Търси в Портала

Трудно ми беше да озаглавя тази тема, но прочитайки две статии много се разстроих и се замислих имаме ли право да съдим другите, както ние не бихме искали да бъдем съдени. Двете статии бяха за разкриване на големи групи педофили в Германия и Италия, които са действали организирано. Баща на 43, който е изнасилнвал 3 месечната си дъщеря и до 3тата й годинка я е изнасилил поне 79 пъти гласеше статията. Снимал я по телефона и я пращал в дарк нет. Цяла мрежа от такива изроди, които са се подкрепяли еидн други са си давали кураж да насилват деца, като са се убеждавали сами себе си, че това е в рамките на нормалното и дори със съгласието на детето. Измисляли са начини как да забалмосват детето да не се оплаква. Иззети са многобройни терабайти със подобни сцени на насилие. Детективите, които са гледали с часове подобни неща е трябало да потърсят психиатрична помощ. Другата групировка в Италия е била група , в която се е плащало да се вършат насилия в реално време над деца, като да се заливат с горещо олио и т.н. - по поръчка на клиента. И други подобни изродщини, които няма смисъл да описвам - схванхте идеята. Та се запитах, понеже онзи ден видях една снимка на ловец, който стоеше до убита мечка и гордо показваш мъртвата си плячка. Отдолу имаше един коментар на възмутен човек, който беше написал, след като божията съдност е различна от нашата, защо изобщо им дава души на такива? И аз се замислих. Какъв изверг трябва да си, за да малтретираш деца? Както сами се досещате, повечето от тези хора имат нормални професии и нормален живот. Та, какво са те? Луди? Продукт на обществото? Низки души, обладани от демони и тъмни сили? Какво са? И ако Бог ги е създал с някаква мисия и ги оставя да безчинстват, имаме ли ние парво да ги съдим? Нашата правосъдна система е различна, с оглед на това, да се запази обществото като единица и да има съжителство. Всъщност основно се замислих над въпроса, както ние се обичаме и приемаме и тъмните си страни, можем ли да приемем и тъмните страни на тези хора? Моята единствена реакция ще бъде да ги убия със собствените си ръце. Както и със сектата съм се питала много години, до къде стига тук тяхното разбиране и оневиняване. Те знаят, че вредят на някого, т.е правят го целенасочено. Знаят, че правят нещо лошо. Трябва ли въощбе да проявим разбиране и приемане? И тук веднага правя асоциацията със себе си. Когато аз постъпвам лошо трябва ли да проявя разбиране към себе си, или да се самобичувам? Защото понякога и аз искам да стъпквам хората и да става на моето и сега някак си се асоциирам с поведението на тези хора, което е нелепо. Но в такъв случай трябва ли да почнем да живеем според обществените норми и да не можем да бъдем себе си?