Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Размишление
Тема за следния път: „Отличителните качества на великите хора“.
Какво прави човек, когато го канят на сватба? Първо, той отива на баня, да се окъпе, да бъде чист. След това се облича с чисти дрехи. Казват, че някой се облякъл като сватбар. Това подразбира, че той се облякъл с най-новите си и чисти дрехи, пременил се е, турил си накитите. Той знае, че там го чака угощение и веселие.
Какво прави човек, когато го повикат на лозе да копае? Той знае, че на лозето трябва да отиде като работник, цял ден да вдига и слага мотиката. При това положение, той облича работническите си дрехи, а не сватбарските. Да отидеш на сватба, или да отидеш на лозе да копаеш, това са две различни неща, за които се изискват различни пособия. Следователно, който разбира живота, знае какво се изисква от него всеки даден момент. Не разбира ли живота, той се обърква и изпада в драматично, комично или в трагично положение. Не е ли комично положението на човек, който отива да копае лозето със сватбарска премяна, а на сватба – с работническа?
И тъй, от човека зависи да бъде животът му комичен, драматичен или трагичен. Сам по себе си, животът не е нищо друго, освен драма. Когато драмата не се изпълнява, както трябва, превръща се в комедия; когато в изпълнението ѝ има пресилване, драмата се превръща в трагедия. Всъщност, комедията и трагедията, като самостоятелни прояви на живота, не съществуват. Те са полюси на самия живот, който представя драма. Ето защо, за да не изпадате нито в комично, нито в трагично положение, поставяйте всяко нещо на своето място. Ако отивате на сватба, ще се облечете в нова, чиста премяна; ако отивате на лозе, ще облечете работническите си дрехи и ще вземете мотика в ръка; ако влезете в църква, ще се прекръстите, ще запалите свещ и ще слушате какво чете свещеникът. Вземете ли мотика в ръка и влезете в църква, вие ще изпаднете в комично положение. Като ученици на великия живот, вие трябва да имате широк ум, да разбирате законите, които работят в Битието. Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява. Това е частично проявяване на живота. Човек трябва да разбира целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание. Схване ли живота по този начин, ученикът става активен, готов за работа. Който иска да бъде активен, дееспособен, трябва да се стреми към разбиране на целокупния живот. Не дойде ли до това широко разбиране на живота, човек се движи в ограничен кръг на дейност. За да разшири съзнанието си, той трябва да гледа на всяко явление като на част от целокупния живот, да знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка. Следователно дето и да вложите енергията си – да копаете, да пишете, да се молите, да правите добро, тя ще произведе един и същ резултат. По същество енергията е една и съща, но различна по направление. Ако посоката ѝ е възходяща, и резултатът ще бъде възходящ; ако посоката ѝ е низходяща, такъв ще бъде и резултатът. Който иска да се благослови трудът му, нека вложи енергията си за повдигане на цялото човечество, т.е. за общото благо. Ако вложи енергията си само за свое, лично благо, той постепенно се понижава и остарява.
И тъй, докато живее само за себе си, човек се намира в ограничени условия на дейност; когато живее за хората, условията му се обогатяват, но все още не е дошъл до целокупния живот; дойде ли до идейното схващане на живота, до изпълнение на Божиите закони, човек влиза вече в целокупния живот, който обхваща всичко. Който е влязъл в областта на великия живот, той се свързва със съзнанието на разумните същества, които са готови всякога да му помагат. Ето защо, когато се говори за велики работи, ще знаете, че те са дело на целокупния живот. Те са дело на велики съзнания, които действат вън от обикновените форми, вън от обикновения живот. Когато говорим за обикновеното човешко съзнание, ние разбираме обикновените човешки прояви. Запример, някой човек отправи погледа си към вас и вие казвате, че ви внушил някаква мисъл – добра или лоша. Това може да направи всеки човек и всяко животно. И змията, и лъвът, и тигърът могат да спрат погледа си върху вас и да ви уплашат. Дойдете ли до човек, на когото съзнанието е пробудено, той може да изпрати своята мисъл не само наблизо, но и на далечно разстояние. Има хора, на които мисълта отива на разстояние стотици и хиляди километри. С помощта на своята силна мисъл, те могат да лекуват болни на разстояние, без никакви лекарства. Мощно нещо е мисълта. Тя прави чудеса, тя твори и разрушава. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си само светли и възвишени мисли, които повдигат, съграждат и обновяват човека.
Съвременните учени се спират върху закона на внушението като вътрешна, съзнателна сила в човека. Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества. Той може да лекува, да помага на болни, страдащи, обезсърчени хора, да ги оправя в пътя им. Като знаете това, работете върху своя ум, да организирате неговите сили, да станете проводници на Божията мисъл. Ако имате добре организиран ларинкс и добре развито музикално чувство, вие ще възприемете музиката, която иде от висок възвишен свят. Ако религиозното чувство е добре развито във вас, чрез него ще възприемете Божията Любов.
Като ученици, вие трябва да работите върху пробуждане на висшето, Божествено съзнание в себе си, както и върху организирането на висшите центрове като проводници на Божествените идеи и чувства. Това се постига чрез новите мисли. Достатъчно е да насочите ума и сърцето си към новите, светли идеи, за да започнат те да работят във вас и да организират ума и сърцето ви, да събудят висшите умствени центрове. За каквото мисли човек, това става. Повечето хора мислят как да наредят живота си, как по-лесно да преживеят. Откак светът съществува, хората са мислели по този въпрос, няма защо повече да се занимават с него. Не само хората, но и минералите, и растенията, и рибите, и птиците, и млекопитаещите мислят по този въпрос. Което живо същество да попитате как живее, то веднага ще ви отговори – специализирало се е. По този въпрос всички живи същества са специалисти, не се нуждаят от учители. Щом е така, трябва ли човек и до днес още да мисли как да си нареди живота? Това е един въпрос, който не внася нищо ново в човека. Който продължава да се занимава още с него, той страда от така наречената „духовна анемия, малокръвие или безжизненост“. Много естествено. Установените работи не могат да разширят човешкото съзнание. Колкото и да е добър един писател или поет, докато се занимава с установени въпроси, той не може да се издигне над обикновения уровен на мисълта. Колкото и да е добър един певец, докато се движи в кръга на установените песни, той не може да възприеме новата песен и музика. Когато възприеме новия живот, писателят започва да твори; той излива мисълта си в нови, стройни форми; певецът и музикантът изливат песента си в нови форми и образи. Пазете се от правилата на стария живот, които са вече изтъркани грамофонни плочи. Не ставайте грамофони, но проводници на новата мисъл, на новите чувства и на новата песен.
Като ученици, вие трябва да се стремите към новия живот, който иде сега, и да ликвидирате със старото. Ако търсите Бога, ще Го намерите в новия живот, а не в стария, който представя замъждялото човечество. Казано е в Писанието, че Бог твори нова земя и ново небе. Значи старият човек трябва да си замине, да отвори път на новия. Бъдещето е в ръцете на новия човек. Ако искате да познаете кой е стар и кой – нов човек, вижте каква храна употребяват, с какви мисли и чувства се хранят. Старият човек се храни с отрицателни мисли и чувства – завист, користолюбие, страх, съмнение и т.н. Новият човек се храни с положителни мисли и чувства. Новият и старият човек се различават един от друг и по методите, с които си служат: новият човек си служи с методите на светлината, а старият – с методите на тъмнината.
Мнозина от вас се считате за ученици на Божественото учение. Помислете върху отличителните качества на ученика и каквото знаете по този въпрос, напишете го като тема. Всичко, каквото виждате в природата – камъни, растения, животни, хора – се различават едни от други по някаква специфична черта. Следователно и ученикът на новото се отличава с някои специфични качества. Мислете по този въпрос, за да си съставите ясна представа за себе си, да знаете доколко, всъщност, сте Божествени ученици. Човек трябва да се познава добре, да знае с какви дарби и способности разполага, за да може да се справя с всички мъчнотии в живота си. Даже великите хора изучаваха себе си, с цел да намерят най-добри методи за справяне с мъчнотиите в живота си. Колко повече това е задача за обикновените хора! Като изучавате живота на великите и гениални хора, виждате, че те не дойдоха на земята със сватбарски дрехи, но с работнически. Те носеха в ръцете си чукове, мотики, рала, да трошат камъни, да правят пътища, да разорават земята. Те пожертваха живота си за благото на човечеството, но проправиха неговия път. Не беше лека тяхната работа. Те се занимаваха с грубата материя, но преодоляха мъчнотиите. Ако великите хора минават през мъчнотии и изпитания, мислите ли, че обикновеният човек ще върви по гладък и лек път?
Мнозина мислят, че ако приемат новите идеи, ще прекарат живота си леко, без мъчнотии. Вярно е това, но лекият, приятният живот ще бъде на края, а в началото всички ще минат през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ви плаши. Знайте, че колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи постижения ви чакат. Човек става велик само когато минава през големи мъчнотии и изпитания и ги преодолява. Запример, ако поставите медузата в условията на човека, тя ще се повдигне и човек ще стане. Ако поставите човека в условията на вълка, колкото и да се е повдигнал, след време ще стане вълк. През всяка форма на живота минават специфични течения, които се проявяват навън по начин, който съответства на дадената форма. Следователно, в каквото течение попадне, човек неизбежно се намира под неговото влияние. В този смисъл, той не може да избегне закона на влиянието. Едно се иска от вас: да се стремите към добрите влияния и да избягвате лошите. И тъй, като ученици на великия живот, вие трябва да се стремите към новото, което иде вече в света. Кое е новото, към което трябва да се стремите? Новото подразбира нови схващания за живота, нови възгледи за всичко, на което се натъквате. Представете си, че ви дойде някакво страдание. Как ще се справите с него? Като ученици на новото, вие трябва да помислите за всички същества, малки и големи, които също страдат. Няма същество на земята, което да не страда. Щом мислите така, по-лесно и разумно ще понасяте страданията. Ако се индивидуализирате и мислите само за своето страдание, вместо облекчение, вие ще страдате повече, отколкото трябва. Всяко живо същество взима участие в общата скръб на света. Това е неизбежен закон. Чрез страданията животът се организира и оформява. Не става ли същото и с храната? За да придобие известна енергия, чрез която да поддържа живота си, човек приема известно количество храна. Първо, той донася храната си с ръцете си, туря я в устата и започва да я дъвче. След това я изпраща в хранопровода, в стомаха и в червата. Оттук тя минава в дробовете, дето се пречиства, и най-после отива в мозъка. Значи енергията, която се съдържа в храната, минава през ред процеси на огъвания, страдания, докато се превърне във фина, организирана енергия, от каквато се нуждае човек. Също така и теченията, т.е. енергиите, които действат в живота, трябва да се префинят, да се организират, да подготвят човека към нов живот.
Как се постига новото? – Чрез съзнателна работа, външна и вътрешна. Добрите резултати не се постигат чрез бързане, но чрез постоянство и любов. Който не иска да работи, казва, че е достатъчно да посадиш лозената пръчка в земята, за да ти даде винце. Не е така. Първо, ще разкопаеш земята, след това ще посадиш лозовата пръчка, ще се грижиш за нея и едва след 3–4 години ще очакваш плод. Природата работи постоянно, планомерно, тя никога не бърза. Ще кажете, че страданията ви, като ученици, са големи. Това е криво разбиране. Всички същества страдат, независимо от това, дали са ученици, или не. Раненият заяк не страда ли? Овцата, която колят, не страда ли? Онзи, когото турят в затвор и измъчват, не страда ли? Онзи, когото бесят, не страда ли? Всички растения, животни и хора страдат, без да са ученици. При това, някои хора страдат повече, някои – по-малко. Това зависи от степента на развитието на тяхното съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-интензивни са страданията му. Много хора с пробудено съзнание в миналото са били бесени, изгаряни, но те са разрешили въпроса правилно, както житното зърно. Те гледали на смъртта като условие за посяване на новия живот. С тяхното пожертване животът им се вливал в окръжаващата среда. От техния живот се ползвали всички същества на земята. Нищо в природата не се губи.
Следователно енергията на човека, който се жертва за общото благо, се влива в много същества, които възприемат неговите енергии и ги разпространяват.
Тъй щото, ако сте истински ученици, не се страхувайте от страданията; не се страхувайте и от смъртта. Като умре, човек влиза в други хора и пак продължава да работи. В този смисъл, за съзнателния, за разумния човек смърт не съществува. Формата му може да се разруши, но съзнанието – никога. – Какво става със съзнанието? – Разширява се. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече се разширява. Като знаете това, не се плашете от смъртта. Никой никого не може да убие. Страшно е, ако съзнанието на човека не е пробудено. Той пак не умира, но живее в тъмнина, в дълбок сън. За да извади човека от това състояние, природата му дава страдания. Чрез тях съзнанието се пробужда и той започва да вижда нещата ясно. – „Не може ли без страдания?“ – Докато сте на земята, страданията са неизбежни. Влезете ли в духовния свят, там съществуват други закони. Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Всяко страдание крие някакво благо в себе си – гледайте да не изпуснете това благо.
Една от първите задачи на ученика е да изучава своя живот, да дойде до познаване на своите добри и лоши черти. За да стане истински ученик, той трябва да се освободи от всички слабости. Запример, между учениците често се явява вътрешна, скрита завист. Докато не се справи с нея, ученикът не е проникнал още в новия живот. Забележи ли това отрицателно чувство в себе си, той трябва да търси метод, как да се справи с неговата енергия, да го превърне в положително чувство. Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или радост. В другите слабости все има нещо, което радва или залъгва човека. Виждате пияницата, че пие и се разболява от пиене, но в това време той се радва, че задоволява желанието си. Завистливият обаче няма никаква радост в себе си, благодарение на което и той страда, но иска другите повече да страдат. За да не получи съседът му по-голямо благо от неговото, той е готов да му извадят едното око, но на съседа – двете очи.
Стремете се да превръщате енергията на завистта в положителна. И тогава вместо да пожелавате на ближния си по-голямо зло, пожелайте му по-голямо добро от вашето. Христос изрази този закон чрез стиха: „Онези, които идат след мене, ще правят по-големи чудеса от моите“. Христос не завидя, не мислеше, че след Него не трябва да дохождат велики хора, но Той пожела да се увеличи силата на доброто в света. Това показва какво благородство се криеше в душата на Христа, Който носел в себе си велика идея. Той разбира, че всички добри и възвишени прояви в живота са Божии и затова казва: „В бъдеще Бог ще се прояви по-силно, отколкото днес“. Следвайте Христа и радвайте се на всяка добра проява, на всеки талант, на всяко добро предприятие. Ако завиждате, вие спъвате ближните си, но спъвате и себе си.
Един художник представил завистта картинно във вид на висок планински връх, като идеал на човечеството. Всички хора се стремят към него. Всеки, който се опитва да се качи на върха, веднага пада долу – другите го теглят отзад, не му позволяват да стигне пръв. След първия се качва втори, трети, четвърти, но и него теглят, не му позволяват да стигне върха. Идеалът привлича всички, но, поради завистта, никой не може да го постигне. Навсякъде в живота виждате блъскане, теглене, да не би някой да излезе пръв.
Сега, като на млади, ви казвам: Работете върху съзнанието си, да измените коренно живота си и разбирането си за него. Дайте широта, простор на душата си, във всяка добра проява да виждате нещо Божествено. Помнете: Като помагате на другите, вие помагате и на себе си. Като давате свобода на Божественото, вие сами се повдигате и усилвате духа си. Не подпушвайте себе си; не подпушвайте и ближните си. Нека Божественото в човека се проявява свободно. Някой иска да напише нещо ново, да се прояви. Дайте му път. Досега мнозина са писали и пишат върху драмата на живота. Нека някой напише нещо ново върху драмата, от гледище на новото. Нека всеки се опита да работи в новия дух. Малко да направите, но да придадете нещо към това, което досега сте съградили.
Сегашните хора се оплакват от неуспехи в живота си. Защо не успяват? Защото се залавят за велики работи. На всеки човек е дадено да носи по една малка част от общия товар, а не целия. Никой не може да носи земята на гърба си, но всеки може да носи по една малка частица от нея. Никой не може да носи страданията на целия свят, но всеки може да носи своите страдания, като част от общите страдания, и да не се радва за привилегията, която му е дадена. Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той вижда, че е предпочетен. Кой ученик не страда? За да научи уроците си, той употребява 4–5 часа от времето си, не си доспива, понякога не си дояжда, както трябва, мъчи се, но в края на краищата мъчнотиите и страданията му се възнаграждават. Който не е учил, не е страдал, не се е мъчил, животът му не се нарежда добре. Трудолюбивият ученик се възнаграждава, а ленивият – страда. Ако този закон е верен за обикновения ученик, колко по-верен е за ученика на новото. Който иска да бъде истински ученик, не трябва да бяга от страданията, нито да се оплаква от тях. Като човек, като ученик в живота, всеки трябва да бъде носител на Божествените идеи, колкото малки и да са те, колкото страдания и да му причиняват. Най-малката Божествена мисъл е в състояние да повдигне човека, да го постави на здрава основа. Не мислете за големи идеи, които могат да ви спънат. Приемете малките Божествени идеи в себе си, както майката отглежда детето си в своята утроба. Отхранвайте малките идеи като малки деца в себе си, за да се радвате някога на големите идеи. Малките идеи се посаждат в човешката душа, растат, развиват се, цъвтят, завързват плод и зреят. Ако не сте сели, какво ще очаквате?
Радвайте се на малките Божествени идеи, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение. Те действат върху съзнанието, както пълната каса върху задлъжнелия търговец, както богатата библиотека върху мисълта на учения. Щом се намери пред някой труден въпрос, търговецът отваря пълната си каса и го разрешава; ученият отива към библиотеката си, изважда една от книгите и разрешава мъчнотията си. И вие имате условия да разрешавате мъчнотиите си. Погледнете към вашата малка, Божествена мисъл, която живее в ума ви, и мъчнотиите ви ще изчезнат.
Вярвайте в Божественото в себе си; вярвайте в Божественото във всички хора. Не се стремете да станете велики хора, но дайте път на Божественото в себе си. То ще ви направи велики. Божествените мисли правят хората велики. Като вярва в Божественото Начало, човек усилва вярата си. Вън от Божествените мисли, вярата не може да се прояви. Много естествено, ще вярваш в това, което съществува, а не в това, което не съществува. Единственото реално нещо в човека е Божественото, което е вечно и неизменно.
И тъй, който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. Ще кажете, че не приемате недоказани неща. Понякога доказаните неща се приемат по-мъчно от недоказаните, но очевидни. Божествените неща са очевидни. Достатъчно е да ги възприемете, за да се оформят като доказани. Каква нужда има растението от доказване на неговото съществуване? То стои пред тебе, расте, развива се, цъфти и плод дава. Трябва ли да доказвате процесите, през които минава то? Ще кажете, че вярвате в дървото, а не вярвате в неговата семка. Малка е семката, наистина, но в нея е скрит животът на цялото дърво. Приемайте и вие малките Божествени идеи, в които е скрит животът на цялото. Първоначално и земята е била малка, но постепенно е расла и се разширявала, докато е дошла до положението на плод, който зрее. Един ден тя ще узрее и ще капне от дървото на живота. Заедно със земята ще узреят и хората. Тогава ще дойдат ангели от разумния свят, да видят узрелия човек и да го поставят при нови условия на живота. Всеки човек ще узрее, но това трябва да стане навреме, когато всички ще го ценят, а не преждевременно, когато червеи ще го ядат.
Пазете следното правило: ставайте от сън с радост, че носите Божественото в себе си и с негово съдействие можете да развивате дарбите и способностите си. Вярвайте във всяка Божествена мисъл, колкото да е малка, като зародиш, от който може да израсте голямо, велико дърво. И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде. Тя е подобна на малка светлинка в тъмна, бурна нощ, която осветява пътя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрее и освети целия ви път. Това значи да се измени коренно живота ви, да влезете в областта на новото, великото в света. Слънцето на човешкия живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени мисли, които не трябва да се пренебрегват. Без тях човек не може да направи крачка напред. Такъв живот води към големи разочарования. Трябва ли младият да върви по пътя на стария, който се е обезсърчил и разочаровал? Стойте далеч от стария живот. Едно ви е нужно: Да вложите в ума си мисълта, че Божественото Начало е във всеки човек. Нека тази мисъл бъде основният камък на вашия живот, за да съградите върху нея своето велико бъдеще.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Лекция от Учителя, държана на 4 септември 1927 г., София.
Младежки Окултен Клас
04.09.1927 Неделя,
София
|
Начало
