Търси в Портала

Здравейте, МОЛЯ ЗА СЪВЕТИ И ПОМОЩ. На 22 години съм от град Бургас. Датата беше 7ми декември 2016 получих силен стрес, докато шофирах сама с колата си, щях да катастрофирам жестоко с друг автомобил, но слава богу реакциите ми бяха светкавични. Стресът отмина уж в същия ден отидох да ми леят куршум и всичко изглеждаше нормално. На следващия ден беше 8ми декември и тъй като съм студентка тръгнахме да пътуваме с приятели до Варна за празника. Всичко беше нормално бях в много добро настроение, чувствах се превъзбудена и щастлива. И по-средата на пътуването нещо се случи изневиделица с мен, получих силна тревожност, сърцебиене, натрапчивост, стана ми усилно, ужасно притеснено и най-вече силен страх от социална тревожност, затова че мога да получа внезапен изблик да ходя до тоалетната по голяма нужда, а това по завоите на пътя Бургас-Варна беше доста трудно, тъй като почти няма места за спиране дори и аварийно. Последваха спирания над 10 пъти, треперене, скованост на крайниците и изобщо луда история. Не знаех какво се случва с мен. После ходихме на заведение където когато седнех на масата и имаше хора около мен получавах нещо като натрапчивост исках да съм на въздух сама или просто да си седя сама и спокойна в тоалетната цял живот без да се притеснявам, че някъде мога да се изложа и т.н. Взех валидоли и капки мента, глог и валериан и на следващия ден се върнахме наобратно като аз бях в сравнително надрусано състояние от всички тези успокоителни и тогава нямах проблеми. Но от случката преживяна от предния ден се зароди в мен един огромен страх и в момента състоянието ми е такова, не ходя никъде с хора ако знам, че няма тоалетна, не пътувам с други хора в колата си, защото ми става ужасно усилно и нервно да не получа отново подобно нещо. Притесня ли се за нещо, веднага ми се получават позиви да ходя до тоалетната, осъзнавам, че това е изцяло на психиката, защото когато съм сама или в обстановка, с хора, с които общувам всеки ден, нещата са различни чувствам се спокойна и уверена, но какво се случва с мен, цяло лято пътувахме по 4-5 човека в кола постоянно нанякъде, не ми е идвало и на ум да имам такъв страх от изхождане, пътувала съм с кола около 1500км в посока с още 3-ма души. Искам да си върна предишното състояние и осъзнавам, че имам нужда от помощ изчаках 2 месеца, но нещата не се закрепиха особено. Въпреки че правя опити и шофирам с близките си от време на време, за да се изправям срещу страха си, но МОЛЯ НАСОЧЕТЕ МЕ ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНА. Аз съм младо момиче искам да обиколя света, пълна съм с мечти, а не мога да пътувам от страх и до София с някой друг в кола. Като си представя, че пътя е дълъг и може да съм в капан и безизходица. Благодаря Ви от сърце на всеки един, който ще откликне на моя призив.