Търси в Портала

Здравейте, чувствам се малко странно да споделям личен проблем онлайн, но поне намирам утеха в анонимността. На 24 г. съм и имам сериозна връзка с моят партньор от близо 2 г. Истината е, че той се появи посредством натрупване. Имам проблем с ревността във връзката си, на първо време, преживях известен срив в семейството си, от който ще започна. Израстнах в чудесно семейство, с много любов и прекрасни отношения, но на по-късен етап се оказа, че единият ми родител е изневерявал на другият и то продължителен период от време. Това няма толкова голямо значение, но в мен се зася семенцето на съмнението, че колкото и съвършенно да изглежда всичко, подобни неща са възможни, а често и вероятни. До тук добре, нещата бяха умерени, ревнувала съм, но не е било нещо страшно. Вътрешният ми проблем се появи когато партньорът ми се наложи да замине в чужбина. В началото всичко беше наред, но в едното от вижданията ни, видях в телефона му доста неприятен разговор с друго момиче. В крайна сметка нищо не се е случило, но бях готова да се разделя с него. С времето обаче започнах малко по малко да му прощавам, а той горчиво съжаляваше и ми доказваше всеки ден, че никога не би постъпил по сходен начин спрямо мен. След няколко месеца успях да му простя и да продължим заедно напред. Градим планове заедно, съвсем скоро ще заживеем заедно и нещата между нас са повече от прекрасни. Той ми дава цялата любов и грижа на света и не бих могла да искам нещо повече, въпреки че понастоящем все още живеем в различни държави, но това скоро ще се промени. За себе си съм решила, че искам да продължа напред с него, но тук възниква проблемът. Връщането обратно в старите преживявания, оставили някаква травма в мен, ме карат да ревнувам от най-дребни неща, включително онлайн глупости от типа на харесване на снимка на друга жена и т.н. Това мое поведение трови връзката ни и аз усещам това, поради тази причина, съвсем съзнателно опитвам да не коментирам и да не оставям ревността да ме завладее, но така попадам в друг капан - затварям я в себе си и тя трови и тормози мен. Не знам как да се измъкна от този порочен кръг и да се оттърва от ревността, за да осигуря спокойствие и вътрешен мир за самата себе си. Ще се радвам да чуя мнение или съвет, как да се справя с този порок и да се измъкна от капана на миналото, за да се радвам повече на щастливите моменти и да живея по-спокойно.

Здравейте. Имам ужасен проблем вече 1 година... Имам връзка с едно момче от 3 години , в началото всичко беше добре докато не ми изневери с бившата си приятелка, както и да е..върна се отново при мен и аз го обикнах страшно много от тогава, но всичко стана много различно..аз започнах да го ревнувам от всичко и всички, не му вярвам за нищо, дори не искам да се прибира при родителите си.. разбирам, че държанието ми е ужасно, но мисля че постоянно ме лъже и че ми изневерява, когато не е с мен. Разделяхме се всяка седмица по 2 пъти в продължение на тази 1 година , според мен той имаше много едновечерни връзки ... а аз имах кратка връзка с едно момче за 2 седмици.. просто исках да го забравя и си мислех че това щее начина .. но уви.. нищо не се получи .. Отново се събрахме и сякаш всичко беше идеално, но той разбра за онова момче ... сега ме нарича к****а ... не иска да ме вижда .. вдига ми телефона много рядко и само ми крещи ... Аз знам, че той може би ме обича от части .. но не мога да разбера в действителност какво чувства наистина към мен И не мога да спра да мисля за него, побърква се ... имах ужасни здравословни проблеми преди точно за това .. беше ми минало не се тревожех за нищо... но сега започва отново .. искам да говоря с човек, който ме разбира и може да ми помогне

Здравейте. Имам ужасен проблем вече 1 година... Имам връзка с едно момче от 3 години , в началото всичко беше добре докато не ми изневери с бившата си приятелка, както и да е..върна се отново при мен и аз го обикнах страшно много от тогава, но всичко стана много различно..аз започнах да го ревнувам от всичко и всички, не му вярвам за нищо, дори не искам да се прибира при родителите си.. разбирам

Здравейте, по принцип не споделям лични работи в интернет пространството, но вече мисля,че съм накрая на силите си и искам да помоля за помощ. Не искам да навлизам в подробности, но се надявам да ме посъветвате за добър психотерапевт относно ревността. Четох доста неща за нея и не искам да си слагам сама диагнози, но от прочетеното оставам с впечатление, че моето е паталогична ревност. На много голямо ниво е, съсипва ме и мен и приятеля ми, връзката ни от много време насам се крепи на един косъм едва ли не. Не искам да го изгубя, знам че проблема е в мен, но не знам как да го реша сама, затова искам да потърся помощ от специалист. Въпроса е, че си нямам и понятие към кого да се обърна. Моля ви се, дайте си мнения за специалисти, които биха могли наистина да ми помогнат. Става на въпрос в района на София. Благодаря ви много предварително!!

Здравейте! Имам следния проблем-от скоро имам приятел и живеем заедно. Държи се с мен много добре, казва, че ме обича и ми го показва, но много го ревнувам. От една страна заради миналото му- имал е немалко жени, около 5 по-сериозни връзки, една от които приключила с изневяра. Мисля постоянно за него- чудя защо не ми звъни или ако го направи се чудя дали просто не ме проверява да не го изненадам. Не мога да си го избия от главата- мисля за него на работа, като се прибера ако не е в нас-само като е около мен ми е спокойно, но като видя как си говори и фамилиарничи понякога с някоя продавачка или от сорта, полудявам- нямам му никакво доверие и си мисля, че е готов да си легне с всяка само да има възможност и не мисля,че би се спрял заради мен, а той не ми е давал повод да го мисля-просто имам лош опит и сега явно ме избива и не вярвам, че някой би искал само мен...Ниската ми самооценка се обажда и виждам конкуренция във всяка... Не знам как да спра тази лудост преди да проваля връзката си... А и все някога трябва да реша този проблем , защото следващият път пак ще се обади...Моля за помощ и съвет...Благодаря!