Търси в Портала

Чудя се дали в моя случай става дума за някакви детски страхове, които не съм преодолял напълно или за нещо нормално за хората? Когато бях на 7 години, с една възпитателка в детската градина си говорехме за различни мистични неща, в това число за духове. Разсъждавах на определени теми - да ги нарека духовни, които не са за възрастта ми. Започнах да сънувам кошмари. Майки ми ме води при една баячка, ползваща олово. От водата беше извадена фигура на човек с вдигната ръка: не знам причината да излезе това. Скачането на сън престана за години наред (по - нататък още веднъж бях заведен при баячка и чак след това този проблем изчезна почти на 100%). През повечето време, имам чувството, че въобще не се страхувам от тъмното (понякога се чувствам много добре), чат пат изпитвам лек страх. Обаче понякога се появява страх от тъмнината: страх да съм сам на тъмно навън, страх да гледам в тъмното в стаята ми (в изключително редки случаи се случва да усещам почти панически страх от тъмнината в двора ни, но както споменах - през голяма част от времето ми е добре и не се страхувам). Когато ме е шубе, страхът е свързан с това, че може изведнъж пред мен да се яви...дух, да видя дух (в съзнанието ми изникват образи на зловещи лица на духове). Чел съм немалко езотерика, слушал съм езотерика - смея да твърдя, че съм по - смел по отношение на духовете от повечето хора (поне така си мисля). Но сякаш не съм преодолял напълно детския ми панически страх от духове, който силен страх ме караше да тичам бясно от къщата до намиращия се в другия край на двора тоалетна, която ползвахме тогава, а после от тоалетната - обратно с бягане в къщата (спомням си една вечер, в която не смеех да изляза от тоалетната и чаках някой да слезе на двора, за да го сторя). Това, че от време на време изпитвам по - малък или голям страх от тъмнината навън/в стаята ми, страх че може да видя/да бъда нападнат от злонамерен дух, израз на непреодолян някогашен страх ли е или е нещо нормално за нас хората? Забелязал съм, че след определен тип филми, както и в дни, които съм по - изнервен и изпитвам страх по отношение на някакви битови неща, тогава и страхът ми от тъмното и от духове са появяват/засилват. Една вечер, преди години, нарочно изгасих лампата в стаята и около половин час се взирах в тъмните и кътчета, повтаряйки си някакви окуражителни думи с цел напълно да се справя със страха си от тъмното...(преживяването не ми беше особено приятно, но се насилих). Не успях напълно да се освободя от този страх - дори не знам дали е намалял. Чудя се, дали ако бях проявил упорство щях да постигна целта си? Имам предвид, да бях повторил упражнението няколко стотин пъти в последните години... Случвало се е по време на медитация в пълен мрак, да се чувствам комфортно. Усещанията ми по отношение на тъмнината варират. Страхът ми от духове, който по принцип не ме тормози, е по - голям от двата страха. Нормално ли е възрастен човек да изпитва някакъв страх, бил той и малък, по отношение на тъмното, когато не се намира в някаква непозната и опасна среда, а на своя територия така да се каже? Вие свободни ли сте на 100% от страховете, за които пиша? Може ли непреодолян в детството страх (от тъмно, от духове, от вампири и т.н....), да се трансформира в страхове от други неща, които не са в сферата на мистиката? Страхът от духове и от тъмното, да не би да са ни някакво праисторическо наследство? Ако като цяло, не усещаме да ни тормозят, трябва ли да правим опити да ги преодолеем напълно (например чрез взиране в тъмното или чрез посещаване на гробище нощно време - това последното звучи откачено, но е в стил "изправи се срещу страха си")?