Търси в Портала
Showing results for tags '~ светулка ~'.
-
С дъха на юлско топло лято света отново ще изваят с копнежи бродират звездите в нощната доба грее светулчено ято по лунния мъх и дъбрава в шепот малинов и ехо на песен ябълков цвят се тихо заронва... Със синьо от дъгата и огнено перо на фениксова птица, с устрема на див жребец и ромона на ручей хладен, в абаносова усмивка на танцуваща жрица приижда Любовта, прелива и Слънце в сърцето изгрее... ...
-
Harp Angel~Josephine Wall когато брилянтите засветят в огледалото на мая когато струните усетят топлината и ръце, които ваят е постигане на безмерна простота в съвършенство на извиране и покоя на безмълвие където пее тишината и огряла е на единството зора
-
Гальовно целунах дъжда и в дъгите му от капки оцветих се първо в червеното се премених цвета на лавата втечнена в мене после в оранжа на дъга ~ като искриците от злато в тебе и жълтото от светлината на звезда в прохладно зеленото се втурнах чак до синевата на Безкрая плувах във виолета на хилядолистника битувах та в белота на красотата усмихна се Душата...
-
Божествена искра разлиства се в цвета на съвършена роза ръбчетата светлина нашепват бяла красота свещено цвете на Изида листенца безкрайното събрали ~ с полъх свобода изприда на тленното залеза приспива погалена от тишина допира безплътни устни Любовта и най~съкровено място засиява обляно от музика в съня на ангелите която се явява...
-
неизпепелено късче от душата ми остана закичено с цвете и към звездите с протегнати ръце сред сияние доведен е светилникът запален и топлина от извора прелива, трепти и просветлява над твоите събрани в смирение криле...
-
...ангелските дни, през които Любовта сърчицата напоява и донася утеха ~ тук на Земята толкова много съдби и толкова много животи пребродих и само във Вяра едничка покълнах когато отново се тленното в прах разпилява, Надежда за утре цвета на роза, с милувка оживява събирам в букет вихрогонните си мисли и най-нежни майчини молитви ~ и това ще занеса, когато с трепет у Дома се завърна...
-
Измечтах я тази космична, обсипана с низ от светулки и комети от огън Любов... измечтах я приласкавам я ...усещайки как приближава, зад ъгъла на това, което наричам съдба... също тъй, както от Слънце цвете пие, за да ухае в аромат и плоден клас, за да покълне ~ зрънце също тъй в лотус бял, потръпват чудеса сигурно и светът, така роден е ~ от една мечта... http://www.youtube.c...=watch_response
-
За най~нежната сила в света ~ Любовта преминава през всички светове отвъд носейки благост и майчина милувка цветът плод да завърже и тук да съгледа всяко човешко сърчице е път всеки пулс и всяко дихание, Майко ~ молитва са за Любовта...
-
Когато разбрах, че тя е дошла Любовта дъхът ми за миг замълча топли черешови устни под ябълков цвят наваляха ... сълзи по дома отново намерен, за който ангели пяха нова одежда и нови светове ~ Любовта ще извая...
-
"Heart Song" Обичам те, Живот! Обичам ви звезди, обичам те Космични ветре, прекланям чело пред мъдростта ти майко Вселена... В уханието на изгрева, когато пеят цветята и нозете ми стъпват в топлата милувка на лятото възторгът плисва като криле на реещи се птици, люляци цъфтят в косите ми с бялото и с копнежите си ваем светове, които отново се завръщат в цялото...
-
„И светлината в мрака свети, а мракът я не обзе” (Йоан, глава 1)
блог пост добави Milena в Лилиеви мисли
Държал ли си в ръцете си дъга... когато в теб оттекват древни звуци на мантри, отново от устни изпети, криле на ангели целуват тази Земя цели в сияние от звън излети и в ръцете ти изгрява седемцветна дъга; тук и сега Алфиола слънце разлиства миг красота ~ в музика прелива и в сърцето ти танцува светлина пулсът му рисува ...едно е всичко в Любовта... -
...за всички, които извират с Любовта в сърчицата си; които усещат хармонията на цветовете и формите и знаят, че ...всичко е Едно http://www.youtube.com/watch?v=TDUdT5z_CBU http://www.youtube.com/watch?v=TDUdT5z_CBU
-
и събирам световете в ръцете си по тъничките струйки нежност светлоносни се сбъдват мечтите до залеза приспиван от флейтите по нептуновосините стъпчици на феите помилвали съня ни с устните медени в онази градина, където японските чаени рози цъфтяха и рисуваха с ухание крилете ни ~ в очакване на изгрева стаени Обич моя, през тънкото було на сетивното летим до необятните звездни полета изпъстрени с макове~дихания небесни до кристалночистия извор на светлото притихнало в молитвата на сърчицето ни да е доброто в този свят изгряващият избор...
-
вода съм и шепна сребърните плитки на лунни магнолии затрептяли в сънна омая разцъфтяли земя съм и ухая на вишни тръпчиви попили от сладостта на земята сокове пили и благостта на недрата огън съм и светлосин е пламъкът на мисълта, диамантена роса по крилете на феникса ~ полетял след на тленното жарта етер в бденията и изгрева на зората; целуната от Слънцето се тихо разлиства душата...
-
Блещука чудо в изгрева на зората, чуден е и дъхът на мирта в небесата попили златно от звездичките по шала, загърнал Вселената чудо е да се любят дъгите в пулса на сърчицето ни ~ плуващо в песента на вълните, животворност и пируети в кехлибарения елей по ресниците, с които те галя; обич в храма на Любовта с мислите си в синьо паля...
-
слънчева усмивка и топлото в мен идващи с мисълта за Теб мънички прашинки светлина танцуващи безчет ронят по клавишите бадемов цвят и красота и ако Господи, някога отново в онзи златен град, където пеят дъги, се завърна нека живяното тук да остане ~ на утрото, на соления вкус на вълните и халите то да пристане там в роса на лотус бял да се превърна...
-
заедно можем да рисуваме Слънца потопили палитра в копнежите ни по онази, друга красота в душите ни ~ разцъфтяли, нежни цветя несетили дъхавия аромат на вятъра, а само пламтящите тайнства на причастие-огън; в тази мекота на клепките и цветна тишина отвън, извираща в молитвата и пулса на две сърца без сън...
-
Когато Венера отново своя ход обърне ще пием грозде от вините на лозата ще вкусваме топлата пита на утрото в магичния пристан на устните изгряла да зреят и наливат житата ни взели от Слънцето жълто и блясък ще любим небето с ресници ... до пясък.
-
"Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията, ще впрегнем в името на Бога енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човек ще открие огъня." Теяр дьо Шарден
-
Самодива по лунните нощи тихо вълшебства твори, всяко цвете с устни целува и по босите й стъпки росата вали та кога зората засвети и Слънчевия дъх с цветни пръстчета усети люляково да танцуват камбани в езерата и очите й - самодиви ириси сини... В мистичен звън на рубинено сърце пулсира огненият химн на небесата; сред медена градина на влюбени орхидеи самодивата остави свои сребърни крилата с тетива на лавандулово дихание девата прости се с кентаврите размятали гриви, рисуващи причастие да зрее в утробата й слънчевият плод на Любовта... отпила вечността...
-
и да пее Душата звънчета в Небето разлюляла тъй както чучулига е напролет запяла арфа със струни от свила време от ново разлива и четирилистна детелина след стъпките ми боси пониква
-
по слънчевите стъпки в тишината на утрото идва босонога Земята розово ухание й носят децата; синьото й е милувка, озарила лицата и Те търся във всяко дихание на пеперудената нежност, в благослова и опалово познание...
-
прозирни бели перли кротко се леят в устни коралови нежни майчина песен запели благост тихо капе в ефира прошумоляват крилата на ангел в зефира мисъл от слънчеви лъчи и моите крила заприда след последния дванадесети ирис ...с тях да си отида...
-
Да сбъдваме дъгите си вдъхнали живот от сакралния олтар на нетленния огън разлиствал лилиума, белия и листенцата на четирилистна детелина разлюлявайки върбите отвън... потапяйки пръсти в пулсираща причинност - едната, с древното име; зоват я ~ чиста невинност и Гея с нов венец и одежда да иде...