Търси в Портала

От време на време темата с Исус Христос ме вълнува на талази, така съвсем неочаквано. Чувам тука хора да го определят като космическо съзнание. Това клишета ли са, не мога да разбера. Аджеба някой може ли да предостави примери, текстове, цитати и извадки върху какво се базира това твърдение за Исус Христос? От всичко , което пише за него в библията, той е бил леко ненормален сектант, който се е вживявал като спасител. Екхарт Толе го представя като един просветлен човек, макар че и в неговата книга не намерих конкретни доводи защо. Също така ще споделя някои есета, които мой приятел написа върху крилатите фрази на Христос. Поне той там се е аргументирал логически. Да обръщаме ли и другата буза? Една позната веднъж ми каза, че все пак, колкото и да съм хулел библията, колкото и противоречия да имало, все пак в нея били записани и някои мъдри слова. Тогава отвърнах, че много лъжи, за да бъдат по-лесно прокарани и възприети, ловко се омешват с истини и несвикналият да прави бърз критичен анализ, поглъща всичко. Но след това се замислих и реших да се опитам да намеря нещо мъдро в библията. Веднага се сетих за добре звучащата и приписвана на Исус мисъл за обръщането на другата буза. Веднага прозира доброто намерение по този начин да се пресече злото, да се прекъсне линията на ескалирането му, като търпящият насилие съзнателно се откаже от съответен силов отговор. Но само ако се загледаме малко по-задълбочено и веднага ще видим колко е подвеждащ, утопичен и по-скоро вреден е този съвет. Защото явно не се позната Закона на Информационната Достатъчност. В съвета когато ни ударят по едната буза да обърнем и другата само привидно има някаква логика и може да я търсим единствено в недоказаното предположение, че като позволиш на насилника да продължи да те насилва, той в един момент ще се стресне от липсата на съпротива и желание за възмездие и това ще го накара да спре да ти бие шамари. Да речем, че това би могло да се случи, но само тогава, когато насилникът е решил да удари само един шамар. Тогава липсата на ответен шамар може да го изненада до степен да се почувства виновен и гузен и крамолата да спре до там. Лошото обаче е, че това е само една и то твърде утопична възможност, докато другите аспекти на подобен казус са сериозно загърбени, което веднага превръща тази уж мъдра препоръка в опасно подвеждаща. Тъй като всичко се оставя на волята и съвестта на насилника, което никак не е разумно, а е наивно и освен това насърчава хората да бъдат жертви! Второ, веднага щом насилникът разбере или дори само се досети, че ние сляпо следваме тази препоръка и поради това няма нито да се отбраняваме, нито да търсим справедливост, то какво точно ще го спре да не продължи да издевателства над нас, над жена ни, над децата ни, над притежанията ни? Абсолютно нищо! Освен това в тази история не се споменава нищо за профилактиката и как да постъпваме така щото да не се превръщаме в жертви и да не се стига изобщо до биене на шамари по едната буза. И точно този съвет очевидно са последвали много жени, за да се стигне днес до сериозния проблем с домашното насилие. Защото я си представете, че реагираме твърдо и категорично още в момента на първите малки знаци на агресия – да речем повишаване на тон или при опит да ни отправят обидни или пренебрежителни квалификации. Дали ескалацията на насилието към нас ще продължи толкова лесно или ще се стигне до преговори и ясен регламент, защитаващ еднаквите права на всички участници? Абсурдът на този “мъдър“ съвет става още по-ясен, ако го преформулираме така: “Ако ви вземат ризата, дайте си и панталона!“ Или да посъветваме жените в същия дух: “Ако ви изнасилят вагинално, дайте му и анално!“ Или: “Когато те ударят по едната буза, обърни и другата. А когато те ударят и по нея, отвори си бузите и го поеми!“ Или пък както се оправдал един лицемерен поп, обвинен че е пребил някой: “Той ме удари по едната буза и аз обърнах другата, удари ме и по нея и аз скочих и го пребих, защото Христос не говори нищо за след това!“ Нито едно от най-популярните уж мъдри съвети в Библията не издържа критичния анализ: “Обичайте другите като самите себе си“ “Ако ви ударят по едната буза, обърнете и другата“ “Обичайте враговете си“ Защото са дадени от невеж човек, който не разбира човешката психология, но претендира, че е “духовен“ авторитет и резултатът е или произвеждане на лицемери, които имитират тяхното следване, или на невротици, които се побъркват от чувството за вина, че не могат да ги следват! Ето, точно по темата днес цитирам мисъл за деня на Беинса: Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел. (Беинса Дуно) Да обичаш себе си е чак на 3то място? Вие съгласни ли сте? Бог да те обича?? Че защо някакъв външен фактор трябва да те обича? Ето това води до подчинение и зависимости. И това виждам аз в думите на Исус Христос в библията. После трябва да обичаш ближния си?? И то преди себе си? Ами как ще обичаш някого или нещо изобщо преди да обичаш себе си? Значи всички други са по-важни от самия себе си? Аз виждам, че тука работата е много сбъркана. И настина започвам да мисля, че Христос не е разбирал любовта и не разбирам защо толкова припадат по него.

Какво е Христово съзнание?

ЗА ОСЪЗНАТОСТТА "Сега, с молитва за божествена благословия, започва изучаването на Йога. Йога е спирането на променливите състояния на съзнанието. Тогава наблюдателят пребивава в себе си, в покоя на своята същинска природа. Иначе наблюдателят се идентифицира с променливите състояния на съзнанието. Има пет такива състояния, повече или по-малко болезнени. Те са вярно знание, невярно знание, фантазия, сън и спомен. Вярното знание се получава чрез директно възприятие, логическо заключение и от словата на тези, които знаят (чрез свидетелство). Невярното знание е лъжливо разбиране, формирано от възприемането на едно нещо като различно от това, което всъщност е. Фантазията е идея, която има словесен израз, но няма съответстваща реалност. Сънят без сънища е състояние без мисли или осъзнатост. Споменът е извикването на минали впечатления, непроменени. Практиката и непривързаността са средствата, с които тези променливи състояния могат да бъдат обуздани. Практиката означава постоянни усилия да се достигне до стабилно състояние на покой. Когато практиката се извършва старателно и целенасочено, без прекъсване за дълъг период от време, тя става твърдо установена. Непривързаността е състояние на освободеност от желания към обекти, видими или невидими. Върховната непривързаност се бележи от преминаване отвъд елементите на природата (гуните) и познание на чистото съзнание (пуруша). Чрез практика и непривързаност се развиват тези четири вида последователно задълбочаваща се осъзнатост: анализ, синтез, блаженство и самосъзнание; в тези степени осъзнатостта (самадхи) има зърно (обект) и в тях наблюдателят и наблюдаемото са разделени. Друга, по-висша степен на самадхи е тази, в която няма описаните осъзнатости и единствено изникващите латентни отпечатъци на кармата (самскарите) нарушават чистотата на съзнанието. Това състояние може да доведе до преживявания на безтелесно съществуване или сливане с природата. Практиката трябва да се следва с вяра, увереност, ентусиазъм, памет и концентрация, за да се премине отвъд тази степен на осъзнатост. Целта е най-близо до тези, чието желание да я достигнат е най-горещо. Резултатите от практиката се различават, според вложените усилия. Или покоят на съзнанието може да бъде достигнат чрез дълбоко съзерцание и отдаване на Бог (Ишвара). Бог е съзидателна сила, обособено и същевременно универсално съзнание, пребиваващо във вечен покой, недокоснато от недостатъци или действия, и техните плодове. В Бог се съдържа зародишът на цялото знание за всичко. Бог е учителят на всички учители, бидейки неподвластен на времето. Той се представя във вибрацията на свещената мантра „Ом”. Мантрата „Ом” следва да бъде повтаряна с дълбоко разбиране на нейното значение. Тогава пречките по пътя към достигането на истинската същност изчезват.Тези пречки са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото. Освен тях, има още четири причини, които разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането. Настоятелното придържане към единствената истинска реалност предотвратява тези препятствия. Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок. Или умът става чист в състоянието на задържане на дъха след дълго издишване. Или умът може да стане спокоен чрез дълбоко съзерцание на природен обект. Или чрез съзерцаване на вътрешната светлина, която е отвъд тъгата. Или чрез размишления за живота на тези, които са надмогнали страстите. Или с помощта на извикването на преживяванията от сънищата, или на съня без сънища, в будно състояние. Или чрез медитиране върху приятен обект по желание. Така съзнанието придобива сила на проникване, която се простира от най-малките частици във вселената до най-големите. Когато променливите състояния са преодоляни, умът става подобен на прозрачен брилянт, в който реалността се отразява като в чисто огледало; тогава познаващият, познаваемото и актът на познание се сливат в процес, които се нарича самапати. Когато думата за един обект, нейното значение и идеята за този обект се смесват и заедно се превръщат в едно ново знание, това се нарича савитарка самапати. Когато паметта е пречистена, умът се освобождава от собствената си натура и само съзнанието блести в него, без да отразява външните обекти; това се нарича нирвитарка самапати. По същия начин се описва съзерцанието и на тънките (нематериалните) обекти, като такова с размишление или без; това са савичара и нирвичара самапати. И тънките обекти накрая губят своите характеристики. Тези видове самадхи са единствените, които имат зърно (обект). С овладяването на нирвичара самапати душата започва да сияе. Оттам започва висшата мъдрост, изпълнена с истина. Тази мъдрост е различна от мъдростта в книгите, защото тя е интуитивно познание. От нея се пораждат нови самскари (латентни отпечатъци на кармата), които отричат предишните остатъци от действия. Когато дори и тези самскари се разтворят, изгрява самадхи, в което няма зърно (нирбиджа самадхи) и наблюдателят пребивава в себе си. ЗА ПРАКТИКАТА Самодисциплина, учение и отдаване на Бог е практиката на Йога. Практиката на Йога намалява страданията и води до самадхи. Страданията са невежество, егоизъм (гордост), привързаност, омраза и страх от смъртта. Невежеството е плодородна почва за всички други страдания, независимо дали те са в състояние на възможност, отслабеност, прекъснатост или активност. Невежество означава да се приема преходното за вечно, нечистото за чисто, злото за добро и това, което не е себе си, за себе си. Егоизмът е идентифицирането на наблюдателя с неговото възприятие. Привързаността се поражда от изпитването на удоволствие. Омразата се поражда от изпитването на болка. Дори и за мъдрите е трудно да се откъснат от привързаността си към живота и да не се страхуват от смъртта. Страданията, когато са в тяхната тънка форма, намаляват в процеса на пътя към себе си. Гласът на страданията замлъква в медитацията. Страданията пораждат действия и последствията на тези действия биват преживявани в сегашния живот или в бъдещи животи. Докато коренът на тези действия съществува, негови плодове ще бъдат новите прераждания, животи и преживявания. Тези трите могат да носят радост или болка, в зависимост от това дали действията са били добродетелни или порочни. Мъдрият знае, че заради променливите състояния, елементите на природата (гуните) и латентните отпечатъци (самскарите), които се пораждат от тях, дори и приятните преживявания са обагрени с болка. Бъдещата болка може да бъде избегната. Сливането на наблюдателя (съзнанието) с наблюдаемото (материята) е причината за болката. Наблюдаемото, с неговите свойства на блясък, движение и стабилност, придадени му от гуните, също както и умът, сетивата и органите на действие, съществуват за насладата и освобождението на наблюдателя. Гуните, в различните си стадии, могат да бъдат неопределени или определени, с проява или без проява. Наблюдателят е чисто съзнание, но неговото познание зависи от това, с което познава. Наблюдаемото съществува единствено заради наблюдателя. За този, който е постигнал освобождение, връзката между двете губи реалността си, но тя продължава да съществува за другите. Съюзът между наблюдателя и наблюдаемото е наобходим, за да може наблюдателят да открие своята същинска природа. Невежеството е причината за този съюз. Когато невежеството изчезне, съюзът също изчезва и наблюдателят достига освобождение. Познанието, течащо като непрекъснат поток, е средството, което отстранява невежеството. Седем са стъпалата на това познание по пътя към мъдростта. Чрез прилежната практика на различните страни на Йога нечистото бива унищожено и светлината на мъдростта засиява с целия си блясък. Моралното поведение (яма), вътреличностното поведение (нияма), позите (асана), контролът върху дъха (пранаяма), отдръпването на сетивата (пратияхара), концентрацията (дхарана), медитацията (дхаяна) и дълбоката осъзнатост (самадхи) са осемте стъпала на Йога. Ненавреждането (ахимса), правдивостта, (сатя), некраденето (астея), целомъдрието (брахмачария) и неалчността (апариграха) съставляват яма. Яма е велико задължение, което важи за всеки, независимо от време, място и социална позиция. Чистотата (шауча), доволството (сантоша), аскетичната самодисциплина (тапас), учението (свадхяя) и отдаването на Бог (ишварапранидхана) съставляват нияма. Когато съмнения в изпълнението на яма и нияма запречат пътя, те трябва да бъдат посрещнати с осъзнаване. Тези съмнения пораждат насилие, пряко или непряко, те се причиняват от алчност, гняв и заблуда и донасят несвършващо страдание и невежество; противоположните мисли са техния лек. Пред лицето на този, който постоянства в ахимса (нанавреждането), спира всяка враждебност. Когато сатя (правдивостта) неотклонно се съблюдава, думите продобиват силата да се превръщат в реалност. Към този, който твърдо спазва астея (некраденето), потичат като река всички съкровища. От постоянството в брахмачария (целомъдрието) тялото получава мощ. Същността на живота се разкрива пред този, който се е освободил от алчността чрез апариграха (неалчността). Чистотата на ума и тялото води до нежелание за егоистични контакти с други хора. Също от чистотата (шауча) идват доброжелателност, добра концентрация, контрол над сетивата и способност за познание на своята същинска природа. Чрез сантоша (доволството) се получава безмерно щастие. В огъня на тапас (аскетичната самодисциплина) изгаря всичко нечисто, а тялото и сетивата придобиват сила. Чрез самопознанието и изучаването на свещените текстове (свадхяя) се постига общуване с желаното божество. Отдването на Бог (ишварапранидхана) води до съвършеното овладяване на самадхи. Асана (позите) е твърдост и стабилност на тялото, покой на ума и наслада в сърцето. С редовна практика, изпълнението на асана става леко, тялото в позите се отпуска, а умът се слива с безкрайността. Тогава противоположностите престават да бъдат пречка. След овладяването на асана следва да се практикува контролът върху вдишването, издишването и задържането на дъха (пранаяма). Пранаяма се състои от продължително вдишване, издишване и задържане, премерени и изпълнени с прецизност, според напредъка и способностите. В четвъртата степен на пранаяма вдишването и издишването са преодоляни и се случват без усилие. Тогава булото, закриващо светлината, изчезва. И умът става способен на концентрация (дхарана). В пратиахара сетивата и умът се отдръпват от външните обекти и се насочват навътре. Тогава идва господството над сетивата. ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО Способностите се получават по рождение или се постигат с помощта на треви, мантри, самодисциплина или самадхи. Пълноводният поток на съзидателната природна енергия причинява трансформациите в друго състояние. Добрите действия не предизвикват развитие, но отстраняват пречките по пътя му, също както фермерът отстранява камъните пред водата, напояваща нивите му. Много сътворени съзнания поражда чувството за индивидуалност. Техните дейности могат да са различни, но съзнанието, което ги управлява, е едно. От всички тези съзнания само роденото в медитация е освободено от влияния. Действията на напредналия не са нито черни, нито бели; действията на другите са черни, бели или смесени. Тези три вида действия оставят отпечатъци, които се проявяват при благоприятни условия, и в резултат създават нови и нови желания. Животът е един непрекъснат процес, макар че отделните животи са определени от класа, място и време; чрез нанарушимата връзка между памет и латентни отпечатъци (самскари) плодовете на действията могат да бъдат пренесени в следващ живот. Тези отпечатъци и породените от тях желания са безначални и могат да продължават вечно, защото вечно е желанието за живот. Самскарите се поддържат от причината и следствието - затова когато причината и следствието изчезнат, латентните отпечатъци също изчезват. Миналото и бъдещето се сливат в своята есенциална форма, въпреки че се различават по характеристиките си. Миналото и бъдещето могат да бъдат проявени или скрити и носят качествата на гуните. Единството в измененията определя основните свойства на обекта. Обектът е един, но се възприема по различен начин от различните съзнания, защото те го познават по разни пътища. Обектът не зависи от познанието за него; ако обектът остане неопознат, тогава какво би станало с него? Обектът бива познат или неопознат според настройката и очакванията на познаващото го съзнание. Променливите състояния на съзнанието са винаги известни на техния господар - чистото съзнание (пуруша) - поради неговата неизменяемост. Съзнанието не може да осветява само себе си, бидейки обект на възприятие. Двете не могат да бъдат познавани едновременно. Ако съзнанието можеше да познае друго съзнание, това би предизвикало безкрайна редица от познания и объркване на спомените. Неизменяемият наблюдател, приемайки форма, познава собствения си разум. Съзнанието, оцветено от наблюдателя и от наблюдаемото, става всепознаващо. Това съзнание, макар и изпълнено с безброй впечатления и желания, съществува за благото на друг, защото то е съединяващо. У този, който вижда различието, изчезват мислите за самия себе си. Тогава извисеното съзнание се устремява към освобождението (кайваля). Но дори и по този висок път има моменти на слабост, в които пак могат да изникнат самскари. Те следва да бъдат отстранявани по същия начин, както страданията. Върху изгубилия желание дори за своята собствена еволюция, намиращ се в непрекъснато различение, се излива ароматният дъжд на Облака на Добродетелта. С това страданията и кармата изчезват. И замърсяващите була, покриващи безкрайното знание, се вдигат; и вижда се, че малко е това, което следва да бъде познато. Тогава низът от последователните превръщания на гуните се прекратява, защото гуните са изпълнили целта си. С това последователността на моментите във времето също спира. Освобождението идва с четворното осъществяване на човека - чрез задълженията му, призванието, чувствеността и освобождението от светския живот- и с преминаването му отвъд гуните, които се връщат обратно към своя първоизточник; тогава съзнанието пребивава в своята същинска природа. Това е краят на Йога Сутра ЗА СИЛАТА Фиксирането на ума само върху един обект се нарича концентрация (дхарана). Непрекъснатият поток от внимание върху един обект се нарича медитация (дхаяна). В дълбока медитация само есенцията на обекта остава да свети в ума; дори и самосъзнанието изчезва в състоянието на самадхи. Практикуването на дхарана, дхаяна и самадхи заедно, върху един и същи обект и когато преминават последователно едно в друго, се нарича самяма (контрол). С овладяването на самяма изгрява светлината на висшата мъдрост. Самяма може да се прилага на различни нива. Тези три практики - дхарана, дхаяна и самадхи - са по-дълбоки и вътрешни преживявания от предишните пет стъпала на Йога. Но те са външни в сравнение със самадхи, в което няма зърно (нирбиджа самадхи). В тихите моменти между изникването и възспирането на самскарите се постига трансформацията на съзнанието чрез възспиране. Тогава потокът на спокойствието потича ненарушим. Разпръснатото внимание става еднопосочно и това е трансформацията на съзнанието към самадхи. После стихва и вълнението на мислите и еднопосочното внимание се обръща навътре. В тези три трансформации съзнанието преминава от състояние на потенциалност към състояния на извисеност и зенит, в които прониква отвъд видимото. Субстанцията се съдържа във всички неща, проявена или непроявена. Последователните промени предизвикват явни промени. Чрез самяма (контрол) върху трите трансформации идва познание за миналото и бъдещето. Думите, обектите и идеите се преплитат едни с други, но чрез самяма върху тяхното разделение се получава знание за всички езици. Чрез директно възприятие на самскарите се получава знание за предишни прераждания. Идва способността да се разбира това, което е в ума на другите. Чрез самяма върху тънкото тяло светлото излъчване от тялото се преустановява и се постига невидимост. Кармата може да зрее бързо или бавно; чрез самяма върху действията може да се узнае времето на смъртта посредством знамения. Чрез доброжелателство и други добродетели се постига морална и емоционална сила.Чрез самяма върху силата се постига физическата мощ на слон. Светлината на екстрасенсорното възприятие разкрива скрити неща, близки и далечни. Чрез самяма върху Слънцето се получава познание за световете. Чрез самяма върху Луната се получава познание за подредбата на звездите. Чрез самяма върху Полярната звезда може да се разбере движението на звездите и хода на съдбата. Чрез самяма върху пъпа се постига познание за устройството на човешкото тяло. Чрез самяма върху ямката на гърлото се побеждават гладът и жаждата. Чрез самяма върху канала на костенурката се постига стабилност. Чрез самяма върху коронната светлина на главата идват видения на учителите. Или всичко може да бъде познато чрез интуицията. Чрез самяма върху сърцето се придобива разбиране за ума. В опита субективният интелект и чистото съзнание (пуруша) изглеждат сляти, но чрез самяма върху това, което съществува заради себе си, се постига чисто знание за пуруша. От него идва свръхсетивното възприятие на слух, допир, зрение, обоняние и вкус.Тези свръхсетивни възприятия са пречки в самадхи, но изглеждат като сила пред света. Когато причините за плена се отслабят, освободеното съзнание е способно да влиза в тялото на друг човек. Чрез овладяване на енергията удана тялото може да не се докосва до вода, кал или тръни, а да се издига и левитира над тях. Чрез овладяване на енергията самана тялото заблестява като огън. Чрез самяма върху отношението между етер и звук се получава божествена способност за чуване. Чрез самяма върху отношението между тяло и етер, тялото става леко като памучна нишка и може да се придвижва с левитация. В безтелесното съществуване булото, закриващо светлината, изчезва. Чрез самяма върху големите и малките елементи на природата, техните свойства, взаимосвързаност и цел, се постига господство над тях. От това идват способности като способността за смаляване, съвършенство на тялото и устойчивост пред елементите на природата. Съвършенството на тялото се състои от красота, грация, сила и диамантена неразрушимост. Чрез самяма върху сливането между процеса на възприятие, аза и природата се постига господство върху сетивата. От това идва бързина на ума, независимост от сетивните възприятия и господство върху първопричината. Само този, който познае чистото съзнание, достига всемогъщество и всезнание. Когато зърното на плена се унищожи чрез липса на желание дори и за това, тогава идва освобождението (кайваля). Божествата ще поканят напредналия, но тяхната покана не бива да предизвиква у него доволна усмивка, защото така отново може да се събуди привързаността. Чрез самяма върху моментите и техния непрекъснат поток във времето се постига висшето познание.Това познание дава способност за различаване между обекти, които са неразличими по своя произход, качества или място.Яснотата за всички обекти, цялостна и неопосредствана, е висшето познание. Когато умът стане равен по чистота с чистото съзнание, настъпва освобождението (кайваля). " Превода е на Вероника Верай Следват коментари.

Каква е разликата между вяра и съзнание? Между това да вярваш в нещо и да си съзнателен за него разликата е огромна. Ако си осъзнат, няма нужда от вяра. Тогава знаеш, а не вярваш. Вярването в нещо е непотърсена истина. Духовното търсене е търсене на истината и изпитване на вярата. Вярно ли е това, в което вярвам? Истина ли е? Ако не е истина, защо да вярвам в него, ако е истина отново защо да вярвам в него - то Е, такова каквото е - независимо дали вярвам в него или не. Въпроса не е имаме ли достатъчно вяра. Въпроса е защо вярваме в точно определено нещо, а в друго не? За какво ни е вярата? За да можем да живеем ли? Но всичко това опира до нашето егоистично желание да живеем по-добър или не дай си боже вечен живот. За какво ни е да вярваме, че можем да бъдем по-добри или, че можем да направим другите по-добри? Защото не можем да приемем нещата такива каквито са, Бог такъв какъвто е, без да се надяваме на неговата милост знаейки, че той е милостив по презумпция. Търсенето на любовта в каквато и да е форма за получаване на собствена изгода, не е духовно търсене. Отдаването на всичката любов, която имаме е духовна практика и за нея не е необходима вяра.