Търси в Портала

Здравейте, искам съвет как да се справя с гняв, къде да го канализирам. Днес слушах една аудио книга на един страхотен философ и учител, който говореше за suicide interventions, или така нарчените интервенции при самоубийство в един затвор в Англия. Беше уникално да чуя как за минути можеш да обърнеш визията на един човек, който визира самоубийството като бягство и като средство за извнинение и самораздаване на правосъдие, заради вина към надежда и към виждане на същите обстоятелства като предизвикателство да си докажеш, че струваш и че можеш да се справиш. Беше много красиво и разсърсващо за мен, защото навремето когато попаднах в религионзна секта, отивайки при тях да потърся напъствие за голяма вина, която изпитвах, когато се бях разклaтила вътрешно и търсех почва под краката си, те не само, че не ми помогнаха, не ме увериха в това, че съм ценно същество, а напротив - сринаха ме десеторно повече, обвинявайки ме, че съм изначално лоша, както са и всички хора, родени в грях, и че трябва да се разкайвам за какво ли не, за това коя съм аз, за това, че съществувам. И трябва да почвам да 'слушам', за да бъда 'спасена'. Тогава не знаех, но сега знам, че това се нарича ДУШЕВНО ИЗНАСИЛВАНЕ. Костваше ми години на мъки, на страхове, не отричане, на лутане през живота, защото не можех да се върна към себе си. И тези нагляри имаха наглостта да казват, че те правили life interventions като 'спасявали' хората и видиш ли, тяхната работа е толкова важна на тази земя и толкова свещена. Много пъти съм се разделяла с тази травма и съм я осъзнавала и съм прощавала, но ето че днес отново ме докосна, защото в един момент, в най-тъмните ми години и си мислех дали няма да изтрещя толкова , че да скоча от някой етаж, или да се хвърля под влака. Искаше ми се и на мен някой да ми беше направил интервенция, да ме извади от там, от където сама не можех. Костваше ми години терапия, семинари, и прочие. Днес отново разбрах колко е ценен животът слушайки този прекрасен философ и неговата книга, но въпреки, че се изпълвам с благодарност, то гневът в мен просто преля, как може да има такива изроди, които да постъпват така с хора като мен. Чувството ми за справедливост крещи. И си казвам, ами какво можеш да направиш, освен да го приемеш, това е било твой урок. Да, така е. Но тези хора продължават да го правят на други хора. Тези хора не изпитват никакво разкаяние от това, че са провалили друг човешки живот! О не, те дори биха се обърнали и обвинили жертвата, че не е разбрала тяхната религия и че е обсебена от дявола и други подобни глупости. Бунтувам се с гняв, че тези хора не са разпознавани като престъпници за разлика от обинковения изнасилвач, крадец или убиец, които попадат в затвора и получават някакво възмездие за делата си. Тези хора, за разлика от онези, не го правят, защото са бедни или гладни, много от тях го правят съзнателно, а други са просто плод на собствените си заблуди, но са толкова обсебени, че всъщност наричайки се християни и проповядвайки любов, те всъщност са едни злобни, насъскани хора, който не зачитат хуманните действия пред правилата на тяхната релилгия, което ги прави много по-жестоки от един човечен, но невярващ човек. Тези са единствените безнаказни престъпници, за които няма действащ закон за техните безобразия и пак повтарям, като бивша тяхна жертва, в мен все още гневът расте при подобни ситуации, защото знам, че няма кой да ги спре. Та отново се връщам на въпроса - как да канализирам този гняв. Знам, че гневът трябва да излезе преди прошката. Благодаря.