Търси в Портала

Здравейте, Пиша ви с един сериозен проблем, който е обсебил мислите ми от дълго време. Преди три години се влюбих силно в едно момиче. Ухажвах я дълго, минах през много препятствия, за да съм с нея. Когато тръгнахме бях много щастлив. Тъкмо бях преживял изключително силен стрес на работното място - близо 7-8 месеца психически тормоз от колеги и ръководители, постоянно извънредни часове и пр. Затова бях щастлив, че поне що се отнася до любовта съм успял. След няколко месеца обаче в главата ми почнаха да идват въпроси. Започна се с натрапливи мисли дали тя е достатъчно красива. Нещо в лицето и почна да ми се набива на очи. Тя има строго лице, малко по-възрастна изглежда. Първоначално не обръщах внимание. Бях много влюбен в нея като човек. И все още съм. За първи път срещнах толкова добър, мил и всеотдаен човек. Постепенно тази натрапливост, че нещо не е наред с лицето и почна да се засилва. Появиха се и други колебания. Не ми харесваше как се облича, не ми харесваха (поне в началото) приятелките и. Всичко което тя казваше тълкувах по възможно най-лошия начин. Когато беше изнервена или просто уморена с дни предъвквах в главата си дали аз не съм направил нещо, за да я засегна.Тези мисли обаче бяха някак си нежелани. Чувствах се много щастлив с нея. Тя ми даваше много обич, нежност и подкрепа. Приемаше ме такъв какъвто съм. Изпаднах в тежка депресия. Няколко месеца бях като жив труп. Натрапливостите и безполезното анализиране се засилваха. На няколко пъти бях решил да скъсам с нея, за да се прекрати това напрежение, но когато заставах пред нея осъзнавах колко важна е за мен, и че ще направя грешка. Отидох на психиатър и започнах да пия лекарства. Отдавах натрапливите мисли на депресията и смятах, че като я излекувам те ще отминат. Постепенно натрапливостта, свързана с лицето и прерасна във фобия. Чувствах се тревожен около нея, изпитвах страх от лицето и и погледа и. Колебанията се превърнаха в безкраен кръг от мисли. Не можех да взема решение дали да продължа с връзката или да я прекратя. Колебанията бяха само от време на време - примерно за няколко дена в месеца, но все повече се засилваха. Можех с дни наред да предъвквам плюсове и минуси в нея. Иначе имахме и много хубави моменти, в които се чувствах щастлив. В хубавите моменти обаче се появи друга натрапливост. Както си я гушках и се бях разнежил изведнъж в главата ми идваха мисли, че ще я удуша. Това ми причиняваше огромен стрес и дискомфорт. Хубавото е, че тази идея отмина бързо. Първите няколко месеца ефектът от антидепресантите беше слаб. Бях унил, затворих се в себе си, не излизах, спрях да спортувам, отслабнах с 10 кила, спях само благодарение на приспивателните. Смених антидепресанта с по-силен и се почувствах добре. Депресията почна да отминава, отново се върна волята ми за живот. Натрапливостите обаче не спряха. Един ден през лятото докато бяхме заедно се разплаках от цялата тази тревожност и напрежение и и споделих, че имам страх от лицето и. Тя го прие изненадващо добре, остана с мен, каза ми че ме обича и че заедно ще го преодолеем. Изведнъж фобията отмина. Прекарахме най-щастливите си месеци заедно. Без натрапливости, без напрежение, само любов и нежност. Решихме да се изнесем да живеем заедно. И тогава колебанията се върнаха с пълна сила. Фобията е изчезнала, но се терзая дали е достатъчно красива, дали това е правилният човек. Най-малкото спречкване или спор (ние никога не сме се карали сериозно) ме хвърлят в нов цикъл на предъвкване, защо е казала това, защо е направила онова. Ако не знае нещо, което считам за факт от обща култура се дразня много и пак почват колебания. Става дума за изключително дребни неща. Станал съм много дребнав към нея, а тя не заслужбава това отношение. Последният месец нещата се влошиха още повече. Постоянно анализирам връзката в главата си, мисля си какво ще стане ако я прекратя или ако не я прекратя. И двете решения ми се струват неприемливи. Когато видя някое хубаво момиче по телевизията или гледам романтичен филм се чувствам нещастен. Страх ме е да се развивам като човек, защото тогава мога да срещна нещо по-добро и да я загубя, а много държа на нея. Знам че звучи абсурдно. Постоянно имам импулс да скъсам с нея, но това ми причинява болка. След него идва пък желание да остана с нея. Обсебен съм от мисли за връзката си и прекарва чассове наред мислейки за нея. Това ми пречи вече на работата, на самата ми връзка и на възможността ми да се отпусна и да се наслаждавам на живота. Страх ме е, че ако тя си тръгне никога няма да срещна толкова добър и обичлив човек. Чувствам се лош човек и неблагодарник, че не я оценявам напълно. Но и не искам да прекарам живота си с тези натрапливости и колебания. Прочетох че има ОКР свързано с взаимоотношенията и описаното в статията точно отговаряше на моито симптоми. Моля ви за помощ. Как да го преодолея?