Размишление върху веселието на Божия Дух.
Животът представя условие за разбиране на любовта. Без живот любовта е неразбрана. любовта произтича от живота. Който разбира живота, само той може да разбере любовта. Човек е достигнал до разбиране на любовта само чрез живота. Животът тече непреривно в човека, но понякога това течение отслабва, а понякога се усилва. Когато животът отслабва, човек боледува. Когато животът се усилва, човек е здрав и бодър. Здравето на човека е мярка за силата на живота, който тече през него. Като знае това, човек трябва да пази здравето си.
Животът функционира едновременно в три свята: във физическия, в духовния и в Божествения. По какво се различават тия три свята? Кога живее човек на физическия свят, кога - в духовния и кога - в Божествения свят? Да живее човек само на физическия свят, това значи, съзнанието му да е отвън. За такъв човек казваме, че живее несъзнателно, като камъните в природата. Да живее човек в духовния свят, това значи, съзнанието му да е отвътре. Да живее човек в Божествения свят, това значи, съзнанието му да е и вън, и вътре. Божественият свят включва в себе си и физическия, и духовния. Ако не е готов още за духовния свят, човек изпада в същата опастност, в която се намира параходът, когато вълните проникват в него. Докато вълните го бият отвън, той е в безопастност. Проникнат ли вътре в него, в скоро време той ще опита дъното на морето. Следователно, ако съзнанието на физическия човек проникне вътре в него, той непременно ще потъне. Едновременно той не може да живее и на физическия, и в духовния свят. Това са два свята, диаметрално противоположни един на друг. Докато живее със съзнанието си на физическия свят само, човек трябва да приема нещата както са, без да се рови в тяхната същина. - Защо боледувам? - За да изправиш някоя своя погрешка и да научиш нещо. Философстваш ли много, никакъв отговор няма да получиш. - Защо? - Защото не си готов. Може ли човек да изкара два килограма масло от един килограм мляко? - Не може. Значи, невъзможно е да ви се отговори на въпроса, защо боледувате. - Защо хората не ме обичат и уважават? - Защото не си богат, нямаш знание, боледуваш и т.н. Искаш ли да те уважават и почитат, стани богат, учен, здрав. На физическия свят е така. В духовния и в Божествения свят, обаче, отношенията между хората са други.
Съвременните хора се оправдават за своите неуспехи и непостигнати желания с отсъствие на време. Щом се е родил на земята и живее във време и пространство, човек има време за всичко. Обаче, това не подразбира, че от един килограм мляко могат да излязат два килограма масло, т.е. в един живот обикновеният човек да стане светия. Реалният живот има предвид постигане на близки цели. Целта на човешкия живот седи в правилно използване на днешните блага и условия. Утрешният ден има нова програма. Земеделецът пита: Какво трябва да правя днес? - Ще впрегнеш колата си, ще отидеш на нивата и ще ореш. - Докога? - Докато имаш сили и време на разположение. За всеки ден е определено, каква работа трябва да свършиш. Жената пита: Какво трябва да правя днес? - Ще работиш в къщи: ще готвиш, ще переш, ще чистиш и т.н. - Колко време трябва да работя? - Определено е, колко време трябва да работиш и какво да направиш за даденото време. Казано е: Не отлагай днешната работа за утре. - Какво трябва да правя, като стана от сън? - Ще се молиш, ще четеш, ще работиш в къщи. Ако няма какво да правиш, ще играеш. Играта е почивка, смяна на състоянията.
Следователно, докато човек живее на физическия свят, съзнанието му е външно. Той има отношение повече към външния свят, към материалната страна на нещата. Тази е причината, поради която той прави погрешки като дете. Какво трябва да правите, когато детето греши? Ще отидете при майка му и баща му, ще им разправите, какво е направило детето и ще оставите те да се разправят с него. Ако вие се разправяте с детето, няма да му въздействате. Прилагайте този закон и към възрастните хора. Понеже те са деца на Бога, като направят някаква погрешка, не се разправяйте с тях, но идете при техния Баща. Той ще оправи работите им, без никакво влошаване. Следователно, искате ли да влезете в право отношение с физическото съзнание на тия деца, вие нищо няма да постигнете.
Този закон има отношение и към идейния свят. Запример, вие сте беден човек, имате жена, деца, но сте без работа. Търсите тук-там работа, но не можете да намерите. Децата ви нямат хляб за ядене, нито дрехи, обуща, книги и т.н. Най-после вие дохождате до отчаяние, искате да откраднете нещо отнякъде, да купите хляб. Като започнете да мислите, вие се ужасявате от тази мисъл в себе си и влизате в борба с нея. - Не, не се разправяйте с отрицателните мисли, които минават през вас. Оставете ги на родителите им, те да се разправят с тях. - Какво да правим с глада? - Идете на лозето да копаете. - Пришки ще излязат на ръцете ми. - Ще излязат, разбира се. Обаче, за предпочитане е да излязат пришки на човешките ръце от работа, отколкото от лъжа. Това показва, че и при лъжата излизат пришки на човешките ръце. Разликата седи само в това, че като работи, човек е доволен от себе си, а като краде и лъже, е недоволен.
И тъй, научете се да разграничавате идеите. Всяка идея, на която съзнанието е отвън, трябва да се отнесе към съответния свят. Отношенията на нещата в света са строго определени. Всяко нещо в света има свой господар, който го управлява. Реките, горите, въздухът, светлината, макар и да са дадени за наше ползване, имат свои господари. Какво показва това? - Това показва, че на земята ние сме слуги, обиколени с много господари. Положението на слугата зависи от неговата разумност. Само разумността е в състояние да повдигне човека. Щом си въобрази, че е някаква голяма величина, човек веднага среща господарите на водите, на горите, на въздуха, на светлината и т.н. Как ще се справи с тия господари? - Чрез разумността. Ако не си разумен, ще се натъкнеш на ред противоречия и ще кажеш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, не можеш да учиш, животът е безсмислен и т.н. - Не, така не се разсъждава.
Какво не може човек да направи? - Не мога да се моля. Как да не можеш? Една дума не можеш ли да кажеш? Като ти се объркат работите, не можеш ли да кажеш: „Господи, бъди милостив към мене! Загазих, не мога да си помогна.“ Щом си загазил, ти си попаднал в някоя река. Бог веднага ще изпрати господаря на реката да те извади навън. Силната молитва се състои от две-три думи. Ако си гладен, иди при някой свой приятел и кажи: „Гладен съм!“ Той ще те разбере и ще те нахрани. Трябва ли да му разправяш, как си изпаднал до това положение? Можеш да говориш много, но многото думи са разказ, или някакъв роман, без който можете да минете. Понеже хората са свързани един с друг, всеки човек е доволен, когато му се представи случай да услужи на ближния си. Ако при вас дойде някой учен, радвайте се, че можете да научите нещо. Хората трябва едни на други да си помагат. Ако този, когото сте нахранили, е добър цигулар, той ще извади цигулката си и ще ви посвири. Гладът е станал причина да се запознаете с него.
Като ученици, вие трябва да разглеждате живота разумно. Каквото и да ви се случва в живота, това са скрити възможности за проява на Божественото в света. Колкото по-близко сте до Божественото разбиране на нещата, толкова повече съзнанието ви се разширява. Съзнанието на човека представлява капитал, без който не може да се работи. Ако съзнанието ви не се разширява, каквито блага, каквито знания и да придобивате, няма да ги задържите в себе си. Всички блага и придобивки, които човек може да задържи в съзнанието си, остават за вечни времена. Не може ли да ги задържи, те са временни и сами по себе си ще отпаднат. Като знаете това, вие трябва да се стремите към онези блага, които са постоянни, вечни. Те причиняват вечна радост на човека. Радостта на човека е постоянна, когато той разбира отношенията, които съществуват в Божествения, в духовния и във физическия свят и живее съобразно тях. Божественият свят включва всички придобивки и блага, които човек е придобил на физическия и в духовния свят. Тези придобивки вървят с човека заедно, и на този, и на онзи свят.
Като слушате да се говори по този начин, казвате, че знаете много неща за Бога, за Божествения свят. - Какво знаете за Бога? - Знаем, че Той е любов. - Какво знаете за любовта? - Знаем, че животът произтича от любовта. - Какво знаете за живота? - Знаем, че животът представя сбор от множество различни форми, над нас и под нас. Наистина, докато не разбере живота, човек никога няма да разбере любовта. Без живота, любовта остава неразбрана. Дето е животът, там има непреривно движение. Щом дойде до любовта, човек спира движението си. Който срещне красива мома, или красив момък, той се спира, захласва се и започва да гледа. Дали той е професор, учител, свещеник, майка или баща, ще се спре пред любовта. Който срещне любовта, той непременно трябва да се спре, докато тя замине. любовта ще мине покрай него, ще го поздрави и ще си отмине. Щом го поздрави, той ще продължи пътя си, ще отиде да свърши работата си. Който не се спира пред любовта, той е изгубил едно от великите условия на живота. Най-малкият проблясък на любовта в душата на човека струва цял живот. Без нея нито богатство, нито знание, нито изкуство имат някакъв смисъл. Без любовта всичко е „майя“. Един поглед на любовта дава сила през целия живот на човека. Той остава за винаги паметен. Срещате някой старец, на 70-80 годишна възраст, но щом стане дума за любовта, той започва да ви разправя, че като бил млад, една красива мома го погледнала така, че и до днес не може да забрави този поглед. Очите й били огън, който и до днес топли сърцето му. - Той е почувствал погледът на любовта, но не я разбрал. Очите на красивата мома не са любовта, но през очите на тази мома е минал Божественият пламък на любовта. Той живее в душата на човека и оттам излиза навън. Ето защо, дето видите Божественото, в мъж или в жена, спрете се да го погледате. То прави нещата красиви. Турците казват: „Благословение е за човека да гледа красивото в света“.
Съвременните хора още не разбират любовта, вследствие на което са изопачили и най-красивите неща. Тази е причината, поради която те изпадат в големи заблуждения и противоречия. - Не, срещнете ли любовта, спрете се и благодарете, че сте я видели. Не питайте, коя е тази красива мома или момък, коя майка ги е родила. Каквото и да правите, вие никога няма да намерите майката на любовта. Красивата мома и красивият момък, които срещате, са израз само на любовта. Обаче, красотата не е физическо качество. Красотата не принадлежи нито на физическия, нито на духовния свят, но се проявява чрез тях. Красотата е достояние на Божествения свят. На физическия свят тя трае кратко време, в духовния свят остава за по-дълго време, а в Божествения свят - за вечни времена. Красотата е идеал за човека. Той се стреми към красивото в света, като към свой идеал. Красиви мисли, красиви чувства, красиви постъпки, това е идеалът на човешката душа. Красотата радва човека. Лошото за човека седи в това, че при всяко изпитание той губи радостта, силата си и казва, че всичко е празна работа. - Не, когато се радвате, вие сте дошли до вътрешната, а не до външната красота. Дръжте се за красивите мисли и чувства, които дават тласък в живота ви. Те са онази светлина, онзи пламък, който излиза от очите на красивата мома и на красивия момък. Колкото пъти и да срещнете красотата, израз на любовта, спрете се пред нея, не я отминавайте. Ако първият път се спрете и я поздравите, тя ще ви срещне и втори път, и ще се задържи за по-дълго време при вас.
Сега, аз желая всички да бъдете захласнати от любовта, без да изгубите съзнанието си; да сте готови, като видите любовта, да забравите, че сте тръгнали някъде да правите зло. Запример, някой тръгнал да отмъщава на брата си, но на пътя среща любовта - красива мома, която го поглежда мило и го поздравява. Той се спира захласнат пред нея и забравя, че е тръгнал да отмъщава. Като замине красивата мома, той започва да мисли: „Има Бог в света, има любов, има защо да се живее“. Радостен и доволен, той продължава своя път. Каже ли, че това е празна работа, той се излага на смърт. Който отрича живота, той приема смъртта. Това е неизбежен закон. След живота иде смъртта, а след смъртта - животът. Каже ли някой, че не иска да живее, той кани смъртта при себе си. Така не се живее. Така живеят само своенравните деца, които се сърдят на баща си, на майка си, на близките си, че не им дават всичко, каквото желаят. Защо ще се сърдите на Бога, че сте създадени такива, каквито сте днес?
Едно време, когато създавал животните, Бог създал и слона, но дребно, малко животно, не като сегашният слон. Хората го преследвали, гонили го, използвали го. Недоволен от положението си, слонът се обърнал към Бога с думите: „Господи, дотегна ми този живот, да ме преследват хората и големите животни. Направи ме голямо животно, че още отдалеч да внушавам страх, всички да бягат от мене.“ Бог чул молбата му и го направил голямо, едро животно, какъвто го виждаме днес. И при това положение, обаче, хората го използват, впрягат го на работа. Значи, като малки, вие ще имате един род мъчнотии. Като големи, ще имате друг род мъчнотии. И при едното, и при другото положение вие не можете да бъдете господари. Кой слон досега е станал господар?
Съвременните хора имат същото желание, като на слона, да се освободят от едно положение, от влиянието на дадени условия и да станат господари. Каквото и да правят, те никога няма да се освободят от влиянието на условията, при които са поставени да живеят. Ако се освободят от едни условия, ще попаднат под други. Колкото красивата мома може да се освободи от момците, красивият момък - от момите, гладният - от мисълта за хляба, толкова и вие можете да се освободите от влияния. - Ама няма ли воля човек? - Човек има воля, когато задоволи глада си. Докато не е задоволил глада си, той мисли за хляб, за красиви моми и момци. Като гледа на една, на втора, на трета красива мома, най-после момъкът казва: „Ще се оженя!“ Женитбата подразбира задоволяване глада на човека. Не задоволи ли глада си по някакъв начин, той е осъден на смърт. Така трябва да разбирате нещата. Щом си гладен, ще влезеш в гостилница, ще се нахраниш и ще благодариш, че яденето е било вкусно. След това ще отидеш на работа. По същия начин благодарете и вие, когато срещате красиви моми и момци, които са внесли нещо добро в душата ви, дали са ви подтик към възвишеното в света. Каквато и да е красотата, тя внася нещо хубаво в човешката душа. Красотата е едно от великите блага на живота.
Като ученици, вие трябва да вървите в правия път, без никакви отклонявания. Всяко отклоняване води към лоши последствия. Вървите по един стръмен, планински път, но пожелавате да се отклоните, да вземете друг, по-лек път. В желанието си да намерите по-лек път, вие задръствате някъде и с часове се лутате, докато излезете на пътя, от който сте се отклонили. През това време вие се сърдите на Бога, на хората, защо не са разработили всички пътища, или защо са допуснали да се отклоните. Не се сърдете на никого. Вие сами сте виновни за положението си. Защо не следвахте пътя, по който бяхте тръгнали? Той беше най-краткият път. По него са минавали много планинци. Той е изпитан път. Щом си се отклонил от правия път, ти сам се натъкваш на мъчнотии, на изпитания и на страдания. За да не страдаш, ти или трябва да минеш направо през пътя, който е изпитан, или като се отклониш, отново да се върнеш по същия път.
Днес всички хора правят известни отклонявания, големи или малки. Лошото не е в отклоняването, но в нежеланието на човека да се изправи, да се върне назад и да започне оттам, отдето се е отклонил. Запример, някой се е родил за земеделец, а става музикант. Той ходи натук-натам, лута се, но нищо не излиза от неговата музика. Най-после напуща музиката и става земеделец. Той може да учи музика, но да не очаква, че ще стане виден музикант. А така, като работи земята, той ще направи хубава плодна градина, с доброкачествени плодове, и който мине покрай градината му, ще се спре, ще се полюбува на хубавите плодове. Като влезе вътре, ще го угости със сладките плодове на своята градина. Каква по-хубава музика от тази може да очаквате? Ако някои от вашите гости са добри музиканти, ще ви посвирят с цигулката си, и ще задоволят вашият глад за музика. Вие ще ги задоволявате с плодовете си, а те - със своята музика. Щом сте дошли на земята да се учите, вие трябва да знаете, коя дарба е най-силно развита във вас и с нея да започнете. Работете първо със силните дарби и постепенно пристъпвайте към слабите.
Сега, като ученици, вие трябва да се пазите от еднообразието. Учите ли, молите ли се, избягвайте еднообразието. То действа убийствено върху човека. Един албанец напуснал Албания, за да избяга от боба, който навсякъде му предлагали. На гости ли ще отиде, боб ще му предложат. На гостилница ли отиде, пак боб. Един ден решил да замине за Цариград, да избяга от боба. Обаче, какво било учудването му, когато още на първата гостилница в която влязъл, му предложили пак боб. Той гръмнал с револвера в чинията си и избягал навън. Пазете се от еднообразието, но пазете се и от критиката. Защо трябва да бързате с мнението си за картината на някой художник? - Той едва е сложил няколко черти и точици върху платното, и вие веднага се произнасяте. - Ние разбираме, какво ще излезе от тази картина. - Нищо не разбирате. Преди всичко, картината не е завършена.
И тъй, когато се произнасяте за живота, казвам: Не бързайте да давате мнението си. Не мислете, че разбирате живота. Той едва сега се рисува. Велики художници, велики хора, разумни същества работят върху живота на земята, а вие сте само зрители и слушатели. Вие сте поканени на угощение от господаря на живота, който, от време на време ви поканва да вземете участие в общата работа. Приятно е на човека да работи върху картината на живота. Тази работа внася в него подтик към великия, целокупния живот, а с това заедно и мисълта му закрепва. Без мисъл, без любов животът е безпредметен. Колкото по-голяма е любовта на човека, толкова и мисълта му е по-обширна, толкова и животът му е по-приятен. Ако любовта на човека е малка, и мисълта му е малка, дребнава. Дребнавата мисъл създава нещастия за човека. Изобилната любов ражда изобилния живот; изобилният живот ражда великата мисъл; великата мисъл пък прави човека щастлив. Щастието и нещастието в живота вървят едно до друго. Ако човек не е свързан с любовта, ако животът му не произтича от нея, и ако мисълта му не е свързана с живота, човек не може да бъде щастлив. Той ще се намери в един мъртъв свят. Всички имате тази опитност, но не трябва да я повтаряте. Продайте опитностите, които имате, за да си купите скъпоценния бисер на живота, който ще ви направи щастливи.
Какво нещо е бисерът? - Бисерът не е нищо друго, освен правилно разбиране на живота. Като не може вярно да реши задачите си, човек казва, че най-добре е да се откаже от живота. - За да се откаже от нещо, човек трябва да бъде готов, да постави на негово място нещо по-високо. Не е ли намерил нещо по-високо от живота, човек трябва да бъде доволен на това, което днес му е дадено. Той е изпратен на земята в едно велико училище и трябва да е доволен, че има възможност да се учи. - Ама не съм пръв. - Пръв или последен, това нищо не значи. Достатъчно е, че можеш да учиш. Във всяко училище има и първи, и последни ученици. Все трябва един от учениците да бъде последен, т.е. на опашката. - Кой ще бъде последният? - Който е дошъл последен и който е с най-слаби дарби. Обаче, ако изпълни задачите на последното място правилно, един ден главата и опашката ще се съберат на едно място. Това е целта и на съвременната наука.
И тъй, когато енергията отива от главата към опашката, образува се един кръг. При това преминаване на енергията се произвежда светлина. Значи светлината върви от главата към опашката. Опашката представя човешкия ум, той не иска да бъде опашка. Той счита за обида да бъде опашка в живота. Въпреки това, гениалните хора са все опашки. Когато говорим за някой гениален човек, няма да казваме, че той е опашка, но ще кажем, че той е гениален човек, с отличен ум. Докато движи опашката си, животното е здраво. Престане ли да движи опашката си, казваме, че животното е болно. Докато движи очите си на една и на друга страна, човек е здрав. Щом престане да движи очите си, ръцете и краката му престават да се движат, и той се вдървява, минава за мъртъв човек. Добре е човек да се движи, но движенията му трябва да бъдат правилни и разумни.
Сега, дали ученикът е пръв или последен в училището, не е важно. Дали е свършил с отличие или със среден успех, не е важно. За него е важно да учи, да върви напред. Има случаи, когато някои ученици са последни в училището, а първи в живота. Други пък са първи в училището, а последни в живота. Като ученици, вие трябва да учите, да разбирате предметите, които ви се преподават. Това се изисква и от обикновения ученик, и от окултния. Окултният ученик е онзи, който познава себе си, т.е. познава силите и способностите с които разполага. Като погледне ръката си, той може да чете. Той знае своите слабости. Той знае, кое е станало причина някъде в миналото си да се спъне. Като знае това, той може да изправи живота си. Но същевременно, ученикът знае и своите добри черти. Не само това, но окултният ученик разбира законите на природата и живее съобразно тях. Щом се намери всред природата, той знае, къде може да бутне. Той разполага с ключовете на природата и знае, как да се лекува. Той познава тревите и техните лечебни свойства.
Като ви наблюдавам, виждам, че вие имате физическо разбиране за живота, вследствие на което искате да постигнете всичко по механически начин. - Не, по физически, по механически начин ще разберете и придобиете само една трета от нещата. Искате ли да придобиете нещо повече, ще влезете в областта на духовния свят. Искате ли да придобиете всичко, ще влезете в Божествения свят. Там нещата се придобиват, сто на сто. Вие сами не сте доволни от вашите възгледи и убеждения за живота. Като ги прилагате, виждате, че те не работят, не дават никакви резултати. Какво трябва да направите, за да проработят вашите възгледи? Вие трябва да внесете повече светлина и широта във възгледите си.
Като ученици, вие трябва да изучавате силата на вашите възгледи. Ако някой от вас заболее, нека приложи своите възгледи, да види, доколко може да се лекува с тях. Какво прави ученикът? Щом се разболее, той търси лекар да му помогне. Едно трябва да имате пред вид: дали лекар ще ви лекува, или вие сами, преди всичко, трябва да знаете причината на болестта. Който не знае причината на дадена болест, той не може да я лекува. Всяка болест има своя далечна или близка причина. Намерете причината и я отстранете. Щом отстраните причината на болестта, и самата болест ще изчезне. Ако някога сте се присмели на болестта на някой човек, тази болест непременно ще ви посети. Намерете човека на когото сте се присмели, искайте извинение от него. Щом се извините и докажете, че влизате в положението на страдащите, болестта ще ви напусне. В каквото положение и да се намирате, едни за други представяте предметно учение и трябва да се учите, разумно да се ползвате от условията.
Съвременните хора искат да се освободят от страданията си, да забравят своето минало. Това може да се постигне само чрез любов. Те трябва да бъдат отзивчиви към страданията на своите ближни, да гледат на тях като на братя. Когато между хората се възстановят братски отношения, страданията им изчезват. Както по-големият, по-ученият, по-силният брат в един дом помага на по-слабите, така и в по-големите единици - общества и народи, хората могат да спазват същите отношения. Природата балансира своите сили. Тя разполага с всички форми, слаби и силни, и ги уравновесява. При това, положение страдания са неизбежни. Невъзможно е човек да живее на земята, на физическия свят, без страдания. Обаче, има ли Божествената Любов в себе си, той може да бъде щастлив и в ада, и на небето. Единствена тя е в състояние да организира всички сили в човека, за да ги използва разумно.
Всички хора се страхуват от влияния. Ако им се каже, че някой човек е лош, че има лоши влияния, те ще се изплашат. - Не, не казвайте на човека, че е лош, или че е черен, но запитайте го, колко хиляди лева е дал за боята. Кажете му, че боята, която е на лицето му, е от най-скъпите бои. Научете се да гледате еднакво на всички хора. Като виждате злото в другите хора, така трябва да го виждате и в себе си. Не е въпрос да виждате злото и да се съдите, но вие трябва да разбирате произхода му и да го избягвате. Някой върви по улицата, но бърза. Среща го един човек и се блъска в него. Първият се разгневи, защо го бутнали. Кой е виновен, че са те бутнали? - И двамата са виновни: първият е виновен, че бърза много, а вторият, че не внимава. Качвате се на трамвай, бързате да седнете. Като бързате да седнете, този ще ви блъсне, онзи ще ви блъсне, и ще изгубите разположението си. За да не изгубите равновесието си, вървете пеш. - Защо се блъскат хората? - Защото са изгубили пространството, разстоянието, на което трябва да стоят един от друг. Изменят ли тия разстояния, страданията неизбежно ги следват.
Следователно, когато човек иска да се прояви, трябва да му дадете пространство и свобода, простор. Някой иска да пее, да се прояви. Дайте му свобода, дайте му място на сцената, и той ще излезе да пее. - Ама не пее хубаво. - Изслушайте го без присмех. Ако днес не пее хубаво, в бъдеще ще излезе от него добър певец. Друг пък иска да чете нещо. Дайте му подтик да чете, да се упражнява. Един ден той ще излезе по-добър четец, отколкото е днес. Умните, силните, трябва да помагат на невежите, на слабите. Всякога желайте доброто на своя ближен, за да желаят и вашето добро.
Един старец отишъл при един млад момък да го остриже. - Знаеш ли да стрижеш? - Зная, разбира се. Момъкът взима ножиците и стриже, както му падне. Поглежда се дядото в огледалото, но остава недоволен. След това той отива при майстор бръснар, който остригва косата му до кожа, но трябвало да минат месеци, за да израсте нова коса на дядото. Къде е погрешката му? Той искал да мине без пари. Ако беше отишъл при бръснаря, щеше да плати известна сума, но нямаше да става нужда да оголва главата си. Смешно е положението, в което дядото е изпаднал, но често и вие изпадате в такова положение. Като се отклоните от правия път, вие се натъквате на такива идеи, които ви оголват и след това трябва да търсите майстори, да изправят погрешката ви. Окултният ученик често се натъква на стригачи, които стрижат безпощадно и причиняват големи пакости. Дойдете ли до такава идея, изслушайте я внимателно, без да се произнасяте, дали е права или не, и продължете пътя си. Както и да мисли човек, в даден случай мисълта му е права. Като мине през големи изпитания, човек казва: „Животът няма смисъл“. За дадения случай той е прав, но не и в абсолютния смисъл на думата. Друг пък се оженил и е нещастен в женитбата си. Той казва: Няма щастие в света. - Прав си. - Няма честни хора в света. - Прав си. Този човек се е натъкнал на десетина души, които го излъгали, вследствие на което вади заключение, че няма честни хора в целия свят. Обаче, като помисли добре, той сам ще се убеди в противното. Светът не се състои от десет души. Милиарди хора има в света, между които ще срещнете и добри, и честни, и разумни. Някой казва: Яйце да хвърлиш, няма къде да падне. - Това са хиперболи, фигури на речта. Всъщност, нещата не са така, както се представят. Като искаш да отидеш някъде, все ще намериш място.
Фигурите на речта показват, че човек понякога е наклонен да преувеличава нещата, а понякога - да ги намалява. Някой казва за себе си, че от него нищо не може да излезе. Друг пък казва, че всичко може да постигне. - И двете неща не са верни. Човек е дошъл на земята да направи нещо. Следователно, искаш ли да станеш учен, кажи в себе си: „Аз мога да стана учен“. Кажи и започни да учиш. Така можеш да станеш и философ, и поет, и музикант, но от тебе се изисква непреривна работа. Каквото желание и да имате, дръжте го в себе си, но не го изнасяйте пред хората. Кажете ли на някого, че искате да станете философ и говорите много за философия, тази философия ще избяга от вас. Това е един от окултните закони. Не говорете за желанията си, но пристъпвайте към тяхното реализиране.
Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, без да се спирате върху мисълта, доколко сте напреднали, или дали сте вече към края на развитието си. В който момент помислите, че сте напреднали, че сте станали добри, вие ще се спънете. Изкушението дебне човека на всяка стъпка. Не мислете, че сте станали по-добри или по-лоши. Вие сте толкова добри или лоши, колкото и по-рано. Проявите на човека са различни, но не и силите, които се съдържат в него. Някога човек ще се прояви като добър, а някога - като лош. Обаче, само един път в живота си човек може да се прояви истински добър и един път - истински лош. Това се дължи на силите и способностите в човека, които постепенно се издигат до своя зенит и постепенно слизат надолу. Запример, Толстой е писал много романи, но един е романът „Война и мир“. Той представя зенита на неговото творчество в областта на романите. Най-хубавият роман на Виктор Юго е „Клетниците“, на Сенкевич - „Камо Грядеши“. Когато някой писател, поет или музикант дойде до зенита на своето творчество в известна област, по-високо от нея не може да се качи. Тази точка представя плод, който е завързал и узрял. Щом стигне върха на своето творчество в дадена област, писателят трябва да мине в друга. Остане ли още в първата област, той ще се прояви като обикновен човек.
Човек непрестанно расте от слава в слава, от знание в знание, от сила в сила. Мислите ли, че това, което сте достигнали, е достатъчно, вие се намирате в заблуждение. Човек всякога има какво да учи. Едва сега вие влизате в ученичеството. Ако мислите, че сте стари, вие се заблуждавате. Нито сте стари, нито сте млади. Млад е онзи човек, който има правилни отношения към природата. Млад е онзи, който няма никакви противоречия, който има абсолютна вяра. Каквото се каже на този човек, той напълно вярва. Младият има само едно разбиране за живота. Той се ръководи от своите вътрешни чувства, от гласа на своето разумно сърце. Каквото сърцето му каже на направи, така постъпва. Младият казва: „Каквото мога да направя за себе си, това мога да направя и за ближния си“. Това е любов. Старият, обаче, има две разбирания за живота, вследствие на което изпада в големи противоречия и заблуждения.
Днес и религиозните, и светските хора говорят за братство, за братски живот. - Братският живот представя градина, в която има хиляди първокачествени плодни дървета. Обаче, тия дървета не са израсли наведнъж. Години наред градинарят е посаждал дръвче след дръвче, докато дойде до известен резултат. Следователно, ако и вие, ден след ден, посаждате в своята Божествена градина - в душата си - светли мисли и чувства, те непременно ще израстат. Който има плодове в градината си, той не може да се разочарова. Като нямат придобивки, мнозина дохождат до отчаяние и обезсърчение и казват: Няма защо да следваме окултна школа. И религията ще ни даде същото, каквото и окултната школа. - Не, голяма е разликата между окултната школа и религията. Религията изучава остатъците на предпотопните животни, а окултната школа изучава животните в сегашния има вид, както и тия, които сега се раждат. Религията е наука за миналото, а окултната наука изучава сегашния живот, както днес се проявява.
Съвременните религии са остатъци от езичеството, вследствие на което, като форми, те не могат да спасят света. Днес хората се нуждаят от наука, да изучават живота тъй, както всеки момент се проявява. Религията е нещо установено, неизменно, а ние знаем, че само мъртвите не се изменят: нито растат, нито се смаляват. Житното зърно, обаче, посадено в земята, израства, класи и узрява. Ученик е онзи, който постоянно расте и се развива. Спре ли растенето му, той става религиозен. Като влезе в черква, религиозният започва да се кръсти. Ако се кръсти само, без да мисли, той нищо не придобива. Кръстът подразбира, че човек трябва да мисли с ума си, да чувства със сърцето си, да работи с волята, с душата и с духа си. Не впрегне ли тия сили в себе си на работа, той не се е кръстил, но механически е движил ръката си.
Сега, мнозина се спират на своето минало, дали са били добри или лоши. Окултната наука не се занимава с тия въпроси. Тя изисква от човека да учи. В света и доброто, и злото имат смисъл. Лошото седи в това, че понякога злото е по-голямо, отколкото трябва. Докато е на огнището, огънят е потребен. Щом излезе от огнището, той става опасен, може да обхване цялата къща. Когато излезе от своето огнище, и любовта става опасна. Когато излезе от своето корито, и животът става опасен. Животът е река, която, дето минава, напоява, освежава, изчиства. Дойде ли наводнение и изкара живота от бреговете му, той става опасен - завлича растения, животни и хора. Изобилният живот, обаче, носи едновременно блага за всички души и помага за тяхното правилно растене. Днес всички хора се стремят към изобилие: изобилие на живот, на мисли, на чувства. Изобилието трябва да облагодетелства, както отделния човек, така и неговите ближни.
Следователно, искате ли да се ползвате от изобилието на живота, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено. При каквито условия и да се намирате, благодарете. Щом можете да учите при тия условия, вие сте ги използвали разумно. След това ще ви се дадат по-добри условия. Условията, при които живеете, са предметно учение за вас. Гледайте да не ги пропуснете, без да научите нещо. За всичко благодарете на Бога, без да Му разправяте, че сте грешни, или че хората не ви обичат и т.н. Това са излишни разговори. Бог знае това по-добре от вас. Има смисъл човек да се изповядва, но той трябва да отиде при всички хора, които е обидил, изнасилил, онеправдал и да изправи погрешката си. На този да даде едно угощение, на онзи едно угощение, и да се върне дома си спокоен, с вътрешен мир и радост, с готовност за нов живот.
И тъй, приложете правилото: всеки ден да се изповядвате пред себе си и веднага след това да пристъпите към изправяне на своите погрешки. Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се прилага. - Ако това не можете да направите, как бихте понесли грешките на своето далечно минало? Някои искат да знаят своите минали прераждания, за да се изправят. Те не могат да понесат и изправят грешките, на които всеки ден се натъкват, че ще изправят миналото си. Ако знаете своите минали животи, вие ще се спънете. И бъдещето може да спъне човека, както и миналото. И в бъдещето на човека има положителни и отрицателни възможности и условия. Като живее правилно, човек незабелязано прониква в миналото си и го изправя, като същевременно чертае добър бъдещ живот. За да открие своите тайни, природата изисква от човека чистота, доволство и правилно разбиране на живота.
Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.
Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.
Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие.
Лекция от Учителя, държана на 12 декември 1928 г., София - Изгрев
Книги:
Общ Окултен Клас
12.12.1928 Сряда,
София
|
Начало
