Търси в Портала

Здравейте, много се радвам, че има хора, които са готови да помогнат безплатно на други хора и ви благодаря за това, което правите. Ще ви пусна копие на едно писмо, което пратих до 1 психолог, но той не ми отговори, просто там всичко е написано и няма нужда да се опитвам пак да го пиша. ---------------------------- Здравейте,Реално не знам от къде да започна, но ще се постарая да бъда кратък и ясен, но естествено е нужно първо да ви благодаря предварително за отделеното внимание и за вашето желание да помагате на хора с проблеми без заплащане.Аз съм на 25 роден съм 90-та година, зодия козирог. Родителите ми са разделени от 92-ра, ние сме 3 деца и аз съм най-малкия. Общо взето аз бях отгледан от сестра ми и съседи като малък, защото майка ми работеше по корабите и трябваше постоянно да пътува. Като порастнах може би след 6-ти клас, имах семейни приятели, които да се грижат за мен защото сестра ми замина да работи в чужбина. До 9-10-ти клас смених 2-ма човека и след това си останах сам, а майка ми беше на село защотот си откри собствен бизнес и живееше там. Аз или този който ме наблюдава получваха пари за издръжката ми. След като навърших 18 беше настанала криза, майка ми беше закъсала с парите и нямаше как да си позволя без да работя да изкарам университет, заради това реших, че е по-добре да замина да работя при брат ми в чужбина. Бях в Чехия 6 месеца, на 2-рия брат ми и жена му си заминаха аз останах с 1 приятел. След това те отидоха в Холандия и аз след 6-тия месец също отидох там. Те не изкараха дълго, но аз работих 3 години там, след година и 2 месеца бях лидер на линията и отговарях за линията на която работеха около 40 човека, в зависимост от количеството работа, понякога по-малко, понякога повече. Там затвориха фабриката и се върнах в България, работих 3 месеца на плажа лятото и сестра ми ме покани в Тайланд да си потърся работа, ако не стане, да си почина и да се върна. Намерих работа и вече 4-та година съм тук(в Бангкок) и преди 2 години ме направиха Assistant Manager на фирмата, живея сам, а сестра ми е на 2 часа път от мен. Принципно се определям като отговорен, много работлив и даже вече не мога да лъжа. Като малък по-скоро бях лайно и не ми дремеше за никого и нищо, лъгал съм и съм правил лоши неща на момичета и момчета. Но сега, не знам от кога, но всичко е различно, супер чувствителен съм и супер много мисля за всичко, което се случва. Затворен съм и предпочитам да си подбирам хората с които да общувам, не приемам всеки до себе си, и съм резервиран. Мога да се разрева за неща, които на хората им се струват супер тъпи, но мен някакси ме карат да чувствам нещо и ме развалнуват и не мога да се сдържа(пример: имам една група с хора при които отивам да си пиивам и да си говоря, те са повечето над 30-35 даже, и една вечер бях си пийнал в едно заведение и отидох при тях, и те бяха радостни и всички почнаха да ми се радват да ме прегръщат и аз рухнах, нито мога да говоря нито нищо, чувствам се добре, но рева, и не мога да спра, тръгвам да обяснявам, че съм ок, но не мога да довърша).Та, нормално е да се чувствам сам и да искам да намеря човек с когото да споделям свободното си време, не, че имам много(защотот се опитвам и да започна собствен бизнес и трябва да работя по това)... Но последното нещо като връзка което имах беше с едно момиче от България, срещнах я в Холандия, тя беше с приятеля си, него го изгониха и после тя почна да се заиграва с мен, намери ми контактите и така ми завартя главата и това продължи към година и половина, в България се виждахме, но тя си беше с нейния. Сега се запознах с 1 момиче, то не е лошо, но обича да се весели, постоянно да излиза и лошото е, че разбра, че аз съм по-ревнив и започна да ме лъже за това къде ходи и какво прави, опитах се да и кажа, че мен ми е все тая дали излиза или не, но ако ми казва да ми казва истината, не да ме лъже и после да разбирам, че е била тук или там. Миналта седмица събота беше вкъщи и тя каза прибирам се, сега приятелката ми ще ме вземе, и аз казах ок. Изпратих я и казах на приятелката и здравей, как си кво правиш, и тя ми изтреля, че ще ходят за рокли за свадбата на неин братовчед(мен ми стана неприятно от глупавата лъжа, но този път си замълчах, защотот когато кажа нещо и съм обвиняван, че в мен е проблема(което аз винаги за да върви всичко приемам). Така на другият ден тя ми каза, че ще ходи в приятелата си, но тя е отишла с 2-те си приятелки и още някакво момче по кафета и на ресторант след това. И аз се ядосах обадих и се и тя не ми вдигна, на 2-рия път вдигна, попитах "какво правиш" и тя каза говоря с приятелката си, и аз казах ОК и затворих. вечерта ми звънна а аз още бях ядосан и щях да си лягам и този път бях остър и и се скарах, че ме лъже постоянно и пак трябваше да слушам, че аз нищо не разбирам и, че не съм и майка или баща. И на другия ден и казах, че приключваме и й благодаря за всичко(а тя споделя в фейсбука си, че съм голяма драма и че много съм бил много избирателен). В крайна сметка аз съм срамежлив и не нападам момичета, които не познавам и се притеснявам да разговарям, когато има такова момиче покрай мен съм друг човек(в училищните ми години беше съвсем друго).Та явно ще си стоя сам, но мен естествено ме боли и знам, че имам проблеми и искам да се избавя от притесненията от многото мислене от ревността и да съм по-свободен и по-безгрижен, знам ли...Благодаря ви наистина за отделеното време, надявам се да можете с нещо да ми помогнете. ----------------------- С Уважение, Добриян.