Търси в Портала

Здравейте, преди 1 година претърпях операция на коляното и въпреки че е зараснала и сега имам само остеопороза от обездвижване и силна атрофия на бедрения мускул, изпитвам силен страх при ходене на открити пространства. Не усещам силни болки и в къщи и в затворени помещения се движа бавно, но нормално. Все още слизам стълби с болният крак напред, заради слабия мускул. Това ще се оправи с тренировки и физиотерапия. По-сериозният проблем обаче е, че когато ходя навън, винаги търся близост до ограда, стена или парапет и понякога се подпирам с ръка и хората ме гледат странно, изглеждам като пияна.... А ако има пространство дори от 2 метра без опора, краката ми се разтреперват, пулсът ми се ускорява, мозъкът ми блокира и не дава правилни команди на краката и стъпвам все едно по лед, като парализирана...блокирам и мога да продължа само ако се хвана за някого. Проблемът не е защото оставих патерицата, с нея също изпитвах силен страх да ходя навън и рехабилитаторите отдавна ми казваха да се обърна към психолог. Вече физически нямам нужда от патерица. Разбирам, че страхът е ирационален и прочетох, че има такава фобия - амбулофобия. Единственото, което помага, е да изпия 2 бири и тогава съм успявала да измина сама повече от километър и дори да пресичам улици. Но аз не съм привърженик на алкохола, преди травмата пиех само по една чаша бира или вино вечер, а естествено тя не върши работа постоянно, например сутрин. Заради дългото отсъствие, останах без работа и мога да издържа финансово най-късно до есента...Трябва да намеря друг начин за лечение на това състояние, за да съм работоспособна, а вече се отчайвам. Моля специалистите тук да споделят срещали ли са такива случаи и бих искала да отида на консултация, нямам повече време за губене...Вероятно ще се наложи да вземам и медикаменти, принципно не вяврам, че психолог би ми помогнал, по-скоро съм за психиатър. Моля ви за съвет!