Търси в Портала

Здравейте, Моята история е дълга, но ще се опитам да я синтезирам. Аз се занимавам с психология като любител и си имам психоложка, проблемът е, че тя е много строга и дори когато изпадна в кризи не ми обръща внимание. Така или иначе вече е запразнила и не може да ме види до след нова година. Аз обаче вчера изпаднах в една криза и не з нам как ще изчакам чак до тогава, да не говорим, че са и празници, а и ми предстои пътуване. Та... Напсоледък работя с майчината фигура, да отработя травми с майка ми, но всъщност с вътрешната ми майка. Бях на семейни констелации и се получи много добре, изплаках много неща, свързах се с майка си, почувствах се като преродена, като онова малко чисто дете, което бях преди. НО проблемът ми в психиката е някъде другаде и аз не мисля, че той е напълно разкрит. Януари месец ще се подложа на хипноза и се надявам да го закачим, но искам да попитам тук за мнения. Усещам, че детето в мен е застинало някъде между 2 и 6г. Както и съм имала травми като бебе, защото много съм боледувала до дестия си месец, дори и с опастност за живота си и съм била отделена от майка си докато често сме били в болници. Да не говорим , че не съм спирала да плача, докато не са ми открили проблема. Над това започнах работа скоро. Проблемът обаче е друг. Преди 20 години попаднах в една религиозна секта. Това преживяване ми остави такава травма, че целият ми живот се преобърна и още не може да си дойде не мястото. През работата си с психложката открих, че детето ми, което е било жадно за любов, (която не е получавана в къщи), лесно се е поддало на началните манипулации на сектата, и след това започна вменяването на страх , срам и вина. И точно това детенце, което още не е било развило критичното си мислене е станало жертва на тези техни лъжи. Защото години наред си мислех, как съм допуснала да ми промият мозъка до такава степен, и защо техните думи, които аз рационално осъзнавам като пълни глупости , всщност са достигнали до такава дълбочина в мен. Но сега разбрах. Това дете, което отиде да търсе там любов и приемане, (каквото те показват на повърхността), всъщност беше смачкано и унищожено от вина и срам, хиляди пъти в повече отколкото някога семейството ми го е причинявало. И аз съм приемала всичко БУКВАЛНО. Дали те са успели да ми стана някакъв тип майка или баща или съм интернализирала по такъв начин, не знам, но факт е, че това, което ми вкараха е много силен авторитет за мен. Минаха години, аз общо взето бързо се изнесох от сектата, но тя не се изнесе от мен И аз спрях да следвам каквито и да е религии, норми и догми, разбиаемо ,след това, което ми причиниха. Инересувах се от личностно израстване, просветление, но някак си не можех да осъществя тази връзка с вселената. Преди да отида в сектата си бях православна християнка, вярвах си в добрия татко бог, дори съвсем по детски и си ходех чат пат на църква. Това вътрешно усещане на спокойстви и сигурност,от някой или нещо по-голямо от теб ми даваше вътрешен мир, вяра, надежда и любов. Съответно това всичко се срина, тази опора изчезна. Изчетох много за вселената, но вече като нещо, което ни заобикала, но не и нещо, което ни обича и тази любов, на моя мил татко - приятел бог остана да ми липсва. Вече не вярвам в бог, изчетох доста книги по темата, за да се убедя. Говорят за вселенски разум, а някои дори говорят, че вселената просто случва нещата, тя не е разумно мислещо същество да ни прави планове, които ние да следваме. Всички тези неща ме накараха както да поема повече отговорност върху себе си, но така и да се чувствам някак си откъсната и сама. Тази любов и закрила на нещо висше, нещо голямо остана да ми липсва неимоверно много. Когато робаотихме с майката миналия петък, доста неща ми се изясниха и тръгнах напред, но вчера отново ме заля онази вълна, тя е дна опустошителна вълна, която аз оприличавам на изригващ вулкан и гореща лава залива вътрешното ми поле, след което както в едно опустошено от пожар поле, са останали тук таме по някое опожарено клонче. ТАка и аз чувствам своята вътрешна вселена. Всички чувства, емоции, всичко е опустошено и изпепелено. Не мога да мисля, да чувствам нито радост, нито болка нито нищо, в абсолютен ступор съм. Това се отключи след един от семинарите на сектата. Буквално се преобразих за еидн уикенд и от тогава животът ми вече не е същия. Това е нещо, което до такава степен ме мрази, до такава степен ме ненавижда, до такава степен е против мен, че то просто иска да ме унищожи. Помня как се появи това чувство, аз си втъплих едно нелепо обяснение, понеже нямах друго. Но всичко стана, когато една вечер присъствахме на така наречения екзорсизъм и някакво момиче го държаха на земята докато тя се гърчеше в нечовешки викове. За нас гледката беше смразяваща. А те ни казваха, че сега демонът излизал от нея и щял да си ходи в преизподнята, но ако някой от присъстващите видите ли, си бил отворил вратата на греха, той щял да влезе в него. И аз веднага си помислих това, защото... по-рано през деня, реших да споделя на пасторшата, че живея с приятеля си , а тя като викна , толкова беше възмутена, как съм можела да живея с момче и да правя секс преди брака. Знаела ли съм аз как съм отворила широко врата на граха? Каза ми още в понеделник да се изнасям от него и да отивам да живея при някой от църквата. Аз само си помислих, тая пък шматка, кви ги говори. И естествено реших, че няма да го направя. Проявих неподчинение както в къщи. Но след страшното изживяване с екзорсизма, това беше първото нещо, което ми мина през главата. И сега като се замисля, вината от това неподчинение още ме държи. И така, след този семинар аз станах неадекватна. Нямах обяснение какво се случва с мен. Не можех да мисля като себе си, всяка емоция, всяка мисъл бяха опустошавани от това чувство, че аз не съм в нормата им, че нямам право да изпитвам моите си радости и чувства, и съм наказана. Демонът влезе в мен. Наказана съм за неподчинението си. Тогава нямах друго обячнение освен демон, бях толкова изплашена, бях сама, бях в чужда държава, помощ от никъде. Не можех да си представя , че моята психика или част от мен може да ми причини нещо подобно. Чувствах го като чуждо тяло, борех се с него, но колкото повече се б орех, толкова по-силно ставаше то и ми изпиваше цялата енергия и аз ставах като парцал. Това е най-страшното чувство, к оето ме е заливало и аз от 20г живея с него. С годините се научих, че няма да умра от него, някак си го акомодирах в себе си, къде го подтисках, къде просто го влачех със себе си навсякъде. НО сякаш всичко, което правя е на въпреки, всичко е с мъка. Когато тръгна да се радвам то ме облива веднага и ме спъва, нещо като самосъботиране, но за абсолютно всичко. И аз се научих да бъда равна в емоциите си, да не се радвам, не мога да илзпитвам благодарност, това ми е голям проблем. КОлкото повече рационализирах нещата, толкова повече стъпвах на земята и не се страхувах толкова от това чувство, но то си пръстваше там, убивайки всяка радост в мен. И сега за първи път онзи ден направих пробив са тази констелация и вчера бях супер, мислех толкова трезво, бях себе си, бях онова детенце отпреди, свързана с мама. Естествено не се радвах много, защото тайничко се оглеждах да не изскочи пак някоя мисъл, която да ме погне. И така и стана. Замислих се, ами да, ето виж колко е целебна връзката с майката, колко цялостен те прави, колко любов. НО къде стоя аз във вселената. Нещо не мога да си намеря мястото в тази пуста вселелна. А аз я чувствам като другата ми майка, но тази по-висшата, която ми трябва да е до мен винаги, защото тя е непреходна и всемогъща и ми е много важно да е до мен. Моята майка е смъртна и аз мога да я загубя един ден. Между другото като дете имах доста голям такъв страх. И така, тази голямата майка исполинка, казвам къде е мо ята връзка с нея? Направих връзката с мама, но тази другата майка е много по-голям авторитет от моята. И си казвам, абе гледай си сега щастието с мама, но този въпрос ме гризе, не мога да се успокоя. Казвам си ама само така ли е щастието през връзката с мама? И после се замислих, ами тези деца, които нямат майки? Тази мисъл много ме разстрои и почти се разплака малкото ми дете вътре. Те кого или какво имат? И се почувствах толкова самотна и изоставена. И изведнъж видях тази вселена, тази майка (която може би отъждествявам като авторитет с този бог от църквата, защото и той беше много строгл, изискващ и жесток, наказващ) като еди исполин, енда далечна висока майка, която беше зстинала изправена с очи впреени в бъдещето, впререни напред, там където тя случва нещата, които са й толкова важни, и как тя не се наведе да чуе ,че имам нужда от нея, тя беше студена, безизразна, безчувствена, безкомпромисна. ТАзи майка аз не можех да съблзная, или да мнипулирам през любовта, тази майка не може да те утеши, и да ти гарантира, че всичко ще е наред, защото никой няма гаранции в живота, тази майка не дава гаранции и не играе по твоята свирка. И каквото и да правиш, и да си добър и лош, могат да те застигнат различни неща, там алгоритъм няма. И това ме прваи толкова нищожна и безпомощна, с енда майка ледена кралица, леко враждебна, защото очаквам от нея да оставаи важните си здължения да твори и да ми обръща внимание на мен, малката. Или аз са нагаждам по нейната свирка или духам супата. Чувствам, че връзката ми с нея е скъсана в слънчевия сплит, чувствам се прекъсната, фрагментирана, нецяла. Толкова ми трябва нейната любов, как да я накарам да слуша? И тук, моята майка, с която аз се сдобрих, тя е толкова малка, като мен, защото и тя има травмирано дете и аз й го виждам, и понякога май и аз съм й майка и на нея, а понякога не. И ние двете сма като едни малки прашинки пред могъщата вселена, така че моята майка не може да ме утеши. И това чувство на страх и изоставеност се превърна в това чувство на неприемане, на търсене на тази вселена(бог), авторитет, който ще ме направи щастлива и спокойна. Имам нужда да осъществя тази връзка с по-голямата майка. И да спра да чувствам тази враждебнос, че нещо не правя както трябва, че нещата не трябва да са така. Да чувствам подкрепата на вселената. Всъщност не знам какво трябва да направя. Тук търся вашето мнение на специалисти. На какво се дължи всичко това, какво трябва да отработя? Коя част от психиката ми дава накъсо? Искам да го отработя този проблем. Със сигурност той е свързан с майката, със сигурността и опората, която тя дава, говорим чисто за вътрешното усещане, защото след констелацията го усетих и то добре.