Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.
Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.
Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят пълното щастие.
Размишление
В живота на човека има няколко важни неща, които той трябва да изучава. От познаването на тия неща зависи неговото бъдеще. Днес тия важни неща представляват за човека неизвестни величини. Животът на човека е построен, именно, върху тия неизвестни. Една от неизвестните величини за човека е животът. Какво представлява животът, и той не знае, но трябва да го изучава. Животът има две страни: положителна и отрицателна. Двете страни на живота го определят като щастлив и като нещастен. Когато животът се проявява така, както изтича от Бога, той е щастлив. Когато не се проявява такъв, какъвто е в действителност, той е нещастен. Когато се стреми към нещо и не може да го постигне, човек се чувства нещастен. Постигне ли го, той е щастлив. В този смисъл щастието и нещастието са вътрешни състояния в човека. Човек се стреми към нещо, но към какво, и той не знае. Значи и стремежът на човека представлява нещо неизвестно.
Какво представлява стремежът и защо човек се стреми? Стремежът не е нищо друго, освен слизане и качване на човека по наклон. Когато пуснете някое тяло в пространството, то пада на земята под влияние на земното притегляне. Такава сила представлява стремежа на човека. Под влиянието на своя подтик към нещо човек върви стремително в дадена посока. – Докога ще се движи в тази посока? – Докато стигне предмета, към който се стреми. Щом стигне този предмет, т.е. своя идеал, той спира. Значи предметът, към който човек се стреми, спира неговото движение. По-далеч от този предмет той не може да отиде. Следователно всеки предмет, към който се стремим, е в състояние или да ни отклони от пътя, или да спре вашето движение. Ако някой човек се стреми да отиде далеч някъде, т.е. в идеалния живот, но постави на пътя си някакъв предмет, сам ще прегради пътя си, сам ще спре движението си. Вървете в правия път без прегради, без препятствия. Какво трябва да прави човек, за да не препятства на движението си? Щом си препятства, това показва, че е поставил на пътя си някакво желание. Всяко човешко желание е преграда, поставена на пътя на наклонената площ. Тръгне ли човек по тази наклонена площ, да реализира своето желание, той неизбежно ще спре. Това желание, именно, определя посоката на движението на даден човек. Животът на този човек ще върви в тази посока, в която е поставено желанието му. При това положение животът сам по себе си ще се прояви.
Следователно, когато някой казва, че желае нещо, това не е нищо друго, освен стремеж към предмета, който е поставен в известна посока. Той привлича човека. Човек започва да се стреми към тази посока, именно, и животът му се проявява по един или по друг начин. Който разбира този закон, той знае каква посока ще вземе неговият живот. Желанията могат да бъдат силни и слаби. При силните желания наклонът, бил той във възходяща или в низходяща посока, е голям. При слабите желания наклонът е малък. Понеже при силните желания, които водят в низходяща посока, наклонът е голям и бързината на движението е голяма. При бързото движение човек неизбежно пада, защото предметът, към който се стреми, не може да го спре. Често човек завлича със себе си и самия предмет. Понякога това бързо движение става причина човек да изгуби желанието си. Изгуби ли желанието си, той става нещастен. Когато силно се удари в желанието си, човек може да го умъртви, да го раздроби на части.
И тъй, какво в същност представлява животът, това е неизвестно за човека. В човека има някаква сила, която му подсказва, че живее, но откъде идва, защо е дошъл на земята, какво е неговото предназначение, и той не знае. Казвате, че човек трябва да се храни, да расте и да се развива. Защо трябва да се храни? Защо трябва да расте? Какво се постига с растенето? Човек не може да отговори не само на тия въпроси, но и на много още. Той знае, че като е дошъл на земята, трябва да живее, да яде, да пие вода, да се движи, но защо е нужно всичко това, не може да си отговори. Това, именно, показва, че човек се движи и живее с неизвестни величини.
Когато се говори за материята, ние имаме предвид нейните четири състояния: твърдо, течно, въздухообразно и огнено, или светлинно. Тези състояния на материята се срещат и в човека. Когато твърдата материя преобладава в човека, той минава за твърд. Ако течната материя преобладава в него, той минава за мек. Когато въздухообразната материя преобладава в човека, той има разположение към разширяване, към заемане голям обем в пространството. И най-после, има случаи, когато огнената материя преобладава в човека. Тогава той е горещ, огнен и където мине, всичко сгорещява. Понеже животът се изявява чрез четирите състояния на материята, човек непременно ще бъде и твърд, и течен, и въздухообразен, и огнен. Ако не е твърд, човек ще бъде или течен, или въздухообразен, или огнен. Ако не е течен, той ще бъде или твърд, или въздухообразен, или огнен. Ако не се проявява нито в едно от тия състояния, той никакъв не е, т.е. животът в него не може да се прояви. Докато пулсът на човешкото сърце бие, докато в него има външна и вътрешна топлина, и живот има. Твърдостта и огънят са крайният предел на земния живот. Човек гори, докато е твърд. Щом твърдостта престане, и горенето престава. Човек е твърд, докато гори; той е горещ, докато е твърд. Изгуби ли твърдостта си, и горенето престава. Щом горенето престане, и твърдостта се губи.
Това са научни положения от алхимията, които трябва да преведете в съзнанието си. Преведете ли ги, вие ще разберете отношенията, които съществуват между тях. Какво предава твърдостта на телата? – Форма. Твърдостта е основа на формите. Без твърдост телата не могат да имат никаква форма. Формите се моделират, когато се предаде на телата известна мекота. Който иска да моделира формите на своите мисли, чувства и желания, той трябва да познава законите, които управляват твърдата материя. Едни от човешките желания са твърди, други – течни, трети – въздухообразни и четвърти – огнени. Желанията непременно трябва да съдържат известни качества, за да се различават едни от други, да знае човек как да се справя с тях, как да ги реализира. Ако не разбира своите мисли, чувства и желания, човек може да ги изгуби. Някой говори за морал, за характер в себе си, без да мисли за твърдостта. Докато не придобие твърдост в себе си, човек не може да говори за морал, за устой на характера си.
Представете си, че имате две семена, които са в твърдо състояние. Докато не ги посадите в земята, животът им се намира в латентно състояние. Посадите ли ги в земята, те намират влага и започват да се разпукват, т.е. животът, който е бил скрит в тях, се проявява. Ако едното семе задържа влагата, както и всички останали условия, само за себе си, ние казваме, че това семе няма никакъв морал. То трябва да задържи за себе си само една част от условията и благата на живота, колкото му са нужни, а останалите да изпрати към другото семе.
Следователно, когато човек задържа всичките блага на живота само за себе си, казваме, че той не е морален, т.е. няма морал. Изпраща ли част от благата, които получава, и към другите хора, той има морал. Който отнема условията за живот от даден човек, той не постъпва морално. Никога не отнемайте условията за живот на кое и да е живо същество. Оставете живота като река свободно да тече във всички живи същества и да ги напоява. Ако богатият, който има на разположение къщи, ниви, лозя, градини, добитък, спре тия блага само за себе си, като се сили да премахне всички пречки на пътя си и постави преграда между себе си и своите ближни, няма да мине много време и той ще изгуби всичко.
Земята се върти и теченията на живота се движат от една посока в друга. Ще дойде ден, когато благоприятните условия ще потекат в посока, противоположна на първата. Тогава богатият ще осиромашее, а сиромахът ще забогатее. Има един Велик закон в Природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Те менят посоката на своето движение. В природата постоянно има приливи и отливи, а не само приливи или отливи. Въз основа на този закон ние приемаме, че и реките се движат в две противоположни посоки, а не само в една посока, както мнозина твърдят. Ако приемат последното твърдение за вярно, тогава законът за приливите и отливите в природата се отнася само за известни случаи. Всъщност не е така. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот.
Кои са причините за приливите и отливите, това е друг въпрос. Теченията в природата се регулират от една вътрешна причина. От това гледище, именно, казваме, че теченията в живота също се сменят. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен, с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка греграда, която е поставил, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. Преди всичко човек трябва да знае, че не е той, който създава благата. Друг създава благата. Щом знаем това, от нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Що се отнася до човешките блага, който иска, той може да поставя прегради. За Божествените блага, обаче, никакви прегради не се позволяват. Земеделец работил цяло лято, събирал жито от нивата си. Той има право да прибере житото си в хамбара. В случая хамбарът представлява една преграда. Божествените блага, обаче, не се нуждаят от хамбари. Единственият хамбар, който самата природа е предвидила за някои Божествени блага, това е стомахът. Всеки има право да сложи в този хамбар само толкова, колкото е нужно за случая. Сложи ли повече, отколкото трябва, веднага ще дойде наказанието. Ако някой се нуждае от повече храна, позволява му се да слага по-често, но по-малко. Тук не се позволява никакво осигуряване, никакъв запас. Рече ли някой да се осигури за утрешния ден, да складира нещо в хамбара си за следния момент, веднага му пращат писмо от невидимия свят, с което го викат да даде отчет защо е престъпил един от великите закони на Битието, защо е сложил преграда на Божиите блага. Като учен човек, той много знае, искат да го назначат на служба в невидимия свят.
И тъй, помнете: Божественото благо е общо за всички живи същества. Божественото е достъпно за всички същества, но всяко същество може да се ползва от него повече или по-малко, според степента на своето развитие. И мухата, и вълкът, и човекът имат право да се ползват от живота, обаче никое живо същество няма право да слага преграда на живота. Щом се осмели да сложи преграда на живота, смъртта неизбежно го следва. Защо убиват вълците? – По единствената причина, че спират растенето на овцете. Някои вълци са станали кучета, да пазят овцете, но всички вълци не искат да станат кучета. Борбата между живите същества, която виждаме в природата, съществува и в човека. Тази борба е причина за недоволството, за страданията, за противоречията в живота. Често в човека се сблъскват две противоположни мисли, чувства или желания, вследствие на което той става недоволен. Това сблъскване, тази борба се дължи на факта, че в един и същи момент двете мисли в човека или двете чувства искат да заемат първото място в него. Невъзможно е две мисли или две чувства едновременно да заемат първо място в човека. Ако той иска да възприеме и двете мисли, първо ще приеме едната, а после другата. Започнат ли те да се борят в него, човек става недоволен. Как ще се справи с недоволството си? За да излезе неповреден от тази борба, човек трябва да стои настрана, да не взима никакво участие. Като се поборят известно време, те сами ще решат въпроса.
Борбата между две мисли, чувства или желания в човека излиза и вън от него. Ние виждаме как двама братя или две сестри се борят за едно и също нещо, за един и същ идеал. За пример, баща има две дъщери, и двете красиви и образовани. В дома им идва млад, знатен момък, от княжески род. Двете дъщери се влюбват в него и всяка иска да го задържи за себе си. Бащата се чуди как да разреши този въпрос. Той започва да увещава по-малката да остъпи, да почака малко и за нея ще дойде също такъв знатен момък. Обаче тя не отстъпва. Голямата дъщеря пък настоява, че момъкът трябва да принадлежи на нея. И тя не отстъпва. Как ще се реши този въпрос? Всеки иска първото място, първия кандидат, първата хапка и т.н.
Съвременните хора се натъкват на ред такива положения и мислят, че са ги разрешили. Видимо те са ги разрешили, но всъщност тези въпроси и досега още не са разрешени. Някой казва, че като отстъпил, разрешил въпроса. Това е привидно отстъпване. Малцина познават и прилагат закона на отстъпването. Повечето хора отстъпват външно, а вътрешно остават непримирени. Да набиеш човек, да го затвориш и по този начин да го заставиш да отстъпи, това не е никакво отстъпване. И бащата на двете дъщери можа да разреши въпроса така, но това не е правилно разрешаване. Той може да набие малката дъщеря, да я затвори временно, да я изпрати в друг град, докато ожени голямата, и да каже после, че въпросът е разрешен чрез взаимно споразумяване. – Не, това не е никакво разрешаване. В края на краищата малката дъщеря ще каже: „Можете да ме биете, да ме затваряте, но ще знаете, че аз го обичам“.
В такова положение се намира всеки човек поотделно. Той представлява княжески или царски син, в когото са влюбени двете дъщери на богатия баща. Едната дъщеря представлява земния живот, а другата – небесния. Другояче представени, двата живота не са нищо друго, освен живот на плътта и живот на духа в човека. Първият живот казва: „Аз имам право на този човек“. Вторият живот казва: „Аз имам по-голямо право на него“. Когато двата живота в човека се борят, той трябва да стои настрана и да наблюдава как ще се свърши борбата. Мнозина си въобразяват, че са разрешили този въпрос, но когато най-малко очакват, те се изненадват от себе си и виждат, че не са го още разрешили. Той е един от неразрешените въпроси. И най-великите мъдреци на миналото не са могли да го разрешат. Това не значи, че човек трябва да се безпокои и да се откаже от неговото разрешаване. Колкото и да е труден, човек трябва да се занимава с този въпрос. Ще дойде ден, когато човек ще се домогне до неговото правилно разрешаване.
Какво представляват любовта и омразата в живота? Те са две дъщери на един и същи баща, които имат един и същи стремеж, но в противоположни посоки. Онзи, който те обича, и онзи, който те мрази, еднакво се интересуват от тебе. Където мръднеш, и двамата те следят. И единият, и другият искат да знаят къде ходиш, какво правиш. И двамата ти пишат любовни писма. Единият пише: „Слънце на моя живот, откак те видях, ти огря всичките ми кътчета, стопли душата ми. Без тебе не мога да живея“. Другият пише: „О, ти мое препятствие, мое нещастие. Когато помисля за тебе или като те видя, настръхвам от ужас. Ти ме водиш в дъното на ада“.
Сега, ти четеш и едното, и другото писмо и търсиш начин да ги примириш в себе си. Това нещо става всеки ден в самия човек. Дойде една светла мисъл в него и той се повдигне. Дойде една мрачна мисъл и той падне на дъното на ада. След това седи и мисли дали наистина е слънце на живота, без което хората не могат, или е страшилище на живота, което ги води в ада. Ти не знаеш, радост ли носиш на хората, или страдания. Един ден мислиш, че си добър, че може да излезе нещо от тебе. На другия ден казваш, че не си добър, че няма да станеш човек. – Защо става това? – Защото се поддаваш на писмата, които всеки ден получаваш, ту от този, който те обича, ту от онзи, който те мрази.
Ето защо, когато човек е весел, разположен, това показва, че той е получил любовно писмо, в което му пишат, че е слънце на живота и без него не могат да живеят. Не е ли разположен, той е страшилище, което води към дъното на ада. И едното е толкова вярно, колкото и другото. Това са състояния на съзнанието. Човек изпада в тия противоположни състояния, защото е поставил прегради в своя живот. Щом премахне тия прегради, животът му ще потече нормално, без вътрешни борби и бушувания. В това се състои разрешаването на въпроса. Когато Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, това подразбира да се върне той назад в своя живот и да премахне всички прегради, които е поставил на Божествените блага. Щом разберат намерението на човека, моралистите ще започнат един след друг да се изреждат, да го съветват как и доколко да премахне тази преграда. Един ще го посъветва да махне една малка част от нея. Друг ще го съветва да махне по-голяма част, но не цялата. Трети ще го съветва да махне цялата преграда, но да остави корените, основата ѝ, да не стане някаква катастрофа. – Не, цялата преграда ще махнеш, с корените ѝ заедно. Останат ли корените ѝ, останал е зародишът на злото. Започнете ли да воювате със злото, или изцяло ще го победите, или никак не се залавяйте с него.
Сега, ако искате да се справите със злото, създайте в себе си правилна обхода. Пазете се да не допускате лъжливи неща в себе си. Обвиняват някого в кражба. Ти излизаш против него и казваш, че си го видял да крие нещо под дрехата си. Кога е било това, какво е носил, не знаеш, но твоето свидетелство усилва обвинението срещу този човек. Щом не си видял какво той крие под дрехата си и не помниш кога е било това, по-добре мълчи. Не поставяйте прегради в живота си, ако искате да бъдете господар на себе си, на противоречивите състояния, които ви нападат. Следователно, докато човек не е господар на себе си, докато не различава откъде идват противоречията в живота му, той се намира в областта на относителния морал. Той няма ясна представа за живота, за това, кое е морално и кое не е. Той е поставил преграда на пътя на Божественото благо и трябва да я махне, животът му да протече нормално.
Какво се разбира под думите „морален и неморален живот“? Представете си, че наблюдавате две дървета, расли при различни условия. От външния вид на дърветата, от тяхното растене, от техните плодове вие съдите за условията, при които те са се развивали. Ако едното дърво е буйно, добре развито, с добри плодове, вие казвате, че то е расло при благоприятни условия: влагата е била изобилна, климатът – мек, светлината и топлината също са били изобилни. Второто дърво, което е израсло слабо, ниско и дало хилави плодове, говори за оскъдните условия, при които се е развивало. Следователно кажем ли, че някой човек е неморален, ние подразбираме, че той се е развивал при неблагоприятни условия. Моралният човек се е развивал при благоприятни, външни и вътрешни условия. Обаче това не трябва и не може да служи за оправдаване на човека. – Защо? – Защото условията и теченията в природата и в живота се сменят.
Казано е: „Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде“. Човек трябва да изтърпи условията на живота си докрай, за да бъде спасен, т.е. да мине в благоприятните условия на доброто растене и развиване. Човек трябва да има предвид следното нещо: когато е при благоприятни условия, да не поставя преграда на Божествените блага, които идват към него. Когато е в неблагоприятни условия, да не се озлобява, да не се мъчи да събаря преградите на ония, които са ги поставили. Всеки сам трябва да премахне преградите, които е поставил. Според закона на карма в един живот човек ще бъде богат, в друг – сиромах. – Защо? – Теченията на живота се сменят. Щом теченията на живота се сменят, богатият изгубва всички блага, които по-рано е имал, и става сиромах. Тия блага отиват към страната на онзи, който е бил сиромах. Като е поставял прегради на Божествените блага, богатият е станал причина да се изменят теченията в живота, вследствие на което е изгубил благоприятните условия в полза на сиромаха. Това говори за Великия закон на равновесие, който съществува в Природата. Този закон има приложение не само по отношение на външните блага, но и по отношение на благата на сърцето и на ума. Ако сърцето на човека постави преграда на благата, които идват към него, и по този начин препятства да отиват в посока на ума, сърцето се развива добре, а умът остава хилав. Но понеже теченията в живота се сменят, благата ще почнат да текат в посока на ума и преградата, която сърцето само̀ е поставило на пътя си, ще пречи на тия блага да минават към него. Тогава то ще остане хилаво, слабо. Когато човек пожелае да развива правилно и ума, и сърцето си, той трябва съзнателно да работи върху себе си, сърцето да махне преградите, които само̀ е поставило на пътя си, а умът – своите. Съзнае ли това, човек трябва да остави свободно силите, които минават през сърцето му, да отиват и към ума, за да може, когато теченията се сменят, силите, които минават през ума, да отиват и към сърцето. Като не спазват този закон, хората са осакатили, изопачили нормалното си развитие. За пример, срещате човек с отличен ум, а с хилаво сърце. Или обратно: с добре развито сърце, а с хилав ум. Това са анормални положения в живота. Човек трябва да има добре развит ум и добре развито сърце. – Как ще се премахнат тия аномалии? – Като се махнат преградите, които хората са поставили на Божествения път. Запишете в ума и в сърцето си следната мисъл: „Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат, да се ползват всички живи същества“. – Какви ще бъдат последствията от това? – За последствията не мислете. Живейте без страх. Щом постъпвате по Божествен начин, не мислете за последствията.
Когато дава, Бог предвижда всичко. В Божествения живот последствията са всякога добри. Като не разбира този закон, човек се страхува от изобилието и мисли, че ако му се даде нещо в изобилие, ще полудее, няма да знае как да се справи с него. Щом сложи преграда на това благо, той наистина ще полудее. Ако сложи преграда на Любовта, на Мъдростта и на Истината в себе си, човек непременно ще полудее. Не сложи ли никаква преграда, той се разширява, цъфти и забогатява. Някой се оплаква, че сърцето му е малко, не може да вмести благото, което му се дава. – Щом сърцето на човека не може да събере благото, което Бог му дава, в него има преграда. Човек трябва да премахне тази преграда, да освободи сърцето си, за да могат енергиите да текат свободно в него, да се отправят към ума.
Защо хората не успяват в живота си, въпреки своя стремеж към новото, към красивото в света? Те не успяват, защото като се стремят към новото, не прилагат нови методи, но стари. Който иска да успява, той трябва да се върне назад, да събори преградите, които някога сам е поставил на пътя си. Като наблюдавам хората, виждам какъв страх ги е овладял. Те слушат да им се говори нещо хубаво, разбират, че трябва да махнат преградата в своя живот, и решават да съборят една малка част от тази преграда. Като съборят една малка част от нея, те казват: „Голям преврат стана днес с мене“. – Днес е станал голям преврат с някой човек, а на другия ден работите му пак не вървят. – Не, приятелю, събори тази преграда изведнъж. Събаряш ли я част по част, животът ти няма да се оправи. Животът не се оправя с палеативни средства. Човек трябва да бъде смел, безстрашен. Дойде ли до тази ограда, ще я ритне, изведнъж да се събори.
Това е философия за светиите, за адептите, за великите учители, които са живели без прегради. Те са давали изобилно от благата, които са получавали от Бога. Всички ония, които са поставяли прегради на пътя си, които са задържали Божествените блага за себе си, са останали назад в развитието си и днес отново започват да пъплят, да стигнат до мястото, откъдето някога са се отклонили. Като се намери в големи затруднения, човек се запитва колко време му е нужно, докато се върне в правия път, т.е. докато събори преградата, която е поставил на пътя си. За да се отговори на този човек, трябва да му се направи хороскоп. Хороскопът на човека се определя от големината на преградата, която той си е поставил.
Фигуративно, тази преграда се представя във вид на окръжност, равна на 360 градуса. Ако за извървяването на всеки градус е нужен един живот на земята, то за извървяване на цялата окръжност са нужни 360 живота. Значи 360 прераждания са нужни на човека, да събори преградата, която сам е поставил. Щом събори преградата, той ще се освободи от страданията и нещастията в живота си. Този е пътят на обикновения човек. Обаче съзнателният, разумният човек може да събори преградата изведнъж, с едно удряне на главата. Трябва ли човек да удари 360 пъти главата си в преградата, за да разбере, че тя му пречи и трябва да я събори? Като се удари веднъж в нея, той трябва да направи всички усилия да я събори, да не чака 2-ро, 3-то и 350-то прераждане, да удря главата си. Трябва ли човек да се преражда 360 пъти, за да събори една преграда? Ще кажете, че чрез прераждане човек придобива опитности. Какви опитности придобива магарето, като носи вода всеки ден, а отгоре на това го бият? Единствената придобивка на магарето от постоянното носене на вода и опъване на врата е порастване на ушите му. Значи животът, енергията на магарето се локализира главно в неговите уши. Като го набият, магарето казва: „Сега съм вън от всякаква опасност“. Значи то се е научило да понася бой и ругатни. – Не, това не е никаква опитност, никаква придобивка.
Мнозина поддържат мисълта, че не може без страдания. Вярно е, че без страдания не може, но кога? Когато страданията се използват разумно. Ако човек не използва страданията разумно, той ще бъде в положението на магаре, което носи вода и го бият. В резултат на това ушите му порастват. От тия страдания магарето нищо не придобива. Ние не сме за страдания, каквито магарето има. Те не осмислят живота. Страданията имат смисъл само тогава, когато човек намира в тях начин за проява на своята деятелност. Да намери човек правия път на своята деятелност, това значи да съгласява своята деятелност с великите Божии закони. Когато едно страдание посети човека, втори път същото страдание не може да го посети. Като дойде веднъж, човек трябва да го покани в дома си, да го нагости добре и като си отиде, да му даде някакъв подарък, че като го срещне втори път, отдалеч да го познава. Ако едно и също страдание посети два пъти един и същи човек, това показва, че той не е умен, не е научил урока си. Ако от първия път още не научи урока, който дадено страдание носи, човек не е направил крачка напред в развитието си.
Следователно, когато казваме, че човек трябва да страда, имаме предвид разумното страдание. – „Нали трябва да реформираме живота си?“ – Веднъж ще го реформираме, и то обмислено, съзнателно, а не два пъти. – „Трябва да учим.“ – Веднъж трябва да учим, а не два пъти. Защо трябва да учим и да преповтаряме старото? Щом сме научили старото, ще вървим към новото, а новото не трябва да се повтаря – то всеки момент върви към ново и по-ново. Дай свобода на ума си, не го ограничавай, не го преграждай. Стъпка по стъпка той ще върви в правия път, в пътя на новата наука. Пресечеш ли го, ти ще дойдеш до науката на възлите, която не спасява човека. От единия до другия край конецът трябва да бъде равен, гладък, без никакви възли. Вързаното всякога се къса. Дрехата на човека не трябва да бъде вързана. Тя може да бъде преплетена, но без възли.
Никакви възли не се допускат на дрехата на хората. Щом дрехата няма възли, човек лесно може да се изхлузва от нея. Кой човек е по-умен: който лесно се изхлузва, или който не може да се изхлузва? По-умен човек е онзи, който лесно се изхлузва. Съвременните хора са дошли до морала, според който за предпочитане е човек да стои на мястото си, където е поставен, отколкото да се изхлузва. Ако този морал е прав, какво трябва да прави дървото, в което е набит клин? Според този морал дървото трябва да остане цяло, да не позволява на клина да влиза в него. Дървото, обаче, се изхлузва, т.е. разцъфва се на две, и изхвърля клина вън от себе си. По този начин хората се ползват от дървото. В дадения случай дървото се подчинява на разумната воля на човека, която поставя по-високо от своята. Защо и за какво дървото трябва да се цепи и изгаря, това е друг въпрос. Днес дървото се цепи и изгаря по единствената причина, че някога е спряло Божественото благо само за себе си. На същото основание, ако човек спира Божиите блага, и за него ще дойде брадвата и клинът, ще го поставят на страдания и нещастия, докато му отнемат всичко онова, което е надвзел. Сега, аз давам тия обяснения, за да разберете добре всички противоречиви състояния, които минават през съзнанието ви, и да ги използвате разумно. Иначе те ще минават и заминават през съзнанието ви, без да се ползвате от тях. Какъв смисъл има изучаването на математиката, ако не я приложите в живота си? Математиката има голямо приложение в живота. Който разбира смисъла на числата от 1 до 10, той е разбрал живота. Числото едно, единицата, символизира бащата, двойката – майката, тройката – детето. Единицата представлява мъжкия принцип, а двойката – женския. Ако вземете числото 1212, имате повторение на единицата и на двойката. Първата единица и първата двойка представляват бащата и майката – първата степен на тия числа. Втората единица и втората двойка представляват син и дъщеря – втората степен на същите числа. Значи числото 1212 представлява баща и майка, които имат един син и една дъщеря. Същото число показва и условията, които са помогнали за възпитанието на сина и на дъщерята.
Съвременната математика работи с числата, без да разбира тяхното вътрешно значение. Истинските учени знаят това, но обикновените учени даже не подозират, че всяко число има не само външно количествено значение, но и вътрешно. От разумното съчетание на числата зависи успеха на човека в умствения, сърдечния и физическия свят. Глупавите хора изразходват голямо количество средства, условия, енергия, а умните – пестят. Глупавият разпилява, а умният – икономисва. Глупавият се облича разкошно и слага много украшения върху себе си, а умният се облича скромно и с вкус. Той се облича според правилата и изискванията на природата. Според природните закони дрехата трябва да отговаря на формата на тялото. Който не живее според законите на природата, той изразходва много енергия. Тогава числото 1212 се увеличава, превръща се в 121212 и т.н. Колкото повече се повтарят числата 1 и 2, толкова повече интелигентността и чувствителността на децата се намалява. Колкото повече човек повтаря тия числа, толкова повече той се стреми към осигуряване. Този човек не вярва в Божия Промисъл и се надява на себе си. Той пълни един след друг хамбарите си с жито, трепери за него и казва: „Ако човек не помисли за себе си, никой няма да се погрижи за него“. Този човек е прав в заключенията си, но само при сегашните условия на живота, когато хората са поставили прегради на пътя си. Това заключение е право само при организъм, в който всеки уд мисли за себе си. Обаче това заключение не е право, когато цялото тяло мисли за всички удове. Човек пък мисли за цялото си тяло, за всеки отделен уд. Ако човек не отделя от Божествените блага, които получава, специфична част за всички свои удове, той е осъден на смърт. Той сам подписва своята смъртна присъда.
Следователно, щом човек влиза като уд в Божествения организъм и изпълнява великите закони на Битието, и Бог ще го зачита. Щом е в хармония с Първата Причина, той ще бъде в хармония и с цялото си тяло, както и с всички негови части. Само при това положение могат да се сбъднат думите на Христос: „Преди да сте поискали, ще ви се отговори“. Това значи човек да е премахнал преградата от пътя на своя живот. Това значи да бъде човек силен, да върви в пътя си без препяствия, без противоречия. Колкото по-големи са противоречията на човека, толкова по-голяма е преградата на неговия път. Махнете преградата от пътя си и знайте, че благата на живота идват от две противоположни посоки: от посока на сърцето към ума и от посока на ума към сърцето. Постави ли човек преграда между тези две течения в себе си, между ума и сърцето си, ще се яви спор. Този спор и до днес още съществува, не само между сърцето и ума – вътрешно, но и между жената и мъжа – външно. В миналото благата са идвали чрез мъжа и той слагал преграда на пътя им, да не отиват към жената. И тя постъпва като мъжа, слага преграда на пътя им, да не отиват към мъжа.
И тъй, когато мъжът заграби всички блага за своя сметка, жената няма условия да се развива и издребнява. Когато жената заграби всички блага за своя сметка, тя става причина за издребняване на мъжа. Хората едни-други се осакатяват, а после търсят някакъв външен начин да загладят грешката си. – Не, тази грешка не се заглажда лесно. Всеки, който е лишил ближния си от благата на живота, той трябва да премахне прегрдата, която е поставил на пътя му, да потекат благата и към него. С нищо друго не можете да го задоволите. Който се е лишил от Божиите блага, той всякога и от всичко е недоволен. Той постоянно се оплаква, че е лишен от благата на живота, вследствие на което не е могъл да порасне като другите хора.
Следователно, да знае човек как да махне преградата от своя живот, за да могат благата, които той получава, да потекат към всички хора, това значи да се е домогнал до правилната обхода, до новия морал. Без този морал човек ще се намира в положението на магарето, което носи вода. Той ще се ражда и преражда, докато измине 360 градуса. Който не иска да приеме новия морал, той ще се освободи от противоречията на живота едва след завъртване на кръга от 1 до 360 градуса, т.е. след изживяване на своя хороскоп. Докато не приеме новото в себе си, човек няма да влезе в Царството Божие. Тази мисъл Христос е изказал пред Никодим със следните думи: „Ако човек не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие“. Като не разбрал дълбокия смисъл на новораждането, Никодим запитал Христос как е възможно стар човек отново да влезе в утробата на майка си. Христос му отговорил: „Ти си учител Израилев, и не знаеш ли това?“ Никодим не разбрал как може човек да се роди отново, защото имал преграда за Божественото благо. Христос му казал, че за да разбере смисъла на думите, които му говори, той трябва да махне преградата, която сам е поставил. – Може ли сам да я премахне? – Това, което човек сам е съградил, сам може да го събори. Човек сам може да оправи своя живот. Никой друг не е в състояние да оправи неговия живот. Бог внася живота и благата в човека, но човек сам може да изправи онова, което е изопачил. От Бога е животът, знанието, светлината, свободата, но от човека зависи приложението на това, което му се дава. Да живее човек, това значи да съзнава откъде идва животът. Да има светлина на ума си, това значи да знае откъде идва тази светлина и да не поставя преграда на пътя ѝ, да се ползват и другите от нея. Да бъде човек свободен, това значи да съзнава откъде идва свободата и да не ограничава свободата на другите хора.
И тъй, махнете преградите, които сте поставили на пътя на Божествените блага, и пуснете Божествения живот да тече през вас. Той ще ви очисти от греховете, ще махне всички пречки, които са спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напред. Божественият живот ще тече през вас и никога няма да изтича. Това, което тече и не изтича, което гори и не изгаря, е вечно. Вечният живот е Божествен. В този живот няма никакво прекъсване. Животът, който се прекъсва, е човешки.
Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, в което има прекъсване, е резултат на един неестествен, човешки порядък. Щом констатирате това, не се плашете, но повдигнете мисълта и чувствата си в по-висок свят. Неестествените мисли и чувства в човека са причина за известни болезнени състояния. Запример, когато заболее стъпалото ви, това показва, че сте нарушили нещо в умствения свят. Ако ви заболят пищялите, нарушили сте нещо в чувствения свят. Ако ви заболи бедрото, нарушението се отнася до физическия свят. Като знаете това, ще изправите грешката си в съответния свят и болката ви ще мине. Махнете ли преградата от пътя си, болката ви ще изчезне. Иначе, каквито лекарства и да взимате, болката ви няма да се махне. Ако ви заболи ръката, пак ще потърсите причината на болката в нарушаване на някакъв закон във физическия, сърдечния или умствения свят. Като намерите причината на това заболяване, ще потърсите начин да го премахнете. Щом махнете причината на дадена болка, тя сама по себе си ще изчезне. Когато знае причината на болестта, човек лесно се лекува. Като ученици, вие трябва да работите с мисълта си, да помагате на ближните си и на себе си. Ако някой от вас заболее, не бързайте да търсите лекар, но мислено се лекувайте. Вземете един килограм чиста, планинска вода и мислено си представете, че внасяте в нея енергиите на вярата, на милосърдието и на обичта. След това пийте от тази вода три пъти на ден по една супена лъжица, както лекарите препоръчват. Това лекарство има сила, когато се употребява навреме. При всяко пиене на водата винаги дръжте в ума си мисълта, че в нея са вложени енергиите на вярата, на милосърдието и на обичта. Нещата имат сила, когато се употребяват навреме. Да платите дълга си навреме, заедно с лихвите му, това значи доверието да отвори вратата си за вас. Който всякога е бил изправен в работата си, той се ползва с доверието на Бога. Каквото и колкото поиска, Бог ще каже: „Този човек има отворен кредит пред мене. Дайте му, колкото иска“. Обаче ако си е позволил само един път да излъже, Господ казва: „Криза има, не можем да дадем нищо на този човек. Нека почака малко“.
Следователно, искате ли да възстановите кредита си пред Бога, махнете преградата, която сте поставили на пътя на Божествените блага.
Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.
Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.
Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие.
Тази формула има смисъл и е вярна само тогава, когато човек премахне преградата, която е поставил на пътя на Божествените блага.
Лекция от Учителя, държана на 3 октомври 1928 г., София, Изгрев.
Общ Окултен Клас
03.10.1928 Сряда,
София
|
Начало
