Търси в Портала

„Когато вече не сме в състояние да променим дадена ситуация, сме принудени да променим себе си.“ Виктор Франкъл За справянето с пр е нужна промяна. Някоя причина или комплекс от причини са довели психиката/нервната система до състояние, в което тя реагира по добре познатия ни начин - па, тревожност, сърцебиене, агорафобия... Първо трябва да сме наясно, че тази реакция на нервната система е добра за нас! Тя се проявява, за да ни покаже, да ни даде сигнал, че нещо не е наред и трябва да се вземат мерки; нещо да се промени, за да се защити цялото. Към цялото спадат физиката и психиката ни; чувства, мисли, органи, съзнание - всичко това изгражда нашето Аз. Съществува едно понятие „психосоматика”. Това е връзката между тялото и психиката. Едното винаги се отразява на другото - психичните проблеми водят до телесни симптоми, а телесните неразположения и заболявания - до промяна, изразена в нарушаване на психиката. Чрез пр и па ви се дава знак и възможност да промените живота си, за да навлезете в здрава хармония между тяло и дух. Да навлезете в хармония с вашите нужди. Не искайте да подтиснете симптомите! Не се надявайте симптомите да изчезнат от самосебе си! Щом веднъж те са вече проявени - или ще се проявят отново по същия начин, или ще изберат друг начин, с друга проява, за да ви накарат да обърнете внимание върху това, което ги е предизвикало. За да ви накарат да се промените. И така - нужна е промяна в досегашния ви начин на живот. Нека това не ви плаши! В процеса на промяна ще усещате сила и свобода, за които преди това не сте имали представа като усещания. Въпросът е какво и как да промените в живота си. Нервната система ви показва, че нещо трябва да се промени. Забравяте всичко останало и се концентрирате върху това - какво да променя, за да „си върна Живота обратно” и кое ме докара до това състояние. В този сайт и в книгата „Другото лице на паниката” Петя е дала нужните насоки за промяна. С тия редове аз ще се спра върху този неин цитат от „Другото лице на паниката”: „Често живеем чужд Живот.”. Някои с пр знаят кой или кои са проблемите им, водещи към бавно изтощаване на психиката. Други нямат представа или не са сигурни, а често знаем само част от личните си т.нар. „вътрешни конфликти”. ”Вътрешен конфликт” съществува тогава, когато нещо вътре в нас ни ”яде”; живеем с някакъв проблем, който за момента не успяваме да разрешим и преодолеем, а често дори не успяваме да си го изясним. С други думи казано, вътрешния конфликт е емоционален дискомфорт. Той е сблъсък между това, което желаем и това, което правим. Години наред живеем в този сблъсък, дори да е неосъзнат за нас. Години наред този сблъсък води до тревожност, нервност, подтискане на чувства, неудовлетворение от живота. Тия дни прочетох един пост в интернет по този повод: ”… да си разкъсван от вътрешни конфликти, които често са под прага на осъзнаването – т.е. не знаем между какво се разкъсваме, но това, което усещаме, е напрежение, безпокойство и обърканост. Например, конфликтът може да бъде между вярвания – от една страна смятаме, че трябва да сме толерантни и разбиращи към майка ни, която понякога буквално ни влудява, а от друга страна, много ни се иска да й кажем направо истината за начина, по който се чувстваме и мислим за нея. Така възниква конфликт между две противоположни желания – да си мил, разбиращ и прощаващ и това да изразиш своя гняв и неприемане открито. В поведението си се люшкаме между полюсите на милото, но неискрено общуване и нараняващата искреност в изразяването на нашите истински чувства, но последвана от чувство за вина. И това продължава докато не разберем, че невротичният конфликт не може да бъде разрешен по този начин – тези двете алтернативи не са истинските алтернативи, между които да избираме, защото нито една от тях не ни помага да усетим вътрешния покой.” Камелия Хаджийска Сега вие сте в капана на паническото разстройство. Рядко излизате навън, а това ви дава време! Време, през което можете да погледнете на живота си като на кинолента, като наблюдател, който е спрял бясното ежедневие и поглежда върху случилото се до сега. Използвайте това време! Не в терзания и навлизане в ролята на „горката аз, какво ми се случи и докъде стигнах”, а в поглед към себе си и досегашния ви живот. Поискайте да разберете какво ви е докарало до това състояние, а след като разберете - пристъпете към промяната във вас. Наблюдавайте, размишлявайте, чувствайте. Върнете се назад от детството ви до сега. Спомнете си важните неща от живота ви и хората около вас. Не пренебрегвайте нито една мисъл, нито едно чувство, което се появи! Появата им никак не е случайна. И знайте, че промяната не изисква задължително да станете други, различни от това, което сте били досега. Промяната също може да бъде да се приемете такива, каквито сте! При мен появата на па бе предизвикана от житейска ситуация, но дълбоко в себе си знам, че тази ситуация просто бе черешката на тортата. Ако не бе тази ситуация, нещо друго щеше да разруши бента и да стигна пак до пр. Или още по-нежелания за мен вариант - да продължа цял живот да живея с илюзията, че живея. При мен имаше натрупване. Нездравословен начин на живот, алкохол, желание към всеки и всички да съм добра, пренебрегвайки нуждата да съм добра към себе си, и още, и още.... Основното за хората с пр е неудовлетворението. Всъщност неудовлетворението е началото, което води до па и пр. Неудовлетворение от живота си, от себе си, от отношенията си. То може да е ясно осмислено, но може и да е подтиснато и неосъзнато. Хората се опитват да избягат от него чрез алкохол, честа смяна на сексуалния партньор, дрога. Но неудовлетворението остава и преминава в тревожност, а тревожността - в паническо разстройство. Доста четох и търсих в себе си и интернет причината за пр. Достигнах до извода, че не само при мен, а при повечето хора пр е свързано с отношенията родител/и-дете. Когато сме малки, нашият модел за поведение са родителите. При мен се е получило така, че въпреки явното ми и крайно неодобрение към характера на родителя, аз съм възприела точно неговия модел на поведение. С израстването си не съм успяла да се освободя и да премахна тази тежест - тежестта да действам по начин, който не харесвам; да мисля по начин, който в мен предизвиква силно негодувание; да се държа пред хората с маската на родителя, чието поведение съм разбрала, че все пак е печелившо, колкото и да е фалшиво. Не съм успяла да се освободя от живеенето на чужд живот - живота на по-властния ми родител. Всичко, което не ми харесва и не ми е присъщо - аз съм възприела като начин на живот в детските ми години и така е продължило дълги години напред. Как да бъда удовлетворена от живота си и себе си с този вътрешен дискомфорт? ”Генеограмата е диагностичен инструмент, който чрез графично изобразяване на семейни характеристики дава възможност да се правят хипотези как поведенчески и емоционални „модели”, несъзнавано усвоени от рода и родителите, влияят на развитието на всеки индивид.” При всеки от вас малко или много има усвоени от родителя модели. Открийте ги и преценете дали те отговарят на вашата същност или не. Дали те ви помагат, или ви тежат и създават напрежение във вас. От сърце ви препоръчвам да работите с психотерапевт! Радва ме, че от години в България вече има достатъчно добри психотерапевти! Аз стигнах до услугите на такъв едва преди месеци - години след като па за мен вече не са на дневен ред. Съжалявам, че не направих това по-рано. Защото някои свои черти и характеристики човек прикрива от самия себе си и само с насочващи въпроси от вън, от друг човек, може да стигне до дълбоките депа на своята същност. Изберете един психотерапевт, с който да ви е приятно да общувате и задължително, който не ви насочва към антидепресанти след като чуе, че имате па! За тия, които не са от София и им е трудно да намерят в града си психотерапевт - могат да използват услугите на друг по скайп примерно, или по ел.поща. Има достатъчно сайтове на психотерапевти в интернет. И ви моля, бъдете напълно откровени с психотерапевта си! Ако не сте - само ще загубите време и пари. Бъдете честни и със себе си, в противен случай няма да се получи нищо. Не искайте от себе си да бъдете други. Още от малки са ни възпитавали да бъдем по-добри, по-послушни, да се учим добре, да не протестираме, да бъдем такива и онакива. В повечето от нас възпитанието е довело до желание да сме идеални, перфектни. Впоследствие това желание и стремежа то да бъде постигнато, са ни карали сами себе си да насилваме или заблуждаваме в желанието да отговорим на изискваното от нас. Да пренебрегваме желанията и емоциите си, за да отговаряме на чуждите нужди и желания; да запазим маската, която слагаме пред хората, за да бъдем приети и одобрени от тях. Аз се оказах от хората, които не познават добре себе си. Човешкото егое доста коварно. То ни подлага всякакви капани, за да прикрие себе си и да ни кара да мислим, че това, което правим е най-доброто. Късметът ми бе, че по едно и също време срещнах човек, който е голям майстор по изграждане на психопортрети и малко след това започнах сеанси при психотерапевтка. До такава степен не се познавах и се самозаблуждавах през годините, че в началото отричах всичко, което чувах за себе си от човека, който срещнах. Той ми казваше директно, че аз съм податлива на чуждо влияние и мнение. Че имам нужда от хорското одобрение и по тази причина живея за мнението на хората, в желание да се харесам на хората. Казваше ми, че желанието да бъда добра в очите на тия около мен е водещо и определя това, което правя, говоря и мисля. Че избягвам конфликти, за да не се почувствам лош човек и т.н. Отричах. Почти всичко отричах, защото бях убедена в обратното. Мислех си, че този човек греши. Колкото добри чувства да имам към него, смятах, че преценката му за мен е грешна. След началото на сеансите ми при специалист обаче колелото се завъртя с пълна сила. Психотерапевтката ми не ми даваше готови сентенции за мен и моите черти на характера. Само ми задаваше въпроси. Въпроси, чиито отговори потвърждаваха оценката за мен, която вече бях чула от въпросния човек. Вече не можех да отрека. Веднъж по време на сеанс, психотерапевтката ми каза да си представя известна картина на художник. Тази, която ми хрумне на момента.Представих си една. След което последва въпрос: „Какво има в долния ляв ъгъл на картината?”. „О, не знам” - отговорих. „Добре, кажи ми какво има в който и да е от ъглите на картината” Не знаех, знаех само в центъра на картината какво е - това се бе запечатало в съзнанието и паметта ми. Дори нямах спомен дали изобщо съм виждала някога какво има по ъглите... Тогава тя ми каза: „Това е, Тони, живота и всяка ситуация в него. Трябва да успяваш да видиш цялата картина, не само част от нея.” Оттогава се опитвам да го правя. И съветвам всеки от вас да се опитва да го направи. Специално за пр имате нужда от детайлите! Аз победих па, но не съм приключила работата си по промяната в мен. Един от най-големите ми и с години продължили спорове с майка ми са на тема „какво ще кажат хората”. Това за майка ми е пътеводител в живота. Откакто се помня аз реагирам крайно против тази фраза и начин на мислене. Докато по време на един сеанс при психотерапевтката ми не разбрах, че без да знам, без да си давам сметка, с годините съм живяла точно по този начин. Живяла съм за хорското мнение, за обществената оценка за мен. Разбрах още нещо за себе си. Че имам големи задръжки да изразя агресията си, гнева си, яда си. Тая ги в себе си и това ми се отплаща по подобаващ начин - срещу мен.Толкова много, толкова дълги години за да не нараня някой, съм наранявала себе си. Не само това. С неизказаното ми несъгласие или неодобрение аз съм лъгала и себе си, и хората около мен. Живяла съм подтискайки себе си и заблуждавайки другите. Живяла съм чужд живот. Преди заключителната част искам да ви обърна внимание на един липсващ компонент при много хора - липсата на смисъл в живота. Има един термин ”логотерапия”. Според създателя на логотерапията „търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот и когато тя не е задоволена, човек страда. В един от линковете, които ще публикувам накрая, той се убеждава в силата на смисъла по времето на концентрационните лагери. Когато всички са били поставени при еднакви условия, но са оцелели тия, които са имали смисъл в живота си, смисъл да искат да оцелеят. Открийте своя смисъл! Имате нужда от такъв не само за справянето с пр, а и за цялото ви движение напред! Ето изводите, до които достигнах: За да съм наблюдателна и да забелязвам всяка част от „картината” - първо трябва да съм честна към себе си. Второто изискване е да следя какво правя, казвам, пиша, мисля; защо точно това и КАКВО ИЗПИТВАМ докато го правя. Същите въпроси си задавам и за хората около мен дори да са ми просто колеги. Това ми помага да разбера защо те говорят или действат по определен начин, което малко или много засяга и мен. Третото изискване е първите две да станат ежедневие, а нали първата крачка е половината пътуване, струва ми се, че лесно става автоматичен навик при условие, че не се успокоявам прекалено със свършена работа. И последно: Действие към промяна. „Значи съм зависима от одобрение! Кога е станало това, по какви причини? Някой ме е кодирал с „какво ще кажат хората”. Сега задачата е да махна този код от себе си. Как да направя това?”... (Или при някой от моето обкръжение: Той постъпва и говори така, защото изпитва нужда от моето одобрение; има нужда от това и онова.) Припомням ви, че промяната може да бъде наистина промяна в досегашното ви поведение и начин на живот, а може и да е само да се приемете такива, каквито сте, което също е промяна, при това съществена! Нещо, което ще ви бъде от помощ за промяната: Човек има пет основни потребности. Ще ги изредя, а всеки от вас, който има желание – нека прецени кои от тях при него са задоволени и до каква степен. Имайте предвид, че колкото повече е задоволена ВСЯКА една от тях – толкова вие сте по-близо до здравето и хармонията, от които имате нужда. Опитайте да си доставите тия потребности, които с годините сте пренебрегнали, за да достигнете до задоволяване от живота си. 1. „Принадлежност” е да си част от някаква група. Ние - хората, живеем в общество. Имаме нужда и потребност да бъдем в някакъв социум, да принадлежим към някаква група. Може да бъде трудов колектив, група, свързана с хоби, политика, житейска философия или вярване... За нас е важно да се чувстваме част от социума, да имаме социална принадлежност. 2. „Утвърждаване” е потребността да получим одобрение, похвала от други хора - близки, колеги, началници, непознати... Всеки човек има тази потребност независимо дали и доколко я осъзнава. 3. „Храна” включва не само яденето и пиенето. Към „храна” спадат и духовните храни като четене на книги, гледане на филми, театрални постановки, оперети; слушане на музика; разходки сред природата... 4. „Физически контакт”. Всеки дори да не го съзнава има потребност от физически контакт - да докосне някой, да помилва или бъде помилван, дори по време на масаж има пак физически контакт... Всичко, свързано с физически контакт, което ви хрумне спада към тази потребност. (Забелязали ли сте, че има хора, които избягват да се здрависват, да бъдат докоснати със или без повод?) 5. „Секс”. Надявам се всички знаете, че сексът е нормална потребност. И накрая няколко реда за агресията и гнева. Принципно те са масово отричани като нежелани и нездравословни. Но по-нездравословно е тяхното подтискане. Не ги подтискайте. В психотерапията има т.нар. ”здравословна агресия”. Това е, когато човек ясно и открито заявява себе си, своите желания или нежелания, своето одобрение или неодобрение. Има литература по въпроса как да изразяваме себе си по тактичен начин. Защо има такава литература? Защото много хора също като мен в желанието си да не наранят не изказват това, което наистина мислят и чувстват. И по този начин живеят живот на неизразяване, живот на чуждите нужди и интереси, живот на себеигнориране. Опитвайте се да изразявате себе си въпреки риска да нараните някой. Опитвайте се да изразите себе си по начин, който по-малко ще нарани отсрещния човек, но и няма да ви направи безгласна част от ВАШИЯ живот. Ако човекът срещу вас не ви приеме като начин на мислене, не се чувствайте виновни! Това сте ВИЕ. Покажете и изявете себе си без предварителни сметки на кого ще се харесате или не. Автор: Антоанета Маринова Източници:Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица" http://espirited.com...8F%D1%82%D0%B0/ http://blog.seminari.bg/?p=11 http://espirited.com...1/#comment-2755 http://fspeid.com/in...1174&Itemid=105 книги: http://espirited.com...BD%D0%B1%D0%B5/

Можем ли да разглеждаме едно заболяване като наш приятел и лечител? Като един добър вълшебник, който обаче си служи с малко особени фокуси, за да ни накара да му обърнем внимание, защото има да ни каже нещо много важно. Опитайте се само за момент, докато четете тази статия да си представите, че вие притежавате чисто от внушението съзнание, че заболяванията са врагове, с които медицината се бори. Понякога побеждава, а друг път губи свещената война с болестите. Представете си, че вие никога не сте чували, че „заболяване” е нещо лошо, с което трябва да се борим. И ето аз се появявам пред вас, като „асистент-вълшебница” на фокусника наречен „паническо разтройство” /просто име, което вълшебника си е избрал и то не означава нищичко за вас/ и ви съобщавам, че той е ваш приятел. Вярно, че ви причинява ред неудобства: сърцебиене, световъртеж, задушаване, треперене, ужасен страх, паника, загуба на контрол и още ред други, но въпреки това аз твърдя, че той е ваш приятел. Нещо повече, възнамерявам и да ви го докажа. И ето ние седим в една стая с вълшебника „паническо разтройство”. А той, който при други обстоятелства е толкова смел и прави живота ви ужасен, сега просто се е скрил в единия ъгъл на стаята, изчервил се е и дори не поглежда към нас. Аз ви окуражавам да забележите колко е смутен и уплашен самият той и ви предлагам да го поканите да се приближи по-близо до нас. Каним го, а „паническото разтройство” се свива още по-уплашено в ъгъла. Ние с вас се смеем на този страхопъзльо, а той сякаш аха, аха и ще се разплаче. Смиляваме се и започваме нашия си разговор, така сякаш него го няма в стаята. В статията Трансформация на отрицателни емоции в здраве и жизненост говорихме за един подход, при който, когато усетим, че сме обхванати от отрицателни емоции, ние ги предизвикваме и се стремим да ги увеличим. Когато направим това те като по чудо изчезват. Опитайте да направите същото и с вълшебника „паническо разтройство”. Когато сте напълно спокойни, весели, радостни, опитайте да предизвикате паническа атака, ако се появят някакви леки симптоми за нейното настъпване /фокусника ни казва, че е с нас, обажда ни се, например започваме леко да треперим/, усилете тези симптоми, треперете повече, можете ли да се разтреперите толкова силно, че да изглежда сякаш танцувате из стаята? Ами потанцувайте, танца е трепет. Това, което е сигурно, че ще се случи, ако си направите този експеримент е, че фокусника ще се скрие в ъгъла на вашето съзнание и колкото повече се опитвате да го предизвикате да се появи, той толкова повече ще се свива, докато не заприлича на малка точица. Спомняте ли си как като малки деца, преди да станем с някой най-най-добри приятели първо трябваше да се сбием, да си поожулим колената и лактите, после да изядем и пердаха от родителите, за това, че се бием със съседските деца, като хулигани. И накрая след като всичко утихне да станем „приятели за цял живот с вчерашния враг”. Децата са мъдри, последвайте примера им. Предизвикайте паническото разтройство на двубой. До днес винаги той ви е побеждавал, сега вие се изправете пред него и му кажете: „Хей, я ми ела тука!” Какво мислите ще се случи? Няма да дойде! Но вие няма да спрете до тук, ще се приближите до този пакостник и ще се опитате да станете приятели, след като той отказва да влезе в битка. Бъдете нежни и внимателни с фокусника, защото както се вижда той е емоционален, чувствителен и много уплашен. Попитайте го какво иска да ви каже, какво не е наред, защо се появява винаги в най-неподходящия момент и ви хвърля в избора: „Бой или бягство.” Мълчалив е и срамежлив, нека аз неговата асистентка да говоря вместо него. Реакцията „бой или бягство” е динамика, това е динамична реакция, тя подтиква към движение, към действие. Което и да изберете – боя или бягството и в двата случая ще ви се наложи да се пораздвижите и то сериозно. Я да видим от колко време сте се заседели у дома, пред компютъра, в офиса или някъде другаде, където сте само статист, статист в собствения си живот? Природата, Вселената, не търпят статиката (от гръцкото στατός, „неподвижен”; състояние на покой в даден момент; противопоставяне на динамиката, движението, развитието). Ако обърнете внимание на Природата и на нейните закони ще забележите, че в нея кипи непрекъсната динамика, движение, развитие. Динамика е дял от класическата механика и се занимава и изучава причините за възникване на движението на материалните тела в зависимост от приложените върху тях сили или казано по друг начин, динамиката описва тяхното изменение под въздействието на сили. След като имаме тези две определения, които са част от закони, според които работи Природата, нека отново да се върнем на сприятеляването с фокусника „паническо разтройство”. Какво иска да ни каже той с тези панически атаки, които ни причинява? И които ни карат да избираме „бой или бягство”? Заменете тези две думи с думата „динамика”. Получава се „динамика или динамика". Ето че започваме да се сприятеляваме. "Здравей паническо разтройство, ти дойде, за да ми кажеш, че съм станал статист в собствения си живот. Не ти ме затваряш между тези четири стени, не ти ме караш да избягам от откритото пространство /обикновено клаустрофобията и агорафобията вървят ръка за ръка/. Аз станах статист, а ти се появи, за да замениш статиката с динамиката. В действителност ти ми помагаш да живея – активно, динамично и с цялата сила и страст, на които съм способен/а. Благодаря ти! Ти си моя най-добър приятел. „ Ето, че станахте приятели. Естествено никой не пожелава да се отърве от приятеля си веднага след като се е сдобил с него, а и фокусника няма да си тръгне току така. Напротив! Работата с новия ви другар тепърва предстои. А защо да не я наречем игра? Както вече казах Природата не търпи статиката, а нашите тела са умалени модели на Природата и работят по подобни на нейните механизми – принципи. Когато станахте статист в своя живот, вие подтиснахте Ци – жизнената енергия в организма. Ци обаче няма никакво намерение да си седи просто така и да не прави нищо, тя също така няма и къде да изчезне от вашето тяло. Обездвижването, отказа от излизане и разходки, спорт, катерене на планината, всичко това подтиска вашата Ци, жизненост, енергия. Когато твърде дълго една сила бива неизползвана, подтискана и затискана тя в един момент ще поиска своето. Енергията ще си пробие път и ще избухне в пълна степен. Как ще го направи? С някоя идваща в неподходящ момент и на неподходящо място паническа атака. Това е. Вашата Ци има важен ангажимент да ви държи живи и в динамично равновесие. И тя ще го направи въпреки вас. Подобно на земетресенията, които създават живота на нашата планета. Ако продължите да отказвате да се съобразите с Ци и с фокусника, паническите атаки ще продължават и продължават до момента, в който не решите да напуснете своята крайно неприятна роля на статист и не се включите активно в живота. Парадокс, но факт. Паническото разтройство ви подтиква към активни действия и активно участие в житейските събития. Избора дали да пиете лекарства, за подтискане на естествения лечебен процес в организма е ваш. Аз бих препоръчала спорт, йога, бойни изкуства, разходки, срещи с приятели и разбира се Nature therapy. Юлияна Шапкарова – консултант, природен терапевт Източник: http://www.sexnature.org/nature-therapy/panichesko-raztrojstvo-tvoyat-priyatel-i-lechitel.html

Преди известно време, уж съвсем случайно, но всъщност не толкова, тъй като в Живота случайности няма, попаднах на информация за така наречените „мудри”. Първоначално се почудих какво ли е това, но типично за мен не изневерих на любопитството си и се свързах с човека, който беше писал статията. Оказа се една от най-хубавите „случайности” в Живота ми, тъй като отсреща беше една пълна с енергия и Живот жена, на име Тамара Караколева. Тя ме плени с думите, Живота и вярата си! В биографията й има няколко заглавия на книги, но вниманието ми бе привлечено най-вече от последната й, а именно „Мудрите”. Предлагам на вниманието ви част от книгата. Не бих могла да ви спестя толкова много истини, а и вярвам, че мудрите наистина действат, така че защо просто не опитате?! „…СПОРЕД ХОЛИСТИЧНАТА МЕДИЦИНА ние се разболяваме, когато не сме „цели“, когато по етични или други съображения се отказваме от нещо в себе си и това нещо се превръща в нашата „тъмна половина“, която отблъскваме, с която не искаме да имаме нищо общо. Докато не приемем съществуването на тази тъмна половина (сянката) у себе си, докато не я интегрираме и не започнем да обичаме себе си с всичко добро и лошо, което сме, ние ще боледуваме. Изцелението всъщност се състои в отказа да играем роли, в избора да бъдем себе си. Ако трябва да се борим с нещо, това не е болестта, а собствените ни навици, които придобиваме, без дори да се замислим за тяхната съвместимост с реалните потребности и възможности на организма. Истината е, че рано или късно ние се отказваме от собствената си уникалност, принуждавайки се да свикнем с неща, които не са ни присъщи (храни, напитки, алкохол, цигари, наркотици, козметика, норми на поведение и пр.). Само за да заслужим нечие внимание или да получим одобрение, ние пренебрегваме настойчивите сигнали на тялото си, игнорирайки дори инстинктите си за оцеляване. Ние се разболяваме, когато се отказваме от себе си. Затова и пътят към здравето минава през връщането към себе си, към онова, което ни е заложено по рождение. Болестта идва, за да удовлетвори някаква потребност. С осъзнаването на изконното ни право на избор – здраве или болест, започва пътят към изцелението. Животът е комплексен, ние също. Имаме своите потребности и всяка една трябва да бъде задоволена, все едно какво твърди обществото, семейството, религиозната общност, медиите, професионалната среда, приятелите, мирогледът, традициите, обичаите и всичко, което влияе върху нас. Никой не отрича необходимостта от норми и правила; липсата на норми и правила прави животът в общността невъзможен. Ние се съпротивляваме, когато правилата и нормите са ни наложени, без дори да ни ги обяснят; когато възпитанието не е тръгнало от нашата уникалност, за да ни приобщи към нормите и правилата на общността, а когато ни е налагало тези норми и правила с цената на всичко и задължително – без да се съобразява с нашата уникалност. Човекът е изтъкан от взаимоотношения, включително (или най-вече) със самия себе си и дали ще се вслуша в себе си, или ще живее по правилата и рецептите на другите, решава единствено той. На староанглийски думата за здраве е „холи“ – цял. Холистичната медицина разглежда човека като органична цялост. Според нея, за да сме здрави, трябва в оптимална степен да удовлетворяваме всички свои потребности, да интегрираме в себе си всичко онова, от което сме се отказали в името на морала или мирогледа си. Според холистичната наука „здрав“ означава „цял“, но и „щастлив“. Не е достатъчно да не сме болни; необходимо е да сме щастливи. Да сте се разболявали макар и веднъж по време на щастие? А да сте оставали здрави по време на нещастие? Само дето няма универсална рецепта за щастие и всеки трябва да я открие сам, защото всеки от нас е единствен, неповторим, уникален и това прави пътя към щастието и благоденствието единствен, неповторим, уникален. Няма значение с какво ще започнем пътя си към изцелението: със здравословно хранене, гимнастика или нещо друго. Важното е постепенно да прибавяме още и още: дишане, мудри, визуализация, мантра (утвърждение), осъзнаване, осмисляне, избор на философия, музика, цветове, цветя, кристали, танци, релаксация, разходки, религия, вода, аромати, билки, масла, храна, спорт, изкуство и т. н., и т. н., за да задоволим колкото се може повече от своите потребности, защото всичко въздейства върху всичко и всичко се ползва от услугите на всичко. Коя философия на здравето ще приемем, решаваме само ние. По света има достатъчно техники за изцеление, от които всеки може да избере тази, която най-точно му приляга. Важното е да осъзнаем, че подходът към здравето е комплексен и че никой друг не може да направи това, което ние самите можем да направим за себе си. Другите (вкл. официалната медицина) могат само да ни подкрепят в нашия път към изцелението. Но пътя изминаваме ние. У човека генетично е заложена система за профилактика и самолечение. Мудрите са част от тази система, както инстинктите и безусловните ни рефлекси. Ето защо не са необходими никакви специални познания, за да се възползваме от тяхното бързо и ефективно действие. МУДРАТА е енергиен жест, а енергията е носител на информация. Дали осъзнаваме или не, когато правим определен лечебен жест, всъщност ние отправяме зов за помощ. Мудрите са превключватели на енергията. Достатъчно е да допрем пръсти и енергията сменя посоката си, преминавайки от един меридиан в друг, за да достигне нуждаещ се орган или система. Правим го непрекъснато. Несъзнателно „затискаме“ болката, щракаме и барабаним с пръсти, без да знаем защо, кръстосваме ръце и крака, „заключваме се“ срещу уроки… Достатъчно е да задържим допрени пръстите си по-дълго, за да протече енергията трайно в указаната от нас посока и да започне лечебен процес. ЖИВОТЪТ е комплексен, мудрата също, защото тя задейства жизнената енергия. Към движението на пръстите може да добавим дишане, визуализация, мантра (утвърждение), осъзнаване, осмисляне, избор на философия, музика, цветове, цветя, кристали, танци, релаксация, разходки, религия, вода, аромати, билки, масла, храна, спорт, изкуство и т.н., и т.н. Всичко въздейства върху всичко и всичко се ползва от услугите на всичко. ВСЯКА МУДРА влияе върху хода на жизнената енергия, а действието на жизнената енергия е комплексно, макар че ефектът й се проявява най-бързо на най-болното място. След това се усеща подобрение и на другите ни „нива”, защото мудрите преразпределят и хармонизират енергията в организма. ЗА УДОБСТВО човек дели всичко на нива: физическо, емоционално, ментално (умствено), духовно, душевно и пр. Бедата идва, когато забрави да събере в едно това, което е разделил. Нещо повече, ние съзнателно пречим на частите взаимно да се интегрират и да заработят като цялост, обявявайки едни нива за висши, други – за нисши, а понякога дори отричаме съществуването на едни или други нива. Нивото е едно, все едно на колко порции, пластове или етажи ще го разделим. Ние се разболяваме, когато престанем да бъдем цели, когато не забелязваме или отричаме част от себе си, когато по някакви причини разкъсваме или се откажем от собствената си цялост. В природата обаче няма важни и неважни неща; в нашия организъм – също. Няма нисши и висши клетки, нисши и висши функции: всичко е в служба на всички и всичко се ползва от услугите на всички. Природата ни е създала като органични цялости, в които всяка частица има своята уникална и жизненоважна роля. Моделът на разположените една в друга матрьошки – всяка завършена цялост, която се побира в по-голяма цялост и помества в себе си по-малка, илюстрира сравнително добре процеса, който е неограничен и в двете посоки, а началото и краят му отдавна са се слели в безкрайния кръговрат на живота, в който няма малко и голямо, важно и неважно, горе и долу, вътре и вън. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ заради кое „ниво“ ще изберем дадена мудра; тя въздейства едновременно навсякъде, защото нивото е едно: човекът е органична цялост от всичките си органи, системи, компоненти и „нива“. Опита ли се да раздели цялото, защото така му е по-удобно или по-лесно да го изучава и проумява, той всъщност се самоубива. Или поне наистина успява да се разболее. Свикнали сме да бъдем нечестни към себе си, да мислим едно, да говорим друго, а да правим трето и четвърто. Мудрите не се интересуват от нашия морал и мироглед. Всичко, което трябва да направим, ако наистина искаме да си помогнем, е да им позволим да си свършат работата и да включат собствените ни лечителски способности. Все едно е дали ще твърдим, че „такова животно няма“; мудрите действат…” Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица", из „Мудрите” на Тамара Караколева, http://ozdravey.alle.bg/

Излишъкът от инсулин намалява нивото на кръвната захар. Ако при диабета нивото на кръвната захар е високо, при хипогликемията е точно обратното – то е ниско. При хипогликемията се наблюдава концентрация на глюкозата в кръвта около 50 мг/%. Нормалното ниво на кръвната захар е между 880 до 110 мг/%. Мозъкът не може да функционира повече от три минути без глюкоза. Прекомерната употреба на захар предизвиква свръхусилие на панкреаса, черния дроб, надбъбречните жлези, свързани с регулацията на нивото на кръвната захар. Необходимостта от допълнително секретиране на инсулин е резултат от прекомерната употреба на рафинирани въглехидрати, която прави панкреаса свръхчувствителен към инсулиновата продукция в тялото. В резултат на това панкреасът освобождава повече инсулин от този, който е нужен. Хипогликемията често е предшественик на Паркинсоновата болест. Рафинираните храни предизвикват свръхстимулация на панкреаса. Един от симптомите на хипогликемията е постоянният „вълчи” глад, особено за тестени изделия и сладкиши. Начинът да се постигне нормално ниво на кръвната захар е свързан с изключването на тези храни, които предизвикват рязкото, но краткотрайно повишаване на кръвната захар – рафинираната захар и тестените изделия, които трябва да се заменят с изобилие от пресни плодове и зеленчуци. Бързото изразходване на кръвната захар често е резултат от ударния ефект на кафето, пушенето и пиенето. Повишаването по този механизъм /тестени изделия, захар, кафе, пушене/ е само временно, след което цикълът започва отново. Тялото няма специфични нужди от рафинирана захар, неговите нужди от глюкоза могат да бъдат задоволени с естествени въглехидрати. Д-р Джейн Хангерфорд от Калифорния твърди, че такива резки спадове в кръвната захар могат да отключат психопатологични синдроми като „биене на съпругата”, „тормоз над децата”, депресии, самоубийства. Пърженето нарушава естествения баланс на мазнините и разрушава лецитина, необходим за баланса на холестерола и други масти. Когато естествените телесни защити отслабнат в резултат от неправилни навици на живот и хранене, тогава всеки слаб орган може да бъде увреден. Най-слабото място винаги се уврежда първо. ПРИЧИНИТЕЛИ НА ХИПОГЛИКЕМИЯТА Кофеин и теоброминКофеинът и теоброминът, съдържащи се в шоколада, често се дават за пример като причина за хипогликемия. Друг симптом на хипогликемията се смята, че е множествената склероза. Развитието на това състояние може да бъде прекратено с диетични мерки – особено с витамини и микроелементи, които трябва да бъдат приемани в огромни дози. Употребата на много захар води до понижаване на нивото на кръвната захар.Основната причина за функционалната хипогликемия е прекомерната употреба на тестени изделия от рафинирано брашно и захари. Рафинираното брашно увеличава натоварването на панкреаса, като го свръхстимулира да секретира огромно количество инсулин, който намалява нивото на кръвната захар под нормалното. Това може да се причини от леки закуски или „празни калории”. Понятието „празни калории” включва храни като захар, бяло брашно, бял ориз, захарни изделия и алкохол. Тъй като „п разните калории” съдържат съвсем малко или съвсем не съдържат хранителни вещества, нито пък витамини В-комплекс, нужен за метаболизма, лангерхансовите острови на панкреаса, продуциращи инсулин са свръхстимулирани. Инсулинът поема глюкозата от кръвта и я вкарва в клетките. Това намалява глюкозата в кръвта, а мозъкът е особено чувствителен към наличието на глюкоза, от която е зависим по отношение на енергията. Той самият не складира глюкоза, но другите клетки на тялото могат, а освен това те получават енергия и от мазнините за разлика от мозъка, който не може. Чистата захар се храносмила много бързо, глюкозата, която се получава при разграждането й в организма се превръща в пируват, който от своя страна се разгражда до топлина, енерегия, вода и въглероден диоксид. Тиаминът /витамин В1/ е нужен за окислението на пирувата. Ако пируватът не получи достатъчно тиамин и други незаменими вещества, тогава се образува твърде много млечна киселина. Тя може да се получи и от недостатъчна секреция на хормони от надбъбречната жлеза. Скорбялата се превръща в тялото в захар по-бързо, отколкото пълнозърнестото брашно, и затова предизвиква по-голяма нужда от инсулин. В кръвта трябва да има подходящо ниво на кръвна захар, за да може да функционира правилно. Безспорно е, че свръхупотребата на сладкиши води до ниво на кръвната захар под нормата поради свръхпродукцията на инсулин. Това може да звучи противоречиво, но е реален факт. СЛЕДСТВИЯ ОТ ХИПОГЛИКЕМИЯТА Неспособност за ученеД-р П. Дан от Оукпарк, Илинойс, изследвал 144 деца, неспособни да учат, и открил, че 78 % от тях имат хипогликемия. Д-р Сидни Уолкър от Ла Йола, Калифорния, открива, че 44 от 48 деца, неспособни да учат, трудно концентриращи се и внезапно избухващи имат заболяване, свързано с нивото на кръвната захар. Той ги подлага на диета без захар и богата на плодове и зеленчуци. Почти всички от децата подобряват поведението си. Най-вероятно причината за проблема е, че децата обикновено преяждат със сладкиши. НеврозаПри изследване на 700 средно невротични хора 600 са били с хипогликемия. Потискане на мозъчната функция.Тъй като мозъкът се нуждае от глюкоза за попълване на енергийните си нужди, ниската кръвна захар отслабва всички мозъчни функции, което води до потискане на всички метаболитни процеси в тялото. Настинки Хората с ниска кръвна захар по-често изстиват и заболяват от грип. Те имат нужда от повече време за възстановяване от инфекцията. КАК ДА ЛЕКУВАМЕ НИСКАТА КРЪВНА ЗАХАР ДиетаПълнозърнестото жито, семената и ядките трябва да са в основата на диетата. Семената и ядките трябва да се ядат сурови. Житото трябва да се готви. Сготвеното жито се храносмила два пъти по-бавно от суровото. Това е важно, тъй като така хранителните вещества се освобождават по-бавно в кръвта. СолИзбягвайте солта, тъй като прекомерната употреба на сол причинява загуба на калий от кръвта, което води до намаляване на нивото на кръвната захар, докато натрият се задържа. УпражненияУпражненията са важна част от лечението на хипогликемията, тъй като физическата активност помага за контролирането на промените в нивото на кръвната захар. БилкиКоренът от глухарче има доказан ефект спрямо хипогликемията при експериментални животни. Той съдържа инулин, а и е концентриран извлек от диетични влакна, чиято въглехидратна структурна единица е фруктозата. Служи като буфер за нивото на кръвната захар, при което се избягват резки и остри промени в него. Ролята на лакрицата /женското биле, сладък корен/ е свързана с увеличаване на ефективността на надбъбречните хормони, особено ако ниската кръвна захар е резултат от проблеми с надбъбречните жлези. Това помага на болния да преодолее надбъбречната недостатъчност, която може да поддържа подходящ електролитен баланс в тъканите. Ефектът от женшена върху нивото на кръвната захар е индиректен резултат от ефекта му върху целия организъм. Всяко вещество, подобряващо като цяло здравето на ниво клетка, ще има положителен ефект върху ниското или високото ниво на кръвната захар. Плодовете на хвойната и коренчетата на глухарчето са изключителни ефективни. Витамини и минерали Витамините са нужни за обмяната на въглехидратите. Витамин В1 е абсолютно необходим за оползотворяването на енергията от храната. Това е причината, поради която човек може да се храни достатъчно, за да надебелее и изобщо да няма енергия. Рафинираните храни не съдържат много от нужните витамини и минерали. Те трябва да бъдат заменени. ЛецитинПомага за изгарянето на телесните мазнини, помага на тялото да оползотворява мастноразтворимите витамини A, D, E и К. Лецитинът не се съдържа в рафинираното олио. СоковеСвежите плодови и зеленчукови сокове също са от помощ. Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица""Божията рецепта" на Гюнтер Поулийн

Колкото и банално да звучи – позитивното мислене действително може да промени Живота ви. Предлагам на вашето внимание съкратен наръчник за Промяна на Живота: Приемете, че е възможно, вместо да си казвате, че не можете да се справите.Внимавайте и наблюдавайте непрекъснато своя вътрешен диалог. Вслушвайте се в своето тяло и емоции.Мачкайте негативните мисли както бихте направили с нахален комар.Заменете ги с позитивни мисли.Обичайте това, което вече имате.Бъдете благодарни за своя Живот и за даровете, които сте получили от него, за хората в него. Всеки ден, без изключение.Фокусирайте се върху това, което вече имате, а не върху това, което нямате.Не сравнявайте себе си с другите. Просто се вдъхновявайте от тях.Посрещайте критицизма елегантно. Но игнорирайте тези критици, които са негативно настроени към вас и живота по принцип.Виждайте лошите неща като благословия под прикритие.Виждайте провала като трамплин към успеха.Обградете се с позитивни хора.По-малко се оплаквайте, усмихвайте се повече. Представяйте си, че вече сте позитивен човек. Скоро след това ще се превърнете в този човек.Фокусирайте се върху този навик и пътят ви ще стане несравнимо по-лесен от преди.„Положителното отношение може да не реши всичките ви проблеми, но това ще предизвика достатъчно хора да го правят и точно затова си струва усилията.” – Херм Олбрайт Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Факт е, че паническото разстройство ни откъсва от социалния Живот и това ни кара да се страхуваме, че никога повече няма да имаме възможност да живеем „нормално”, да правим нещата, които „нормалните” хора правят. То се явява своеобразна бариера, която ни пречи да почувстваме вкуса на Живота. Отдалечаването ни от социалното общуване много скоро ни кара да се чувстваме като „диваци”, когато сме навън и в нас тихичко се прокрадва мисълта, че действително не сме добре. Че действително „нещо ни има” щом се държим така… „налудничаво”. Така, не след дълго, всички се озоваваме в „омагьосан кръг”, от който дълго време не можем да се избавим. Но как човек би могъл да се пребори с нещо толкова обсебващо и парализиращо каквото е паническото разстройство?! Как се променя характер, граден с години?! Откъде е добре да започне Промяната ни?! „… Истината е, че това ще е най-трудното нещо, което сте правили досега, но си струва. Няма да е лесно, нито ще е бързо. Този, който има търпение и е постоянен, той ще успее. Това е все едно да се учиш отново да ходиш, да учиш отново да мислиш, да говориш. Това е едно ново Начало. Един нов Живот….” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Зная, че всички сте чували или са ви казвали „Мисли позитивно!”, „Вярвай!”, но и аз като вас не можех да обясня, че е почти невъзможно да го направиш, когато си в лапите на пр. Трудно е човек да мисли позитивно, когато има постоянна тежест в главата и гърдите, сякаш всеки момент се движи по ръба на припадъка. Бързам да ви уверя, че тази ваша реакция е напълно нормална. На всекиму би било трудно да превключи на „позитивно мислене” в това състояние. За да започне човек да мисли позитивно са нужни време, търпение и постоянство. Можете да започнете от нещо малко, но изключително мощно, което ще помогне да задвижите процеса на позитивното мислене. Можете да започнете с редовното практикуване на „Благодарността”. Използвайте често думата „Благодаря!” „… Всеки път, когато имате възможност, не пропускайте да благодарите за всичко и на всички! Винаги и във всяка ситуация намирайте повод, за да кажете „Благодаря”! Научете се да благодарите и за най-дребното в деня си. Благодарността е важно условие, за да промените вашето емоционално състояние и нагласа. Когато се събудите сутрин не бързайте да ставате или пък да подреждате задачите за деня си в план. Първо благодарете! Благодарете за това, че сте живи. Благодарете за това, че сте здрави! За последното се сещаме само когато вече ни боли! За всичко се сещаме, но… често, когато е късно. Опитайте да прекъснете този грешен мисловен модел, който всички ние носим в себе си. Благодарете за това, че близките ви са до вас! Ценете Живота! Имаме толкова много причини да благодарим, че сме ЖИВИ! Как иначе бихме могли да се докоснем до любовта, до страстта, до приятелството, до изкуството във всичките му форми! Аз съм благодарна, че съм жива всеки ден, всяка секунда от своя ден. Открийте нещата в своя ден, за които сте благодарни - дори най-дребните. Ако желаете, записвайте ги и вечер ги препрочитайте. Това още повече ще засили мощната вибрация на думата „Благодаря”…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Научно е доказано, че практикуването на „Благодарността” променя химията в тялото ви в посока освобождаването на хормони, спомагащи тялото и ума ви да са по-спокойни. Чувствайте Благодарност в сърцето си всеки ден и това много скоро ще редуцира стреса, натрупал се във вас и ще предопредели пътя, който ще ви отведе до така желаната свобода. Намирайте всеки ден време, за да помислите за това, за което сте признателни в Живота си! Може да е за това, че имате добро семейство, приятели, уютен и топъл дом. Може да е за това, че слънцето грее навън… Просто намерете своята причина и не пропускайте да Благодарите ВСЕКИ ДЕН без изключение!!! Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Какво всъщност е позитивно мислене?! Всъщност то е нещо повече от мисли. То изисква не просто да мислим позитивно, но да говорим и да вършим нещата по позитивен начин. Без да правим тези три неща в комбинация, позитивното мислене не би могло да донесе ползите, които би могло всъщност да ни предостави. 7 основателни причини да мислим, говорим и да се държим позитивно Получавате това, което сте дали. Когато позитивни нотки изпълват думите, мислите и действията ви е много по-вероятно да ви се случат и позитивни неща в Живота.Ще се радвате на по-добро здраве. Позитивните хора са по-здрави и това е доказано научно. Още повече, хора, които все пак са се разболели имат по-големи шансове за бързо възстановяване.Ще се наслаждавате на духовен мир. Ще бъдете удивени от усещането за умиротворение, когато позитивното мислене стане ваша втора природа.Ще бъдете по-щастливи. Доказан факт е, че позитивно мислещите хора са по-щастливи от останалите, въпреки всичко, което им се случва.Ще станете по-добри в това, което вършите. Когато имате позитивна нагласа, умът ви ще функционира по-добре, което ще ви позволи да учите по-бързо и лесно. Хората ще обичат да бъдат около вас и ще се множат. Това е поради простата причина, че никой не обича да е в компанията на непрекъснато негативни хора. Усещането е като отрова, която се разпростира по цялото ви тяло. Позитивните хора са като лек за всичко и човек се вдъхновява от тяхното отношение и нагласа.Ще имате повече енергия. Позитивните хора са с доказано повече енергия, тъй като негативизма изсмуква много повече енергия от позитивизма.Как да се преборим с негативните мисли?! Борбата с негативните мисли и превръщането им в позитивни изисква концентрация и усилия. Нужно е да пречупим стария си навик – негативното мислене – и да формираме нов навик – позитивно мислене. Счита се, че са нужни 21 дена, за да пречупим или премахнем свой навик, така че защо не започнете да мислите позитивно още днес, за да се насладите на доброто в Живота ви, което ще ви донесе позитивното мислене! Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Да мислиш позитивно се оказва все по-трудно в днешното напрегнато ежедневие. Доказано е, че то ни прави не просто по-щастливи, но и по-здрави. Има направени проучвания, че хората, които гледат оптимистично на нещата от Живота се радват на по-дълъг и по-качествен такъв. Ако гледате на Живота по-често от тъмната му страна – може би следващите съвети ще ви помогнат да промените тази своя нагласа. Използвайте силата на смеха! Да забележи човек забавното в различни ситуации е безценно умение. Ако си позволиш да посрещнеш негативна ситуация и да я пропуснеш през себе си със смях това със сигурност ще редуцира стреса от нея и ще подпомогне по-бързото възстановяване. „… Усмихнете се на деня и ще видите, че и той ще ви отвърне с усмивка! Смехът укрепва имунната система, стимулира отделянето на хормоните на щастието и премахва стреса, страха и депресията. Давате ли си сметка колко е важен той – особено за нас?! Зная, че не ви е до смях, но се старайте да намирате причина да се посмеете, всеки ден, без изключение. Ако е нужно дори – стимулирайте смеха си изкуствено, като гледате смешен филм или четете вицове. Смехът също освобождава натрупалата се, излишна енергия в тялото ни, така че: Смейте се често и от сърце, и нещата ще тръгнат във вярната посока…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Подбирайте хората, с които се заобикаляте! Има голяма доза истина в приказката – кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажи ти какъв си. Ако прекарвате повече време с позитивно настроени хора – дори само това ще окаже влияние върху вашата собствена нагласа към Живота… Обратното, общувайки предимно с негативни хора бързо ще ви превърне като самите тях и ще ви отчае от Живота. Обръщайте повече внимание на своите мисли! Да правите това от време на време в деня си ще ви помогне да спрете евентуално зараждащо се негативно поведение и характер и да успеете да го замените с позитивизъм. Както казва Хенри Форд – „Ако мислите, че можете да направите нещо или пък че не можете да го направите, сте прави и в двата случая!”. Неведнъж е говорено за ползата от позитивното мислене и колко е важно то не само за качеството ни на Живот, но и за нашето собствено здраве. Живейте днес и сега! Негативните мисли ни завладяват обикновено, когато сме фокусирани върху миналото или пък се страхуваме от бъдещето. Когато се фокусираме върху настоящето ние освобождаваме своите мисли, което ни позволява да мислим по-ясно и да бъдем по-позитивни. Имайте вяра, че нещата се случват по най-добрия възможен начин за всички! Винаги очаквайте добро! Самата мисъл, че нещо може да се случи по възможно най-лошия сценарий създава големи предпоставки това да стане. Според Закона за привличането – това, което мислим е това, което ни се случва… „… Фокусирайте се върху Живота, който искате да имате, а не върху това, което нямате. Мислейки колко ви липсва „нормалния” Живот, не правите нищо друго, освен да се отдалечавате още повече от него. „Това, за което мислиш, се увеличава!” Уейн Дайър Перифразирано - ако мислиш за това, което ти липсва – то каквото ти липсва - ще ти липсва ОЩЕ ПОВЕЧЕ! Т.е.: Не бива да мислите непрекъснато за пристъпите на паника и как да се „отървете” от тях…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Използвайте често думата „Благодаря”! Умението да виждаме и в най-лошата ситуация нещо позитивно ни помага да излезем по-бързо и по-успешно от нея. Така че… Бъдете благодарни за това, което имате и не се оплаквайте какво ви липсва… „… Всеки път, когато имате възможност, не пропускайте да благодарите за всичко и на всички! Винаги и във всяка ситуация намирайте повод, за да кажете „Благодаря”! Научете се да благодарите и за най-дребното в деня си. Благодарността е важно условие, за да промените вашето емоционално състояние и нагласа. Когато се събудите сутрин не бързайте да ставате или пък да подреждате задачите за деня си в план. Първо благодарете! Благодарете за това, че сте живи. Благодарете за това, че сте здрави! За последното се сещаме само когато вече ни боли! За всичко се сещаме, но… често, когато е късно. Опитайте да прекъснете този грешен мисловен модел, който всички ние носим в себе си. Благодарете за това, че близките ви са до вас! Ценете Живота! Имаме толкова много причини да благодарим, че сме ЖИВИ! Как иначе бихме могли да се докоснем до любовта, до страстта, до приятелството, до изкуството във всичките му форми! Аз съм благодарна, че съм жива всеки ден, всяка секунда от своя ден. Открийте нещата в своя ден, за които сте благодарни - дори най-дребните. Ако желаете, записвайте ги и вечер ги препрочитайте. Това още повече ще засили мощната вибрация на думата „Благодаря”…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Правете редовно упражнения! В случай, че правите упражнения поне три пъти седмично вие бихте могли да повлияете върху стреса и да промените нагласата си към Живота. Със сигурност спортуването ще ви донесе много добро и позитивизъм, тъй като той освобождава ендорфини, които редуцират депресията. „…Спортът е идеалната „патерица”. Той ще позволи да изразходите необходимото количество „празна”, излишна енергия, а и да се чувствате тонизирани. Научно доказано е, че изразходването на енергия, води до понижаване на хормона адреналин, чиито високи нива в организма, както вече споменахме, водят до провокиране на пристъп на тревожност или паника. За съжаление, в нашия случай, се оказва доста трудно, дори невъзможно понякога, да посещаваме места, където има предимно непознати хора. Като начало можете да започнете с ходене. То е не само физическо натоварване, но и средство за отпускане и спокойствие. Съчетана с приятна компания, дългата разходка е незаменимо физическо упражнение. Изберете подходящ маршрут, където няма да се чувствате напрегнати и го направете. Старайте се да не пропускате ден без разходка!...” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Източник:Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Доказано е, че нашето тяло и съзнание реагира на всяка мисъл, която минава през ума ни. Качеството на мислите ни е определящо дотам, че от него до голяма степен зависи дали ще постигнем щастие, успех и лично израстване в Живота си. На ден през ума на човек минават повече от 60 000 мисли като повечето от тях са повтарящи се. Позитивните, изпълнените със щастие и надежда мисли освобождават хормони, които ни карат да се чувстваме добре, докато от друга страна, негативните, изпълнени с тревоги и яд освобождават съвсем различен тип хормони, които ни карат да се чувстваме нещастни, лоши и дори глупаво. За съжаление въздействието им не спира дотук. Когато негативните мисли вземат превес над позитивните в Живота ни, тогава те се трансформират в характер, който ни носи все повече неудачи и нещастия. Съществуват теории, а и медицината е доказала, че негативните мисли в действителност на по-късен етап се трансформират в болести. За да сме здрави и щастливи е нужно да тренираме мозъка си и да създадем и формираме отново своя мироглед и начин на мислене. Освободете се от всички мисли, които ви карат да се чувствате нещастни! Когато почувствате негативни мисли да обхващат ума и съзнанието ви, опитайте да помислите за нещо забавно, за нещо, което обичате да правите. Помислете за някого, когото обичате. Веднага сами ще усетите разликата между едното мислене и другото по реакцията, с която тялото ще ви отговори. Докато сме заети с някаква неприятна мисъл, обида, гняв или вина стомахът и дори сякаш сърцето ни е свито. Сякаш на тяхното място имаме не органи, а „камъни”. Когато помислим за някого, когото обичаме изведнъж сякаш „камъните”, които тежат на душата ни се стопяват. Става ни някак по-топло, леко… и свободно. Негативните мисли ни правят свои затворници. Държат ни здраво и колкото по-отдавна сме привикнали с тяхното присъствие в Живота си, толкова по-трудно е да се откажем от тях. Всъщност те са следствие на начина ни на Живот до момента. На начина ни на възприемане на Живота. Те са вследствие на възпитанието ни, на възпитанието на нашите родители, дори на нашите баби и дядовци. Но ние имаме избор да прекъснем тези грешни мисловни модели и да изградим себе си и за себе си нов, по-добър Живот! Когато се появи негативна мисъл на хоризонта опитайте да я замените с позитивна нагласа и настроение в самите себе си. Сменете вибрацията на настроението си! Намерете своя начин! Може да си пуснете музика, гледайте и четете за истории на хора, които са направили „чудеса” със своята воля и ВЯРА в себе си. Това освен да ви помогне да се почувствате по-добре на мига, ще подпомогне да имате по-ясна представа и визия за проблема, пред който сте изправени и ще повиши шанса да намерите по-бързо и добро решение за него. Казано научно, позитивните мисли ще създадат нови връзки и пътища във вашия ум и ако бъдат използвани по-често от негативните такива, те ще се развиват, разширяват и в крайна сметка ще изместят негативния ви мироглед и ще ви помогнат да получите това, което искате от Живота. Същото е както с пътя до някое място – колкото повече се използва, толкова по-ясно ще се очертава той, докато един ден не се превърне в път, който ще можем да следваме с лекота. Ако не използваме негативните връзки и пътища в ума си, те ще загубят своята сила и малко по малко ще започнат да избледняват. Ние самите със своите мисли, ум и съзнание сме отговорни за всичко, което ни се случва. От нас самите зависи колко добър можем да направим този Живот и изграждането на навика да мислим позитивно със сигурност би ни помогнало да постигнем желаните цели. „… Научно доказано е, че честота на позитивната мисъл е стотици по-силна от тази на негативната. Не е ли вълнуващо, че само една ваша позитивна мисъл ще обезсили стотиците негативни, които ви заливат отвсякъде?! Не е ли това добро начало?! Започнете своята Промяна още днес, още в този момент! Почувствайте страхотното усещане на удовлетвореност, че правите нещо за себе си – още сега! Мислете позитивно! За всеки човек, без изключение, се изисква време, търпение и практика, за да успее да заглуши гласовете на старите си мисловни модели, но все пак не забравяйте, че ТОВА, КОЕТО МИСЛИТЕ Е ТОВА, КОЕТО ВИ СЕ СЛУЧВА И ОЧАКВА. Старайте се всяка своя мисъл и усещане да формулирате в ума си с положителен знак. Не приемайте като провал избора си да не отидете в задимено кафене, пълно с хора. Приемете го като знак, че уважавате себе си и своето здраве…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Клуб на паникьорите в България

Когато паническото разстройство стане част от Живота ни, всички ние познаваме усещането за изолация и отдръпване от света, което изпълва съществото ни. Това бавно, но сигурно започва да ни кара да се чувстваме ненормални, неспособни на социален контакт. С времето нещата вместо да се оправят / с оглед на поговорката „Времето лекува всичко” / те всъщност се задълбочават. Дори, когато сме навън и на никой друг не му прави впечатление как ние се държим, в нас непрестанно се води вътрешен диалог, наподобяващ борба. „Дали забелязват, че съм нервна?!”, „Дали гласът ми звучи спокойно и равно?!”, „Дали отговорих задоволително на въпроса отпреди малко?!”. Дори по време на разговора с човека отсреща, този диалог не спира, което прави още по-трудна задачата да сме концентрирани. Много често, особено при важна среща, поради засилената дейност в мозъка ми и затруднената концентрация съм се страхувала, че ще ми се появят буквално „бели петна” в паметта и няма да знам какво сме говорили преди 5 минути. Или просто ще блокирам и няма да мога да продължа…, което още повече ще ме изложи… И стигаме отново до нашият голям страх: „Ще се изложа…”, „Какво ще си помислят хората…” Когато започнах това мое начинание – да напиша книгата и подготвя сайта, за да мога чрез собствения си опит да помогна дори и на един… се запитах всъщност каква е моята цел и какво мога да направя, за да има действително някаква ПРОМЯНА в посока приемане на паническото разстройство, по-лесното му разпознаване. Струва ми се буквално смешен и в същото време влудяващ факта, че всъщност повечето от нас сами сме си поставили диагнозата. Аз я научих от форум. Наскоро ми писа момиче, което я е научило случайно от телевизията… И стигаме до медиите.. Чак се учудих как така се е случило да научи от медия, но… се сетих, че преди време отново даваха някакво кратко предаване за тревожните разстройства… Как е възможно да ходиш по редица доктори и никой да не ти намекне, че е възможно да страдаш от тревожно разстройство?! Помня много добре, когато споделях на някой доктор, че страдам от паническо разстройство как ме гледаха с насмешка и подигравка, че видиш ли едно момиче може да си поставя диагноза, за разлика от тях, които са учили толкова много и дълго… Но да се върна на медиите и една от моите цели… Нужно е състоянието паническо разстройство да бъде до такава степен популяризирано, за да може мъничко по мъничко да се приеме и разпознава от хората. Ами дори един родител да забележи това състояние у детето си и да потърси начин да му помогне ще е достатъчно… Отделен е въпроса какъв начин ще намери… Никак не е трудно това състояние да се разпознае… Не смятам, че е трудно да разпознаеш паник атаката… Така че от тази гледна точка – не се страхувам, че някой може да си постави грешна диагноза. Посочени и изяснени ли са точно симптомите на пр – не би могло да се случи. Да се върна отново на нашия голям страх „Хората ще ме видят и ще се изложа!”. За мен конкретно – този страх стои на една линия с другия голям страх на паникьора „Губя контрол”. Но представете си за секунда: паническото разстройство да е разпознаваемо както например епилепсията. Дали има човек, считащ за луд друг човек, който получава епилептичен удар по средата на улицата?! Разбира се, че не… Хората са информирани, запознати са с тази болест дотолкова, за да могат да я приемат и разпознаят. Моето огромно желание е „масата” да знаят и за паническото разстройство, а не да се приема като някаква екзотична, едва ли не измислена от самите нас „болест” или пък още по-лошо като лудост. Вярвам, че по този начин бавно, но сигурно ще редуцираме този свой страх „Какво ще си кажат хората”, а това, поне за мен, би било голям напредък. Ами никога не съм искала да ме гледат като „полезно изкопаемо”. Не вярвам и за вас да е така. Напротив – това, от което всички се нуждаем е РАЗБИРАНЕ. Цялата тази неизясненост, неопределеност… болест ли е, състояние ли е, луди ли сме, та не сме ли луди…, демонстрирана от институции и държава обърква хората, а и някои от нас… Определено вярвам, че по-голямата яснота не просто ще осветли обществото за все по-наболелия „проблем”, който засяга все повече хора, но и за нас, страдащите от пр ще е добре, защото за първи път ще се почувстваме… нормални… В смисъл, че това, което се случва е ясно и няма да ни се налага да го търсим понякога с години и редица ненужни, безпредметни изследвания… Ще се почувстваме ПРИЕТИ… Сега, когато кажем, че страдаме от пр – често или настава мълчание, тъй като човекът отсреща не е запознат или започват да ни се задават меко казано „глупави” въпроси и в пространството да остава едно усещане, че ние не сме нещо „наред”… Всъщност цялото това отношение се трупа в душите ни и допълнително утежнява ситуацията и най-вече нашата социализация. СОЦИАЛИЗАЦИЯТА е нещо, което може изключително много да ни помогне да се Променим, тъй като освобождаването от паническото разстройство, преминава единствено през Промяната на нас като личности и оттам на Живота ни. Ние сме социални същества, живеещи в социално общество… не бихме могли да съществуваме дълго без социални контакти, без това да окаже негативен ефект върху душите ни. Така че – популяризирането на паническото разстройство като състояние, с придружаващите го „ефекти” до голяма степен ще ни помогне и в тази посока. Дано не съм оставила впечатление в повечето от вас, че съм непоправима идеалистка и мечтателка, тъй като аз не съм такава! Аз просто вярвам, че идва краят на цялата тази глупава и неопределена ситуация, свързана с тревожните разстройства в България. Аз вярвам, че всички ние, страдащите от тревожни разстройства, сме достатъчно добри хора, за да го направим. Можем да променим себе си, а от нас да тръгне Промяната и в обществото ни, от която то толкова се нуждае. Просто трябва да го пожелаем наистина… Не можем да чакаме някой друг да ни помогне… Нужно е самите ние да покажем и докажем на обществото, че „болните” от тревожни разстройства между тях сме ние – техните деца, приятели, роднини, колеги… Единственият случай, когато бих си позволила да нарека паническото разстройство „болест” е тогава, когато говорим за нашето общество, за нашия манталитет, характер и възпитание. Защото паническото разстройство е „болестта” на нашето семейство, на нашето възпитание и общество… А Промяната в него е вече крайно наложителна. Вярвам, че пр е дошло в Живота ни, за да прекъсне тези грешни мисловни модели, на които всички сме се нагледали… Дошло е, за да ни покаже, че е нужно да се живее по друг начин… Ние можем да покажем на останалите хора как да ценят Живота, така както ни научи паническото разстройство да го правим… Обичайте се! Аз ви обичам!!! Петя Клуб на паникьорите в България

Много често, улисани в проблемите на ежедневието, повечето от нас забравят, отлагат или не отдават нужното значение на почивката. Тя е важна не само за нашето физическо здраве, но и за емоционалното такова също. Дори повече. Почивката от ежедневието повечето от нас асоциират със съня. И това е до голяма степен вярно. „… Правилното дишане и здравословното хранене е нужно да вървят ръка за ръка със задоволително количество и качество на съня. Сънят не е само начин да си починем от ежедневието. Той играе важна роля за правилното функциониране на всички системи в тялото ни и за поддържането на добра имунна система. Има научни доказателства, че продължителното лишаване от сън води до редица смущения в организма. Ние сами можем да забележим разликата в отношението си към деня и хората в него, когато сме добре отпочинали, и когато не сме. Незадоволителното количество и качество на съня влияе зле върху хормоните в тялото ни. Старайте се да не спите в прекалено топли помещения и намерете баланса. Недостатъчния сън ще ви причини неудобства, но и прекаленото спане ще доведе до дискомфорт. Така че: Спете толкова, колкото е нужно, за да се чувствате тонизирани и отпочинали!...” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Има многобройни проучвания, доказващи вредата от недостатъчно сън. Като се започне от депресия и се мине през повишаване на теглото, та дори до по-кратък Живот, вследствие на предишните две. Dr Matthew Edlund – Американски специалист по съня, дълги години изнася лекции за това колко е важен сънят за възстановяване на тялото и за по-добрия Живот като цяло на човека. Но след като прекарва години в изграждането на стратегии за по-добър сън, той стига до ново заключение. В работата си с хората, забелязва, че дори, когато сънят става повече и по-добър – здравето на човек не се повлиява в голяма степен. Осъзнава, че ключът към доброто здраве не е само в сънят, но и в начина, по който човек почива. Способността да си даваме почивка от натоварения си Живот е много важна, но често бива недооценена. „Много от нас са толкова заети, че до голяма степен виждаме почивката като слабост, загуба на ценно време, но тя всъщност е биологична нужда. Всички проучвания доказват, че ние се нуждаем от почивка точно толкова, колкото и от храна.” - Dr Matthew Edlund Разбира се под почивка нямам предвид просто да полегнем на дивана пред телевизора. Dr Matthew Edlund нарича тази почивка „пасивна”, тъй като въпреки че тялото почива, умът не спира да работи, обработвайки информацията, която получава от програмата на телевизията. Той твърди, че ние се нуждаем от „активна” почивка, такава която ще ни помогне да се чувстваме по-готови и енергизирани, редуцираща нивата на стрес в Живота ни. Той описва „активната” почивка като я разграничава на 4 типа: социална, психическа, физическа и духовна / при която се използват молитви и медитация за релакс/ СОЦИАЛНА ПОЧИВКА „ Това означава да прекарваме повече време с приятели, роднини и дори разговори с колеги. Без значение колко сте заети е от изключителна важност да правите това всеки ден. Известно Американско проучване в късните 70 години доказва, че социализацията не е просто нещо приятно, което да вършим. Тя е важна за нашето оцеляване, тъй като за по-социализираните хора рискът от болести е значително по-нисък. Социалната подкрепа помага на човек да оцелее в най-тежките за него моменти в Живота му – като тежки физически и психически състояния. Доказано е, че разговор с приятел намалява нивата на хормоните на стреса и носи хормонални и психологически ползи. Дори повечето проучвания казват, че социалната ни ангажираност е еднакво важна за качеството ни на Живот и оцеляването ни като личности, колкото затлъстяването и пушенето. Добрата новина е, че сексът също се счита за социална почивка!” ПСИХИЧЕСКА ПОЧИВКА „ Днес всички ние се стремим да вършим по няколко неща едновременно. Говорим по телефона, докато шофираме, ядем, докато гледаме телевизия. Ние просто забравихме за нуждата на мозъка да се фокусира само върху едно нещо. Правейки всичко това – дори да е за кратък период от време – показва, че рефлектира върху нервната ни система, кръвното налягане, сърдечната честота и температурата на тялото ни. Идеята на „психичната почивка” е да успеем да занимаем ума и съзнанието си с нещо просто до такава степен, че „големите” неща в Живота ни да не ни безпокоят повече. Единият начин е да се научим как да контролираме концентрацията си. Упражнение за концентрация: Погледнете право пред себе си и завъртете очите си нагоре, все едно искате да погледнете тавана. След това, така, както гледате към тавана бавно затворете клепачите на очите си. Като затворите клепачите ще видите много бели петънца пред очите си. Концентрирайте се и опитвайте да държите очите да гледат нагоре, докато са затворени клепачите. Поемете дълбоко въздух, докато броите до четири и издишайте, като през това време броите до 8. Т.е. издишването е нужно да бъде два пъти по-дълго от вдишването. Докато издишвате, почувствайте усещането за релаксация и отпускане, което се разпростира от задната част на врата ви надолу по цялото тяло, та чак до краката. Сега опитайте да визуализирате нещо красиво. Например пясъчен плаж в топъл, слънчев ден или шарената сянка в гората. Представете си, че сте в тази среда. Докато вървите бавно в нея обръщайте внимание на това, което виждате. Когато приключите с разходката, дръжте очите си все още нагоре, вдишайте дълбоко и отворете очите си. Тогава вече може да погледнете напред.” ФИЗИЧЕСКА ПОЧИВКА „Тук става въпрос как активно да използваме процесите в своето тяло като дишането например, за да успокоим тялото и ума си. Най-добрият начин за това е да си дадем малко почивка и да направим няколко наистина дълбоки вдишвания. Дълбокото вдишване изпълва белите дробове с кислород и изпраща наситена с кислород кръв по вените. Опитайте със следната техника: Изправете се! Краката са на широчината на раменете, пръстите на краката гледат напред. Гледайте право направо и опитайте да подравните своите глезени, колене, бедра и рамене в една въображаема права линия. Опънете раменете си назад, приберете брадичката и вдишайте дълбоко, броейки до 4. Докато вдишвате почувствайте как въздухът влиза в белите ви дробове и гърдите ви се изпълват и разширяват с него. Издишайте бавно, докато броите до 8, докато слушате и визуализирате как въздухът се движи, докато вие дишате. Фокусирайте се само върху две неща: запазване на подравнената линия на тялото и дълбокото дишане. Друг отличен начин за физическа почивка е кратка дрямка /между 15 и 30 минути/, в случай, че се чувствате уморени. Гръцко проучване доказва, че 30 минутна дрямка, поне три пъти седмично намалява риска от сърдечен удар с 37 процента, а проучване на НАСА достигнало до заключението, че дрямка от 26 минути може да подобри качеството при изпълнение при някои служебни задължения с 38 процента.” ДУХОВНА ПОЧИВКА „Научни проучвания са доказали, че хора, които медитират разширяват част от своя мозък. Частта, която контролира концентрацията, вниманието, фокуса и способността ни да анализираме проблемите си става по-голяма. С молитви се постига до голяма степен същия ефект. „ Какъвто и тип почивка да изберете – запомнете едно: „…За да сте пълноценни и в състояние да се справяте с предизвикателствата, пред които Животът и паническото разстройство ви изправя - е важно да не се изтощавате до такава степен, че да ви е трудно да реагирате адекватно на каквото и да било, а още повече на паник атака. Когато ви сполети пр: Редовно отделяйте време за пълноценна почивка и размисъл! Вярвам, че всеки човек, преживял пристъп на паника, има нужда да си даде шанс и възможност да мисли, да се самонаблюдава и анализира. Да си задава въпроси. Да търси отговори. Да опита да погледне отвъд привидно ясните неща. Да се върне към себе си. За никого не е възможно, в така натовареното ни ежедневие, да успее да направи всичко това. В края на деня се чувстваме така изтощени, че едва ли някой има сили, време, енергия, та дори и желание да се самоанализира. За целта са нужни време, уединение и спокойствие. Убедена съм, че по-спокойният човек, който си е дал почивка на тялото и ума - далече от стреса и суетата на ежедневието - реагира по-добре на всичко, дори и на паник атака…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Има направени проучвания, че дори в професионално отношение, умението на човек да почива също е много важно. Доказано е, че ако се правят често кратки почивки е по-ефективен след това в изпълняването на задълженията си. И в това няма нищо чудно, тъй като в тези кратки минути почивка – човек би могъл да се освежи, да подиша дълбоко със затворени очи, да излезе навън – на открито или просто да проведе приятен разговор. Това ще го зареди с енергия и той би изпълнявал задълженията си с по-голяма лекота. Този маниер на работен процес би спомогнал на служителите да не възприемат работата като „задължения” и дори е възможно да им достави удоволствие. За да успеете да развиете умението да почивате е нужно преди това да развиете други способности: Като например: Нужно е да можете да кажете „НЕ”, когато се налага. Пазете и щадете себе си. Трябва да знаете, че нервите ви не са неизчерпаем източник.Развийте умението да искате помощ. В това няма нищо лошо. Не мислете, че да го направите ще ви направи да изглеждате слаби, ненадеждни и неспособни. Напротив… може би ще ви направи да изглеждате просто… човек.Научете докъде стигат вашите граници, така че придържайте се към тях! Понякога нещата не се случват, но ние упорстваме, сякаш имаме да доказваме нещо. Научете се да се отказвате! Докато се мъчим да направим нещо, по начина, по който предварително сме планирали – пропускаме възможности за по-добър изход от ситуацията… Дори не ги забелязваме…Не правете нищо, което другите считат за „добро и полезно” за вас. Нищо, което правим „насила” не ни носи полза или добро. Дори напротив. За да е полезно нещо за нас е нужно ние самите да вярваме в него. Да ни носи добро чувство.Приемете, че вие не сте отговорни за Живота и щастието на другите. Всичко започва от нас. От нашето отношение и нагласа. Ако аз се обичам и другите ще ме обичат. Ако се ценя и уважавам и другите ще го правят.Накрая, но не на последно място: ЖИВЕЙТЕ ДНЕС И СЕГА. Не забравяйте, че не разполагате с нищо друго, освен със себе си и с настоящия момент! Фокусирайте вниманието си към своето сега. Не чакайте да се случи „това”, да направите „онова”, та чак тогава да си „позволите” време и за себе си. Всяка минута, всяка секунда от днешния ден са важни и имат значение. И нито една от тях не би могла да се повтори или да върнем, колкото и да желаем това.Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

Паническото разстройство не е болестно състояние и вие не се нуждаете от изцеление, а от ПРОМЯНА. Чрез паник атаката, вашето тяло просто реагира, както прави в отговор на всичко, което го заобикаля и с което влиза в контакт. Когато се порежете, вие кървите. Когато не уважавате себе си - твърде дълго време - получавате пристъпи на тревожност и паника. Нищо повече. Не полудявате, не сте болни… Вие сте психически и физически здрави хора, които твърде дълго са били такива, каквито не искат, потискайки своите чувства, емоции и желания. Не сте ги изразявали на глас от страх как и дали въобще ще бъдете приети, ако „посмеете” да сте такива, каквито желаете. До такава степен сте се оплели в „трябва” и „не може”, че признаването дори на собствените ви желания, пред самите себе си, ви сковава и не знаете как да реагирате. Чрез паническо разстройство, организмът ви, всъщност е отвърнал на цялото напрежение, на което сте го подложили. Достигнал предела на своите сили, той е бил принуден да ви алармира, че „товарът”, който сте поели на гърба си е непосилно тежък и има спешна нужда от разтоварване. Както казвах преди: „Батериите ми са изхабени”. Ами… време е за презареждане! Вашата задача, оттук насетне, ще е да не допускате „батерията” да се изтощи до такава степен, че да „падне”! Подсъзнателно вие отказвате да понасяте и секунда в повече незачитането на телата и душите си, демонстрирано от вас самите към самите себе си. Искате това да спре. За съжаление, хората сме така устроени, че трудно правим генерални промени в Живота си, още повече доброволно. Само и единствено, когато сме принудени от други хора или обстоятелства - като па например – сме способни на кардинални решения за себе си. Зная, че си искате Живота обратно! За да го получите, ще е нужно нещо повече от желание! Ще е нужна вашата непоколебима решимост и готовност да промените себе си, а оттам и Живота си. Отворете себе си за Промяна и не се колебайте да експериментирате, докато не откриете това, което ви кара да се чувствате добре. Позволете на Промяната да влезе в Живота ви. Позволете си да бъдете щастливи. Повтаряйте си, че това е възможно и че никога не е късно. Без значение възрастта, пола, социалния статус или състоянието ви. Започнете своята Промяна стъпка по стъпка, ден след ден. „Пътят от хиляди мили започва с първата крачка." Лао Дзъ Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица" - от книгата "Другото лице на паниката" на Петя Петрова

Съществуват шест основни типа тревожни разстройства, всеки от който има свой собствен профил от симптоми: генерализирано тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, паническо разстройство, фобия, пост-травматичен стрес и социално тревожно разстройство. Генерализирано тревожно разстройство В случай, че постоянни притеснения и страхове нарушават ежедневните ви задължения, вие вероятно страдате от генерализирано тревожно разстройство. Хората, които страдат от ГТР са хронично тревожни, без дори да знаят понякога защо. Физическите симптоми при тревожно разстройство обикновено са безсъние, разстроен стомах, умора и безпокойство. Обсесивно-компулсивно разстройство Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с нежелани мисли и поведение, които сякаш е невъзможно да се спрат и контролират. Ако страдате от ОКР – вие вероятно сте обсебени от непрекъснати тревоги, които винаги се повтарят – като например дали не сте забравили да изключите печката, да заключите дома си и че може да нараните някого. Възможно е също да страдате и от натрапчиви мисли, импулси – като например да си миете ръцете отново и отново… Паническо разстройство То се характеризира с повтарящи се, неочаквани панически атаки, както и със страха от получаването на нова такава. Често паническото разстройство е придружено от агорафобия, което се характеризира със страх да си на открито пространство, където помощ или изхода е трудно да се открие, в случай че човек получи паник атака. Ако страдате от агорафобия – вие вероятно избягвате обществени места като молове или затворени пространства като самолети. Фобия Фобията е нереалистичен или преувеличен страх от специфични обекти, дейности или ситуации, в които по принцип не съществува особена опасност. Обикновено те са страх от животни като например змии и паяци, страх от летене и височини. В случай, че страдате от няколко фобии може да достигате до крайности само и само, за да ги избегнете. За съжаление – избягването при фобиите само ги засилва, но не и облекчава. Пост-травматичен стрес Това е тревожно разстройство, което се появява след преживяването на някакво травмиращо, заплашващо живота събитие. Симптомите му са най-вече непрестанни спомени за случилото се и кошмари, оттегляне от социалния живот и общуване и избягване на ситуации, които напомнят за това събитие. Социално тревожно разстройство В случай, че се тревожите и страхувате как ви приемат другите или да не бъдете унижени публично – вие вероятно страдате от социално тревожно разстройство, известно още като социална фобия. То може да причинено от прекомерна срамежливост. При тежките случаи се избягват всички социални ситуации. Страха от представяне, по-известен като сценична треска е най-често срещания тип на социална фобия. Самопомощ при тревожност и тревожни разстройства Не всеки, който се притеснява в повече страда от тревожно разстройство. Вие можете да сте тревожни поради тежкия си график на работа, недостатъчно упражнения и сън, напрежение на работа или у дома или дори от консумацията на прекалено много кафе. В крайна сметка, ако начина ти на живот е стресиращ и нездравословен – ти твърде вероятно чувстваш тревожност, без значение дали действително имаш такова. Така че ако усещаш, че се тревожиш прекалено много, отдели време, за да прецениш доколко се грижиш за себе си. Позволявате ли си почивка и някакво забавление всеки ден?Получавате ли емоционалната подкрепа, от която имате нужда?Грижите ли се за своето тяло?Затрупани ли сте с отговорности?Искате ли помощ, когато имате нужда от такава?Ако нивата на стрес в живота ви отдавна са преминали границата – помислете как да върнете отново баланса. Вероятно има отговорности, които да спрете да поемате, да прехвърлите на други или пък да откажете. Ако се чувствате изолиран или без подкрепа, намерете някой, на когото можете да се доверите. Дори само да поговорите за грижите си ги прави по-малко тежки и плашещи. В допълнение към извършване на положителни промени в начина ви на живот, вие можете да редуцирате нивата на своята тревожност като помислите как бихте могли да промените или елиминирате своите ирационални мисли, песимистични нагласи и навици, които ви държат в постоянна тревожност. Кога да потърсим професионална помощ при тревожност В случай, че притесненията и тревогите ви са достигнали такива размери, че водят до огромен стрес и нарушават ежедневните ви, рутинни занимания и задължения е важно да потърсите професионална помощ. Ако изпитвате множество физически симптоми, свързани с тревожността е нужно да отидете на медицински преглед. Вашият доктор трябва да се увери, че тревожността не е причинена от медицинско състояние като например проблем със щитовидната жлеза, хипогликемия или астма. Той ще ви попита дали и какви медицински препарати сте приемали в последно време, тъй като някои от тях е възможно да предизвикат тревожност и да ви направят предразположени към пристъпи на тревожност. В случай, че тревожността не е провокирана от медицинска причина, то следващата стъпка е да се консултирате с терапевт, който има опит с тревожните разстройства /желателно личенJ/. Терапевтът ще работи с вас, за да уточни причината и типа тревожно разстройство и ще разработи курс за лечение. Мой личен съвет е да се свържете с хора, които са успели да се справят с паническо разстройство. Убедена съм, че ще ви е от огромна полза. Свързвайте се с позитивни хора, които ще ви вдъхнат вяра и надежда, че ИЗХОД ИМА!!! Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица", helpguide.org

"... След като и поредния опит да се "оправя" с антидепресанти бе такъв провал, ми бе нужна нова тактика. Нямах друга алтернатива и реших, че… самото паническо разстройство ще ми помогне „да се освободя” от паническото разстройство. Изучавах го в Интернет, често се срещахме „лице в лице” и въпреки „задушевните” ни разговори - знаех много за него, но не и достатъчно. Очевидно се провалях в „тайното” си разузнаване и все още не успявах да „обезоръжа противника” си. Тогава прочетох някъде, че няма нищо по-силно от Любовта на този свят. Няма сила, която да може да й устои. Няма зло, което да не се изпарява и да не капитулира пред лицето на Любовта. И реших да направя точно това. Реших да уморя „проклетото” паническо разстройство с Любов…” Започнах да се уча да живея, приемайки пр като свой… приятел. Да го ценя подобаващо, както правя с всеки такъв. Не забравяйте, че и в Живота ни не всички приятели и близки са такива, каквито искаме да бъдат, но ние ги приемаме и дори обичаме. „Приемането” на паническото разстройство като факт от Живота ви – ще ви даде всъщност шанса да се „отървете” от него. Иронично, нали?! Вероятно у вас ще възникне въпроса: „Но как се приема нещо, което ни прави нещастни?!”, „Как се приема неприемливото, от което се опитваме да избягаме във всяка една своя съзнателна секунда?!” „Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива! Те Са такива.” Уейн Дайър Под „приемане” нямам предвид, безучастно и апатично, да „преглъщате” случващото се, изпълнени с чувство на безнадеждност и безизходица. Да „приемеш” означава да успееш да промениш отношението. Да можеш да погледнеш от „нов ъгъл”, с други очи. Да си способен да разпознаеш възможностите, които дори „неясното” в Живота ти поднася. Осъзнаете ли причините за появата и усвоите ли уроците, които паническото разстройство ви носи – това ще позволи да промените отношението си към него. „…Да променя отношението си към паническото разстройство на практика, не беше лесна за изпълнение задача. Отне ми доста време, за да го сторя. Обяснявах, сама на себе си, появата на му в Живота ми, като дори я оправдавах: „Ако пр не беше дошло, може би щеше да ми се случи нещо ужасно! Дори да ме няма вече!”. Представях си, че мозъкът ми е прегрял до такава степен, че е щял да изгори, ако паник атаката не беше отнела част от това огромно напрежение. В един момент от враг, пристъпите на паника се превърнаха в спасител. По-късно си дадох сметка, че тези мои мисли осезаемо напомнят за т.нар. „Стокхолмски синдром”, при който пленен или отвлечен човек започва да изпитва привързаност и симпатия към похитителя сиJ. Ако трябва да бъда честна – не ме интересуваше начина – аз трябваше да променя отношението си към паническото разстройство. Само това не бях опитвала досега…” Приемете паническото разстройство като приятел, който не се страхува да ви каже истината в очите. Без значение, колко ви боли от нея! Той е с вас, за да ви припомни колко ценен е Животът и да ви научи как да го изживеете пълноценно, заради самите себе си. Считате, че пр ви е предоставено от Живота, без да ви пита?! Всъщност пр е наш, собствен подсъзнателен избор. Спомнете си Живота преди първата паник атака. Наистина ли го харесвахте?! Не части от него, а като цяло. Бъдете честни! Така ли си го представяхте?! Одобрявахте ли себе си, отношението на хората към вас?! Живеехте ли в мир със себе си и с хората, които ви заобикалят? Не казвам, че като развиеш паническо разстройство започва безкраен купон. Не, но, когато паднеш на дъното - или тръгваш нагоре, или оставаш на него. Пр е такова състояние, че никога не знаеш дали няма да те навести отново. Но и прекаралият инфаркт не може да е сигурен дали няма да му се случи пак! Затова – ти - както всеки друг човек на тази планета - имаш избор! Можеш да избереш да се поучиш и да продължиш напред или пък да останеш на нивото, което вече си достигнал. Но именно желанието да се учим и развиваме ни отличава от „масата”, и ни прави по-добри хора. Провокацията, която уж Животът ни поднася, в лицето на па е всъщност нашият собствен зов за Промяна. Пр ни дава реален шанс да се събудим! Да погледнем на Живота с други очи. Наш избор е дали ще го направим или не. „…За да пречупя окончателно мисленето си и да виждам позитиви от появата на пр, аз направих списък. Списък с нещата, на които пр ме „научи” и които промениха Живота ми. Той общо взето гласеше следното: Научих, че трябва да отделям повече време за почивка;Научих, че това, което чувствам аз, е най-важно;Научих се да се съобразявам със себе си;Научих, че „искам”, е по-важно от „трябва” ;Научих, че човек може да бъде силен дори когато е слаб;Научих, че никой няма да се погрижи за мене така, както бих се погрижила самата аз за себе си;Научих, че не съм отговорна за щастието на другите хора, а само за своето собствено;Научих, че нещата не винаги се случват, както ги планирам аз, и най-доброто, което мога да направя, е да се съобразя с това;Научих, че не трябва да се раздавам до такава степен, че накрая да не остава почти нищичко за мене, самата;Научих, че е важно да си винаги откровен, най-вече със себе си;И т.н. и т.н. „Научих” и започнах да опитвам да прилагам „наученото” в деня си. Не беше лесно. За някои неща все още не е. Да се променя се оказа най-трудното, което някога съм опитвала да направя. Но не чак толкова, за да ме откаже. Благодарение на изненадващите появи на па в ежедневието ми аз се „научих” да бъда „винаги готова”. Дисциплинирах се. „Научих” се да нося отговорност, да мисля бързо и да реагирам адекватно. „Научих” как да бъда гъвкава, умеех да предвиждам няколко хода напред, да вземам бързо решения в напрегнати ситуации, в които останалите, „нормалните” хора се стресираха и объркваха тотално. Най-общо казано, пр ме отличи и направи „по-добра” от преди. Изведе ме на първа линия в работата и в личния ми Живот. Това беше достатъчно, за да се чувствам удовлетворена и благодарна…” Направете и вие своя списък с „научих”. Какво може да загубите, освен време?! Зная, че, ако сте в самото начало на пр, ще ви е почти невъзможно, но съм убедена, че можете да го направите. Дори да са едно или две неща. Напишете ги на отделни листи, голям формат, с големи букви. Разлепете ги у дома си, така че да ги виждате постоянно. Сложете ги на хладилника, по стените, по вратите на гардероба в спалнята. В случай, че се притеснявате от реакцията на хората, които посещават дома ви, сложете малки листчета на десктопа на компютъра или в портфейла си. Изберете удобния за вас начин. Използвайте всеки удобен момент и ги четете. Бавно. Най-добре пред огледалото и на глас. Повтаряйте ги в ума си. Дори лъжата, повторена много пъти, често се превръща в истина. След около месец сменете листите с нови. На мястото на старите твърдения напишете същото, но започнете с „Благодаря ти пр, че ме научи да…” В случай, че самото име – пр - ви носи неприятни усещания, дайте ново име на своя нов приятел и благодарете на него. „Благодаря ти, Пани, Бебчо, Мило, че ме научи да…” Използвайте умалителни – това, чисто психологически, ще ви помогне да промените отношението си и да приемете пр по-лесно. И отново четете написаното, всеки ден - без изключение. Правете го толкова често, колкото е нужно, докато не почувствате, че написаното от листите се е вградило в съзнанието ви. Не мислете, че ще чакате дълго. Чувала съм, че човек може да изкорени стар навик, и да го замени с ново мислене за 40 дни. Не зная доколко това е вярно, но при мене не беше повече. Някак си съзнанието ми го прие бързо. Подсъзнанието ми вече го знаеше…" Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица" - от книгата "Другото лице на паниката" на Петя Петрова