Търси в Портала

Здравейте, Чета книгата на Екхарт Толле, Новата Земя, и той говори изключително много за егото, което ни пречи да се свържем с истинската си същност и да се докоснем до щастието, божественото с нас. Но може би аз вчера нещо грешно интерпретирах прочетеното и се замислих.. Кое е всъщност егото? Ако трябва да се отърва от него, трябва ли да се отърва от човешкия си характер като цяло? Трябва ли да се отърва от личността си? Та нали аз съм я придобила, за да се уча чрез това си земно проявление? Егото нашата земна същност ли е или само нашите недостатъци? Когато възприемам това, което той повтаря постоянно, че тряба да се отскубнем от егото си, това значи, някак си да си изтръгна самоличността си и това ме прави да не мога да се обичам. А себеобичането е ключът към всичко. Ето тук се появява този конфликт, който според мен е породен от това, че аз си представям егото като нашия характер, личност, човешка същност, а аз се опитвам да възприема и прегърна човешката си същност, да се обичам такава каквато съм, цяла. То тогава каква е ролята на егото и защо то е изначалното зло, както излиза?

Здравейте! Бих искала да ви разкажа... От известно време изпитвам тревожност, от малка сякаш съм по-затворена и имам една склоност от тогава- да бездействам, да се затварям в себе си и да оставям времето да си тече. Правех опити през годините да го поправя, но пак се стигна до тук. Някакси това ме успокоява. Какво е това?

Здравейте.Не знам как да почна.Родом съм от Бургас.Началото на Май 2010 отидох на почивка при баба ми в София,мислех че ще прекарам чудесно предпоследната си лятна ваканция,но уви.Имах приятелка от там,колкото мене,наборка ми е аз съм родена през Януари 1993 а тя Декември 1993.Излизахме често с нея, много се обичахме.На 26 Май,тя излезе да ходи при леля си„каза че после ще се видим когато се прибере към 9 и 30 вечерта.Стана 8 и нещо и тя каза че приятеля и я е забрал с бмв-то си и ще я кара в тях.Баба ми живее близо до тях.Към 9 часа беше,аз седях у нас и чаках да ми се обади.Изведнъж се чу силен сблъсък на кола.Казах си ,кой ли пак катастрофира боже,горките хора.Излязох на терасата и останах като гръмната това беше колата на приятеля на Мила,познах я по номера.Веднага слязох долу за да видя какво става,дори не подозирах че ме очаква най-лошото.Когато отидох колата беше за оградена от стотици хора.Успях да се пробутам между тълпата и пред мен застана най-страшната гледка в моя живот-приятелката ми лежеше на асфалта,а под главата и имаше много кръв.Не издържах,психиката ми се срина,едва успях да питам как е тя,чух само отговора-момичето почина и до там.Събудих се в болницата,помислих че съм сънувала, до мене беше баба ми,плачеше.Казах и-бабо сънувах страшен кошмар с приятелката си..А тя смирено отвърна-Не си сънувала миличка,тя вече не е сред нас,Господ си я прибра,съжалявам много.Не знаех какво да правя, как да продължа..Нямах сили..Не отидох на погребението,не защото не исках,а защото нямаше да издържа..Повече не я видях,запомних само образа и когато лежеше на асфалта,тогава я видях за последен път.От тогава минаха 1 година и половина почти,а аз все още не мога да повярвам,какво стана,защо така стана,защо живота е така несправедлив.В 1 момент говориш с свой скъп човек,жив и здрав е,а в другия го заварваш убит,по най-нелепия начин...Никой не можа да ми помогне,това ми остана ,като травма,ходих на много психолози,и никой не можа да ми помогне.В акъла ми е само тя,толкова много я обичам.Когато гледам профила и във фейсбука,снимките,коментарите и,спомените който сме преживели и онази усмивка която не слизаше от лицето и,се побърквам,не мога да повярвам че я няма.Тя е до мене,в сърцето ми,мислите ми,всяка моя сълза,а всъщност е толкова далеч,и аз самата не знам колко..Утехата ми е,че има задгробен живот,че един ден пак ще се срещнем,но и в това не съм много сигурна.Помогнете ми моля ви се от сърце,не виждам смисъл да живея.Миличка моя,обичам те много слънчице мое,ти изпълваш дните ми с надежда,че един ден пак ще бъдем заедно.Ти си най-прекрасното нещо за мен,толкова много те обичам принцесо моя,не мога да живея без теб. ;((((