Упражнение на връх Мусала. Всички прави, наредени шахматно и обърнати с гърба към слънцето. Така наредени, всички сядат на земята, с крака поставени напред. Ръцете се издигат бавно над главата, при което се изговарят следните думи: Уповавай на Господа с всичкото си сърце! Бавно спускане на ръцете, от двете страни на главата, с изговаряне на думите: Уповавай на Господа с всичкия си ум! Ръцете продължават да се спускат отстрани на тялото, по краката, до пръстите долу и бавно се издигат над главата, в първото положение, с изговаряне на думите: Във всичките си пътища познавай само Него и Той ще оправи стъпките ти.
В това положение, седнали, левият крак се подгъва под десния. Дясната ръка се поставя на коляното и се чете „Добрата молитва и 91 Псалм“. След това десният крак се подгъва под левия. Левият крак си остава напред, лявата ръка се поставя на коляното. В това положение се изговарят думите: Да се съединят любовта, вярата и надеждата в сърцето ни и да се прослави Господ в душите ни.
Да се съединят вярата, надеждата и любовта в сърцето ни и да се прослави Господ в душите ни.
При същото положение се изговарят и следните думи: Ще служа Господу с ума си, със сърцето си и със силата си. Ще ходя в пътя Господен с любовта си, с вярата си и със силата си. Ще познавам Господа в живота си с душата си, със сърцето си и с ума си.
Сега, съсредоточете се в себе си и всеки да пожелае това, към което душата му се стреми.
Размишление.
Както виждате, докато стигнете до връх Мусала, вие минавате край езера. Всяко езеро може да се уподоби на един от материците в света. Крайното езеро, в дъното на хижата, представлява Австралия. Някога тя е била по-голям континент, отколкото я виждаме днес. Голяма част от нея е потънала. Двете езера при хижата са двете потънали земи от Австралия. При изкачване, по-нагоре, двете езера над хижата представляват Азия. Езерото под самия връх Мусала представлява Европа. Двете езера, които се виждат от върха, в посока на югоизток, Маричините езера, представляват Южна Америка и Африка. Това е важно за вас, доколкото да насочите мисълта си към живата природа, да видите, че всичко, което съществува в нея – камък, дърво, растение, животно, река, езеро, море, планина – е във връзка с различните светове. И най-малките неща в природата са представители на нещо велико и разумно. Забележете, на изток, на запад и на север има облаци, а на юг небето е чисто, ясно. Това показва, че едни от теченията в природата отиват надолу и носят облаци, а други отиват нагоре и разнасят облаците, вследствие на което хоризонтът е ясен. Изобщо, север символизира истината, а юг – доброто, добродетелта. Където е доброто, там е юг.
Планинските върхове, които ви обикалят, представляват възможности за проява на Божията Любов. Следователно, само онзи може да говори за обезсърчение, който е обиколил всички планински върхове, всички вериги, всички чукари. Ако ги обиколи и остане нещо от обезсърчението му, той има право да говори за него. Иначе, без да ги е обходил, не му се позволява да казва, че е обезсърчен. Планинските вериги представляват ребуси, задачи за разрешаване. Те са свързани една с друга, ето защо, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае, откъде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно, човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си. На планината слънчевата енергия осветява нещата и ги кара да зреят, а в низините тя ги нагрява и изгаря. Който иска мисълта му да се осветява и да зрее, да се качва по планините. Те предразполагат човека към мисъл. Сега, оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат волята Божия.
Казват някои, че за развитието си, човек трябва да се отдели от общото, да живее сам. – Когато расте, човек може да се изолира, но в този процес той има нужда от сокове, от храна. Следователно, докато черпи тия сокове отвън, иска или не, той е длъжен да признае Цялото. Например, слънцето грее отгоре. По отношение на растителното царство, слънцето е цялото, а растенията, животните и хората представляват души, които черпят от това цяло. Значи, слънцето, като цяло, дава. Растенията, животните и хората са частите, които, от една страна взимат, а от друга – дават.
Всички, наредени в кръг, хванати за ръцете си така, че дясната ръка с лявата на съседа се издигат нагоре, а лявата ръка с дясната на съседа остават долу на мястото си. При това положение на ръцете се произнасят думите: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога. Той ще оправи стъпките ти. В същото положение се произнасят думите: Ще служа Господу с ума си, със сърцето си и със силата си. Ще ходя в пътя Господен с любовта си, с вярата си, със силата си и ще познавам Господа в живота си с душата си, със сърцето си и с ума си. Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил. Смяна на ръцете: онези, които са долу, се издигат горе; тия пък, които са горе, се свалят долу. При това положение на ръцете се произнасят следните думи: Да се съединят любовта, вярата и надеждата в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни.
Коленичете на лявото коляно и подгъване на десния крак под прав ъгъл. В това положение се произнасят следните думи: Да се съединят вярата, надеждата и любовта в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни.
Сега ще се спра върху думите „единство и общност“. Какво се разбира под думите „единство и общност“? В Божествения свят единството подразбира закон на цялото, който включва благото на всички. На физическия свят под „единство“ се разбира това, което душата съдържа в себе си, като лъч от Бога. Тя е подобна на цялото. Следователно, когато кажем „единство на душите“, разбираме, че Бог включва в себе си всички души и живее техния живот. Той мисли доброто на всички живи същества. В своя велик план, Бог е включил доброто на всички души, условията им да се развиват, да растат и да узряват. В Божествения свят под думата „общност“ се разбира работата, която Бог прилага по отношение на една душа, като проследява всички нейни падания и ставания. Като работи върху всяка душа специално, Той разглежда общите положения, през които тя минава. Всяка душа има свои индивидуални преживявания, но същевременно тя има и такива преживявания, които са общи за всички души. Общността подразбира съвкупност от всички ония положения, през които минават всички живи същества без изключение. Да обичаш едного, това значи да работиш върху тази душа и да изучаваш в нея онова, което е общо за всички души. Това е закон за общност. Да обичаш всички души, това значи да изучаваш закона на единството. В закона на единството човек постепенно слиза. Той започва да работи първо за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. При закона на общността е точно обратно: човек първо работи за себе си, после за ближния си и най-после за Бога. За да се развива правилно, човек трябва да минава от единия закон в другия. Остане ли само в единия закон, той преживява големи противоречия.
Често религиозните, духовните хора се страхуват да влязат в света, да не ги ограбят. Каквото и да правят, обаче, те са в света. Какво искат хората? – Да им се даде нещо. Следователно, щом обичате някого, вие непременно трябва да му дадете нещо. Който люби, той трябва да бъде отворен, да дава. Любовта се изразява чрез даване. Казвате, че когато дава, човек губи. Питам: Какво ще изгуби семенцето, когато се посади в почвата? Какво ще изгуби животното, когато стъпи върху почвата? Следователно, когато даването е на място, резултатите всякога са добри. Ето защо, когато се казва да не любите света, то има духовно значение; щом си човек, не слагай краката си в почвата, в грубата материя, както растенията. Ти трябва да имаш общение с души, а не с почва, с грубия материал. Не желай неща, които не ти са потребни. Който желае непотребни неща, той прилича на растение, което е пуснало корените си дълбоко в земята. Земята казва: Ето, всичко в мене е отворено. Вземи, каквото искаш, но трябва да имаш знания, пособия, към които да прибавяш онова, което си придобил. Нямаш ли торба, в която да слагаш всичко, което си придобил, като излезеш навън, веднага ще изсъхнеш. Много растения изсъхват по единствената причина, че не могат да задържат знанието, което са придобили.
И тъй, според закона на общността вие трябва да влизате в общение с пробудена душа, а не с непробудена. Пробудена душа е онази, която изпълнява Божия закон. Щом влезете във връзка с една душа, едновременно вие влизате във връзка с всички души. Вие трябва да изучавате този закон. С пробудената душа ще влезете във връзка по един начин, а с непробудената душа – по друг начин. Искате ли да влезете във връзка с една непробудена душа, работете върху нея, докато събудите любовта и. Работете със законите за общността и единството, като имате предвид изпълнението на волята Божия. Започнете или от единицата към всички, или от всички към единицата, но във всички случаи изпълнявайте волята Божия. Щом изпълнявате волята Божия, вие ще получите Божието благословение и ще можете да давате на всички. Не се съмнявайте в Бога. Имайте пълна вяра в Него. Вие трябва да имате вярата на детето. Щом детето заплаче в люлката, майка му веднага чува и отговаря на неговия плач. Ако майката не го чуе, друг някой ще го чуе, но непременно ще му се отговори. Това е първата фаза на детската вяра. И вие сте минали през тази фаза. Щом ви слагали в люлката, вие сте заплаквали и по този начин сте заставяли майка си да стане, да задоволи нуждите ви. Когато детето стане на седем години, майка му го праща на училище. Тя става сутрин рано, събужда го, помилва го, облича го, нахранва го, слага му храна в торбичката и го праща на училище. Детето вярва, че учителят ще му даде знание. Това е втората фаза на детската вяра. В тази фаза, именно, се намирате и вие. Вие спите, но майка ви ви събужда, нахранва, слага ви торбичката през рамото и казва. Хайде на училище!
Сега, всяка сутрин Господ ви събужда, слага торбичка с книги през рамото ви и казва: Хайде на училище! Като се върнете от училището, ще разправяте на майка си, какъв урок ви е преподаден. Ако направите някаква грешка, учителят ще ви хване за ухото, да не правите същата грешка втори път. Изправите ли грешката си, учителят ще ви похвали. Какво представлява молитвата? – Молитвата е разговор на ученика с Бога, на Когото ученикът разправя, какво е учил, къде е сгрешил, как е поправил грешката си и т.н. Бог ще го слуша и ще му помага.
Върне ли се от училище, без да разкаже на Бога, какво е правил в училището, целият ден е изгубен. Следователно, върнеш ли се от работа, или от училище уедини се в себе си и се извини пред приятелите си, че имаш работа – да се измиеш да се преоблечеш и да се поразговориш с Бога. С измиването, преобличането и разговора си с Бога, с баща си и майка си, ти ще получиш наставления за утрешния ден. При всяко отиване и връщане от работа, човек трябва да се моли, да държи връзка с любовта. Това са прости правила, които трябва да изпълнявате, за да се избавите от злото, което ви дебне. Всеки иска да бъде обичан, а не знае, че това е най-лесната работа. – Защо? – Защото човек е книга, върху която Бог е писал в миналото, пише в настоящето, ще пише и в бъдеще. Да се смущава човек, дали ще го обичат, или не, това значи да се смущава, дали ще дойде някой да чете книгата му. Докато има хора с будно съзнание, все ще се намери някой да чете твоята книга. Той ще дойде при тебе, ще отвори една страница, ще я прочете и ще я пази като светиня. На другия ден пак ще дойде, ще отвори втора страница. Като дойде до книгата, той иска да прочете нещо за Господа. Търси тук, търси там, не може да намери. Ти му посочваш страницата и той започва да чете. Чете, но нищо не разбира. Ти започваш да му проповядваш. Посочваш му още една страница от книгата си. Така той чете, интересува се от твоята книга. Като прочете цялата книга, той започва да разбира вече нещата вътрешно. Като четете книгата си едни на други, по този начин вие влизате в общение помежду си и създавате взаимни отношения на взимане и даване. Някой ви дава хубав скъпоценен камък. В замяна на това вие му давате жито, царевица или друго нещо, което той може разумно да използва. Чрез даване и взимане човек може да влезе във връзка с всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представляват тия същества? Физически те са невидими, но вие можете да влезете с тях в духовна връзка.
Представете си, че виждате човек, който носи в ръката си чанта, пълна с четки и бои. Той ходи натук-натам, търси нещо. Какъв е този човек, какво иска, какво търси, нищо не знаете. Вие го виждате физически само и знаете, че търси нещо, движи се. Обаче, този човек има и друга страна – духовна. Той се спира на едно място всред природата, изважда четки и бои и започва да рисува нещо върху платно. За вас вече не е важен човекът, но това, което той работи. Вие не виждате движенията му, но работата му ви интересува. Вие отваряте неговата книга и четете по нея. Ако почнете да се разговаряте с него, той ще мълчи. – Защо? – Платното е важно за него. Отвреме навреме той спира работата си и гледа, какво трябва да нарисува. Тогава може да ви каже няколко думи и пак продължава работата си. Ако го безпокоите, други ще се справят с вас. Ще се яви вятър, който ще ви изпъди. Щом сте попаднали при художника, вие трябва да наблюдавате, как рисува и да се учите от него. Привилегия е за човека, да се намери пред един художник и да гледа, как рисува. Каквото и колкото разберете от неговата работа, това е достатъчно за вас.
Днес и вие се намирате пред картините на велики художници, които са рисували цветята, канарите, върха Мусала и т.н. Има художници, които не само рисуват тия цветя, но специално ги отглеждат като техни деца. – Къде са тия художници? – Те са невидими, но картините им свидетелстват за тях. Като знаете това, вие трябва да бъдете много внимателни. Ще бъдете будни, ще внимавате, къде стъпвате. Ще гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас. Вие сте ученик, цяла година сте учили, но на края на годината един от учителите ви скъсва. Чудите се, защо, след като сте учили цяла година добре, накрая пропадате. Това е наказанието ви, задето сте тъпкали картините на някой художник. Вие ходите из планините, тъпчете цветята, не гледате, къде вървите, но като се върнете у дома си, чувствувате се неразположен. – Защо? – Разбирате, че сте направили нещо, което не е в съгласие със законите на природата. Колкото е по-добър човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае, къде да стъпи. Той спазва законите за общността и за единството. Затова е казано в Писанието: „Господ ще оправи стъпките ви“. – Кога? – Когато изпълнявате Неговите закони. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете. Изпречи ли се някое цвете на пътя ти, ще се спреш пред него, ще го помиришеш, ще го помилваш и ще изпратиш една добра мисъл към онзи художник, който го е рисувал. След това и той ще изпрати своето благословение. Така ще се качвате по върховете и ще слизате оттам вдъхновени и пълни с живот. Това значи екскурзия по планински върхове.
И тъй, размишлявайте върху двата закона – на единство и общност. Имайте предвид интересите на всички живи същества – на растенията, на мушиците, на животните. Тук мушиците хапят, но това не е позволено. На Мусала не им е позволено да хапят. Въпреки това те нарушават правилото. Като хапят, те искат да ви кажат да оставите настрана вашия стар обичай да късате и да тъпчете цветята. Щом сте дошли на планината, вие трябва да бъдете много внимателни, да не разваляте реда, който виждате тук. Всеки камък, всяко цвете са поставени точно на мястото си. Има някои камъни, които са вън от реда на планината. Тях можете да местите, но не и ония, които са наредени по план, приложен от разумни същества. Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Много неща може човек да научи от цветята. Като възпитава съзнанието си, той става самостоятелен. За да бъде човек самостоятелен, стъпките му трябва да бъдат оправени от Бога. Да бъдат стъпките на човека оправени, това не значи да върви по права линия, като войник, но да избира път за стъпките си, да не тъпче цветята и да не разваля картините на природата. Като пазите цветята, вие се свързвате с ония разумни същества, които работят върху тях. Щом ги тъпчете, вие не вървите по Божиите пътища. Това не трябва да ви плаши, да не смеете да вървите по планините. Внимателни бъдете! – това е важно. Има цветя, върху които и да стъпите, лесно се оправят. Но има цветя с крехко, нежно, неустойчиво стъбълце. Те лесно се смачкват и след това не могат да се съвземат.
Не тъпчете цветята, бъдете внимателни към тях, ако искате да се самовъзпитавате. Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече души ще ви помагат. Най-малко девет души идват в помощ на онзи, който изпълнява волята Божия. Те идват от полето на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, на добродетелта и т.н. Щом девет души се заинтересуват от човека, след тях идват и други души, все от висши светове. Той вижда вече, как неусетно работите му се нареждат една след друга. Само при това положение животът на човека се осмисля. Когато човек се чувствува сам, немил-недраг, изоставен от приятели, от близки, той не разбира Божиите закони, нито Бога познава. Сега от всички се иска да учите, да събудите душата си.
Колкото малка мисъл да е минала през ума ви, щом е Божествена, приемете я. Станете и я изпълнете. Никакво отлагане! Днешният ден, с температура 26о, показва, че ви се дават добри условия за работа. Облаците пък стоят като свидетели, които поддържат идеята за единство и общност на нещата. Те са разумни същества, които работят съзнателно.
И тъй, при закона на единството човек работи за славата Божия. При закона на общността Бог работи за доброто на човека. Когато всички хора работят за славата Божия, Бог е център, към Когото всички се стремят. Тогава Той наблюдава, какво хората правят и как работят. Когато Бог работи в нас, за наше добро, тогава Той ни движи като удове на велик организъм, а ние мислим, че сами работим. Казано е в Писанието, че Бог направил света в шест дни, а на седмия си починал. После, всички живи същества, които Бог е създал, започват да работят за Неговата слава. Следователно, първо Бог е работил заради нас, а после, когато си е почивал, ние сме започнали да работим за Него чрез Духа Божий. Когато човек изпадне в противоречие, това показва, че не разбира законите за единство и общност. С други думи казано: При противоречията в живота си човек не разбира нито славата Божия, нито своето добро. Тогава човек казва, че животът няма смисъл. За да се осмисли живота му, той трябва да остави Бог да работи в него. А за да разбере живота, човек трябва да работи за славата Божия.
Всички хора търсят своето добро, но не и славата Божия. За да дойде доброто за човека, той трябва да търси славата Божия. Търси ли славата Божия и неговото добро ще дойде. Не търси ли славата Божия, доброто няма да дойде. Щом доброто не дойде и животът му ще се обезсмисли. Следователно, ако искаш учен да станеш, ще търсиш славата Божия. Ако искаш богат да станеш, ще търсиш славата Божия. Който търси славата Божия, той всичко придобива; който не търси славата Божия, той всичко губи. Непреривно работете за славата Божия, за да работи и Бог непреривно за вашето добро. Докато слугата работи за интересите и славата на своя господар и господарят му ще има предвид неговото добро. Към добрия слуга и господарят е точен, изпълнителен. Щом дойде определения ден и час за възнаграждението му, господарят веднага плаща. Сега, като имате предвид двата закона – за единство и общност, ще работите съзнателно с тях, за да си разрешите и най-мъчните задачи в своя живот. Няма задача в света, която да не може да се разреши. Когато хората ви гонят, или преследват, започнете да работите за славата Божия. Щом разберат това, те се отдръпват и започват да ви обичат. В това отношение хората приличат на овчарски кучета. Когато овчарят се отдалечи от стадото си, кучетата ще ви гонят, ще ви лаят. Щом овчарят дойде при стадото си, кучетата престават да лаят и лягат да спят. Следователно, когато човек е без Бога, хората го преследват, не го допускат да влезе между тях. Щом Бог е с човека, хората постепенно се оттеглят, започват да му се радват и го приемат навсякъде.
И тъй, който работи за славата Божия, той е подобен на цвете, което се развива правилно. Всяко цвете, което се развива правилно, се ползва от Божието благословение. Щом някое цвете не се развива правилно, не се ползва от Божието благословение; тогава и животните, и хората започват да го тъпчат. Благословените цветя се отглеждат в градини, под специални грижи и внимание. Отвреме навреме в тях влизат пчеличките, поздравяват ги от баща им, като им донасят по едно писмо. Като благодарност за този поздрав, цветята дават на пчеличките своя нектар и аромат. При това положение на нещата и цветята се радват, и пчелите се радват. Те взаимно се възнаграждават и създават помежду си отношения, връзки. Това е вярно и по буква, и по дух, като същевременно се отнася не само до цветята и пчеличките, но и до всички хора по лицето на земята. Както пчеличките играят роля на пощальони по отношение на цветята, така и хората, чрез своите добри, светли мисли, топли чувства и чисти погледи, взаимно си пренасят писма от невидимия свят. По този начин те осмислят живота си.
Седи някой човек пред прозореца си, но е скръбен, тъжи за нещо. В това време по улицата минава някое дете, някоя млада мома или млад момък, някой стар, мъдър човек и отправя чист, светъл поглед към него. В този момент една светла мисъл озарява ума на скръбния човек и той става от мястото си, развеселява се и започва да пее. – Защо? – Скръбта му се е превърнала в радост. Той е получил по незнаен за него път писмо от невидимия свят, което променя състоянието му. В ролята на пощальон от духовния свят може да бъде не само човека, но и животните. С песента си, с чуруликането си птичката може да предаде нещо хубаво на човека, с което да го зарадва, да смени скръбта му в радост. Духовният човек се отличава по това, че между всички явления намира дълбока, вътрешна връзка. Физическият човек, обаче, живее с постоянен страх в себе си. Като се нахрани днес, той започва вече да се страхува за утрешния ден, да не остане гладен. Той не разбира закона на единството. Докато търси славата Божия, той всякога ще бъде нахранен. Щом прилага законите за единството и общността в живота си, той всякога ще бъде задоволен.
Помнете: Законът на единството се отнася до славата Божия, а законът на общността – до доброто на човека. Мисли за славата Божия, за да мисли Бог за твоето добро. Да работи Бог у нас, това значи да станем оръдие Негово, Той да се проявява чрез нас. Това значи да бъдем проводници на Бога. Щом си проводник на Бога, ти ще се ползваш от неговите блага. Доброто, което Бог прави чрез тебе, първо тебе ще ползва, а после другите. Като не разбирате тия неща, казвате: Какво особено има в законите на единство и общност? – Много неща има в тези закони, а при това необикновени неща. Където се работи за славата Божия, там е доброто. Не се ли работи за славата Божия и доброто отсъства. Където се работи за славата Божия, там има и здраве, и богатство, и знания, и светлина. Където не се работи за славата Божия, там всичко добро изчезва.
Работете за славата Божия, ако искате слънцето всякога да грее и да ви осветява.
36. Лекция от Учителя, държана на 28 юли 1928 г. в. Мусала (Рила).
Общ Окултен Клас
28.07.1928 Събота,
Мусалла
|
Начало
