Размишление.
Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия. Например на неразорано поле жито не може да се сее. В празна саксия цвете не може да се сади. На цигулка без струни не може да се свири. От празно шише вода не може да се пие. Поет без перо не може да пише. Без очи човек не може да вижда; без уши не може да чува; без език не може да говори; без ръце не може да работи; без крака не може да ходи.
Сега, като наблюдавате водните капки във въздуха, виждате, че макар и по-тежки от него, те се държат във въздуха без да падат долу. – Кой ги държи във въздуха? – Една особена сила. Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина. Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога. Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила няма нещо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае. Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ. Това не значи, че човек не трябва да се проявява. Той трябва да се проявява, но без страх. Който се страхува, той скоро осиромашава. Който се страхува, за него животът изгубва своята красота и смисъл. Човек трябва да се освободи от животинския страх в себе си, а да остане само със свещения страх, за който е казано, че начало на мъдростта в човека е в зависимост от страха му от Господа.
Сега, дръжте в ума си мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата с всичките и разумни сили и закони. Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос. За природата това е необходимо. Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони. Тя е единствения приятел и учител на човека. Тя е негова майка, негов баща. Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея? Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел. – Ама защо страдаме? – Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг. Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват. Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господар. Обаче раница, сложена от природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека. По отношение на тази раница човек е слуга. Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат. Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас. Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили. Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа. – Защо съм болен? – Това е Божия работа. – Защо съм беден? – Това е Божия работа. – Защо съм богат? – Това е Божия работа. – Защо съм невежа? – И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е на място. Ако е от хората, не е на място. Има знание и невежество, които се причиняват от човека. Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете. – Ама празен съм, нищо нямам в главата си. – За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода. Ще дойде ден, когато твоята празна стомна ще се напълни с Божествено съдържание. Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде да се налее, ще мине и замине, без да ти даде нещо.
Каква е разликата между човешкото и Божественото? Човешкото всякога се намира пред невъзможности. Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса. Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи. В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тук действа Божественото. Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош. При човешкото началото е добро, краят е лош. При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър. Божественото туря тежка раница на гърба на човека. Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му. Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг. В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява. Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае. Който обезсърчава човека, той го и насърчава. Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става? От невиделица му иде помощ. Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения. Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение. Направите ли обратното, човешкото да сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма да се оправят, но ще се объркат още повече.
Какво значи човек да даде първо място на Божественото в себе си? Това значи да спре вниманието си върху най-малките величини, в които Бог живее. Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите. Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос. Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже. Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено. Този овчар има дълга житейска опитност. Той е подобен на извор, който постоянно блика. Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си. Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си. Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас. Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото. Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте. В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание.
Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да Го зачитате, както зачитате себе си. Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице. Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой. Не се минавало ден да не бие слугите си. Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре. Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания. От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал. Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства. Мъжът й знаел това и решил да я възпита. Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода. Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата. Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек. Това се случвало няколко вечери наред. Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите. Щом престанала да ги бие, непознатият изчезнал от градината. Оттук можем да извадим следното заключение: "Когато човек изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в себе си, заедно с това се подобряват и неговите външни условия." Значи, между външния и вътрешния живот на човека има известна зависимост.
Често хората страдат от много желания. Като не могат да ги реализират, те търсят причината вън някъде, вследствие на което стават нервни, сприхави. Многото желания на човека представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече. Той има брашно, но вода няма на разположение. Какво трябва да направи? Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее. Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента. Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента. Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента. Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията. – Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб. Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота. Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете. За да дойде до идеята за живия хляб, човек трябва да започне от физическия хляб. За този хляб се изисква чиста вода, чисто, прясно брашно, получено от жито, расло и узряло на лъчите на любовта.
Днес всички религиозни и духовни препоръчват на хората вяра. Няма защо да се говори на хората за вяра. Всъщност, няма човек в света, който да не вярва, както няма човек, който да не може да си меси хляб. Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото. – Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята? – Слугинята. Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб. Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите. Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите. Той само ги омесва и прави от тях хляб. Недоволството на човека се предизвиква от слугинята. – Защо? – Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си. Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват. Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог. Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята. Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него. Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар. Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша?" – Защото не си господар по призвание, а сам си се произвел за такъв, както Дон Кихот, който постоянно воюва в името на своята Дулцинея и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си. И Христос дойде да служи. Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа". Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам?" – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар. Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов. Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля!" Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо. Когато господарят види, че слугата му е готов да изпълни всичко заради него и той ще му отговори със същото.
Защо хората не успяват в живота си? – Защото слугите измъчват господарите си. Низшето измъчва висшето в човека. Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човека с кофа студена вода. Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата "служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае, как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно. На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга. Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.
Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов. – Защо животът няма смисъл? – Защото още не си станал слуга. – Много страдам! – Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча. – Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив. И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ!" Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ!" Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието. Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва да бъде силен, мъдър, търпелив.
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате. Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда. Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги. Какво правят господарите с такива слуги? – Бият ги. Няма човек в света, който да не е бит. За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов. Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си. Жена, която обича мъжа си, не може да бъде бита.. Мъж, който обича жена си, не може да бъде бит. Дето е любовта, там бой не може да има.
Един овчар се оженил за една млада, красива и разумна овчарка. Понеже я обичал, той пазарил десет слугини да й слугуват, а тя да им заповядва само. Като излизал овчарят на работа, възлюбената му оставала в къщи да нарежда домакинството си. Тя извиквала слугините си и им казвала: "Щом видите, че господарят се връща от работа, вие първи ще го посрещнете, ще му целунете ръка, ще му кажете няколко добри думи и ще му измиете краката." Тя сама им казвала с какви думи да посрещнат господаря си. Всеки ден тя казвала различни думи. Последна тя го прегръщала, целувала и му казвала няколко благи думи.
За мнозина този пример е странен, неприложим в живота. Всяка жена би казала: "Как е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря? Това не позволявам!" Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня". Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята. Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват. Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето. Краката на висшето, това е хлябът, доброто в живота. Разберете ли отношенията помежду си като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си.
Като ученици вие сте дошли на земята да учите и да служите. Две пособия са дадени на човека, за да изпълни службата си добре. Това са умът и сърцето. Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята. Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е. да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина. Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен. Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината. На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината. С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината. Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека". И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си. В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него. Любовта посещава само човека на истината. Убеди ли се, че истината отсъства от него, тя го напуща.
Любовта не обръща внимание на външността на човека. Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си. Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното. Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре. Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали. Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек. Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н.
Велико нещо е за човека да бъде посетен от някой ангел! И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек. Този ден за човека е наречен "ден на любовта". През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло. Идея има този човек. Той знае, защо живее. Животът му е пълен с радост и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко. За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия си Дух от мене!" За същия ден Апостол Павел се изказва в следния смисъл: "Всичко считам за измет, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.”
И тъй, искате ли да придобиете любовта, да живеете в "деня на любовта”, станете слуги на Бога или Божии служители. Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума. Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите. Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства. Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си. Как ще посрещнете този ангел? Преди всичко вие трябва да разбирате неговия език, да разбирате, какво ще ви говори. Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на някакво противоречие.
Един турски ага отишъл в едно българско село и казал на селяните: "Ще бъдете внимателни, да не говорите пред мене на български, защото добре разбирам вашия език." Те се разположили с него на една маса, яли, пили, докато се напили добре. По едно време чалмата на агата се запалила. Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това. После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори!" – И това зная. Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла. Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори!" – Така кажете, да ви разбере човек.
В същото положение изпадат някои от съвременните хора. Докато им се говори на непознат за тях език, те казват, че знаят, какво им говорят, не искат да покажат своето невежество. Като дойдат до някое трудно положение в живота, вие се принуждавате вече да им говорите на техния език, да им кажете, че чалмата им гори. Тогава те ще ви разберат и ще вземат мерки за избягване на нещастието, което ги очаква.
Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност. Добре е човек да бъде оригинален, но на място. От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята. Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина. Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа. И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре. Как ще ги обработите, това не е ваша работа. Това е работа на Онзи, Който ги изпраща.
47. Лекция от Учителя, държана на 10 юли 1929 г. връх Мусала
Общ Окултен Клас
10.07.1929 Сряда,
Мусалла
|
Начало
