Търси в Портала

Здравейте, съфорумци Няколко дена съм се заровила в четене и размишления за личните граници и информацията, която споделяме с другите. Затова създадох тази тема: искам да чуя мнения, преживявания...затова как определяте личните си граници, как ги усещате(емоции, чувства), как ги отбранявате. Каква е вашата реакция/ последващи действия/, когато някой съсед, колега, роднина /който не чувате по 5+ години/, започва да задава въпроси от сорта на: откъде си, какво образование имаш, работиш ли и какво, колко получаваш, ако не работиш защо/при всяка среща питане започна ли работа/ къде ходиш, какво правиш с кой си делиш времето..... и списъкът може да бъде удължен още Ще споделя моето си виждане: До преди около 2-години, с всеки, който ме спре и попита всичко си казвах и да имах неприятни емоции и преживявания. Обаче, когато преди доста години, започнах да се развивам, да отстранявам криви убеждения стигнах и до областта наречена лични граници, изледвайки, я открих пропуски, които са ми осигурили не позитивни мисли и чувства...Едно от нещата да имам поведение тип "казвам всичко, което ме питат" е, че вярвах, ако не отговориш на всички въпроси хорски, ти си нелюбезен, невъзпитан....това са ми го повтаряли до откат вкъщи Смятате ли, че когато запазваш мълчание си нелюбезен, груб? Хората, които обикновено ме обстрелват с въпроси, са такива, които нямат някакво влияние и участие в моя живот, но срещам ежедневно или периодично, които казват, че питат "ей, така" аз на това му викам празно любопитство. Аз споделям определена информация /факти/ по интуиция /усет/, с някого мога да си кажа на 100%, но на друг съм много по-скромна в приказките или пълно мълчание. Бях чела, че чрез информацията, която споделяме с другите, те могат да създадат енергийни връзки без наше знание и участие. Вярвате ли в това твърдение? Имала съм моменти в които като се сетя за някого и започна да си мисля, че не съм го виждала и т.н толкова ми прималява, че чак усещам че се унасям на дрямка..Грубо ли ви се струва да кажеш на някого без коментар или да подминеш въпроса му с мълчание? Как поставяте такива хора на мястото им и как им показвате, че единствено ще се поздравявате?