Търси в Портала
Showing results for tags '~ съзерцания ~'.
9 резултата
-
...чета Толе и е чудесно да споделя, че ...музиката е един от начините, за достигане до чувството на единение, до усета за безкрайна радост, извираща в сърчицето... Защото когато слушам/е музика, ние "не я мислим", а директно `я преживяваме ~ ставаме едно с нея... Много пъти се шегувам, че композиторите сигурно живеят почти постоянно в нирвана творейки чрез докосване на струните на Битието... Което не е мисловност, а черпене от извора на вдъхновение... Ехкарт Толе ~ "Думата просветление извиква в съзнанието представата за някакво свръхчовешко постижение - и на егото му харесва да поддържа тази представа, но всъщност просветление просто вашето естествено състояние на почувствано единство с Битието. То е състояние на свързаност с нещо неизмеримо и нещо, което - почти парадоксално - сте по същество вие и въпреки това е много по-голямо от вас. То е да намериш истинската си природа отвъд името и формата." ...и бих допълнила да откриеш пространство/то, наситено с цвят...
-
„Само онзи, който чрез Любовта е станал знаещ, ще бъде освободен от Кръста на причината и следствието, към който го е приковало незнанието. Само любовта слага край на танца на преражданията.” из "Напевът на Вечността" от "Съдбата като шанс"
-
кога ми е хоро в сърчице заиграло и бяла кърпа повяла ~ душа на вятъра пристана тога Майчице, очи ми видяха Любовта коя струеше от небесата и как се раждаха душите и тихо им пеят и наричат звездите кога ми, Богородице Майко сърце в Любов затрептя пътят един към Сина е и се върви в тишина...
-
когато там се завърна усмивка в сърцето ще уханно цъфти открило покоя, който в пламък на свещица тук тихичко спи когато там се завърна през връхчета на млади филизи и избуяло в синьо небе еони назад ще мога да виждам през времето в цветно и очите на малко дете и древния танц на дванадесетте ще събера в букет от лято и огнения дъх в едно космично цяло и толкова близо е... танцувай мое малко сърчице...
-
и знам, че мога шепнейки стъпките да стигна отвъд по този нетленен и посипан с цветове от рози път върху крилете на фениксови птици, след молитва в храма на сърцето и цветни стъклописи и само едно неживяно тук ще оставя ~ пулса на копнежа ни по онази друга красота, която и след хиляди слънца не се забравя...
-
ухае на върби заплакали за пръв път, в унеса от люляци луна, бели бисери реди и твоето име понякога e с тях когато след възторга на слънчево опиянение и космични ветрове тихичко поседнеш до душата, помилваш я и целунеш онова видение, което в непреходното Слънцето съзря...
-
и много отвъд думите и телата се разлиства роза в тишината Слънцето пои я с нектара на роса от цветни мисли звездиците й пеят песни и галактическите вихри са сребърен вълшебен прах донесли и много отвъд, след грохота на гейзери в недрата просветва аурата на Земята и бели птици сплитат огнените нишки с маха на крилата устни целуват цигулки в сърчицата...
-
и тихия стон на напоени със сладост къпини, покапали по устните, с които целуваме цветовете~безвремие... когато извира мелодията на световете случвайки се едновременно тук и там, където струните на мислите композират на още неживяното линиите... рубини искрят по гривите на кентаврите, гравирайки със своя бяг тайната и руните отключващи портала между световете; бяла лотусова гръд разцъфтяла и жар на нестинарка - хоро заиграла, хлад от космични ветрове и синя вода от очите на Гея са даровете пред олтара на нова звезда притваряйки клепки ще видиш лъчите на Любовта...
-
Карамелени звънчета се стопяват в теменужения бриз от светулки, довели лунната лодчица до онзи бряг... Където докосваме с диханията си светлото трептящо чудо, наречено живот... и пулсът на сърчицето ни пише музика от звън, посипал благословение по крилцата на феите, рисуващи цветни балончета с чудеса... В едно от тях има детска усмивка, в друго е скрита капка прозрачна роса, а в трето пее неделно небе над нежното просветване на дъх, поет от ново дете...
