Търси в Портала

Здравейте, приятели! Искам да споделя с вас това, през което преминавам. Не мога още дори да го осмисля. Имам сестра, по - малка от мен, която бе осиновена още като малко бебе. Вече е пълнолетна. Така се стекоха нещата, че се открихме в социалните мрежи. Преди броени дни. Бях щастлива, спокойна и по - уравновесена от всякога. По цял ден си общувахме двете, сравнявахме по какво си приличаме, черти от характерите ни...дори се оказа, че говорим еднакво (с по - специфично произнасяне на определени звукове) . Първият ден, в който споделих това с мъжа до мен (имаме дете на три години) , той дори не се усмихна. Попита ме дали съм сигурна, че ми е сестра. Стана ми неприятен тона му и така и не подхванах темата отново. Днес той ме попита как вървят нещата с нея. Ентусиазирано заразказвах как с часове си пишем, чуваме се... Той стана по- сериозен от всякога и ми каза, че не иска чужди хора в живота ми. Да съм избирала между него и детето ми и сестра ми...Попита ме знам ли кое е моето семейство в момента. По стечение на обстоятелствата през последните години почти не се виждам с родителите си, за да не се сърди той, че не можел да си стои спокойно в къщата. През последните две години живея при него. Родителите ми са на другия край на България. В малко село. Многократно поради дребни спорове ми е казвал да се изнасям, ако искам, но детето щяло да стои при него. Не съм материално самостоятелна, защото напуснах работа след майчинството. Явно затова е силен в заплахите. И сега тъкмо си бяхме позакрепили отношенията и се случи това, което разказах най - горе. Не бях си и представяла, че е възможно да попадна в такава дилема. Не искам отново да загубя сестра си (грижех се за нея в първите месеци от живота й). Откакто осъзнах какво значи да бъде осиновена, все се молех да се срещнем отново. Не искам пак да остана без нея. В същото време обичам детето си и не искам да създавам предпоставки да остана и без него. Към таткото на детето смея да твърдя, че вече от доста време отношенията ни се крепят на основата на общия ни син, а не на първоначалните ми чувства... Моля ви за съвет ! Не мога да подредя мислите си. Не искам да се крия, докато общувам със сестра си. Не искам и да разруша създаденото от мен семейство.