Търси в Портала

Казусът е следният - моята майка е перфекционист във всяко отношение, добра домакиня, подържана жена и т.н, ОБАЧЕ....аз не помня нито една прегръдка, нито една хубава дума, нито някак да ми е показала, че се гордее с мен, нито един мил поглед и топлинка не помня. Знам, че е имало. Сигурна съм, че ме обича, но помня само обидите (знам ги наизуст) и ооонзи поглед, а и понякога "защо съм ви родила" Сега съм на 30, осъзнавам че човек трябва да възпита невероятна психика, за да отгледа дете с увреждане (сестра ми). Дано никоя майка не преживее това, през което е минала тя, но ... между мен и нея няма нищо! Никаква емоционална връзка! Дори онзи ден ми каза - Спри да ядеш, виж се на какво приличаш. Мъжът ти няма да иска да легне с теб като си такава! - Мноооого ме обиди, много ме нарани! Досега говорих като дъщеря, сега като майка - имам дъщеря на 6 и син на почти 3. Аз се превръщам в майка си! Не искам! Не искам! Самосъжалявам се и се чувствам толкова жалка, че не знам, как да го кажа. Днеска ми стана криво, че малката вече трета вечер иска да спи при баба си и мрънка и тропа с крак и аз и казах - ами слизай, но аз не съм ти майка вече! Щом го изрекох ми идваше да си отхапя езика, ама... извинявах се, прегръщах, целувах, но най ме е страх, че тя ще запомни само думите. Знам, че ще стане така и не знам сама на себе си как да помогна и да не се превърна в майка си. Връщам се назад, опитвам се да се погледна отстрани - не се харесвам. Дори ужасно не се харесвам! Дали един психолог би ми помогнал? Или психотерапевт? В нашият град няма и очевидно ще трябва да пътувам, но имам нужда от помощ. Благодаря Ви

Здравейте на всички.Започвам направо с проблема и дано да успея да предам всичко с малко думи. Със съпруга ми се познаваме от 18 години.,това е половината ми живот.Имаме три прекрасни момчета,най-малкото е на 2 години.Живеем в собствен апартамент от 4 години,преди това у свекървата за 4, в друг наш апартамент,пак у свекървата...Много неща сме постигнали само аз и той и мн сме преживели.И един ден получих адски "шамар" ,от който сякаш се събудих от кома.Оказва се че бивша изгора на мъжа ми ми съобщава за новата му любов.И то не от женска солидарност,а за да я отстрани,чрез мен.Аз се оказва че не съм дори пешка в тази игра,никаква пречка,думите и към него( после четох в Месинджър)-Ако не си мой,няма да си на никоя,т.е.Аз съм никоя.И така тя подхвърли трохите и аз се разрових- влюбен е,не може да спи от любов,тя е разкошна,чака секса,гаджета са.веднага ми светна коя е- колежка от новата му работа от 3 месеца,и още веднага се влюбил.Тя явно му отговаря със същото,поддържат контакт онлайн,след и преди работа по малко.Бях мн зле,само рев 1 седм.после реших че ще стана фигура,бях се мн занемарила наистина и секса беше станал пълно табу,внимание друго един към друг-нулево.Взех да се глася,но той вече не ме забелязваше,свалих 10 кг.за месец,от мъката,болката и безсилието,но и още имам за сваляне.Около две седмици след като разбрах,той усещаше,че знам и си призна,но не съвсем- не е правил секс(ама искал,тя все още явно не)значи не е изневяра,ама е влюбен и не може да я остави,трябвало само да отшуми.Не мога да го приема.в къщи му липсва нещо,има проблем и той си го решил.Четох какво ли не,говорих с приятелки,започнахме да правим редовно секс,чак сякаш прекалено,но той иска(дано).обръщаме си внимание,прегръдки,целувки,разговори(по други теми), мн ми е хубаво,защото мн го обичам,намирам го за сексапилен,красив,но дали той е искрен...толкова пъти го улавям да ме лъже,а най-важното-не прекратява отношенията,уж я водил да се разберат,защото го хванах че лъже къде е бил,ама не казва какво са се разбрали.Понякога засичам че и праща песен,после изтрит разговор.Казва ми че няма смисъл да говори,да се оправдава,щял да ми доказва,че иска да е с мен,че ме обича.Не знам как да повярвам,на кое- че ме обича и може да има и друга любов едновременно ли? Ако е решил да е само с мен,защо не говори за чувствата си,ако уж вече не са същите към другата.Как да разчитам само на дела,ами ако го прави за да се кротна и да не го следя или тормозя с разговори.Мн съжалявам,че съм" спала" толкова години,но дали това е причината за изневярата и дали промяната на този етап ще помогне да се върне изцяло при мен.Дали няма да умрат моите чувства в тази ситуация.Кажете как да се справя,какво да му кажа,да чакам ли да му мине.Откакто си призна мина един месец,мн ли бързам..