| Порталът към съзнателен живот |
Съпоставяне на нещата
(Младежки Окултен Клас,
18.10.1929 Петък, София)
Беинса Дуно |
|
Т. м.
Кой ученик повтаря класа: способният или неспособният? Неспособният и мързелив ученик повтаря класа, а способният и прилежен ученик минава редовно от един клас в друг. Въпреки това, съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“, Всъщност никакво повторение не съществува. Защо? Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин. Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика. Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне. Това, което човек не е заучил, трябва да го научи. Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря. Може ли художникът да нарисува два пъти една и съща картина на едно и също платно? Това е невъзможно. На едно платно се рисува само една картина.
Някой задава въпроса: Защо трябва художникът да рисува? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се запитвате, защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т. н. Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z. Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете. Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда? Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда. Страданието е подобно на вършеенето. Човек трябва да вършее житото, за да се ползва от него. Ако се ползва разумно от житото, заедно с него се ползват и други същества.
И тъй, човек не може да си отговори на въпроса „защо трябва да живее“ по друг начин, освен с отговора: Само Бог живее. Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко. Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува. Изворът пита ли, защо трябва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси. Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него. Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо. Човек е свободен само тогава, когато е фактор. Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.
Кой човек наричаме свободен? Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използва нещата. Например, пчелата прави мед, но не е свободна. Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него. И в края на краищата той разбира, оценява и използва меда по-добре от пчелата.
Като ученици, вие трябва да съпоставяте нещата, да разбирате отношенията между живите същества и да ги оценявате. Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари? Кой от двамата ще бъде пръв? И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен. Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика. Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката.
Първият музикант представя числово едно – единицата, т. е. човешкия ум; вторият музикант представя числото две – двойката, или човешкото сърце. Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други – човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно. Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата. Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване. Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее. Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван. Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
Следователно, за да намерите смисъла на живота, вие трябва да слушате, как свирят двамата музиканти. Когато те свирят, вие трябва да бъдете в числото три – главният съветник, който крие разрешението на важните житейски въпроси. Обаче, за да разрешите правилно задачите на своя живот, вие трябва да ги изнесете в тяхната първична чистота. Всяка задача е свързана с известно число. Значи, за да решите задачата правилно, вие трябва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисъл. Започвате от единицата и дохождате до десет, което е образувано пак от единица, но с нула накрая. Нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа.
Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо? Защото не я разбира. Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма. Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата. В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.
И тъй, помнете, че нулата е единственото нещо в света, което разрешава всички въпроси. Нулата не е нищо друго, освен любовта. Който знае, как да търкаля нулата и да се справя с нея, той разрешава всички въпроси. Той може да стане и богат, и учен, и гениален. Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мъчнотии и нещастия, които не може да разреши.
Какво ще кажете за числата от 1 – 10? Съществуват ли те вън от човека, или не? Вън от човека числата не съществуват. Те представят дейността на човешкия дух. В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време. Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл. Например, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет. Ако на време не даде ход на това желание в себе си, той изпуща случая да получи образование.
Съвременните хора се намират в преходен свят, дето нещата зависят от временните средства в живота. Например, едно от преходните средства в живота е парата. Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си. Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата. Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам. Извадете кесията си да видим, какво има в нея. Купувачът дава пари, взима стока; търговецът дава стока, взима пари за нея. Двамата се покланят и се разделят.
Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат. Много естествено. Щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си, да плащат. Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни. В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава. Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество. Човек не е нито сиромах, нито невежа. Бог е вложил във всеки човек известни дарби и способности, които той трябва да развива. Щом работи и прилага дарбите си, той не е нито сиромах, нито невежа.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
8. Лекция от Учителя, държана на 18 октомври, 1929 г. София – Изгрев
Младежки Окултен Клас
18.10.1929 Петък,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 1577
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
