„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му." Размишление. Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате въ класъ, умътъ ви требва да бжде съсрЪдоточенъ къмъ работата. Когато ви се преподаватъ лекции,никакви странични въпроси не требва да ви занима- ватъ. Ученикътъ требва да избягва ексцентричните движения Всички тия неща пр-Ьчатъ на мисъльта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате отъ това, което ви се предава. Освенъ това, н^кои дохождатъ тукъ и заспиватъ. Съ това още повече губятъ възможностьта да се ползуватъ отъ лекциите. Съ тези н-Ьколко бележки, ние не искаме да ви сждимъ, но казвамъ, че и вие нЪмате право да злоупотребявате съ закона на любовьта, нито сь закона на свободата. Школата, въ която следвате, нито сжди, нито изключва ученика, но требва да знае, че при всека най- малка злоупотреба съ любовьта, той ще носи голема и тежка отговорность. Който греши противъ любовьта, той мжчно може да създаде хармония въ себе си. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че имате желания, които искате да постигнете. Щомъ <не можете да ги постигнете, обезсърдчавате
36 се. Има желания общи за всички, които требва да се задоволятъ. Наприм-Ьръ, ако единъ иска да яде, всички трЪбва да ядатъ; ако единъ иска да спи, всички трЪбва да спятъ и т. н. Освенъ гкзи, има редъ още желания, които сж общи не само за хората, но и за всички живи сжщества. Обаче, има специфични желания, които се отнасятъ за всЪки човЪкъ отделно. Въ това отношение, всЪки трЪбва да работи, да задоволи он-кзи желания, които сж присжщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, съ сухи клоне. ВсЪки тр-Ьбва усърдно да работи и да не се спира върху погр^шкитЪ на другитЪ. Неразумната критика нищо не допринася. Предъ васъ седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Богъ ви е далъ. Когато влизате въ класъ, десеть минути преди започване, требва да прекарате въ размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трЪбва да пазите това правило. ГолЪ- мигЬ, ученигЪ ще бждатъ образецъ; тЪ требва да дадатъ примЪръ на малкитк Сега ще ви дамъ една задача, която требва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, сж представени два кржга А и В, а между тЪхъ, кржгътъ Д, който служи за основа на конуса С Т-Ьзи три кржга се движатъ въ три различни, т. е. въ три противоположни посоки. ТЯ пред- ставятъ три системи, съ различни посоки на движение. Такова нЪщо представятъ тритк свЪта: физически, духовенъ и Божественъ. Физическиятъ свЪгь, въ който човЪкъ е поставенъ, е свЪтъ на промЪни. Затова, имен
37
но, физическото съзнание на човека е кратковременно и интенсивно. Забелязано е, че желанията на физическия човекъ сж кратковременни, вследствие на което, щомъ се за- доволятъ, и животътъ временно спира. Требва да дойдатъ нови желания, за да го про- .дължатъ. Когато нЪкой живее само съ физически желания, животътъ му издребнява, прй- добива само материаленъ характеръ. Съзнанията на този чов-Ькъ е прекжснато, вследствие на което той не може да мисли. Докато има потици, стимули въ живота си, човекъ може да мисли, а оттамъ и да се развива. Следъ физическия животъ иде духов- 'ниятъ, или сърдечниятъ и интелектуалниятъ, въ който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно.
38 Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, въ което влизатъ първите две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква отъ външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човекъ една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По сж щия начинъ реагиратъ и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху васъ. Колкото е по-високо - съзнанието на човека, толкова той е по-устой- чивъ. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човекъ не се съмнява въ нищо. Той е човекъ съ характеръ, издържа на всички изпитания и мжчнотии въ живота. Фигура. 1 представя човешкото лице. Крж- говете А и В — очите-, точка С — горната часть на носа; двете страни на трижгълника показватъ разширението на носа при основата. Тази широчина пъкъ говори за желанията въ човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажемъ, че устата на некой човекъ е голема, това показва, че той е ла- комъ, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия светъ. Голема уста има кита, акулата. Хора, които иматъ голема уста, го- ворятъ много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита речь. Когато некой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Напримеръ, некой казва: Ние требва да живеемь по любовь Той говори за любовьта, а не живее споредъ не?. Каква полза отъ това? Другъ некой говори за истината, а не живее спо-
39 редъ нея. Въ такъвъ случай, колкото по малко се говори за любовьта, за истината, а се живее споредъ гюсь, толкова по-добре. Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите редъ научни заключения. НапримЪръ, ако носътъ горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носътъ е нормаленъ, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкиятъ носъ говори за силно развити чувства въ човека. Този носъ е сжщевременно наученъ. Защото, когато чувствува, въ сжщото време човекъ учи. Страданията пъкъ сж въ връзка съ чувствата. Колкото повече страда човекъ, толкова повече чувствува, а щомъ чувствува, той се учи. Значи, страданията учатъ човека. Въ животните ноздрите сж широки, обаче, носътъ имъ нема дължина. Носътъ у тЪхъ е свързанъ съ горната челюстъ, затова само чувственостьта въ тЯхъ е силно развита, но не и интелигентностьта. Въ човека, обаче, носътъ е силно отдЪленъ, което е признакъ на съзнателенъ и интелектуаленъ животъ. Това показва, че съзнанието е въ зависимости отъ развиването на външните органи. Сетивните органи, които сж най-добре развити въ човека, служатъ като възприематели на силите отъ външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магне- тизъма, на праната. Яко тези органи отсжт- ствуватъ, тогава силите мжчно ще указватъ влияние на организмите. Колкото по-добре се
40 възприематъ и правилно използуватъ тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пъкъ помага за правилния животъ на хората. Защо требва хората да жив-Ьятъ правилно ? Този животъ е за самигЪ тЪхъ. Дко живЪятъ добре, правилно, гЬ ще се пол- зуватъ отъ този животъ; ако жив^я добре, азъ ще се ползувамъ отъ този животъ. До- бриятъ животъ подразбира правилни отношения съ външния св"Ьтъ, т. е. съ Божествения св^тъ. Затова пъкъ се изисква добре развити органи, външни и вжтрешни. Колкото е по- добре устроена ржката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бжде по-чувствителна къмъ външни възприятия. Тогава, достатъчно е човЪкь да постави ржката си върху главата на никого, за да познае, дали той е добъръ, или лошъ. Отъ потьта на хората ученитЪ познаватъ, кой човекъ е добъръ, и кой — лошъ, или кой човекъ е ученъ и кой — простъ. Потьта на различнигЪ хора съдържа въ състава си различни елементи, и по тЪхъ се сжди за степеньта на тяхната доброта, интелигентность и т. н. И по слюнката на човека може да се познае, дали той е добъръ, или лошъ. Днесъ хората сждятъ за своята доброта по думитЪ си: въ думитЪ на добрия човЪкъ се забелязва известна пълнота, а въ думигЪ на лошия човекъ тази пълнота отсжтствува. Човекъ може да бжде добъръ, само когато има правилни отношения къмъ Първичната Причина. Тогава и отношенията на
41 хората къмъ него ще бждатъ правилни. При това положение само човекъ може да се учи. Знанието, което той ще възприема, е знание отъ Бога. Въ което училище да по- Стжпи, каквито учители да има, знанието, което му се предава, ще бжде знание отъ Бога. Всички учители, професори предаватъ наука, която сж възприели отъ други учени. ТЯ сами не сж я създали. Другите учени сжщо така сж възприели тази наука отъ свои предшественици. Анатомията, физиологията, която съвременните учени преподаватъ, е взета отъ самия човекъ. Въ това отношение, човекъ съдържа въ себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Безъ сж- ществуването на човека, никаква наука не би имало въ света. Безъ човека, никаква наука „психология" не би сжществувала. Сама по себе си, душата сжществува, а хората изуча- ватъ законит-Ь на душата; умътъ сжществува, а хората изучаватъ законите на ума; речьта сжществува, а хората изучаватъ законите на речьта. Забележете, музиката се движи около седемь тона, съ техните повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи съ седемь тона, математиката — съ десеть числа, а речьта — съ 22 букви най-малко. Кое отъ трите изкуства е най-богато? Най-богата е речьта. Колкото повече пособия сж въ услуга на едно изкуство, толкова и то ще бжде по- богато. Въ това отношение, музиката седи по- долу и отъ математиката. Още три тона сж нужни на музиката, за да се изравни съ математиката. Тия три тона сжществуватъ, но
42 хората не сж въ състояние още да ги възпро- изведатъ. Единъ день, когато се развиятъ повече, гЬ ще си служатъ съ десеть тона. Ето, виждаме животни, които си служатъ само съ два тона. Затова и Апостолъ Павелъ е казалъ; „Докато сме младенци, ние отчасти знаемъ, отчасти разбираме, отчасти мждруваме." Както сме устроени днесъ, доколкото е развитъ нашиятъ организъмъ, толкова най-много мо~ жемъ да постигнемъ. Сега, като ученици на Великата Школа, вие имате за задача, не само знания да придобивате, но да развивате нови органи, които се" намиратъ въ зародишно състояние въ васъ. Безъ тия нови органи, вие не можете да отидете напредъ. Тази задача е трудна, но безъ нея не може. Да развиете единъ отъ тия нови органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички трудни условия на житейското море да се държите на повърхностьта на водата, да не потънете долу. Когато бурята отвънъ бушува, вълнигЬ на морето се повдигатъ и слагатъ, опит- ниятъ плувецъ лесно се справя съ тия вълни: щомъ дойде една вълна, той се гурне въ водата и после пакъ излезе. Обаче, неопитни- ятъ плувецъ се блъска отъ една вълна въ друга, докато изгуби силигЪ си. Какъвто е животътъ въ моретата и океанигЪ, такъвъ е животътъ и на сушата. Изобщо, животьтъ не е равна повърхность; седишъ тихъ и спокоенъ, размишлявашъ върху н-Ъщо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справишъ съ нея, дойде втора, трета, и т. н. Това става
43 всЪки день. Кой човЪкъ не е губилъ равновесието си ? НЪкой излиза отъ дома си добре разположенъ и, докато измине два-три километра пжть, състоянието му се изменя. Защо ? Една вълна го е срещнала и го блъснала въ н-Ькоя канара. ЧовЪкъ всЬки день е изложенъ на ударигЬ на тия вълни. Дали сте въ класъ, или у дома си, все ще изпитате тия удари. Защо идатъ вълнитЯ въ класа? Защото не сте наредени споредъ законигЬ на хармонията. Вие сте насЬдали положителни енергии до положителни и отрицателни до отрицателни, вследствие на което става взаимно отблъскване. Освенъ това, разстоянието отъ единъ до другъ тр-Ьбва да бжде най малко половинъ метъръ. Казвате: ТЪзи н^ща не ни интересуватъ, Т"Ъ сж обикновени работи. Наистина, въ обикновения животъ нЪма нищо интересно, обаче, човекъ требва да знае, кое е обикновено и кое — не. НапримЪръ, нЪкой ученикъ страда, било душевно или физически. Дойде въ класъ, слуша лекцията и казва: Нищо интересно нЪма въ тази лекция. — Защо нЪма н^що интересно въ лекцията? — Защото тя не засЪга неговото страдание, не дава никакъвъ л-Ькъ за него. А въ това време ученикътъ мисли само за болката си. При това положение, наистина, нищо интересно н^ма въ тази лекция. Кога лекцията ще бжде интересна за този ученикъ? Когато болката му премине. Следователно, ученицигЬ на окултната школа не требва да боледуватъ, не требва да иматъ никакви болки. Ученикътъ самъ требва да си прави
44 психологически превръзки. Яко единъ ученикъ обиди другъ, последниятъ не требва да по- стжпва като светските хора, да се прави, че не е обиденъ, а сжщевременно, дето отиде, когото срещне, все да се оплаква, че еди- кой си го обидилъ. Не, обиди ли се единъ ученикъ, той требва да каже на онзи, който го е обидилъ: Братко, ти ме обиди. Въ името на Бога, вземи думите си назадъ, ако иска шъ да възстановимъ хармонията помежду си. Така требва да постжпва ученикътъ. Иначе, кракътъ му нема да стжпи въ небето. Сега, като ученици, вие требва да знаете, че ви предстоятъ редъ задачи за решаване, както и редъ упражнения. Каквото ви се дава, требва точно да изпълнявате, ако искате да се ползувате. Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения сж дадени отъ много автори. Това е вЪрно, но има разлика между техните упражнения и тези, които сж копирани отъ живата природа, каквито ние пра- вимъ. Едните и другитЪ упражнения се раз- личаватъ по резултатите си. Яко резултатите, последствията не сж важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. Мислите ли, че природата ще санкционира вашите упражнения? Тя ще ги санкционира дотолкова, доколкото държавата ще санкционира парите, които некой частенъ гражданинъ си е отпе- чаталъ Какво ще направи държавата съ този фалшификаторъ? Ще го тури въ затвора. Вашите упражнения сж за васъ само, но не и за всички хора. Вашите лични разбирания за живота, за света сж само за вашата глава,
45 гЪ не могатъ да бждатъ общи за всички глави. ВсЪки за себе си може да се занимава съ свои мисли, но дойде ли до окржжаващата срЪда, тамъ се изисква приложение на Божествените мисли, защото гЪ сж общи за всички живи сжщества. Божественото важи еднакво за всички. То е общо за всички, както езикътъ на единъ на родъ е общъ за него- витЪ поданици. Яко н-Ькой създаде свои думи, никой нЪма да го разбере, какво говори. Следователно, дръжте се за Божественото, което е общо и достжпно за всички хора, за всички живи сжщества, за всички времена и епохи. И тъй, щомъ дойдете до вашитЬ лични възгледи, ще ги държите за себе си. Вие трЪбва да си създадете нови възгледи, спо- редъ природата. Само тия възгледи правятъ човека вжтрешно свободенъ. НЪма по-красиво нЪщо отъ свободата. Затова всички тр-Ьбва да работите, да придобиете свобода въ движенията, въ мислитЪ, въ чувствата си. Засега вие още не сте свободни. Защо? Защото сте ограничени отъ миналото, съ него още не сте ликвидирали. Материята, отъ която сте направени, ви ограничава. Докато не б^хте слезли въ материята, вие б^хте големи идеалисти, стремихте се къмъ любовьта, но щомъ слязохте на физическия свЪтъ и се облякохте въ материя, тя ви ограничи. Докато сте въ духовния св^тъ, вие сте готови всичко да пожертвувате за Христа, но като слезете на физическия свЪтъ, започвате да казвате: Дали съмъ въ правия пжть? Ями
46 като раздамъ всичко, какво ще остане за мене? — Не е въпросътъ въ даването, нито въ многото говорене. И като давашъ много, нема да станешъ по-добъръ; и като говоря много, пакъ нема да ви направя подобри. При това, между едно и друго говорене, има разлика. Некой пжть, като говори повече, човекъ обижда слушателите си, а никога — не ги обижда. Значи, много внима- теленъ требва да бжде човекъ, като говори. Той требва да избира думите си, да бждатъ меки, безобидни. Сега, вие искате да бждете бодри, весели, умни, здрави, лесно да разрешавате задачите си. Преди всичко, вие требва да изучавате естеството си, да знаете, съ какъвъ материалъ и съ какви сили разполагате. Това нещо сами требва да разберете. Ако азъ ви кажа некои признаци, които се отна- сятъ до здравето ви, ще се уплашите: ще погледнете само на отрицателната страна на тия признаци и ще извадите криво заключение. Напримеръ, казано е, че който има малки очи, той е лошъ човекъ; който има големи очи, той е лакомъ човекъ. Обаче, въ абсолютенъ смисълъ на думата, нито ецното е верно, нито другото. Сжщото нещо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нещата буквално, те носятъ смърть; ако ги приемете по духъ, те носятъ животъ- Има неща, обаче, които могатъ да се взематъ въ букваленъ смисълъ, но повечето требва да се разбиратъ по духъ. Прочетете, напримеръ, първа глава отъ Битието и размишля
47 вайте върху нея, да видите, какво ще разберете. Въ първите няколко стиха на тази глава е казано: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. Л земята беше неустроена и пуста. И рече Богъ да бжде виделина, и стана виделина. . . И нарече Богъ виделината день, и тъмнината нарече нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи". Първиятъ день подразбира ц-Ьла епоха, цЪла култура, работа на хиляди напреднали, разумни сжщества, които изпълнили Божията дума — разделили тъмнината отъ светлината. Тъй щото, светлината, отъ която ние днесъ се ползуваме, е резултатъ на работата, на усилията на безброй разумни сжщества, които сж прилагали редъ методи, закони, докато я произведатъ. До това време светлината е сжществувала само въ духовния св^тъ, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия светъ, требвало да минатъ хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наредъ съ нея изпжква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне въ светлина. Има известна часть отъ материята, или известна область отъ живота, която по никой начинъ не може да възприеме светлината, вследствие на което всекога остава тъмнина. А всичко онова, което,' само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква некаква бждеща еволюция. Всеки животъ, който е произлезълъ отъ светлината, има условия да се развива. Този животъ, който ние прекарваме на земята, е животъ
48 на светлината. Яко разумните, напредналите сжщества не беха създали светлината, и ние немаше да се радваме на сегашната култура, нЪмаше да разбираме, какво значи день, а още повече, какво означаватъ думите „день първи на Битието". Следователно, сжщото може да се каже и за васъ: и вие, въ първия день на вашия животъ, създадохте светлината. Първиятъ день на живота подразбира деня на светлината, а той — възможности, условия за работа. Светлината разрешава всички тъмни въпроси. НЪкой изгубилъ богатството си и започва да чупи ржцете си, да скубе косите си. Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освенъ да концентрира мисъльта си, по обратенъ пжть да се върне въ съзнанието си, да си спомни, де и какъ е загубилъ парите. Преди години, когато пра- вихъ научни изследвания, требваше да се кача на единъ плетъ, оттамъ да наблюдавамъ обстановката. Въ това време, като съмъ се навеждалъ, безъ да забележа, лупата паднала отъ джоба ми. Връщамъ се дома си, търся лупата — нема я. Пипамъ въ джобовете — нема я. Да я открадналъ некой — не е възможно. Да е паднала некжде въ кж- щи, щеше да се намери, не е малъкъ пред- метъ. Най-после, като се върнахъ мислено въ съзнанието си, да видя какво съмъ правилъ този день, спомнихъ си за изследванията, които правихъ върху плета, и намерихъ, че лупата може да е паднала отъ джоба ми само при навеждане подъ известенъ жгълъ.
49 Спомнихъ си, че требваше да се наведа тамъ, и навярно тогава лупата е паднала. Отидохъ на местото и намЪрихъ лупата. Интересувахъ се нещо отъ плета и изгубихъ лупата си. Значи, докато се интересуваме отъ плета, ще изгубимъ некой ценни работи. Какво требваше да направя, за да не изгубя лупата си? Требваше да зашия на джоба си секретно копче. По сжщия начинъ и вие требва да постжпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви требва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата требва да бжде свободна. Въ всички други случаи, устата требва да бжде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човекъ постоянно требва да мълчи, но на место да мълчи, на место да говори. Когато азъ преподавамъ, вие требва да разсжждавате. Я вие какво правите? Цела наука е, да може човекъ да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря азъ, или другъ некой, това зависи отъ васъ. И тъй, първо човекъ требва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и отъ техъ ще се поучава. Човекъ се учи и отъ книгите, т. е. отъ това, което сж писали видни автори. Некога хората ще четатъ това, 4
50 което вие сте писали. Писаното може да бжде на хартия, а може да бжде и върху самите васъ. Важно е човекъ да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си' Това сж казали още въ древ- ностьта гръцките философи. Какво требва да познае човекъ въ себе си ? Той не требва да се спира само върху своите отрицателни чърти, но требва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човекъ ще дойде до методи, чрезъ които ще развива въ себе си слабите страни на своето естество. Ако паметьта му е слаба, той требва да на- мЬри начинъ за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той требва да работи върху него, да го кали, да го засили Ако дробовете му сж слаби, той требва да работи върху техъ, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той требва да я обнови. Ако музикалното чувство вь него не е развито, той требва да работи, да го развива Следователно, не е важно за васъ, защо тия неща не сж развити още, но важно е да намерите методи за развиването имъ. Всички не могатъ да станать поети, музиканти философи, но отъ всеки може да стане нещо. Какво може да стане отъ васъ? Отъ васъ могатъ да излезатъ учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човекъ все влага въ себе си желание да излезе отъ него нещо. Сега, желая всички да бждете сржчни, не само външно, както сте сега, но и вж-
51 трешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъжъ, но отново требва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате вь себе си нови качества. Старото, съ което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; въ него е дей- ствувалъ законътъ, т. е. вие сте живели по законъ. Сега, като влизате въ Христовото учение, законътъ спира вече, тукъ той е не- валиденъ. Христовото учение е учение на благодатьта, а не на законъ. Нови н-Ьща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трЪбва да жи- вЬете помежду си въ пълна хармония. Това не значи, че требва да бждете сплотени въ една маса, но между васъ да цари хармония. Най-малко по двама заедно требва да работите. Не може да бжце ученикъ онзи, който се чувствува чуждъ за всички. За да се създаде хармония между всички, първо требва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълватъ. Следъ това две двойки ще се съединять заедно, ще станатъ че- тирма Къмъ тЬхъ ще дойдатъ още четирма, ще станатъ осемь души После, къмъ тЪхъ ще се присъединял още осемь и така ще се образуватъ големи ядра, които вече сж хармонизирани помежду си По тоя начинъ цЬлиятъ клась ще бжде въ хармония. Този законъ на групиране сжществува и въ самата природа. Когато между ученицитЬ възникне нЬкой въпросъ на разглеждане, т1з могатъ да разискватъ върху него, да го обясняватъ отъ
52 разни страни, но спорътъ требва да се избягва. Като разглеждате носа въ чъртежъ 1., какъ мислите, може ли да сжществува толкова широкъ носъ? Яко носътъ е много широкъ, той е преувеличенъ, както има преувеличаване и въ речьта. Напримеръ, когато искатъ да кажатъ, че некжде е имало много хора, българитЪ си служатъ съ фигуративния из- разъ: „Яйце да хвърлишъ, нема де да падне". Когато искатъ да покажатъ, че некой човекъ се движи съ голяма бързина, те си служатъ съ израза: „Бега като куршумъ". Възможно ли е човекъ да се движи съ бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могатъ да се дви- жатъ съ бързината на куршума. Всеки се стреми къмъ разнообразие, къмъ нещо ново, макаръ че новите неща сж временни, както е временно дохождането на лестовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща сж подобни на високите тонове въ музиката. Докато дойде до високите тонове, човекъ дълго време требва да се упражнява. Числото петь, напримеръ, представя самия човекъ. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човекъ представя пентограмъ, който, за самия него, требва да оживее, да се одухотвори. Главата, рж- цете и краката му представятъ страните на този пентограмъ. Най-главната часть на този пентограмъ е главата. Човекъ требва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратътъ. представя човекъ безъ глава, т. е. главата
53 му е въ квадрата некжде; тукъ тя не управлява, както въ пентограма. Квадратътъ представя м-Ьрка за измерване на нещата. Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната чърта, която го определя като човекъ ? Какво мислятъ учените по този въпросъ? Какво е вашето лично мнение? Какво сж мислили по това старите гръцки философи? Какво мислятъ новите, модерните философи? некой отъ философите сж мислили, че една отъ възвишените добродетели въ човека е знанието. Обаче, всички не сж съгласни съ това. Значи, различни сж мненията по този вьпросъ. И наистина, ако ви се зададе този въпросъ, всеки за себе си да каже една такава чърта, която да го отличава отъ другите, вие ще се затрудните, макаръ често да казвате: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чъртата, която отличава едно „азъ" отъ друго. Като ви наблю- давамъ, виждамъ, че некой отъ васъ се усмихва така, както ннкой другъ. Значи, неговата отличителна чърта е въ усмивката. На другъ пъкъ очите сж светли, ясни, както на никой ученикъ въ класа. Трети пъкъ прави такива хубави движения съ ржката си, каквито никой другъ не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита речь. Некой пъкъ е строгъ, има сериозенъ изразъ на лицето, което показва, че той има философска мисъль. Некой има нещо хубаво, поетично въ
54 себе си. Изобщо, всеки човекъ има по една особена, отличителна чърта, която изразява нЪ- що хубаво въ неговия характеръ. За тази чърта, именно, той се ползува отъ обичьта на невидимия св-Ьтъ. Когато всички красиви, благородни чърти въ характера на хората се съединятъ въ едно, гЬ ще образуватъ едно хармонично ц-Ьло. Това хармонично цЪло може да се уподоби на поема, съставена отъ сто различни думи, изговорени отъ сто малки цеца. При изговарянето на вейка дума, стоте деца ще внесатъ н-Ьщо хубаво, красиво, специфично за всЪко дете. И въ човека има сто различни способности, които още не сж известни на учените» Те познаватъ само некой отъ тия способности, а останалите ще ги изучаватъ въ бжде- ще. Тия сто способности въ човека могатъ да се уподобятъ на сто деца, съ различни характерни чърти. Когато човекъ говори, мисли или чувствува, всички тия способности се проявяватъ въ него, както се проявяватъ де- дата въ училището. Яко едно отъ децата сгреши, другите ще го поправятъ. Дисциплината въ училищата изисква всеко дете да знае местото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно место, ще чака реда си, докато другите се изкажатъ. Само при такава дисциплина, въ мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбокъ вжтрешенъ миръ. Щомъ придобие този миръ, ученикътъ вече има съдействието на светлите сжщества отъ невидимия светъ. При това положение, ученикътъ ще.
55 бжде посещаванъ вечерь отъ добри сжщества, отъ светли и възвишени духове, които ще го поучаватъ. По този начинъ, и съньтъ, и будното състояние на човека се осмислятъ. Човекъ заспива вечерь, за да престане временно да се занимава съ материални работи. То- тава, светлите и възвишените сжщества ще го посещаватъ, ще го поучаватъ. Той се събужда сутринь, и презъ целия день е буденъ, за да се срещне съ добри хора и да се разговаря съ тЪхъ. Следователно, вечерь човекъ слуша и възприема отъ светлите сжщества, а де- немъ се разговаря съ добрите хора на земята. Добрите хора сж само на земята, а светлите сжщества — на небето. На небето добри хора не сжществуватъ. Това показва, че Божиите блага сж разпределени между небето и земята : небето има едни преимущества, земята — други. Въпреки това, между небето и земята има вжтрешна връзка. Корените на дърветата и растенията иматъ едни преимущества, а клонете — други преимущества, но и между корените и клонете пакъ сжществува вжтрешна връзка. Сега, въ връзка съ тези мисли, изпейте песеньта: „Стани, Господъ ще те оживи !" Казвате: Защо требва да пее човекъ? Пението е необходимо като срецство за трансформиране на енергиите въ човека. Окултната наука препоржчва пението, като методъ за превръщане на отрицателните енергии въ положителни. Светътъ е пълвиъ съ отрицателни мисли и чувства, които непремен
56 но требва да се трансформиратъ. ЦЪлата съвременна култура се занимава повече съ отрицателното, отколкото съ положителното. Много философи, учени, писатели, поети пи- шатъ повече за отрицателните прояви въ живота, отколкото за положителнит-Ь. Питамъ: какво печели човекъ, ако се занимава съ отрицателните прояви на живота, или ако се занимава съ своите недостатъци? Едно требва да знаете: бждещиятъ животъ, бждещата култура зависи отъ мислите, които се поста- вягъ за основа. Като знаете това, вие требва да бждете внимателни: мислите ви требва да бждатъ светли, възвишени. Те ще послужатъ като материалъ за съграждане на бждещата култура. Като казвамъ, че хората не требва да се занимаватъ нито съ своите, нито съ чуждите недостатъци, имамъ предъ видъ лошото въздействие, което те указватъ върху човека. Само онзи има право да се спира върху недостатъците, който може да ги изправя. Този човекъ ще вземе четката си и като художникъ, тукъ ще драсне, тамъ ще заличи и ще ги изправи. Иначе, гледате картината на некой художникъ, виждате недостатъците й, но не можете да ги изправите. Казвате на художника, че картината му има недостатъци, които и той самъ вижда, но нито той, нито вие можете да ги изправите. Поне- кога дефектътъ на некоя картина е много ма- лъкъ, почти микроскопически. Лко знае, какъ да го изправи, човекъ ще тегли една линия, и целата картина ще се изправи. Обаче, като не знае, какъ да я изправи, цели седмици и
57 месеци минаватъ, и картината остава недовършена. Н^кой човекъ съзнава, че има не- каква погрешка въ себе си, но не знае, конкретно, де е тази погрешка. Щомъ я намери, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на некое специфично место, и картината добива своята цена. Това е истинско знание. Я тъй, да разправяте, че имате грехове, и да не можете да ги поправите, това не е знание. Некой казва: Много съмъ грешенъ човекъ. — Не, картината ти е хубава. Имашъ само единъ малъкъ дефектъ, който требва да знаешъ, какъ да изправишъ. Най-мжчното нещо за художниците е да пред- ставятъ лжча на светлината, който излиза отъ очите. Некой иска да бжде мекъ, но не знае, какъ да постигне това. Той казва: Да съмъ металъ, лесна работа, ще влеза въ огъня, ще се стопя, ще омекна. Казвамъ му: дружи съ добри, съ меки хора. — И това не помага. Докато съмъ между меки, между добри хора, и азъ съмъ мекъ. Щомъ се отделя отъ техъ, ставамъ пакъ такъвъ, какъвто съмъ биль по-рано. Казвамъ: за да постигнете онова, което желаете, започнете да работите съ мисъльта си. Като ставате, всека сутринь размишлявайте около 5—10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, безъ излишни думи. И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви требва да бжде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостивъ, добъръ, любещъ? Или, какво
58 ще Му разправяте за греховете си? Кажете Му: Господи, имамъ единъ трънъ въ себе си, който разваля всичките ми работи. Каквото добро направя, щомъ дойда до този трънъ, развалямъ го. Тъкмо съмъ сварилъ, пригот- вилъ млекото, но щомъ дойда до този трънъ, ритна съ крака си, и млекото се разлива. Не искамъ да ритамъ, а все ритамъ. Отъ толкова години насамъ, все разливамъ млекото. А това е загуба! Вече 45 години наредъ, все решавамъ да не ритамъ, и все ритамъ. Колко млеко съмъ разл1злъ досега! Ако още 15 години отидатъ въ ритане и разливане на млекото, не зная, кога ще работя и какво ще постигна. Моля Ти се, Господи, като дойде момента, когато требва да ритамъ, прати при мене некой ангелъ да ме въздържа. Нека той бжде спирачка въ моя животъ! Щомъ чуе молитвата ви, Богъ непременно ще ви изпрати единъ ангелъ на помощь. Когато дойдете до местото, дето требва да ритате, ангелътъ ще ви представи много хубави и красиви неща, и вие ще забравите да ритате. Като мине опасностьта, ангелътъ пакъ ще се върне на небето. Значи, молитвата на човека требва да бжде конкретна, да съдържа онова, отъ което той се нуждае. Виждате некой справедливъ човекъ — зарадвайте се. После, обърнете се къмъ Бога и се помолете • Господи, помогни ми и азъ да стана справедливъ, да не ритамъ, да не разливамъ млекото си. Ако човекъ е искренъ спремо себе си, и всеки день се справя съ некой свой малъкъ дефектъ, за сметка на който
59' прилага нЪкоя добра чърта, той лесно ще се справи съ мжчнотиитЪ и трудностигЪ на своя характеръ. Сега хората казватъ: Да ни пази Господъ отъ злото! — и съ това свършватъ молитвата си. Не, конкретно ще говорите съ Бога. Единъ български поетъ ми разправяше единъ день: Има нЪщо фатално въ моя животъ. Току що съмъ направилъ едно малко добро и съмъ се зарадвалъ, ще дойде дяво- лътъ, ще каже една незначителна дума, съ която ще плюе на работата ми, и всичко ще се развали. Не зная, какво да правя. — Дръжъ гърнето си всЪкога затворено, да не може дяволътъ да плюва въ него. Казвамъ: трудна работа е да се справи човекъ съ изкушението. Като наблюдавамъ съзнанията на хората, както и гЪхнигЬ мисли, виждамъ, че върху гЪхъ влияятъ редъ сжщества, светли и тъмни. Т"Ь требва да иматъ светлина, разбиране, за да се справятъ съ тия странични влияния. Едни имъ влияятъ отляво, други отдясно, и гЬ не знаятъ, кого да слушатъ, какъ да се справятъ. Едни отъ тия сжщества сж красиви, други — грозни. Съ своитЬ добри или лоши влияния, гЬ хвърлятъ отражение и върху лицето на човека, което никога е тъмно, а никога свЪтло. Тия сжщества се борятъ въ човека, защото всЪко отъ тЪхъ иска да има надмощие върху неговия мозъкъ. Онзи, който е чувствителенъ, той самъ различава влиянието на тия два вида сжщества върху себе си: отляво той ус-Ьща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне
60 въ него и го безпокои; отдЪсно пъкъ забелязва никаква приятна светлина, която му създава радость. И наистина, ако има никаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия сжщества. Сега, като говоря за тия сжщества, не искамъ да се плашите, но да различавате доброто отъ злото. Доброто и светлината идатъ отгоре и отдясно, а злото и тъмнината идатъ отдолу и отлево. Некой се оплакватъ, че сърцето имъ започнало да истива, или че мо- зъкътъ имъ започналъ да се помрачава. Каз- вамъ: когато сърцето ви, или пръстите на ржцете и краката ви започнатъ да истиватъ, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организъма ви. Когато умътъ ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената въ него светлина. Най-малката загуба въ топлината на вашите чувства и въ светлината на вашите мисли ви налага работа, безъ никакво отлагане. Окултниятъ ученикъ требва да постоянствува. Той требва да се моли, да ' размишлява, докато светлите духове му дой- датъ на помощь. Тогава той ще почувствува лекота, като че големъ товаръ сж свалили отъ гърба му. Като мине всичко, ще кажете, че това сж били некакви халюцинации. Не, никакви халюцинации не сж това. Окултниятъ ученикъ непременно требва да мине презъ тази область. Не само окултните ученици, но всички хора требва да минатъ презъ тази область. Това е неизбеженъ пжть за всички хора на земята.
61 Сега, да направимъ следното упражне- нение: ржцетЪ се поставятъ на гърдигЬ, съ допряни пръсти (съ дланигЬ навжтре), като п-Ьете тона йо (долно); разтваряне ржцегЬ настрана — пЪене тона ге; ржцетЪ горе, съ събрани пръсти при върха — пЪене тона т1; ржцетЪ напредъ—Га; ржцетЪ долу — зо1; ржцетЪ нагоре — 1а; ржцетЪ — настрана — з1; ржцетЪ горе, съ допряни върхове на пръстите — йо (горно). „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
Общ Окултен Клас
18.05.1927 Сряда,
София
|
Начало
