Търси в Портала

Здравейте, Религиозна е темата, към която си имам кукучки. Темата за бзусловната любов, приемането и предателството. Чух от странични източници, че майка ми била съжалявала, че не могла да ме приобщи към нейната религиозна църква/секта. Тя видя през какво преминах (аз самата бях жертва на секта) и въпреки всичко, тя смята, че аз ще бъда по-щастлива там където опропсатиха живота ми. Тази жена не желае моето лично щастие както всеки родител би трябвало за детето си, а проектира къде тя се чувства добре. Това за мен не е любов, а предателство. И това ме кара да отричам цялата религия, църкви и въобще христянаската вяра,а бях стиганала до някакъв компромис. Ти добре ми обясняваше какво е искал да каже Исус. И аз не искам да плюя върху всичко, но тази долна християнска манипулация е отвратителна. Тя спами хората с разни псалми и много й се дразнят и се оплакват на мен, защото не им е удобно да й кажат да спре, за да не я обидят. И едва ли не мотивационните послания, които и аз изпращам на много хора били същите като нейните. НЕ! Едното няма нищо общо с другото. „Ако всички правехме нещата на които сме способни, щяхме да изумим самите себе си.“ -Томас Едисън „Върви уверено в посоката на своите мечти. Живей живота, който си си представял.” – Хенри Дейвид Торо „Повярвай, че можеш, и си изминал половината път до успеха.“ – Теодор Рузвелт Тези цитати дават криле, те те карат да вяраш в себе си, в собствената си ценност. А нейните псалми, правят точно обратното, те те връщат към изходна позиция, че отново нещо си сгрешил, пак ти напомнят НАЗИДАТЕЛНО, че трябва да слушаш и че истината не е там където ти си мислиш, че е, че бог иска да си такъв и онакъв. Но видиш ли той ти го напомня с любов. И ето тази гнусна тънка манипулация, която дразни хората, без дори изобщо да се замислят какво ги дразни, но усещат, че това не е правилно и не е добро. Това е индиректно обвинение! Това е като чичото, който си позволява да опипва малкото момиченце и то му се доверява, защото уж чичо е добър и не може да осъзнае защо всъщност това, което прави чичо не й е приятно. (осъзнаването идва после, когато го осмисли). И най-накрая имат наглостта, когато реагираш на раздразненеито си да ти кажат, ето виждаш ли, ти си нарцис, ти си его маниак, ти нямаш мир и любов в себе си, ти си изгубен, след като са те подложили на гнусната си провокация. И как да са едни и същи цитатите, това нейното не е ЛЮБОВ. И затова искам да попитам пак през един по-нормален прочит, какво е казал Исус и как го е казал, защото този гняв и отвращение, което изпитвам към хората, които ползват тези манипулации, прикривайки се зад ‘любов’ и ‘мъдрости’, искам гневаът и омразата да си останат само към тях, да ги изпитвам когато ясно разгранича кога това се прилага, а не към самия Исус Христос, който е казвал мъдрости или поне някъде виждам такива примери от разни хора. Искам да разгранича любовта, която е проповядвал Исус, от това, за което те го използват да проповядват. И не, не защото ми е толкова важна тази любов, а за да не се лишавам от зрънцето истина там в нея.

Здравейте, искам да задам един доста сериозен въпрос в групата, който от дълги години буди в мен ирационални страхове, тъй като съм била жертва на религиозна секта. Бих искала наистина да чуя мнение на специалисти по психология, а не самозвани ‘разбирачи’ по темата. И така, съществуват ли демоните и до каква степен могат подобни явления да се обяснят рационално? Изпращам видео, където ще видите ясно пормивка на мозъка във висша степен. Човек попадащ в подобни лъжи може тотално да си прецака психиката, макар че това сега ми се струва комично. Религиозниците могат да използват различни похвати и методики да проникнат в подсъзнанието на човек и да всеят страх, вина, срам, смут или да събудят такива от детството и да ги подсилят до безобразие. Т.е, един вид те говорят за демони, а всъщност те са демоните. Лошото е, че тези хора вършат това законно, а това е престъпление срещу невинни хора. Ето и друго видео с обяснение на явления, за които масата хора вярват сляпо: Стадната култура винги е била и вероятно ще бъде масово светоно явление. Но като човек, който пострада неимоверно с това мислене, днес аз задавам въпроси, търся отговори чрез експериемнти и наука, там където е възможно. “Една жена на пазара каза” не е методът, чрез който си набирам информация. Но сега, къде е наистина ИСТИНАТА? Знам, че много хора, които са преживявали нещо необяснимо го приписват на необясними сили и знам, че за всеки персоналната истина е свщена, защото тя се преживявава от този индивид, който говори за нея. И никой не може да го убеди в противното, защото неговото лично преживяване е минало през тялото. НО , освен личната истина има и друга истина и нека я потърсим нея. Чета тука някакъв опит за обяснение на някакъв човечец, за съжаление нямам достъп до него, за да го питам лично: „Демоните“ или негативните субекти могат да имат достъп до вас само ако има някаква точка за достъп. Обикновено хората с история на травма (емоционална, сексуална, родова, физическа) са по-уязвими към психически атаки от негативни субекти. Тези същества се хранят от съществуващия гняв, болка и страх – техният основен източник на енергия. За щастие, психично болните сега се лекуват с лекарства и терапия, вместо да бъдат подложени на насилствени екзорсизми.” Интересно псхично болните, които също имат гняв, болка и страх, тогава всъщност обсебени ли са с демони или не? Или сега когато те са психично болни вече не ги окичваме с тази теория? И ако психично болните имат все пак някакви демони, защо всички тези самопровъзгласени пастори, целители и т.н, просто не ги изцелят и изхвърлят демоните от тях, така както твърдят, че могат и правят? Изобщо, човек ако започне да се рови по темата и изобщо в религията, ще се натъкне на такива чудовищни противоречия, че чак е грозно и гротесткно. Като човек, който години наред вярваше, че е обсебен от демон, който го мрази и му пречи да живее щастливо, тази травма е дълбоко вкоренена в мен. Според това, което ми втълпиха в сектата, демонът ме е нападнал, защото не съм искала да следвам християнския си дълг и мисия. Програмата, която ми бяха сложили беше толкова силна, че при всеки опит да бъда щастлива и удовлетворена от личния си живот, мечти, постижения биваше попарен и аз изпитвах неудовлетворение, съмнения, страх, вина, невъзможност да взема решения. Животът ми се првърна в ад. Разбираемо е защо след попадане в секта, има толкова много самоубийства и психясали хора. С годините се научих, че този демон няма определна мисия, защото той просто нямаше последователност, а проявите му бяха в съотвествие с моите настроения. Малко по мало лъжата избледняваше, а заниманията ми със себе си, било със специалисти, било по семинари започнаха да разграждат лъжата. Преживявайки детски травми и отработвайки ги, започнах да освобождавам това тягостно същестсвуване. На днешно време все още имам така наречените ‘triggers’ когато се заговори по темата. Разбирам някакви заблудени религиозници, които проповядват подобни лъжи, но останалите хора? Защо те сляпо вярват в това? В живота се е наложила думата, трябва да се срещнеш с вътрешните си демони, това се употребява дори и в психологията. За мен това звучи правдоподбно, човек е обсебен от тези вътрешни страхове, от тези ограничаващи вярвания, коиото му пречат да бъде това, което е и което иска. Не някаквао друго същество или субстанция, която ти казва как да мислиш, защото хайде някой да ми обясни органически, как демонът въздейства на твоите сиви клетки, които възпрозвеждат мисли, за да ти всява смутни мисли, нека да го обясни с думи, с графика, с ЯМР или нещо подобно. Аз намерих по-рационлно обяснение, нарича се Вътрешен критик. Т.е , всички тези неадекватни чувства, настроения, страхове, създадени или събудени от една програма, бълваща лъжи, са плод на нашето наплашено и програмирано подсъзнание. И колкото повече ние упорстваме срещу ‘демона’, толккова по-силен става той, защото нашият вътрешен критик се съпротивлява повече, боли ни повече и се страхуваме повече. Въпреки, че аз сама достигам вече до собствените си истини, исках да чуя някои професионални мения по темата. Тук вероятно става въпрос за сенките, за дуалността на нашата личност и прочие. Добри обяснения от ваша страна, ще ми свършат чудесна работа, за да затвърдя собствените си открития. И друго бих искала да кажа, тъй като минах и през атеизма, където крайните атеисти не вярват в нищо освен в собственото си тяло, което ще бъде изядено от червеите един ден. Аз допускам, че освен нашия видим свят съществува и ефир, в който ние не можем да използваме сетивата си, за да кажем какво и как, и знам, че Вселената е шарена. Съществуват енергия и информация под всякакви форми. Не искам тотално да отписвам и отричам този аспект, и все пак дори и да съществуват някакви форми, митовете, лъжите и изкривяванията, които човеците са измислили и силата и мощността, с която те са накичили всичко това с цел да плашат и да държат в подчинение, е особено грозно и отвратително. И все още буди гняв в мен заради травмата и годините на болка и страдания, които ми причиниха. Искам да затворя тази страница напълно. Извинявам се за дългия пост, но нямаше как да обясня по-кратко такова трудно за обяснение нещо.

Здравейте, искам съвет как да се справя с гняв, къде да го канализирам. Днес слушах една аудио книга на един страхотен философ и учител, който говореше за suicide interventions, или така нарчените интервенции при самоубийство в един затвор в Англия. Беше уникално да чуя как за минути можеш да обърнеш визията на един човек, който визира самоубийството като бягство и като средство за извнинение и самораздаване на правосъдие, заради вина към надежда и към виждане на същите обстоятелства като предизвикателство да си докажеш, че струваш и че можеш да се справиш. Беше много красиво и разсърсващо за мен, защото навремето когато попаднах в религионзна секта, отивайки при тях да потърся напъствие за голяма вина, която изпитвах, когато се бях разклaтила вътрешно и търсех почва под краката си, те не само, че не ми помогнаха, не ме увериха в това, че съм ценно същество, а напротив - сринаха ме десеторно повече, обвинявайки ме, че съм изначално лоша, както са и всички хора, родени в грях, и че трябва да се разкайвам за какво ли не, за това коя съм аз, за това, че съществувам. И трябва да почвам да 'слушам', за да бъда 'спасена'. Тогава не знаех, но сега знам, че това се нарича ДУШЕВНО ИЗНАСИЛВАНЕ. Костваше ми години на мъки, на страхове, не отричане, на лутане през живота, защото не можех да се върна към себе си. И тези нагляри имаха наглостта да казват, че те правили life interventions като 'спасявали' хората и видиш ли, тяхната работа е толкова важна на тази земя и толкова свещена. Много пъти съм се разделяла с тази травма и съм я осъзнавала и съм прощавала, но ето че днес отново ме докосна, защото в един момент, в най-тъмните ми години и си мислех дали няма да изтрещя толкова , че да скоча от някой етаж, или да се хвърля под влака. Искаше ми се и на мен някой да ми беше направил интервенция, да ме извади от там, от където сама не можех. Костваше ми години терапия, семинари, и прочие. Днес отново разбрах колко е ценен животът слушайки този прекрасен философ и неговата книга, но въпреки, че се изпълвам с благодарност, то гневът в мен просто преля, как може да има такива изроди, които да постъпват така с хора като мен. Чувството ми за справедливост крещи. И си казвам, ами какво можеш да направиш, освен да го приемеш, това е било твой урок. Да, така е. Но тези хора продължават да го правят на други хора. Тези хора не изпитват никакво разкаяние от това, че са провалили друг човешки живот! О не, те дори биха се обърнали и обвинили жертвата, че не е разбрала тяхната религия и че е обсебена от дявола и други подобни глупости. Бунтувам се с гняв, че тези хора не са разпознавани като престъпници за разлика от обинковения изнасилвач, крадец или убиец, които попадат в затвора и получават някакво възмездие за делата си. Тези хора, за разлика от онези, не го правят, защото са бедни или гладни, много от тях го правят съзнателно, а други са просто плод на собствените си заблуди, но са толкова обсебени, че всъщност наричайки се християни и проповядвайки любов, те всъщност са едни злобни, насъскани хора, който не зачитат хуманните действия пред правилата на тяхната релилгия, което ги прави много по-жестоки от един човечен, но невярващ човек. Тези са единствените безнаказни престъпници, за които няма действащ закон за техните безобразия и пак повтарям, като бивша тяхна жертва, в мен все още гневът расте при подобни ситуации, защото знам, че няма кой да ги спре. Та отново се връщам на въпроса - как да канализирам този гняв. Знам, че гневът трябва да излезе преди прошката. Благодаря.

Напоследък имах едни доста дълбоки мисловни брожения по горепосочените проблеми. Намерих много интересни книги и дискусии за атеизма, особено обяснението на религията като вирус, който се самоиздържа, за да съществува. Ето тук може да се намери дискускията с Др. Даръл Рей: Освен, че ми бе интересно, освен елементарни въпроси, се разискваше и книгата му The God Virus , a също така прочетох и книгата му Сексът и Бог, как религията изкривява нашата сексуалност. Много интересно четиво наистина. Но после слушайки цялата дискусия за атеизма, някак си не се съгласих с тях напълно. Да, много доводи се даваха против религията като такава,но с техните опити да обяснят всичко, те просто остават в главата и забравят за духовността, която съществува в един човек. Аз не бих могла да живея без представата за Бог където всичко се рационализира, но всъщност открих, че нашата вътрешна карта на ценностите ни, често е заложена в главите ни като малки и ние дори не ги поставяме под съмнение някои от тях. Например да кажем Амин на много неща. Но когато започнах да поставям всичко под въпрос се обърках. Обърках си и моята карта с ценности. Установих, че ние всички имаме малки островчета, на които се спасяваме и това са така наречените механизми за справяне, с които се успокояваме в дадени ситуации и се спасяваме от стреса. Освен, че осъзнах колко лесно може да ми се въздейства отвън, също така осъзнах, че може би сега е моментът като осъзната личност вече да си изградя нова карта с ценности, които да се градят на лични решения, усещания, и нужди, а не да приемам наготово идеологии и да се опитвам да се вместя в тях, потушавайки вътрешните си конфликти. Едно от нещата , които когато поставих религията под съмнение беше какви са всъщност ползите и вредите от религията през вековете? Дали е имала само негативно или само позитивно влияние? Със сигурност не е второто, но дали е и първото и до каква степен? До колко религията е зацапана и размита от догми, норми , страх и вина и до колко е чиста духовност? Исус Христос в християнството олицетворение ли е на любовта? Да , така се тръби в християнството, но като се замислим това са едни готови модели, които ни се набиват в главите от малки, чрез книжки , проповеди и т.н. Това са въпроси свързани с агностицизма. Ние имаме право да вземем информирано решение за нашите ценности. Запитах се дали моралът е свързан с религията? Кой го е измислил? Гледах една беседа, в която се казваше, че религията е барометърът на доброто и лошото и без нея няма да съществува обективен морал, а само субективен, и така ще има само човешко мнение, като няма да има етика, защото никое човешко мнение няма да е по-важно от друго. Примерно убийството , самоубийството за едни може да е непростимо престъпление, а за други може да е ок, в зависимост от обстоятелствата. Религията , вярата поставят едни основи, в които да има отправна точка за добро и лошо. Но пък за да стоим в доброто, трябва ли да сме под страх да не нарушим на някого закона? Да чувстваме вина? А също така молитвата, благодарността? И те ли са измислени от религията? Аз лично изпитвам страх, че моите модели няма да отстоят във времето и пространството и ще се срина под напора на напрежение и проблеми, някак си нямам вяра в себе си, че моите ценности са важни за мен и че работят за мен. Че аз не мога да се сравнявам с някви големи умове, които са измислили големи идеологии, но пък с каква цел? Религиите наистина ли целят да ни доближат до Бог или обслужват свои собствени цели? Това ми е трудно да разбера - какво мога да си взема от тях като чиста духовност и какво са догми и ограничения , целящи да подчинят личността на властта им. Всъщност големият ми страх идва от там - да пусна досегашните ми разбирания, малките островчета на комфорт в подсъзнанието ми, за които съм се хванала като удавник за сламка, но които са само едни островчета на фона на карта, която може би не ми върши толкова добра работа, защото има механизми, които ми пречат да бъда спокоен и уравновесен човек и спъват развитието ми. Така че, за да пренаредя картата, ще трябва да се освободя и от островчетата, които ще придобият друг облик в една нова карта. Просто пускането на старите модели е много трудно, защото трябва да пуснеш това, което си бил до сега. За мен Исус Христос е едно такова островче. Научена съм от малка, че той е олицетворение на любовта, че е заченат без 'грях', но тези неща не отстояват във времето на моите вярвания. време е да го проверя с моите сетива и с моите убеждения на този етап и да се убедя дали трябва да го харесвам или не, и как въобще би било добре да възприемам Исус Христос. Защото всъщност аз бих искала ако той ми е някакъв модел на поведение, в труден момент да взема пример какво е правил, и да предприема действие, а не да търча към църквата да се изповядвам, да си обръщам другата буза, да бъда добричка, и въобще да вървя против себе си и да се подтискам още повече, а не да се измъквам от проблема. И освен това кой е асоциирал Исус Христос с любовта? Ако е имало исторически такъв характер, то той е събирал ученици да проповядва, изцелявал е, говорел е на хората, че ще се спасят ако го последват в божието царство, но никъде няма в прав текст разговор за любов, освен да обичаш ближния си , така както обичаш себе си. ДА, ама толкова много хора има ниска самооценка, така че те съвсем не обичат себе си, а как да обичат ближния си? Значи ще е по същия начин, ако те не си позволяват, ако се подтискат, то тогава няма да позволяват и на ближния да има, няма да му желаят доброто. Така че всъщност това едва ли е добър модел на поведение. Някой може ли да даде руги примери защо Исус Христос е любов и с какво може да ни бъде за пример освен, че е евангелизирал големи маси от хора? По-нататък намирам друга статия, с друго мнение. http://www.changingthefaceofchristianity.com/opinions-and-editorials/an-atheist-call-for-christian-compassion/ Човекът разсъждава върху това дали християнството като религия , целта му е да помага на бедните, да евенгелизира и въобще, християнството в днешния му вид има ли някакъв принос към духовното израстване на хората, а и помга ли дори и на бедните или на някой? "Samaritan’s Purse implements the model of the Bible story of the good Samaritan, and follows Jesus’ teaching to come to the aid of the world’s poor, sick, and suffering. " Does God Care About the Poor? Not long ago I posted a Facebook comment supporting health care financing reform. A friend commented that God intends for the church to help the poor, not the government. I responded that if that’s true, God apparently doesn’t care much about the poor. Let me explain. To be fair, some Christians make amazing sacrifices to relieve the suffering of others. However, I’ve observed a “body of Christ” that provides no convincing evidence that God has any interest in whether or not people have food, health, or freedom from exploitation. A Church Too Focused on Evangelism As a charismatic Christian, I believed that the Holy Spirit lived in every Christian, teaching and inspiring him or her to do God’s will. I was troubled by the prevailing attitude among evangelical Christians that serving people’s needs was secondary to “saving them” through the Gospel. I’ve often heard this attitude defended with the argument that the gospel offers eternal life, which is much more important than our present physical needs. I understand that perspective, but I am unconvinced that it justifies the church’s focus on evangelism over compassion and service. Това ли е целта на християнството? Не е ли спасението на душата ти неговата същност? Ето това ме навява на мисълта, че масата хора са водени за носа от маса идеологии, но те не са се запитали какъв е смислът на всичко това за самите тях? За какво ги ползват. Какво искат да постигнат.

Здравей Орлине, това звучи малко като теза за дисертация по теолого-психология J но всъщност е плод на много работа с моето мозъчно поле и базисни страхове. Работих доста с вината и отхвърлянето в моя живот, детство и различни ситуации, което ме е довело до сектата и зависимостта ми към намиране на сурогатна любов, ‘приемане’, ‘одобрение’ и въприемане на тяхни правила като ‘правилни’ за да fit in, дори и по този начинда вървя срещу себе си. Ти беше споменал , че в Библията има много психология и въобще в религията, вярата и т.н. Зависи кой с какви цели го използва. Има както много освобождаващи, така и много заробващи практики. Прошката е един добър пример. Учихме се как да даваме прошка, което е освобождаващо, но всъщност не сме наблягали толкова много как да искаме прошка, осъзнах, че това също е много трудно и тежко. Осъзнах, че по тоиз начин ти търсиш и молиш да бъдеш приет, а не отхвърлен. Поне с моите родители е така, и съм се заела да им поискам, както и да им дам, защото само тогава те ще разберат , че са ме отхвърляли и наранявали, особено в тийнейджърството, когато имахме много проблеми. Естествено те са с последици за мен, като липса на самоувереност, вяра в себе си и т.н. Един втори стадии от живота ми, в който не съм се почувствала подкрепена, след стадия на деството, в който бях дисциплинарно възпитавана и бита. На семинарите осъзнах Божията любов, която идва от мен, от моето висше Аз. И се запитах какви са каналите за намиране на тази висша любов, и се запитах за религията като толкова важен източник на тази любов или информацията за нея. Този голям авторитет, който не мога да пренебрегна, защото не съм научена да вярвам на себе си, не съм подкрепяна, но винаги трябва да се сравнявам с авторитетите и да си подравнявам мисленето според тях, защото виждаш ли това е безопасно. Моите родители са ме възпитавали със страх, какво да се прави. Те самите са страхливи. Такива са си. Та си казвам намерих Бог в себе си, във всяко мое начинание, порив, приемане на моите силни и слаби, добир и лоши черти, макар че това беше най-тежкото нещо да проумея. Църквата и сектата искат да се кланяш на един стерилен Исус, който е перфектен, 'безгрешен', да чакаш любовта ти да дойде отвън, от там, и за да го достигнеш, видиш ли, ти също трябва да си стерилен и безгрешен, а това означава да зачеркнеш половината и повече от половината от себе си и да вървиш против себе си, а това значи против волята Божия за теб. И когато става въпрос за твоето собствено Аз, да наложиш себе си в дадени ситуации, взаимоотношения, виждам че когато обичаш себе си и си даваш, то тогава, когато ти е най-свободно около врата, не си подтиснат от бариери , граници и др. убващи личността предрасъдаци, тогава ти си най-щастлив, най-щедър, обичаш безкористно и можеш да даваш. То ва е красивата Божия любов, това е смирението. И сега тук идва въпросът ми относно Исус като ролеви модел за тези неща. Искам да открия истинския Исус, а не този който описват като култов модел на стерилност. Има нещо really cool about Jesus, the ordinary man Jesus, the prophet and the Son of God, син божи, като всеки един от нас, но зареден с тази енергия на любовта. Искам да го опозная по този начин. Значи стерилинят Исус върви и прави чудеса и проповядва да си оставиш всичкото богатство да тръгнеш след него и проповядваш учението му. Той проповядва да си обърнеш и другата буза като те ударят. Това за мен е тотално потъпкване на Аза и тотално отваряне към всички, които искат да те наранят да го направят. Ти ще го направиш от любов към него, но това вече не е healthy. Казва нямай его, бъди празна кратуна. А привилното казва бъди справедлив към себе си и другите. Давай когато имаш и искаш, но отстоявай територята ти когато те нападат, бори се себе си, имай агресия. Най-много ме кефи сцената, в която Исус отива в храма и разпърчидосва всичките сергии, които продават неща за облага. Тук се вижда по-човечният Исус, който пази това, в коеот вярва. Не е 'обърни си бузата да те шляпнат' когато не са прави. Не дйестваш като куха лейка, в която наливат вода от едната страна, за да я излееш от другата. Той пази територията си, пази това, което е негово и на небесния му Баща. Исус е безстрашен. Той не се бои от мнението н а хората, от тяхното отхвърляне, той е иноватор и прорязва собствената си мощ и убеденост в учението си, при което го последват хиляди. Това е което аз чувствам , че нося в себе си и мога да направя с живота си, лидер, иноватор, който не се интересува от мнението на хората и може да постигне стойностни и градивни неща с идеите си, но пусто , тези лични травми, които убиват и възпират толкова много от тази жизнена сила и енергия, като вярата в себе си най-вече. Ето този Исус искам да отркия в Библията, защото от другия, който са ми инжектирали в главата, постоянно се чувствам отхвърлена, а чувствам, че има каквко да науча от него, че мога да го обичам, да му се кефя и да изпитвам респект към идеите му. Смирението, за което учим по семинарите от Исус ли е взето? Това е висша форма на Божия любов, аз го изпитах. Но тук идва пак един малък конфликт. Азът и себеутвърждаването, себебичането малко се разминават от 'стерилния' Исус и също така това смирение, в което трябва да махнеш егото, това някак си идва да ти каже, да имай Его, но не забравяй, че материалните неща от света не са токова важни, което пак влиза в един denial и някак си вина да и искаш, или пък да се откажеш от тях , за да се чувстваш добре,но пък да се чувстваш неудовлетворен, че не постигаш достатъчно в живота си. Мисля, че усях да изразя конфликта си отностно Исус, дано съм успяла. Имам нужда от малко повече examples about that cool Jesus, и как той те приема , а не отхвърля с неговото учение. Например още един такъв example е, че Исус викаше проститутките или поне тази Мария –Магдалена да седи с него, и той я приемаше, макар и обществото да я отхвърляше. Той я приемаш с любов като равна, друг е въпросът обаче дали той искаше тя да се промени, ‘за да взлезе в царството Божие’. Ето тук идва условността и това ме притеснява. Освен да се има в предвид, че освобождавайки се от тази неприятна практика тя ще бъде по- щастлива, но тук има място за лични спекулации. Има и други места в библията където се появаява стерилният Исус, не м ога да цитирам точно кои са, но са свързани с ‘не прави това или онова’. Ето тези два опозициониращи се образа на Исус ме объркват и не ми дават мира. Кой всъщност е бил Исус? И всъщност важно ли е нашето себеприемане, любов и възприятие към света и удовлетворение от живота да зависят от това кой е бил Исус и как той ни възприема? Това от моя страна е търсене на още един безусловен авторитет . Или когато получим в себе си едно добро себевъзприемане и усещане, и любов към себе си няма да ни е толова важно кой авторитет как ни е приема, по-скоро ще виждаме такива авторитети като един ролеви модели, които по собствено желание можем да следваме или да вземем от техния пример, това, което ни приляга, обогаява ни и ни прави по-добри.