлина и поне известно подобрение, най-малко ще внесе у вас едно самодоволствие или една вътрешна храна, една вътрешна самоувереност ще дойде. Защото, досега както ви виждам, някои от вас започвате да губите вяра в себе си. Казвате: "Остаряхме, нищо не направихме. Побеля ни главата." Това е старият път. Главата може да побелее, но после може да почернее. Че е побеляла главата, няма нищо лошо в това. Какво постижение искате да имате, това ще напишете на едно листче. Ще го напишете поотделно. После вижте каква обща идея имате, която може да се приложи. Аз ще ви кажа един общ план. Ние трябва да работим за Бога в света и да бъдем носители на новите идеи. Това, което може, да се приложи. Има неща, които в този живот не могат да се приложат, а има неща, които могат да се приложат. Ние сега говорим за тези неща, които са практични и могат да се приложат в трите свята: във физическия, в духовния и Божествения светове.

Трябва да бъдем съвършено свободни. Като ученици ще започнете. Ще започнете с една работа и ще имате печалба. Представете си, че един голям гешефт почвате с няколко милиона лева печалба. Външните блага са условията, в които Бог се изявява. Най-трудното, с което човек трябва да се справи, това са неговите убеждения, вярвания. Докато не се уреди вътрешната работа, не може да се уреди външната. Положително нещо човек трябва да има в душата си.

Представете си, че търсите имане.

Първото нещо е да знаете, че го има. Второто нещо е да знаете мястото му. Третото нещо е да го извадите, а четвъртото е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете.

Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществуване на човека зависят от Божествения живот, който е в него. Божественото - То е същественото. И това трябва да се разбере, когато Божественото в нас е проявено, тогава всички неща за нас са постижими, тогава духовният и физичният живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физичен живот ще имаме вечно разочарование. Тогава това няма да става, онова няма да става. Сега вие сте огрухани, по-лесно ще се сварите.

За пояснение ще ви приведа един мистичен разказ. Дошъл Господ да посети света, за да види какво правят хората. Дошъл при един виден философ, който току-що е бил вдигнал натопеното си в мастилото перо. Той като видял Господ, си помислил: "Дали Господ дълго време ще седи тук? Ще ми изсъхне мастилото." Като разбрал какво мислил философът, Господ си отишъл. Отива при един жрец, който тъкмо турил тамян в своята кандилница. Жрецът си казал: "Дали Господ ще ме държи дълго време? Ще ми изгори тамяна и не ще мога да си извърша службата." Господ разбрал мисълта му и си отишъл. Срещнал един военачалник, който си бил вдигнал сабята да воюва, но и в неговата мисъл Господ прочел същото и си отишъл. Отива при една майка, която тъкмо се канела да окъпе детенцето си. И тя си помислила дали Бог ще я забави и дали ще успее да окъпе детето си. Най-после Господ отишъл при един готвач. Последният тъкмо бъркал в тенджерата. Готвачът си помислил: "Да не би Господ да стои дълго време? Лукът ми ще загори и яденето ще се развали." Но готвачът веднага съзнал грешката си, разкаял се и се изповядал пред Господ: "Прости ми, Господи, аз си помислих, че като дойдеш, ще останеш при мен повече време и яденето ми ще прегори. Дотегна ми този занаят, искам да го напусна. Той не е за мен. Големи пакости ще ми създаде. Ето, с тези тенджери влязох в грях сега."

Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на което не може да търпи, не може да издържа Неговото присъствие. Единствен от всичките само готвачът разрешил правилно въпроса, понеже изповядал грешката си. Вие можете да имате метода на философа, на жреца, на воина, на майката и най-после можете да имате положението на готвача. Готвачът се изповядва. Християнството всякога започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бог, може да каже: "Знание нямам." Друг може да каже: "Мина ми време." Все ще помисли нещо. Защо този философ трябваше да помисли, че дълго ще седи Господ при него и че ще му изсъхне мастилото?

Действително има една голяма мъчнотия: да се справи човек с физическите условия на живота. Каквото и да се каже, и духовният свят, и духовните идеи, и те си имат своите мъчнотии. Представете си, че носите няколкостотин библии на гърба си, няколкостотин килограма тежки. Макар и да са свещени, те ще произведат известен ефект, ще ви дотегнат. На вас са дотегнали свещените идеи. Дотягат, понеже да носиш Библията на гърба си е едно нещо, а да я носиш вътре, е друго нещо. То е една сила вътре. Свещените идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа като една сила вътре.

Ще дам друг пример. Един от европейските крале имал 12 апостола, направени от злато. Те всеки ден на обед излизали и се покланяли в двора. Като станал крал, той ги претопил ( в оригинала "пратил") и всички го попитали какво стана с тях. Той казал: "Пратих ги да проповядват." Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите апостоли на работа. Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са апостоли.

"Бог е Любов и само Божията Любов носи живот" (три пъти)

"Бог е Мъдрост и само Божията Мъдрост носи знание " (три пъти)

"Бог е Истина и само Божията Истина носи свобода." (три пъти)




Първа беседа, държана от Учителя пред ръководителите (повикани 43-ма души)

28-ми август, 1930 г., 4 ч. и 30 мин. София, Изгрев


Извънредни Беседи
28.08.1930 04:30 Четвъртък, София
 
Из том „Тихият глас”, ИБ (1924-1930)
Първо издание ИК "Всемир", София, 1997 г., ISBN 954-8447-14-2
Текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 01.07.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.

посещения: 3289

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Вътрешно единство Още лекции от ИБ | Обратно към всички текстове » Пътят на героите