Здравейте. От много време се колебая дали да пиша тук и накрая се реших. Имам връзка от четири години с момче по-голямо от мен с пет години. Обичам го и се старая нещата да вървят помежду ни, но не се получава. Преди година се преместих да уча и много исках той да бъде с мен, но ми каза,че няма да остави живота си и да тръгне. Тогава реших ,че може би наистина е егоистично да го накарам да си остави, работата, семейството, покрива под главата и всичко, което е в комфортната му зона. Връзката от разстояние е много трудна, когато мога си пътувам, виждаме се, но щом стане въпрос тои да остане за повече от ден при мен, не иска и да чува. Разделихме се за три месеца, след което той някакси ме убеди,че се е променил и не може без мен, повярвах му. И сега съм в същата ситуация. Аз нямам възможност да се прибирам и го навивам той да идва, но той не иска. Не знам правилно ли е да искам от него да остави всичко и да се опитаме да създадем нещо само двамата, далеч от комфортната му зона? Все пак всеки човек мисли различно и може би е егоистично от моя страна. Обърква ме това, че се държи мило, но в същото време, когато стане въпрос за сериозни неща той се държи ужасно. Моля за някакъв съвет