Размишление
Къде се проявява най-голяма дейност на човека? – В устата и в носа. Устата е свързана със стомаха и с дробовете. Значи най-голяма дейност проявяват стомахът и дробовете. Устата е врата, връзка между природата и човека. Стомахът пък е свързан със слепоочните области на човека, а оттам и с творческия му ум. Нуждата от храна е направила човека изобретателен. С други думи казано: Стомахът е направил човека изобретателен. Гладът е накарал хората да мислят, да откриват различни неща. Който гладува, може да стане гениален в областта на изобретенията.
И тъй, всеки орган, всяко сетиво помага за развиване на известни способности в човека. Запример, дробовете помагат за развиване на обективния, т.е. наблюдателния ум на човека. Понеже и носът има отношение към дробовете, и той помага за развиване на обективния ум; очите и ушите взимат участие при развиване на висшите способности. Като изучавате анатомията и физиология, вие се свързвате с физическата и психическата служба на органите. Всеки орган има двойна служба: външна и вътрешна, т.е. материална и духовна. Като изучавате службата на своите органи, дохождате и до отвлечени въпроси, запример, какво представя изкуството, красотата и т.н. Добре е да изучавате тези въпроси, както са ги разглеждали учените и философите в миналото, както ги разглеждат и днес. Добре е да познавате културата на миналото, както и съвременната култура. В далечното минало хората са живели в плоскост, днес живеят в куб, в третото измерение, а в бъдеще ще живеят в тесеракта – в четвъртото измерение.
Много от сегашните хора се стремят към идеен живот, т.е. към плоскостта, но този живот носи изненади. Стъпиш ли на една плоскост, лесно можеш да се подхлъзнеш. Не е така обаче с телата. Влезеш ли в едно тяло, опасностите са по-малко. Там има много ръбове в противоположни посоки, които задържат човека, препятстват на падането. Ако на едно място се подхлъзне, от друго ще се задържи. Като геометрическо тяло, човек представя куб в движение. Той се движи напред ту с едната страна на куба, ту с другата. Тази е причината, поради която човек не тръгва всеки ден с един и същ крак от дома си: някога с десния си крак, някога с левия. На вас не ви остава нищо друго, освен да следите как се нареждат работите ви през деня, с какви хора ще се срещате, в какви отношения ще бъдете с тях, в зависимост от това, с кой крак сте тръгнали. Двата крака не съдържат еднакви енергии, тъй щото, от значение е, с кой крак човек тръгва от дома си, колко обръщания правил през деня и в колко часа се връща и т.н. С това се обясняват различните отношения на хората към училището и към окръжаващите. Някой ученик или студент тръгва от дома си за училище и отива направо там; друг не отива направо, а се отбива на няколко места – в една, в друга лавка, да си хапне и пийне, докато изгуби времето за училище.
Ученик или студент, който не отива направо в училището, прилича на онзи турски бей, който се напил и започнал да пее, да играе и забравил каква работа трябвало да свърши. Той отишъл в дома на един български чорбаджия да поговорят по една важна работа. Чорбаджията го поканил да седне и след това му донесъл да опита новото вино, което едва започнало да кипи. Беят пил повече, отколкото трябва, и се напил. По едно време той казал на чорбаджията: „Чорбаджи, иска ми се да поиграя“. – „Поиграй!“ – „Иска ми се да викам, да пея.“ – „Викай, пей, колкото искаш.“ Беят играл, викал и пял, но работата си не свършил.
Дойдете ли до живота на съзнателния човек, нужно е будно съзнание. Той не трябва да се ограничава, но да се ръководи от правилата на разумния живот. Като отива на работа или на училище, човек трябва да знае с кой крак да тръгне – с десния, или с левия. За да дойдете до това знание, трябва да правите опити. По този начин вие се свързвате с органическите сили в природата и ще знаете как да се справяте с тях. Знанието трябва да се прилага. Ако не го прилагате, не можете да се ползвате от него. Човек може да черпи знанията си направо от природата: от вятъра, от облаците, от небесната дъга, от камъните, от цветята, от дърветата, от животните. Затова е нужно наблюдение, размишление, съпоставяне. Изучавайте ветровете и вижте кой вятър обичате – тихия или силния, западния или източния, южния или северния. Разглеждайте облаците, вижте кои от тях са дъждовни, кои не са. После спрете вниманието си върху цветята и техните краски, да научите какво влияние оказват те върху нервната ви система. Постепенно ще дойдете до птиците, млекопитаещите. Интересно е, всеки сам да провери кое животно обича най-много и защо го обича. Всяко животно има специфични прояви, които заслужават изучаване. Колкото по-съзнателно изучавате природата, толкова повече се свързвате с нея и дохождате до такива знания, които ви правят самостоятелни и сигурни в живота. Казано е: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Дружете с природата, черпете от нея сила и знание, за да се развивате правилно. Само онзи може да се ползва от знанието на природата, който като дете, с доверие, възприема и се учи. За него природата отваря вратата си и го въвежда в своите скривалища. Покаже ли му пътищата, които трябва да следва, тя го пуща в живота, да изучава себе си и окръжаващите. Следователно човек не може да дойде до познаване на себе си, ако не е познал природата. Като четете съчиненията на някой философ или учен, вие виждате какво е работил, но същевременно прониквате в неговата мисъл. Някой изучава мравките, прави заключения за тях, но силата на неговия ум се проявява, именно, в тълкуванията, които той дава. Така от една страна изучавате животните, растенията и минералите, а от друга – ума, който ви довежда до тези познания. И най-после, като изучите и човека – самия себе, вие сте готови да влезете в Божествения свят. Това не значи още, че сте решили напълно задачите на живота, но поне отчасти. Докато не влезе в Божествения свят, човек се намира в бурното море, изложен на бури и ветрове, на земетресения и катаклизми, на тревоги, смущения, лишения и т.н. Ще дойде ден, когато ще излезе от вълните на бурното море и ще стане творец на собствената си съдба: каквото помисли, ще стане; каквото пожелае, ще има. Работете съзнателно, да станете творци на съдбата си. Това подразбира да бъде човек господар на своите сили, да разполага със знанието си във всеки даден момент. Той познава законите на Битието и се ползва от тях. Когато дойде някаква идея в главата му, той не се мъчи да я организира, но я посява в добра почва и я оставя сама да се организира. Вземе ли човешкият ум участие в организиране на идеите, нищо не се постига. Това е механически процес, а естественото организиране на идеите е разумен, съзнателен процес. Да пренасяте с кофа вода от далечно разстояние, за да измиете един голям салон, това е губене на време. Много време, много енергия ще изразходвате, а резултатът ще бъде малък. Какво трябва да направите? Ще вземете една каучукова тръба, ще я турите на чешмата и ще поливате. Едно е нужно само: малък наклон, по който нечистата вода да изтича навън. В разумния живот е допуснат малък наклон, по който нечистотиите да изтичат навън. Като знаете това, дайте малък наклон на плоскостта, на която живеете, да стане едно изтичане навън. Само при това положение може да стане въпрос за смяна на състоянията. Колко голям трябва да бъде наклонът на вашата плоскост? Не по-голям от два градуса. При този наклон човек се чувства доволен, радостен и обновен.
Това, което говоря днес, се отнася за напредналите ученици, които са дошли до границата на Божествения свят. Те трябва да работят за себе си, но и да помагат на по-слабите. Силни и слаби, всички хора трябва да работят, никой да не очаква наготово. И като очаква наготово, нещата пак ще станат, но не така, както искате. Запример, някой влезе в лодка без гребла, без кормило и очаква на условията. Ще дойде прилив на вълните, ще го отнесе на брега. Тук той ще чака известно време да дойде по-голям прилив, да го поеме. Отново ще влезе във водата, но вятър няма да го подкара. Ще чака ден–два да дойде вятър. Ще го подеме вятърът, но в посока, която той не желае. След много блъскане ще го остави на някой бряг, но не на този, който човекът е желал. Разумният човек не очаква на приливите и на отливите. Той върви с тях, но прилага греблата и кормилото. Той знае посоката на движението си и не се поддава на случайности и произволи.
За да спазва разумните правила на живота, човек трябва да изучава окултните науки. В широк смисъл на думата „окултна наука“ разбираме науката, която изучава същината на живота, т.е. неговите дълбоки прояви. Дали ще изучава хиромантия, френология, физиогномия, астрология, това са все окултни науки. Всяка от тях изучава специални прояви на живота, които се отразяват на ръката, на лицето, на главата, на целия организъм. Останалите науки – физика, химия, математика, естествена история, философия, са достъпни за по-голяма част хора и се явяват като съставна част на окултната наука. Който познава тези науки, по-лесно ще изучава окултната. Като изучава окултните науки, човек вижда, че външните условия оказват влияние върху организма и характера му. Запример, ако космите на човека са дебели, това показва, че той е живял в груба среда, която му е противодействала; ако космите му са меки, той е живял в мека среда, благоприятна за развитието му. Колкото по-отворени са очите на човека, толкова по-малка е била окръжаващата светлина. Очите се хранят от светлината, но тя не трябва да бъде нито много силна, нито много слаба. Силната светлина, както и голямата тъмнина, произвеждат един и същ резултат – ослепяване. Прилепите, които живеят в тъмни пещери, имат съвършено слабо зрение. Обонянието и осезанието в тях е добре развито, за сметка на зрението. Хора, на които очите са широко отворени, имат интензивни желания. Те са весели, обичат разнообразието. Ако очите са крайно изпъкнали, това означава алчност. Малките очи приемат малко впечатления от външния свят, но и тях всякога не обработват добре. Това се отнася до нормалните очи. При анормалните очи дохождаме до други белези.
Човек трябва да пази зрението си: да не гледа направо силна светлина, като слънчевата, електрическата и др. Силната светлина действа върху ретината и притъпява зрението. Човек трябва да знае как да тонира зрението си, да се нагажда на различните светлини, без да поврежда очите си. За да усилите зрението си, излизайте вънка след полунощ, от 12 до 1 часа, когато небето е звездно, да наблюдавате звездите. Добре е да излизате и в мрачна, бурна нощ. След това сравнявайте как се отразяват на очите ясната и мрачната нощ. Тези опити са добри, както за усилване на зрението, така и за каляване на нервната система. Излизайте вечер и при добро, и при лошо разположение на духа. Във втория случай ще трансформирате състоянието си и ще се върнете бодри и с добро разположение. Едно се иска при опитите – спокойствие. Никакъв страх, никакво смущение! Най-малкият страх или най-малкото смущение пречи на опита. Който е страхлив и не се решава сам да излиза вечер, нека извика своя приятел и заедно да излязат. Щом са двама, те могат да излязат вън от града. Значи първото условие, което помага за добрите резултати при опитите, е спокойствието.
Всеки трябва да работи върху себе си, да се лекува, да трансформира състоянията си. Това се постига чрез опити и упражнения. Малки опити ще правите, не започвайте с големи. Малките опити дават добри резултати, не изведнъж, но постепенно. Ако отлагате и не работите доброволно, природата ще ви застави насила. Ще ви даде някаква болест, ще ви тури на легло, ще боледувате 5–6 месеца, докато платите задълженията си. Ще кажете, че не сте разположени да правите упражнения. Разположението или неразположението не трябва да пречат на работата ви. Те са резултати на миналото. Дали се радвате или скърбите, това са последствия от миналия ви живот. За да създадете нещо хубаво в себе си, трябва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радост или скръб. Само по този начин ще влезете в красивия живот.
Мнозина се оплакват от отслабване на паметта и отдават това на възрастта си. Те мислят, че са остарели. Паметта отслабва от натрупване на стари идеи в ума. Запример, хората се страхуват за бъдещето си и постоянно мислят какво ще стане с тях след 10–20 години. Това са идеи на вашите деди и прадеди. Няма защо да се страхувате за утрешния ден. Бъдещето ви зависи от вас. Изхвърлете старите идеи от ума си и вие ще се подмладите, ще усилите паметта си. Ако вложите вашите стари идеи в ума на едно дете, и то ще изгуби паметта си. Защо трябва да се страхувате за бъдещето си, когато животът ви е поставен пред вас на изучаване? Отворете книгата на вашия живот и четете. Само онзи се страхува, който няма очи да вижда и глава да разбира. Дето погледнете – на ръката, на лицето, на главата – навсякъде е писано как ще живеете и през какви мъчнотии и страдания ще минете. Отворете книгата на вашата астрология, да видите кои планети ви влияят и как можете да се справите с добрите и лошите им влияния. Четете това, което сте писали сами върху себе си, и бъдете внимателни в това, което пишете днес. Ако в хороскопа ви преобладава числото едно, т.е. единицата, ще знаете, че мъжкият принцип – бащата, е оказал влияние върху вас; ако преобладава двойката, майката е упражнявала влияние; ако преобладава тройката, братята и сестрите са упражнявали влияние. Тройката е число на равновесие. След това отново иде влиянието на бащата – четворката, на майката – петорката, на децата – шесторката. Това е втората фаза на влияние. Най-после, влизаме в третата фаза – седморката – влияние на бащата, осморката – на майката и деветорката – на децата.
Това са кратки обяснения. Искате ли да знаете повече, всеки сам ще изучава астрологията, но при условие да не се страхува. Дойде ли до затворените числа, да не бута там. Те ще се откриват постепенно, според подготовката на човека – това зависи от степента на неговото развитие. Бог работи върху човека с доброто и със злото, с положителните и с отрицателните сили. От човека зависи как ще се ползва от тия сили.
Представете си, че сте беден момък, следвате в университет, но едва се справяте със средствата си. В същия университет следва един син на милионер, който има на разположение хиляди. Какво трябва да направите, за да подобрите положението си? Свържете се с богатския син чрез услуги. Гледайте всеки ден да му направите услуга, която той да оцени. Това значи: Свържете своето нещастие с щастието на другите хора и към вас ще потекат струи на изобилие, на нов живот. Ще кажете, че това е унизително за вас. Чудно нещо! Човек се е унижил пред Бога и пред разумните същества, като е загубил благото, което му е дадено, а не иска да се изложи пред ближния си.
В живота има много начини, чрез които човек може да подобри съдбата си. Представете си, че вашият приятел, който има лоша съдба, падне в дълбок кладенец. Трябва ли да се спуснете след него да му помогнете? Ще го оставите да чака известно време, докато намерите здраво въже, с което да го извадите от кладенеца. Дебелото въже е условието, с което подобрявате съдбата му. Вие давате част от своите блага на приятеля си и му помагате да подобри живота си. Трябва ли да стоите в кладенеца и да плачете, че никой не ви чува, никой не се отзовава на вашия вик? Достатъчно е да мине само един час, за да дойдат вашите добри приятели.
Благодарете на добрите си приятели, видими и невидими, които се притичат на вашия разумен зов. Дето е разумността, там са вашите приятели. Няма човек на земята, който да е лишен от добри и разумни приятели. Те му се притичат на помощ и подобряват неговата съдба. От правилната връзка с вашите приятели зависи вашето бъдеще. Затова казваме, че човек е творец на своята съдба.
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ, И ГОСПОД НА МИРА ЩЕ ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО ТИ С ВСИЧКИ ДОБРИНИ.
Лекция от Учителя, държана на 15 януари 1928 г., София.
Младежки Окултен Клас
15.01.1928 Неделя,
София
|
Начало
