Размишление
Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприема Истината. Който не може да възприема Истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безпокойства, на страх и на тревоги. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си. Остане ли само с човешкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човешкото се отличава с твърдост, с коравина. човешкото е лишено от пластичност, от пъргавина. Божественото придава на човека качества, подобни на водата – подвижност и пъргавина. То е носител на живота. Следователно, когато човек пресече пътя на Божественото в себе си, т.е. когато връзката между Бога и душата му се прекъсне, той се лишава от живота. Ето защо, грешките, които хората правят, се дължат на прекъсване на връзката между Първата Причина и техните души. Щом тази връзка се прекъсне, страданията неизбежно следват човека. Някои философи обясняват страданията на хората със съществуването на някаква космическа, мирова скръб, на която те се натъкват и започват да страдат. Наистина, има някаква космическа скръб, но тя не е вън от човека. Тя е в самия човек. Тя представлява съвокупност на неговите страдания, както и на тия на неговите ближни. Само хората страдат, но не и Бог. В Бога има само съжаление, милост към страдащите.
Сега, като говоря за връзката между Първата Причина на нещата и човешката душа, имам предвид само ония хора, на които съзнанието е пробудено. Само те могат да се справят с мъчнотиите и страданията в живота си. Каквито пакости и да се причиняват на такъв човек, той никога не отмъщава.
Представете си, че някой счупи шишето ви, в което държите водата си. Трябва ли да му отмъщавате? Трябва ли да му се сърдите? Колкото и да му се сърдите, той не може да изправи грешката си, не може да върне шишето ви. Обаче разумният живот е в състояние да върне на човека не едно шише само, но много повече. – Кога? – Това е въпрос на време. Ако вие не можете да получите помощта на Бога още днес, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Бог всякога е готов да помага на хората, обаче условията, при които те се намират в даден момент, не им благоприятстват да приемат Неговата помощ.
Съществува един закон в Битието, според който не е позволено да се пилеят великите блага на живота. Всяко благо трябва да се даде точно навреме и намясто. Когато дадена душа е готова да приеме известно благо, то ѝ се дава преизобилно. Това е Истина, която всеки момент можете да проверите. Ако човек би имал възможностите на един ангел, да владее законите на материята, да владее своите мисли и чувства, да пътува от една система в друга, той би могъл да седи пред Божия престол, да се ползва направо от Неговата светлина и знание, от Неговата Любов и свобода.
Днес хората страдат, преживяват ред горчивини, защото не разбират великата Истина на живота, нито могат да я възприемат. Скърбите и страданията, които човек преживява, се отпечатват върху неговото лице. Когато физиономистът погледне човека, по чертите на лицето му той познава страдал ли е много, или не. Възвишените мисли и благородни чувства също така се отпечатват върху човешкото лице. Те му придават особена красота. Който може да чете по чертите на човешкото лице, той познава дали даден човек е добър, благороден и т.н.
В човешката глава пък е вложен Божественият капитал, за обръщението на който е нужна цяла вечност. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Значи Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката душа. За да се развие този капитал е нужна цяла вечност. Само част от този капитал е вложен в обръщение. Той е в човешкото лице. Всеки капитал, който се слага в обръщение, трябва да принася някакъв приход, т.е. някаква печалба. Тази печалба, именно, се изразява чрез човешките ръце. На ръката на човека е написана печалбата, която той е придобил от капитала си, вложен в обръщение. Следователно главата на човека представлява основния, Божествения капитал; лицето е капиталът, вложен в обръщение; ръцете пък представляват това, което човек е изработил и придобил. По главата, по лицето и по ръцете на човека може да познаете как е живял в миналото, от ред поколения насам, как живее днес и как ще живее в бъдеще. Който вижда нещата, той може да чете по тях. Който е сляп, той нищо не знае, защото не може да чете.
За изясняване на мисълта си ще приведа едно предание, което датира още от времето на християнската епоха. Един от окултните ученици по това време решил да се посвети на Бога, в кратко време да стане светия. Според разбиранията, които имал, той се уединил на една планина, където прекарал цели 20 години в молитва и размишление. Един ден, като се разхождал, една мечка излязла срещу него, хвърлила се отгоре му и започнала да го души. Той преживял голям страх. Когато мечката се отдалечила от него, той станал от земята, но от страх ослепял. С пипане едва успял да намери колибата си. Влязъл вътре и започнал да размишлява върху въпроса: Кой му е създал това изпитание – Бог или сатаната? Ако Бог му го е създал, каква цел е имал, какво е искал от него? Ако пък сатаната му е създал това изпитание, навярно той е имал намерение да го унищожи, да не пръска светлина в тъмния свят. Ако наистина сатаната му е устроил това премеждие, как той не е могъл отдалеч да забележи мечката и да я избегне. Значи и в него има някаква вина. Дълго време размишлявал върху този въпрос, искал сам да си отговори, да знае къде е истината.
Един ден, като седял пред колибата си, покрай него минало някакво живо същество, човек, който му проговорил с мек, кротък глас: „Братко, защо не се движиш?“ – „Не мога да се отдалечавам от колибата си, защото съм сляп.“ – „Искаш ли да прогледнеш?“ – „Това е най-голямото щастие за мене.“ Непознатият човек веднага сложил ръцете си на очите му и той прогледнал. Какво било очудването му, когато видял пред себе си млада, красива мома, като ангел. Сърцето му трепнало и тъкмо искал да ѝ проговори, тя му казала: „Сбогом, служи на Бога с Любов!“ Като се видял сам, отшелникът отново се почувствал нещастен и си казал: „Какво стана с мене? По-рано бях нещастен в тъмнина, а сега съм нещастен в светлина. Кой изпрати тази мома, този ангел да ми отвори очите? Кой допусна да се влюбя в нея и да страдам? Защо не остана малко време при мене, поне да ѝ целуна ръка и да ѝ благодаря, задето отвори очите ми?“ Докато си задавал тези въпроси, той се запитал: „Защо искам да целуна ръка на този ангел – от благодарност към него, или по друга някаква причина?“
Сега, аз оставям настрана противоречията, които възникнали в душата на отшелника. Важно е, че когато е сляп, човек се счита нещастен. Когато прогледна, пак се счита нещастен. И едното, и другото нещастие показват, че човек не разбира дълбокия смисъл на живота. Но с това преданието не се свършва. Един ден същата мома се явила при отшелника и му казала: „Идвам при тебе да ти стана ученичка. Ти ще ме учиш, а аз ще ти слугувам“. Наистина, тя изпълнявала работата си много добре: мела, чистила къщата му, готвила, но той страдал. По цели дни се молил на Господа и питал: „Господи, защо ми изпрати това страдание? Защо ме постави на този огън? Как мога да се справя с него?“
Как може човек да разреши това противоречие? – Докато не се откаже от себе си, докато не възлюби Господа с всичката си душа и сила, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, човек не може да разреши това противоречие. Щом възлюби Господа, той ще възлюби ближния си като себе си. Разреши ли това противоречие в живота си, човек е придобил благата, към които се стреми. Какво по-голямо благо можете да искате от това, всеки ден да виждате слънцето, да срещате хора, да си разменяте по няколко сладки думи и мили погледи? Всеки ден носи в себе си велики блага за човешката душа. Човек трябва да бъде буден, да ги използва правилно. В човека са вложени всички възможности и условия да прояви своята доброта. Доброто е капитал, вложен в човека отначало още, и той трябва само да го разработва, да го пуска в обръщение. Затова се казва, че от човека зависи да бъде добър.
Следователно от човека зависи да бъде добър, да възприема Божията Любов. Бог е Учител, а ние сме ученици. Той всеки ден идва да ни предаде Истината. Ако не възприемаме Истината, ние не сме Негови ученици. Мнозина казват, че Бог като Учител живее в хората и те не се нуждаят от външни учители. – Дали Бог живее в хората, се познава по светлината, която те имат. Когато вътрешният Учител предава Истината на човека, той е в рая. С него са всички добри хора, всички ангели, всички светии. Тогава източниците на живота са отворени за него. Щом този Учител не му предава Истината, той се намира в ада, в най-големите противоречия. Каквато философия и да има, нищо не може да постигне.
След всичко това онези, които не познават Истината, залъгват хората, че има еволюция в света. – Човек еволюира само когато работи. Не работи ли, никаква еволюция не съществува. Когато жената плете и взима бримка след бримка, има еволюция за нея. Щом не плете, никаква еволюция не съществува. Ако всеки ден човек не може да изплита поне по една бримка, той не може да разчита на никаква еволюция. Бримките ли правят човека, или човекът – бримките? Бримките, които жената плете, усъвършенстват нейното изкуство, но тя прави бримките, а не те нея. Много бримки може да изплете човек в живота си. Ето защо, като плете, като работи съзнателно върху себе си, човек се ползва с кредита на разумните същества. Може ли при това положение той да фалира? Ако се ползва с кредита на някоя английска банка, човек няма да фалира. Обаче ако се ползва с кредита на някоя обикновена банка, той непременно ще фалира.
Често някои хора се хвалят с земното си богатство. – Колко голямо е тяхното богатство? Според мене богат човек може да се нарече само онзи, който има поне 125 милиона златни лева. Други пък се хвалят с любовта на добрите, на разумните същества към тях. – Ако тия същества наистина ги обичат, те трябва да бъдат готови да им дадат всичко, каквото имат. Ако нищо не им дават, те не ги обичат. Който ви обича, той има готовност всичко да ви даде. Онзи, който получава всичко, трябва да се пази никога да не плоупотребява с Любовта. Злоупотреби ли само един път, той изгубва разположението на хората към себе си.
Човек трябва да знае, че от него зависи да се ползва от благата на живота. Ако той е разумен и живее съобразно законите на природата, благата сами ще дойдат при него. Като живеете по този начин, диамантите сами ще дойдат при вас. Като станете сутрин, на пръста си ще видите голям, красив диамант. – „Възможно ли е това?“ – В разумния живот всичко е възможно. Разумният живот е съзнателен, а не механически. Който ви обича, той сам ще ви донесе диаманта. Работете за придобиване на разумността и не мислете за материалните блага.
Материалните блага ще дойдат сами по себе си. Търсете добри приятели в света и не очаквайте никакви материални блага от тях. Стремете се да имате за приятели ангелите, светиите, добрите хора и за нищо друго не мислете. Щом имате добри приятели, работите ви ще се наредят толкова добре, колкото никога не сте очаквали. Диамантът, който вашите приятели ще сложат на пръста ви, показва, че вие сте разумен човек и може да се разчита на вас.
Сега, като говоря за разумността, имам я предвид като качество, което прави човека силен, външно и вътрешно.
Разумността е качество на ума. Ако жената е разумна, а мъжът не е разумен и от време на време бие жена си, трябва ли тя да се моли на Бога да я освободи от ръцете на мъжа ѝ? – Не, тя трябва да го хване за краката и да го издигне нагоре, във въздуха, да му покаже, че не може да си играе с нея. Неразумният мъж представлява човешкия ум. Разумната жена представлява Божественото сърце. Човек трябва да слуша Божественото и на него да се подчинява, а не на човешкото. Низшето трябва да се подчинява на висшето. Ученикът трябва да се подчинява на учителя си, а не учителят на ученика. Някои окултни ученици искат да подчинят учителя си, той да ги слуша, а те да му заповядват. Това е невъзможно. Невъзможно е Божественото да се подчини на човешкото. Божественото слага мотиката на работо на човешкото и го впряга на работа. Така и Бог постъпва с всички хора. Той ги учи, впряга ги на работа. Влезете ли в духовния свят, между напреднали същества, вие ще ги слушате и ще им се подчинявате.
Същият закон се прилага и на земята. Ако отидете в една чужда държава между по-напреднали и по-културни хора от вас, вие ще ги слушате. Ако вие сте велик музикант, учен или философ, те ще ви слушат. Обаче ако един обикновен овчар влезе в общество на културни хора, никой няма да му обърне внимание. На разумния човек всеки обръща внимание, но на глупавия – никой. За да обърне внимание на хората, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Казано е в Писанието: „Бог е възлюбил Истината в човека“. Истината е Божественото начало в човека. Следователно Бог е възлюбил Истината в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух и в човешката душа. Истината прави човека мощен и велик. Поставете Истината за основа на вашия живот, за да бъдете мощни и велики. И тогава, каквато работа и да започнете, ще я свършите с успех.
Пътят на Истината е път, по който трябва да вървите. Вървете напред и не се колебайте. Дълъг е този път, но красив. Като вървите в пътя, вие можете да се молите, да учите, да пеете, да свирите, да рисувате, да скачате, но всичко да бъде за ваше добро и за добро на ближните ви. Всичко можете да ядете, но без да засягате месото на животните. Всички дрехи и обувки можете да носите, без да засягате кожата на животните.
Този е пътят, по който трябва да вървите. Това се иска от вас. Като влезете в този път, вие ще разберете стиха от Писанието, който казва: „Небето и земята ще преминат, но нито една резка от Божия закон няма да се отмени“. Никой не може да измени великия закон на Любовта. Любовта дава всичко и взима всичко. Когато дойде до положение всичко да дава и всичко да взима, човек е едно с Бога и може вече правилно да работи. Докато не придобие Любовта в себе си, човек ще живее в заблуждения, в противоречия и ще мисли, че много знае. Като човек, той знае много, но не и като ангел. Като човек, той знае да си причинява страдания, но не знае как да се справя с тях, не знае как да си създава радости. Съвременните хора знаят да отварят войни, да излагат милиони хора на страдания, но не знаят как да избегнат тия страдания. Учените знаят да приготвят задушливи газове, да правят бомби, но не знаят какво да правят, за да бъдат щастливи. Хората искат да отидат направо на небето, да се спасят, без да са се справили с живота на земята. Те искат да бъдат учени, да се натоварят като камили, без да знаят имат ли сила да носят този товар. Следователно, за да реализират желанията си, хората трябва да се стремят към Божествената наука. Като изучават небето, с неговите слънца и звезди, като изучават живота, във всичко те трябва да виждат Божественото. Срещнете ли някой човек, потърсете доброто в него. Лошото е преходно, то само по себе си ще отпадне. В човека ще остане само Божественото, изразено в Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Стремете се към това, именно, да виждате доброто в човека. Това трябва да става по свобода. Нищо не може човек да постигне насила. Любовта, Мъдростта, Истината могат да се постигнат само при абсолютна свобода.
И тъй, вървете в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Те осмислят всичко в живота. При Любовта всички неща придобиват смисъл. Яденето се осмисля, когато ядеш с човек, когото обичаш. Кой е този, когото обичаш? – Бог. Следователно, обичате ли Бога, и яденето, и пиенето, и обличането, и учението, и правенето на къщи, е осмислено. Вън от Любовта нещата нямат смисъл. Какво виждаме в света? – Хората се срамуват от Любовта. – Защо? – Считат я за глупаво нещо. – Не, в Любовта няма глупави неща. Глупости има извън Любовта, а не в Любовта. Всичко, което се върши с Любов, е свещено. Каква любов е тази, при която днес храниш кокошка, а утре клъцнеш главата ѝ? Днес всички хора – учители, ученици, господари и слуги, майки и бащи, все глави кълцат. Където има кълцане на глави, там няма Любов. Това е пътят на лъжата. Това не е Божествен път.
Сега, като изучавам човешкия живот, аз се чудя на великото търпение на Бога. Хората грешат, а Той поправя грешките им. Бог поправя грешките на хората, но последствията на грешките оставя на техния гръб. Страданията на хората не са нищо друго, освен последствия от техните грешки. Ето защо, човек трябва да знае, че не може да се освободи от последствията на своите погрешки. Това е неизбежен закон. Който иска да се освободи от страданията, той трябва да живее разумно. Този закон е общ за всички хора. Истината, Любовта, Мъдростта, доброто са еднакви и за учителя, и за ученика. Истината или Любовта не може да бъде за мене една, а за вас друга. Един е великият закон в Битието и той трябва да се прилага от всички еднакво. За да разберете този велик закон и да го приложите, вие трябва да имате отношения към Бога. Щом имате отношения към Бога, вие ще бъдете в състояние да изправите живота си и да поставите Любовта за основа на този живот. Щом поставите Любовта за основа на своя живот, с нея заедно ще дойдат Мъдростта, Истината, доброто и справедливостта. Бъдете готови да приемете това благо, както посятото семе в почвата е готово да приеме светлината, топлината, дъжда като велики благословения на живота.
Сега, желая ви да бъдете бодри, весели, засмени, да пеете и да хвалите Бога. Това е вечното благо на живота, това е Вечният живот.
Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.
Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.
Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие.
Лекция от Учителя, държана на 24 октомври 1928 г., София, Изгрев
Общ Окултен Клас
24.10.1928 Сряда,
София
|
Начало
