„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!" Размишление. Колкото високо да е минарето, ходжата все една и еж ща молитва чете. Сега, ще начъртая четири кржга съ различни големини. Защо тия четири кржга Л, В, С и Д, или 1, 2, 3 и 4 сж различно големи, а при това постепенно се увеличаватъ? ТЪ растатъ и се увеличаватъ споредъ закона 7 га, но самъ не вЪрва въ силата на своята молитва, а при това очаква да получи отго- воръ, да бжде молитвата му чута. Съ това не искамъ да кажа, че сегашнигЪ хора нЪ- матъ вЪра; хората иматъ вЪра, но въ съзнанието имъ има малки пропуквания, отдето часть отъ енергията имъ изтича навънъ. Вследствие на това изтичане на енергията, чо- вЪкъ се демагнетизира. Това показва, че силата на човека може да изтича така, както изтича водата отъ шишетата. Сега, ще се върна къмъ четиригЪ кржга. Еднакви сили ли сж образували тия кржгове? СилигЪ, които сж образували тия кржгове, сж различни. Даже и при начъртаването на тия кржгове е употребено различно количество енергия. Не е' лесно човЪкъ да начър- тае единъ кржгъ. Защо не е лесно? Защото, при начъртаването на кржга, човЪкъ тр-Ьбва да измЪни положението и състоянието си, да мине въ нова область, въ новъ св-Ьтъ. Крж- гътъ представя свЪтъ, съвършено различенъ отъ физическия. Значи, силата, която тече презъ ржката на човека, за да начъртае кржгъ, е особена. Тя не се получава лесно. За да се добие, човЪкъ требва да се свърже съ съответни сили въ природата, и така да ги проектира навънъ. Когато пое- тътъ и писательтъ пишатъ хубави нЪща, това се дължи на енергията, която изтича отъ тЪхъ. ВсЬки може да пише, но за да съчетае буквигЬ, слоговегЪ, думигЪ, мислигЬ така, че да изразяватъ нЪщо хубаво, нЪщо разумно, човЪкъ трЪбва да съгласи своята енер
8 гия съ тази разумната природа. Само разумната природа е въ сила да потикне човека къмъ великото, къмъ възвишеното въ живота. Какво ще напише, или какво ще направи чов^кь, това зависи отъ количеството на енергията, която разумната природа дава всЪки день. ЧовЪкъ не се ражда раз- уменъ. Той има въ себе си условия да бж- де, или да не бжде разуменъ, но природата всЪки день му дава известно количество разумна енергия, която той може да използува правилно, а може и да не я използува, както требва. Отъ него зависи, какво ще направи съ тази енергия. Който не разбира силата на тази енергия, той казва: Какво ме ползува тази енергия ? Щомъ каже така, енергията се разпръсва. Така постжпва всЬки, който не разбира законигЬ. Той начъртава единъ кржгъ, погледне го съ пренебрежение и казва: Какво има въ този кржгъ? Който разбира силата на кржга, той ще го използува за лекуване: напримЪръ, ще начъртае този кржгъ около брадавицата на своя пръстъ, ще отдалечи ржката си и следъ половинъ часъ най-много брадавицата ще изчезне. Имате цирей на врата си. Начъртайте около цирея единъ кржгъ и концентрирайте мисъльта си върху цирея. СилитЪ на кржга ще започнатъ да действуватъ върху цирея, и следъ известно време цире- ятъ ще се пробие и изчезне. По този начинъ вие ще опитате силата на вашата мисъль, силата на вашата вЪра. Яко казвате, че имате вЪра, а не можете да лекувате най-малкигЬ
9 болести, вЪрата ви не е силна. Тя е въ заро- дишъ само. Имате никаква малка пжпчица на ржката си. Направете опитъ да я махнете съ силата на вашата мисъль, съ силата на вашата ^оля. Направете единъ малъкъ кржгъ около пжпчицата си и концентрирайте ми- съльта си къмъ нея Яко пжпчицата не се махне, направете втори, по-гол-Ьмъ кржгъ. Яко не успеете, направете трети, четвърти кржго- ве, по-гол-Ъми отъ първитЪ. Яко и при това положение не успеете, причината е или въ мислитЪ, или въ чувствата, или въ волята ви. Потърсете причината и я отстранете. Понякога причината може да се крие и въ окрж- щаващага ср1зда. На другия день повторете опита. Докато не махнете пжпчицата огъ рж- ката си, не се отказвайте отъ този опить. Така ще усилите волята си, така ще усилите мисъльта и вйрата си. НЪкой има затвърдяване на ставит-Ь си. Нека направи сжщия опитъ, да види силата си. Казвате: Кой ще си играе съ такива опити? Питамъ- ако лЪкарьтъ ви даде никаква мась, да се мажете, това не е ли пакъ игра? За предпочитане е да направите ецинъ кржгъ около болното мЪсто на организъма си, отколкото да се мажете съ различни маста. Правете опити и не се страхувайте. Яко носътъ ви боли и направите на болното мЬ- сто единъ кржгъ, и се случи, че болката се усили, вмЪсто да се намали, това е добъръ признакъ. Продължавайте опита безъ страхъ. Съ това се изпитва и вярата ви. Колкото и да се увеличава болката, продължавайте опи
10 та. НЪкой започва да се лЪкува, и като дойде до четвъртия день, до четвъртия кржгъ, уплашва се и спира. Не, щомъ е дошълъ да това м-Ъсто, нека продължава. На четвъртия день положението ще се подобри. Правете тЬзи упражнения, да се развивате. Добре е понякога да се лЪк^чте едни-други. НЪко» .сестра ще се заеме да лъкува друга; братътъ пъкъ ще лекува другъ братъ. Така ще изпитвате силитЪ си и взаимно ще си помагате. ВЪрата не може да се реализира, докато чо- вЪкъ не приложи съответна на нея сила. За това пъкъ се изискватъ опити. Мнозина мислятъ, че ако не могатъ сега да направятъ нЪщо, ще постигнатъ това въ другъ животъ, като се родятъ отново, като млади, способни за работа. Не, каквито сте сега, такива ще бждете и въ другъ животъ. Яко сега не работите, ако сега не правите усилия, и въ другия си животъ ще бждете сж- щитк За хора, които не спазватъ БожиигЪ закони и не работятъ, и природата е еднообразна. Въ какво седи това еднообразие ? Въ смърть- та. Еднообразието носи смърть, а разнообразието — животъ. НЪкой се оплаква, че не може да събере двата края на нЪщата. Питамъ: какъ се събиратъ две н1зща на едно мЪсто? Какъвъ процесъ е събирането: колективенъ, или единиченъ? Събирането е колективенъ процесъ. На физическия свЪтъ, събирането е механически, несъзнателенъ процесъ. Събиратъ се само такива нЪща, на които съзнанието не е пробудено. Умножението, обаче, е духовенъ процесъ. То е процесъ, въ който*
11 взиматъ участие сжщества, съ пробудено съзнание. Следователно, неразумните неща се събиратъ, а разумните се умножаватъ. Изваждането е сжщо така физически процесъ. Когато изучаваме биологически развитието на клетките, виждаме, че тЪ се размножаватъ чрезъ деление. Това деление е разуменъ, съзнателенъ процесъ. И сега, като знаете тия неща, вие можете да употребявате събирането и изваждането за лекуване на единъ родъ болести, а умножението и делението за лекуване на другъ родъ болести. Сжщо така, известни сили въ нашия организъмъ могатъ да се събудятъ по законите на събирането и изваждането, а други — по законите на умножението и делението. Сега, като говоря за събирането, имамъ предъ видъ приложението на това действие навсекжде въ живота. Напримеръ, то има приложение и въ физическото развитие на човека. За да се развие физически, чо- векъ прибегва до разни методи и системи. Некои системи препоржчватъ, всеки день да се вдигатъ топки отъ различни тежести: за- почватъ отъ единъ килограмъ и постепенно увеличаватъ. като достигатъ до 50 и повече килограма. И наистина, въ продължение на неколко месеца, човекъ може така да развие мускулите си, че да вдига големи тежести. Значи, за да развива мускулите си, човекъ требва да прави упражнения, които да му указватъ известно съпротивление. Безъ съпротивление, мускулната система на човека не може да се развива. Безъ съпротивление.
12 ржцете му винаги ще останатъ слаби, пасивни. Сжщиятъ законъ се отнася и до развиването на човешката мисъль. Казвате: Защо сж мжчнотиите и страданията въ живота? Безъ мжчнотии и страдания, чов^къ ще мяза на морска гжба, или на морска медуза. Значи, мжчнотиите и страд. -мята сж съпротивление, което развива човешката мисъль. Безъ съпротивления мисъльта не може да се развива. Който иска да стане разуменъ, той требва да има мжчнотии, страдания. Мето- дътъ на Д-ръ Мюлеръ, който препоржчва дигане на тежести за физическо усилване на мускулите, има приложение и по отношение умственото развитие на човека. Днесъ ще дигнешъ умствено единъ килограмъ тежесть; утре — два килограма; на третия день—три, и така, постепенно ще увеличавашъ, докато дойдешъ до положение да дигашъ тежести по-големи и отъ физическите. По сжщия на- чинъ идатъ и мжчнотиите на човека: днесъ ■мжчнотията му тежи единъ килограмъ, утре — два килограма, после — три килограма и т. н. Съ усилие, съ постоянство той ще дига мжчнотиите една следъ друга, докато единъ день се засили умствено и стане великъ чо- векъ. Великъ ще бжде, защото ще може лесно да се справя съ своите мжчнотии и страдания. И тъй, когато пожелаете да реализирате една своя мисъль, разумната природа непременно ще ви постави некакво препятствие, «екакво съпротивление. Тя казва: Вие ще реализирате своята мисъль, само ако можете
13 да преодолеете препятствието, което е поставено на нейния пжть. Забележете, когато чо- вЯкъ пожелае да направи едно добро, веднага ще се изпрЪчатъ на пжтя му редъ препятствия. Ако е слабъ, той ще отстжпи, ще се откаже отъ доброто, което е намислилъ и ще се оправдава, че се явили пречки, нещастия, които му отнели възможностьта да направи доброто. Въ това, именно, седи красотата на живота. Спънките, противодействията сж сили, които заставатъ на пжтя на човешките мисли, чувства и желания и го ка- ратъ да се бори съ гЬхъ, да ги преодолява, а съ това заедно и да се развива. Който успее да преодолее тия спънки, той ще може да използува гЬхнигЬ сили за реализиране на мислите, чувствата и желанията си. И затова, знайте, че всЪко противодействие е сила, която можете да използувате за вашето ра- стене и повдигане. Ще ви приведа единъ примЪръ за изяснение ролята на отрицателните мисли, които понякога нападатъ човека. Въ топлите страни, а сжщо така и въ България, има особенъ родъ оси, които правятъ жилищата си отъ каль. ТЯ хващатъ 10—20 паяци, надупчватъ телата имъ и ги поставятъ въ жилището си, дето сж гЬхнигЬ личинки. Следъ време, като се развиятъ личинките имъ и превърнатъ въ оси, тЯ намиратъ вече готова храна. Следователно, паяците, въ случая лошите мисли, служатъ за храна на малките оси. Добрите мисли сж семенцата, зрънцата, които се по- саждатъ въ земята. Лошите, отрицателните
14 мисли сж торъ, отъ който ще се ползуватъ добрите мисли. Като проследите този законъ, ще видите, че той е вЪренъ при всички случаи на живота. Добрите мисли се хранятъ отъ лошите. Ако около една добра мисъль нема неколко лоши, които да й послужатъ за храна, тя не може да се реализира. Права ли е тази теория ? Права е. За васъ може да е теория, но за мене е природенъ законъ. Щомъ е природенъ законъ, той е реал- ность. Ще кажете, че това е игра на природата. Не, природата никога не си играе; тя се занимава, тя работи. Тъй щото, на каквито противоречия да се натъквате, радвайте се. Тези противоречия сж условия за вашето развитие. Колкото по- големи сж противоречията, толкова по-големи сж възможностите ви да станете гениални, велики, добри хора. Казано е въ Писанието : „Дето грехътъ се увеличава, тамъ и благодар и расте". Значи, грехътъ е условие да се увеличава благодатьта. Може ли човекъ да живее на земята, безъ да се оцапа ? Щомъ е дошълъ на земята, той непременно ще се оцапа, но важното е, че природата дава методи за чистене. Нечистотиите не могатъ да се за- държатъ на телото, но въ самия човекъ требва да има желание всеки моментъ да се чисти. Възгледите на съвременните хора сж толкова ограничени, че отъ най-малката мжчнотия, която иде за техното развитие, те се обез- сърдчаватъ и казватъ: Не струва да се живее! Тогава, какво остава на човека? Отъ гениаленъ човекъ, какъвто е определенъ да
15 стане, ще слезе въ положението на обикно- венъ човекъ, т. е. ще деградира. Такъвъ е законътъ въ природата. Който не използува добрит"Ь, благоприятните условия на живота за своето развитие, той ще слезе въ по-низко положение. Който не желае доброволно, по закона на жертвата да даде това, което Богъ изисква отъ него, той пакъ ще го даде, но вече чрезъ насилие. Когато слезе въ положението на обикновенъ човекъ, той ще даде десеть пжти повече, отколкото като гениаленъ. Въ този смисълъ, гениалниятъ дава по-малко, а обикновениятъ — повече. Казвате: Да жи- веемъ добре! — Само разумниятъ човекъ, който разбира законите на живота и на природата, може да живее добре. Но докато дойде до това положение, човекъ ще мине презъ различни състояния, презъ разни фази на живота. Той ще скърби и ще се радва, ще плаче и ще се смее. Напримеръ, следъ плача иде успокояването; следъ успокояването — смеха, а следъ смеха — заспиването. Сега, да се върнемъ пакъ къмъ кржго- вете. Защо кржгътъ А е най-малъкъ? Случайно ли е начъртанъ най-малъкъ, или има некаква причина за това ? Този кржгъ се среща и въ природата и символизира нещо. Той е форма, която изразява нещо живо. Сравнете, напримеръ, кржга около окото на бивола съ кржга около окото на мухата. Какво забелязвате? Между окото на бивола и това на мухата има голема разлика, не само по форма и големина, но и по строежъ. Яко наблюдавате окото на нЯкое млекопитаеще
16 и това на човека, пакъ ще намерите грамадна разлика и по форма, и по големина, и по строежъ. Колкото е по-гол-Ьма зеницата,, на окото на дадено животно, толкова по-" малка е светлината на неговото съзнание. Щомъ зеницата се намалява, светлината на съзнанието се увеличава. Сжщото може да се каже и за хората: колкото по-интелиген- тенъ е човекъ, толкова и зеницата му е по- * малка. И обра!но: колкото по-неинтелигентенъ е човекъ, толкова и зеницата му е по-голяма. Тъй щото, намаляването на кржга перспективно показва усилване, увеличаване на нещо. Щомъ знаете това, ще кажете, че за четвъртия кржгъ е платено повече, въ сми- сълъ, че повече енергия е изразходвана. Обаче, ако тази големина се отнася до зеницата на не сое око, този кржгъ има по-малко цена. Яко ) >кото на нЯкой човекъ по големина отговар < на четвъртия кржгъ, този човекъ е въ категорията на по-низкокултурните, по- низко интелигентните хора, защото нема достатъчно стЬтлина въ съзнанието си, която да помага за неговото развиване. Той живее въ гжста среда, вследствие на което нема условия да се проявява. Напримеръ, некой иска да бжде уменъ, но условия нема за това. Ето, и животните сж въ сжщата среда, въ която и хората живеятъ, но нематъ условия да се проявятъ. Има редъ причини, които ограничаватъ техната природа. Сега, ще ви наведа на друга аналогия. Когато презъ ума ви мине никаква малка мисъль, вие сте недоволни отъ нея и казвате:
17 Защо ми е тази малка идея? Споредъ мене, малките мисли, малките идеи сж човешки, а големите мисли и идеи спадатъ къмъ животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човекъ, въ ангелските светове, толкова по-добре разбира, де се крие силата на идеите. Тамъ идеите сж по-малки отъ физическите, отъ идеите на хората. Ашелските идеи сж по-малки, но по- силни, по-интенсивни. Защо сж по-силни? Защото малките идеи проникватъ навсекжде. Представете си, че единъ виденъ поетъ взима вашия албумъ и пише: Светлината е всичко. Следъ това дсйде единъ милиардеръ, взима албума ви и пише: Подарявамъ два милиона долари на своя добъръ приятель. Коя мисъль е по-силна : на поета, или тази на милиадера ? По големината на кржговете вие ще познаете, кои идеи сж по-големи, и кои — по-силни. Физическите, материалните идеи сж по-големи, но по-слаби. Ангелските, Божествените идеи сж по-малки, но по-силни. Първите идатъ отъ по-близъкъ до насъ светъ, и затова из- глеждатъ по големи, но нЯматъ голема сила въ себе си. Вторите идеи, ангелските и Божествените, сж по-малки, но по-силни. Физическите ицеи указватъ влияние върху брадата на човека ; брадата му се разширява съ около два милиметра. Духовните и Божествените идеи указватъ влияние върху врата на човека. Напримеръ, ако некоя майка изгуби детето си и после го намери, радостьта 2
18 й се отразява върху врата. Вратътъ й се разширява съ единъ-два милиметра. Питамъ: какво показва това? Това показва, че за всЬка функция, за всЪка проява въ живота на човека има специаленъ органъ. Тия органи вжтрешно сж малки, но изпълня- в^тъ своигЬ служби. Като говоря за органи съ специални функции, дохождамъ и до гимнастиката, въ която взиматъ участие само известенъ родъ мускули, а другитЪ оставатъ неразвити. Когато работи съзнателно върху себе си, чо- вЪкъ развива всички органи на т-Ьлото си, вследствие на което то става подвижно. Всички течения, всички трептени/ на тялото сж хармонични. Такъвъ човЪкъ е въ пълно съгласие съ силитЪ на природата. Щомъ не е въ съгласие съ силигЬ на природата, човекъ се усЪща старъ, неразположенъ, безъ идеи и Т. н. Това е лъжливо положение. Човекъ не требва да се подава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да ВладЪе силигЬ си. Срещате нЪкой човЪкъ, който заема видно обществено положение, било като директоръ на банка, или министъръ, и гледате, какъ върви. Взелъ бастона си, върти го над-Ьсно-налЪво, за нищо не мисли; утре го уволнятъ отъ служба, срещате го пакъ, но вече сгушенъ, свитъ, никого не см^е да погледне. Защо и въ този случай не е сжщо тъй изправенъ, гордъ? Така и въ скръбьта си човЪкъ се свива, а въ радостьта си се изправя, пъчи се, всички да го видятъ. Защо не прави обратното: при радостьта да се свива, а при скръбьта, при страданието
19 да се разширява? Има хора, даже свЪтски, които се държатъ точно така : при радостьта се свиватъ, а при скръбьта се разширяватъ. Срещате такъвъ човЪкъ, съ букаи на ржцетЪ и краката, дрънкатъ тия железа, но върви той, см-Ъло пристжпва. Този човекъ е нев-Ьр- ващъ, но има нЪкаква идея въ себе си и отъ никого не се смущава. Кое положение е по- добро : да се свивате при СкърбитЪ, или да се разширявате? Питамъ: Какво нЪщо сж страданията? Страданията сж тритЪ топки отъ различни тежести, кои го постепенно требва да вдигате. Има страдания, които не сж по силитЪ на хората. Яка се опитатъ да ги дигатъ, ще стане разривъ на сърцето имъ, или пукане на кръвоносни сждове. Ето защо, човекъ требва да се кали, за да може да носи страданията, безъ никакви катастрофи за неговия органи- зъмъ. За тази цель, той трЪбва да страда разумно и да знае, че страданията сж неизбежни. Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могатъ да се избегнатъ. ТЬ водять въ единъ пжть, отъ който н^ма връщане. Страданията сж живо нЪщо, а не мър- тве. ТЪ седятъ на пжтя, по който хората вър- вятъ, и ги чакатъ. Като минете покрай гЪхъ, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика имъ. Пжтьтъ на страданията е пжть, който води къмъ Бога. Въ този пжтъ има страдания, но има и радости. ТЪ вървятъ паралелно. НЪкой казва : Какъ се случи, че се срещ- нахъ съ този човЪкъ, да преживея толкова
20 страдания? — Това не е нЪкаква случай- ность, това е въ реда на нещата. Хората се натъкватъ и на редъ органически противоречия въ своя животъ, отъ които сжщо тъй страдатъ, както и отъ ония страдания, които естествено ги следватъ въ пжтя имъ. И следъ всичко това, хората казватъ, че страданията сж необходими, за да стане прими- ряване между хората. Не, Господъ не се нуждае отъ никакво примиряване, отъ никакво оправдание. Праведниятъ нЪма какво да се оправдава. Той самъ за себе си е оправданъ. Кой се оправдава ? Който може да се опере, само той се оправдава. Кой може да се опере? Който има вода. Който нЪма вода, той никога не може да се опере. Нито пъкъ богатиятъ може да стане сиромахъ. Какво ще кажете за това твърдение? Когато казваме, че чов-Ькъ може да стане богатъ, може да стане и сиромахъ, ние имаме предъ видъ физическия животъ. Само тамъ могать да ставатъ смЪни въ състоянията на човека. Турете на гърба на нЪкое магаре 80 клгр. злато, и то ще стане богато. Яко господарьтъ изгуби това магаре, всички ще го посрЪщатъ съ радость. Въ който домъ влЪзе, ще му отворятъ вратата, ще го насганятъ въ дама, ще го нахра- нятъ добре и после ще го пуснатъ да си отиде, облекчено отъ товара, който носЪше на гърба си. Богатство, което може да се сваля отъ гърба на човЪка и отново да се туря, е физическо богатство. Ние не говоримъ за такова богатство. Когато казваме, че богатиятъ не може да стане сиромахъ, и сирома-
21 хътъ не може да стане богатъ, имаме предъ видъ духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя сжщность- та на нЪщата. Въ този смисълъ, добриятъ човЪкъ не може да стане лошъ, нито лоши- ятъ може да стане добъръ. Добриятъ може да огЬзе въ противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измени. Любовьта не може да се превърне въ умраза, нито умразата може да се превърне въ лю- бовь. Злото въ добро не може да се превърне, нито доброто може да се превърне въ зло. Външно човЪкъ може да се излъже, но вжтрешно нещата оставатъ такива, каквито сж били първоначално. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примЪръ. Единъ день дяво- лътъ се преобразилъ на единъ тихъ, безпо- мощенъ старецъ и се явилъ при единъ светия, съ молба да се помоли за него предъ Бога, да му помогне, по-леко да прекара ста- ринитЪ си. Светията го съжалилъ и се помо- лилъ на Бога за този старецъ, да улесни нЪ- какъ живота му. Обаче, вместо отговоръ на молитвата си, той чулъ отгоре следнитЪ думи": Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молишъ за дявола. Затова, като дойде дяволътъ при тебе, ще му кажешъ, че ще изпълнишъ молбата му съ едно условие само, ако той се съгласи да се качи на нЪ- коя планина и тамъ да се помоли на Господа да премахне гр^ха отъ свЪта. Тогава ста- рецътъ казалъ на светията: Това нЪщо по никой начинъ не мога да направя! Азъ, който
22 заповЪдвамъ на грЪха, да се моля сега то» да се махне отъ свЪта! Това е невъзможно! Тогава светията си казалъ: Старата злоба не може да бжде нова добродетель. Следователно, когато казваме, че хората тр-Ьбва да се примирятъ, ние имаме предъ видъ добригЬ, разумнигЬ хора, чадата Божии, които искатъ да служатъ на Бога, като на свой баща- Какъ можете да се примирите съ лошитЪ хора, съ враговетЬ си ? За враговет-Ь ви Христосъ е казалъ: „Любете враговетЪ си!" Какво значи да любите враговете си? Представете си, че нЪкой чогЬкъ е обралъ паритЪ на другт?- По- следниятъ му става врагъ. Какъ може сега този човекъ да обикне онзи, когото е обралъ ? За да го обикне, той требва да му върне паригЪ и да му каже: Съзнателно, или несъзнателно, азъ те обрахъ- Ето, връщамъ ти сега парит-Ь. — По този начинъ ти показвашъ, че си обикналъ врага си. Това, именно, подразбира идеята, че само разумнигЪ, добригЬ хора могатъ да се обичатъ, да се примиря- ватъ. Що се отнася до отношенията ви къмъ лощигЬ хора, требва да спаззате следнигЬ правилна: Когато искашъ да бутащъ огъня, вземи мавда, дилафъ. Когато искашъ да чер- пищъ вода отъ кладенеца, не влизай самъ въ него, но пусни кофа съ вжже и така извади, колкото вода ти е нужна. Ако искащъ да забиешъ нЪкжде гвоздей, не си служи съ ржката, но вземи чукъ и съ него удряй главата на гвоздея. — Не е ли грешно да се забива гвоздея съ чукъ? ~ Ако е грешно, не си правете вдтои. Гвоздеятъ требва да се-
23 начука добре, докато вдЪзе въ гредата. Въ това ьИзма никакъвъ грЪхъ. По сжщия начинъ ще постжпвате и съ вашитЪ непотребни мисли. Щомъ видите две или повече непотребни, блуждаещи мисли въ ума си, вземете чука и ги забийте въ гредигЪ, нека върщатъ никаква работа. Лко не ги забиете въ кжщата си, да свършатъ н-Ькакра работа, тЪ ще се набиятъ въ краката ви и ще ви създадатъ голЪ^и болки и неприятности. Сега, азъ не говоря за формигЪ на нещата, но за силиНз, за енергиигЪ, които дей» ствуватъ въ т-Ьхъ и се отразяватъ върху съзнанието на човека. Като знае това н^Ьщо, когато изпадне въ неразположение на духа, въ гжста материя, човекъ ще вземе м^рки да се издигне надъ тази материя, да мине въ по.- р-Ьдка срЪда, дето условията сж по-благоприятни. Това показва, че човекъ често минава отъ гжста въ рЪдка срЪда. Гжстата срЪда създава противоречия въ живота му; рЪдката срЪда помага за разрешаване на тия проти* воречия. Каквото и да прави, той не може да избегне противоречията, обаче, може да работи, да прилага разни методи за тюсното разрешаване. И тъй, когато кржгътъ на зеницата въ човешкото око се увеличава, това е лошъ признркъ. Това показва, че този човекъ с§ товари. Щомъ почне да се разтоваря, крж* гътъ на зеницата му се намалява, а това е добъръ признакъ. Да грЪшишъ, значи да се товарищъ. Да си праведенъ човекъ, това значи да се разтоваряшъ. На това основание,
24 казвамъ: невежиятъ се товари, учениятъ се разтоваря. Само разумниятъ човекъ може съзнателно да се товари и разтоваря. Човекъ требва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си отъ непотребния товаръ, Съ който се е нагърбилъ. ВсЬка мисъль, всЪко чувство и всЬка постжпка иматъ своя определена тежесть, които се отразяватъ и върху съзнанието на човека. Следователно, колкото мислите, чувствата и постжпките на човека сж по-низки, толкова и тежестьта имъ е по- голЯма. Ако претеглите нЪкоя възвишена мисъль, ще видите, че тя е почти безъ тегло. Значи, има чувствителни везни, съ които ме- рятъ и най-възвишените и светли мисли. Сега, какъвъ изводъ може да се направи отъ тази лекция ? Едно важно нещо отъ тази лекция за приложение е въпросътъ за лошитЯ мисли. Ако не можете да премахнете лошите мисли, да ги отстраните отъ себе си, те ще ви осакатятъ. Вие се молите на Бога, казвате, че требва да вервате въ Него, че требва да имате любовь къмъ Него, но всичко това сж обикновени методи, които не пома- гатъ. Който иска да се освободи отъ лошите мисли, които минаватъ презъ ума му, нека се заеме съ четенето и изучаването на Библията отъ любовь, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква въ съзнанието му, и единъ день всички светли и възвишени мисли изникнатъ отъ него, като хубави, доброкачествени семена. Напримеръ, спрете се върху живота на Аврама, на Дави- да, на Апостолите, на Христа, да видите, ка-
25 къвъ е билъ т^хниятъ животъ, какво сж оставили за човечеството и т. н. Христосъ каза на болния отъ 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни." И вие можете да кажете сж- щигЬ думи на нЪкой боленъ, но той нЪма да стане. Защо ? Казвате: Христосъ е билъ гова, а нЛ не сме като Него. — Христосъ абсолютно е познавалъ и прилагалъ Божиите закони, Божията воля, безъ никакво съмнение и колебание, било въ сърцето, било въ ума си. При това, Христосъ никога не се е заемалъ да лекува безверници, или хора убийци и пРе- стжпници. За такива хора изцерение нЯма. Много религиозни искатъ да лекуватъ болни, безъ разлика на това, верватъ или не верватъ въ Бога. Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници, убийци. Докато лю- бовьта не влезе въ човека, колкото и да му се говори, всички думи ще отидатъ напразно. Мнозина се чудятъ, защо нашите хора, които сж толкова добри, не помагатъ на своите ближни. Новото учение не е болница. Наистина, го включва въ себе си взаимопо- мощьта, като средство за лекуване, но при този методъ любовьта по никой начинъ не требва да се изопачава. Човекъ първо требва да разбира любовьта, като принципъ, а после да се справя съ малките работи. Не- кой казва, че ако не се помага на бедните хора, не може да се говори за доброта. Азъ пъкъ казвамъ, че ако съ помагането на бедните, можемъ да станемъ добри, заслужава тогава да имъ дадемъ всичкото си богатство. Обаче, съ раздаване на богатството си на си-
26 ромаситЬ, човЪкъ не само че не става по-до- бъръ, но става даже по-лоилъ. Казвамъ: споредъ мене, този въпросъ седи малко по-другояче. Представете си, че азъ имамъ една крина жито, приготвено за поса- ждане на нивата. Въ това време дохожда при мене единъ разбойникъ и ме моли да му дамъ малко жито, или хлЪбъ, да се нахрани, че умира отъ гладъ. Ако му дамъ житото, той ще го смели или ще го свари и ще се нахрани. Като се нахрани, ще излЪзе на пжтя, или ще отиде навжтре въ гората, да пресреща пжтници да ги обира. Ще срещне н-Ь- кой праведенъ човекъ и ще го убие. Въ та- къвъ случай, азъ нЪма да дамъ крината съ житото на този разбойникъ, но ще го остава гладенъ, да не може да върши поестжпления. Ще посадя житото на свещената нива, да даде плодъ. Казвате: Да дадемъ житото на то* зи гр^шникъ, дано по този начинъ да се обърне къмъ Бога. Не, Богъ знае своята работа. Той е опредЪлилъ това жито за с&ене, а не за разбойника. Щомъ това жито е определено за сЪене, и десеть разбойника да изт л^затъ срещу мене, см^ло ще защищавамъ житото. Яма щ1зли да ме заплашватъ съ убийство. При това положение, азъ не се страху- вамъ отъ никакво убийство. Сега, по този въпросъ нЪма какво повече да се говори. Въ известни случаи, многото говорене не ползува чов-Ъка. Които слушатъ и нищо не знаятъ, тЪ требва да учатъ. ТЬ не требва да изпадатъ въ положението на ония, които, едва свършили два-три класа»
27 казватъ на тЬзи, които сж свършили универ- ситетъ, че нищо не знаятъ. Не, човекъ требва да бжде скроменъ. Има нЪкои, които сж свърщили университетъ, но още не разби- ратъ, какво нещо е координатна система. Подъ думата „координация ИЛИ съгласуване" се разбира физически или механически процесъ, който се извършва съзнанието на човека. Само въ съзнанието силите могатъ да се координиратъ. Координацията е законъ въ висшата математика и се разбира само отъ онези, които могатъ да четатъ по него. Който иска да се запознае съ този законъ, той требва да започне съ изучаването на небето: първо ще изучава планетите Юпитеръ, Са- турнъ, Уранъ, Нептунъ, а после ше дойде до Слънцето, Оттам ь ще отиде къмь Венера, Марсъ, Меркури, Земя и т. н. Следъ това ще премине и къмъ други слънчеви системи. Това значи координация. Само така човекъ ще разбере, че между всички планети, между всички слънца има пълна координация. Значи, между всички небесни тела има пълна координация, пълно съотношение. Отъ координацията на небето, човекъ ще разбере и координацията, която сжществува на земята. Ако н^кой житель отъ земята отиде на небето, на Венера, напримеръ, той требва коренно да се измени- Най-малкото той ще забележи, че пулсътъ на неговото сърце се е изменилъ. Питамъ: колко пжти въ минугата бие вашето сърце? Сърцето на човека бие 72 пжти на минутата. Обаче, ако отидете на.
28 Венера, тамъ сърцето ви ще бие два пжти по-бързо. Тамъ пулсътъ е по-ускоренъ. По пулса на човека, особено на младия, можете да разберете, какво е положението на неговото сърце, дали е влюбенъ, или не. Яко имате 16 годишна дъщеря, вие можете да разберете положението й по пулса на сърцето. Вечерь, когато спи, опитайте пулса й: ако бие нормално, 72 пжти въ минута, тя води редовенъ животъ; ако пулсътъ й е ускоренъ, бие отъ 72—85 пжти въ минута, тя е влюбена въ нЪкой непорядъченъ момъкъ. При туй положение, мнозина ще мислятъ, че това се дължи на никаква болесть и ще кажатъ, че тази мома има огънь, температура. Да, все нЪ- Какъвъ огънь е причинилъ усилване на пулса й, но този огънь е нареченъ „огънь на любовьта". Когато човекъ изгуби любовьта си, пулсътъ му се намалява, и гой слиза въ по-гжста материя. Това сж елементарни работи, но за онЪзи, които не ги разбиратъ, тЪ предста- вятъ ц-Ьла наука. НапримЪръ, требва да се знае още, че между мисъльта на човЪка и пулса на сърцето има известно съотношение. ЧовЪкъ требва да наблюдава, какви вълни се образуватъ при биенето на сърцето въ зависимость отъ неговитЪ мисли. Той тр-Ьбва да наблюдава, какво въздействие указватъ върху сърцето свЪтлигЪ, възвишените мисли и какво — низшигк Пулсътъ, изразенъ графически на фиг. 2 представя отклонение на мисъльта отъ правата й посока. ВсЪко отклонение на мисъльта отъ правата й посока пред
29 извиква известно отклонение и въ движе- нието на сърцето. Когато мисьльта на човека срещне го- лямо противодействие, това противодействие се отразява и на сърцето: като че н"Ькакъвъ ножъ прерязва сърцето, или като че нЪкаква оловена топка пада върху него, и този човекъ моментално припада. За да не ставатъ тия припа- дъци, съзнанието на фиг_ 2. човека требва ца бжде будно, да е свързано съ разумния св^тъ, съ Бога. Като работятъ хармонично, тия разумни сжщества създаватъ около другите хора животъ на пъ- ленъ редъ и порядъкъ. Това значи да живее човекъ въ пълна координация съ Бога. Като говоря за гжстата материя, мога да ви дамъ признаците на слизането въ гжстата материя, но съмъ решилъ да не изнасямъ тия неща. Защо? Защото не можете още да манипули- рате съ тези знания и де кого срещнете, ще гледате, дали има такъвъ признакъ. Като сре- щнете човекъ съ такъвъ признакъ, ще каже- те: Азъ зная, какъвъ признакъ имашъ ти. Ко- гато имате предъ себе си знаковете плюсъ или минусъ, това показва, че сжщевременно вие имате напредъкъ. Понекога човекъ се усеща толкова отпадналъ духомъ, че не знае, какъ да се повдигне. За да се повдигне духа на човека, изисква се малко усилие отъ не-
30 гова страна. Това малко усилие е въ състояние да даде добри резултати. И тъй, като говоря тази вечерь, да не мислите, че искамъ да се примирите. Азъ из- ключвамъ примирението. Да се примирява чо- вЪкъ, това значи да губи времето си. СвЪ- тътъ нека се примирява. — Да подобримъ отношенията си. — НЪма какво да подобрявате отношенията си. — Да се учимъ тогава. — Никакво учение не ви тръбва. Какво разбирате като казвамъ, че не ви трЬбва никаква наука ? Защо не требва да се говори за учение? Защото, желанието на чов-Ька да учи идва още съ раждането му. Требва Ли следъ това да казва, че иска да учи? Въ този смисъль, азъ изключвамъ отъ васъ идеята да учите. Тазй идея требва да се постави другояче въ васъ: днесъ вие требва да търсите светлина, която да ви покаже красивигЬ, хубавитЪ нЪща въ свЪта. Ще изясня мисъльта си съ следния примЪръ. Представете си, че вие сте ученъ човЪкъ, искате да издирите нови н-Ьща, да направите никакви открития, но се намирате въ тъмна стая, безъ никаква св-Ьтлина. Азъ влизамъ въ стаята при васъ, запалвамъ св-Ьщьта си и започ- вамъ да ви развеждамъ: азъ вървя напредъ, вие — следъ мене. Въ случая, вие сте уче- никъ, азъ — професоръ. Обикаляме цЪлата стая и ви показва мъ хубави книги, скжпоцен- ни камъни и други забележителни нЪща. Вие гледате всичко това и се учите. Най-после, като разгледате всичко, каквото има въ стаята, излизаме вънъ. Вие сте доволни, и азъ
31 |,мъ доволенъ: вие сте доволни, че сте научили н-Ъщо; азъ съмъ доволенъ, че моята свЪщь е могла да услужи на единъ човЪкъ. Сега, тази вечерь азъ ви разхождамъ изъ стаята, св^тя ви съ моята свЪщь и ви моказвамъ ония нЪща, които могатъ да ви ползуватъ. Яко н-Ьмахъ свЪщь, съ която да осветя стаята, вие щ^хте да се лутате, да падате, да ставате, и въ края на краищата, единъ щ-Ьше да излезе вънъ съ пукната глава, цругъ — съ счупенъ кракъ, или съ счупена ржка и т. н. Когато нЪкои искатъ да придо- биятъ знания, казватъ: Искаме да напълните, да натъпчете главигЬ ни. — Язъ пъкъ на никого не искамъ да тъпча главата, нито да го уча. Язъ искамъ да растете. За тази цель, вие се нуждаете отъ почва, вода, въздухъ, светлина и топлина. Почвата ви е нужна, за да указва съпротивление на външната сила, а съ това и вие да закрепнете. Водата е нужна, за да усили движението ви. Възду- хътъ е нуженъ, за да раздухва огъня. Огъньтъ пъкъ е необходимъ, за да даде светлина и топлина на вашия животъ Питамъ: разбрахте ли значението на тЪ- зи кржгове? Яко сте уменъ човЪкъ, лесно ще ги разберете; ако сте глупавъ, нищо нЪ- ма да разберете. Каква е разликата между умния и глупавия чов-Ькъ? Умниятъ всЪкога се разтоваря, а глупавиятъ се товари. Единъ глупавъ човЪкъ пжтува презъ пустинята и води следъ себе си камила, натоварена съ голЪмъ багажъ — всичкото богатство на глупавия човекъ. Той срЪща единъ мждрецъ»
32 спира го и пита: Можешъ ли да ми кажешъ, колко години ще живЪе моята камила? — Яко я товаришъ малко, може да жив^е още 20 години Обаче, тъй както си я натоварилъ, ако туришъ на гърба и още една малка те- жесть, тя едва ли ще те изведе изъ пустинята Глупавиятъ човекъ продължава пжтя си и вижда на земята никаква ценна вещь, паднала отъ нЯкоя друга камила. Той взима тази вешь, туря я на гърба на камилата си и продължава да върви Едва направила няколко крачки, камилата се спънала и паднала мъртва на земята. Питамъ : имаше ли нужда да туря тази вещь на гърба на камилата ? Значи, последното ви желание може да счупи гърба на вашата камила. Щомъ счупи гърба на вашата камила, всичкото ви богатство остава въ пустинята. Това е една притча, а всички притчи сж ценни за чов-Ька, защото иматъ отношение до неговото съзнание. Не е въпросътъ, тр-Ьбва ли да бжде чов4,къ богатъ, или не тр-Ьбва. Добриятъ човекъ не може да бжде сиромахъ. Учениятъ човекъ не може да бжде невежа. Глупавиятъ човекъ е увеличилъ кржговет-Ь въ своя животъ до безконечность. Той има единъ милионъ лева и казва: Искамъ да имамъ два милиона. Има два милиона, иска да има три, четири, петь и повече милиона. Какво сж спечелили богаташите въ св-Ь- та ? Когато нЪкой желае големи богатства, каз- вамъ: не увеличавай желанията си! Който има много желания, или много неразрешени въпроси, той мяза на американски милиар-
33 деръ. Не е леко положението на тези милиардери. Защо? Защото на тЪхъ не може да се помага. Никжде въ Писанието не е казано да се помага на богатите, на грЪшнигЬ хора. Обаче, казано е да се помага на сиромасите, на праведните Грешните, богатите хора не сж за съжаление. Въ материално отношение гЬ сж умни хора, но вървятъ въ кривъ пжть. БогатитЪ хора служатъ за изкушение на бедните. Некой беденъ човекъ поглежда къмъ богатия и си мисли: Чудно нещо, този човекъ въ Бога не верва, никому добро не прави, а при това е богатъ! — Не правете сравнение помежду си. Щомъ намирате, че положението на богатия е завидно, станете като него. Колкото и да е слабъ, колкото и да нема мазнини, светията никога не би желалъ да смени положението си съ единъ угоенъ бан- керъ. Затова и на васъ казвамъ: Не се сравнявайте съ другите хора! Защо? Съ каквито се сравнявате, такива ставате. Когато правимъ аналогии, сравнения, ние имаме предъ видъ не- какъвъ образъ, отъ който може да се извлече известна поука. И Христосъ си е служилъ съ аналогии, съ сравнения, за да изрази не- каква идея. Напримеръ, Той казва : „Азъ съмъ лозата, вие — пржчките". Лозата подразбира възвишеното, благородното въ човека. Лозата символизира още законъ за самопожерт- вуване. Волътъ пъкъ символизира търпение. Търпението е качество на ангелите. Тъй щото, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една чърта на ангелъ, и зато- 3
34 ва се отнасяме съ благоговение къмъ това негово качество. Дойдемъ ли до отрицателните прояви на вола, напримЪръ, мушкането, ние имаме предъ видъ низшето проявление на вола. Сега, коя е основната мисъль въ лекцията ? За следния пжть направете резюме върху това, което говорихъ тази вечерь, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесохъ въ лекцията. Отъ това, което говорихъ, намирамъ, че сме стигнали до върха, повече не може да се пжту- ва. Яко речемъ да насилимъ положението, да туримъ още една скжпоценность на камилата, гърбътъ й ще се счупи. И затова, като се върнете дома си, разтоварете камилитЪ си, дайте имъ хубава храна, чиста вода, за да благодарятъ и да кажатъ: Слава Богу, че на- шигЬ господари ни нахраниха и напоиха до бре. Казвамъ: лайте почивка на камилитЪ си, отъ дългия пжть въ пустинята, поне за няколко деня, а следъ това пакъ ги натоварете.
*
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
*
33. Лекция отъ Учителя, държана на 11 май, 1927 г. София.
Общ Окултен Клас
11.05.1927 Сряда,
София
|
Начало
