| Порталът към съзнателен живот |
Вероятности и възможности
(Общ Окултен Клас,
30.11.1927 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"
Размишление.
Четоха се работите върху темата: "Разлика между математически вероятности и душевни възможности."
Проявите на човешкия дух не зависят от вероятности. Вероятностите представят условия за ума. Процесите на душата също не зависят от вероятности. Защо? – Защото известни вероятности са възможности обаче на физическия свят тези възможкости произлизат от дадени вероятности. Например имате известен план или известен стремеж, насочен към нещо. В дадения случай вие можете да изчислите вероятността за постигане на този план. Тези изчисления са възможни на физическия свят, но в духовния свят тази математика не работи. В духовния свят си служат с висша математика.
Сега като говорим за вероятностите, ние имаме предвид едно широко поле на работа. Тази работа е достояние само на свободните хора. Само свободните хора се спират пред вероятностите и възможностите в живота. Хората, у които умът не е развит, не вярват в никакви вероятности и възможности. Те казват:" Ако има пари, ще вярваме. Щом няма пари, в нищо не вяврваме." Като погледне лицето на кого да е, умният човек веднага познава каква вероятност има в дадено лице да изпълни известен план. Който не може да чете по лицата на хората, веднага казва:" Дайте пари, ако искате да се реализира известен план." – Днес всичко става с пари. Който разбира нещата, той първо разглежда условията, вероятностите за реализиране на известна работа и тогава кредитира. Който не отпуща никакъв кредит, той вижда, че в дадена работа няма никаква вероятност за успех. Някои търговци работят със закона на вероятността и затова дават на кредит. Още като погледнат човека в лицето, те веднага разбират, може ли на този човек да се отпусне кредит или не. Обаче не мислете, че като си служите съд закона на вероятностите, всичко ще се уреди лесно.Не мислете, че и като вземате предвид възможностите за реализиране на нещата, всичко ще върви по прав, по гладък път. Не, колкото да вземате в съображение възможностите и вероятностите, животът пак няма да бъде увенчан с рози и венци. Възможностите подразбират всички най-възможни неща.
Като говорим за живота, вие разбирате само една от неговите страни. Животът не е такъв, какъвто хората го прекарват на земята. Друго нещо е животът. Тъй както вие си представяте живота, това е само някаква вероятност, която съществува някъде. Животът, който вие търсите, ще дойде в бъдеще, но само за онези, които са завършили своето развитие. Какво показва това? Че вие търсите и очаквате такъв живот, за който още не сте готови. И да ви дадат днес този живот, вие ще го снемете на уровена, на който се намирате сега. Ако на малкото момченце дадете една книга от висша математика, то ще започне да я разгръща, да я прелиства, и в края на краищата ще си направи от нея едно хубаво хвърчило, което ще пусне във въздуха. Същото правят и някои религиозни хора. След като им се даде най-хубавият живот, те ще си направят от него хвърчила. Това е резултат на човешката дейност, проявена в лявата страна на живота. Наистина, ако проследите живота на тези хора, ще видите, че се молят или за пари, или за къщи – с една дума те се молят само за хвърчила. Животът не седи нито в парите, нито в яденето, нито в къщите, нито в науката. Науката е приятно развлечение за човешкия ум. Ще кажете, че не се нуждаете от никакви развлечения. – Ако не се нуждаете от никакви развлечения, защо ядете, защо спите? Защо страдате, като изгубите приятелите си? Значи яденето, спането, приятелите ви, това са равлечения в живота. Когато обущата, дрехите ви са скъсани, вие пак страдате. Защо?– Защото хубавите обуща и дрехи са развлечение за вас. Ние изнасяме всички тия неща, за да си съставите ясна представа за живота, да видите, че между вашия и Божествения живот има голяма разлика. Както да си представяте Божествения живот, вие пак няма да го разберете, но поне ще се съобразявате със закона на вероятностите, ще знаете в колко и в кои случаи през деня ще можете да изпълните волята Божия, и в колко случаи не ще можете да я изпълните.С познаването на този закон, човек би могъл да определи за себе си дали ще свърши училището и с какъв успех ще завърши. Ако е търговец, той ще може да определи дали ще спечели в търговията си, или ще изгуби. Астролозите, които добре познават този закон, правят изчисления и могат да предскажат на някой търговец доколко най-много може да се впусне в търговия. Ще кажат на този търговец:"Ти можеш да спечелиш най-много десет милиона лева. Щом спечелиш тази сума, напусни търговията. Ако оше продължаваш да въртиш търговия, всичко ще изгубиш." На някой писател ще кажат:" Ти трябва да напишеш едно хубаво съчинение, с което да спечелиш име пред света. След това ще се предадеш на служене на Бога. Така беше с Толстоя, така беше и с Буда. Буда живя като царски син, обиколен с богатство и разкош, далеч от страданията в живота. Обаче един ден той видя една нещастна жена, един нещастен старец и в него се събуди състрадание към човечеството. От този момент спокойствието на неговия живот се наруши и той се свърза със страданията на цялото човечество. Буда се зае с разрешаване задачите на живота. Коя е причината, задето той напусна царския палат?
Как ще отговорите с вашата математика на този въпрос? Ще кажете, че Буда не е разбрал живота. Той е трябвало да остане при условията, при които се е родил, и като цар да бъде полезен на окръжаващите. Обаче Буда не е разбирал така живота. Да бъдеш цар, това е физическа страна на живота. Като цар той нищо не би могъл да направи. Откак светът съществува, нито един цар не е бил щастлив. Ако царят внесе "пет" в света, "десет" ще изгуби. И най-добрите царе са били нещастни. Това не значи, че не са имали желание да помогнат на своя народ, но заобиколени от приятели и неприятели, те често са изпадали под тяхно влияние и са носили отговорностите за всяко добро, или престъпно дело, извършено в тяхно име.
Питам: каква е вероятността човек да влезе или да не влезе в Царството Божие? Каква е вероятността човек да бъде или да не бъде спасен? Мнозина се съмняват дали са спасени, дали ще влязат в Царството Божие. И като се съмняват, те казват:"Тази работа е празна, вятър работа е тя, нищо няма да излезе от нея." – Духането на вятъра е една вероятност. Горенето на огъня е една вероятност. Наистина, когато два предмета се търкат един в друг, произвежда се топлина. Когато двама души с противоположни идеи се търкат, между тях става известна реакция, известно химическо съединяване. Как мислите вие, вероятност ли е това, което става между тия двама души, или възможност? Търкането между хората дава възможност за широк замах на ума. Когато се говори върху различни въпроси, всичко е вероятно, но за всеки даден случай, от тия вероятности само някои могат да се реализират. По време и пространство всичко е възможно, но за даден момент само едно нещо е възможно. В даден момент от времето, човек може да направи или добро, или зло; в даден момент от времето, човек може или да обича, или да мрази. В най-краткия момент от времето, който човешкото съзнание може да схване, човек може да направи разлика между две душевни състояния. Така се образува права линия или малка междина. В тази междина именно се явява възможността за реализиране на нещо.
И тъй, вероятността се заключава именно в този малък промежутък, в тази малка междина– да направиш зло или добро, да проявиш любов или омраза. За вас е важно да знаете, каква е вероятността при дадени условия да постъпите по един или по друг начин. Когато някой ангел слезе на земята и се оплете в материята, може математически, чрез теорията на вероятностите да се изчисли каква възможност има човек да сгреши и колко грехове може да направи. Никой нищо няма да му каже, но ще следят, като върви в пътя, де ще се отклони и колко отклонения ще направи в живота си. Животът е пълен с вероятности и възможности. Вероятностите засягат умствения свят. Възможностите засягат, от една страна, причинния свят, а от друга – низшите области на астралния свет. Има два вида възможности в света: едни, които могат да се реализират, и други, които не могат да се реализират. Запример, има възможност всеки човек да стане ясновидец, но колцина до -сега са станали ясновидци? Който от вас е ясновидец, нека прочете от мястото си какво е написано на някой лист, поста-вен на известно разстояние. Всички ще слушате с приятност какво се чете. Някои ще се чудят как става тази работа, че от толкова далечно разстояние може да се чете. – Наука е това! Вероятно и възможно е всеки да стане ясновидец, но това постижение още не е реализирано за всички. Това, което днес не може да се реализира, в бъдеще ще се реализира.
Много от учениците се спъват в своето минало. Те не трябва да се спират на миналото си, но да вървят напред. Противоречията, страданията на човека, това е неговото минало. Несгодите, съмненията, завистта, омразата в живота, това е миналото на човека. Всичко онова, което спъва хората в развитието им, това е тяхното минало. Щом се натъкнат на своето минало, те трябва да кажат:" Това е от моето минало; не искам да се занимавам с него." – С какво трябва да се занимавате? – С новото. – Кое е новото? – Любовта. Тя ще се реализира в бъдеще. Когато омразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я погледнете и ще й кажете:" Аз отивам на работа, нямам време да се занимавам с тебе. Ако не искаш да се върнеш, влез в стаята на миналото и чакай колкото искаш." Според закона на кармата, тя ще остане да чака докато се върнете. В това време вие ще се разговаряте с любовта, ще правите свои изчисления върху възможностите и вероятно-стите в живота. Вашата погрешка в живота се заключава в това, че като дойде любовта, туряте я в стаята на миналото, а като дойде омразата, туряте я в стаята на бъдещето – размествате местата им. Вие се оплаквате, че ви е тежко. – На кого не е тежко? Миналото е всякога тежко. Щом дойдете до миналото си, всички страдате, всички се оплаквате. Човек трябва да бъде герой, да се справи със своето минало. Той сам е създал миналото си, сам ще се справи с него. Няма защо да се страхува от него. Тъкмо размишлявате върху любовта, дойде в ума ви мисълта, че от вас човек не може да стане. Щом тази мисъл ви посети, веднага станете на крака и кажете:" Добре дошла! Заповядай в стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си." В това време ще видите, че нов човек може да стане от вас. Спокойно вършете работата си, а тази мисъл, неканената гостенка, нека чака в стаята на миналото. Не се тревожете защо е дошла. Тази мисъл е завистта, която иска да ви спъне в пътя. Тя е ваша роднина от миналото, с която лесно можете да се справите. Тя е дъщеря на чичо ви, или на брата ви – ще ви почака известно врем и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла.
Казвате:"Буквално ли да разберем това нещо, или символично?" – Що е символ? – Символите са математически знаци на висшата математика и като такива те боравят само с живи числа. Числата на духа са живи: единицата, двойката и всички числа, произлезли от единицата, са живи. Миналият живот на човека също така е жив. Миналото не е мъртво, то е реалност.
Задачата на ученика е да се стреми да разбира нещата правилно, за да може сам да си помогне. Каквото мисли човек, това придобива. Какъвто предмет поставите пред светочувствителната плоча на фотографията, това ще се прояви. Колко пъти може да се фотографира върху една плоча? – Веднъж само. Същото нещо се отнася и до човешката мисъл. Върху ума на човека, като върху фотографическа плоча, могат да се отпечатват различни мисли. При това всяка мисъл може да се отпечата само един път. В случая плочата представя апарат, върху който се отбелязват мислите на човека. Понякога апаратът е отворен, а някога – затворен. Това са възможности за възприемане на мислите. Щом имате апарат, явява се въпрос на кое място, при каква обстановка трябва да се постави апаратът. Обстановката или мястото на апарата представя вероятността за човешкия дух да се установи на едно или на друго място Щом се установи мястото, вие отваряте касетката, в която се намира плочата, и фотографирате.Като снемете образа, бързо затваряте касетката и прибирате стъклото, т. е. плочата. За всяко ново фотографиране употре-бявате нова плоча. За тази цел човек трябва да разполага с безброй плочи, да ги употребява, когато му са нужни. Обаче, от него зависи да избере мястото, обстановката, отдето ще снима изображението. От него зависи да избере предмета за фотография. Човек трябва да бъде разумен, да се издигне над дребнавостите в живота. Дребнавостите не правят човека гениален. Те не внасят нито мир, нито радост в човешката душа. Великото бъдеще, което се открива пред човека, носи радост и веселие в неговия живот. Това съзнават не само духовните, но и светските хора, затова всеки работи, поставя здрава основа за великото бъдеще на живота. Стремежът на хората да бъдат добри, да обичат и да бъдат обичани, да развиват вярата си и в тях да вярват, се обусловя именно от този закон – да създадат условия за бъдещия живот.
Първата работа на ученика е да развива своята вяра. Вярата се занимава с вероятностите, а не с възможностите. С възможностите пък се занимава любовьта. Следователно, който иска да развива вярата си, той трябва да работи с вероятностите. Любовта пък се занимава с възможностите. В даден момент човек не може да обича повече от едно същество. В следния момент той може да обича второ същество. При това човек не може да обича когото да е – определено е кого може да обича. Защо? – Защото любовта се определя от вибрациите. Запример, един ангел не може да обича един обикновен човек, защото неговият ум, неговото сърце, неговото тяло не са в състояние да издържат на вибрациите, на трептенията, които ангелът излъчва от себе си. Любовта на ангела ще разтопи този човек. Той не е в състояние да издържи на тази голяма любов. На обикновените хора се дава по малко любов, през едно чучурче. Следователно, любовта се определя от степента на човешкото развитие. Въпреки това човек иска много. Той се лакоми, без да държи сметка, че не може да се справи със силните течения в природата. Лакомството е присъщо на малките деца. Малкото дете може да изяде най-много две ябълки, обаче то плаче, иска от майка си да му напълни джобовете с ябълки. Давате парче хляб на някой човек, той погледне хляба, погледне вас, иска да каже, че малко му е дадено. – Тази черта у хората не е добра. Рече ли, че хлябът, който му е даден, не е достатъчен, човек се връща в миналото си. Малкото се благославя, а не многото. Приемайте с благодарност всяко нещо, което излиза от сърцето на човека, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е дал нещо. Малкото, прието с благодарност, внася мир в душата на човека.
Слушате някой говорител и казвате:" Този човек не развива темата си добре. Той можа да каже много повече по дадения въпрос."– Благодарете на малкото. Може би този говорител нарочно е казал по-малко неща, за да ви даде възможност вие да мислите, да разработите и развиете това, върху което той не се е спрял. Животът е пълен със задачи: една ще разрешите, втора ще дойде на нейно място. Вие трябва да разполагате със светъл ум, с широко сърце, свободно да решавате задачите си. Смущения, противоречия ще дойдат и за ума, и за сърцето – те са неизбежни, те са в реда на нещата. Защото сегашният живот се намира на граница, в средата между миналия и бъдещия живот. Следователно, от една страна, вие носите последствията от миналото, а от друга страна, вие поставяте основа на бъдещето.
Някои се спират пред въпроса, какво ще придобият, ако продължават да следват пътя за новия живот. – Голяма е придобивката. Вие даже нямате представа какво светло бъдеще ви очаква, ако живеете съобразно законите на великата природа. Вие вървите тъжен, скръбен, навели сте глава надолу, никого не поглеждате: нито ближните си, нито времето. А денят вън е ясен, светъл! Слънцето хубаво грее. Небето е чисто, прозрачно, и птичките весело чуруликат. Казвате:" Тъжно, скръбно е на душата ми." – Вярно е, че имате някаква скръб, но тази скръб не е толкова голяма, че да затъмни слънцето. Погледнете навън, вижте как Бог се весели! Помислете малко за Него и скръбта ви ще се превърне в радост. За какво има да тъжите? Влезте в радостта на Господа! Ученикът трябва да се радва на всички условия, които му са дадени за работа, за учене. По този начин той ще придобие търпение, кротост, въздържание, милосърдие, любов и т. н. Само така ученикът ще придобие истинското знание, към което се стреми. Само така той ще развие в себе си досетливост, вътрешно прозрение – качества, необходими за правилното разрешаване на задачите си.
Пейте и като млади, и като стари, и като весели и скърбящи, понеже пеенето е необходимо условие за трансформиране на вашите състояния. Наскоро дохожда при мене една госпожа, свършила по музика, която се оплаква, че не може вече да пее. Преди години пяла и свирила, но вече престанала да пее, защото баща й фалирал, всичко изгубил. В същото време един от нашите братя заболя тежко, по цели дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мъчеше се от някакво възпаление, но през всичкото време на боледуването си пееше. Като го слушали да пее, запитвали:
"Как можеш да пееш при тези големи болки и страдания?" – "Пея на болестта си." Казвам: Този човек е на прав път. Всеки може да плаче – това е най-лесно. Мъчно е обаче в най-големите страдания да пееш. Това значи силна воля. Това значи усилия. Наистина мнозина плачат във време на скръб, обаче малцина пеят в скръбта си. Следователно, изучавайте това, което малцина знаят. Кой не е плакал във време на скръб? От най-малките до най-големите същества – всички са плакали и плачат. Ако погледнете под микроскоп някое малко същество, ще забележите, че и то плаче. Колкото малки да са неговите слъзни жлези, и то плаче. Всичко в света охка и пъшка под влиянието на скръбта. Изкуство е човек да дойде до положение да се радва при скръбта.
Като се говори за закона на вероятностите, вие трябва да го изучите добре главно в положителната му страна. Запример, вероятно е 100%, че на човека са дадени всички възможности да просвети ума си. Човек има всички възможности да добие добродетелите на душата. Най-голямото постижение за човека е да придобие Божията Любов. Затова обаче се изискват усилия, геройство, познаване на законите, с които трябва да работи. Пътят за постигане на добродетелите не е произволен. Не мислете че като ученици ще ви пуснат в Царството Божие по благодат. Благодатта се отнася само до пособията. На ученика ще се дадат пособия по благодат да учи, а усилията, трудът и работата се изискват от него. Дълго време ще теглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. Щом дойде до преддверието на Царството Божие, ще го претеглят с най-чувствителни везни. И за най-малкия недостиг, или излишък в теглото, веднага ще го върнат назад. Казано е в Стария Завет: "Претеглен си". Всеки ден ученикът се тегли. Следователно и вие като ученици ще бъдете теглени на най-точни везни и според теглото ще се определи и мястото ви.
Първото нещо, което се изисква от ученика, е обич кьм знанието. За тази цел вие трябва да имате свободен ум, да не се ограничавате. Свободен ум подразбира ум с полет, със стремеж нагоре. Тъкмо дойде в ума ви една светла, красива мисъл и вие вземате перото да пишете. Веднага дойде противодействие и казвате:" Не му е времето сега." След това дойде някаква възможност да проявите една добродетел, но пак се усъмните в себе си и казвате:"Не му е времето сега." И така отлагате нещата от днес за утре, докато един ден се намерите пред нереализирани вероятности и възможности.
Математиката говори за теория на вероятностите и ние говорим за вероятности, но теориите на математиците по този въпрос коренно се различават от нашите. Ние ги разглеждаме по един начин, а те – по друг. Когато ученикът се яви пред някой професор по музика, последният веднага познава дали този ученик е даровит, или не. Той го познава по вибрациите му. Щом вибрациите на ученика съответстват с тия на учителя, последният счита този ученик за даровит, за способен и намира, че от него може да излезе нещо. Изобщо силата на човека се определя във всички отрасли на науката и изкуствата. Много хора едва сега започват да работят в областта на науката и изкуствата. Добре е човек да пее хубаво, да завладява с гласа си. Добрият певец задоволява себе си, задоволява и слушателите си. Истинско пеене е, когато човек пее за себе си. Мнозина нямат желание да пеят, нямат никакъв импулс, никакво вдъхновение. Обаче всеки ще пее, ако чуе, че се плаща по десет английски лири на час на онзи, който пее. Тогава и бедни, и богати ще пеят. И който знае, и който не знае ще пеят. Пейте и се насърчавайте едни други в пеенето! Истинските певци са дошли на земята с определена задача – да утешават и да повдигат скръбните, страдащите и падналите души.
Изпейте сега песента: "В начало бе Словото."
Съвременните хора се оплакват, че мислите и желанията им не се реализират. – Защо не се реализират?– Защото мислите и желанията им са лишени от музика и поезия. Ако в мислите и желанията на хората има музика и поезия, те непременно щяха да се реализират. Всеки човек не може да има музика. Човек не може лесно да стане певец. Дълго време трябва да се упражнява, за да разработи своя ларинкс. Обаче вътрешно той може да бъде музикален и да излива тази музика в своите мисли, чувства и желания. Не е лесно човек да пее правилно, чисто. Малко пев-ци вземат верни, чисти тонове. За да познаете дали един тон е верен, трябва да го поставите в съгласие с друг тон. И в природата има съгласуване на тоновете. Когато човек е тъжен, ритъмът на сърцето му се изменя. Той може да превърне скръбта си в радост само чрез пеене, като съгласува тоновете на своята душа. Достатъчно е да запее тоновете do, mi, за да се измени състоянието му най-много в продължение на десет минути.
Изпейте гамата до мажор, а след нея песента: "Духът Божий".
За да не се обезсърчавате, когато пеете, пазете следното правило: никога не се стремете да предадете съвършено чист тон. На физическия свят това е невъзможно. Същият закон се отнася и до мисълта. Невъзможно е човек да има съвършена мисъл. Ако пеенето и мисълта ви бъдат съвършени, вие ще се обезсърчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. Добрият певец се обезсърдчава, ако няма хора, които да го разбират. Великият певец, великият поет трябва да бъдат заобиколени от хора, които да ги разбират.
Допуснете сега, че искате да изпеете една нова песен. Какво се изисква за това? – На първо място се изисква разбиране. Без разбиране всеки ще изпее песента по различен начин. Всъщност един е правилният начин за изпяване на дадена песен. Тъй както вие изпяхте песента "Духът Божий", това е обикновено пеене, вън от правилата на истинското пеене. При такова пеене песента изгубва всякакво значение. Като изпеете песента така, тя става обикновена и у вас изчезва желание да я повторите, искате да минете на друга песен.
Ако се дадат по-нататък думите от Евангелието на Йоана, гл. 1., как бихте ги изпели? Тези думи са следните: "Синът Божий, родений в света. Той беше истинската виделина. Чрез Него светът стана, и светът Го не позна". Тези думи не могат да се изпеят на същия глас, както пеете "В начало бе Словото". Когато човек се ражда на земята, всички се радват. Как се изразява тази радост? Като ви задавам тези въпроси, всички се намирате в напрегнато състояние. Колкото да се напрягате, няма да ги разрешите, но поне ще упражните мисълта си. Положението, в което се намирате, е подобно на това, когато се намирате пред някое цвете. Представете си, че ви покажа един хубав карамфил. Онези от вас, които са близо до карамфила, ще усетят миризмата му и ще се разположат добре. Значи един малък карамфил е в състояние да внесе радост и хармония между хората. Обаче има цветя, които могат да внесат дисхармония между хората. Има песни, на които първият тон още внася дисхармония в живота. Духовните мотиви обикновено започват с мажорна гама. Българските мотиви пък повече са в минорна гама.
Изпя се новата песен: "Синът Божий." Тя започва с думите: "Имаше человек.." (текст от Евангелието на Йоана, 1 гл.). Засега ще оставим тази песен, няма да я пеем известно време, за да потъне в съзнанието на добрите певци. След време ще я пеем пак, ще направим в нея малки корекции. Вие трябва да се занимавате със сегашната музика и от нея постепенно да минавате към свободната музика. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно, лесно да възприема. Като се упражнявате в пенето, вие ще станете добри певци. Какво става всъщност? Като пеете известно време, вие започвате да отстъпвате на младите, те да пеят и казвате, че сте стари вече, че пеенето не е за вас. Мислите ли така, вие сте на крив път. На каквато възраст да сте, пейте и не мислете за възрастта си. Докато не заминете за онзи свят, вие сте деца още и трябва да пеете! Защо ще се лишите от способността си да пеете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свят и пред вратата на рая ви спрат, за да изпеете една песен? Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат. Или представете си, че ви накарат да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимият свят разполага с много възможности и вероятности, чрез които ще провери всеки човек дали е готов да влезе в рая или не. Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен.
И тъй, като ученици всички трябва да бъдете свободни по ум, по сърце, да схващате нещата правилно. Щом влезете в класа, оставете вашите стари схващания вън. Като излезете от класа, пак можете да ги вземете. Обаче докато сте в Школата, вие трябва да бъдете свободни като банкери. Тази свобода ви е необходима, за да можете да възприемете Божественото благословение, Божествените дарби. Те се дават само на готовите.
Пейте за Господа, а не за себе си! Работете за Господа, а не за себе си! Бъдете готови, че като се намерите пред вратата на рая и ви накарат да пеете, да останат доволни от вас.
"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"
6.Лекция от Учителя, дадена на 30 октомври,1927 г., София.
Начало: 19:00
Общ Окултен Клас
30.11.1927 Сряда,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 1365
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
